дневник Надлъж и шир (или почти) из Грузия и Армения

[Polina]

...Хоп навън съм, в ничията земя, зад едни огради тип решетки.

Добре де, другите хора как са се озовали от другата страна на решетките? Чудя се докато вървя по направения коридор към следващото КПП. Идва време да влизам в нова сграда и очаквам да се повтори същото като от предишния пункт. Да, ама влизам в нова зала, a тя е още по-голяма от турския пункт, но за разлика от него е почти празна. Къде отидоха всички тия хора , които бяха преди мен така и не разбрах. Работят няколко гишета и пред всяко от тях няма повече от 2-3 човека, които да чакат. Чак си избрах и на кое от тях да застана. Дойде моя ред. На гишето строга униформена ми разглежда и сканира паспорта и ме пита „Това първо посещение ли ви е в Грузия?“ Отговарям положително, а тя кима към литовката, която вече е застанала зад мен - заедно ли сте? Поклащам глава отрицателно. Вика я, поглежда ѝ паспорта и я пуска, а на мен ми казва - ще се наложи да изчакате. Ок, няма проблеми, аз бърза работа нямам. След десетина минути се връща и с разочарована гримаса ми подава паспорта и ми пожелава приятен престой в страната. Зад пункта се озовавам в голяма зала, в която има някакви врати, инфо център откъдето взимам няколко карти на различни райони и ВеЦе. Излизам от сградата най-сетне и се оказвам зад пунктовете за проверка на автомобилите. Спътникът ми си чака реда, а пред него е лъскаво червено, норвежко возило, което очевидно впечатлява всички. Картинката е следната – всичките много хора с торби, куфари и всякакъв размер бали и дисаги (които бяха преди мен на опашките), чакат маршутки, таксита или друг транспорт да ги вземе буквално  на метри от пункта за колите. Смесвам се и аз между тях. Пред КПП-то седят двама мъже и всяка кола, която мине проверка я спират, казват нещо на шофьора жестикулирайки, шофьора прави изненадана физиономия и го отбиват. Ахаааа, това ще са новите застрахователи се досещам аз. До началото на тази година (2019) в страната се е пътувало без застраховка „Гражданска отговорност“, но вече се изисква. За разлика явно от другите влизащи, ние знаехме и ден по-рано си направихме застраховка онлайн – www.tpl.ge .

Чудехме се дали да е за 2 седмици, но направихме за месец (откъде да знаем, колко ще ни се хареса или не тук), а сумата, която платихме беше около 18.00 евро.

И аз, барабар Петко с мъжете съм застанала между всички хора с балите, и куфарите, и дисагите до една колица. По едно време, чувам някой да говори зад мен - мадмоазел, мадмоазел. След малко пак вече доста по-гръмко – Мадмоазел, мадмоазел… брех, обръщам се сащисана, а някакъв мъж ми прави знак да се мръдна от колата. Аз недоумявам защо точно аз, при все, че около мен е тълпа с хора, но май баш аз му пречех… направих каквото ме помоли и точно в тоя момент застрахователя присламчи следващата кола, с чешка регистрация за застраховка, а Тодор спря пред мен и така дойде ред и нашето приключение да започне.
Добре дошли в Грузия.

Излизаме от граничната зона и в главата ми мигновено зазвучава Georgia on my mind и така ще е до края, но кой ли да предположи?

Разстоянието от границата до Батуми е около 15 километра. Пътят е натоварен в първите си километри, а ние сме въодушевени и си разказваме преживяваниците по пунктовете. Постепенно движението си става нормално, но изневиделица започват да се появяват малки добичета покрай и на самия път, а колите ги заобикалят бибиткайки им по познатия за нас вече сватбарски начин.

Батуми. Късен слетобед.

Ние нямаме план къде ще се установим, нито колко голям е градът. С приближаването на центъра започват да изскачат пред нас величествени жилищни сгради. Няма такива блокове. Гледам и немея, не мога да повярвам на очите си как до преди няколко километра с кравички се разминавахме, а сега небостъргачи. Паркираме се на гърба на Карфур и започваме обиколка в разходка, търсейки и офис на техен мобилен оператор, както и се оглеждаме за местенце удобно за паркиране и нощувка.

 

 

Макар и нов, очевидно е, че градът се строи с мащаб. Високите сгради на голямо разстояние една от друга, градските булеварди са широки, поне с по 3 платна в посока.

 

 

Добре, първото ни впечатление е добро.

 

 

  

 

 

Прекрасна морска градина, алея за разходки и с гледки към плажа и залязващото слънце, барове с приятна музика, шадравани с играещи си с пръските деца, пеещи фонтани и поглед към целия град от крайбрежието ме обърква тотално. Та ние дори нямаме подобен морски град, с който да се похвалим. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така неусетно намираме и нашето място за следващите ден или два. Местим се за нощувка между няколко високи сгради. С какво ли ще ни изненада следващия ден?

 

Батуми. Вторник.
Градът е столица на Аджария, а Аджария е автономна република в състава на Грузия и един от дванайсете региона. Населението на града е около 160 000 жители. 

 

Събуждаме се от бибипкания на автомобили. Снощи като сме паркирали под тия небостъргачи никой от нас не е обърнал внимание, че един от тях е публична сграда. Забързани чичковци и лелки, всички стриктно облечени в черни дрехи и носейки цветни папки като аксесоари преминават покрай нас. Излизаме за днешната обиколка като потвърждение на вчерашната. Дълги улици със стари дървета, високи жилищни блокове, много хлебарници и още повече места със закуски. Вкусни закуски. 

 

 

 

Отново стигаме до офиса на Магти, който вече работи и си купуваме предплатена карта – 20 гб с някакви включени минути разговори из Грузия за няма и 18.00лв.

Няма условия, няма сложни изисквания. 
По познатия ни вече път стигаме до театъра и...

 

 

 

 

...дневната ни обиколка продължава с част видените вчера места, като този път се  отклоняваме и към пристанището,

 

 

а там е акостирал турски военен кораб, който е отворен за посещение срещу билетче. По мостика се разхождат военни, а други със строги лица и огнестрелни оръжия седят на пост и вардят.

 

 

 

Бавно се спускаме обратно към морската градина покрай морски ресторантчета и сладкарници, рибари и гранични катери. Морето е пълно с медузи.

 

 

 

 

 

 

Най- сетне стигаме до уширение и скупчени много хора в единия край. Набързо решавам, че това е туристическа група, която чака да се съберат и да си продължат разходката, затова сядам на една от пейките, които странно защо са празни, а всички седят срещу мен и ме снимат ли снимат. Чудаци. Докато леко се извръщам да видя точно пред какво съм седнала и все още недоумявам, ми казват че ето това тук (сочейки зад мен, разбира се) били Али и Нино. Още по-бързо се обръщам, дори не съм предполагала, но тази ми ти двойка дори се движи. Ха, затова значи онази групичка от хора чакала. Чакали да видят как Али и Нино ще вплетат телата си в едно, пък аз влезнах на поне дузина от тях в кадрите. Засрамена ставам и отивам да чета какво е това. 

Али и Нино. Любовният паметник в Батуми. Монтиран през 2010 година на избраното място, а негови автори са Тамара Квесистадзе и Паата Саная. Фигурите са високи 8 метра и се движат една към друга като се сливат в едно цяло без да се докосват. Композицията разказва за любовта между героите от роман на Курбан Саид. Азербайджанският аристократ Али и Нино - грузинска принцеса.

 

 

 

 

Изпиваме по една студена тонизараща напитка на батумският бряг, за който се чудим срещу кой ли точно български град се намира на картата. Може да е Царево, а може и да е друг.

 

Продължихме си разхдоката по булевард Батуми,

 

 

 

 

 

като тук се намира Колонадата, която е построена през 1934 година и местните си я имат като един от символите на града. 

 

 А крайморският парк наистина си заслужава. Имат си аквариум, делфинариум, бамбукова горичка, летен театър и дори парк за различни пилета, между които разпознавам пеликани, лебеди, пауни и различни видове патки и патенца.

 

 

 

 

 

 

 

 

По пътя към кметството минаваме и покрай местната синагога.

 

В близост до кметството

 

е катедралата на Св. Богородица,

 

влизаме да я разгледаме и от вътре, а аз се възхищавам на изрисуваните прозорци и отблясъците от тях:

 

     

 

но всъщност ние сме тръгнали към батумската Пиаца, която пропуснахме и сега ще си наваксваме. Пиацата е построена през 2009-та, във венециански стил.  Съвсем млад площад, на който се представят голяма част от театралните постановки и концерти в града. Приятни кафенета, ресторанти и разбира се висока часовникова кула.

 

 

Какво е пиаца без мозайка?

 

 

Зад площада е църквата Св. Никола, където пък заварваме отново… сватбари.

 

 

 

Този път във фотографска сесия, не ни се ще да им се пречкаме в снимките, фотографчето изглеждаше особено строг, така че бързо излизаме, минаваме през пияцата и един от безистените, където обръщаме внимание на тавана, който е направен фантастично.

 

 

Продължаваме още напред по улица, която е изцяло с обменни бюра, в които е сравнително изгодно да смениш пари (курсът беше по-изгоден дори от револют).  

 

Отказваме се от фуникуляра и ходене до хълма, но пък се отбиваме да видим и католическата църква, която пък  не ни направи кой знае какво впечатление.

 

Около нея е нещо като мини автогара с бусчета и хорица, които бързат за някъде. След гарата се озоваваме явно в баш истинското си Батуми.

Стари сгради, по които все още стоят спомени от времето на СССР:

 

Пазар по цялата улица от двете страни, всеки купува и продава нещо от храни и напитки, кокошки и петлета, тетрадки до обувки и дрехи. Всичко се пробва директно на място, пред магазина, а не вътре в него, защото там няма място от стока. Точно, както си беше едно време и при нас.

Следобедно седнахме вместо на кафе и торти, на биричка с хачапури по аджарски и свински шашлик. Вярно си е, храната им е вкусна.

 

   

 

Вечерта завършваме отново с пеещи фонтани и се прибираме към нашите небостъргачи. 

Първи изводи от Грузия: колите са предимно с десен волан, вероятно внос от Япония, друга част от тях пък вероятно са внос от Щатите, което не обяснява и лудешкото каране на някой от шофьорите, а само това, че резервните части като брони, калници или други са или много скъпи или трудни за доставяне. А защо изводът ми е такъв? И за двете отсъдихме по лепенките на колите и мястото за поставяне на регистрационния номер. 🙂

 

 

(следва) 

 

Координати на нощувките:

Батуми: - 41.641213 41.615770

[dimitrov6]

Четох,че Грузия е на 10-то място в най-опасните държави.Бил съм 3 пъти главно в столицата и не съм усетил опасност.

https://photo.rozali.com/top-10-na-nai-opasnite-durjavi-za-turizum/2.html

 

Веднъж едно момиче ме спря в тъмното до покрития мост на реката да пита колко е часа и си помислих да не си търси някой чужденец за мъж.

[Polina]

преди 32 минути , dimitrov6 каза:

Четох,че Грузия е на 10-то място в най-опасните държави.Бил съм 3 пъти главно в столицата и не съм усетил опасност.

https://photo.rozali.com/top-10-na-nai-opasnite-durjavi-za-turizum/2.html

 

Веднъж едно момиче ме спря в тъмното до покрития мост на реката да пита колко е часа и си помислих да не си търси някой чужденец за мъж.

Не съм останала с такова впечатление, колкото и да обикаляхме. Дори напротив. 

[neuromancer]

В статията се говори за войната още... Като добавим и снимките, които нямат общо с дестинацията (Гватемала и снимка от Тайланд напр...)

[AlexandraKo]

Полиии, давай, моля, повече снимки!Много ми е интересно!

Едно време на руснаците, Батуми им беше Ница-та:)))))))  Голям лукс, голямо нещо😉По разни руски филми, все ходеха / или си мечтаеха да ходят/ там на курорт.

[stebal]

Поли, чакай да видя дали разбирам добре- това е същото пътуване , което започна да описваш в “ Море, котки, чай и още нещо...”? Т. е. тръгнали сте от България , през Турция ( вече описано в споменатия пътепис) и сега продължавате в Грузия и след това Армения? Така ли? Еха...

[AlexandraKo]

преди 6 часа, stebal каза:

Поли, чакай да видя дали разбирам добре- това е същото пътуване , което започна да описваш в “ Море, котки, чай и още нещо...”? Т. е. тръгнали сте от България , през Турция ( вече описано в споменатия пътепис) и сега продължавате в Грузия и след това Армения? Така ли? Еха...

Аз като викам, че Поли и Тодор, тихом -  мълком, с кемпера, правят едва ли не - околосветски пътешествия, по такива интересни места, встрани от туристическите пътеки, добре че ще разкаже:)))))

Чакам с нетъртение продължението, моля!

[Иван Попов]

Браво 😊 кака!

Прекрасно си го описала 🙂 както е в приказките. Очакваме продължението с нетърпение! 😉😉

[Polina]

Благодаря Ви! Много мили думи. 

[Дани Магелани]

Била съм в Батуми през зимата. Наричат го грузинския Дубай. Грузински/аджарските амбиции съчетани с турски капитали явно дават резултат.

Ти така хубаво разказа и го показа! Браво, Поли!

[Polina]

На сутринта докато си пием кафето решаваме и накъде да поемем. Гледаме картата и го мислим. Решаваме да тръгнем на север и ако пътищата позволяват да направим пълен кръг на страната. Така ако всичко върви по план може да стигнем до Местия и да посетим Ушгули. Речено сторено. Тръгваме към Бакхмаро (или Бахмаро, така и не успях да се науча да произнаям правилно тия грузински думи) и Мартвили каньон, макар и разногласни мнения да сме прочели в нета за каньона, що пък да не го видим като сме наблизо? Тръгваме към градчето Бахмаро, което е по пътя ни към Мартвили каньон, в област Гурия. Градчето е известно с това, че е най-високият алпийски курорт в Грузия – надморската височина е малко над 2000 метра и знаем, че там имало страшни панорами. Голяма красота! Нямаме търпение да я видим.

Батуми ни изпраща в много топло време, а ние вече сме готови да погледнем и към планинската идилия. Стига море, стига плажове. Първото нещо, което веднага ни прави впечатление, след лъскавите небостъргачи на Батуми и остарелите централни жилищни блокове, то това са къщите и дворовете из селата през които минаваме. Големи къщи с големи дворове. Дворът е изцяло затревен, няма домати, няма пипер, но пък има дръвчета. А къщите? Къщите са построени централно в дворното място имат широко стълбище и задължително голяма тераса. Явно е, че жилищната част е на втория етаж, а на приземния са прибирали животните. Все още може да се види някоя подобна стара и не ремонтирана къща, но повечето са подновени, като приземния етаж е затворен.

 

 

 

 

Казах животни, май? За мен Грузия ще си остане мястото с най-добрите и щастливо живеещи животни, които срещнахме по пътя си през тази година. Може да ви звучи налудничаво, но е факт.  Абсолютно необезпокоявани по пътя ни срещнахме – крави, овце, прасета и прасенца, кози,  кончета, кокошки и петли, гъски, кучета и котки. Всички си пасат, почиват или довършват важната работа, която са започнали. Няма да ви обърнат никакво внимание, нищо, че са се излегнали небрежно на пътя ви, дори и да им бибиткате (трудно се получава). Ще дойдат да полюбопитстват какво правите грухтейки за поздрав, докато си наливате вода от някоя чешма, а кучетата ще се запознаят с вас, дори и ще ви пазят цяла нощ, ако сте решили да нощувате на техен терен. 

 

 

 

 

 

 

Отбиваме се по планинския път и бавничко започнахме да се изкачваме в планината.

 

Гледките започнаха да се появяват една след друга, но дали имаше и 3 километра преди селцето и всичко потъна в облаци и мъгла. Или са мъгливи облаци?

 

 

 

 

Облаците директно влизаха във върховете, дори започна лекичко да пръска, а температурата рязко падна. Ахх, какво се случва с нашия план? Щракаме по няколко мъгливи снимки, спускаме се надолу по тесния път и… напред към каньона.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пристигаме привечер, а времето вече е мечта, отново топло. Отбивката от пътя е указана и директно влизаш на един от няколкото паркинга. Чичкото ни казва, че за 5 лари можем да си седим тук, колкото си искаме. Малко е кривичко, ама става. От другата страна и надолу към входа на каньона всичко е в сергийки, които вече ги прибират, а туристите дори не ги виждаме. Явно сме позакъсняли. Разходката показа, че билета за лодките за разходки струват 32.50 лари. Пием биричка и решаваме, че билети утре ще взимаме.

Наспали се  и готови за  каньонстване отново се връщаме на входа, обаче този път там няма и спомен от спокойното място, което видяхме предишната вечер. Вътре са две големи опашки за билети. Ние сме втрещени. Решаваме, че ще се разходим наоколо да видим какво има и като се върнем, може би няма да има чак толкова много хора. Тръгваме на дясно по черен път, а след нас тръгват още няколко човека. Така не след дълго стигаме до мост, на който седи един чичо със закачена радиостанция на панталона. Поздравяваме се, а той ни пита дали искаме да ни повози с лодка. Знаел откъде да я пуснел във водата. Ние го погледнахме изненадано, но не и положително към предложението, при което той явно се смути и обърна разговора към това, кой откъде е. Казахме му ние, българи сме, другите дори не ги чух какво му отговориха и си продължихме по пътя. Явно бяхме на моста над каньона, а под нас започваха да идват лодките за разходки. Не бяхме минали повече от 5-600м от входа на обекта. Щракахме ги отгоре, те ни махаха отдолу и така лодките минаваха под моста и внимателно правеха завой от другата страна  и се връщаха обратно.

 

 

 

 

Нима това беше само? Или може би водата беше малко и не можеха да продължат повече? Така и не разбрахме, но продължихме от другата страна на каньона по черния коларски път. Така излезнахме до нещо като ВЕЦ и въжен мост с ограничен достъп. Определено беше по пресъхнала реката. 

 

 

 

Нямаше какво да правим повече тук, отказахме се от каньонинга, но беше време да пием кафе, да ядем сладолед и да отворим отново картата.

 

Гледаме картата, гледаме снимки, четем мнения… така продължаваме от снощи докато си пиехме биричката. Хем ни се иска да идем до Ушгули, хем не ни се и рискува. Мненията категорично ни разколебават и така Ушгули остава за следващият път, когато се върнем по тези земи. Втори отказ за цял ден ни се вижда много, поне се надявам до края на пътуването да няма повече такива.

Пристигаме в Кутаиси в златния час.

 

Тук вече сме подготвени и знаем къде ще спим. Директно се паркираме пред катедралата Баграти

 

и излизаме на вечерна разходка, която прерастна в биропиене и обилно похапване. Преди да стигнем до биропиенето обаче, се поразходихме. Слизайки от хълма при катедралата излезнахме на единият бряг на реката Риони,

 

 

 

 

 

а от другата страна има малък парк с разни паметници и скулптори. Един от тях е посветен на 09.04.1989 година. Един от дните, когато се провеждат антисъветски демонстрации в Тбилиси. Тогава протестиращите са били разпръснати с помощта на съветската армия, загиват десетки, а стотици са ранени.

 

В срещуположния край е поставена и друга скулптора – на местни сестри певици – сестри Ишкхнели.

 

Излизайки от парка се озоваваме на голямо кръгово тип „площад“, а в центъра му фонтан. И то какъв!

 

 

 

 

 

 

 

Не бях виждала досега фонтан в чест на кози. И толкова различни видове кози и козленца. Е, най-отгоре има два коня, ама козите преобладаваха. 

Шегата настрана, но това, което  научихме за фонтана е, че е построен на мястото на някогашния паметник на цар Давид Строителя. Фонтанът е наречен Колхида и има 30 позлатени статуи - копия на фигури от колхидската култура. Построен е през 2011 година. 

Разхождайки се из града се оглеждаме и търсим къде да хапнем.

 

 

Изборът не е много голям, но наблизо, точно в центъра и до площада с козите, виждаме подходящото място – Барикада! Изгладнели запоръчвахме едно през друго – и това, и това, и това, и това… и набързо още 2 бири. Да ви кажа, никога в Грузия не поръчвайте по много  наведнъж, особено когато сте гладни. Накрая може и да не можете да си изядете поръчаното. 

 

 

 

 

Връщаме се обратно пеша и бавно по баира, толкова сме преяли, че едвам се носим по улиците. 

 

Коремите ни тежат, а аз не си представям как ще се кача и на втория етаж, за да си легна. Отправям предложение и без това сме сами и наоколо няма никой, да влезем и да разгледаме катедралата по тъмно. Прието е единодушно. Още с отварянето на оградната врата към нас се приближават две кутрета, след тях и родителското им тяло и така цялото семейство кучета тичат след нас докато ние правим вечерна разходка в двора и около голямата църква. А оттам се открива приятна гледка и към града…

 

 

 

   

Катедралата Баграти или както още е известна катедралата на Кутаиси е построена през 11 век по време на управлението на цар Баграт. През 17 век османското нашествие в града разрушава част от катедралата. Едва през 1950 година започват възстановителни работи, които продължават до 2012 година. В самата катедрала рядко се отслужват литургии. Била е част от Юнеско заедно с манастира Гелати, но е извадена от списъка през 2017-та година поради нарушение на автентичността.

 

Сутрешната разходка около катедралата ме довежда до здраво ръкостискане с народен певец. Задърпа ме да седна до него и започна да подвиква нещо на някой. След малко се появи друг чичко с ръчен апарат за кръвно налягане. Премери го, оказа се в норма и ни оставиха да си поговорим. Е, стана ясно, че през 2000-та година били в Пловдив, много хубав град било! Ами, поканих ги да дойдат да го видят сега - още по-хубав е станал. Е, и той се опита да ми продаде неговия диск с народни песни, дори направи опит за пазарлък, ама не му се получи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мястото за нощувка всъщност се оказа много добро. През нощта беше спокойно, до нас имаше 00, а до самия вход на църквата чешма (в случай, че се наложи презареждане), от другата страна на улицата имаше и ресторант, където можете спокойно да си изпиете кафето, особено ако и събуждането ви е късно. 🙂

 

 

Втори извод от Грузия: .  Храната - много вкусна. Порциите – големи. Добре, че ни забравиха патладжана с орехи, защото не знам как щяхме да го ядем, а да го оставим, щеше да си е кощунство. 

 

(следва)

 

Координати на нощувките: 

Мартвили каньон - 42.458722 42.377207

Кутаиси - Баграти - 42.276788 42.703137

[ven62]

Поздравления Поли.

Чета с интерес и чакам с нетърпение продълженията.

Нали wizzair ще пускат полети до Армения

[Polina]

преди 2 часа, ven62 каза:

Поздравления Поли.

Чета с интерес и чакам с нетърпение продълженията.

Нали wizzair ще пускат полети до Армения

Ще пускат, Венчо, ще пускат. 🙂

[ven62]

@AlexandraKo, само да ми паднеш … с това "Венчо"

[noshtna_ptica]

Огромни благодарности на Поли за вълнуващия разказ!

Приемам го като подарък преди нашето пътуване 🙂

Поли, в кой месец се развива действието?

[Polina]

преди 3 минути , noshtna_ptica каза:

Огромни благодарности на Поли за вълнуващия разказ!

Приемам го като подарък преди нашето пътуване 🙂

Поли, в кой месец се развива действието?

Средата на септември и началото на октомври 2019. 

Вие кога ще ходите? Да побързам малко, а?

[noshtna_ptica]

Хаха, има време, през май. Вероятно времето ще е горе-долу като вашето. Би ли споделила за най-топлото и най-студеното при вас?

Смятаме да пътуваме само с ръчен багаж за 12 дни, та умуваме как да се обличаме 🙂

[AlexandraKo]

преди 2 часа, ven62 каза:

@AlexandraKo, само да ми паднеш … с това "Венчо"

Що бе, виж, к’во си е хубаво, кат ти викна Венчооооооо и ти се обаждаш:)))))Не се ли чувстваш, кат едно време - играеш си пред блока и мама те вика за вечеря:))))

При сгоден случай, ще се реванширам, за новото име:)))))))

[Polina]

преди 4 часа, noshtna_ptica каза:

Хаха, има време, през май. Вероятно времето ще е горе-долу като вашето. Би ли споделила за най-топлото и най-студеното при вас?

Смятаме да пътуваме само с ръчен багаж за 12 дни, та умуваме как да се обличаме 🙂

Най-топлото е било 28-30 градуса Батуми, Тбилиси. Най-студено 3-5 градуса в Гергети, но там си беше високо. 

[Polina]

В района на Кутаиси можем да посетим манастирите Гелати и Моцамета. Не се поколебахме много. Избрахме си един от двата.

Манастира Гелати. Преди да влезем в комплекса разглеждаме старите гробища, които са в страни от него. Още преди 20-30 години, че и от повече години, хората са оставяли като вечен спомен за починалия неговия лик в човешки размер, а понякога и като в 3Д. Интересно използване на арматурата или части от превозно средство (напр. прозорец от врата или друго).

Манастирът се оказва все още в ремонт. Гелати е комплекс от три църкви и камбанария. Тук е била и известната в ония години Гелатска академия, в която са се събирали известни учени. В Академията са се изучавали теология, точни науки, рисуване и философия.  За времето си е била научното и културно средище в Грузия.

 

Построен през 1106 година по желание на крал Давид IV, известен още като Давид Строителя. Цар Давид дарил големи парцели земя на манастира и пожелал манастирът Гелати да служи като гробница на грузинските царе. Така той искал да гарантира опазването на манастира.

 

Според стара грузинска легенда свети Георги се явил на цар Давид и му посочил точното място, където трябвало да се построи храм в негова чест. А на стената на храма има и негова икона, на която нямаше да обърнем внимание, ако една от екскурзоводките на японска група, не се спря точно там да им я покаже. По нейните думи, това бил. Св. Георги като малък, а ние като японските туристи само кимнахме в знак на разбиране и съгласие с думите ѝ.

 

 

 

 

 

 

 

Царят не успява да завърши започнатото и го оставя като завещание на сина си. Делото му е продължено и от царица Тамара, която е негова правучка.

Иконописите в църквите са рисувани между 12 и 17 век. Легендата още гласи, че цар Давид е дарил икона на Св. Богородица, рисувана от самия Св. Лука.

 

 

 

 

 

 

 

 

Време е да продължаваме по пътя си. Гледайки картата и четейки различни мнения из нета взехме решението, че ще пропуснем Ушгули. Вече абсолютно сериозно и категорично.  Разколебаха ни коментарите за лошия и тесен път, а да се оставим да ни вози някой друг, при все, че ние сме си с колата, не ни се видя много добра идея. Рано или късно ще има ново посещение на страната и Ушгули остава за тогава. Така решаваме, че е ред на Вардзия. Намираме си го в джи пи еса и улисани в приказки пристигаме на посочените координати.

 

Да, ама не! Оказа се някаква друга Вардзия, а не тази която ние очаквахме да видим. Не, че знаем какво точно трябва да видим, но по всичко личи, че това не е търсенето място.

 

 

Гледките са чудни, но е още много рано, за да се паркираме на село за нощувка и ще продължим към следващата ни набелязана точка,

 

а тя е Катски Пилар (Katskhi pillar), който го хващаме на косъм преди монахът да е заключил портата му и влизаме запъхтяни в двора след стръмното изкачване.

Катски пилар е манастир на скала. И то каква скала! Построен на 40м над земята „Стълба към живота“ е днешната ни изненада.

 

Около 4-ти век скалата се превръща в място за уединение за „Стилитите“, група от раннохристиянски аскети, които са имали мания върху тесните стълбове. Тези „монаси“ са обичали да прекарват дълги периоди от време в седене или стоене на върха на стълб, за да могат да бъдат по-близо до Бога. Св. Симеон Стилит е най-известният монах измежду тях. Районът става известен като Долината на монасите. Между 6 – 9 век, стилитие успяват да построят две църкви на върха на каменния стълб, като все още не е ясно как са успели да ги построят на тази височина. Изследователите са намерили три отшелнически клетки, крипта с останките на неизвестен стилит и винарска изба (какво друго може да има на такава височина, ако не добро грузинско вино???).

Османската инвазия слага край на отшелничеството на скалата през 15ти век. Така малките манастири са били забравени и разрушени от времето до 1945 година, когато изследователи успяват да се изкачат до горе за първи път. През 90-те години православен монах на име отец Максим Кавтарадзе възстановява една от малките църкви с помощта на местните селяни и пари от дарители в цялата страна. Той построява 40-метрова желязна стълба, за да се изкачва и слиза от колоната, която нарича „стълбището към небето“. Стълбата за известно време е била отворена само за посетители - мъже, но вече не е отворена за обществото, тъй като сега отец Максим живее в малка къщичка на върха на стълба като първия стилит от 600 години насам.

 

       

 

 

Това, което можехме да направим е да се разходим в подножието  на стълба и да посетим малкия параклис построен долу. Монахът, с когото си кимнахме за поздрав не отрони и дума.

 

 

 

Докато си тръгваме по стръмния път надолу си говорим, че църквата ни напомня мъничко за Метеора, но надали бихме живели толкова дълго в усамотение на върха на скала, дори да имаме гледката, която този монах има. Разделяме се с мястото и с голямо уважение към монаха, който е избрал да живее там в усамотение.

 

 

 

Следващият град към който се насочваме е аналогът на нашия Перник. Миньорско градче с голяма река, която сутрин е чиста, а вечер мръсна. Това е Чиатура.

 

 

 

Основан в края на 19 - ти век, градът става популярен с рудите (манган и желязо), които биват открити и добивани в планината. За да улеснят 3 700-те миньори, които работили по 18 часа на ден е построена система от лифтове, чрез която е можело да се достигат до различни точки от града към планината. И били  безплатни. 

Уви, това вече е спомен, а населението все повече намалява. Нямат дори място за танци и джиджи биджи, това ни разказва таксиметров шофьор, който ни спря да си предложи услугите, разпознавайки ни като чужденци. 

 

 

 

 

 

 

А докато се разхождаме по главната улица стигаме до фурната, където точно са извадили топлия хляб. Да, ама са няколко вида - питки, с дупки, без дупки, черен и обикновен бял хляб. Ние се чудим и маем, а една госпожа се доближава и ме пита на английски дали може да ми помогне. Ооо, и още как! На драго сърце приемам. Обяснява ми за хлябовете кой какъв е, аз избирам и ѝ подавам пари да ми купи. Добър соц. спомен, а?
От една баба на сергия под лифта си купуваме домати и краставички за салата, която ще се окаже и вечерята ни с топлия хляб.

Продължаваме...

 

 

(следва)

 

[jul]

А как се справяхте с грузинския - английски, руски, ръчно-крачна система? Има ли на повечето места надписи/менюта с разбираеми букви?

[Polina]

преди 16 минути , jul каза:

А как се справяхте с грузинския - английски, руски, ръчно-крачна система? Има ли на повечето места надписи/менюта с разбираеми букви?

Основно каквото поназнайвахме на руски (макар че не им се нравеше говоренето на руски). Английски случвахме рядко някой да говори, но се случваше. 

В заведенията има менюта, които са двуезични. В магазините, обаче всичко си е на грузински. 

 

[jul]

Значи стари хора като нас можем да се справим с руски 😁 Да му мислят младите 😁

Все се каня да те питам - на какъв принцип си избирате местата за нощуване? Турция/Грузия/Армения да разбирам ли, че не правят проблем с кемпирането?

 

[Polina]

преди 10 минути , jul каза:

Значи стари хора като нас можем да се справим с руски 😁 Да му мислят младите 😁

Все се каня да те питам - на какъв принцип си избирате местата за нощуване? Турция/Грузия/Армения да разбирам ли, че не правят проблем с кемпирането?

 

Чак пък стари? 😄 Моля ти се. 

Имаме набелязани точки по картата и си търсим места покрай тях за нощувки. Абе приключение си е. 🙂

Добре, да се мотивирам още и продължавам с разказа.

 

[noshtna_ptica]

Давай, Поли, че няма да видя Грузия, но поне да й се порадвам от твоите разкази!