дневник Нова Зеландия - земя на кивита, папрати, овце... всичко това и още нещо ...

[mia69]

преди 2 часа, patilana каза:

@wiliko щом пишеш, значи още си жива, ама да ти кажа, че имаш супер спътник ! Да изтърпи чак до днес таз несправедливост не е по силите на всеки ! @mia69 безценна си ! 

Да бехте споделили, да ви бях дала и спиртниче със сух спирт ! Пък и кухня четох, че имате, що не я ползвахте по предназначение ?  Сигурно сте се надпреварвали с времето. 

 

Толкова хубаво започна разказът ви с онзи невероятен концерт ! И ... ядец. Много, много съжалявам за несгодите. Ама там времето е новозеландско и съответно последствията връщат хората обратно, за ужас на местните дето си искат красотите за себе си . Чета си аз , гледам и не вярвам как са успели тези речища, дето ги показвате, да станат такива от поточетата насред каменно поле, които виждахме ние ?

Чакам с нетърпение продължението!

 

най-после някой да ме оцени....Тенк Ю! 🥰🥰🥰

[patilana]

Моля, пак заповядай ! Честта и удоволствието са изцяло мои ! 

 

Разкажи, моля, по - подробно за предизвикателствата пред шофирането по места, където дивия свят трябва сам да се грижи за безопасността си и очевидно , и по мои наблюдения, не се справя. Ние видяхме и една голяма хищна птица насред пътя на следобедна закуска. Ужасих се ! Тя размаха криле току пред колата и се самоспаси. 

[mia69]

преди 11 минути , patilana каза:

Моля, пак заповядай ! Честта и удоволствието са изцяло мои ! 

 

Разкажи, моля, по - подробно за предизвикателствата пред шофирането по места, където дивия свят трябва сам да се грижи за безопасността си и очевидно , и по мои наблюдения, не се справя. Ние видяхме и една голяма хищна птица насред пътя на следобедна закуска. Ужасих се ! Тя размаха криле току пред колата и се самоспаси. 

дам.....това е интересна тема...наистина е предизвикателство, защото практически има моменти, в които не можеш да избегнеш някое нещастно животинчe, което Буквално се навира между гумите, заслепено от фаровете и от собствения си ужас... Най-многобройни са зайчетата, които особено рано сутрин, преди изгрев са просто кошмарно много и тичат из целия път...Намалявах и успявах да избегна удара, но те продължгават да тичат пред самата кола, вместо просто да кривнат и да изчезнат в гъсталака отстрани 😮 В резултат, на което си карах доста време със скоростта на зайчето... 😄 за съжаление имах и едно животно, което дори не успях да разбера какво беше - нещо като котка, опосум или дявол знае какво, тъмно -рижаво, доколкото успях да различа в тъмнината, което си беше по средата на пътя, видях го твърде късно и ....минах през него.. 😞 но, продължавам да се успокоявам, че то остана между гумите и всъщност не го размазах.....Дано е така! 😕 а птиците наистина изчоплят много сръчно размазаните зайчета по асфалта...но, гледам, че добре се справят с тайминга - винаги успяват да отлетят навреме от "хранилката" си..  🙂

[patilana]

Не се притеснявай, със сигурност е останало между гумите !

Ние ,рано сутрин, си бяхме по леглата и не знам какви са ги вършили зайците, обаче следобедите имахме подобни случки. Странно ми беше как птиците, които няма как да хванеш, излитаха веднага щом ги приближиш, без киата, естествено, а зайци и подобни се държат като газели в африкански парк. Тичкат си пред теб, все едно си играят или като слонове притичват на скорост през пътя.  

Струва ми се, че това е едно неочаквано, поне за мен, доказателство колко дива е природата в Нова Зеландия. 

Добре, че не съм шофьор ! Пу пу.

[neuromancer]

Зайците са напаст в Австралия и Нова Зеландия, не са местни и врагове нямат, не ги мислете много

[mia69]

🤭🤭🤭🥶🥶🥶

преди 3 минути , neuromancer каза:

Зайците са напаст в Австралия и Нова Зеландия, не са местни и врагове нямат, не ги мислете много

ахааа, в такъв случай почвам да имам усещането, че местните ги целят.... :D

[wiliko]

Ден пети - 7.02.2020

Маршрут :

•  Queenstown – Glenorchy -  Arrowtown - 120km

  Photo Stops:

• Bennetts Bluff Lookout

• Glenorchy Lagoon

• Ben Lomond Track – Walks

• Skyline Queenstown

• Lake Wakatipu

• Edith Cavell Bridge

Нощувка:

Arrowtown Holiday Park – 52$

 

Да се събудиш на брега на езеро  Lake Wakatipu сред папрати и птичи напеви...безценно. Аз като един ранобудник се измъкнах рано-рано от хралупката ни с идеята да срещам изгрева, но заради близоста на водата или такъв си е климата, но почти всяка сутрин се стелеше мъгла и даже преваляваше, та удрях на камък...нищо де поне се разходих малко:

 

Днес в програма беше предвидено повече ходене пеша отколкото въртене на километри по пътищата, първата спирка все пак беше достижима с кола по един панорамен път изцяло простиращ се по бреговете на езеро Wakatipu към - Glenorchy Lagoon:

 

 

 

Лагуната е заобиколена от планини, има много  птици, а водата му беше заляла парка и черните лебеди буквално си плуваха на ръка разстояние около нас... в района има доста пътеки за разходки, но тъй като нашите планове предвиждаха една по сериозна пътечка за разходка, само направихме едно кръгче с колата до където можеше в подножието на Mount Alfred:

 

 

 

 

 

 

 

След вчерашния наситен откъм пътни приключения ден, беше време да влезем в ритъм и да се подложим на една планинска разходка... тъй де нали сме уж планинарки... как може да не отметнем един връх на долната земя... и така късмета се падна на Ben Lomond – 1748 м, а опциите за изкачването му са:

 - Tiki Trail, започваща от началната станция на кабинковия лифт  - 7-8км и 1438м денивелация

 - от крайна станция на кабинковия лифт Skyline - 5-6км и 950м денивелация

 

И как мислите кой от двата избрахме ние... естествено по трудния, което ни изигра доста кофти номер... защото макар и на пръв поглед да изглежда нищо като височина, на живо картинката си е различна, и след първите 2-3часа ми идеше да се отказвам.... а именно последните 400м денивелация бяха най ужастните, а тогава и силите ти са на изчерпване ...

Пътеката се вие на серпентини за да преодолее тази деневилация уж по леко, но няма такъв филм, все пак женския инат надделя и излазихме баира до заветния връх.

 

 

 

Гледката от там наистина е уникална, вижда се езерото и планини до където ти стига погледа... е за мен липсата на белите облъченца по небето в съчетание с умората и жаждата която ме мъчеше (свърши ни водицата) ми повлия отрицателно и се оказа че имам доста малко снимки от целият ден... 😉

 

 

 

 

Увековечихме се за идните поколения и бързичко поехме надолу, като единодушно решихме че в крайния участък ще се възползваме от услугите на лифта.... и това ми било планинарки... кашкавал туристки от всякъде 😜

Маршрута ни отне около 7ч което си е нормално по описание в брошурите, но е факт че лично аз не предполагах че толкова ще ни изтормози... (ЕГН си казва думата  😉)

 

 

На горната станция на кабинковия лифт се предлагат доста адреналинови приключения от летене с парапланер до Ziptrek и Luge (спускане с колички по серпентини) :

 

 

 

ние ги пропуснахме че времето напредваше....

 

Когато стигнахме до колата, вече беше станало 19ч, а нямахме и място за следващата нощувка, така че бързичко проверих каква ни е алтернативата да не повтаряме мястото от предния ден и си избрах нещо близичко на има няма 20км,  все пак не можех да издевателствам над спътника си постоянно.... вчера и взех душата с каране от ранни доби...

Направих резервация,  което в последствие се оказа добро решение ( в Нова Зеландия явно и рецепциите не работят след 20ч.) имахме код за достъп за бариерата на парка и пълна инструкция със схема къде ни е местенцето за настаняване. Това може беше и най уредения къмпинг на който сме спали, имаше налични бани, перални помещения, кухня в комплект с железни правила забраняващи употребата на алкохол и цигари на територията му.... едното го спазихме, но другото нямаше как да не жулнем по една огнена вода след толкоз изморителен ден....

[mia69]

ама за СуперМен и безценната му (морална най-вече) помощ, при изкачване на оня катилски връх и дума не обелваш, нали.... :P ;)

[patilana]

Може пък все още да не го е преживяла туй катерене, та за това да си трае ? Чудя се, каквъв е тоз преход дето планинарки го драпат едвам и наричат катилски. Може ли повече подробности, моля .

Като ви чета , ставам все по - благодарна на моята спътничка, че го е правила тоз преход без мен. Стигат ми онез стълби !

Прекрасни снимки и гледки @wiliko, пък да ще и СуперМен да се включи в споделянето на други ще е повече от хубаво за нашите очи .

[mia69]

"Чудя се, каквъв е тоз преход дето планинарки го драпат едвам и наричат катилски." - честно да си призная и аз още се чудя...бая върхове сме отметнали и то къде-къде по-високи и стръмни и опасни, ако щеш, но този нещо се заяде, чак не ми се вярваше, че наистина е 1700 метра...видя ми се като 3700.... 😕 после си дадохме сметка, че биологичните ни часовници явно са съвсем наопаки - в лятно време сме , посред зима, катерим връх посред нощите (по нашенски стандарт)  и това е оказало влияние, защото, шегата настрана - но този път и двете се озорихме яко..признавам си 😛

[wiliko]

преди 16 минути , patilana каза:

 Чудя се, каквъв е тоз преход дето планинарки го драпат едвам и наричат катилски. Може ли повече подробности, моля .

.................

и СуперМен да се включи в споделянето на други ще е повече от хубаво за нашите очи .

ето тук го има описан маршрута - Ben Lomond 

 

а колкото до СпайдерМен.... 🤣 😜 🤣 така се беше дегизирал един младеж с който се падпреварвахме по баира кой по бързо ще приседне на някой камИк ....

имам си и снимка с него.... 😋

 

 

 

[mia69]

Супер Мен дава крила-а-аааа!! :P

[patilana]

Аха, значи не било СуперМен , а Спайдър Мен ! Тъй , тъй.  Разбрах

Хич няма и да го отварям онзи Ben Lemon,  мерси, оставям го на другите.

[wiliko]

Ден шести - 8.02.2020

Маршрут :

•  Arrowtown – Wanaka - Pukaki – Tekapo -  380km

  Photo Stops:

• Crown Range Road Scenic Lookout

• WanakaTree

• Wanaka Lake

• Glendhu Bay Lookout

• Matukituki River

• Mount Aspiring

• Lake Hawea  

• Lindis Pass Viewpoint

• Lake Pukaki

• Lake Tekapo

  Нощувка:

Lake Tekapo Motels & Holiday Park – 100$

 

 

След вчерашния трек по баирите днес заложихме на търкаляне с колата без да се увличаме по екстремности, нищо че имах такива намерения... но пък хич не настоявах да се движим по строЙната ми програма, предвиждаща и за днес едно катерене... (малко съжалявам защото снимките от този връх са отново с УаУ ефект... ще го оставим за друг път 😉)

 

Още с напускането на къмпинга в който пренощувахме се заредиха красоти покрай пътя, а той се очертаваше да е от онези панорамните - Crown Range Road:

 

 

 

 

И така неусетно се озовахме на езеро Wanaka, решихме да продължим покрай него в посока на Mount Aspiring до където е проходимо за кола.

Порадвахме се от подножието на Roy’s peak, на паркинга от който тръгва пътеката към него, вече имаше доста коли, явно желаещите да се насладят на гледките отгоре не са малко... този път без нас ...

 

 

 

 

Отклонявайки се от крайезерния път се отправихме покрай река Matukituki, разляла водите си в долина със заобикалящите я планини, по склоновете на които се стичат множество водопади, а по бреговете и масят стада от овце, крави даже и сърни

 

 

 

 

Както се очаква пътя не е асфалт и прахоляка не е особено приятен, особено когато се окажеш каращ след някой... бързо намираме решение, като спираме за някой и друг кадър към заснежените склонове на - Mount Aspiring

 

 

Покрай реката, покрай и реката и така до един въжен мост след който пътя свършваше или по точно беше затворен за нахалните туристи, защото се оказа че сме на територията на частна ферма, предоставила достъп до земите си на нас туристите... Информационната табела за самата ферма, съдържаше информация за популацията на стадата които се отглеждат, но не беше нужно да я четем защото се убедихме с очите си че са много, както и навсякъде впрочем...

 

 

 

 

 

Пресякохме по въжения мост и се пораздвижихме от другата страна на реката, че то не може и само да се возиш...

 

 

 

 

И след това назад към езеро Wanaka  и прочутото му дърво...

 

 

Та излизане от градчето си напазарувахме нещо за хапване и пийване и хайде пак по пътищата... нали ви казах днес сме автотуристки ... бръммм

 

Набързо се отбихме на един от вЮ поинтите на - Lake Hawea

 

 

Трасето свързващо Wanaka  и Tekapo минава през Lindis Pass, Проходът се намира между долините на реките Lindis и Ahuriri Rivers, и е  най-високата точка в мрежата на автомагистралите на Южния остров, счита се за един от алпийските проходи, тъй като се намира в сухата вътрешност на Южния остров.

 

 

 

 

Е няма такова синьо като това на езерото Pukaki, покрай бреговете на което преминахме за малко, на път за последната ни спирка за деня езеро Tekapo,

 

 

трябваше да побързаме, защото докато се возих безгрижно, бях напазарила едни ваучери за посещение на Tekapo Springs, е можеше и да не ни огрее, защото наред с това че закъснявахме за началния час, се бях объркала и се оказаха за следващият ден, а да се връщаме за единия басейн в утрешния ден, щеше тотално да обърка програмата ни... Добре че девойката на рецепцията се смили над нас и ни допусна да се разлагаме в топлата вода ...

 

не липсваха изпълнения от рода на заключили си нещата в едно шкафче, а платили и получили код за друго... но това са бели кахъри, давай да се топваме у водата...

Булгар-Булгар... е не се представихме чак в такава светлина... няма защо да причиняваме на местните такава среща с нашото творчество и културно наследство 😉

 

 

Около езерото намерихме и къмпинг където да преспим и доволни можеше да изпием по едно докато се наслаждаваме на лунната пътека ....

 

[wiliko]

Ден седми - 9.02.2020

Маршрут :

•  Tekapo - Aoraki Mount Cook Village -100km

  Photo Stops:

• Church of the Good Shepherd

• Lake Pukaki

• Aoraki/Mount Cook

• Kea Point

• Mount Sefton

• Sealy Tarns Viewpoint

• Tasman Glacier Viewpoint

• Ski Plane Flight + Glacier Landing - The Grand Circle 55 Mins - INFLITE Mount Cook  - закупен през bookme.co.nz за  400$ на човек

  Нощувка:

• Mt Cook Lodge and Motel – 220$

Днес е денят – Моят ден – защото навършвам достолепните 50 години 🤩 и защото това беше повода за това далечно и мечтано пътуване. Не съм по гръмките тържества в които да съм център на внимание и хобито ми позволява да се отърва най безболезнено от това... е не липсват и упреци за това ми поведение ... но съм ги дресирала вече и си ме търпят, сигурно защото ме обичат 🥰 и аз ги обичам за което 😍

 

Слънцето първо ме поздрави за празника ми...

 

Вече сме изградили рутина за сутрешната гимнастика с пиене на кафе и бързо изнасяне по пътищата, затова и на този ден действаме по дифолт...

(с една подробност че днес закръглям годините... бе аз освен телесна маса друго надали загръглям,... но истинските хора трябва да си тежат на мястото и аз строго следвам тази директива... без да членувам в разни партии...)

 

Преди да се понесем към черешката на тортата - Aoraki/Mount Cook , (че друга торта няма да има...) се отбихме до Church of the Good Shepherd, която се оказа затворена поради ранния част, щрак от тук и оттам и давай понатам...

 

 

 

Не се разминахме и без дежурните спирки по пътя покрай Lake Pukaki, а днес щяхме да му се радваме доста даже и от въздуха.... макар и от далечко...

 

 

  

 

малко информация от интернет : Aoraki / Mount Cook – най високата планина на Нова Зенландия, състои се от три върха - ниския връх (3,593 м), средния връх (3,717 м) и високия връх (3,724м).  Aoraki – маорското име на планината, а името Mount Cook е дадено на планината през 1851 г. от капитан Джон Лорт Стоукс в чест на капитан Джеймс Кук, който изследва и обикаля островите на Нова Зеландия през 1770 г......за повече гугъл...

 

Всъщност нищо по особено нямахме за деня, освен сбъдване на една мечта : Полет с хеликоптер над глетчера Тазман с кацане върху му .... а той беше предвиден за края на деня и трябваше да уплътним времето...  какво по добро решение като сме насред планините да реализираме някоя разходчица по склоновете които ни заобикалят...

Бях поразучила опциите на наличните маршрути тръгващи от Aoraki Mount Cook Village и се спрях на Sealy Tarns Track – описанието на маршрута започва с изречението :

  - Climb the 'stairway to heaven' to Sealy Tarns, and enjoy spectacular views and alpine flowers, но кой ти чете описания.... само съм си отбелязала че е от ниво – EASY и с продължителност 3-4часа.... тъкмо колкото да не скучаем преди хеликоптера... това добре... но да бях прочела и продължението че тези стълби към небето са ни повече ни по-малко от 2000 и преудоляват денивелация от 600м... ми чУдно... като се започна едно изкачване на стъпалца...край няма.... не ми плачи сега... ти рожден ден ли имаш или ко... доказвай ся - хем че не си одъртяла, хем и оглупяла 🤪

 

 

Като едни истински опълченци дори и не на Шипка превзехме височината до заветната точка и решихме, че по нагоре няма да продължаваме, защото тя пътеката си има и продължение... но тези които тръгват по него са с опция преспиване на Mueller Hut, което не влизаше в нашите планове

 

 

 

 

Контингента правещ този преход е най разнороден и като пол и като възраст, има от всички, даже на връщане срещнахме един бая възрастен господин, който ми беше на мисъл ще успее ли с тези стълби, защото са си доста, а и вече слънцето напичаше и това допълнително изтощава при такъв преход.

 

Когато все пак слязахме и надолу тези 2000 стълби, (които тогава още не знаех колко са точно и си поставих задачата докато слизам да ги броя, е стигнах до 1500 и им загубих бройката...) имахме на разположение достатъчно време да отидем и до - Kea Point – предлагаща поглед към Mueller Lake и  - Mount Sefton, пак дежурните снимки :

 

 

и се ориентирахме към хотела... да правилно за тази вечер си имахме хотел в селището... ще опънем дъртите си кокали на истинско легло... то възрастта си има и някои предимства... си доставяме гъдели според личните ни предпочитания

Настаняването беше както се предполага след 14 часа и се поразходихме в комплекса:

 

следва хеликоптера... вълнувах се като малко дете... тъй де не е като всеки ден да се возим в тези бръмбарчета, а те приличат от далеч на бубулечки... чекирахме се, сложиха ни гривнички...за премерването на килограмите няма да издавам кой беше най тежкия пасажер... че ме е срам... инструкция и сме вътре...ще фърчим... времето е идиално..... е няма ги онези така бленувани бели облъчета... но да не издребняваме.... че я си представи един дъжд и мъгла...

 

 

 

 

Нашия полет беше последен за деня и бяхме три жени + пилота.... не мога да опиша какво е чуството да си в търбуха на хеликоптер и да се рееш из въздуха над заснежените склонове на планината и ледника ... знаех че няма да е дълго летенето и ошашавена от случващото се не занех да снимам или да гледам ...тотален шок... дръж се де не е нужно чак толкоз да се превъзнасяш... сякаш си се отправила на междупланетно пътуване..пък то няма и един час това ти приключение... но е истина че чуството е неописуемо... поне за мен.

Заходихме над ръба и кацнахме на ледника а той с един жълтеникато-червен отенък, пилота ни обясни че следствие на пожарите в Австралия са се покрили с тази си окраска...

 

 не се лъжете това е хижа кацнала на ръба на скалата  - Tasman Saddle Hut

 

докато правим кръгчета около хеликоптера и се наслаждаваме на чудото около нас се чуват стряскащи звуци и в далечината пилота ни показва свличащите се маси от откъснати парчета на ледника....

 

 

 

 

Нерелно е но бързо свършва времето и пак сме във въздуха , доближавеме максимално скалите  и после пак над ледника, пилота нещо търси на повърхността му, но макар и не толкова далеч не виждаме какво търси, докато отново не се приземяваме...уха... бонус и второ кацане... но този път не за да слизаме, а да приберем една дама с раница и кирка ... явно е правила изследване по ледовете... защото си приказват с пилота по слушалките... но кой да ги слуша като има за гледане...

 

 

 

 

 

Ледника Тазман е втория до който съм имала досек, но е много различен от Патагонския -  Перито Морено..  един такъв сиво-кафяв от скалите които са го покрили в долната му част, а и водата от тепенето му е също сивкава... нямам представа как тази вода при вливането си в езеро Pukaki придобива този тюркоазен цвят... но пък е най-дългият глетчер на острова със своите 27 километра...

на тази снимка в далечината се вижда езерото...с неземния си цвят

 

 След като кацнахме се разходихме и по суша до ледника и ледниковите езера около него ....

 

 

Когато се прибрахме в хотела вече се свечеряваше и трябваше да си потърсим ресторант да отбележим юбилея ми... бяхме набелязали един при дневната разходка в селището, но из въздуха около хотела се разнасяха такива аромати, че решихме да проверим какво се предлага в ресторанта, и не сбъркахме, храната беше превъзходна, а и бири имаше достатъчно...

 

 е торта нямаше, но аз и без това съм на диета...  (ако не сте разбрали)... по снимката си личи... 😜

 

 следва....

 

[Kalina Ivanova]

На 17.03.2020 г. в 11:36, wiliko каза:

Днес е денят – Моят ден – защото навършвам достолепните 50 години

Честито ти Достолопие и Великолепие!

Да си здрава и осъществяваш всичките си мечти!

 

Толкова забавно и мотивиращо е това, което разказвате!

Чета, усмихвам се и си водя записки

[AlexandraKo]

На 17.03.2020 г. в 11:36, wiliko каза:

 

Днес е денят – Моят ден – защото навършвам достолепните 50 години ...

 

Начиииии, си точно, " на попрището жизнено в средата"...Да си жива и здрава!

[wiliko]

Благодаря ви @Kalina Ivanova и @AlexandraKo 

[vesmar2]

На 17.03.2020 г. в 11:36, wiliko каза:

 

"Днес е денят – Моят ден – защото навършвам достолепните 50 години "...🙂

Честити да са ти.....🎂💐

Здраве и....късмет 🍀

и  винаги " храната   да е превъзходна, а и бири  да има предостатъчно"..

пък и сама си  знаеш, че времето просто повишава /вдига/ качеството и на виното....и  на уискито.....и на някои породи хора......🙂.....🍷🥛🍺

за бирата......не знам 🙄😉🙂

...всичко най-добро ви желая

😊🙂 ще пиша повече относно написаното от теб.....😉😊 като завършиш....😀😉😀

...🎂🍷🍀🐐💐

...🍻💐

[wiliko]

в тези тежки времена за нас диагностицираните с вирус - пътешественик да продължа с разказа си ...

 

Ден осми - 10.02.2020

Маршрут :

•  Aoraki Mount Cook Village – Haast – West Coast - Franz Josef Glacier - 500km

  Photo Stops:

• Lake Pukaki

• Lake Hawea

• Lake Wanaka

• Fantail Falls

• Thunder Creek Falls

• Roaring Billy Falls – walk

• Knights Point Lookout

• Bruce Bay

• Fox Glacier

• Waiho Bailey Bridge

• Franz Josef Glacier

  Нощувка:

• Glacier Country Campervan Park – 35$

 

Ако бяха прокарали тунел през Mount Cook, нямаше да се налага да въртим толкова километри...но пък щяхме да пропуснем толкова красоти че ....

Както се вижда на картата -  маршрута ни е почти 500 километрово кръгче, завеждащо ни от западната страна на Southern Alps

 

 

Кой каквото ще да казва, но да спиш в истинско легло не е глезотия, ми човешка потребност... минали са ми годинките да търкам дюшеците по кемперите... но като сме се хванали на хорото ще го играем... пък и то има няма още една вечер да си тормозя кокалите ...

Днес ни предстоеше да се срещнем с Тазнанийско море...е можеше и с някое дяволче... но къде тоз късмет...

Километрите бяха много, а попътно пак не липсваха красоти, та без много да се помотваме се изнесохме от хотела и се метнахме на бабата да я изтормозим, че нещо се позастоя по паркингите...

Взехме си довиждане с Aoraki Mount Cook и покрай изумително синьото езеро Pukaki започна нашето пътуване към West Coast, маршрута до езеро Wanaka се повтаряше, но гледките винаги са сякаш ги виждаш за първи път.

 

Довиждане Wanaka ....надали ще ти липсваме

 

 

Поемаме покрай река Makarora, чиито води се вливат в езерото

 

 

Пейзажа коренно се променя поемейки през прохода Haast, който ще ни изведе на западния бряг... но преди това кратки спирки и разходки в гори с папрати, мъхове и водопади....

• Fantail Falls

 

 

 

• Thunder Creek Falls

 

 

 

 

 

• Roaring Billy Falls

 

 

 

Слизаш от колата една крачка извън очертанията на пътя и си в света на приказките...толкова е нереално това което те заобикаля...папрати извисяващи се като изполини сред обраслите с мъхове странни дървета...

 

 

 

 

 

не съм била в джунгла но тук се чуствах като Маугли...

 

 

 

 

Ред е и на река Haast ...даже и гледчерите се виждат в далечината ... 

 

 

 

И ето ни вече на  западното крайбрежие ...

И  къщички с градинки...

дървета покрай пътя наподобяват патагонските обрулени дървета, изкривили снаги като стари бабички, явно вятър и тука не липсва....

 

От една страна жив плет от накривени дървета, от друта водите на Тазманийско море.... спираме на Knights Point Lookout, за дежурните снимки и му се вижда края за деня...

 

 

целта ни е селището около Franz Josef Glacier...ммммм да от западната страна на планината сме, да бяхме прехвръкнали с едно хеликоптерче над ледовете... а тях ги има даже два които зърваме в далечината... но тъй като времето напредва ще оставим разходката до единия за утре....

 

около Lake Paringa...

 

 

Мястото на което се настанихме за нощта отново беше в десетката, прекрасно организиран къмпинг с обособени общи части, предлагащи кухненски помещения, барбекю, баня, тоалетни ... а за самите коли така са използвали пейзажа и растителността, че имаш чуството че си насред джунглата ...

 

намерихме си местенце за грохнала ни баба....и опънахме софрата...имахме си провизии и в сухо и в течно състояние... трябваще да им видим сметката... а в това поне единия член на групата се справя доста успешно ... 

 

 

 

 

 

[mia69]

много искам да знам кой е"единия член " и с какво точно се е справял...??????  😮 😛 😄

[wiliko]

преди 17 минути , mia69 каза:

много искам да знам кой е"единия член " и с какво точно се е справял...??????  😮 😛 😄

С...навигацията... 😂 

[mia69]

Спокоих сЪ! 😛 😄

 

[mia69]

и още въпроси имам - Защо снимА точно този крак на  баба ти, дето му изпадна чепика?!?! 

[wiliko]

Ай ся...ще ме караш да разкривам интимните таЙни на бабата... 😂