дневник Надлъж и шир (или почти) из Грузия и Армения

23 юни, 2020

Гори.
Снощи в тъмното сме се паркирали на централен (или не чак толкова) булевард , баш пред пробационната служба.

Ще ходим днес на аудиенция при другаря Сталин. Петнадесет минутна разходка из града по широки улици и булевард носещ името му и вече сме в градинката, в която има и шадраван.

Кметството:

1984628861_IMG_20190914_1239122.jpg.e752ff3b6a6d303bf16ff91f1f1bf5ab.jpg

В страни от нея се шаренее казино. Пред голямата му къща има още по-голяма опашка от туристи. Ще ви изненадам, ако кажа, че азиатци е нямало и няма да го правя, но измежду дръпнатоочковците има поне два рейса ирански туристи. Тук-там се срещат и някой и друг западноевропеец или американец, както и малки групички от 4-6 човека. Нареждаме се и ние на опашката, а тя върви сравнително бързо. Идва и нашият ред, макар да очакваме да ни върнат, защото нямаме билетче, ни пускат без дори да ни попитат за него. Качваме се във вагона, с който Сталин е пътувал между Москва и Гори и кой знае още къде, а отзад напористи и бързащи лелички, показват явно неодобрението, че се заглеждаме из купетата и снимаме.

Банята:

IMG_20190914_130519.jpg.a60c8274fafe7eb8e09502733e4a7a7c.jpg

Кабинет:

В хола вече не ни издържат и използват разширението, за да ни изпреварят.

Родната къща на Йосиф Джугашвили е малка и за да бъде запезена е вградена в голяма колонна постройка негов си (сталински) стил. Пред нея заварваме група от няколко жени, които се изреждат да си правят снимки на стълбите.

Приемат ни в соц сградата по червен килим и ние влизаме век назад в историята. Факт, в музея повечето информация е на грузински и руски, което обяснява негативните отзиви в интернет пространството от посетилите го и не разбрали историята туристи.

В ляво от стълбите се влиза в кабинета на другаря Сталин.

Застлан с персийски килими и тежки кадифени завеси (които не вършеха нужната работа - да предпазват от силната светлина, така че снимките на туристите да останат хубав спомен), бюро с телефони, витрини с униформи и явно някой подбрани подаръци.

Тук се намира и подаръкът от братска България. Няма да ви мъча да познавате какъв е бил. Шах.

Всичко много хубаво, но вглеждайки се във фигурките на мен ми приличат повече на китайски дървени кукли, отколкото на шахматни фигури. Явно това е била модата в "ония" години. Забавно

879798278_IMG_20190914_1319502.jpg.2b694dfecd4bf8b7502d1abbd26068cf.jpg

Подаръкът от братска Румъния пък е картина, стилно направена от тютюневи листа.

IMG_20190914_132256.jpg.e64416e1c7da000d1e965406c2ee4beb.jpg

Разни други статуетки - подаръци:

До голямата врата на втория етаж е поставена и картина позната ми още от учебниците.

В залите има няколко групи с екскурзоводи, които разказват на руски и френски за личността на Сталин. Първата зала ни разказва за детско-юношеските години, а в средата и са поставени и семейни сервизи за хранене.

IMG_20190914_133716.jpg.52453099c466b22e22673287d3b23a03.jpg

IMG_20190914_134041.jpg.7ddd97e583fd92c7ad0a37dc57d224d9.jpg

Не след дълго успяваме да се доближим достатъчно до група с английско говорещ гид, с една – единствена цел, да чуем някоя и друга подробност, която не я пише по стените на руски.

Така ни обръщат внимание на писмо от Ленин , в което казва, че не желае да бъде наследяван от Сталин след смъртта си, защото е "властолюбив, груб и не търпи възражения". Това пък се доказва още в следващата зала, в която част от стените са отделени за семейството и децата му. Така измежду снимки на семейството му, в средата на които е поставен откъс от изпратено писмо на сина му Яков през ВСВ – „Ако повече не видя родината си, моля да предадете на баща ми, че не съм му изменил“. Историята, която гидът разказва за Яков е, че той е пленен през ВСВ от немците. Те от своя страна поискали размяна за техен висш военно пленник, но на предложението им, Сталин отвърнал: „Не бих могъл да разменя лейтенант за маршал .“

Продължаваме в следващите зали, в които има: макет на къща използван за щаб квартира с всичките и стълбища и тунелчета,

пропагандни плакати, снимки от манифестации и важни политически срещи, специална лампа с танк и гравирана дата от девети май, подарена още преди изографисаната дата, виждаме и маска номер 6, отлята по формата на главата му,

1499134054_IMG_20190914_1413322.jpg.004956b7a4a189c9db4077ddd1f01f11.jpg

Снимка от мавзолея:

а накрая и безценните подаръци, които е получил през годините. От пепелници до скъпи кожуси.

Италия:

От Индия:

Лули, отново от Италия:

Взимаме си довиждане с достолепния паметник и се отправяме към крепостта на Гори, а пътя ни отвежда до паметник на рицари, които после разбираме, че не били рицари, а грузински воини:

Крепостта и панорамата:

Разстоянието между Гори и Тбилиси е почти 90 километра, движим се по грузинска магистрала. Безплатна. На около 15 километра от Гори се отбиваме, за да посетим Уплисцихе.

На бързо в нета прочитаме, че: Уплисцихе е древен скален град на повече от 3000 години, намиращ се на левия бряг на река Кура. В превод името му означава Божията крепост. Основан е през 1000 г. пр. н. е. и е бил обитаван до 13 век. Разполагал е с около 700 пещери, в които е можело да се съхраняват храни и вино. Бил е култов център с множетво храмове на различни божества. След като Християнството настъпва убедително по тези земи, храмовете са били преустроени на дворци, а храмът на Слънцето в базиликата на хълма, която се вижда още с първите крачки, които направите по платото. В края на 13ти век е бил управляван от царица Тамара и е бил нейна царска резиденция. Пещерният град е бил с площ от почти 40 000 м2 и е имал аптека, пекарна, винарна, амфитеатър и дори затвор, а жителите му достигали до 20 000 човека.