дневник Нова Зеландия - земя на кивита, папрати, овце... всичко това и още нещо ...

[wiliko]

Признавам си че това което ще последва няма да са изцяло мои думи... хич ме няма в описанията (и затова ще копипействам инфо от нета...където потрябва), а напоследък се улавям, че и не ми се снима и споделя толкова... (одъртевам или по скоро проявявам егойстистичната си природа да пазя всичко за себе си... 😉 ) но заради тръпката да пътувам, а и защото трябва да се отблагодаря на тези които споделят плановете и програмите си тук във форума, се нагърбвам да скалъпя един псевдо пътеписо-програмен разказ в текс и картинки за нашето пътуване до долната земя...сигурно ще ми отнеме доста време, но така ще си удължа спомена за дните прекарани сред дивото и красивото на маорската земя...

Всичко започна от там че тази година ми предстоеше 50 годишен юбилей, а за Нова Зеландия си мечтаех отдавна и какво по добро от това да си подаря мечтаното пътуване ... и да се възползвам от дългата промоция на Катарците, благодарение на която дългото пътуване се сведе само до едно прекачване в Доха и то на поносима цена.... при закупуването на билетите нарочно си оставих дълъг престой в Доха с идеята да го разгледаме на отиване и както очаквах за пореден път се убедих че градовете не са моята дестинация... едвам издържах часовете до полета, че да се махна от купчината бетон, желязо и стъкло... не че имам нещо против сътвореното насред пясъците, даже им се възхищавам на размаха с който продължават да издигат гиганти, но ще ме извиняват, ама от въздуха ми харесват повече... отколкото да се губя сред тях на земята... явно за мене природните творения са за предпочитане...там си се губя редовно и то с кеф 😉

 

Започвам с една карта показваща нашето близо 4500 километрово пътуване из долната земя, осъществено на борда на една Toyota Estima (Tarago) за Южния остров и на Holden за Северния остров с оферта за релокация от Wellington до  Auckland с цена 1$ на ден, подарък един резорвоар с гориво и ограничение от 900км...което ние надвишихме само с едни....5-600км 🤣 

Както се предполага щом сме с кемпер ще се спи по къмпинги и паркове за целта си бях изтеглила едно приложение работещо офлайн и на база координатите ти показваше къде околовръз се намират такива... че свободното къмпингуване не е позволено... указа се доста полезно, особено след като се оказахме блокирани от наводнението в ниската част на острова в град с изчерпан капацитет на хотели заради същата причина...(но това като стигна до там)

 Признавам си че за първи път пътуваме по този начин и има още много какво да учим по темата... даже си пожелавам да попрактикуваме пак и то в Нова Зеландия, но да не се размечтавам ... а да карам по същество докато още не са избледнили спомените ми от описваното пътуване .... 😜

и така по същество да затягаме коланите, че ни предстой излитане .... и дълго прибиваване из въздушното пространство...

31.01.2020 – Късен полет до Доха с кацане рано сутринта и ВИП разходка на борда на автобус 777 из града на ръзсъмване...няма да слагам снимки от това място защото темата ми е за долната земя и не мисля да я разводнявам или по точно бетонирам с гледки на небостъргачи

01.02.2020 - Доха ...бетон, желязо и стъкло...скука... да идва времето за другия полет...

02.02.2020 - Доха - Оукланд (много двойки, много чудо а за нас този ден се оказа и най краткия, защото пътуваме на изток и някакси 11 часа се стопиха в пространството...)

 

03.02.2020 - кацаме в Оукланд, но полетите още не са свършили, защото ни предстои и вътрешен такъв до Кристчърч... нямаме търпение за което, но поради презапасяване от към време между дългия презокеански полет и последващ вътрешен (който можех да купя с опция за смяна на часа...но някъде в хаоса на организирането бях проспала...) се наложи да си повисим 4-5 часа на терминала за вътрешните полети:

 

успяваме да се обзаведем с карта за интернет и да информираме близки и приятели за нашето местоположение и дойде време отново да се повозим за едно кратко прелитане посока Кристчърч... докато излетим и трябваше да кацаме...

бързо се измъкнахме със все багажа и с бодра стъпка, макар и недоспали и скапани от дългите полети се понесохме към офиса за кемперчето...от Lucky ... по неорганизирана фирма за наем на коли не бяхме срещали ... но така е като избираш най евтиното... но няма да се оплаквам колата която ни се падна издържа издевателствата на които я подложихме и не ни предаде в нито един момент...

Следваше първата среща с природата на долната земя и нашето първо спане сред нея... имахме резервация за Awaroa/Godley Head Campsite ... реших че като за новобранци в бранша на къмпингарстването ще се подсигуря с резервация, че да не се наложи още първата вечер да спим на някое нерегламинтирано за целта място...

Излишно е да споменавам колко разконцентрирано започнах да гледам по пътя до там... особено когато напуснахме пределите на града и се оказахме насред това...

един бърз залез,  по бира и да си лягаме... в удобните легла 🤣

 

....следва продължение

 

 

[mia69]

😂🤓

чакам продължението!

[Гост]

преди 17 минути , mia69 каза:

😂🤓

чакам продължението!

И аз! 🙂 

 

На 21.02.2020 г. в 9:54, wiliko каза:

и да си лягаме... в удобните легла 🤣

Ще споделиш ли малко снимки и на леглата, моля? 🙂 Сериозно питам. И аз нямам опит с кемпери. И благодаря за репортажа!

[mia69]

преди 1 минута , Rainy каза:

И аз! 🙂 

 

Ще споделиш ли малко снимки и на леглата, моля? 🙂 Сериозно питам. И аз нямам опит с кемпери. И благодаря за репортажа!

май нямаме снимки на катуна отвътре, поне аз нямам....ма то не е и за показване... :D

[slujitel]

Това с кемпера е много интересно,  и аз искам така.  Ще преписвам яко.

[wiliko]

Ден втори - 4.02.2020

Маршрут :

• Christchurch - Inland Scenic Route 72 - Moeraki – Dunedin – 450km 

Photo Stops:

• Cattlestop Crag

• Rakaia Gorge Lookout

• Mount Hutt

• Moeraki

Нощувка:

• Holy Name Car Park – Dunedin

За някой първото събуждане беше лесно, особено с показващото се над океана слънце, самото измъкване от вана се оказа приключение... защото вратите си имаха собствено мнение как и от къде може да бъдат отворени... и си ни създаваха проблеми през цялото време на пътуването...

Както и да е успявам да се измуша и по джапанки да притичам до склона за да посрещна първия изгрев на слънцето от тези ширини...много завидях на друг ван от прибиваващите в къмпинга, защото се бяха позиционирали така че директно от леглата си имаха достъп до изгрева и му се наслаждаваха директно от вана, а ние при разположението на нашия избирахме място близо до маса....че да има къде да си изпием бирата....

 

 

 

 

 

Бързо се опаковаме и се понасяме към Cattlestop Crag – оставяме колата на паркинга, че път има но е затворен, а ние се опитваме да не нарушаваме тези ограничителни забрани (не че винаги го правим, но като за първи ден сме примерни) и с бодра крачка изпълзяваме по баира примамени от гледките към Lyttelton Harbour:

 

 

 

 

 

Следваща спирка - офиса на Lucky, че вана има проблем с отварянето на задната врата, (осигуряваща  достъп до псевдо кухнята, състояща се от газов котлон, мивка и хладилна чанта, то ние не че и много я използвахме тази кухня, но врата трябваше да се отваря...) изгубиха ни над два часа, но накрая се справиха и можеше да продължим...

 

С напускането на Крисчърч времето започна да се смарангосва, (а мене ме ядеше отвътре заради пропиляното време в офиса на фирмата) и когато наближихме първата набелязана цел, вече се опитваше и да завали, та това лекинко помрачи лично моето настроение, защото лошото време не е от най долюбваните от мен неща, особено когато съм на път ...

 

 

 

 

 

Явно не ни беше ден, защото освен че заваля, деня почти се преполови, а на нас до крайната точка ни оставаха повече от 300км, а точно в този ден въпреки свободата предлагана когато пътуваш с кемпер, за днес не ни се полагаше защото имахме билети за концерт на Елтон Джон в Дънедин, тъй че до 19ч трябваше да сме се паркирали някъде около залата ...

 

Едно по едно нещата набелязани първоначално за деня взеха да отпадат, включително и каменните образования на Moeraki, заради изсипващияг се дъжд в района....който щеше да повлече последващи събития, за които ние все още не предполагахме...

 

 

Както и да към 18ч успяхме да се доберем до Дънедин и да се паркираме на около километър от залата на концерта... дъжда продължаваше да се лее и това не ни позволи в остатъка от времето да поразгледаме поне града... то не че и много се натискахме де... но можеше да тестваме от местната бира предлагана в Speight's Brewery... ще наваксваме  с каквото си купим от супера, а там избора е голям и труден...

 

Следва да  настроим на концертна вълна Elton John's Farewell Yellow Brick Road World Tour  имахме щастието да присъстваме в препълнената зала на  Forsyth Barr Stadium, където в продължение на 2-3 часа Елтън Джон направи уникален концерт за фетовете си :

 

 

 

 

и ние се накефихме максимално, а дъжда не спря даже и след концерта, та трябваше допълнително да се сгряваме с нещо твърдо и да гоним вирусите... а за спането на паркинга на Catholic Church....нищо няма да казвам... само че си платихме такса за цяла нощ в размер на 11$... но друга алтернатива не открихме заради запълнения капацитет на хотелите и къмпингите в района на града....заради концерта

 

...следва 😜

 

(а друтия участник @mia69в историята може да се включи с допълнения, вместо да ме оставя да се пържим на бавен огИн с инжИнерското си въОбръжение)

 

[mia69]

🤗😀😀

"(а другия участник @mia69в историята може да се включи с допълнения, вместо да ме оставя да се пържим на бавен огИн с инжИнерското си въОбръжение) " -

 

Ма, ти не си въобразяваш, всичко си беше точно така....

[wiliko]

преди 7 часа, Rainy каза:

 

Ще споделиш ли малко снимки и на леглата, моля? 🙂 Сериозно питам. И аз нямам опит с кемпери. И благодаря за репортажа!

значи снимки със сигурност нямам, но ето от нета

 

-  Lucky Rookie- готов за сън ...  съвсем същото с допълнения от парцаляците на единия участник...по-подредения....

 

и

-  Lucky Rookie - сгънато състояние

 

[mia69]

"с допълнения от парцаляците на единия участник...по-подредения.... " - пак некви камъни в мойта градинка.... подредена ... :P

[wiliko]

Ден трети - 5.02.2020

Маршрут :

• Планиран - Dunedin – Moeraki – Dunedin - Te Anau - 600km

• Реализиран - Dunedin – Moeraki – Dunedin - Gore- Tapanui ~~~600km

 

Photo Stops:

• Moeraki boulders

• Tunnel Beach - Walks

• Kaka Point

• Nugget Point Lighthouse- Walks

• Purakaunui Falls – Walks

• Matai and Horseshoe Falls – Walks

…..Hello FLOODING….и всичко се обърка 😉

 

Нощувка:

Tapanui Motor Camp – 0$

 

Да се събудиш на паркинга на църква....безценно...д обре че имаше и храсти, а какво сме правили в тях не е далече от акъла... не че ние имаме такъв ... 😉, но няма време за размотаване, че ни очаква изгрев на едно място, което заради вчерашния дъжд пропуснахме и сега ще си наваксваме...

 

Времето се очертава да е идиално така че смело напред.... е слънцето явно реши да ни прецака и се показа над хоризонта още преди да сме стигнали до брега на океана, но карай нека пече че още един дъждовен ден не ми се ще....

 

Moeraki boulders се оказа уникално място, особено по изгрев, не е като да нямаше хора, но тълпите още не бяха налазили и ние му отдадохме заслуженото внимание, като лично аз се покатерих поне на половината от камъните... за да си овековеча физиономията на фона им... 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Инфо от нета - Местните легенди на Маорите обясняват камъните като останки от кошове за змиорки, тикви и сладки картофи, измити на брега от останките на Āraiteuru, голямо ветроходно кану. Тази легенда разказва за скалните топки, които се простират в посока към морето от Shag Point като вкаменения корпус на това кану, а близкия скален нос, като тялото на капитана на кануто. Според тази легенда, релефните фигури по камъните са останките на риболовните мрежи на кануто...

 

И защото сме тандем докато единия върти геврека, другия  навитира и чертае кое как и къде  .... и точно при тази проверка установявам че предварително закупения от нас тур до Milford Sound, явно ще се сгромоляса с гръм заради затворен участък от пътя и предстоящо отваряне най - рано след седмица (когато ние вече се предполага че ще сме на другия остров)... в главата ми започват да се заформят всякакви схеми с надеждата да можем да видим фиордите, но уви все непостижими... с тази прогноза за пътя и неговото ЕВЕНТУАЛНО отваряне... Ужаст ми сега... вадя веднага от торбата със запаси следващия фиорд - Doubtful Sound, който първоначално бях задраскала, заради продължителността и цената му... но сега веднага като удавник за сламка се хващам за тази идея и се започва едно трескаво търсене на билети за следващия ден... греда... тотална, Има но за след два дни и това не ме устройва... търсенето продължава... добре че шофьорина ми не подозирва, че докато кара на обратно към Дънедин, аз се потя неистово и скърцам със зъби от яд . .. че прословутите фиорди ще ни се изплъзнат... Ура!!! откривам мечтаните билети и то за първия круиз на следващия ден, веднага ги купувам въпреки че са по 265$ парчето (редовна цена 199$) ...потвърждението за резервацията се получава веднага и аз си отдъхвам... поне за сега... давай да навигирам следващото място че вече влизаме в града и ще съм нужна за достигането на целта а тя е :

 

Tunnel Beach - издълбани от океана пясъчни скали, скални арки, пещери и един водопад за разкош... е теренът си е яко наклонене и разходката не е от най леките, но красотата компесира пъшкането после нагоре по баира....препоръчително е да имате удобни обувки..не че не срещнахме и такива по джапанки...

 

 

 

 

 

 

Инфо от нета - Отвъд красотата на грапавите скални пясъчници, претенцията му за слава е тунелът до плажа, който местният политик Джон Каргил, син на капитан Уилям Каргил, е поръчал за семейството си през 1870-те.  Местната легенда гласи, че една или повече от дъщерите на Каргил се удавили, докато плували на плажа, но в тази история няма истина. ...

Самият тунел е грубо изсечен и все още личат белезите на ръката, която го е създала. Първоначално е имало просто  наклон, а бетонните стъпала са добавени при отварянето му за обществото през 1983г.

 

Продължаваме на юг...

 

Още с приближаването на град  Balclutha, забелязваме преливащите води на река Clutha River и след малко срещаме първото препядствие на пътя – ROAD CLOSED .... при опита ни да поемем по The Catlins Scenic Drive в посока на Nugget Point.... и се започва едно криволичене из черните пътища на острова с идеята да избегнем затворената част...

 

не че имаме идея до къде е затворено... но нищо не ни пречи да опитаме... който търси намира... излизаме на главния път току преди - Kaka Point

 

 

 

 

Nugget Point Lighthouse – много фотогенично място и скалите и фара си заслужават леката разодка до там....

 

 

 

 

 

Инфо от нета - Фара е построен от 1869 до 1870 г. и за първи път е запален на 4 юли 1870 г.........

   

Purakaunui Falls – красив и пълноводен водопад, до който се достига след лека но приятна разходка през дъждовната гора от папрати и мъхове....

 

 

 

 

Matai and Horseshoe Falls – с един куршум два заека...упс водопада, и двата са красиви и достижими след лека разходка от близкия паркинг

 

 

 

 

Времето беше чудесно, само където часовете бързо се стопяваха, а ние имахме още доста километри по днешната програма... решавам че след Cathedral Cave да се отправяме директно към междувременното букнато място за нощувка в  Te Anau Lakeview Kiwi Holiday Park & Motels, с оглед да сме в близост за круиза до Doubtful Sound на следваща сутрин.... да, да ама не... малко преди отклонението за  Cathedral Cave отново  ROAD CLOSED ...

 

 

 

пак вземам едноличното решение че ще дирим обходен маршрут и защото се очертава да е из полята сред овцете, ми позволяват си пробвам шофьорските напъни с десен волан....ИХААА...детска радост с блеещи оФчичи....

 

 

Боговете сигурно са полудели при тази гледка защото телефона ми запозва да звъни странно и да показва някакво съобщение, но тъй като аз се правя на шофьр, а новопостъпилия навигатор е без очила и нищо не види... не обръщам внимание какво пише и карам смело напред.... (а то хората са се опитвали да ни предупредят че се намираме в наводнена зона и да бегаме...ма кой да прочете)   дакото не влизаме в едно от малкото селища в тази част на острова и двама местни левентини не ни сюрпризират с новината, че района е наводнен и евакуират хората...  тъй че и ние да се отправяме... но в обратна на желаната от нас посока.... ми сега.... те ти шофиране, те ти ново пет...

 

Следва бърза смяна на местата за да търся брод и вариант да стигнем до Te Anau, ....някак все пак успяваме да стигнем до по централни пътища се озоваваме в град  Gore по мост който аха-аха да се залее от придошлата река - Mataura river ...заляла всичко надолу посока океана....вседствие на проливните дъждове от предходните 2-3 дни....(псувам на ум)....

 

но сега ново двайсе и тук затворени пътища и никакъв шанс да пробием към Te Anau….забравете... а в града бомба паднала.. нищо не работи е верно че вече беше около 18ч... но чак пък така да изпозатворят всичкото дюкан... шах с пешката (цъ...на 6 февруари имат национален празник и хората вече са запразнили..)... къде ще спим и как ще продължим (поне намерихме един работещ магазин да си вземем нещо за хапване-няма да се гладни) при така създалата се ситуация...

 

няма да изпадам в подробности че обиколихме всички хотели в града, все пак имахме нужда от баня... (помните че вчера спахме на паркинг и днес не може тъй... трябва да се позАмием...) 😉...но всичко беше фул... на помощ ми дойде приложението с къмпингите, първия се оказа затворен заради наводнението, другите близки опции бяха в наводнената част и оставаше алтернатива се връщаме в обратна посока... кофти но и това е решение.

Набелязвам си един на около 30км с оскъдна информация, но алтернатива няма -  отиваме  ТАМ...дано има поне течаща вода

 

Мястото се оказа едно прекрасно дворче с две-три закотвени каравани и място за още 3-4 вана, огледахме се, но пълно мъртвило, имаше един моторист който си разпъваше палатката, попитахме го за мястото, но явно и той нищо не знаеше като нас... решено оставаме, вече е и тъмно... така че бързо се паркирахме,  и изпаднахме в див екстаз когато открихме наличието на две бани и то с течаща топла вода... ще има баня, нищо че не е неделя 😉

 

...някои си лягат... изкъпани .... а други ги чака безсънна нощ в кроене на маршрут назад в наводнената област в търсене на брод до Manapouri....

[Цвете]

преди 21 минути , wiliko каза:

 се озоваваме в град  Gore

Тоя град няма да го забравя никога! Това беше името на спасението, след като се загубих вдън горите каулски 🤣 

[wiliko]

В момента, Цвете каза:

Тоя град няма да го забравя никога! Това беше името на спасението, след като се загубих вдън горите каулски 🤣 

И аз няма да го забравя, защото след него брод на запад не успяхме да намерим.... 😂 

[Гост]

преди 20 минути , wiliko каза:

И аз няма да го забравя, защото след него брод на запад не успяхме да намерим.... 😂 

Егати... Чак мен ме хвана яд за пропуснатите фиорди  😞 И какви цени... арггхххх! Аз се чудех що няма от там снимки. Пак че сте се оправили с тези наводнения. Браво! 

[wiliko]

преди 1 минута , Rainy каза:

Егати... Чак мен ме хвана яд за пропуснатите фиорди  😞 И какви цени... арггхххх! Аз се чудех що няма от там снимки. Пак че сте се оправили с тези наводнения. Браво! 

Ще се ходи пак, то се е видяло.... 😂 

[AlexandraKo]

@wilikoми вас ще ви обявим за най-най-смелите магеланки😮 С какви препятствия сте се справили, браво!

 За Милфорд саунд ли не успяхте?
 

[wiliko]

Преди 1 час, AlexandraKo каза:

@wilikoми вас ще ви обявим за най-най-смелите магеланки😮 С какви препятствия сте се справили, браво!

 За Милфорд саунд ли не успяхте?
 

И за него и за Doubtful sounds.... 😔 😢 🤪 

[mia69]

😉🤣🤭

преди 20 часа, AlexandraKo каза:

@wilikoми вас ще ви обявим за най-най-смелите магеланки😮 С какви препятствия сте се справили, браво!

 За Милфорд саунд ли не успяхте?
 

смели, не знам.....но смахнати , описва положението далеч по-добре....

[wiliko]

Ден четвърти - 6.02.2020

Маршрут :

•  Tapanui – Gore - (Manapouri – Doubtful Sound Cruise) - Cromwell - Queenstown 450km

  Photo Stops:

• Cromwell Gorge

• Epic lookout

• Remarkables Skifield

• Double Cone

• Lake Alta – Walks

• Kelvin beach

• Lake Wakatipu

• Lookout for Cecil Peak & Double Cone

  Нощувка:

• Twelve Mile Delta Campside – 30$

 

Никога няма да забравя този ден, след прекараната безсънна нощ в кроене на маршрут към Manapouri и последващите опити да се доберем до стартовата точка на закупения Doubtful Sound Cruise... няма да изпадам в подробности за маршрута койно навъртяхме в тези си отчаяни опити... то и няма да мога защото овършахме де що имаше пътища в района и резултата беше отрицателен... Направихме и невъзможното, но явно така ни било писано, а когато съдбата е решила нещо по добре да не я предизвикваме с неразумни действия... пък и фиордите са си там... само където няма да ги видим точно сега... и това е повод за ново предизвикателство да се върнем някой ден...

От 5 часа сутринта (горкия ми съучастник-признавам си че тормоза беше голям....но пък и правех кафе всеки ден....) до към 9 продължи борбата ни с залятите пътища и отрязания постъп към Manapouri, просто имахме нещастието да сме от грешната страна на река Mataura и дори когато все пак открихме проходим мост над нея, в последствие пътя се оказа отрязан заради един залят участък от 20м, но разума надделя и не рискувахме да затънем във водата и да съсипем остатъка от пътуването си...а какъв изгрев имаше...но кой да го отрази...

И така към 9 часа се обадихме в офиса на фирмата, че въпреки упоритите си опити няма да успеем да стигнем и се отказваме от круиза, така поне си гарантирахме да ни възстановят не малката сума, платена предварително... е парите се позабавиха и трябваше впоследствие да давам отново обяснения защо не сме успели да стигнем до Manapouri, но възстановиха цялата сума, което не намалява разочарованието ми за пропустатия круиз....

Отново бяхме в Gore (този град ще остане в спомените ми като най негостоприемния, заради отрязания достъп на запад) и трябваше да начертаем пътя за следващата точка от програмата ни а именно Queenstown – меката на адреналиновите приключения за южния остров... то не че и към него нямаше затворени участъци, но поне имаше алтернативни маршрути през – Cromwell и Clutha river.

 

 

Не е нужно да ви убеждавам за гледките които ни съпътстваха по пътя, поне компенсираха непредвиденостите на които бяхме подложени...

 

 

 

 

 

 

С приближаването на Queenstown настроението вече беше възстановено и можеше да се насладим на първия Вю Пойнт над града, достижим от един планински път, достъпа до който се оказа платен, но няма да се циганим, ние да не сме дошли тук да си броим стотинките... 😉

 

 

 

Малко се замислихме дали нещастното ни кемперче, което спътничката ми кръсти с благозвучното име :  „Бабата“ ще издържи екстремното изкачване, но се справи отлично и така стигнахме до паркинга на - Remarkables Skifield Car Park, където се наградихме с нещо за душата....

 

 

 

...но какви ще сме добитъци ако сме насред баирите и не направим една разходчица по камъняците, споделям идеята, че наблизо има езерце и хващаме пътеката по баира.... е да де но то се оказа не съвсем близо и така... без да искаме се си поизпотихме... но пък гледките си заслужаваха :

 

 

 

 

На връщане спряхме на  -     Epic lookout , за да запечатаме гледката към езерото и града:

 

 

 

след това се поразходихме по брега на езеро Wakatipu :

 

 

 

 

и защото от гледките се ожаднява и огладнява се уважихме с едно бирено приключение под формата на тестване на местното производство в  Altitude Brewing:

 

 

огледахме възможностите за нощувка в околностите на Queenstown не че имаше много избор но си избрахме - Twelve Mile Delta Campside разположен на брега на езерото не пропуснахме и разходка покрай пристанището:

 

 

 

и да похапнем Fish and Chips при Erik's Fish and Chips препоръчвам ги с две ръце, порциите са огромни...имаше даже и да нахраним чайките :

 

 

с това приключи този ден, за началото накойто се сещам с нежелание .... но пък завършека си заслужаваше...

 

 

[mia69]

🤔🙄😵

мислех да мълча, ама кат не мога!!! "(горкия ми съучастник-признавам си че тормоза беше голям....но пък и правех кафе всеки ден....)" - ИСТИНАТА - забъркваше инстантно кафе със студена вода!!!!!! ужас и безумие, срещу които ти скъсват гьона......от 04.00 сутринта........ ( Ся ми падна да си рева на воля) 😄 😛 😄

[wiliko]

Е ко му беше на ФрАпЕнЦето ми...

[mia69]

преди 2 минути , wiliko каза:

Е ко му беше на ФрАпЕнЦето ми...

а, ша ма прощаваш - сутрин фрапенце - ЙОК! 😛 тва са следобедните изпълнения... 😉

[wiliko]

е затова пък колко изкачащи пред колата  зайци имаше за дОсъбуждане....🤣

[mia69]

преди 1 минута , wiliko каза:

е затова пък колко изкачащи пред колата  зайци имаше за дОсъбуждане....🤣

..... и колко размазани за заобикаляне.....слаломът се отразява ободряващо също, да.... :O

[patilana]

преди 5 часа, mia69 каза:

забъркваше инстантно кафе със студена вода!!!!!!

@wiliko щом пишеш, значи още си жива, ама да ти кажа, че имаш супер спътник ! Да изтърпи чак до днес таз несправедливост не е по силите на всеки ! @mia69 безценна си ! 

Да бехте споделили, да ви бях дала и спиртниче със сух спирт ! Пък и кухня четох, че имате, що не я ползвахте по предназначение ?  Сигурно сте се надпреварвали с времето. 

 

Толкова хубаво започна разказът ви с онзи невероятен концерт ! И ... ядец. Много, много съжалявам за несгодите. Ама там времето е новозеландско и съответно последствията връщат хората обратно, за ужас на местните дето си искат красотите за себе си . Чета си аз , гледам и не вярвам как са успели тези речища, дето ги показвате, да станат такива от поточетата насред каменно поле, които виждахме ние ?

Чакам с нетърпение продължението!

 

[boogy83]

Много яко разказвате и много интересни неща сте преживели. Не се ядосвайте за Milford Sound, ние го видяхме него, но пък на Mount Cook имаше такава мъгла, че почти нищо не видяхме 🙂 Явно Нова Зеландия не показва всичките си красоти току така....трябва да се повтори 🙂

Чакам с нетърпение продължението на разказа, но една малка молба имам. Моля шрифта на текста да е поне default (по подразбиране), че с тия малки буквички е натоварващо за очите 🙂