дневник Сингапур - екзотика, красота и... ред

[AlexandraKo]

За тези, които още не са стигнали до Сингапур, едно старо мое писание. От времето, когато Марина бей Сандс, беше още само проект. Но пак си имаше интересни неща и пак си беше хубаво:))))

Тоест, четете, но с условието, че някои неща,  са се променили, от преди 12-13 години.

 

Новото ни  пътешествие, беше към Сингапур. Летяхме със Сингапурските авиолинии, които наистина заслужават първо място по обслужване, глезене на пътниците си и по чистота.
    Имахме една нощувка в Истанбул, което се оказа много добро решение, преди дългия полет. Самият полет - дълъг, но приятен, даже бих казала - много приятен. Красиви азиатки, безкрайно любезни и добронамерени. До сега на такива дълги полети съм летяла с Air France, Емирейтс и Катарските авиолинии. Ако трябва да направя собствена класация, на първо място ще сложа Дубайските и Сингапурските, после - Катарските, а най накрая - Френските.
    Летището на Сингапур, е просто една приказна гледка, такава чистота, такава подреденост, навсякъде - свободно - компютри с Интернет, на пода - мокет, никъде дори една прашинка, петънце или хартийка, никъде не се пуши, лее се една тиха и приятна музика. Само че, от сега да кажа – на пушачите там се гледа с лошо око. Могат да пушат, само на 50см от кофата за боклук или на специално място. Навсякъде цветя, красиви градини с палми и орхидеи, езерца, а вътре плуват шарени риби – и те – спокойни и усмихнати. Отвсякъде – лъчезарни лица, струи едно спокойствие, просто невероятно. Сякаш попаднах в един друг свят. Няма я нормалната забързаност, припряност и глъчка по летищата. Тук никой за никъде не бърза, ако речеш да попиташ нещо – поне двама ще се втурнат да ти обясняват, показват, че даже и заведат при туй, дето питаш за него.Всичко това обяснява факта, че летище Чанги няколко години поред, е първенец в световните класации на летищата. Като обикновено първите места са азиатски приоритет - Хонг Конг, Куала Лумпур, Токио, Сеул. 

 

 

 

 

 

 

 

Някой, ако има по-скорошни снимки, ще се радвам да сложи, за да сравняваме.

 

Следва...

   

 

[AlexandraKo]

Сингапур ни посрещна с проливен тропически дъжд, който изобщо не попречи на интереса ни към всичко, що се виждаше на пръв поглед. А то е - чисто, подредено, навсякъде цветя, леещи се води и шадравани, прекрасни сгради, нови коли, нито една локва / независимо от дъжда, който се ля около 3 часа/. За пръв път видях улици, на които няма нито една паркирана кола , няма задръствания. Улиците са еднопосочни, градският транспорт си пътува на воля. Никой на никого не свирка, винаги стигаш навреме там, за където си тръгнал. Слисана от този ред по улиците, подробно разпитах на какво се дължи. И стана ясно, че , за да си купиш кола ти трябва лиценз. И документ, че притежаваш гараж или място за паркиране. Защото територията е малка и ценна, колата е лукс. Един лиценз е 25 хиляди и това, само за да имаш право да я купиш, нова. Ако стане на 10 години мигом я забравяш, стари коли НЕ! Замърсяват. Не че там ти трябва кола, всичките видове транспорт са в перфектно състояние. Купували си за престиж. Освен това, на всеки 3 години се явяваш на изпит за правоуправление.
    Извъртяхме се на най - голямото Виенско колело, / за сега, защото в Китай се строи по – голямо/, носещо името " Сингапурски летец". То е високо 165 метра,за сравнение - "Лондонско око" е 135. "Сингапурският летец" струва 240 млн. сингапурски долара, има 28 кабини, като всяка от кабините побира до 28 души. Цената на един билет е 30 с.д., а завъртането трае 30 минути. Може да се поръча официална вечеря, като в една кабинка се сервира за 10 души, и цената е 1200 сингапурски долара на час. В Сингапур смятането е лесно – един техен долар = един наш лев. При обмяната на американски долари – по – скъпо се изкупуват по – едрите и по – нови банкноти. Както в Тайланд, и Китай.
    Гледката от най - високата точка на колелото е невероятна. Разказаха ни, че много често там се правели сватбени церемонии. А поради огромния му размер, въртенето почти не се усеща – разбираш го само по смяната на панорамата пред погледа.
    Хотела бяхме избрали заради местоположението му. Оказа се много хубав, а гледката, която се разкриваше от прозореца на стаята ни, би компенсирала всички неудобства / ако въобще имаше такива/.
    Бялата църква на снимките е катедралата „ Св. Андрюс”, а това, което прилича на летяща чиния е новата сграда на Върховния съд. В далечината се вижда и колелото.
    Много красива отвън / а и отвътре / е сградата на операта, която наподобява двете половинки на местния плод „ дуриан” – невероятно вкусен и още по – невероятно смрадлив. На мен лично този плод ми прилича на кестените , преди да бъдат обелени от бодливата кора.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

[AlexandraKo]

  Преди да продължа с възхищенията си от красивия Сингапур, малко обща информация, която за мен е интересна:.
    Името на града е съчетание от - Синга - лъв и Пура - град. В началото - малко рибарско селище, през 1819 година Сър Томас Стамфорд Рафълс подписва договор със султан Хюсеин Шах за сметка на британската компания Източна Индия, за развитие на южната част на Сингапур като британски търговски пост и селище. До август 1824 година е контролиран от малайски владетел. Сингапур официално става британска колония през август 1824 година, а самоуправляваща се държава в рамките на Британската империя през 1959 г. Туризъм, петрол и транспорт на стоки по вода - това са основните източници на доходи за държавата. Там се намират най - големите резервоари за петрол в света.
    Сингапурската икономика е пример за свободна пазарна икономика, която се развива с изключително бързи темпове, поради няколко причини:
    - Висок доход на глава от населеннието 2000 с.д. / ех, кога е и на нас ще се случи?/
    - Некорумпирано общество / каква утопия за нас /
    - Образована и мотивирана работна ръка ./ ама наистина се работи много!/
    - Здрави закони – правни и финансови. Ето, тук искам малко да допълня – 0% престъпност. Никой не краде, не убива, не отвлича – защото законите са сурови. Никой не разпространява наркотици – ако те хванат с цигара марихуана – директно отиваш за 5 години в затвора. Дори , ако пушиш цигара на улицата или някъде, където това не се прави – глобата е 500 с.д./ лева/
    А демографският състав на Сингапур е много шарен – китайци, индуси, малайци и малко европейци. Официалните езици са 4 – мандарин, малайски, тамилски и английски. Децата в училище учат английски + роден език.
    Местните говорят „ синглийски „ – смесица от английски и малайски. Бих казала, че колкото и да му са оскъдни познанията на човек по английски, няма никакъв проблем в комуникацията с местните хора. Които са безкрайно мили, любезни и добронамерени.
    В това космополитно общество религиозната толерантност е много важна и я има. Даоисти, шинтуисти, хиндуисти, будисти, мюсюлмани, християни не си пречат и си има и съответните храмове - католически катедрали, православни храмове, джамии, синагоги. Заедно с будизъм, ислям и хиндуизъм, християнството се счита за една от четирите основни религии тук.
    Искахме да отидем в ботаническата градина / която се оказа градската градина, дето сингапурци си разхождат децата и в събота - неделя си правят пикник на зелените моравки/. Решихме да отидем с такси - такситата са много евтини, часът е около 16.30. Такси може да се вземе само от стоянката на такситата, на ръкомахане на други места, просто не спират, защото пречат на движението. Има си правила и си се спазват. Много е просто, всички са дисциплинирани, ние също се научихме и се подредихме пред хотела, на стоянката да чакаме.
    Преди нас чакаха двама индийци - явно - дядо и внук. Разговорихме се с тях и те рекоха, че точно в това време е трудно да се вземе такси, защото след 17 часа тарифата става по- висока. Опасявахме се, да не затворят градината, за това попитахме с кой автобус да се иде до там. Човекът не само ни обясни, ами ни хвана за ръчичка и ни заведе на съответната спирка, която въобще не беше в неговата посока, защото щеше да пътува с метрото, а и не беше твърде близо.
    По време на обясненията на кой номер да се качим, как да си купим билети и къде да слезем, ни чу една жена, която също чакаше на тази спирка.
    Тя пък, ни рече да не притесняваме, ще ни покаже къде да слезем, че пътува в същата посока. И не само ни показа, ами слезе и ни преведе по един надлез над шосето, за да не се объркаме.
    Аз понечих да и дам 5 долара за благодарност, тя отказа, помоли за една монета от 50 цента, просто, за да си продължи пътуването. Аз казвам - " моля, вземете и 5-тте долара, и монетата". Отказа ми.
    Това са само два случая, но масово хората искат да помогнат, ведри са, дружелюбни и отворени.
    Земята в Сингапур е солена, по тази причина се внасят дървета - до сега около 6 милиона и почва за тях. А понеже територията е малко, непрекъснато насипват и отвоюват части от морето. Върху които строят. Там земя не се продава - дава се под наем за 99 години. Строителството на всяка сграда трябва да завърши за 900 дни, иначе ти отнемат правото на строеж.
    И вода за пиене няма. Правят си я от морската вода и на вкус си е супер.
    На всеки 2 седмици във всички канали, шахти и водоеми се впръсква автоматично биозащита от комари и пр. вредни твари. Като не вреди на пчели , пеперуди и на останалите хвъркати.

Мерлионът е символът на Сингапур, его го този " риболъв":

  А самата Ботаническа градина се оказа паркът на града, където се разхождат и почиват сингапурци. Изумително е, как до всяко дърво, до всяко храстче стои малка месингова табелка с името и разни обяснения. И никой не ги краде. Няколко красиви езерца, пустинен сектор, където има кактуси и разни бодливи и небодливи сукуленти, Студена къща, в която температурата се поддържа ниска, защото там има мъхове, лишеи и други растения, виреещи високо в планината.
    Специално място е отделено на орхидеите – националното цвете на Сингапур. Или, както ми иде да кажа –„местното мушкато”, ама се въздържах, да не би някой пак да направи забележка, че езикът ми бил махленски. Такава шарена палитра от цветове, толкова свежо и зелено, че изпитваш неземно удоволствие от картинката. Около 6000 вида, като около 2000 – хибриди, създавани по разни поводи. Има ВИП – секция, където има специални сортове, отгледани по случай посещението на разни видни личности и наименувани на тях. Нищо не се пипа, къса, дори докосва, глобата е 1000 с.д.Но и никой не се опитваше, както забелязах - имаше много туристи, които снимаха, обикаляха, наблюдавайки и любувайки се на по - редките екземпляри.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И много редкият вид " тигрова орхидея.

 

 

Следва...

 

 

 

[AlexandraKo]

Пътувайки из Азия, имам впечатлението, че си умират да са първи по нещо - най-голямото това, най - рядкото - онова, най - високо, най - широко и пр. най. Е, тук се намира най - големият фонтан в света - Фонтанът на здравето и парите. Традицията е, че като се завъртиш три пъти около него, пожелавайки си здраве и пари, то ще се сбъдне. Не можеш да дойдеш в Сингапур и да пропуснеш. Първо - заради пожеланието и второ - заради красотата и феерията на самото място.Фонтанът е в книгата на рекордите на Гинес от 1998г. Пред този фонтан се правят невероятни нощни представления, които включват лазерни светлини и музика. Някъде прочетох, че водната струя в средата се издига на 13 метра. Много е красив целият комплекс, където и фонтанът - той е в средата на кръг от няколко небостъргача.

 

 

 

 

За туристите е интересен кварталът " Малка Индия ". Може би, за тези туристи, които не са виждали цигания. Според мен - нищо, кой знае какво, малко прилича на филмов декор и всеки може си направи някаква рисунка по ръцете или краката и да си купи сувенир от сергиите, които са ни до болка познати.

 

    Интересно ми беше в Китайския квартал. Може би, това е единственият в света Китайски квартал, където е чисто, независимо от многото сергии, дюкяни и дюкянчета и може да се купи всичко. И предимно " маркови" стоки - като се почне от " Луи Вюитон" и се стигне до " Патек Филип". Голям смях - даже, ти дават каталог за часовниците, да си избереш марка и модел и отзад в сергийката един ти го скопосва тутакси. Аз се смея, че това са копия копия, а пък собственикът докачено, натъртено  и напълно сериозно ми обясни: " Ориджинъл копи, мадам".
    Но по думите на таксиджията, който ни стовари там / и който не знаеше де е България, но знаеше кой е Балъков/, това било и най - сигурният Китайски квартал в света. Не че китайците много съвестни, а защото било осеяно с камери и всички го знаели.:)))
    Но пък, хората си имат и място, където се продават не оригинални копия, а оригинали на много световни марки. Това е търговската улица - Орчар роуд,дълга около 3 км., за чието име в нета пишеше, че означавало " овчарска", а екскурзоводката обясни, че била " овощна". Както и да е, няма значение, важното е, че там наистина има и "Л. Вюитон", има "Шанел", има "Диор", „ Гучи „, представени са всички световни модни и спортни марки, като на някои тук е главната централа. Например - на телефоните "Верту"с платинов или титанов корпус и диамантени или сапфирени бутони - на витрината на фирмата има един-единствен телефон. Повече просто не е и необходимо. Има си достатъчно клиенти, има страхотни бижутерски магазини, които си седят отворени без никаква охрана до сред нощ. По простата причина, че никой не краде. А не краде по още по - простата причина, че ще бъде наказан. И цял живот нито крадецът, нито който и да бил член на неговото семейство би получил някаква работа.

Не си намирам снимките от Орчар роуд, дето, пред магазина на Луи Вюитон имаше опашка от поне сто азиатки, че бяха пуснали новата си колекция, на която цената започваше от 1500 нагоре.

 

 

 

Това ни посещение беше по повод Световния конгрес на FDI. Там пък, какво откриване направиха, направо зяпнахме всички.

Първо, на всички ни раздадоха на влизане по една светеща пръчица, за да можем и ние да участваме в таз феерия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изложението, също беше много хубаво, накупихме се чудесно:)))))

 

 

 

И след като оправихме Откриването, Конгреса и Изложението, си оставихме свободно време за какво?

 

Следва...

[AlexandraKo]

Сингапурците, точно като едни аристократи си имат собствен остров на забавленията. Мъничкото островче Сентоса се намира само на 120м. от големия остров и до него може да се стигне по суша, по вода и по въздуха. Опитах на отиване пътуването с лифта, като гледките от високо са наистина прекрасни. За съжаление, ръмеше, па се падна и надраскано стъкло на кабинката  и не успях да направя никакви  снимки.

 

 

    Казват, че преди няколко години там наистина е било райско красиво и спокойно място. Но откакто, островчето е получило, един от двата правителствени лиценза за курорт на Сингапур, е една голяма строителна площадка. Само че, навсякъде, където има строителен обект всичко е надлежно оградено, надписано, опаковано, няма кал, няма цимент, няма прах и с нищо туристът не е обезпокоен. Както и всичко на острова е направено така, че на туриста да му е удобно, забавно, като почнем още от лифта, водещ началото си в един небостъргач на пристанището. Ако заедно с билета за лифта, си купиш комбинирация за няколко неща, цената е по – ниска, през цялото време се грижат за теб и те развеждат. Освен това, този билет ти важи и за автобусчетата на самия остров, които те возят безплатно на където си поискаш и колкото си поискаш, в една чудесно организирана и онагледена система . Навсякъде всичко си е обяснено и написано - жълтата линия - до там, зелената - до тук, червената и синята - до не знам къде си, пък шофьорите и шофьорките - петимни някой да ги пита нещо. Че да му го обяснят и изиграят най - подробно. И ако попиташ къде да слезеш, през цялото време те наглеждат, да не би да се объркаш нещо и да не стигнеш за където си тръгнал. Което тук не е никакъв проблем, защото и да искаш, не можеш да се загубиш.
    Първата ни спирка е Underwater World – Аквариумът. Отново – „ това е най – големият аквариум в Югоизточна Азия...”/ така ни казаха/ По мое мнение, това е един мъничък аквариум, ама, като се има предвид, че островът не е голям, вероятно е нормално. Била съм на места с по - внушителни колекции от риби и прочие водни обитатели, но този също беше много симпатичен. С подводна алея от стъкло/ стъклен тунел/ за свободно наблюдение на акули, скатове, водни кончета, костенурки и всякакви морски красоти.

 

 

 

 

 

 

 

 

Втора спирка - триизмерното кино, което беше страхотно. Във филма, който гледахме, си едно дърво, от което се отсича трупче. И извървяваш и изживяваш цялата обработка на това трупче, чак , докато стане готово за нещо си. Падаш от високо, цопваш във водата, вървиш по един метален улей с огромна скорост, правиш огромни лупинги във въздуха - прави си бяха , когато ни предупредиха, че за припадничави и хора със слаби нерви не се препоръчва. Всичко е реално и истинско, такова е усещането.
    Трета спирка – нещо, според мен наистина уникално – мини – зоопарк с пеперуди и бръмбари. Богата колекция от пеперуди, бръмбари, мравки и всякакви други пълзящи и хвърчащи насекоми, включително и хлебарки.
    Но, естествено, най – голямо внимание е обърнато на пеперудите – радост за окото с форми и багри.
    Четвърта спирка – шоуто на розовите делфини. Една част от заливче е преградена и това е делфиновата лагуна. Където има шоу с два делфина, с розови коремчета. Шоуто е кратичко и не много интересно, може спокойно да се пропусне.

 

 

    Дааа, аквариумът е малък, но островът е просто прекрасен. Като една разкошна градина или като един огромен букет, не знам кое би било по – точно и освен суперлативи, други думи просто не са на място. Всички цветове имат особена наситеност. И зеленото е особено наситено, тропическо, пълно и ярко. И жълтото, и червеното и лилавото - всички изглежат различно - особено след дъжд. Такава ярка палитра от разни цветове, като че не съм видяла на друго място. Включително и влакчетата на островната железница, които са сини, розови, лилави, червени , чисти и лачени, точно като от конструктор „ Лего”. Включително и 200 – метровата алея с пеещи и танцуващи фонтани, която ми заприлича на красотите в парка „ Гуел „ на Гауди в Барселона. Така се и оказа – проектът бил изработен от ученик на Гауди.

Първо - Мерлионът - лъвориб или риболъв, не знам, кое е правилното:))))))Според мен, циментов и грозен.

 

 

Едно цвете, за разкош.

 

 

 

Мозайките са много красиви.

 

 

 

 

 

 

 

    Там трябва много да се внимава, защото, неочаквано и в разни посоки по разно време странно подскачат струи от най – невероятни места. Подчинавайки се на някакъв си техен ритъм и последователност. Цялата алея е осеяна с красивите и причудливи мозайки и фигури на Гауди, за да завърши с 30 – метровата статуя на Мерлиона, вече казах – риболъв или лъвориб, на който както му харесва.:)))
    Вътре в нея има асансьор, а между зъбите и на короната има наблюдателни площадки с изглед към града. Вечер има страхотно триизмерно лазерно шоу със светлини на алеята на пеещите и танцуващи фонтани, на фона на внушителната фигура на символа на Сингапур и странните танци на водните струи.
    Разбира се, не пропуснахме да се снимаме пред Southernmost Point of Asia Continent – най – южната континентална точка на Азия и да се цамбурнем в кристално чистите води на Южно китайското море, част от Тихи океан. На Сентоса навсякъде по плажа има съблекални, бани, тоалетни, които отново ме изумиха с чистотата и подредбата си. Ако не ме беше срам от разнородната тълпа , щях да поснимам и там. Защото, ще си рекат " тази, като невидяла ", ама няма и да са много далеч от истината. По простата причина, че точно такова нещо, наистина не съм виждала. Няма пазещ персонал / поне видимо/. Дето можеш срещу една монета дори да си заключиш шкафчето. Ама и да не го направиш, пак да си идеш да плуваш и да се печеш спокойно, без да се притесняваш, че някой ще те остави без дрехи или въобще без вещи. И веднага се сетих, как преди две години, на път за Варна рекохме да направим и един плаж на Сънито. Да де, ама нямаше къде да се преоблечем, камо ли да се окъпем на душ, за тоалетна на плажа - въобще не може да се говори. Стана ми тъжно как хората от едно парченеце земя / островът е много малък/ са направили рай за туриста, а в нашата си държава рая за туриста го направихме на нещо, прогонващо туриста.:(((

 

 

    И на Сентоса никъде не се пуши. И не видях някой да пуши. Но пък, видях какво има изографисано на кутиите с цигари, които се продават. Не пише : „ Пушенето....”, ами има най – цветно - отвратителните картинки , които съм виждала извън медицинските издания на всякакви видове ракове, язви и прочие смъртоносни болести. Това, заедно с високите цени, може би , също е фактор в борбата с пушенето.
    На Сентоса има още интересни места, но нали , ако всичко разгледам, няма да имам причина да се върна отново. Напуснах острова по суша – оказа се, че мостът, който го свързва със Сингапур също е невероятно красив, а пътуването приятно, макар и много кратко. Била съм и на други острови, този е нещо различно, може би, защото всичко в него е подчинено на идеята – почивка и забавление. А самата идея е осъществена прекрасно.

 

Край.

 

 

 

[AlexandraKo]

И след края, намерих няколко снимки от нощен Сингапур.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И една по-ясно от знаменития фонтан:)))