дневник Нова Зеландия - земя на кивита, папрати, овце... всичко това и още нещо ...

[wiliko]

Преди 1 час, mia69 каза:

😔

и, ся.....съвсем свърши......

Ма пък утре ще литим бе... 😂 Предстои ни най дългият ден... ☀ ☀ ☀...и то в самолета из въздуха.. 😂 🤣 🤪 

[wiliko]

Ден тринадесети (ПОСЛЕДЕН) - 15.02.2020

Маршрут :  

-          Auckland - Westfield Manukau City - Auckland Airport 50км

Photo Stops:

-          Mount Eden Summit

Дойде и момента да се събудим за последно (за сега... защото мисля в най скоро време да се завърнем... дори и без да имам юбилей...) под новозеландското слънце... а то точно днес хич и не искаше да се показва... явно страдаше, че повече няма да ни огрява пътищата из островите... които не бяха никак малко:

карта на маршрута ни:

Пихме кафе...Опаковахме си багажа като за пътуване, натоварихме се на колата и ей така да не е без нищо се отправихме към хълма с изгаснал вулкан - Mount Eden Summit, за един поглед от високо над Оукланд ....

с височина от 196м, разполага с три кратера, множество алеи за разходка....е ние се качихме с колата до там, но сега из нета откривам че вече е забранено с оглед да се избегнат задръствания и да се зачита духа на върха за Mana whenua - първоначалните жители ...

 

 

 

после за първи и последен път си причинихме посещение на един търговски център тип МОЛ... за да си накупим разни сувенири под формата на шоколади, мед, сирена и кото ни хване окото от хранително естество.... аз малко се улях и трябваше да си пренаредя голямата раница, която щеше да чекирам и да лети директно до София... но се справих.. е едвам се вдигаше.... лакомия или свинщина... сигурно 5 кила шоколад и сирена си накупих 🤪

 

Добрахме се до летището, настроението си ни беше като времето... сдухано, но си върнахме колата, онази която си бяхме наели за 4$, без изобщо да я оглеждат, което ни се стори доста странно, но пък си изтеглиха пари за километрите които бяхме надвишили над включените.. Пито-платено! 😜

За чекиране още си беше рано, затова се ситуирахме около гишетата и зачакахме нашия полет.... колко ми липсва тази летищна суматоха, след тези месеци на изолация, че даже бих си причинила опашката на летището в Доха само и само после да полетя....

 

Младежа които ни се падна да ни чекира, беше така добър и ни намери места до прозорец и за двата полета, хвърлихме си тежките раници и къде и какво друго освен да  удавим мъката си  в лоунджа .....

Голямо давене падна да не кажа освинване... но сега като знам че и съм си платила вместо да се възползвам от VIP-Diners програмана от недоглеждане...хич и не съжалявам че се връщах много пъти до мокрия бар...

   

ето ни я и птичката с която ще изкараме най дългия ден във въздуха:

 

Довиждане Оукланд... и до нови срещи 🥰

 

 

и за завършек една рекапитулация в парично изражение:

 

Goodbye - Kia Koa!  

We'll be back - Ka hoki au !!!

 

 

[mia69]

сега, след цялата тази безумна истерия с корони-морони и тем подобни глупости, оценявам какъв късмет имахме с това пътуване....без маски, без изолации, без малоумни ситуации..... 🤔🥰 с нетърпение очаквам.....завръщане?

[MayaS]

Страхотно пътуване, Страхотен разказ. Благодаря за споделеното. Честита годишнина на патерица Вили и да посрещаш все на път! 

[Тони]

Гледах ви и тогава във фейса, сега четох и тук. При вас си е весело, а Нова Зеландия е прекрасна! 

Дано се върнете пак!