Прескочи до съдържание

Надлъж и шир (или почти) из Грузия и Армения


Polina

Препоръчани мнения

...Хоп навън съм, в ничията земя, зад едни огради тип решетки.

Добре де, другите хора как са се озовали от другата страна на решетките? Чудя се докато вървя по направения коридор към следващото КПП. Идва време да влизам в нова сграда и очаквам да се повтори същото като от предишния пункт. Да, ама влизам в нова зала, a тя е още по-голяма от турския пункт, но за разлика от него е почти празна. Къде отидоха всички тия хора , които бяха преди мен така и не разбрах. Работят няколко гишета и пред всяко от тях няма повече от 2-3 човека, които да чакат. Чак си избрах и на кое от тях да застана. Дойде моя ред. На гишето строга униформена ми разглежда и сканира паспорта и ме пита „Това първо посещение ли ви е в Грузия?“ Отговарям положително, а тя кима към литовката, която вече е застанала зад мен - заедно ли сте? Поклащам глава отрицателно. Вика я, поглежда ѝ паспорта и я пуска, а на мен ми казва - ще се наложи да изчакате. Ок, няма проблеми, аз бърза работа нямам. След десетина минути се връща и с разочарована гримаса ми подава паспорта и ми пожелава приятен престой в страната. Зад пункта се озовавам в голяма зала, в която има някакви врати, инфо център откъдето взимам няколко карти на различни райони и ВеЦе. Излизам от сградата най-сетне и се оказвам зад пунктовете за проверка на автомобилите. Спътникът ми си чака реда, а пред него е лъскаво червено, норвежко возило, което очевидно впечатлява всички. Картинката е следната – всичките много хора с торби, куфари и всякакъв размер бали и дисаги (които бяха преди мен на опашките), чакат маршутки, таксита или друг транспорт да ги вземе буквално  на метри от пункта за колите. Смесвам се и аз между тях. Пред КПП-то седят двама мъже и всяка кола, която мине проверка я спират, казват нещо на шофьора жестикулирайки, шофьора прави изненадана физиономия и го отбиват. Ахаааа, това ще са новите застрахователи се досещам аз. До началото на тази година (2019) в страната се е пътувало без застраховка „Гражданска отговорност“, но вече се изисква. За разлика явно от другите влизащи, ние знаехме и ден по-рано си направихме застраховка онлайн – www.tpl.ge .

Чудехме се дали да е за 2 седмици, но направихме за месец (откъде да знаем, колко ще ни се хареса или не тук), а сумата, която платихме беше около 18.00 евро.

И аз, барабар Петко с мъжете съм застанала между всички хора с балите, и куфарите, и дисагите до една колица. По едно време, чувам някой да говори зад мен - мадмоазел, мадмоазел. След малко пак вече доста по-гръмко – Мадмоазел, мадмоазел… брех, обръщам се сащисана, а някакъв мъж ми прави знак да се мръдна от колата. Аз недоумявам защо точно аз, при все, че около мен е тълпа с хора, но май баш аз му пречех… направих каквото ме помоли и точно в тоя момент застрахователя присламчи следващата кола, с чешка регистрация за застраховка, а Тодор спря пред мен и така дойде ред и нашето приключение да започне.
Добре дошли в Грузия.

Излизаме от граничната зона и в главата ми мигновено зазвучава Georgia on my mind и така ще е до края, но кой ли да предположи?

IMG_20190909_134408496.thumb.jpg.981833679616af1873d68f683e2cbeda.jpg
Разстоянието от границата до Батуми е около 15 километра. Пътят е натоварен в първите си километри, а ние сме въодушевени и си разказваме преживяваниците по пунктовете. Постепенно движението си става нормално, но изневиделица започват да се появяват малки добичета покрай и на самия път, а колите ги заобикалят бибиткайки им по познатия за нас вече сватбарски начин.

Батуми. Късен слетобед.

Ние нямаме план къде ще се установим, нито колко голям е градът. С приближаването на центъра започват да изскачат пред нас величествени жилищни сгради. Няма такива блокове. Гледам и немея, не мога да повярвам на очите си как до преди няколко километра с кравички се разминавахме, а сега небостъргачи. Паркираме се на гърба на Карфур и започваме обиколка в разходка, търсейки и офис на техен мобилен оператор, както и се оглеждаме за местенце удобно за паркиране и нощувка.

IMG_20190909_181714.thumb.jpg.fc6e7973835b531764742b02d91ca848.jpg

 

IMG_20190909_183710.thumb.jpg.868f84d8e66b8028b1ca0e0d39f0d447.jpg

 

Макар и нов, очевидно е, че градът се строи с мащаб. Високите сгради на голямо разстояние една от друга, градските булеварди са широки, поне с по 3 платна в посока.

IMG_20190909_183719.thumb.jpg.d4acee1382b2c7e0788ee8ce8617a2f1.jpg

 

IMG_20190909_183932.thumb.jpg.3a365cb756d258e7f6662dce7ba0a81f.jpg

 

Добре, първото ни впечатление е добро.

IMG_20190909_184111.thumb.jpg.b2445264fd6152919996d1f5099f8e60.jpg

 

IMG_20190909_184420.thumb.jpg.46461e1c4c158cb2a36269bca015403e.jpg

 

IMG_20190909_184634.jpg.f6e20b58316f0ddf48e8a0e2ceccd5be.jpg  IMG_20190909_184651.jpg.7899f90724d3645e83f9f1fd501d5dc6.jpg

 

IMG_20190909_185041.thumb.jpg.eb2d8b55279e951569b9b4bd6950abdd.jpg

 

Прекрасна морска градина, алея за разходки и с гледки към плажа и залязващото слънце, барове с приятна музика, шадравани с играещи си с пръските деца, пеещи фонтани и поглед към целия град от крайбрежието ме обърква тотално. Та ние дори нямаме подобен морски град, с който да се похвалим. 

IMG_20190909_190112.thumb.jpg.2a759365740d060ef457f838216e85a0.jpg

 

IMG_20190909_190136.thumb.jpg.5e3188fbc0b5ceeafe59f01a85c7d9eb.jpg

 

IMG_20190909_190220.thumb.jpg.18bd0a1f7951f21540313bac8c69faa8.jpg

 

IMG_20190909_190242.thumb.jpg.29d0276577d682ef9a987e96f87a05fb.jpg

 

IMG_20190909_190504.thumb.jpg.cef25586e27673fa97665168d08c15ab.jpg

 

IMG_20190909_190309.jpg.56409690dfb65d93e4c9f22f3bfaaab8.jpg

 

IMG_20190909_191052.thumb.jpg.de43c6e28adadc835114c8a6806d66e3.jpg

 

IMG_20190909_191454.thumb.jpg.65e47fb716c7593627724b3192ed684f.jpg

 

2110484575_IMG_20190909_1916232.thumb.jpg.2ce1194bbdf53eec981bf9a74faf6d09.jpg

 

1624250358_IMG_20190909_1919062.thumb.jpg.00b7d5a1241c12237e8df6cadc5db787.jpg

 

IMG_20190909_192153.thumb.jpg.5e84010f9eac5e48eec0f97e61e04574.jpg

 

IMG_20190909_192445.thumb.jpg.beeccc36e73627ee6ec5a00c45461882.jpg

 

IMG_20190909_193953.thumb.jpg.0014385a60918fac0409564b8f5bc534.jpg

 

IMG_20190909_194041.thumb.jpg.b33c32d92dd694a7ff4705952ba1df44.jpg

 

IMG_20190909_194400.thumb.jpg.fa54749da98660bad9fca4468d927996.jpg

 

IMG_20190909_222522.thumb.jpg.02f6e203af3a8aace4e59b67534243a8.jpg

 

600024907_IMG_20190909_2225432.thumb.jpg.5bbd424e6357c8f57228929fce56eafe.jpg

 

IMG_20190909_225704.thumb.jpg.772d53ea9914fb96c6935dd0a35a8229.jpg

 

IMG_20190909_230529.thumb.jpg.71a9d9e649f4e2dd7ae8509de4cbe8cc.jpg

 

IMG_20190909_225459.jpg.a310cc927a24cca5a3f2ec6ffb7b43e7.jpg


Така неусетно намираме и нашето място за следващите ден или два. Местим се за нощувка между няколко високи сгради. С какво ли ще ни изненада следващия ден?

IMG_20190909_224546.thumb.jpg.5e42a3095092fefa73453a993268bb65.jpg

 

Батуми. Вторник.
Градът е столица на Аджария, а Аджария е автономна република в състава на Грузия и един от дванайсете региона. Населението на града е около 160 000 жители. 

 

Събуждаме се от бибипкания на автомобили. Снощи като сме паркирали под тия небостъргачи никой от нас не е обърнал внимание, че един от тях е публична сграда. Забързани чичковци и лелки, всички стриктно облечени в черни дрехи и носейки цветни папки като аксесоари преминават покрай нас. Излизаме за днешната обиколка като потвърждение на вчерашната. Дълги улици със стари дървета, високи жилищни блокове, много хлебарници и още повече места със закуски. Вкусни закуски. 

IMG_20190910_120922.thumb.jpg.a00cba326c97387c789d4726226eee08.jpg

 

IMG_20190910_121614.thumb.jpg.436372e355f7ee2fa3bd99409364c0ad.jpg

 

IMG_20190910_123345.thumb.jpg.460b4327df94d942225756ad5ace7d82.jpg

 

Отново стигаме до офиса на Магти, който вече работи и си купуваме предплатена карта – 20 гб с някакви включени минути разговори из Грузия за няма и 18.00лв.

Няма условия, няма сложни изисквания. 
По познатия ни вече път стигаме до театъра и...

IMG_20190910_125744.thumb.jpg.8b29f7ca90b8b887c21f2fbf82d44852.jpg

 

IMG_20190910_132317.thumb.jpg.80505fc1fec6da56ce92569bc2e1199f.jpg

 

IMG_20190910_132652.thumb.jpg.0ac445d87491319918645eef879e1e0f.jpg

 

IMG_20190910_132959.thumb.jpg.ffe38ce0f7ecbe2aec080e81acd3bd3e.jpg

 

...дневната ни обиколка продължава с част видените вчера места, като този път се  отклоняваме и към пристанището,

IMG_20190910_133724.thumb.jpg.ea8004068253819e3aea95645d33377a.jpg

 

IMG_20190910_144222.thumb.jpg.e9c98329b38ed39fda079041d9cab484.jpg

 

а там е акостирал турски военен кораб, който е отворен за посещение срещу билетче. По мостика се разхождат военни, а други със строги лица и огнестрелни оръжия седят на пост и вардят.

IMG_20190910_150441299.thumb.jpg.9cfa441a032817d892b16619e6123fd1.jpg

 

IMG_20190910_150545.thumb.jpg.af62d9bcb02be3115b21a6044183705c.jpg

 

IMG_20190910_150636.thumb.jpg.f3fc894fa5ea25e1af2e6b865a7dd763.jpg

 

Бавно се спускаме обратно към морската градина покрай морски ресторантчета и сладкарници, рибари и гранични катери. Морето е пълно с медузи.

IMG_20190910_150116.thumb.jpg.1dce2b665e5d61523553bded6fd1db3b.jpg

 

IMG_20190910_150311.thumb.jpg.0943f2fb42d41f1269a4083e03a48335.jpg

 

IMG_20190910_151305.thumb.jpg.4b151f11d683123b189e09a6ceffd3e7.jpg

 

1962192790_IMG_20190910_1513492.thumb.jpg.1b5e6ac0edaa796b1b057560e17f2861.jpg

 

IMG_20190910_152443.thumb.jpg.61d76e84aef7e368673c0612728310fe.jpg

 

IMG_20190910_151853467_HDR.thumb.jpg.5fd1e3f32e03d2e03cd89b278f859b70.jpg

 

Най- сетне стигаме до уширение и скупчени много хора в единия край. Набързо решавам, че това е туристическа група, която чака да се съберат и да си продължат разходката, затова сядам на една от пейките, които странно защо са празни, а всички седят срещу мен и ме снимат ли снимат. Чудаци. Докато леко се извръщам да видя точно пред какво съм седнала и все още недоумявам, ми казват че ето това тук (сочейки зад мен, разбира се) били Али и Нино. Още по-бързо се обръщам, дори не съм предполагала, но тази ми ти двойка дори се движи. Ха, затова значи онази групичка от хора чакала. Чакали да видят как Али и Нино ще вплетат телата си в едно, пък аз влезнах на поне дузина от тях в кадрите. Засрамена ставам и отивам да чета какво е това. 

Али и Нино. Любовният паметник в Батуми. Монтиран през 2010 година на избраното място, а негови автори са Тамара Квесистадзе и Паата Саная. Фигурите са високи 8 метра и се движат една към друга като се сливат в едно цяло без да се докосват. Композицията разказва за любовта между героите от роман на Курбан Саид. Азербайджанският аристократ Али и Нино - грузинска принцеса.

 IMG_20190910_152935.thumb.jpg.6a7c103e62bdfd4c627de54b2ee978fc.jpg

 

IMG_20190910_153519.thumb.jpg.db94bf8d0fcc28dca4d8e43876d6e6da.jpg

 

 

Изпиваме по една студена тонизараща напитка на батумският бряг, за който се чудим срещу кой ли точно български град се намира на картата. Може да е Царево, а може и да е друг.

1216777331_IMG_20190910_1556362.thumb.jpg.3afd3896cd01bb8f851f75e9d89d9584.jpg

 

Продължихме си разхдоката по булевард Батуми,

IMG_20190910_162144.thumb.jpg.79b78291cac9dd91d2d4ef6a76eef5d7.jpg

 

IMG_20190910_162922.thumb.jpg.f0eec459282f9eef3ea8a4aaf966f393.jpg

 

IMG_20190910_163448.thumb.jpg.082f78e92daea1d62d502ffb83685bf1.jpg

 

IMG_20190910_163616.thumb.jpg.b24f06c8294ce2f431000cbf388f92ba.jpg

 

IMG_20190910_163952.thumb.jpg.f757593546214ecc290f4f1a762db928.jpg

 

като тук се намира Колонадата, която е построена през 1934 година и местните си я имат като един от символите на града. 

IMG_20190910_164115.thumb.jpg.08ba2c6f2b1eccc97d796897e1899e1a.jpg

 

 А крайморският парк наистина си заслужава. Имат си аквариум, делфинариум, бамбукова горичка, летен театър и дори парк за различни пилета, между които разпознавам пеликани, лебеди, пауни и различни видове патки и патенца.

IMG_20190909_191410.thumb.jpg.c9bb57264da99ba19472f9db9f767804.jpg

 

IMG_20190910_164857.thumb.jpg.9568ee175f9513ebc55f3cfcae9ee3ea.jpg

 

IMG_20190910_165126.thumb.jpg.8271eb0e78412a0760498f3e6089e817.jpg

 

IMG_20190910_165421.thumb.jpg.12d31e0102233166f361a8ec99dfec8c.jpg

 

IMG_20190910_163857628_HDR.thumb.jpg.f2abc0c1b91dff94b726a02c5b6e2730.jpg

 

IMG_20190910_170502147_HDR.thumb.jpg.407a455ab53f64c4adf86e041d96ad41.jpg

 

IMG_20190910_161638189_HDR.thumb.jpg.8f7b4f1a1a32531d33f4f004b8eb9aef.jpg

 

IMG_20190910_165734.thumb.jpg.c63166a2696cb463857dea0763415184.jpg

 

По пътя към кметството минаваме и покрай местната синагога.

IMG_20190910_171136.thumb.jpg.6575bab6c15361700d1a38a64e9282eb.jpg

 

В близост до кметството

IMG_20190910_172420.thumb.jpg.be4810bece734d485d68fabb25dfce04.jpg

 

е катедралата на Св. Богородица,

IMG_20190910_172604.thumb.jpg.e41f161df9c7bab31867197680bb6b6f.jpg

 

влизаме да я разгледаме и от вътре, а аз се възхищавам на изрисуваните прозорци и отблясъците от тях:

IMG_20190910_172844.thumb.jpg.066e300a6c8cec9aaa1263c941871a4a.jpg

 

IMG_20190910_172919.jpg.025a3cfffdbf6ab705909b49323b940f.jpg     IMG_20190910_173017.jpg.2d9dd9800831eb448e9f83f2a794d105.jpg

 

но всъщност ние сме тръгнали към батумската Пиаца, която пропуснахме и сега ще си наваксваме. Пиацата е построена през 2009-та, във венециански стил.  Съвсем млад площад, на който се представят голяма част от театралните постановки и концерти в града. Приятни кафенета, ресторанти и разбира се висока часовникова кула.

IMG_20190910_141957549_HDR.thumb.jpg.3e10ed7df3570149febce523a1a960be.jpg

 

IMG_20190910_141925141_HDR.thumb.jpg.95d444272512c9b8204087a35165c7e2.jpg

 

Какво е пиаца без мозайка?

IMG_20190910_142212.thumb.jpg.f32c68c4c2da1f5e181af8cd18b0bb00.jpg

 

IMG_20190910_141744927_HDR.jpg.6dd19a0d13848f63f2a36c4b8dc667b6.jpg

 

Зад площада е църквата Св. Никола, където пък заварваме отново… сватбари.

IMG_20190910_135832.thumb.jpg.1f12dabf6a346dd41ad121db703d057c.jpg

 

IMG_20190910_140256.thumb.jpg.9d34e424c2cb4cbf45ddabb0e759dd31.jpg

 

IMG_20190910_141743.thumb.jpg.3e0e75e4a4e24498719ac218d000958f.jpg

 

Този път във фотографска сесия, не ни се ще да им се пречкаме в снимките, фотографчето изглеждаше особено строг, така че бързо излизаме, минаваме през пияцата и един от безистените, където обръщаме внимание на тавана, който е направен фантастично.

IMG_20190910_142401.thumb.jpg.9338b6f80718bef38f0beadeab0c4a4f.jpg

 

IMG_20190910_142422.thumb.jpg.7e724e788105f88e9096a844060ad731.jpg

 

Продължаваме още напред по улица, която е изцяло с обменни бюра, в които е сравнително изгодно да смениш пари (курсът беше по-изгоден дори от револют).  

IMG_20190910_173858.thumb.jpg.ec03ad9c4fb6fba83edb9a0c90a3a8c2.jpg

 

Отказваме се от фуникуляра и ходене до хълма, но пък се отбиваме да видим и католическата църква, която пък  не ни направи кой знае какво впечатление.

1903013693_IMG_20190910_1808262.thumb.jpg.ae67ae7008a8aed498360936a2063850.jpg

 

Около нея е нещо като мини автогара с бусчета и хорица, които бързат за някъде. След гарата се озоваваме явно в баш истинското си Батуми.

Стари сгради, по които все още стоят спомени от времето на СССР:

IMG_20190910_183455.thumb.jpg.a77d4d3f58b9532ad268f296a8a22ae0.jpg

 

Пазар по цялата улица от двете страни, всеки купува и продава нещо от храни и напитки, кокошки и петлета, тетрадки до обувки и дрехи. Всичко се пробва директно на място, пред магазина, а не вътре в него, защото там няма място от стока. Точно, както си беше едно време и при нас.

Следобедно седнахме вместо на кафе и торти, на биричка с хачапури по аджарски и свински шашлик. Вярно си е, храната им е вкусна.

IMG_20190910_191552.thumb.jpg.abf33f0d8f36d2179cd9ac4a8ef72dea.jpg

 

IMG_20190910_193832.jpg.3911918f79ccb37293e04636ef25bb25.jpg   IMG_20190910_185520.jpg.8696eaa178a41bf05fd4369bb12dca49.jpg

 

Вечерта завършваме отново с пеещи фонтани и се прибираме към нашите небостъргачи. 

IMG_20190909_222027100.thumb.jpg.5df1827953418cceb150f87c99c0abb0.jpg


Първи изводи от Грузия: колите са предимно с десен волан, вероятно внос от Япония, друга част от тях пък вероятно са внос от Щатите, което не обяснява и лудешкото каране на някой от шофьорите, а само това, че резервните части като брони, калници или други са или много скъпи или трудни за доставяне. А защо изводът ми е такъв? И за двете отсъдихме по лепенките на колите и мястото за поставяне на регистрационния номер. 🙂

 

 

(следва) 

 

Координати на нощувките:

Батуми: - 41.641213 41.615770

  • Харесвам 25
  • Благодаря 4
  • Браво 7
Връзка към коментар

Четох,че Грузия е на 10-то място в най-опасните държави.Бил съм 3 пъти главно в столицата и не съм усетил опасност.

https://photo.rozali.com/top-10-na-nai-opasnite-durjavi-za-turizum/2.html

 

Веднъж едно момиче ме спря в тъмното до покрития мост на реката да пита колко е часа и си помислих да не си търси някой чужденец за мъж.

  • Харесвам 2
  • Шок 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар
преди 32 минути , dimitrov6 каза:

Четох,че Грузия е на 10-то място в най-опасните държави.Бил съм 3 пъти главно в столицата и не съм усетил опасност.

https://photo.rozali.com/top-10-na-nai-opasnite-durjavi-za-turizum/2.html

 

Веднъж едно момиче ме спря в тъмното до покрития мост на реката да пита колко е часа и си помислих да не си търси някой чужденец за мъж.

Не съм останала с такова впечатление, колкото и да обикаляхме. Дори напротив. 

  • Харесвам 2
  • Благодаря 1
  • Браво 2
Връзка към коментар

В статията се говори за войната още... Като добавим и снимките, които нямат общо с дестинацията (Гватемала и снимка от Тайланд напр...)

  • Харесвам 4
  • Смея се 2
Връзка към коментар

Полиии, давай, моля, повече снимки!Много ми е интересно!

Едно време на руснаците, Батуми им беше Ница-та:)))))))  Голям лукс, голямо нещо😉По разни руски филми, все ходеха / или си мечтаеха да ходят/ там на курорт.

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Поли, чакай да видя дали разбирам добре- това е същото пътуване , което започна да описваш в “ Море, котки, чай и още нещо...”? Т. е. тръгнали сте от България , през Турция ( вече описано в споменатия пътепис) и сега продължавате в Грузия и след това Армения? Така ли? Еха...

  • Харесвам 5
Връзка към коментар
преди 6 часа, stebal каза:

Поли, чакай да видя дали разбирам добре- това е същото пътуване , което започна да описваш в “ Море, котки, чай и още нещо...”? Т. е. тръгнали сте от България , през Турция ( вече описано в споменатия пътепис) и сега продължавате в Грузия и след това Армения? Така ли? Еха...

Аз като викам, че Поли и Тодор, тихом -  мълком, с кемпера, правят едва ли не - околосветски пътешествия, по такива интересни места, встрани от туристическите пътеки, добре че ще разкаже:)))))

Чакам с нетъртение продължението, моля!:give_rose:

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Била съм в Батуми през зимата. Наричат го грузинския Дубай. Грузински/аджарските амбиции съчетани с турски капитали явно дават резултат.

Ти така хубаво разказа и го показа! Браво, Поли!

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

На сутринта докато си пием кафето решаваме и накъде да поемем. Гледаме картата и го мислим. Решаваме да тръгнем на север и ако пътищата позволяват да направим пълен кръг на страната. Така ако всичко върви по план може да стигнем до Местия и да посетим Ушгули. Речено сторено. Тръгваме към Бакхмаро (или Бахмаро, така и не успях да се науча да произнаям правилно тия грузински думи) и Мартвили каньон, макар и разногласни мнения да сме прочели в нета за каньона, що пък да не го видим като сме наблизо? Тръгваме към градчето Бахмаро, което е по пътя ни към Мартвили каньон, в област Гурия. Градчето е известно с това, че е най-високият алпийски курорт в Грузия – надморската височина е малко над 2000 метра и знаем, че там имало страшни панорами. Голяма красота! Нямаме търпение да я видим.

Батуми ни изпраща в много топло време, а ние вече сме готови да погледнем и към планинската идилия. Стига море, стига плажове. Първото нещо, което веднага ни прави впечатление, след лъскавите небостъргачи на Батуми и остарелите централни жилищни блокове, то това са къщите и дворовете из селата през които минаваме. Големи къщи с големи дворове. Дворът е изцяло затревен, няма домати, няма пипер, но пък има дръвчета. А къщите? Къщите са построени централно в дворното място имат широко стълбище и задължително голяма тераса. Явно е, че жилищната част е на втория етаж, а на приземния са прибирали животните. Все още може да се види някоя подобна стара и не ремонтирана къща, но повечето са подновени, като приземния етаж е затворен.

IMG_20190911_170400.thumb.jpg.26254ff7a18f9c3f62379e2d82ebdc03.jpg

 

IMG_20190911_170434.thumb.jpg.b2c79de96f778d0b2baeed880a0ed421.jpg

 

IMG_20190911_170510.thumb.jpg.7f6f1291569ebbea96112e514b39919a.jpg

 

IMG_20190911_170409.thumb.jpg.7315dce86de2e2d73fcea20ef1dfb79b.jpg

 

IMG_20190911_170439.thumb.jpg.10d0befeca73a2ce0d94e137d2baa5a7.jpg

Казах животни, май? За мен Грузия ще си остане мястото с най-добрите и щастливо живеещи животни, които срещнахме по пътя си през тази година. Може да ви звучи налудничаво, но е факт.  Абсолютно необезпокоявани по пътя ни срещнахме – крави, овце, прасета и прасенца, кози,  кончета, кокошки и петли, гъски, кучета и котки. Всички си пасат, почиват или довършват важната работа, която са започнали. Няма да ви обърнат никакво внимание, нищо, че са се излегнали небрежно на пътя ви, дори и да им бибиткате (трудно се получава). Ще дойдат да полюбопитстват какво правите грухтейки за поздрав, докато си наливате вода от някоя чешма, а кучетата ще се запознаят с вас, дори и ще ви пазят цяла нощ, ако сте решили да нощувате на техен терен. 

IMG_20190911_114743.thumb.jpg.e004a66ec54c288a2a8bc885c6491692.jpg

 

IMG_20190911_115254.thumb.jpg.77008645f96602818483af41f1ac094c.jpg

 

IMG_20190911_122243.thumb.jpg.e30a92130095e970c099a777e9806a07.jpg

 

IMG_20190911_171524.thumb.jpg.1ebbd7593ef7d6c4f314da5b44e68b1a.jpg

 

IMG_20190911_172610.thumb.jpg.a5c43eb859d81184b02d040a0b61be78.jpg

 

IMG_20190911_173320.thumb.jpg.82ccabe4cc82a38ddbff66104c77f339.jpg

 

Отбиваме се по планинския път и бавничко започнахме да се изкачваме в планината.

IMG_20190911_075617.thumb.jpg.f0014f6292556b3b57db680f4646598f.jpg

 

Гледките започнаха да се появяват една след друга, но дали имаше и 3 километра преди селцето и всичко потъна в облаци и мъгла. Или са мъгливи облаци?

IMG_20190911_130609.thumb.jpg.c56ab1e62853c818cb0ccb210b8dd763.jpg

 

IMG_20190911_131817.thumb.jpg.36959ea6523094451ba86bb8482a951f.jpg

 

IMG_20190911_132022.thumb.jpg.106e0c7a05c719a438a0bcaa076400ac.jpg

 

IMG_20190911_133627.thumb.jpg.714e0ce8f5cd22648f070437b770e718.jpg

 

Облаците директно влизаха във върховете, дори започна лекичко да пръска, а температурата рязко падна. Ахх, какво се случва с нашия план? Щракаме по няколко мъгливи снимки, спускаме се надолу по тесния път и… напред към каньона.

DSC00572.thumb.jpg.38707a3591cf3f4b607b30d20e9ab58a.jpg

 

DSC00576.thumb.jpg.dfbcf64fa7de268425a5ae065d51a05f.jpg

 

DSC00578.thumb.jpg.240492c019a20e979bf4f74631da8ed6.jpg

 

DSC00582.thumb.jpg.2ae568b9098ea9d89fa4047fcad4e263.jpg

 

DSC00583.thumb.jpg.bca55261983024b0c4d9e9cb86b37953.jpg

 

DSC00588.thumb.jpg.04481bc3be519fb20fb03b6d411ec1fa.jpg

 

DSC00589.thumb.jpg.99c457f9818cc51d5d9b46f7f7a4f632.jpg

 

DSC00590.thumb.jpg.ce0de950ce9fc71c0cef1354165fbe2d.jpg

 

DSC00594.thumb.jpg.8ffd4f3a0adb6dc60e6061fc2c4ed533.jpg

 

DSC00595.thumb.jpg.e98ff1e3ce507a0aa7cbb675b7c6f639.jpg

 

DSC00597.thumb.jpg.6be7ace161955c14070fb2682dbb0ddb.jpg

 

DSC00602.thumb.jpg.4e3f0553b9910735d6145ced3efdb59a.jpg

 

DSC00607.thumb.jpg.1be0136bb7b58cf5e49e159ad0f6e7d2.jpg

 

DSC00609.thumb.jpg.2dd510945b162264fa944ef2c0387d59.jpg


Пристигаме привечер, а времето вече е мечта, отново топло. Отбивката от пътя е указана и директно влизаш на един от няколкото паркинга. Чичкото ни казва, че за 5 лари можем да си седим тук, колкото си искаме. Малко е кривичко, ама става. От другата страна и надолу към входа на каньона всичко е в сергийки, които вече ги прибират, а туристите дори не ги виждаме. Явно сме позакъсняли. Разходката показа, че билета за лодките за разходки струват 32.50 лари. Пием биричка и решаваме, че билети утре ще взимаме.

Наспали се  и готови за  каньонстване отново се връщаме на входа, обаче този път там няма и спомен от спокойното място, което видяхме предишната вечер. Вътре са две големи опашки за билети. Ние сме втрещени. Решаваме, че ще се разходим наоколо да видим какво има и като се върнем, може би няма да има чак толкова много хора. Тръгваме на дясно по черен път, а след нас тръгват още няколко човека. Така не след дълго стигаме до мост, на който седи един чичо със закачена радиостанция на панталона. Поздравяваме се, а той ни пита дали искаме да ни повози с лодка. Знаел откъде да я пуснел във водата. Ние го погледнахме изненадано, но не и положително към предложението, при което той явно се смути и обърна разговора към това, кой откъде е. Казахме му ние, българи сме, другите дори не ги чух какво му отговориха и си продължихме по пътя. Явно бяхме на моста над каньона, а под нас започваха да идват лодките за разходки. Не бяхме минали повече от 5-600м от входа на обекта. Щракахме ги отгоре, те ни махаха отдолу и така лодките минаваха под моста и внимателно правеха завой от другата страна  и се връщаха обратно.

DSC00614.thumb.jpg.417ffc8f3274daa9533e233cd7801ef3.jpg

 

DSC00616.thumb.jpg.ce52feb8abf3d40ca676ce3263e242ff.jpg

 

DSC00641.thumb.jpg.16e6868e5d3b6435f897ab4615d8ae4c.jpg

 

DSC00644.thumb.jpg.518b189002e104c17092d5d7a6a6921b.jpg

 

Нима това беше само? Или може би водата беше малко и не можеха да продължат повече? Така и не разбрахме, но продължихме от другата страна на каньона по черния коларски път. Така излезнахме до нещо като ВЕЦ и въжен мост с ограничен достъп. Определено беше по пресъхнала реката. 

DSC00621.thumb.jpg.3163555cbb74666eba5d28427429c3c0.jpg

 

IMG_20190912_130858.thumb.jpg.5433da30a890cb73d9e26799fc4d8741.jpg

 

IMG_20190912_130949.thumb.jpg.d53f6bee62c2373e326cb048fa04a58d.jpg

 

Нямаше какво да правим повече тук, отказахме се от каньонинга, но беше време да пием кафе, да ядем сладолед и да отворим отново картата.

IMG_20190911_180809.jpg.afe472506663840b68f8ef4e134521ba.jpg

 

Гледаме картата, гледаме снимки, четем мнения… така продължаваме от снощи докато си пиехме биричката. Хем ни се иска да идем до Ушгули, хем не ни се и рискува. Мненията категорично ни разколебават и така Ушгули остава за следващият път, когато се върнем по тези земи. Втори отказ за цял ден ни се вижда много, поне се надявам до края на пътуването да няма повече такива.

Пристигаме в Кутаиси в златния час.

IMG_20190912_174114.jpg.6dd9dbed484a24d4f23a78dddf9c47cb.jpg

 

Тук вече сме подготвени и знаем къде ще спим. Директно се паркираме пред катедралата Баграти

DSC00645.thumb.jpg.e37a55e225ba4b4e2a422b6fa0175e78.jpg

 

и излизаме на вечерна разходка, която прерастна в биропиене и обилно похапване. Преди да стигнем до биропиенето обаче, се поразходихме. Слизайки от хълма при катедралата излезнахме на единият бряг на реката Риони,

IMG_20190912_184453.thumb.jpg.9e4c280e8dc88e70f355b6da8f838c6a.jpg

 

IMG_20190912_184625.thumb.jpg.4429ce15c5a0b3b306ff8690e9f68e34.jpg

 

IMG_20190912_185423.thumb.jpg.cfaa5b4da57b135401812ffc7b268ee7.jpg

 

IMG_20190912_190301.thumb.jpg.26c0a8684fa9bc2f17aa1cd98b44bbaa.jpg

 

IMG_20190912_191145.thumb.jpg.89da4051c721fa69615d39a1fad9e732.jpg

 

а от другата страна има малък парк с разни паметници и скулптори. Един от тях е посветен на 09.04.1989 година. Един от дните, когато се провеждат антисъветски демонстрации в Тбилиси. Тогава протестиращите са били разпръснати с помощта на съветската армия, загиват десетки, а стотици са ранени.

IMG_20190912_192127.thumb.jpg.a2ea9d820e5a3d7471205a3dcb372a9f.jpg

 

В срещуположния край е поставена и друга скулптора – на местни сестри певици – сестри Ишкхнели.

IMG_20190912_192302.thumb.jpg.81ae869f1e4973fd31afe336b7da1ca7.jpg

 

Излизайки от парка се озоваваме на голямо кръгово тип „площад“, а в центъра му фонтан. И то какъв!

IMG_20190912_192539.thumb.jpg.3415d27d1a94008f95059edc8d64b111.jpg

 

IMG_20190912_192641.thumb.jpg.c4f4f1377fc76607c74927031374f507.jpg

 

IMG_20190912_193321.thumb.jpg.266c7c19b6fcf45bcd6e089dccc09b09.jpg

 

IMG_20190912_193139.thumb.jpg.348e5ac789317bd47031a70961b64d30.jpg

 

IMG_20190912_193159.thumb.jpg.cd9545d11c3e2b8add08b9550f040c3c.jpg

 

544035087_IMG_20190912_1933522.thumb.jpg.6e4e3d0c6442d4769640097c8e7e5da6.jpg

 

IMG_20190912_193711.thumb.jpg.803efba6a03792d2221211ec8d499849.jpg

 

Не бях виждала досега фонтан в чест на кози. И толкова различни видове кози и козленца. Е, най-отгоре има два коня, ама козите преобладаваха. 

Шегата настрана, но това, което  научихме за фонтана е, че е построен на мястото на някогашния паметник на цар Давид Строителя. Фонтанът е наречен Колхида и има 30 позлатени статуи - копия на фигури от колхидската култура. Построен е през 2011 година. 

Разхождайки се из града се оглеждаме и търсим къде да хапнем.

IMG_20190912_194253.thumb.jpg.b374a8bb6dfe0637f3941edc0768da51.jpg

 

IMG_20190912_194505.thumb.jpg.892974ccf504076a8aa461a1ad17841a.jpg

 

Изборът не е много голям, но наблизо, точно в центъра и до площада с козите, виждаме подходящото място – Барикада! Изгладнели запоръчвахме едно през друго – и това, и това, и това, и това… и набързо още 2 бири. Да ви кажа, никога в Грузия не поръчвайте по много  наведнъж, особено когато сте гладни. Накрая може и да не можете да си изядете поръчаното. 

IMG_20190912_205610.thumb.jpg.832ac1f051e62f0ec2a18d3e85c7f5e4.jpg

 

IMG_20190912_210802.thumb.jpg.87c2591e7896130085588c4551126992.jpg

 

IMG_20190912_211842.thumb.jpg.0fa447fd9d9720f5762c6816b9b3d41c.jpg

 

IMG_20190912_220923.jpg.ffee54fe6e17e7fb23d133a73fc94cef.jpg

 

Връщаме се обратно пеша и бавно по баира, толкова сме преяли, че едвам се носим по улиците. 

IMG_20190912_223123.thumb.jpg.df2784d59547f33f7c6fd3d79887e741.jpg

 

Коремите ни тежат, а аз не си представям как ще се кача и на втория етаж, за да си легна. Отправям предложение и без това сме сами и наоколо няма никой, да влезем и да разгледаме катедралата по тъмно. Прието е единодушно. Още с отварянето на оградната врата към нас се приближават две кутрета, след тях и родителското им тяло и така цялото семейство кучета тичат след нас докато ние правим вечерна разходка в двора и около голямата църква. А оттам се открива приятна гледка и към града…

IMG_20190912_234607.thumb.jpg.4028deec7d9bafd4deebd14151541bcb.jpg

 

IMG_20190912_234718.thumb.jpg.d18eb4df02014ad01df994bc11097b0e.jpg

 

IMG_20190912_234759.thumb.jpg.bc44dee861c36b190b5a1cd37e166ce1.jpg

 

IMG_20190912_235341.jpg.ac5696462d537f7fca6a908a7b400b7c.jpg

   

Катедралата Баграти или както още е известна катедралата на Кутаиси е построена през 11 век по време на управлението на цар Баграт. През 17 век османското нашествие в града разрушава част от катедралата. Едва през 1950 година започват възстановителни работи, които продължават до 2012 година. В самата катедрала рядко се отслужват литургии. Била е част от Юнеско заедно с манастира Гелати, но е извадена от списъка през 2017-та година поради нарушение на автентичността.

 

Сутрешната разходка около катедралата ме довежда до здраво ръкостискане с народен певец. Задърпа ме да седна до него и започна да подвиква нещо на някой. След малко се появи друг чичко с ръчен апарат за кръвно налягане. Премери го, оказа се в норма и ни оставиха да си поговорим. Е, стана ясно, че през 2000-та година били в Пловдив, много хубав град било! Ами, поканих ги да дойдат да го видят сега - още по-хубав е станал. Е, и той се опита да ми продаде неговия диск с народни песни, дори направи опит за пазарлък, ама не му се получи.

 

IMG_20190913_112346.thumb.jpg.06ec36a2f4b63466fb922e5489b81c23.jpg

 

IMG_20190913_110022.thumb.jpg.c809bc8f42c14930c2b400ffcaff60ea.jpg

 

IMG_20190913_110029.thumb.jpg.df0e74bf96511f1e25c631654722143c.jpg

 

IMG_20190913_110041.thumb.jpg.9b87964b286fb31537b67500b17ec68f.jpg

 

IMG_20190913_110325.thumb.jpg.cb8c227f1216eda4ace6a5caffa930cb.jpg

 

IMG_20190913_110621.thumb.jpg.01e37055ad907c9c40b5d413d92020c2.jpg

 

IMG_20190913_110923.thumb.jpg.f68ab0a36f432e2bc351c191cbafeff9.jpg

 

IMG_20190913_110941.thumb.jpg.391be5e8c0986841ae897314d060e5d3.jpg

 

IMG_20190913_111558.jpg.23c06faee533ce2dc02d149d069d99eb.jpg

 

IMG_20190913_111635.thumb.jpg.0343026e26193ff61ca330985414a4f3.jpg

 

IMG_20190913_111733.thumb.jpg.cd71413468bc66a8fafc191507a2aaf2.jpg

 

IMG_20190913_110630689.thumb.jpg.5540a759a1244533aa47a81ebe679957.jpg

 

IMG_20190913_114213.thumb.jpg.750138f76b476dc14346a1f8a3566126.jpg

 

IMG_20190913_114557.thumb.jpg.661ea81c64dde5a9889afe074c603295.jpg

 

Мястото за нощувка всъщност се оказа много добро. През нощта беше спокойно, до нас имаше 00, а до самия вход на църквата чешма (в случай, че се наложи презареждане), от другата страна на улицата имаше и ресторант, където можете спокойно да си изпиете кафето, особено ако и събуждането ви е късно. 🙂

IMG_20190913_115117.thumb.jpg.134b7d96d58d2a4e3c64f7fab295c7ab.jpg

 

IMG_20190913_122221.thumb.jpg.26ea4c33ab223011c65626add06d9058.jpg

 

Втори извод от Грузия: .  Храната - много вкусна. Порциите – големи. Добре, че ни забравиха патладжана с орехи, защото не знам как щяхме да го ядем, а да го оставим, щеше да си е кощунство. 

 

(следва)

 

Координати на нощувките: 

Мартвили каньон - 42.458722 42.377207

Кутаиси - Баграти - 42.276788 42.703137

  • Харесвам 18
  • Благодаря 1
  • Браво 4
Връзка към коментар
преди 2 часа, ven62 каза:

Поздравления Поли.

Чета с интерес и чакам с нетърпение продълженията.

Нали wizzair ще пускат полети до Армения

Ще пускат, Венчо, ще пускат. 🙂

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Огромни благодарности на Поли за вълнуващия разказ!

Приемам го като подарък преди нашето пътуване 🙂

Поли, в кой месец се развива действието?

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 3 минути , noshtna_ptica каза:

Огромни благодарности на Поли за вълнуващия разказ!

Приемам го като подарък преди нашето пътуване 🙂

Поли, в кой месец се развива действието?

Средата на септември и началото на октомври 2019. 

Вие кога ще ходите? Да побързам малко, а?

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Хаха, има време, през май. Вероятно времето ще е горе-долу като вашето. Би ли споделила за най-топлото и най-студеното при вас?

Смятаме да пътуваме само с ръчен багаж за 12 дни, та умуваме как да се обличаме 🙂

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 2 часа, ven62 каза:

@AlexandraKo, само да ми паднеш … с това "Венчо":biggrin:

Що бе, виж, к’во си е хубаво, кат ти викна Венчооооооо и ти се обаждаш:))))):give_rose:Не се ли чувстваш, кат едно време - играеш си пред блока и мама те вика за вечеря:))))

При сгоден случай, ще се реванширам, за новото име:)))))))

:drinks::drinks:

  • Смея се 5
Връзка към коментар
преди 4 часа, noshtna_ptica каза:

Хаха, има време, през май. Вероятно времето ще е горе-долу като вашето. Би ли споделила за най-топлото и най-студеното при вас?

Смятаме да пътуваме само с ръчен багаж за 12 дни, та умуваме как да се обличаме 🙂

Най-топлото е било 28-30 градуса Батуми, Тбилиси. Най-студено 3-5 градуса в Гергети, но там си беше високо. 

  • Благодаря 1
Връзка към коментар

В района на Кутаиси можем да посетим манастирите Гелати и Моцамета. Не се поколебахме много. Избрахме си един от двата.

Манастира Гелати. Преди да влезем в комплекса разглеждаме старите гробища, които са в страни от него. Още преди 20-30 години, че и от повече години, хората са оставяли като вечен спомен за починалия неговия лик в човешки размер, а понякога и като в 3Д. Интересно използване на арматурата или части от превозно средство (напр. прозорец от врата или друго).

Манастирът се оказва все още в ремонт. Гелати е комплекс от три църкви и камбанария. Тук е била и известната в ония години Гелатска академия, в която са се събирали известни учени. В Академията са се изучавали теология, точни науки, рисуване и философия.  За времето си е била научното и културно средище в Грузия.

IMG_20190913_132054.thumb.jpg.eac002ff4bbb1b729f6453f457427d4c.jpg

 

Построен през 1106 година по желание на крал Давид IV, известен още като Давид Строителя. Цар Давид дарил големи парцели земя на манастира и пожелал манастирът Гелати да служи като гробница на грузинските царе. Така той искал да гарантира опазването на манастира.

IMG_20190913_131742.thumb.jpg.d1394fb0213e0a16b21690e1d1149280.jpg

 

Според стара грузинска легенда свети Георги се явил на цар Давид и му посочил точното място, където трябвало да се построи храм в негова чест. А на стената на храма има и негова икона, на която нямаше да обърнем внимание, ако една от екскурзоводките на японска група, не се спря точно там да им я покаже. По нейните думи, това бил. Св. Георги като малък, а ние като японските туристи само кимнахме в знак на разбиране и съгласие с думите ѝ.

IMG_20190913_135008.thumb.jpg.6338dfc4eebfae6bf9766ebe8a779f4c.jpg

 

IMG_20190913_134042.thumb.jpg.c8392fa0c9e2745859a795ddcb5790a0.jpg

 

IMG_20190913_134107.thumb.jpg.9600d2688009ea976bc8cef2a6030809.jpg

 

IMG_20190913_134124.thumb.jpg.642790ca204fe025c6f017f6783f1ac9.jpg

 

IMG_20190913_134247.thumb.jpg.9f24c2120116923f184e0feb17e49744.jpg

 

IMG_20190913_134313.thumb.jpg.a6f0734b26428535a6154a6ffed0af32.jpg

 

IMG_20190913_134424.thumb.jpg.01f3d829682596b5b440fe746091a00b.jpg

 

Царят не успява да завърши започнатото и го оставя като завещание на сина си. Делото му е продължено и от царица Тамара, която е негова правучка.

Иконописите в църквите са рисувани между 12 и 17 век. Легендата още гласи, че цар Давид е дарил икона на Св. Богородица, рисувана от самия Св. Лука.

IMG_20190913_135055.thumb.jpg.775de70592c0fd96da25d905d282b244.jpg

 

IMG_20190913_135212.thumb.jpg.8c1d5e4c890694f8152efb7039fa1068.jpg

 

IMG_20190913_135259.thumb.jpg.dfb7a86b73c9d6233f0172dcac8ce49b.jpg

 

IMG_20190913_140515.thumb.jpg.db36ac11593af43b27455d725d3b2181.jpg

 

IMG_20190913_140537.thumb.jpg.1c156558518b512b0e845d372527fe4e.jpg

 

IMG_20190913_140836.thumb.jpg.461d87de436587d545e7d6caf5faa7d0.jpg

 

IMG_20190913_140043.thumb.jpg.40883a25020fa6b06c57d836614cafd8.jpg

 

IMG_20190913_135411.thumb.jpg.dee6b800ef3f1759d34190c2ed55b547.jpg

 

Време е да продължаваме по пътя си. Гледайки картата и четейки различни мнения из нета взехме решението, че ще пропуснем Ушгули. Вече абсолютно сериозно и категорично.  Разколебаха ни коментарите за лошия и тесен път, а да се оставим да ни вози някой друг, при все, че ние сме си с колата, не ни се видя много добра идея. Рано или късно ще има ново посещение на страната и Ушгули остава за тогава. Така решаваме, че е ред на Вардзия. Намираме си го в джи пи еса и улисани в приказки пристигаме на посочените координати.

1939542523_IMG_20190913_1527162.thumb.jpg.62038489b7635fe653f012185b9ad4b4.jpg

 

Да, ама не! Оказа се някаква друга Вардзия, а не тази която ние очаквахме да видим. Не, че знаем какво точно трябва да видим, но по всичко личи, че това не е търсенето място.

IMG_20190913_161247.thumb.jpg.ea1e61abe812acd4df524c1961181f79.jpg

 

IMG_20190913_161930.thumb.jpg.fa5174e8e453b548282c251e5e7c4694.jpg

 

Гледките са чудни, но е още много рано, за да се паркираме на село за нощувка и ще продължим към следващата ни набелязана точка,

IMG_20190913_173938.thumb.jpg.d171aa17692e11e7b906602b23b72687.jpg

 

а тя е Катски Пилар (Katskhi pillar), който го хващаме на косъм преди монахът да е заключил портата му и влизаме запъхтяни в двора след стръмното изкачване.

Катски пилар е манастир на скала. И то каква скала! Построен на 40м над земята „Стълба към живота“ е днешната ни изненада.

IMG_20190913_175903.thumb.jpg.bb76ae37d52c5bee5b9bff30854b5c73.jpg

 

Около 4-ти век скалата се превръща в място за уединение за „Стилитите“, група от раннохристиянски аскети, които са имали мания върху тесните стълбове. Тези „монаси“ са обичали да прекарват дълги периоди от време в седене или стоене на върха на стълб, за да могат да бъдат по-близо до Бога. Св. Симеон Стилит е най-известният монах измежду тях. Районът става известен като Долината на монасите. Между 6 – 9 век, стилитие успяват да построят две църкви на върха на каменния стълб, като все още не е ясно как са успели да ги построят на тази височина. Изследователите са намерили три отшелнически клетки, крипта с останките на неизвестен стилит и винарска изба (какво друго може да има на такава височина, ако не добро грузинско вино???).

Османската инвазия слага край на отшелничеството на скалата през 15ти век. Така малките манастири са били забравени и разрушени от времето до 1945 година, когато изследователи успяват да се изкачат до горе за първи път. През 90-те години православен монах на име отец Максим Кавтарадзе възстановява една от малките църкви с помощта на местните селяни и пари от дарители в цялата страна. Той построява 40-метрова желязна стълба, за да се изкачва и слиза от колоната, която нарича „стълбището към небето“. Стълбата за известно време е била отворена само за посетители - мъже, но вече не е отворена за обществото, тъй като сега отец Максим живее в малка къщичка на върха на стълба като първия стилит от 600 години насам.

IMG_20190913_180100.thumb.jpg.5d537924cd9b701f24cd20313c7324d9.jpg

 

  IMG_20190913_180524045_HDR.jpg.4325ba3701f44d2ff7e39ce3e2b2b7c2.jpg     IMG_20190913_181355021_HDR.jpg.748e4908e822024c2658f4d5627d7a02.jpg

 

IMG_20190913_182139.thumb.jpg.2251a4148cbc9f686e188206150cee37.jpg

 

Това, което можехме да направим е да се разходим в подножието  на стълба и да посетим малкия параклис построен долу. Монахът, с когото си кимнахме за поздрав не отрони и дума.

IMG_20190913_181206.thumb.jpg.f7bf698c76f45aa1169e10c68f9a0bed.jpg

 

IMG_20190913_181328.thumb.jpg.c5283ce7ad0795bcd04b57c4e35fa71f.jpg

 

IMG_20190913_182250.thumb.jpg.950991560e565a2bbe219aec9b2cf0a3.jpg

 

Докато си тръгваме по стръмния път надолу си говорим, че църквата ни напомня мъничко за Метеора, но надали бихме живели толкова дълго в усамотение на върха на скала, дори да имаме гледката, която този монах има. Разделяме се с мястото и с голямо уважение към монаха, който е избрал да живее там в усамотение.

IMG_20190913_184117.thumb.jpg.d2b12849203b4cedccd77477fb3b729a.jpg

 

IMG_20190913_184743.thumb.jpg.957a63d1a71311b6d7cae02122bb02b8.jpg

 

IMG_20190913_184628932_HDR.thumb.jpg.8da53658652390ee9abb07a098d3d098.jpg

 

Следващият град към който се насочваме е аналогът на нашия Перник. Миньорско градче с голяма река, която сутрин е чиста, а вечер мръсна. Това е Чиатура.

IMG_20190913_190811049_HDR.thumb.jpg.327d841554de457ec362d832556ca909.jpg

 

IMG_20190913_192653418.thumb.jpg.0f003816f0ea44a3fe91fb0707b7a24d.jpg

 

IMG_20190913_193318994.thumb.jpg.6357dbb3072dae79f31cffc7c9c6d2ab.jpg

 

Основан в края на 19 - ти век, градът става популярен с рудите (манган и желязо), които биват открити и добивани в планината. За да улеснят 3 700-те миньори, които работили по 18 часа на ден е построена система от лифтове, чрез която е можело да се достигат до различни точки от града към планината. И били  безплатни. 

Уви, това вече е спомен, а населението все повече намалява. Нямат дори място за танци и джиджи биджи, това ни разказва таксиметров шофьор, който ни спря да си предложи услугите, разпознавайки ни като чужденци. 

IMG_20190913_192917855.thumb.jpg.64b07548cd9d12849e44bedc3cd42905.jpg

 

IMG_20190913_193614844.thumb.jpg.e7b4d0279d39eaea09bac687ac3cb91f.jpg

 

IMG_20190913_193843512.thumb.jpg.40c419d841bd14950f9cb37bcdd70450.jpg

 

IMG_20190913_193912146.thumb.jpg.56289fa1e71117a4facb333147df42fd.jpg

 

IMG_20190913_191928.thumb.jpg.259404abc510c588225bcfa6ee3e4a4b.jpg

 

IMG_20190913_192301.thumb.jpg.2e1cb9de9ef54b56af72c8abd035c367.jpg

 

А докато се разхождаме по главната улица стигаме до фурната, където точно са извадили топлия хляб. Да, ама са няколко вида - питки, с дупки, без дупки, черен и обикновен бял хляб. Ние се чудим и маем, а една госпожа се доближава и ме пита на английски дали може да ми помогне. Ооо, и още как! На драго сърце приемам. Обяснява ми за хлябовете кой какъв е, аз избирам и ѝ подавам пари да ми купи. Добър соц. спомен, а?
От една баба на сергия под лифта си купуваме домати и краставички за салата, която ще се окаже и вечерята ни с топлия хляб.

IMG_20190913_231053.thumb.jpg.e4c55651a5a569c1fbdf48284cd2059d.jpg

Продължаваме...

 

 

(следва)

 

  • Харесвам 12
  • Благодаря 1
  • Браво 3
Връзка към коментар
  • 4 седмици по-късно ...
преди 16 минути , jul каза:

А как се справяхте с грузинския - английски, руски, ръчно-крачна система? Има ли на повечето места надписи/менюта с разбираеми букви?

Основно каквото поназнайвахме на руски (макар че не им се нравеше говоренето на руски). Английски случвахме рядко някой да говори, но се случваше. 

В заведенията има менюта, които са двуезични. В магазините, обаче всичко си е на грузински. 

 

Връзка към коментар

Значи стари хора като нас можем да се справим с руски 😁 Да му мислят младите 😁

Все се каня да те питам - на какъв принцип си избирате местата за нощуване? Турция/Грузия/Армения да разбирам ли, че не правят проблем с кемпирането?

 

Връзка към коментар
преди 10 минути , jul каза:

Значи стари хора като нас можем да се справим с руски 😁 Да му мислят младите 😁

Все се каня да те питам - на какъв принцип си избирате местата за нощуване? Турция/Грузия/Армения да разбирам ли, че не правят проблем с кемпирането?

 

Чак пък стари? 😄 Моля ти се. 

Имаме набелязани точки по картата и си търсим места покрай тях за нощувки. Абе приключение си е. 🙂

Добре, да се мотивирам още и продължавам с разказа.

 

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.