дневник Зимната приказка връх Ком 2016 м.

[Tonyco]

В една тема от лятото бях споменал пак връх Ком като начало на епичното преминаване Ком-Емине, този път обаче видях и другата страна на планината, а именно суровата зима на връх Ком. Разбира се участие взима отново Боби "железото", както и двама приятели от Монтана. Няма да бъда многословен. В Берковица няма и помен от сняг, сухо и топло. 12 км по-нагоре истинска зима с преспи и дебела снежна покривка. Хора имаше малко около хижата, по пътеката към малък Ком се срещаха няколко скиори и сноубордисти, но до там. От разклона за малък Ком, към Среден Ком бяхме само ние 4-мата. Изкачването към билото на Среден Ком беше доста тегаво, тъй като имаше снежна дъска и без котки трябваше да си правим дупки с шутове за да може да се изкачваме, а и да си ползваме всички крайници на тялото. Боби срещаше голям проблем там и загубихме около 30 мин и доста сили за да изкачим едни 50 м. След поредица от опити и нещо от рода крачка напред две назад разбрах, че работата няма да стане така и минах под него. С глава го подпрях за дупето и двамата в режим 4х4 избутахме дъската до билото на Среден Ком. Мъглата беше доста гъста, да не кажа с видимост метър - два. Използвахме често навигацията OSMAND, за да може да се движим по пътеката, тъй като стълбовете не се виждаха, а и всичко беше еднакво и бяло. Без навигацията можеш да се загубиш като куче и да те открият на пролет. Планината си има чар и без гледка, това си беше чисто предизвикателство да успеем да се качим до връх Ком в такова време. Малко преди върха едното момче беше се отклонило на ляво, там имаше навята снежна козирка от вятъра и в мъглата не си личеше къде е, надолу под нея много стръмен склон, та в последния момент се усетил, че това не е твърдо място, където да може да се стъпи. Ако беше стъпил на козирката хващаше еднопосочния път надолу. С планината шега не бива и при намалена видимост всяка крачка трябва да е добре премерена и да знаеш, къде се движиш точно. Вятъра на места бурен, на места изобщо нямаше, разнообразие. На самия връх почти не духаше, докато на други места по-ниско направо ни местеше докато ходим. Имаше места където се затъва до кръста. Ком зимата си е дивотийка, няма никой, не е като на Витоша. Жалко, че не можахме да видим гледката отгоре. Това се случи събота 22.02.2020 г. В неделя за разпускане участвахме на състезание по планинско тичане "Пъстрина рън" край Монтана, по къс ръкав и къс клин, направо се потяхме. Беше един прекрасен уикенд на контрастите. Снимки от невероятно красивия зимен балкан може да разгледате тук: http://www.tonyco.net/Pictures/Kom_22_02_2020/

 

Сглобих и едно релаксиращо видео от изкачването, насладете се на зимната приказка. 😃

 

 

[Lyubina]

Луди глави 🙂 

[Tonyco]

преди 5 минути , Lyubina каза:

Луди глави 🙂 

Е чак пък, по-добре от разходка в МОЛ-а 😁 или в пренаселения Южен парк и Парк Витоша. 😆 Диво и красиво, само дето няма кой да те спаси ако се наложи, но в това му е чара 😉

При последния Черни връх, Боби заяви, че му е писнало вече, както и на мен де. Витошката навалица е потресаваща. 😃

[Lyubina]

Аз не съм планинар, но и на мен ми е писнало от Черни връх, така че прекрасно ви разбирам.

Ама .. някак си ... в тези кофти условия, с дете ....рисковано начинание си е било.

[Tonyco]

То и ние не сме планинари, ние сме приключенци. Планинарите са друга порода 😉😁 Повече сме планински бегачи и колоездачи от приключенски тип 🤣😂 

преди 6 минути , Lyubina каза:

... в тези кофти условия, с дете ....рисковано начинание си е било.

Боби е машина добре натренирана, въпреки, че в един момент каза нямам никакви сили, един сандвич, малко протеинов бар и 5 мин в снега и силите ги възстанови веднага. 😃 Рисковано, ако не си подготвен добре, без навигационна система в това време, дори само компас ако имаш си е лудост направо да се тръгне. Днешните глезотийки за навигация улесняват много нещата и пестят невероятно много време. Как са ходил навремето хората не си го представям изобщо. На Ком-Емине, следяхме много често навигацията и чешмите ги откривахме с телефон в ръка, просто на някой места са затънтени в дерета и много трудно откриваеми ако си с хартиена карта и компас.  Принципно като ходим по такива места си проучваме добре маршрута и риска е премерен. В случая качването до билото на Среден Ком се налагаше, за да заобиколим една фуния, която е лавиноопасна, летния маршрут минава през нея. И разбира се, не всичко е на всяка цена, тръгваме ако успеем успеем, като не до, където стигнем и обратно. 😀

[Goal & Boss]

Преди 1 час, Lyubina каза:

Ама .. някак си ... в тези кофти условия, с дете ....рисковано начинание си е било.

Боби Железото не е дете! Той е киборг!  Не се заблуждавай от ръста му, просто е размер S - от по-компактните.

[Tonyco]

преди 1 минута , Goal & Boss каза:

Боби Железото не е дете! Той е киборг! 

Невероятна машина !!! Терминатор 5. 😅😆