дневник Първи стъпки в Кения - от дюните до саваната

[Lindt]

След неочакваната среща отиваме към вече познатото езерце с хипопотами. Евънс е може би изненадан, че ние повече се вълнуваме от летящите ибиси, гнездото на лешояди или всичко, което мърда, освен от главната ни причина да спрем. Не че им има нещо на хипопотамите, просто рядко имаме възможност да разгледаме и пернатите обитатели. 

 

А птичките са невероятни и най-различни. Имат навика да кацат на най-крайните клончета на храстчетата покрай пътя, но колкото и съобразително да караме Евънс да спре, винаги излитат преди да ги хванем в кадър. В процеса на разговор с половинката какво ще ни даде посещението на Гвадемала толкова скоро след сафари, си стискаме ръцете на движение пеша и цветни птици. Записвам си, за да не забравя тази причина за пътуване, ако aeromexico ни дадат единствено ваучери и работят още към края на годината.

 

И сега като сте подгряли... засилваме джипа по посока на радиостанцията. Бързаме към много удобно зелено дърво, под кое трябва да са лежали до скоро лъвове. Но ги няма! Шофьорите са объркани и се взират нещастно в тревата наоколо. Карат бавно и замислено в кръг, не се вижда нищо, но и не искат да се предадат толкова близо до хищниците. 

Аз обаче най-неочаквано регистрирам първо едната лъвица, а след това и другарката й, което ни отрежда най-предна позиция като откриватели. Цариците смело газят през тревата, а ние сме невероятно доволни. Това са толкова великолепни животни, че не съм сигурна, че може да му омръзне на човек да ги наблюдава. Добре е, че от време на време им писва да се разхождат сред джипове и си тръгват, иначе нищо чудно да си седим там цял ден. 

Та да видиш лъв в тази трева не е много лесно. Определено помага да знаеш, че е някъде там и да се движиш бавно. Но най-важно е да вярваш, че ще се срещнете. Тогава би трябвало да стане. Освен ако не вярваш, че ще видиш язовец, а не си сигурен как изглежда 😇. 

Определено е хубаво усещането да си намериш свое лъвче. Даже две 🙂 Препоръчвам. По-нататък през деня ще ви препоръчам още нещо, но сега не го знаем какво е 😉 

 

Време е да се разделим с лъвиците или те да се отърват от нас. Мечтаем да видим отблизо мъжки лъв. Ама такъв с грива и да не го е страх от нас. Случва се, но не по начина, по който сме очаквали. Наистина е с грива, но е възрастен и ранен. Очевидно е загубил битката с по-млад конкурент за прайда си и сега гладува. Движи се объркано по пътя, джиповете спират, той минава покрай тях, без да ги забелязва. На мен ми става извънредно тъжно за този лъв и краят му. Очевидно нищо не може да спре хода на природата. Иска ми се да си хване някое непохватно или по-старо животно и да се нахрани. Но не съм сигурна, че ще успее.

Спирам да гледам и се опитвам да мисля положително. Веднъж преборил застаряващ мъжки, победителят може да направи много малки лъвчета с лъвиците, останали свободни. В някои случаи никой не успява да предизвика и победи царят дълго след като той вече не е способен да създаде поколение, което намалява популацията на вида. Дори на места се обявява срещу огромна сума възможност да убиеш такова животно. Парите отиват в разширяване на територията, по-добра грижа за защитен район, а целта е да се осигури възможност да се възпроизвеждат животните. Не е само при лъвовете, но при всички положения презирам хората, плащащи за това. Също толкова, колкото тези, които не си плащат. Но светът ни е малко сложен, а намесата ни в живота на дивия свят огромна. Пък и най-лицемерно одобрявам защитата на ново котило докато е уязвимо, също и ин витро гепардчетата. Няма угода. 

 

[Костов]

И на мен ми стана мъчно за стария лъв. Може би съм прекалено сантиментален ... 

Но, c'est la vie, както казват французите.

Още веднъж благодарности!

[Lindt]

В момента, Костов каза:

И на мен ми стана мъчно за стария лъв. Може би съм прекалено сантиментален ... 

Но, c'est la vie, както казват французите.

Още веднъж благодарности!

Да, и на нас пак подейства така. Снимах го, преди да се приближи и да видя, че е ранен. И просто се отказах от заниманието и се опитах мислено да го убедя да влезе в тревата, да си хване токачка и да живее. Не знам дали е възможно на практика. 

Сега трябваше да си спомня и да прегледам снимките на Жижо, едва изрязах джипа до лъва. Имам навик да си затварям очите за нещата, които не ми харесват и доста се изненадвам, ако не успея. Жижо знае за тази моя особеност и ми превърташе филма в самолета за Масай Мара на тъжните места.  Все пак там научихме, че в природата има баланс, който за нас хората е непонятен. Лъвът, макар и хищник, не е непобедим. Малките му са застрашени от своя вид, от баща си, а също и от другите котки. Подрастващите са експериментално настроени и опитват да се борят с хипопотами. Понякога се озовават сред твърде голяма група хиени и не могат да победят. 

А и масаите..все още не ми се чете дали бяха прави в обясненията колко са онеправдани. И си мисля, че ако бяха земеделци, а не скотовъдци, тази земя отдавна щеше да е спряла да се обитава от животните, които срещнахме. Но въпреки това прочистването от диви кучета, лъвове, леопарди и гепарди не ми позволява да ги харесам. 

Тази среща с лъва ни позволи да имаме по-пълно разбиране на живота на лъвовете. Даже я предпочитам пред това да присъстваме на ловуване, но Жижо едва ли ще се съгласи с мен. 

В следващия коментар ще видим едни младежи, които се справяха много добре. Все още си нямаха лъвици, но очевидно и сами се бяха погрижили за закуската си 😉 

Спойлер: 

И явно бързо ми е минала тъгата 🙂 

[Lindt]

Покрай стария лъв се бяха натрупали доста коли, а пък минаваше 10 часа и ние имахме задача да вземем групата, летяла с балон сутринта. По тази причина закъсняхме, защото нямаше никакъв шанс да прескочим другите коли.  

Това е и първата ни среща с хората, с които ще сме заедно още 2 дни. Групата от холандец и панамка е по-симпатична от следващата - кенийка и майка и син от Беларус. Това и размерите на групата определят местата им в джипа - двойката си има по прилежащ прозорец на средния ред, а досадниците сядат на единствените 3 места - последните и най-тъпи. 

Питаме по-симпатичните за полета с балон, но те отвръщат с въпрос "и вие ли искате?". Като напълно честни хора отговаряме едносрично "не" и това малко осуетява последващия разказ. Тоест не получаваме такъв 🙃 Разбирам ги, мразя отворени въпроси за дадено пътуване, без конкретика. Просто не знаеш какво да разкажеш. А защо не искаме - не е сезон на миграция, няма огромни струпвания на животни, а от колата имаме по-близък поглед към местната фауна. А и сме летели с балон и не го смятаме за особено интересно. Всъщност и гледките в град от високо или от далеч не ме очароват особено. С редки изключения, за нито едно от които не се сещам 🤔 

Едните бяха видели слонове, а другите и лъвове по време на полета (вторите имаха бинокъл). Станали са в 4 и тръгват на единственото си целодневно сафари в Масай Мара. Малко им съчувстваме за пропуснатите велики сутрешни моменти в парка. Но пък се надяваме, че ще останем в парка до 6, за да видят поне предзалезното раздвижване на животните. 

Донякъде одобряваме решението да дадат по 400 $ за ново изживяване, а да спят на по-базов къмпинг.  Но пак е въпрос на предпочитания, бюджет и разбиране. 

След като ги взехме, почти веднага и напълно неочаквано си намерихме тримата младежи - лъвове. С абсолютен непукизъм си бяха избрали дърво до пътя, под което да се излежават. Не че не направихме едно кръгче около тях и в тревата, което е забранено в Масай Мара. Лъвовете явно обичат да се гушкат един с друг, което е очарователна гледка. Лежи си лъвчо, прозява се, завърта се по гръб, търкулва се в тревата, после става, отива при брат си, брат му се търкулва, първият ляга върху него, наместват си се...идва третият, пак почва едно въртене и прехвърляне на лапи върху семейството.

Само дето не мъркаха, иначе много напомня вечерното композиране вкъщи. И Бен така идва, разхожда се върху нас и си намира някакво място най-отгоре. После протяга крака, за да усеща близост и с резервното си легълце-човек. 

Жижо спомена, че през цялото време обяснявам как сме срещу слънцето. Еми някак така се получаваше при повечето хищници. Полу-сянка покрай легълцата им, а срещу нас облещеното слънце. 

Та... подредиха се накрая всички заедно и заспаха, та ги оставихме да си починат. 

 

 

На тръгване към реката пак намерихме стария лъв. Този път от по-далеч и в тревата, така че си личеше по-скоро царствената осанка, а не настоящите неволи. 

 

И да не си помислите, че в Масай Мара има само лъвове? И други животинки срещахме от време на време и доста им се радвахме. В парка нямаш повече от 10 минути без да видиш наблизо или далеч някое красиво създание, за което само си мечтал, гледайки филмчета и снимки. А ако пък съвсем са се покрили, тревата, хълмовете, дърветата, птиците и смешните облаци все още са достъпни, за да могат дните ти да са едно постоянно удоволствие. 

 

[Lindt]

Малко бележки за групата, човешките желания и бакшишите по време на сафари 

 

Както споменах, нашите нови съджипници бяха за първи път в парка. А може би и на сафари, не съм сигурна. Затова се ентусиазираха на всяко видяно в далечината слонче или жираф по пътя. Холандецът беше отворил такива очи и беше толкова очарован от всеки слон, че направо ми ставаше весело като го погледна. Лошото е, че нито Евънс, нито ние и Роб намирахме причина да спираме за снимки на животни на 200-300 метра разстояние и те се опитваха да снимат с телефон в движение. 

Тук е мястото да кажа, че дали е далеч или не, ако е първият ти слон, е абсолютно жестоко да не ти оставят време да го гледаш и да се радваш. Но ние не спряхме. Първо, защото по пътя вчера бяхме видели над 100 от 5-10 метра разстояние и днес минавахме по подобно време по същия път и просто очаквахме да екстаз в умиление и свободно наблюдение след няколко минути за колкото дълго си искат. Второ, защото те не казаха спри, а никой шофьор не се беше възпротивявал на подобни желания, независимо дали гони лъв, пък ние искаме да гледаме прасенца или листа на някое дърво. Та ако някои от групата искат нещо, да говорят. 

Това продължи и на следващия ден, те никога не казаха спри и оставяха всичко, което ги интересува, да остане зад нас. Странно ми е как може много да искаш нещо, но да не го кажеш. 

Споделям ви, за да разберете следващата част. Спряхме за обяд до реката и последваща разходка за крокодили за който иска. Събраха главички всички новаци и замислиха план 🙂 После дойдоха при нас да ни информират, че : "те са прочели в интернет и са решили, че шофьорите се стараят повече, ако им дадеш предварително бакшиша." Например карат извън пътя. Минимумът е 5 $ на човек на ден, те бяха преценили, че цялата ни група ще даде сега по 10 и Евънс ще ни нарисува веднага каквото искаме да видим и ще му вдъхне живот. 

Ние не сме много наясно какви са правилата. Въобще сме противници на бакшиша, защото за мен е прехвърляне на отговорността за издръжката и качеството на работа от работодателя към клиента. И не е честно аз без опит да следя как чужд работник си върши работата и да съм с цялата си непросветеност ангажирана с храната, която носи в края на деня на семейната трапеза. 

Така де, бяхме прочели това, че @FlyTraveler казва в началото, че знае всички номера и ще получат бакшиш, ако се постараят. Не става при нас, ние пък изобщо не знаем за никакви номера и сме доволни като свиня в кочина от последните дни. После и @домосед нарече тривиални хищниците, но каза, че би дал и 50 $, ако м покажат язовец. Та ние бяхме в недоумение какво се предполага да платим, ако са ни показали 2 гепарда и 8 лъва, излизайки от пътя и грижейки се да имаме хубави снимки. 

Но смятахме, че Евънс се е постарал много и ако му дадем бакшиша сега или няма да си дава зор повече, или ще е старателен и следобед, но не знаем какво още трябва да искаме. 

Не е точно така. Може би при запознанство и сбор на нова група трябва да се поинтересуваш от желанията на хората, да видиш къде се срещат и да си изградиш поведение спрямо тях. Например, ако имаш орнитолог, а другите нямат нищо против да гледат птички, просто да спираш при подходящ обект, без да ти казват. 

Така де, ние им обяснихме какво сме видели от сутринта, напомнихме им, че вече сме били офроуд и че това се е случило и без тяхната стратегия, те се врътнаха сърдито и ние започнахме наблюдение на ситуацията отстрани. Пратиха кенийката. Вероятно защото при нея не си личи, че се изчервява.  Тя говореше нещо, Евънс пристъпваше от крак на крак, тя пак говори, той се усмихваше, после стана сериозен, явно я удовлетвори и тя тайно му даде нещо. За малко да го изтърват нещото в желанието си да се преструват, че не се случва нищо. И после се отдръпнаха като престъпници в различни посоки. Странно беше и не ни помогна да ги почувстваме близки. Все пак никога не сме давали подкуп, а вечерният бакшиш си е съвсем нормално действие. 

Роб ни беше обяснил, че Масай Мара е любимият му парк. И всеки ден е различен. И не му пречи да е по еднакъв маршрут. Всъщност утре се връщаше до Найроби, а другиден идваше отново с друга фирма. Затова очаквахме след обяда да тръгне за крокодили отново. На нас не ни се ходеше и щяхме да се излежаваме. 

Той обаче се върна след 6 минути с обяснение, че е имал дежавю. Друг рейнджър, но същият разказ, същото бавно ходене, предизвикващо сънливост, същата кална локва. Само дето нямаше крокодили. Е, почвах да подозирам, че тези нашите нямат добър късмет. Нито жирафи, нито слонове, сега и без крокодили...

 

Съжалявам, ако съм ви отегчила, но може пък да е полезно за някой след време. Ще ви компенсирам в следващата част. 

[Lindt]

В следващите часове Евънс не се ръководеше от радиостанцията. Минахме по всевъзможни странични пътища и мисля, надникнахме под всяко дърво, за да проверим за почиващи котки. Просто не се получаваше, а наближаваше 4 следобед. Беше станало тегаво за нас с Роб от толкова бързане по пътищата, без реални спирки за зяпане, така че вече пътувахме прави и се наслаждавахме на вятъра в косите и безпрепятствената гледка към позлатените треви. Мисля, че бяхме на път да се откажем и да се отправим към главния път и то без да сме сигурни дали е заради лошия късмет или превантивния бакшиш. 

За останалите 5 човека явно не беше проблем. Въреки друсането на джипа, те успешно проспаха близо 3 часа от единствения си ден в парка. От време на време холандецът се ококорваше на някой слон, а жената от Беларус се радваше сама със себе си на руски на глас, но иначе бяхме в пълно недоумение от поведението им. 

Та аз, взела решение, че ще седя права, не можах дълго да се радвам на тревите. Просто си намерих лъвица. Докато споделя с Жижо, а той изкрещи на Евънс и набием спирачки, видях и втората. Нали знаете вече как се вижда лъв? Аз щото сега гледам в първата снимка след спирането и не мога да разбера какво видях:

Та ние си седим там, сънливците се разбуждат, а лъвиците се приближават към пътя пред нас, отваряйки усти. Толкова близо са, че чуваме странните звуци, които издават. В пристъп на щедрост предлагаме на хората да дойдат на нашите места да виждат по-добре. Не искат 😞 Седят зад нас и се опитват да надничат през рамото на Жижо, Роб, и гредите на покрива. Странно желание, но в този момент не ме интересува.  Разбираме какво значат звуците. От другата страна на пътя започват да изкачат бебета. Първи, втори, трети, четвърти...пети и шести мъник се изтъркулват на пътя пред нас 😍. Възможно е да сме щели да ги видим и без мое участие и искане да спрем. А можеше и да ги подминем и забавим появата им с близостта си. Нямам представа, но си удвоваме лъвчетата за деня. Пък и са си само за нас и съм си ги намерила сама. 

 

След събиране, мяукане, душене, гушкане и прочие страхотни гледки, групата се отправя в посоката, от която са дошли майките. С лигавене, търкаляне, бутане, ходене назад, душене и игра.

Не издържаме на изкушението или поне Евънс решава, че е най-разумно да ги последваме през тревата. Аз си мисля, че може да отидем до дървото със следобедната им закуска или пък там, където е таткото. Но все пак не сме толкова лоши хора и след половин час съзерцание и бавно придвижване, за да е ги стресираме, ги оставяме да продължат сами. Изобщо не можем да осъзнаем какво сме преживели този ден. И сега ги гледам и искам пак и още. И тайно се радвам, че Мексико отпадна. Защото тази година ще направя всичко възможно да отидем отново в Африка. На този етап от живота си не се сещам какво друго би ми донесло по-голяма радост. 

[krasen_denev]

Браво,Марти.........!!! Сега ела ти да обясниш на децата,защо тати не ги е завел в Африка,за да видят лъвовете и техните малки.😀

Страхотно преживяване! Много добре ви се е получило! А животните......са невероятни!

[Lindt]

преди 1 минута , krasen_denev каза:

Браво,Марти.........!!! Сега ела ти да обясниш на децата,защо тати не ги е завел в Африка,за да видят лъвовете и техните малки.😀

Страхотно преживяване! Много добре ви се е получило!

Защото тати трябва първо да изучи историята на Африка в детайли 🙂 Е, по принцип аз бих ги завела децата, не се дърпай.

Почти нямаше комари, имаме по 3 ухапвания за 10 дни. А според моя опит това е близо 200 пъти по-малко от преживяното в Борнео. @ivooo, нямаше нито една муха цеце. И освен това не са ни готвили риба. Бирата в лагера беше супер, а и вода имахме, топла, студена, от душ.... 

[FlyTraveler]

преди 1 час, Lindt каза:

Малко бележки за групата, човешките желания и бакшишите по време на сафари 

 

Събраха главички всички новаци и замислиха план 🙂 После дойдоха при нас да ни информират, че : "те са прочели в интернет и са решили, че шофьорите се стараят повече, ако им дадеш предварително бакшиша." Например карат извън пътя. Минимумът е 5 $ на човек на ден, те бяха преценили, че цялата ни група ще даде сега по 10 и Евънс ще ни нарисува веднага каквото искаме да видим и ще му вдъхне живот. 

Ние не сме много наясно какви са правилата. Въобще сме противници на бакшиша, защото за мен е прехвърляне на отговорността за издръжката и качеството на работа от работодателя към клиента. И не е честно аз без опит да следя как чужд работник си върши работата и да съм с цялата си непросветеност ангажирана с храната, която носи в края на деня на семейната трапеза. 

Така де, бяхме прочели това, че @FlyTraveler казва в началото, че знае всички номера и ще получат бакшиш, ако се постараят. Не става при нас, ние пък изобщо не знаем за никакви номера и сме доволни като свиня в кочина от последните дни. После и @домосед нарече тривиални хищниците, но каза, че би дал и 50 $, ако м покажат язовец. Та ние бяхме в недоумение какво се предполага да платим, ако са ни показали 2 гепарда и 8 лъва, излизайки от пътя и грижейки се да имаме хубави снимки. 

Но смятахме, че Евънс се е постарал много и ако му дадем бакшиша сега или няма да си дава зор повече, или ще е старателен и следобед, но не знаем какво още трябва да искаме. 

Не е точно така. Може би при запознанство и сбор на нова група трябва да се поинтересуваш от желанията на хората, да видиш къде се срещат и да си изградиш поведение спрямо тях. Например, ако имаш орнитолог, а другите нямат нищо против да гледат птички, просто да спираш при подходящ обект, без да ти казват. 

 

"Новаци" кои са? Тези, които са дошли на сафари един или два дни след вас? 🙂 

Бакшиш на сафари се дава по подразбиране, недаването се счита за наказателна мярка. Все едно в САЩ да не дадеш бакшиш в ресторант със сервитьори или да не дадеш бакшиши на камариер и сервитьор по време на круиз (освен ако е включен предварително в цената). Нещо трябва да е било много зле, за да не се даде. Така е прието, освен на много скъпи сафарита, където предварително си е обявено, че всичко влиза (бакшиши, премиум алкохолни напитки, гурме храна и пр. и които започват от 1 200 долара на човек на вечер нагоре). Бакшиша обаче се дава накрая на сафарито (не на деня), това е общоприета практика, освен ако няма да ползвате повече същия гид. В края на деня се пита дали ще се видите пак, те си знаят защо ги питате, ако кажат, че няма да се виждате повече, му се дава за деня или за дните до момента. Както сте били 5 човека, от 5 до 10 долара, на човек се смята за нормално, в зависимост доколко сте доволни, а това до голяма степен зависи и каква ви е базата за сравнение. При двама гости във возилото, десятка на човек е минимума, при един - двайсетачка. 

Бакшиша не се дава на база видени животни, някои дни може да се видят повече, други по-малко и това не винаги зависи от гида. Меден язовец в Мара не съм виждал, нито съм чувал някой да е виждал, не съм сигурен дали ги има изобщо там, има ги най-много в Калахари и пак не се виждат лесно. Иначе хищници в Мара винаги има, като лъвове и гепарди са гарантирани и с най-слабия гид, който може да следи радио обмена на информация. Леопарди се намират малко по-трудно, но аз съм виждал при всяко от трите ми до момента ходения в този резерват. Освен леопардите, като голяма заслуга на гида се счита намиране на черен носорог (ако го намери сам, без съобщение по радиото), които са много малко в този резерват. При две от ходенията ми съм виждал черни носорози, първият път беше след почти полудневно целенасочено търсене и изкачване с джипа на много стръмен скалист хълм (много извън пътя), вторият полу-случайно - гида беше отишъл в район, където понякога се виждат носорози. За заслуга на гида се смята животно, намерено от него, без сигнал по радиото и без виждане на струпване на возила, примерно по следване на следи, белези на поведение на околни животни и птици, познаване на територии и любими места. За добър гид се смята този, който има задълбочени познания по птици (животните са лесни и не са толкова много, особено в един резерват). Първи белег е неизменно на седалката до него да лежат бинокъл и референтна книга за птиците, която даже и най-добрите отварят от време на време за справка, понякога разликите между отделни видове са изключително минимални. Добър гид ти научава бъзо навиците, сам знае как да застане до животно така, че по възможност слънцето да не ти е насреща и още много други неща. 

В Масай Мара си има забрана за излизане от пътя, отделен въпрос е, че масово не се спазва стриктно, както в Серенгети, където отнемат лиценз за такова нещо. В Мара си затварят малко очите, ако става въпрос за хищници или примерно черни носорози и ако се излиза малко, примерно 20-30 метра. Продават се и разрешителни за официално излизане off road. Тогава вече може и повече да се излиза, по спомени беше нещо от сорта на 300 долара на ден разрешителното. В частните концесии в екосистемата - Ол Кинией, Набойшо, Оларе Мотороги и Mara North може да се кара навсякъде извън пътя, както и да се правят нощни сафарита, като се осветяват животните с прожектори. Там обаче достъпа е ограничен само за гости на лагерите, които са вътре и никога няма струпвания на возила около животно, колкото и рядко да било то. Никъде в националния резерват това не може да се прави. Mara Triangle e също район с различна собственост, не е концесия, по-различно е.  Там някои гидове са склонни да влизат, но се плащат едни допълнителни 80 долара на ден на човек за вход (парите не отиват при гида или при сафари оператора).

Има доста тънкости при сафаритата в тази екосистема, хубавото е, че в Мара никога човек няма да остане капо, независимо в кой лагер, с какъв гид или в кой сезон отива. Аз и затова ти написах преди да заминете, ако искате да видите максимално много животни - да отидете в Мара и да забравите всички планове за няколко дни в района на Найваша и подобни.
 

[Lindt]

@FlyTraveler, не разбрах, ти смяташ ли, че би имало ефект от предварително даване на бакшиш? И възможно ли е, ако все пак се предприема подобно действие, да има смисъл, ако е повече от стандартното за деня? Иначе предварително ни казаха какво се очаква и то беше еднакво за фирмите, с които си писахме. 

А нормално ли е да попитат кой какви интереси има или се предполага сам да си кажеш? Или се очаква да крещиш "спри", ако видиш нещо интересно, без да е съобразено с другите в колата. Питам не за друго, ами за следващия път 🙂

А птичките кога ги снимаш? Следобед или винаги, когато се озовете близо, независимо от настоящото бързане? Или при теб не бързат, а си търсите свои животни? 

[FlyTraveler]

преди 34 минути , Lindt каза:

@FlyTraveler, не разбрах, ти смяташ ли, че би имало ефект от предварително даване на бакшиш? И възможно ли е, ако все пак се предприема подобно действие, да има смисъл, ако е повече от стандартното за деня? 

А нормално ли е да попитат кой какви интереси има или се предполага сам да си кажеш? Или се очаква да крещиш "спри", ако видиш нещо интересно, без да е съобразено с другите в колата. Питам не за друго, ами за следващия път 🙂

А птичките кога ги снимаш? Следобед или винаги, когато се озовете близо, независимо от настоящото бързане? Или при теб не бързат, а си търсите свои животни? 

Не е нормално, нито се очаква да се дава бакшиш предварително. Не мисля, че това би довело и до особени резултати. Мърляча си е мърляч. По-скоро ако нещо не ви харесва, може да се каже какво е и да се намекне, че може да се отрази на бакшиша накрая.  Ако няма да виждате гида повече - в края на деня, ако ще го виждате - в края на последния ден. 

Всеки може да си каже интересите, доколко може да се съобрази гида е вече отделен въпрос, но поне ще направи впечатление, че е попитал. Всеки има право да иска да се спре по всяко време. Аз ги карам да правят понякога по 5-6 маневри, докато ми хареса мястото (малко напред, хайде сега метър и половина назад и леко вляво, сега още половин метър назад и изправи). Колкото е по-добър гида, толкова по-малко се налага да се намесвам. Има някои, с които съм ходил и предишни пъти и на които абсолютно нищо не е нужно да казвам, само ги питам какви са им плановете и районите за обхождане за деня. Те си преценяват за колко време съм отишъл, каква е обстановката в момента и каква е най-добрата тактика за това, което ми харесва. Ако има някакви промени, нещо се е случило междувременно, ме питат дали искам да сменим тактиката. Ако са разбрали по радиото или при среща с други возила за нещо интересно и сме се разбрали, че е приоритет, бързаме да го хванем, като пак се случва да спираме по пътя, зависи доколко е приоритетно това, за което са съобщили и какво сме видяли междувременно. 

Птичките ги снимам, когато ги има и когато са застанали на добра светлина. Трудно се спира без да излетят, понякога ги карам да изключат двигателя преди още да са спрели, последните метри по инерция. Добрите гидове го знаят този номер. Спира се първо по-надалеч, правят се няколко контролни "изстрела", да не сме капо, ако излети. После по-близо, още няколко кадъра. Още по-близо и така докато излети или докато се наснимаме всички. Зависи и какъв вид е птицата, колко е плашлива по принцип, колко плашливи са птиците и животните в съответния резерват (колкото повече хора са виждали, толкова по-малко плашливи са). Понякога ги търсим целенасочено. Няма бързане, прави каквото му кажа, освен ако не усетя, че наистина си знае работата, тогава си мълча, глупаво е да се обаждам без нужда. При мърляв гид се налага да го дисциплинирам постоянно, стигало се е до повишаване на тон или заплаха да се обадя на собственика на фирмата, да му обяснявам всяка стъпка какво да прави. Накрая обаче пак му давам бакшиш, да не се усеща, че е капо, особено ако са се получили нещата, па било и с половината работа свършена от мен.

[ivooo]

 @Lindt  Не мога да си обясня разни неща 🙂  . 

 

Първо тази драма с лъва . Човека ( лъва де ) си е поживял , достигнал е преклонна старческа възраст и ще си отиде по един естествен начин . 

 

 

 

 А ето тази коза например я чака предизвестена , насилствена и преждевременна смърт ,  а никой не я оплаква 🙂 . 

 

  И второ такива като нас дето имаме само сапунерки и телефони , а не обективи с размерите на свински бут . Пък и хал хабер си нямаме от фотография .

 

 Ко праим на сафари 🙂  . 

[Lindt]

преди 20 минути , ivooo каза:

 @Lindt  Не мога да си обясня разни неща 🙂  . 

 

Първо тази драма с лъва . Човека ( лъва де ) си е поживял , достигнал е преклонна старческа възраст и ще си отиде по един естествен начин . 

 

 

 

 А ето тази коза например я чака предизвестена , насилствена и преждевременна смърт ,  а никой не я оплаква 🙂 . 

 

  И второ такива като нас дето имаме само сапунерки и телефони , а не обективи с размерите на свински бут . Пък и хал хабер си нямаме от фотография .

 

 Ко праим на сафари 🙂  . 

Ей тези са с телефончето: 

https://magelanci.com/forums/topic/6859-%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BC/?do=findComment&comment=425424

 

А какво правиш? Кефиш се, аз как влизам във водата без апарат? 

 

Иначе и за козата бях тъжна!

[Gentleman Basta]

Преди 1 час, ivooo каза:

 @Lindt

 

  И второ такива като нас дето имаме само сапунерки и телефони , а не обективи с размерите на свински бут . Пък и хал хабер си нямаме от фотография .

 

 Ко праим на сафари 🙂  . 

Още едно неразбиране. Ето обектива, който използвахме (той е на @Брани и макар в магазина да е най-евтиният дълъг обектив, сигурно е подсилен с междузвездни технологии). Тялото е дооооста старо. Banana for scale 

[ven62]

преди 13 минути , Gentleman Basta каза:

…  Banana for scale 

Чували сме за банани с всякакви размери.  Така най-много да се обърка половината форум.

Би ли купил един свински бут, за да може да се направи обективно сравнение.

Ако сте вегани и месото ви е излишно  … пиши на лични - ще се разберем.

[Gentleman Basta]

@ven62 и бута варира от прасе до прасе. Добре, нека унифицираме обектите. Представям цяло руло Milde premium (дами, зает съм!)

 

[traveler]

преди 5 минути , Gentleman Basta каза:

@ven62 и бута варира от прасе до прасе. Добре, нека унифицираме обектите. Представям цяло руло Milde premium (дами, зает съм!)

 

Това е мярка ,която е известна в цялата галактиката,какви са тези банани,бутове,метри и др.

И много е важно да не е започната!

 

[ДиянаВ]

Използвам паузата, докато темата се е поотклонила в шеговита част да споделя нещо, което днес научих по време на онлайн урока за определяне на подлог и сказуемо в изречението🙂

Мозъкът на щрауса е по-малък от окото му.

Сетих се за снимките на щрауси тук и ги изследвах🙂. Окото наистина се лъже за размерите.

[Lindt]

Заради гепардите и лъвчетата и странните решения на част от групата, и ние дадохме бакшиш на Евънс вечерта, нищо че и утре щяхме да сме с него. Бяхме приключили с целите дни в парка и предстоеше само сутрешното време и после основно път към Накуру.

Накрая на деня се опиаха да ни врътнат 🙂 Напълно безплатно сутринта в 8 ще ни водят в масайско село. Хубаво, щом е безплатно и трябва, ще ги видим и техните  милион деца и дървени фигурки-сувенири. Ама... кога ни е сафарито? О, ама вие искате и утре в парка ли? Е, не, дошли сме тук защото мечтаем да разглеждаме колиби и да спим на палатка. 

Та в крайна сметка ни заплашиха, че трябва да станем в 5:30, за да влезем от 6 до 7:30 в Масай Мара. Интересно, ако бяхме отишли в селото, как можеше да тръгнем в 10 към Накуру, а ако излизаме от парка, да трябва да започнем пътя още в 8.  А ставането в 5 какво значение има? Малко са ти смешни снимките покрай изгрева, с големи сенки, контрасти, уа, ама сме вътре когато животните още не си почиват. 

До лагерния огън дружелюбен масай ни пита какво ще правим утре. При отговор "сафари" измрънка "no masai village", нацупи се и си тръгна. Ами да, предпочитаме животни. Винаги е било така и вероятно винаги ще бъде. 

Събудихме се по-добри хора. По-точно Жижо, защото той така или иначе си става към 5:40 през половината дни. И взе решение докато съм полузаспала, че днес вече трябва да пуснем други на челните места, а да се настаним на най-тъпите, за да е справедливо. След закуската обаче се случиха 2 неща - първото е, че Евънс не беше до джипа в уречения час. И второто, че беларуското семейство дойдоха да се хранят след като вече трябваше да сме тръгнали. Африканско време и спокойствие е едно, но да видиш, че те чакат и лениво да си изядеш закуската и да се върнеш да си дооправиш багажа, е крайно дразнещо, ако съм станала в 5:30. 

Така всъщност останалите 5 човека направихме ново справедливо делене - Роб на предната седалка, където друса по-малко, холандците на втори ред, защото са били вчера на първи, а ние отпред. Закъснелите ленивци най-отзад. Ама най-странното е, че те там си искаха и се настаниха директно. След това заспаха 🤭. 

Движехме се встрани от главния път и силно се надявахме да видим нещо невероятно, с което да запомним последните се часове в Масай Мара. За съжаление противно на надеждите ни, не тръгнахме от едната порта до другата и така да разгледаме и нещо ново, а се въртяхме не много далеч от нашия вход към парка. Понеже усещахме, че въпреки страхотната светлина, времето ни изтича, се наложи да се включим в търсенето на интересен обект.

Този път не бях аз откривателят, а Жижо 😉

Според мен тази красавица имаше малки. Зърната й бяха по-големи, отколкото ми се струваше обичайно. Докато Жижо се смееше, че някак без да разбере, съм се превърнала в експерт по вторични полови органи на лъвове, Евънс ни обясни, че ще я последваме, защото " зърната й са големи и вероятно има малки". Както се досещате, навирих нос победоносно, но не можахме и ние да видим бебетата - лъвчета

 

След това си намерихме и чудесен слон, на фона на кръгъл хълм и докарахме холандския приятел до екстаз. Наистина обожаваше слонове, не знам дали друго животно му се струваше по-интересно. Така че поостанахме, винаги е готино някой да излъчва такава неподправена радост. 

 

И неусетно пак беше станало време да си тръгваме, този път за дълго. Крепеше ни само мисълта за нови територии, езеро, покрай което най-сетне ще спираме за снимки на птици, носорози и евентуално още някое лъвче. Чао, чао, Масай Мара! 

 

[chandni]

Леле, колко яко пътешествие се е получило... И колко много котки сте видели! 🙂

 

преди 29 минути , Lindt каза:

Закъснелите ленивци най-отзад. Ама най-странното е, че те там си искаха и се настаниха директно. След това заспаха

И при нас имаше едни такива ленивци - китайка, женена за мексиканец, който се представяше за американец... Та те бяха мега странна двойка - очеизвадно нямаха нищо общо, никакви общи интереси, а тя явно беше се омъжила за него заради зелената карта. Та същите тия двамата бяха пълни марди! Или не си бяха заредили батериите за фотоапарата, или спяха на последния ред в джипа, или дори не се подаваха през вдигащия се покрив когато спирахме заради някое животно, а си блееха отегчено - всеки през неговия си прозорец и все едно не бяха заедно и някой насила ги беше сложил там.... Да ги пита човек за какво са дали толкова пари за сафари. 

 

Другата двойка пък бяха "австралийци"... Или поне се представяха за такива, докато не ги чухме да си говорят на фарси. Та първия ден когато тръгвахме за сафарито, спираме в един магазин да си накупим провизии, гидът дава половин час и после тръгваме. Съответно всички сме строени в джипа и чакаме да се събере групата. Минава половин час... 40 минути... 45... "австралийците" ги няма. По едно време се влачат като "народна песен" все едно са първи на сборния пункт и никой не ги чака. 

[Lindt]

преди 15 минути , chandni каза:

Леле, колко яко пътешествие се е получило... И колко много котки сте видели! 🙂

 

И при нас имаше едни такива ленивци - китайка, женена за мексиканец, който се представяше за американец... Та те бяха мега странна двойка - очеизвадно нямаха нищо общо, никакви общи интереси, а тя явно беше се омъжила за него заради зелената карта. Та същите тия двамата бяха пълни марди! Или не си бяха заредили батериите за фотоапарата, или спяха на последния ред в джипа, или дори не се подаваха през вдигащия се покрив когато спирахме заради някое животно, а си блееха отегчено - всеки през неговия си прозорец и все едно бе бяха заедно и някой насила ги беше сложил там.... Да ги пита човек за какво са дали толкова пари за сафари. 

 

Другата двойка пък бяха "австралийци"... Или поне се представяха за такива, докато не ги чухме да си говорят на фарси. Та първия ден когато тръгвахме за сафарито, спираме в един магазин да си накупим провизии, гидът дава половин час и после тръгваме. Съответно всички сме строени в джипа и чакаме да се събере групата. Минава половин час... 40 минути... 45... "австралийците" ги няма. По едно време се влаат като "народна песен" все едно са първи на сборния пункт и никой не ги чака. 

Ние накрая останахме почти до 9 в парка, което беше яко, може би заради тяхното забавяне с 12 минути, може би заради слона, а може да е защото Евънс винаги оставаше по-дълго, отколкото е казал 🥳

А котките... много бяха и не ни омръзнаха. Сега трябва да търся друг парк с котки, че ми липсват. 

Така ги чакахме ленивците после спирката по пътя 🙂 Ама след като всички сме се наобядвали, разгледали сувенирите и си седим пред джипа. И те сядат да пият чай. И после да им нарежат манго. Чак не ми се вярваше колко лишени от ентусиазъм и желание за живот бяха в тази групичка. 

[Lindt]

С това напрегнато ежедневие не ми остава време да попиша 🤣  

 

След като видяхме поредния представител на кралското семейство и напуснахме Масай Мара, се отправихме на дълъг път до Накуру. Бяха ни казали, че няма да влизаме в този ден в парка и предвид цената на тура и предходните ни нощувки, не бързахме особено да стигнем в следващия си дом. 

Тук съм обградена от местните продавачи на сувенири. Все ние някак се оказвахме на прицел:

 

Но пътуването ни поднесе и своите изненади. Например това, че веднъж излезли от парка, пътят не се подобри. Но пък наизлязоха зебри, антилопи и бабуни и това рязко подобри равносметката за деня. 

С абсолютна почуда гледахме и хората покрай пътя. Тръгнали кой знае от коя колиба и вървящи си по някаква причина в нищото. Добре де, по прашен път, но къде толкова отиваха? При всяко струпване на постройки, все някоя се оказваше заведение, хотел или църква. Това си личи по гръмките надписи "седмият ден", "н-тото чудо", "paradise" иначе си е нормална тенекиена къща. Трудно се снима в движение през мръсен прозорец, та това е 🙂

Но хората... е, те бяха все едно облечени за Хелоуин, особено децата. С такива рокли на принцеси от ужасни материи, които биха ме побъркали за 2 минути носене, но абсолютно великолепни според повечето момиченца. Мъжете в костюми. Жените в шарени дълги рокли, в редки случаи и тесни и къси, но без съмнение все едно тръгнали на бар. Верно е, че се стъмва в 6, ама пък от обяд да си облечен за дискотека? 

Направо не ни даваше мира това явление докато съберем с дружни усилия и закърнял от почивката мозък парченцата от пъзела и се сетим, че е неделя! И те отиват на църква 🙂 Това, разбира се, променяше всичко. Явно ние нямаше да успеем да отидем, но пък определено местните го приемаха за нещо важно. 

На ключово място спряхме за обяд. Аз бях откровено подразнена, че не само не получаваме в този ден вода, но и там струва 1,5 долара на литър. Теоретично би трябвало да ни е включена в цената на тура, на практика е досадно да спориш с някой за 3 долара. Храната там не ставаше и нямаше дворче, пълно с птици, така че бяхме отново подразнени от нашите ленивци, които някак успяха да намерят с какво да се мотаят 15 минути повече от всички останали. Но пък срещнахме Кармен, която беше видяла един носорог отдалеч в Накуру и беше недостатъчно словоохотлива за сафарито там. С холандците и Роб се разделяхме тук, така че проучихме с изненада, че първо, о, какво съвпадение, и те работят в областта на транспорта и медицинското оборудване, и второ .. на нея й харесва да е спедитор, от която дейност Жижо още сънува кошмари, а той пък се опитваше да си развива дейността и да ми пробутва дезинфектанти, които сега не са налични, но пък търсенето се е повишило. Винаги съм силно учудена от търговците, какво им пречи да не работят по време на почивка и да не си почиват по време на работа? По принцип Жижо е принуден да слуша толкова много за работата ми, че сега с голямо удоволствие седаха да бистрят в детайли корупционните практики и обществените поръчки в различните страни от ЕС, пък аз се отегчих и отидох да пуша. 

Пътят и град Накуру включително не изглеждаха като място, на което искаме да походим самостоятелно. Затова влизайки в истински симпатичен хотел, с красива градина, басейн, бар, гореща вода и ток, че и бар и хубава бира, настроението ни рязко се покачи от приятната изненада. Явно се бяхме поуморили, защото така и не се покатерихме на кулата с гледка. А и валеше, нямаше как да проверим твърдението, че в хубав ден се вижда и паркът. Починахме си, макар че холандците явно ни бяха разболели предния и този съвместен ден, така че ни болеше гърлото, кихахме непрекъснато и сериозно се опасявахме кой и къде ще ни карантинира по време на утрешното ни пътуване към къщи. Особено тъпо беше, че аз не се разболявам лесно, така че бях напълно объркана как по време на проклета пандемия за половин ден в джип в Африка ще успея да се разболея и сега да умра от безпокойство за предстоящите полети.

Да се върнем в Накуру, първият ни мрачен ден/по-скоро вечер беше много интересен, почти с носталгия слушахме капчиците докато си пием кенийския гинес, които обикновено ни съпътстват при всяко планинско пътуване. Но пък, откакто обещах в темата на @ruwenzogy да не се оплаквам от нашето време, то значително се подобри. 

[Костов]

@Lindt, с голямо нетърпение очаквах поредния ти разказ в темата. Благодаря ти! Ще има още, нали???

[Lindt]

преди 6 минути , Костов каза:

@Lindt, с голямо нетърпение очаквах поредния ти разказ в темата. Благодаря ти! Ще има още, нали???

Да, 2 езера и после наопаки из остров Ламу 🥰 Хубаво пътуване беше, ужасно съм доволна, че ги купихме тези билети точно за края на февруари. Много съм отнесена напоследък, гледам с копнеж снимки на животни, но ми се струват от друга реалност. А работя по 8 часа на компютър, оформяйки някакви текстове и картинки и вечер просто не ми стига ентусиазъм. 

[Фил]

На 23.03.2020 г. в 13:31, Gentleman Basta каза:

Представям цяло руло Milde premium

Доста смело ... не те ли е страх от крадци, СОТ имаш ли?