дневник Когато Лазурният бряг и брегът на Алгарв станат близки

[Граф Вронски]

Ще започна разказа с това как се реших на това пътуване. Идеята за това пътуване дойде от темата за шантавите маршрути. Отново благодарности на @valentin_st 
Карта:

 

 

Бях в гръцко, щях да се опитам да си взема автограф от Зевс и вечерта преди покоряването на върха, нотификация от темата зазвъня (е, не като от лицевата книга, просто влязох във форума). Като любител на всичко френско, разбира се сърцето ми започна да бие. Пък и като добавим португалския привкус на маршрута, чак в краката ми отиде. Бях навит, на мен ми отнема малко време, за да се реша на дадено пътешествие, задавайки си няколко основни въпроса. Обаче имах нужда и от компания. От най-близките ми приятели половината бяха ходили през май месец (докато аз се запознавах с канадските ширини), другата - със сигурност не можеха да дойдат. Така, мислейки кой би дошъл с мен, се сетих за прехода към Безбог - една колежка каза, че много ми се радва как успявам да пътувам, и ме помоли следващия път когато тръгна, да я имам предвид. Веднага звънкам по мобифона към българско, обяснявам ѝ плана. Споделих, че сега сядам на маса, утре изкачвам Митикас, така че след 1 ден ще си взема билет (стига цените да са същите). Ще се чуем след около 38 часа. Та, атаката на върха мина и замина, моят ляв прасец ме предаде преди самия край, вече съм опънал краката на плажа под планината. Цените бяха същите (или с 10 лева бяха по-високи, но не са болка за умиране), звънкай на моята колежка. Имаме сделка - взимаме билетите за периода 10 - 16 октомври. Вече спокоен, започнах със събирането на витамин D.

 

Преди пътуването Wizz Air отмениха полета на 10 октомври, като ми предложиха да взема полет на 8-ми октомври и обичайните опции (връщане на пари или 120% кредит), които по никакъв начин не ме устройваха. Повече дни във Франция = повече време, в което ще практикувам френски. Прието и потвърдено. Така ваканцията стана още по-голяма. 

 

За напред в разказа ще използвам nickname Италианката, когато говоря за моята колежка, тъй като тя е живяла 15 години в страната на Микеланджело и говори перфектно неговия език.

Ден първи
 

Ранен полет София - Ница, пристигнахме на време, точно по изгревно време самолетът правеше своя ход към пистата.
За първия ден бях разпределил да посетим Антиб (Antibes) и ще спим в Грас (Grasse).

От единият терминал (нямам спомен за номер) се прехвърлихме на другия с безплатен шатъл, движещ се между двата. Там вече отидох да разпитам (мястото където се продават билетите), къде точно е спирката за автобус 200 (движещ се от Parc Phoenix към Cannes) - Aéroport Promenade . Там станах свидетел на доста грозна гледка, предизвикана от на наши хора (очевидно не говорещи чужд език). Те се караха и викаха на жената, която продава билетите, която на лесен английски език и жестове с ръцете им обясняваше как да стигнат до тяхната дестинация (лесен маршрут като цяло имаха). Аз не издържах и отидох да се намеся/да помогна. Помолих ги да се успокоят и да ми кажат къде искат да отидат. След това се обърнах към жената на френски (абе, как така на френски … имам познания, но не чак толкова добри, за да се справя, но успях в тази ситуация) - просто говорех, разбирах и бях разбран. Успях да им помогна и се върнах на опашката за билети. Когато дойде моят ред, жената ми благодари за помощта с превода, а аз и се извиних за тяхното държание и за моя лош френски език. Но както и да е: директно на въпроса: коман жьо пю зале а Антиб? Отговорът от лесен по-лесен: прьоне льо бу 200.

Дойде автобусът и се качихме, платихме сумата от 1,5 евро. А, къде слязохме: нямам идея. Изцяло се бях отдал на вътрешното си усещане, че сме близо до центъра и затова не си спомням спирката. След това следвах табелите и народа за центъра. Там попаднахме на един площад, на който имаше пазар. Видях пекарната Paul и там седнахме на кафе и закуска. Взех си няколко неща, всичко беше вкусно и кафето и хареса, но снимка нямам. След това отскочихме до центъра за туристическа информация. Хората ни дадоха карта на града, показаха ни местата, които трябва да посетим. И така започна обиколката. Аз обичам да се разхожда из дадения град, да му усетя духа и атмосферата. Леко и небрежно. 

 

 

 

 

 

 

 

Това е местният пазар - аромати на билки, подправки и цветя, шарено и пъстро, дъндания от всякъде. Опитахме и местния специалитет - socca. Хареса ми, тъй като аз си обичам нахута. Долу на картинката има и съставките на socca-та, така че всеки би могъл да си я приготви и вкъщи. Реално няколко месеца по-рано аз я бях правил вкъщи, без дори да подозирам, че е специалитет от Ница.

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходката продължи покрай пристанището, плюс събиране на витамин D по дънки на плажа Plage de la Gravette. А, за обяд/късен следобед попаднахме на място, където приготвят poké - аз съм им изключителен фен на тези цветни купички, имащи всичко необходимо. Като цяло на доста места в тези южни градове видях да се предлага poké.

 

 

 

 

 

След това решихме, че ще хващаме автобуса и да се отправим към Грас. Последен поглед на картата и на упътванията и забелязахме, че не сме посетили най-прекрасния район в Антиб. Няколко малки улички, които били много merveilleuses. За мен наистина са прекрасни: малки, тесни, павирани, с цветя, със стари прозорци, без хора, чудесни, както ги обичам. Ето къде се намират:
 

 

 

 

 

За да достигнем до Грас, първо взехме автобус 200 наобратно до Square du 8 Mai в Cagnes sur Mer (кажи речи това е половината път до летището), и от тази спирка взехме автобус 500. Като цяло пътуването с тези автобуси беше бавно, защото спирките са доста на често и имаше лек трафик (т.е. не сме стояли на място, но си имаше превозни средства). Пътят към Грас е под наклон, тъй като се доближаваме до планината. Центърът на Грас е супер малък, след като се настанихме, нашият домакин Пиер (бях наел стая в Аirbnb, точно над главната улица) ни показа от неговата тераса основната улица + долната улица и това е всичко. Разходка и минахме през кварталния супермаркет за вечеря: сирене, грозде, филета и вино. Пиер имаше огромна вътрешна тераса, която ние използвахме пълноценно, тъй като вечерта беше супер топла и приятна за приказки с моята другарка Италианката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва ...

 

[valentin_st]

С нетърпение очаквам разказа ти нататък, понеже ме върна към страхотно пътуване с мои близки 1 седмица преди твоето. Аз, за разлика от теб, когато видях отменения полет на Уиз, реших да заложа на такъв до Марсилия ден по-рано от първоначалния и така подредихме в дните от запад на изток Марсилия, Каси, Тулон,  Сен Тропе, Ница, Монако и наобратно в последния ден. 
Интересно ми е и как сте си прекарали в Португалия. Ние за малко да изгорим на 30-градусовото октомврийско слънце над Алгарве, но всичко беше много приятно, а храната там е страхотна от това, което опитахме. 

[AlexandraKo]

@Граф Вронски Графе, мога ли да Ви отправя един укор, че не пишете по- често?
Я виж, какъв хубав словоред, какви чудесни снимки,

Появи се девойка, стана, още по- интересно:))))

Чакам с интерес продължението!

[Костов]

Изключително интересен разказ, Графе. С нетърпение ще чакам продължението. 

[Zara]

Графа завърши, че Италианката е била топла и приятна. Опс, вечерта май беше😀

До сутринта, когато ще си мият зъбите и ще имат гледки от балкона, има мнооого време😉

Графе, чакаме текили на  разсъмване😉

[Граф Вронски]

Да уточня, че да не ви се въхрят въображенията. Италианката ми е само колежка и чудесна другарка за пътешествия, нищо повече. 😉

[Граф Вронски]

Ден втори.

Събуждане в Грас. Слънце, зеленина навсякъде, а там в далечината виждаме морето, и в същото време усещаме близостта на планината. И тишина. Няма почти народ, няма тълпи от туристи. Кафе и френски кроасани, какво по-хубаво от това.

 

 

 

След закуска се отправяме да опознаем местното производство, с което този град е титулуван като световната столица на парфюмите - La capitale mondiale des parfumes. Организират се безплатни обиколки на Parfumerie Fragonard - разказват за историята на фабриката и процесът на създаване на парфюм. Накрая се минава през магазина, от който можеш да си купиш. Извадихме късмет, влизайки веднага се присъединихме към почващата група и обиколката започна.

 

Числата много не си спомням, но май запомних няколко концепции (инфо от тук). Има 4 вида аромати:

• Eau de cologne 5%

• Eau de toilette 10%

• Eau de parfum 15%

• Perfume or extract 20 à 24%

Процентът показва колко е отношението на ароматното олио в продукта и по-високата цена съответно. И традиционно, за мъжете се произвеждат повече eau de toilette, а за жените - парфюм. Защото ароматът на eau de toilette върху мъжката кожа издържа колкото ароматът на парфюма върху женската кожа.
Момичето от фабриката обясни как да “пречистим” носа, когато искаме да тестваме няколко аромата последователно. С кафе зърна. Когато започнахме да тестваме, аз попитах дали имат кафе, но получих отрицателен отговор. Да си знаете, когато се отправите към парфюмерийна фабрика, в джоба - една шепа кафе на зърна. Другият начин е да помиришете себе си - тениска, пуловер или вашата кожа (или коса при жените).

Аз отидох с мисълта, че ще си взема. Но много трудно си избирам парфюм/eau de toilette(на мен ми е все едно и също), защото мъжките аромати са ми много тежки, главата ми се завива и не се чувствам добре. При което пробвах всичките аромати, но прекалено тежко. Момичето ми предложи и дамските аромати, които минавали за unisex, но и тях не ми допаднаха. Накрая си  взех само крем парфюм, ама още не съм го ползвал. Май и така ще си остане.

 

 

 

 

 

След излизането от фабриката-музей, всичко около мен ми миришеше на парфюми. Дори и душът не помогна, цял ден усещах ароматите.

 

След вземането на багажа от квартирата, хванахме автобус 500 и започна спускането към Ривиерата. Нямам спомен колко време ни отне, но със сигурност е повече от час. Има много често спирки. Въпреки че не спират на всички спирки, само при натискане на бутона. Модерна работа.

 

Мисля, че всички знаете за качването от първата врата и слизане от задната/задните. Но нещо, което адски много ме впечатли, е, че когато слизат хората се обръщат към шофьора (между слизащия и шофьора може да има и други хора, може и да няма), те се провикват и казват: “Merci, monsieur. Bonne journée!”. И шофьорът отвръща със същия поздрав. Уникално. Не си спомням някъде другаде това да съм го срещал. От тогава аз го прилагам и тук в България - отчасти поне. Например в автобус 76, на предпоследната спирка и обикновено няма никой друг в автобуса, та си викам без притеснение от дъното. Но мисля, че и на шофьорите им харесва.

Достигнахме спирката Phoenix Nice (последната за маршрута). Оттам се прехвърлихме на трамвай L2 (май син цвят) до спирка Jean Médecin. След слизането от L2, взехме трамвая L1 до спирка Gare Thiers, до която се намира нашият хотел.

 

Оставихме раниците и се отправихме към руската църква Saint-Nicolas de Nice. Аз не се впечатлявам много от тези обекти, но установих, че руският модел (не, че разбирам и точно в разликите и детайлите) външно страшно много ми харесва - въпреки че съм виждал само 3 на живо - тази, софийската и шипченската. Цветовете и формите ми доставят удоволствие да ги съзерцавам. А, в съседния двор, "наборите" (да добява, че го казвам само с най-добри чувства и супер много им се кефя, ще става дума отново за тях в последствие) играеха петанк.

 

 

 

 

Вече беше ставало късен следобед, но още не бяхме обядвали. Е, харесахме си един ливански ресторант. В Ливан не съм бил, но където и да съм опитал тяхната кухня, страшно много ми харесва.

 

 

След това се отправихме на разходка - надолу по авенюто, в дясно през градинката на Алберт I, достигайки известната Promenade des Anglais. Минахме покрай известните сгради (музея Масена, хотел Негреско, Palais de la Méditerranée) и се отправихме към каменистия плаж за посрещане на залеза. Цветове - любими, наслада за очите. Опитахме също така и сините столчета. За завършек на вечерта седнахме в едно бистро и се отдадохме на приказки, френско сирене и френско вино. Ей, така лежерно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва ...

 

[Граф Вронски]

Ден трети.

Цял ден обикаляне пеша из Ница - старият град / Le vieille ville. Нямам идея колко крачки сме навъртяли, не ги броя нито аз, нито приложение. От гарата по главната към стария град. Като цяло нищо интересно не се случва, ако не броим кафе пиенето, хапването и шляенето.

 

 

 

 

 

Та, няколкото важни неща трябваше да маркираме като изпълнени или неизпълнени:

 

• влизане в Lycée Massena - решението беше взето в момента, в който видях сградата. Изпитах желание да започна отново да уча. Попитахме на входа дали може да разгледаме двора, но достъпът беше отказан. Може би губя от младежкия си вид. Другият път ще опитам без брада.

 

• пиене на кафе на малък площад, съзерцавайки църква и слушайки улични музиканти - място Place Rosseti

 

 

• избор на място за хранене - за най-подходящо ни се видя цветния индийски ресторант.

     

 

 

 

 

• посрещане на залез на високо - място Castle Hill. Как? Естествено през входа.

Опитахме да атакуваме парка на хълма от северната или северозападната страна ( там наклонът е почти отвестен и като цяло загубваш представа за посоката). Но monsieur le policier затвори входа под носа ни. Отворен е до 18 часа.
Добре, заобиколихме от западна посока, за да си опитаме късмета. Ей по тези стълби. Но там на върха познайте кой стои и пази - друг господин полиций, който се опитва да избута надолу неспираща вълна от “заблудени” туристи (непознаващи часовника), идваща от долу - включвам и нас в тази групичка. Силен се оказа нашият противник. Може би има трик тук: да влезеш в обувките на невидимия човек и така невидимо ще заобиколиш полицая, входа и всичко живо. 

Та, залеза го видяхме през крив макарон, опс, то във Франция макароните са кръгли. Значи залеза не го видяхме от високо,а от улицата - казах ви скучна работа.

Като компенсация направихме снимки на надписа “I love Nice” (а, защо не е на френски - J’aime Nice - май е стандарт по целия свят) по залезно време.

 

 

 

 

• минаваме през площад Джузепе Гарибалди, за да бъде сравнен има ли нещо общо със софийския му вариант. Само името.

 

• втори избор на място за хранене - този път избрахме традиционен ресторант - малко бистро. Взех си нещо френско (не знам до колко е уникално френско): телешко с картофи и подарък стрък розмарин, но не беше нещо уау. Дори и името му забравих.

<< следва >> ... 

 

 

[ven62]

На ‎31‎.‎3‎.‎2020‎ г. в 22:57, Граф Вронски каза:

Ден втори.

Събуждане в Грас. Слънце, зеленина навсякъде, а там в далечината виждаме морето, и в същото време усещаме близостта на планината. И тишина. Няма почти народ, няма тълпи от туристи. Кафе и френски кроасани, какво по-хубаво от това.

 

 

По-хубаво от това е, когато едно от съществителните "Другарка италианка" се замени... И изобщо не става въпрос дали е "италианка" или "португалка"...

 

Чета те с интерес. Тази година нашето пътуване по лазурния бряг пропадна т.е. предстои в най-близко бъдеще и дотук освен интересен, разказът ти ще ми е и полезен.

Чакам и впечатленията ти от Португалия (Алгарв), което ми е любимо за почивка.

[searus]

На 31.03.2020 г. в 20:57, Граф Вронски каза:

Но нещо, което адски много ме впечатли, е, че когато слизат хората се обръщат към шофьора (между слизащия и шофьора може да има и други хора, може и да няма), те се провикват и казват: “Merci, monsieur. Bonne journée!”. И шофьорът отвръща със същия поздрав

Това в Лондон е често срещано явление, но далеч не всички го правят (по-възрастните задължително). А веднъж на такъв шофьор попаднах, че ми увисна ченето - с абсолютно всеки качващ се започваше приказка "как сте, днес е прекрасно времето, накъде сте тръгнали, бла-бла-бла", с всеки, дори с децата "как сте, млади господине, как е училището...". Съответно на слизащите се пожелаваше хубав ден, благодари им, че са се качили на неговия автобус,  съобщаваше им се на съответната спирка на какво друго превозно средство може да се прекачат и т.н. и т.н. Да не си помисли някой, че между спирките мълчеше, не! Не спираше да говори! И хората си му отговаряха с охота... Просто ме шашна! Е, отне сигурно два пъти повече време пътуването, но пък дава нещо друго в замяна 😀

[eloena]

преди 9 часа, ven62 каза:

По-хубаво от това е, когато едно от съществителните "Другарка италианка" се замени... И изобщо не става въпрос дали е "италианка" или "португалка"...

 

Чета те с интерес. Тази година нашето пътуване по лазурния бряг пропадна т.е. предстои в най-близко бъдеще и дотук освен интересен, разказът ти ще ми е и полезен.

Чакам и впечатленията ти от Португалия (Алгарв), което ми е любимо за почивка.

Kaт' каза Алгарв, Венчо, ще дадеш ли, моля те, линк или координати на таз приказна вила, на която ходите, че нещо не мога да си намеря местенце там за края на юни? Та става ли за 6 човека, впрочем? Извинявам се за спама на темата!

 

[ven62]

преди 5 часа, eloena каза:

Kaт' каза Алгарв, Венчо, ще дадеш ли, моля те, линк или координати на таз приказна вила, на която ходите, че нещо не мога да си намеря местенце там за края на юни? Та става ли за 6 човека, впрочем? Извинявам се за спама на темата!

 

Заповядай:

https://www.homeaway.com/vacation-rental/p6826556

 

Само имай предвид, че наличието на кола е задължително. На няколко километра е от Силвеш.

 

Ако наистина се спреш на нея мога да ти дам координатите на собственика.

 

Може и тук да хвърлиш един поглед. Това са няколко бойни моми-англичанки, които въртят бизнеса и са много точни.

http://www.jacarandaholidays.com/site/en/search-our-properties/viewproperty/Casa%20Katerina%20-%20V09/23.html

 

Точно в тази вила сме били. Има снимки и впечатления в пътеписа ми за Португалия.

---------

Извинявай за спама @Граф Вронски . Приеми го като подгряване за Португалия.

 

[ven62]

@Граф Вронски

Графче , нещо те помръзва да пишеш.

Я, по-отговорно, pls.

[Граф Вронски]

преди 11 минути , ven62 каза:

@Граф Вронски

Графче , нещо те помръзва да пишеш.

Я, по-отговорно, pls.

Не ме мързи, просто не ми се получава. Опитах да започна четвъртия ден и не става, и не става. Само трия. Ще опитам отново, няма да го изоставя, защото за да умея да описвам нещата, трябва и да пиша (така си мисля, де ...)