Един по-различен пътепис

[madam_editor]

От един от любимите ми съвременни български магеланци: http://www.kulturbench.com/wpress/%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%B5-%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D0%BA%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%B8%D0%BC/ 

 

Георги, ако решиш, че мястото на това четиво е на друго място, кажи и ще преместя ;-) 

[Tedy]

Скоро го четох във фейса, голям смях падна. Забраните определено водят до необикновена изобретателност.

[maialearrosto]

При цялото ми уважение към другаря Мишев, смятам, че ти, Силвия, си длъжник на "магеланци.ком". След римския и миланския пътепис, вярвам, ще ни ощастливиш и с други свои. Много са добри!

[гост]

Понеже няма опция " Не харесвам" :

 

-1.

[Childish]

Култово!!!

[Фил]

Чел съм го преди, много е добро.

[Zaro]

Уникално и най-вече автентично!

[Meidj]

Стигайки до това:

 

Но иначе Русия – казват ходили през тия години – си била непроменена. И доста далеч от нормалните страни.

 

Незнайно защо се присетих за това:

 

Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети...

 

Толкоз за нормалността.

 

Иначе, който търси лъскави опаковки, ще намери лъскави опаковки. Който търси съдържание, ще го открие и зад невзрачните и прогризани опаковки 

 

Толкоз и за магеланския дух на автора (или по-точно липсата му)  

 

Обаче в чисто художествено-сатирично отношение произведението радва много, а и в културно-опознавателно също има с какво да обогати читателя. Ето например това чудо на руската кулинарна мисъл - тулски праник, тъй хубаво и занимателно описано в горния текст, силно ме заинтригува и от половин час се ровя в нета за повече информация. И се оказа, че то си било цяло изкуство - като тръгнеш от чисто кулинарната част на нещата с десетките му начини на приготвяне, та стигнеш чак до... дърворезбата на използваните форми за украсяване:

 

 

Оказа се, че дори има музей на тулския праник: http://www.oldtula.ru/museum/exposition/

 

[Childish]

На мен пък ми напомни на главата за България в "Един американец в Европа" на Бил Брайсън (http://www.amazon.com/Neither-Here-nor-There-Travels/dp/0380713802/ref=la_B000APXTVM_1_11?s=books&ie=UTF8&qid=1389194329&sr=1-11), една от първата книги-пътеписи, които прочетох преди време и която ме запали по пътеписите, първоначално на чужденици, пътували из България. (Изключвам "Далечна Патагония" и "За Япония - като за Япония").