дневник Приключенията на двамата бугари из Иберия.

[krasen_denev]

преди 10 минути , Radnev каза:

Оказа се, че отново сме си направили сметката без кръчмар, защото крепостта нямаше нито вход, нито охрана. Явно, че туристите изхвърляха и остатъци от храна тук, така че наоколо се мяркаха и бездомни кучета. Тази особеност на пейзажа обаче бе забелязана от нас едва от върха на цитаделата. Докато на мен ми бе страшно забавно как някой пес набарва торбите ни и ги разнася из цялата крепост, Евгени самоотвержено се втурна да спасява храната ни.

Свидели му се Coronite - бирите😄.

Благодарение на чутовните му усилия, на една от стените успяхме да си направим истински средновековен пир. Изжулихме и четирите Corony.

Ето го  и героят, който с аристократична осанка, нагъва френско сирене и отдавна втръсналия ни се хамон.

Колко интересни неща се случват покрай вас?!? Браво на Евгени! Той знае,че бирите са най-важни. Без храна може,без бира не!

Украсявай колкото искаш разказите си.Важното,че крайният резултат е впечатляващ и неповторим стил на изразяване,който не позволява на усмивката да слезе от лицето ми!

Евала ти@Radnev

[Radnev]

Здравейте магеланци.

Започнал съм тази тема преди точно година. Тогава бяхме в локдаун. Така като гледам, към настоящия момент нещата не са се променили много.

Отново всичко е затворено. Познаваме Covid малко по-добре, но единственото, което можем да направим е да се пазим.

С изключение на кратките летни месеци, когато имаше някакъв проблясък, годината е страшно тегава. Поради тази причина дори не си преглеждам снимките, какво остава пък да пиша. Предполагам, че и при вас положението не е много по-розово.

Така, че година по-късно, в очакване на отказващата да дойде пролет, някак си ми дойде ищаха да завърша този пътепис.

Надявам се да предизвикам усмивки по лицата ви, както и желания за нови пътешествия.

 

За тези, които са забравили (тоест всички😆), вече сме десети ден в Испания, където правим новогодишно пътешествие. Кацнахме в Барселона и от там през Лерида, Сарагоса, Теруел, Валенсия, Сагунт и ето ни отново в Барселона.

 

Глава ДЕВЕТА.

 „В Барселона отново“

Съвсем нормално за нас, пристигнахме в Барселона по тъмно. Хванахме подземния кон и скоро се озовахме на площад „Каталуния“. Хостал „Санта Ана“ бе пряка на „Рамбла“, така че бяхме близо.

Посрещна ни някаква луда китайка, която не спираше да псува на испански. За двете нощувки, които имахме там, чухме думите каброн и пута мадре поне хиляда пъти.

Настанихме се бързо. Стайчето ни бе едно такова тясно и много дълго. Евгени просто възкликна: „Копеле, настанени сме в коридора!!!“

Това не ни вълнуваше особено, така че развързахме дисагите и набързо си устроихме малък пир. След някой и друг час вече бяхме сред навалицата на Рамбла. Търсихме бар в испански стил🇪🇸, но след няколко препоръки, получени от случайно срещнати, яко натряскани англичани се насочихме към някакъв Irish Pub🇨🇮, на който вече не помня името.

Между другото, установихме, че цената на твърдия алкохол в баровете на Испания не е много по-различна от тази в България. А като се има в предвид и това, че в квартирката си също бяхме пийнали доста...

Тези снимки са от тайните архиви на зловещите пияници ... но в името на професионалната документалистика правя и това изключение.

Излязохме от бара много късно. Не знам в колко точно, но най-вероятно някъде след три. Отново поехме по Рамбла, но в този късен час, тя вече изглеждаше доста по-различно. Докато гледах как под пейките се търкалят дрогирани младежи, а други повръщат в кошчетата за боклук, за нас се залепи някакъв латинос, който най-безцеремонно ни предложи woman, weed, coca and hero.

Уоманите и уийда някак си щяхме да ги преглътнем, но да ти предлагат хероин и кока на централната улица на Барселона, вече ми се струваше наистина прекалено. Докато се довлачим до скромния си хостал, жени и трева ни бяха предлагани още дузина пъти, а кокаин и хероин два- три.

На следващата вечер Евгени имаше твърде дълъг разговор с прителката Мила, така че се разхождах сам из готическия град и същите неща ми бяха предлагани отново и отново. Из тесните улички щъкаха съмнителни субекти от всякакви народности и вдигаха врява на всякакви езици. Естествено, никой не си даваше зор да се отдръпне поне малко, така че в някои случаи трябваше почти да се прилепям по стените, за да може да мине стадото от пияно-дрогирани дебили.

Въобще впечатлението, което ми остави Барселона като цялостна атмосфера не бе от най-добрите. Бил съм тук преди седем-осем години и „Не, тогава не беше така!“. Някак си, мултикултурността е станала прекалено мулти. Хората, дошли от немай си къде, малко по малко се бяха превърнали от обикновени туристи, в истински нашественици, променяйки града по свой образ и подобие.

Това, разбира се, са мои впечатления, които не искам да натрапвам на никого...

***

На следващата сутрин се оказа, че маратонките ми липсват. Понеже малко се бяха повмирисали, си ги бях сложил на перваза на прозореца.

Лудата китайка обаче, отваряйки другия прозорец, случйно или не ги бе съборила. Не знам кога се бе случило това, но за мое учудване си ги видях да се търкалят долу на улицата в едно с чорапите ми. Явно никой не се интересуваше от тези декатлонски евтиняци, така че спокойно се облякох, събрах си раничката, слязох долу и най-невъзмутимо си ги нахлузих, готов за нови пътешествия.

Чакаше ни голямо обикаляне.

Първа на пътя ни се изпречи „Триумфалната арка“, построена като вход за Световното изложение през 1888г. Видът и бе подчертано мавритански, но в горната и част имаше поредица от фигури в класически гръко-римски стил.

 

Алеята след Арката ни отведе право в парка „Сиудадела“ или просто Цитадела, където имахме възможност да се полюбуваме на знаменития фонтан.

С излизането си от парка, реално се озовахме пред един от многобройните кейове за лодки, следван от редица сгради, свързани с морската история на града.

 

 

 

 

Вечерта, преди да изляза към Готическия квартал, посетихме едно наистина неабравимо шоу – „Пеещите фонтани на Монтжуик“. Просто не мога да повярвам, че при предишното си посещение в Барселона съм пропуснал нещо толкова красиво. Феерия от звук и светлина.

Макар да нямаше място, където да седнем и кръста да си ме болеше, изгледахме цялото шоу без дори да се замислим, че е възможно да си тръгнем предварително. Снимки нямам, а клиповете, които съм направил не могат да отразят по никакъв начин усещането, което създават пеещите фонтани. Така, че ако не сте били в Барселона или сте били, но сте ги пропуснали, вече знаете мястото – задължително е!!!

      ***

На следващия ден, който ни се явяваше и последен, посетихме и местата, които влизат в графа „Задължителни“. Вечно строящата се „Саграда Фамилия“, в която не съм влизал и по някаква необяснима причина не проявявам и особено желание. Не знам на какво се дължи? Може би на необятните тълпи от туристи, които ме дразнят, а може би и на някакво необяснимо желание, да правя обратното на това, което прави масата.

В това отношение да допълня, че всеки път, в който видя „Фамилията“, без значение на живо или не, в мен се загнездва впечатление за някаква гротеска. Не ме разбирайте грешно. Сградата ме впечатлява и считам, че е сред най-големите забележителности на Европа, но това го осъзнавам с ума си, без да го чувствам със сърцето.

Същото важи и за къщите на Гауди. Искрено се възхищавам от смелостта на този човек да излезе от шаблона и да направи нещо толкова различно. На мен обаче тези къщи по-скоро ми приличат на забавачници за деца от предучилищната възраст. Но какво ли пък разбирам аз, глупендерът от село??? 

 

 

Минахме и през болницата „Свети Кръст и Свети Павел“ (“Santa Creu and Sant Pau”), която за наша изненада се оказа, че до 2009 година наистина е била болница. Като здравно заведение болницата съществува от далечната 1401г., което я превръща в най-старата болница в Европа. Към настоящия момент болницата е превърната в музей, а сградата е най-големият архитектурен комплекс в Европа в стила „Арт Нуво“.

Не, че мога да го различа. Така ни казаха. 

Всъщност това, което се вижда е само фасадната част на комплекса. Зад него има поредица от още десет сгради в подобен стил.

Тук някъде в скромния ни екип от двама настъпи малко разцепление. Не стига, че бяхме пропуснали „Саградата“ – билети можело да се купят само онлайн, а на мен не ми се занимаваше, ами май щяхме да пропуснем и парка „Гюел“. Група българи ни уведоми, че за парка си има определна бройка билети и горе им казали, че бройката вече била изчерпана. Както вече може би сте разбрали, за мен това не бе от особено значение, но горкият Евгени бе в истински шок. Оплакванията му не ми се слушаха, така че съвсем ненадейно, някъде из коридорите на болницата взех, че се загубих🙃.

Намерихме се чак на върха на парка:

Гледахме, мълчахме и просто се наслаждавахме, ясно осъзнавайки, че само след няколко часа, тази гледка ще бъде просто спомен.

 

ЕПИЛОГ

Всяко пътешествие трябва да има своя грандиозен финал. В нашия случай той липсва. 

Преди месец навърших 40. Посрещнах ги с отвратителна травма в крака, която ме мъчи месеци наред. На фона на всички заучени пожелания, една дама ми каза, че сама по себе си възрастта 40 не означава абсолютно нищо, защото тя е сбор от всички останали 39 години, през които съм минал.

Целият ни живот сам по себе си е нищо, без сборът от всички пътешествия, приключения, случки и проблеми, през които сме минали.

Така, че нашето пътешествие не е приключило. То продължава да се пише, а грандиозният финал тепърва предстои ....😉

 

 

[master_of_germs]

Оня ден ти го писах по вайбъра, ама и тука да се разпиша.

Тоя крак, дето те мъчи, режеш, фърляш, сменяш го с дървен, ставаш пират и си поръчваш пресен ром 🤪🏝️🍹... и си сменяш форумното име на ПиРа(т)днев 😉 

Мяташ се на "сивия буревестник" и ни подбираш за екипаж на следващия "круиз" 🙂 😄 

 

Благодарности за споделеното! 🍻

[AlexandraKo]

Защо ми звучиш минорно или , само, така ми се струва?

И тъкмо приключих работа, заключих се и седнах, гладна за приключения и хубава емоция,   да си чета с кеф, пък тоооо- бързо свърши:((((((Защо, толкова малко написа, а?

 

 Много Честит Рожден Ден!

 

Нещичко, далеч, от заучените пожелания

 

"И Бухала написа. Това написа:

ЧтИТ оРждН ДЕм

Пух го погледна с възторг.

— Тук е казано: „Честит рожден ден“ — каза Бухала небрежно.

— Хубаво е! И дълго! — каза Пух възхитен.

— Всъщност аз написах, разбира се, „Много честит Рожден ден, с обич от Пух!“ Естествено изхабих доста молив, докато напиша толкова дълго нещо. "

 

Пожелавам ти, да ти мине травмата, без последици, да те подмине Ковид-ът и да ти дойде мерак, да опишеш още някое пътешествие.

Я, кажи сега първо, след година и кусур време, какво стана с Милето?

[Radnev]

Не знам дали съм успял да предизвикам усмивки по лицата ви, но вие със сигурност успяхте да предизвикате такива по моето. Благодаря ви!

@AlexandraKo - на теб допълнително ти благодаря за хубавите пожелания.

И аз имам любими моменти и изрази от Пуховите истории, като например:

Понякога седя и си мисля ..., а понякога просто си седя! 

или

Прасчо казва: Знаеш ли Пух ... Мислех си ...

Пух го прекъсва: Това е добър навик, Прасчо.😆

Иначе правилно си усетила, че настроението е минорно. Мисленето взе да изпреварва действието твърде много и балансът изостана някъде по пътя.

Въпросът за Евгени и Милето само ме кара отново да констатирам в какво безвремие сме изпаднали. Не мога да повярвам, че вече е минала година и отгоре от първата им среща. За съжаление и там нещата не вървят по най-добрия начин, но както казва @master_of_germs - за нас пиратите е важно ромът да се лее, а приключенията да нямат край. Останалото са подробности.

 

 

[AlexandraKo]

преди 26 минути , Radnev каза:

Не знам дали съм успял да предизвикам усмивки по лицата ви, но вие със сигурност успяхте да предизвикате такива по моето. Благодаря ви!

@AlexandraKo - на теб допълнително ти благодаря за хубавите пожелания.

И аз имам любими моменти и изрази от Пуховите истории, като например:

Понякога седя и си мисля ..., а понякога просто си седя! 

или

Прасчо казва: Знаеш ли Пух ... Мислех си ...

Пух го прекъсва: Това е добър навик, Прасчо.😆

Иначе правилно си усетила, че настроението е минорно. Мисленето взе да изпреварва действието твърде много и балансът изостана някъде по пътя.

Въпросът за Евгени и Милето само ме кара отново да констатирам в какво безвремие сме изпаднали. Не мога да повярвам, че вече е минала година и отгоре от първата им среща. За съжаление и там нещата не вървят по най-добрия начин, но както казва @master_of_germs - за нас пиратите е важно ромът да се лее, а приключенията да нямат край. Останалото са подробности.

 

 

Хехе, сега точно, като ти прочетох коментара, се сетих,че си имам , много гърненца с мед, под формата на Сър Антъни:)))

И тъкмо му го казвам, а той се киска доволно:)))

Пожелавам ти и на на теб, много гърненца с мед!
Ти го заслужаваш:))

[ivooo]

    Сър Антъни определено е добро гърненце с мед , особено ако изглежда в профил така  🙂

 

 

 

r

[Дани Магелани]

преди 1 час, Radnev каза:

 

Иначе правилно си усетила, че настроението е минорно. Мисленето взе да изпреварва действието твърде много и балансът изостана някъде по пътя.

Въпросът за Евгени и Милето само ме кара отново да констатирам в какво безвремие сме изпаднали. Не мога да повярвам, че вече е минала година и отгоре от първата им среща. За съжаление и там нещата не вървят по най-добрия начин, но както казва @master_of_germs - за нас пиратите е важно ромът да се лее, а приключенията да нямат край. Останалото са подробности.

 

 

Я горе главата! Та ти си само на 40! Най-хубавата възраст!  

Какаво да кажем ние, с деца на 30-40! 

Радвай се на живота, на рома, и не спирай да пътешестваш и пишеш!

Бъди здрав! 

[Дани Магелани]

И от трънливия път излиза красота!

[AlexandraKo]

преди 12 часа, ivooo каза:

    Сър Антъни определено е добро гърненце с мед , особено ако изглежда в профил така  🙂

 

 

 

r

@ivoooНеее, така му пожелаваме да изглеждат гърненцата с мед за @Radnev, а моите, са с формата на Съра:))😀😄

[AlexandraKo]

преди 13 часа, Дани Магелани каза:

Я горе главата! Та ти си само на 40! Най-хубавата възраст!  

Какаво да кажем ние, с деца на 30-40! 

Радвай се на живота, на рома, и не спирай да пътешестваш и пишеш!

Бъди здрав! 

Данииии, а пък ние, с гайдите, си мълчим, че нашите са на 40-50:(((((

Аз на 40 и 50, не стъпвах по земята, на 60+, взех да стъпвам ...тежко:(((((

[Дани Магелани]

преди 35 минути , AlexandraKo каза:

Данииии, а пък ние, с гайдите, си мълчим, че нашите са на 40-50:(((((

Аз на 40 и 50, не стъпвах по земята, на 60+, взех да стъпвам ...тежко:(((((

А бе и аз приближавам 60 и взех сериозно да натежавам, да стъпвам тежко. Особено като чета готварската тема.

Преди Ковид по една бутилка зехтин и една олио ми стигаха за 6 месеца, сега с това Ковид-готвене за около месец.