дневник Сърцето на архипелага

[AlexandraKo]

Нали тези дни, на всички има е скучно, ето, пак, едно мое старо писание.:))))

От първото ни ходене в Бали, през 2008-2009. Възторгът, който съм изразила в написаното си беше истински и неподправен.

С всяка следваща година, виждах промяна - мястото ставаше все по-туристическо, местните все повече се разглезваха. От 5-6 години не сме ходили и нямам мнение, какво точно е сега. Много магеланци ходиха и имат по-скорошни наблюдения.

Така че, ще ми бъде интересно, какво се е променило, от описаното от мен тогава.

 

 

Яркозелени палми. Лотоси, орхидеи и магнолии във всички цветове на дъгата. Изумрудено море, прекрасен плаж със златен пясък, оранжево слънце в тюркоазено небе. И всичко това – насред кристално спокойствие , прозрачна тишина и романтична усамотеност. Времето е спряло...
    Диво, чудно красиво място с усмихнати, дружелюбни и добронамерени хора. Живеещи първично и непретенциозно, но близо до природата и до своите богове. По свой си начин доволни и щастливи. Чиято основна житейска философия, е в единството между природата, боговете и човека. И които, посрещат своите гости с огърлица от истински магнолии, неподправен възторг и много усмивки. Раят на Земята отвъд Екватора . Въпреки, че в езика на островните хора няма дума, еквивалент на думичката „ рай”. Винаги съм искала да дойда тук, с мечтата си за спокойствие, плаж, палми и топъл, безкраен океан. Малко ми е трудно да разказвам за Бали, все едно трябва да опиша картина, нарисувана от велик художник или с думи да опиша песента... Или защото трябва да направя сравнение с нещо познато, а тук нищо не прилича на нещо, което вече ми е познато. Според мен, това е границата между цивилизования и нецивилизования свят. . .И сигурно това е единственото място, на света, където вдигайки очи нагоре, по всяко време на деня ще видиш хвърчило. Дали риба, пеперуда, птица, гущер, костенурка, дракон или прилеп – просто няма значение – направени са с удивителна прилика и красиви цветове. Състезанията с хвърчила са традиционен спорт на местните хора и няма значение от какво са изработени – от дърво, хартия, пластмаса или стари дрехи и дали са купени от магазин или саморъчно сглобени. Важното е да хвърчат най-високо и да са красиви.
    Всичко на Бали е близо до природата – къщата не трябва да е по – висока от височината на една кокосова палма. На целия остров сградите са най – много до 3 етажа. С едно изключение – едничка 14 етажна сграда, хотел, за да се види колко е грозна, щом е по – висока от палмите.... Всички останали са се проснали на голяма дължина, отворени, за да става течение, заради влажността и горещината. На мен влажността на Бали, ми се видя далеч по-малка от тази в Сингапур, а може да не е така. Погледнат откъм морето и от високо, островът наистина изглежда див, ниските сгради не се виждат, скрити в буйната зеленина и огромните градини. Кацаме в ранно утро, зедно с изгрева, на един остров, приличащ на голяма, зелено – цветна риба, полегнала насред океана.
    На летището в новата столица Денпасар ни посреща Рака – местният водач – наивничък добродушко, вечно ухилен, поназнайващ и руски, и английски, та се разбираме чудесно. Мило посрещане, гостът тук е добре дошъл, туризмът е основното препитание на островните хора. Рака ни води в хотела и с известна гордост ни развежда – оказва се, че сме направили прекрасен избор. Само че, когато се разходих и поразгледах останалите хотели на Нуса Дуа, смятам, че няма как човек да направи лош избор – всички са невероятно просторни и красиви. А уважението към госта е задължителен елемент – просто, на това място се чувстваш точно като „ бял човек”. Въпреки, че понякога ми се струваше, че местните си мислят за нас като за „ големите бели и глупави хора”, предлагайки ни за 55 долара нещо си, което струва 5. И все със същата обезоръжаваща усмивка.
    Нашият хотел е разположен на сякаш безкрайна площ, със страхотни градини, езера, алпинеуми и всякакви красоти. Навред из езерцата плуват огромни, лениви, шарени риби, сред лотоси и лилии в най – разни цветове и оттенъци. Тих шепот на палми, невероятно едри и наситени в багрите екзотични цветя – олеандри, бугенвилии, жасмини, магнолии, орхидеи, стрелиция и какво ли не още. По дърветата тичат едни умни катерички – любопитковци, ако речеш да хапнеш нещо, веднага дотърчават , че да се осведомят какво се яде или пие. На терасата оставяхме солети, ей така, за сприятеляване. Не се страхуваха от нас и си похапваха редовно. Интересното беше, че винаги се гощаваха една по една, другите чакаха търпеливо, имаха си някакъв ред и си го спазваха

 

Яяяя, да видим, какво има тууук?

 

 

 

А тууук?

 

 

 

 

 

Хотелът, океанът и наоколо:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хвърчило:

 

 

 

 

Следва...

[AlexandraKo]

Казват, че островът е оформен от вулканите и морската вода.Върху богатата от изригванията почва, шеметно избуяват, всякакви видове тропическа и екзотична растителност. Изключително плодородие - две, понякога и три реколти плодове, с невероятно изобилие. Бали е мъничък остров, само 80 на 140 км. Той е сърцето на най – големия архипелаг в света – Индонезийския и някога е бил свързан с остров Ява, разстоянието между тях е едва 3 километра и около 60 метра дълбоко.
    Това е наистина рай, който предлага на своите гости всякакви земни и неземни удоволствия. И не е проблем за един ден да обиколиш целия остров, проблемът е, че не може да се види всичко в този ден. А тук наистина има много – верига от 6 вулкана, прекрасни кратерни езера, буйни тропически гори, красиви водопади, много живописни оризови тераси, невероятни цветни градини. Освен културата, изкуството, танците, дърворезбата, коприната, каменните красоти и какво ли още не , свързано с бита на балийците.

Пристигаме в старата столица Кута, която се оказва рай за сърфистите, събиращи се тук, на това място от всички краища на света, за да чакат „ голямата вълна”. Многоцветието на пъстрите сърфове и сърфисти е невероятна гледка. Приятно е и вечер – шумно, многоезично, пъстро, весело, чак до сутринта. Сядаме в Hard Rock Café и се оказваме в центъра на шарен, вибриращ купон, без никакъв проблем в комуникацията между нас, разноцветната туристическа тълпа и местните хора.
    Интересно и е пътуването из острова през деня – много велосипедисти, много мотоциклетисти, обичайна гледка е девойка, облечена в ефирна рокля, нахлупила каска и яхнала мощна машина на две колела. Както по всички острови, движението е обратно на нашето – отляво.

 

 

 

 

    За мен целият остров е една огромна ботаническа градина, приличаща на джунгла и колкото по – навътре влизаш в острова, толкова по – красива става тя. Улиците в селцата, дворчетата също са невероятно зелени и китни. А още по-невероятно красиви са оризовите ниви. Никога не съм предполагала, че зеленото може да има толкова много оттенъци. А може би, този ефект се получава от неравномерните тераси в оризищата, но картината е просто като нарисувана. Терасите са на различна височина и от по – високите към по-ниските прелива вода. Птичият парк в Батубулан има невероятно разнообразие на всякакви хвъркати – повече от 1000 райски птици от 250 вида. И над 100 рядко срещащи се птици. В най – различни окраски и оперения. Красиви зелени пауни, пристъпващи важно, важно, с разперени опашки като ветрила във всички цветове на дъгата. Ята непознати за мен, редки видове гълъби, които снасят яйцата си в кратерите на вулканите, папагали , безумно шарени и шумни, някои от които дори могат да повторят името ти. Скорците са бели, със синьо около очичките и черен кант на върха на перцата по крилата и опашката. Всякакви причудливи и разноцветни, непознати за мен, хем странни, хем интересни птици, птички и какво ли не още – писукащо, пеещо, тичащо и хвърчащо около мен. И петли – всякакви размери, цветове и видове. Това е царят на животните тук . Много популярен / макар и забранен/ е боят с петли, но не успяхме да видим такова зрелище. Където зрителите залагат, на крачетата на петлите завързват ножове и започва бой на живот и смърт.
    Не може да дойдеш на Бали и да не видиш истински вулкан. И то – действащ. В селцето Кинтамани се намира планината с едноименния вулкан – Батур. Който има желание, може да се изкачи до бълбукащия кратер и да погледне вътре. А в неговото подножие – красиво езеро, приличащо на полумесец, цялото обградено от високите стени на кратера. Опитахме местната кухня в ресторанта „ Кинтамани „ от който се открива страхотна панорама към вулкана. Другото изумително нещо бяха коледните звезди, нацъфтели навсякъде. Да, коледни звезди посред лято.

 

    Интересно за мен място беше и балийският дом. Който не е направен според нашите представи, а всяка стая е в отделна мъничка къща. Една за кухня, друга – за децата, трета – за гостите и т.н. Не попитах защо, но за себе си давам обяснение, че това е свързано с природните бедствия – земетръси, урагани и пр. На снимките се вижда навсякъде - и пред къщите, и пред храмовете стои “пенджор” - дълъг пилон, украсен с фигурки на животни и птици, с палмови клони, слама и цветя, задължително по-висок от къщата. Така селяните благодарят на боговете си за реколтата и всичко останало.

 

 

    В гората на маймуните, обитателите  са  невероятно любопитни и крадливи, от вида „ Дългоопашат макак”. И много внимателно човек трябва да си пази очилата, камерата и всичко, що блести.

 

 

На Бали, има, даже и Музей на маймуната.

 

 

Птици разни:

 

 

    На острова на костенурките пък, има толкова големи и дружелюбни костенурки, колкото сигурно няма никъде по света.

 

    В лагуната на делфините, ако трябва да сравня с остров Сентоса, делфините са далеч по – огромни, игриви и сякаш напълно опитомени. Играта им се наблюдава от лодка, вътре в океана и не трябва да си твърде близо до тях.
    Само че, над земята е само половината магия на Бали. Другата е под водата. Дали ще се гмуркаш само с шнорхел и маска, дали с акваланг или ще плуваш в лодка с прозрачно дъно, все е невероятно преживяване. Морски таралежи, коралови рифове и атоли в най – различни цветове. По – точно - във всички цветове на дъгата. Безброй пъргави, шарени, разнокалибрени риби се промушват покрай теб и те зяпат любопитно. Май и те са свикнали с туристическото присъствие.
    Много ме впечатли историята на уникалното и невероятно скъпо кафе Лувак, която ни разказаха във фермата за кафе. Или, както казват местните Копи / кафе/ Лувак. Причина за високата цена, не е екзотичното географско място на производство, а начинът на добиването му.
    В тези индонезийски острови живее двуутробен бозайник от семейство Виверови – Paradoxirus – палмова цибетка, което животно на мен ми прилича на на малка лисичка или котка, но с по – пищна опашка. А в същност, е вид мангуста. Това са нощни животни, които ядат всичко, и са същинска напаст за хората - катерят се по кафеените дръвчета и ядат само най-зрелите и най-червени плодове кафе.

 

Не се знае кой за пръв път се е замислил, какво става със зърната кафе, изядени от животното. На някой наблюдателен или просто мързелив местен му хрумнала идеята да събере непокътнатите и все още обвити със слоеве плодов клей зърна кафе, отделени от организма на цибетката. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата прилича на метода на ферментация на кафето при преработката му чрез "мокър процес", при наличието на млечнокисели бактерии. .
    Създаването на Копи Лувак започнало като лесен начин местните да си набавят кафето, без да се налага да се катерят по дърветата , а днес това е най – скъпото кафе в света. При цена от 250 долара за килограм / някъде чета – 600 – в Лондон/ и при добив на около 300 килограма годишно.
    За сведение – у нас една чашка такова кафе се продава за 70 лева. Опитах - да, хубаво кафе, с аромат на карамел и плътен особен вкус. Но начинът на добиване лично мен малко ме смущава.

 

Следва...

[AlexandraKo]

Я, докато спите, да ви сложа някоя шарена снимка, в този мрачен пролетен ден:))))

 

Малко красоти, от фабрика за коприна на Бали. Всичко е ръчно изработено и изрисувано.