дневник Йордания - сбит преразказ

[Ivette]

Да споделя накратко за моето прекарване в Йордания и как разпределих времето и финансите си там.

Дати: 22-26 януари. Време: поносимо студено и ветровито; по пътя около Петра – мъгливо.

Програма:

Сряда: кацане, вземане на кола под наем и придвижване към Петра. Нощувка в Уади Муса.

Четвъртък: Петра.

Петък: придвижване към Аман. Разглеждане на Джераш. Нощувка в Аман.

Събота: Разглеждане на Аман и придвижване към Уади Рум.

Неделя: Тур в пустинята и обратен полет.

 

Кола под наем:

Резервацията я направих през economycarrentals.com в Dollar. Цена за 4 дни – 200 лв. за икономичен клас. Директно на сайта dollarjordan цената беше 100 динара.

Застраховка в worldwideinsure – около 17 паунда за 4-те дни.

Изразходеното гориво по описаната програма беше за 60 динара.

Отнесох и една глоба за превишена скорост за 20 динара + 10 динара такса за обслужване на фиша, платени към dollar.

Депозита го платих с Револют – 500 USD, реално платени, а не блокирани, които ми се възстановиха на секундата след връщането на колата.

Тъй като четох за множество случаи местните компании да твърдят, че не знаят за резервациите, направени чрез посредник, за всеки случай писах и директно на Dollar да ми потвърдят, че са информирани. Получих такова почти веднага.

Безупречно обслужване от началото до края! Колата беше Нисан Съни на 90000 км, автоматик (въпреки, че поисках с ръчна скоростна кутия), тук-там ожулена. Без възражения ми отбелязаха всички забележки в протокола. Дадоха ми я с ½ резервоар и я върнах по същия начин.

Пътищата: Долу-горе обстановката е като у нас, освен множеството легнали полицаи по пътя. Комфортно шофиране, особено по-късно вечерта, не е натоварено движението. Сравнително културни шофьори, без съществени превишения на скоростта. Следва по-подробно описание на пътя за тези, които изпитват притеснения да шофират там и се колебаят дали да не се договорят с шофьор. Аз бях една от тях и доста се чудех дали ще се справя, но всъщност се оказа по-лесно, отколкото очаквах.

Акаба – Петра – пътя е в сравнително добро състояние, редуваха се моменти с нова настилка и такива с доста бабуни. Последните 40 км обаче, след левия завой в посока Петра имаше много гъста мъгла и сняг, пътя беше двулентов и предвид, че карах по тъмно и в мъгла, буквално нищо не виждах. Маркировката не се виждаше добре от снега. Придвижването в тази част беше изключително бавно и това беше единствения стрес, който преживях.

Петра – Аман – в този ден беше много студено, валеше дъжд, на места сняг и духаше силен вятър, поради което избрахме да пътуваме по пустинната магистрала (15), вместо по по-живописната King’s highway (35). Имаше снеговалеж, навявания и мъгла, докато напуснем района на Петра, така че от красотите така или иначе нищо не се видя. Пустинната магистрала е удобна за шофиране (освен супер силния страничен вятър, който ни съпътстваше първите стотина километра). Ограничението е 110 км, но поради ремонти и преминавания от едното в другото платно имаше чести ограничения от 60 км. Много се чудих как така никой не профучава супер бързо покрай мен, докато не видях палката на полицая. В петък, който за тях е почивен ден, полиция по пътя не видях, но на другия ден имах чувството, че бяха накацали през 10-20 км. В Йордания карат основно Тойоти, така че колите под наем са лесно разпознаваеми. Навсякъде полицията беше наспряла по 3-4 коли и то само Нисанчета и тем подобни като нас. Имайте едно наум. Глобата беше 20 динара за 20 км превишение над ограничението, написаха ми фиша, вписаха го и в документите на колата и ми го връчиха да си го плащам на dollar.

Аман – Джераш – преминава се за 1 час, малко по-натоварен, но няма нищо, което да си заслужава да се спомене.

Аман – за тук ми беше основното притеснение, неоснователно, както се оказа. Първоначално преминахме транзит през града по пътя към Джераш, движението бе доста интензивно, но държеше еднакво темпо и ако поддържате същото темпо, шофирането е много леко. В центъра през деня е голяма бутаница и придвижването е бавно, навират се от всички страни, но предвид мравешката скорост, не е нещо страшно. Паркирането не е проблем.

Аман – Уади Рум – по-голямата част преминахме по същия път обратно през пустинната магистрала, след отбивката към Уади Рум, пътя е много хубав.

Навигация – Maps.me, без грешка

 

Обмен на валута: Взех си долари, които обмених на място, излиза по-изгодно. Тъй като плащането с карта там носи със себе си такси от 3-5 динара, реших да плащам максимално в кеш. На летището обменното бюро е само едно и то преди напускането на зоната за сигурност на пристигащи. По-добър курс има в Alawneh exchange в центъра на Акаба.

И така:

Сряда:

Основното вече го споменах, взехме колата и карта за интернет (8 динара за 10 гб) и се отправихме към Акаба за обмен на валута и вода. Не е лошо и бирата да се вземе от там, ако ви е важно, че пада голямо обикаляне по-нататък.

Вечеря – ресторант Али Баба, не е уау, но като за първи сблъсък и похапване на табуле и арабска мешана скара, става, че път ни чака.

 

Четвъртък:

Целия ден ни отиде в Петра, знаете как е – ах, ох и ухаааа! Поезията ще я оставя на който я може. С цялото катерене до Манастира и обратно плюс високата точка с изглед към Съкровищницата и порядъчно събиране на снимков материал, а, и едно катерене по едни храмове на улицата с фасадите, за да гледаме залеза, според телефона ми излезе 23 км ходене.

Готиното беше, че се запознахме с един местен гид, който беше приключил с неговата група и искаше да се пошляе с други хора. Прекара целия ден с нас, дори ни плати кафето и чая на Манастира и не ни поиска никакви пари. Човека искаше да общува, разказа ни за себе си и други интересни неща за Йордания, въобще, беше приятно познанство. И не, не бяхме само женска компания. Все пак, любезно отклонихме поканата за вечеря и за посещение на нощна Петра, единствено останахме за кратко на чай след залез с негови приятели - едни образи, които по-рано бяха яхнали магаретата на лов за уморени туристи. Като цяло бяхме подготвени за нахалници, искащи пари на всеки ъгъл, но нищо такова не се случи.

Вечеря – препоръчания тук ресторант Al Wadi. Без грешка! Любезен персонал, вкусна храна и сносни цени. Йорданските ястия са на цени 10-12 динара и са големи порции. Кюнефето е 6 динара и се прави на място. Петима души ядохме три порции, две салати и едно кюнефе за десерт, като ни почерпиха и реване и чай. Общо платихме 50 динара. А, да, хляба се пече на място и дават безплатно на корем.

Нощувки – Sunset хотел, доволна съм, прилично съотношение цена/качество и супер близо до входа на Петра.

Петък:

Основно премина в път и посещение на Джераш. Входа е 10 динара. Само ще кажа, че Джераш не е за изпускане и си изисква време, според мен повече от 2 часа.

Вечеря – препоръчания тук ресторант Lebanese house. Местните се опитаха да ни откажат с довода, че това бил най-скъпият ресторант в Йордания, но добре че не ги послушахме. Наистина заведението е по-висок клас – бели покривки, костюмирани келнери, гостите бяха добре облечени. Ние бяхме единствените чужденци и ми беше малко неудобно, че нахълтахме с туристическите обувки, но храната… Имаха някакво бизнес меню, което включваше 7-8 вида предястия и 4-5 вида гарнитури, отново минахме с три основни ястия, десерта, чая и по едно безалкохолно бяха включени в менюто. Сметката излезе 60 динара, а остана толкова храна, че ни стигна за обяд на другия ден.

След вечеря се настанихме в Аман и отидохме да разходим стомасите по Рейнбоу стрийт. Беше петък вечер, всичко работеше на пълни обороти, отвсякъде се чуваше музика и веселба. Имаше доста заведения по високите етажи, от където се чуваше силна музика. Е, как да не проверим. Посрещнаха ни като важни гости, съпроводиха ни до последния етаж, където свиреше музика на живо, всички маси бяха заети, поне половината с изцяло женски компании, дискотечно осветление, арабската музика гърми, мадамите танцуват по масите, цигари, наргилета…

Събота:

Този ден се разходихме из Аман. Разгледахме две джамии – Abu Darwish – черно-бяла, много красива и централната им джамия, не помня как се казваше, със син купол. В нея влязохме, входа е 2 динара. Преди да влезем, ни посрещна много мило и интелигентно момиче, студентка трета година в университета. Почерпи ни чай, поговорихме си и после опакова жените в дълги черни роби и ни уви шаловете като хиджаб, за да можем да влезем в джамията. Беше интересно преживяване, най-вече разговора с момичето. Прекарахме повече време от очакваното.

Срещу джамията има една църква – Египетска православна. Един човек ни видя, че се навъртаме и я отключи, за да влезем да я видим. Оттам газ към Цитаделата, че времето напредна. Не ни разочарова, въпреки, че я посетихме след Джераш, а от нея се открива 360 градусова гледка към града. Не съм фен на религията, но на онова място, в онзи момент, с цял Аман в краката ми, песента на имама бе омагьосваща.

Един бърз пикник на капака на колата от снощната вечеря и газ към пустинята, че мина обяд.

В Уади Рум бяхме в лагера на Хасан. Без забележки. Докато пристигнем, вечерята беше започнала (8 динара на човек), но извадиха още топла храна за нас. После се преместихме навън край огъня, където домакините ни спретнаха импровизирана шоу-програма, но поради студа влязохме на топличко в съседното помещение, където гореше огън и се предлагаше топъл чай и сладки приказки с домакините, които се оказаха 7 братя и една сестра. В лагера почти всички бяха българи.

Неделя:

Последния ден яздихме или по-точно се возихме на камили. Много беше студено. След това 4 часа тур в пустинята. Случихме на откачен гид, който ни пасваше на настроението и ни направи голямо шоу. Емоцията беше неповторима и чудесен завършек на пътуването.

Цена на тура – 65 динара за 4 часов тур общо за всички + 15 динара на човек за камилите.

След тура имахме късен обяд, който беше включен в цената и потеглихме обратно към Акаба. Там разгледахме джамията, пипнахме морето, което беше много по-топло от въздуха и се отправихме към летището. Връщането на колата – без проблеми, при все че беше доста мръсничка. Все пак преминахме през всички състояния на времето през тези 4 дни.

Еми, това е. Рапорт – даден!

Благодаря за вниманието!

 

[patilana]

Рапорт - приет 😀

Може ли някоя снимчица от пустинята, моля .

Пожелавам още много прекрасни пътувания, защото светът е голям и красотата ни дебне отвсякъде.

[eugene.kn]

Колко е входната такса за Петра? Имам спомен че беше доста сериозна цифра!

[Ivette]

 Входа за Петра е 50 динара, а двудневния билет е 55 динара.

 

Ето малко снимки от пустинята:

[Happy_Traveler]

Снимки - трепач! Гледам, че сте с якенце и като е слънчево, толкова ли беше студенко? 

А как е положението с 4-те часа в багажника на пикапа? :)

[Ivette]

Студено си беше. Якето изобщо не е тънко. Сутринта на камилите се вкочанясахме. На джипа отначало седнахме вътре, за да не ни духа, но установихме, че изпускаме много и се преместихме отзад. Там ме спаси дебелия ми шал и начина, по който бедуина ми го завърза - предпазва ушите, носа и устата. Адреналина и катеренето също помагат. Към обяд стана много приятно, но с якето все пак.

[Happy_Traveler]

Мерси. И аз ще сядам вътре, то се е видяло. 🙂 Честно казано ме е яд, че избрах февруари. Тогава никой не ходи, трябваше да си взема за края на март. Раянеър са за линчуване - как ни пускат тия полети само в гадния сезон, а после ни ги спират, за да може други страни да имат приоритет...

А на Петра как беше положението? В колко часа отидохте? 

[Аzia]

преди 27 минути , Happy_Traveler каза:

Мерси. И аз ще сядам вътре, то се е видяло. 🙂 Честно казано ме е яд, че избрах февруари. Тогава никой не ходи, трябваше да си взема за края на март. Раянеър са за линчуване - как ни пускат тия полети само в гадния сезон, а после ни ги спират, за да може други страни да имат приоритет...

А на Петра как беше положението? В колко часа отидохте? 

Погледни от хубавата страна - няма тълпи туристи, които да се спъват в теб, правиш перфектните кадри без хора, цените са по-ниски, няма опашки, не носиш дрехи за два сезона. Стига да не вали дъжд в Петра - само плюсове.

[Happy_Traveler]

преди 2 часа, Аzia каза:

Погледни от хубавата страна - няма тълпи туристи, които да се спъват в теб, правиш перфектните кадри без хора, цените са по-ниски, няма опашки, не носиш дрехи за два сезона. Стига да не вали дъжд в Петра - само плюсове.

Обичам хора, които са позитивни, ама реално точно сега са дрехи за 2-3 сезона даже - в Петра зима, Уади Рум късна есен, Акаба - пролет-лято. Исках да си направя от онези готините женски снимки с рокли, чак нова рокличка си взех... И ей - на - дърво. 🙂 

[tanil1965]

Преди 1 час, Happy_Traveler каза:

Обичам хора, които са позитивни, ама реално точно сега са дрехи за 2-3 сезона даже - в Петра зима, Уади Рум късна есен, Акаба - пролет-лято. Исках да си направя от онези готините женски снимки с рокли, чак нова рокличка си взех... И ей - на - дърво. 🙂 

Вземай роклята, за нашите дати дават супер температури. Петра-17 градуса, Акаба- 24-26, Вади Рум - 20.

[Благовеста]

Много благодаря! Аз много се притеснявам дали да рискувам да наема автомобил, защото не съм карала в чужбина. Освен във Варна и околностите и също, а  доколкото разбрах с автобус не е много лесно също зарадинеясно разписание. Всъщност някой има ли опит с автобусите при тях. ние ще сме трима , има ли, може ли да се разчита на цена определена и разписание.

 

[Ivette]

На 11.02.2020 г. в 17:57, Happy_Traveler каза:

Мерси. И аз ще сядам вътре, то се е видяло. 🙂 Честно казано ме е яд, че избрах февруари. Тогава никой не ходи, трябваше да си взема за края на март. Раянеър са за линчуване - как ни пускат тия полети само в гадния сезон, а после ни ги спират, за да може други страни да имат приоритет...

А на Петра как беше положението? В колко часа отидохте? 

Не се ядосвай за сезона. Не мога да си представя да правя този тур в жегите. Януари май че е най-студено, така че оттук-нататък ще е приятно, стига да не вали.

В Петра уцелихме единствения слънчев ден от седмицата, голям късмет. И беше добре, все пак ходенето си е доста и позагряхме нагоре към манастира. Влязохме към 10 ч. и нямаше тълпи в каньона. Излязохме към 6 ч. Вече се подготвяха за нощна Петра, така че на излизане вървяхме през коридор от запалени свещи.

[Ivette]

преди 22 часа, Благовеста каза:

Много благодаря! Аз много се притеснявам дали да рискувам да наема автомобил, защото не съм карала в чужбина. Освен във Варна и околностите и също, а  доколкото разбрах с автобус не е много лесно също зарадинеясно разписание. Всъщност някой има ли опит с автобусите при тях. ние ще сме трима , има ли, може ли да се разчита на цена определена и разписание.

 

И аз не бях карала в чужбина, нито дори в София. Аз също съм от Варна и не съм шофирала в по-голям град. Имах същите притеснения и много си колебаех дали да се наема. В крайна сметка лично на мен ми беше по-спокойно карането там, отколкото в България. 

Обществения транспорт е на принципа - когато се напълни, тръгва. Има примерно 5 автобуса за деня. Няма час - отиваш и чакаш. 

Провери jett. Те имат разписание.

[Happy_Traveler]

На 11.02.2020 г. в 22:29, tanil1965 каза:

Вземай роклята, за нашите дати дават супер температури. Петра-17 градуса, Акаба- 24-26, Вади Рум - 20.

Направо - само за рокля си беше, а Танче? 😀

[Vunkara]

Здравейте. Тъкмо гледам билетите на Райън за Aquaba  27-30 декември /знам, че е кратно, но нямам повече свободни дни/. Каца в 20:30 на 27 и излита в 20:00 на 30 декември. Въпросът ми е за тези почти 3 дни ще може ли да се разгледа Петра и евентуално един тур в пустинята ? Ще съм благодарен ако ми препоръчате и нещо друго, което може да се включи. Благодаря 🙂

[Alexander]

По-скоро трябва да те притеснява дали изобщо ще има полети. Аз не бих правил резерваци с плащане до последната седмица.

[jul]

@Vunkara, за можене - може да се вместят Петра и Вади Рум. Въпросът е как ще е положението с туризма през декември, дори да има полети.

Всъщност с какъв статут сме България в момента, не ни откривам ни в зелен, ни в жълт, ни в червен списък? ПСР се иска, с карантината как стои въпросът? 

Гледам също, че за момента ще оперира само летището в Амман, за Акаба (където каца Райън) нищо не се знае. 

За "зелените държави" в момента е ПСР предварително + ПСР на летището (40 jod на калпак), който, ако излезе положителен, те транспортират до covid болница за твоя сметка (трябва да си представил застраховка с covid покритие на летището). Няма опция да те натоварят обратно за България. 

Май няма да е този декември, че и аз се заглеждах.... 

 

[Vunkara]

Благодаря за информацията. Цял ден четох мнения, гледах хотели и още куп неща, но нещата които написа категорично ме отказаха на този етап.. Утре ще се разровя за условията и ще се обадя във външно, за да попитам за по-точна информация. Ще пиша тук какво са ми казали. А между другото месец март удачен ли е за посещение и кой е най-подходящият период?

[Ивайла]

Aз също се присъединявам към съветите да не бързате с билети. Йордания затвори граници в средата на март и отвори съвсем скоро, половин - един месец... Така че много лесно може да стигне до решение пак да затвори при тези новини за втора вълна на вируса в Европа. За март месец - въпрос на късмет, въпреки че май го водят начало на високия сезон. Най - хубаво, казват, е през май, ние бяхме в началото на октомври и също беше много хубаво, даже на моменти доста горещо време.

[jul]

Ами ние бяхме през март и беше чудесно. Това е единственият период, в който можеш да видиш пустинята да цъфти 🙂

 

[Vunkara]

Това ми отговориха от посолството.

 

Здравейте,

 

Условията за влизане в Йордания можете да следите на https://www.visitjordan.gov.jo/. В момента Йордания дели останалите страни на „зелени“, „жълти“ и „червени“, като до 28 септември България се счита за „жълта“. Изискват се PCR тестове, като първият да бъде до 5 дни преди пътуването, а вторият се прави на летището и струва 50 йордански динара. Следва 7 дни домашна карантина. Попълва се декларация и се генерира QR код, който се показва на летището при качването на самолета. Изтегля се приложението “Amman App” и се изисква валидна медицинска застраховка.

 

Ситуацията е динамична и до декември се очаква въвеждането на нови правила, така че отново може да се свържете с нас.

 

Поздрави,