дневник Първи стъпки в Кения - от дюните до саваната

[Lindt]

Разходката с дау 

 

Имало едно време едно пътуване в Африка. И макар организирането дори на плаване с лодка да беше с множество изненадващи обрати, в последния си ден на острова бяхме почти сигурни, че ще успеем да го направим 😀 С Пабло и Северин взехме решение, че ако на закуска се окаже, че нямаме капитан, лодка, уговорка или каквото и да било друго, необходимо за разходката, заедно ще отидем на кея и ще си намерим лодкар. 

 

Защо беше толкова важно? 

 

Плаването на Ламу се осъществяваше с традиционните суахили лодки дау. Някои от тях бяха изключително добре поддържани и много красиви, доколкото видяхме по време на състезанията в предните дни. А самия район около Ламу е толкова красив, че ни се струваше тъпо да пропуснем шанса да видим всичко от още една перспектива, да се срещнем с морските обитатели, при това в приятната компания на нашите съседи французи. А и си мечтаех за споменатите китови акули 🥰

 

Наистина всичко се оказа наред с организацията и сутринта бодри и закусили се настанихме в лодката. Имаше много място за седене и излежаване върху меки възглавници около капитана, а също и на предната палуба. Платната осигуряваха някаква сянка, морето блестеше, бризът ни галеше и се очертаваше плаването да бъде много приятно.  

 

Традиционната лодка има едно традиционно движение, за което година по-късно съм забравила подробностите, но правеше осморки в стомаха ни. Първият покосен от морска болест беше Жижо, а вторият аз. Така че близо два часа до мястото за шнорхелинг ние си лежахме безсилно без да можем да помръднем и се чудехме как точно сме се обзавели за пръв път в живота си с такъв проблем. 

 

 

Когато най-после пристигнахме и успяхме да се изправим, с любопитство забелязахме, че се очаква да скочим във водата между стотици малки медузи. И то не от нежилещия модел. Казаха ни, че се усеща допира с тях и ако стане нетърпимо, можем да се качим на лодката 🤣 Скептични бяхме за смисъла от цялото занимание, но предвид дългото пътуване, искахме поне малко да се освежим и да видим какво плава из тази част на Индийския океан. Влязохме с дрехи, но не бих казала, че прикриха и защитиха достатъчно нежната ни плът 😄

Освен нас имаше и други шнорхелиращи, а и помощник -капитанът ни влезе във водата за достатъчно време, за да отнесе нравоучение от нас, че не трябва да стъпва върху корали. Имаше невинността да предположи, че се притесняваме дали той ще се пореже. 

 

Покрай медузите и липсата на китовите акули, на които се надявах, скоро ни омръзна да разглеждаме рибоците наоколо и се върнахме в лодката. Май срещнахме и костенурка, но съм забравила и не съм се впечатлила. Това все пак беше 3 месеца след Борнео, иначе според днешните ми стандарти ще припадна от възторг при вида на всеки Parrotfish, по-голям от 5 см 😄

На връщане не ни беше толкова лошо, така че успяхме да убедим лодкарите да ни оставят на великолепен плаж на Манта - отстрещния остров, който приютява само няколко резорта и без постоянни жители заради липсата на сладка вода. Но пък изглеждаше прекрасен и див, така че почти не забелязахме традиционната скорост, с която приготвяха храната ни на острова - обядът ни беше сервиран около 4 следобед. И при това ядохме сорови зеленчуци без да се разболеем от хепатит или тиф, което е много добре. Северин ни погледа, погледа и накрая не издържа и си сипа салата, споделяйки, че не е вкусвала айсберг, а и каквото и да било подобие на маруля откакто живее в Африка. 

 

Макар и с не толкова красиви рифове и разнообразни морски обитатели като Мабул например, ще запомня остров Ламу като една от най-красивите плажни дестинации, на които сме били. Абсолютното спокойствие, прекрасната вода и пухкав пясък и пълното отсъствие на пластмаса и боклук ме впечатляват и сега като се сетя. Просто не прилича на което и да е друго място, на което съм била. Ако из Африка има повече такива кътчета, биха били прекрасно допълнение и почивка след всяко сафари.