Прескочи до съдържание

Препоръчани мнения

             Имало едно време едно момиче, което си мечтаело да види с очите си разни места по света. По онова време такива мечти си били в сферата на фантазиите, но времената се променили и порасналото момиче започнало да осъществява и най- смелите си помисли.

             Една от тях била да стигне до Камбоджа и да посрещне изгрева в символа на страната Ангкор ват. Този най-голям храмов комплекс в света беше виждала на снимки, по телевизионни филми, дори в миниатюра в парк в Гуанджоу, но реалното му посещение някак се изплъзваше, изместено от други места. Но както става в приказките, всичко силно желано се случва.

            Пренасяме се в съвсем близкото минало, началото на 2019 година. Мечтаещите момичета са вече две и имат ясна цел най-накрая да я сбъдват тая мечта. На помощ се явява промоция на Turkish airlines и девойките се сдобиват с билети като самоподарък баш на 8-ми март.

            И ако съм ви привлякла вниманието с първите изречения, сега съм готова да ви разкажа за подготовката, изпълнението и изживяването на това прекрасно пътуване през февруари 2020г. с @Desi75, като тя ще участва в разказа с хубавите си снимки.

           Освен акцентът Ангкор ват, прибавихме Виетнам и Малайзия. Защо Виетнам? Честно казано до преди две години въобще не ми беше в полезрението, но след разказите и снимки на приятели, рязко зае челна позиция в списъка за посещение. След доста умуване какво да включим и какво да отпадне за сравнително краткото време, което имаме се получи следния план:

 

ден 1  полет София – Истанбул – Ханой

ден 2 Ханой

ден 3  Ханой

ден 4  Халонг бей

ден 5  Ханой

ден 6  Транг ан, провинция Нин Бин

ден 7 Там кок, провинция Нин Бин

ден 8  Хуе -  Хой Ан

ден 9 Хой Ан

ден 10 Хой Ан

ден 11 Хо Ши Мин

ден 12 полет до Сием Реп

ден 13 Ангкор ват

ден 14 Ангкор ват

ден 15 Тонле сап

ден 16 полет до Куала Лампур

ден 17 Куала Лампур

ден 18 късен полет Куала Лампур – Истанбул – София

 

          За да бъде интересно и да има сега какво да разказвам имаше известна доза напрежение, на моменти доста изнервящо и борено с оптимизъм и молитви, и  не всичко протече гладко по план. Като се започне с канселираният полет Истанбул – Ханой два  месеца преди датата, което отне две седмици, за да ни намерят места и доведе до преместване с един ден напред тръгването, вместо на 6-ти тръгнахме на 5-ти февруари. После заради снеговалежът на 5-ти вечерта за малко да се наложи да тръгна сама, но някак на косъм Деси успя да стигне и да се качи на самолета в София. Обаче аз много силно се молих полета да закъснее, то пък Господ ме разбрал погрешно с колко искам да закъснее  и на нашето летище стана една… задръстване, пръскане за размразяване и  висяхме 2,30 часа в затворения самолет и ясно се визуализирахме излитащия без нас самолет за Ханой. Не губехме надежда обаче. Кацнахме на гейтове F и аз хукнахме към гейт В2.  Когато кацнахме на таблото пишеше Last call за нашия полет, а на указателните табели описваха, че до гейтове В се стига за 18 минути. Е, аз го взех за 7-8, но на около 50 метра от целта таблото изписа, че вратите са затворени. Това беше шампионско бягане! И то с куфар, макар и ръчен багаж. Едва дишайки се озовах пред пустия изход със заключени врати. Е, дотук беше пътуването днес. Беше ни яд, че не ни изчакаха. Чувствах се като прецаканият втори на Олимпийските игри!

 Но и това трябваше да ни се случи – да изпуснем полет. Нямаше паника, намерихме офис, дадоха ни документи, поисках си чаша вода, че щях да пукна от жажда. Директен полет до Ханой имаше след 2 дни и ни премаршутираха през Бангкок за следващия ден. Следва второ гише, разпределящо хотели/ взехме си всяка по  отделна стая/ и ни откараха в петзвездния Clarion Hotel Istanbul Mahmutbey .

AAC7EBF0-4FAB-4BB8-B41D-12BB2BD645A7.thumb.jpeg.a32bcca6245ded3f9b05802d41a7c49c.jpeg

Настаниха ни и в 5:30ч. успяхме да си легнем. Естествено пропуснахме закуската, хапнахме си вкусния обяд, помотахме се и дойде време за шатъла до летището.

А това е много вписващото се в разказа фоайе на хотела.

IMG_4317.JPG.579d1daa52deece20c42b8c691f60664.JPG

 

IMG_4319.JPG.06ea91bea53c8e6f337b3793dd5e36e3.JPG

Следва полет до Бангкок, където пристигнахме около 7 сутринта. Бяхме се настроили да заседнем в познатия ми КLM лондж, но уви, нямаме бордни карти и любезно ни отпратиха. Трябваше да чакаме до 9, за да отвори гишето на Vietnam airlines, с които щяхме да летим, за да ни издадат бордните карти. След като имахме заветните карти, се настанихме да похапнем, пийнем и починем в приятна обстановка. Всъщност за трети път пребивавам на летището в Бангкок, това брои ли ми се за посетен Тайланд? :girl_crazy:

В 14:30 излетяхме и час по-късно бяхме в Ханой. Равносметката беше, че пристигнахме с 22 часа   закъснение или се върнахме на изходната позиция при купуването на билетите.

Тук малко практическа информация. Изтеглихме по 1милион донги от карта Револют, като ни чарджиха 55000. Няма банка, която да не таксува във Виетнам, така че по- добре да се тегли от АТМ, пускащ до 3млн. За жалост не съм записала или снимала коя е банката.

Втора задача – SIM карти. На най-централното гише ни предложиха за 400х. Демонстративно се врътнахме и завихме в дясно към многобройните магазинчета . Там едни момиченца ни продадоха, сложиха и активираха за по 200к карта с 9GB.и някакви локални минути разговори. Не успяхме да ги изразходваме за 10дни.

Е, да тръгваме към града! Търсим спирката на автобус 86, вдясно от изхода на терминала. Пресрещат ни и с други оферти. Малко по- скъпи, но не ни устройва къде спират в Стария квартал и отказваме. После много мислех дали не трябваше да приемем, защото автобус 86 беше фрашкан като  у нас в час пик. Приехме го с усмивка, то си е част от изживяването. Повозихме се 40минути и се стоварихме на набелязаната спирка. От тук знаех, че трябва да вървим направо около 10 минути  до хотела и с въодушевлението на новопристигнали се гмурнахме в лудницата на Ханой. Харесахме го моментално. Зяпахме, вдишвахме приятни и не толкова приятни миризми, влачехме куфарите из мръсотийката, но бяхме ухилени до ушите. По едно време спряхме насред малкото свободно място на тротоара и се прегърнахме: Успяхме! Във Виетнам сме! И да знаете, че изначално се справяхме с пресичането на улиците безпроблемно. Както бях чела инструкции, се назначих за регулировчик на групата и до края издавах команди: тръгваме, вървим без да бързаме, без да спираме, без да притичваме, Сега! И още от първият път ни се получи. Стигнахме хотела Hanoi Chic Hotel, където се събрахме с останалата част от групата, млада двойка познати  на Деси, които бяха пристигнали сутринта с Qatar airways.                          

След бързо настаняване, освежаване и привеждане в човешки вид, се изстрелваме на улицата, Дооообър вечеееер, Виетнаааам!

Все още е светло, намираме се в центъра на Old quаrter  и имаме възможността разгледаме наоколо. Най – близо е катедралата St Joseph, намираща се на малък площад, нищо особено не е тази барокова църква, но стои някак екзотично в Азия. Наоколо са подредени кашпи с цветя, много е приятно.

IMG_4341.JPG.50a59caabe31188e5980ac15fcc17f2b.JPG
 

 

Продължавайки разходката си ще разберем, че навсякъде има малки или големи паркове и градини с перфектно поддържана растителност и с фин усет към детайла.

IMG_4350.JPG.f71725fd7fd315c647fc531f5c11b39d.JPG

 

EFB43C68-631E-4040-935A-120871AF7F7E.thumb.jpeg.02754fe589190f3771042cdb4f28130f.jpeg

Вече на смрачаване достигнахме езерото Hoan Kiem. Обикаляме около него и правим снимки на красиво осветените храмове, японски мост в него и на интересните композиции в парка наоколо.

IMG_4359.JPG.37c2386c6ad3819e21cf7357a0fb6f9b.JPG

 

IMG_4365.JPG.9767bf656d86d746fb57dc7c766a2228.JPG

 

IMG_4374.jpg.996379754e2962ae2f85e54c19bedc12.jpg

Много цветни светлини, много инсталации, свързани с Китайската Нова година, настъпила преди десетина дни.

IMG_4364.JPG.3f988d2183f365d4482d49c1d5360662.JPG

 

IMG_4369.JPG.ea24e4a2ed32908c61b2a1a4e1db6d54.JPG

В северната част на езерото се намират големи улици и площади, трафикът е огромен, тук се вливаме във всеобщата суматоха и с широки усмивки се радваме на щурия Ханой. Сергии  с какво ли не, моторчета, коли, хиляди гласове, малки пластмасови маси и столчета с насядали и хапващи хора, легени с мръсни съдове, пеещи фризьори, шарено и цветно.

IMG_4407.jpg.2ef2bc4b55bf8087c8e07be7a8cfc2e7.jpg

 

IMG_4377.JPG.f61e6a990d627995fc07000ce00d6c4a.JPG

 

IMG_4405.jpg.2f7d450e7aa14d69616525383b86eabd.jpg

 

IMG_4398.JPG.c7c25372a248b1dc46989bfb96cee4aa.JPG

 

IMG_4348.JPG.50c945bdd510ee4ddef9bc62a4d60361.JPG
 

6F8FF9F7-B175-4189-AFE1-22A2B1572774.thumb.jpeg.ef8b6306dbb854a8c882d63d965476f9.jpeg

 

Ей така кръстосваме из улиците и няма и следа от притеснение от видяното, абсолютно се сливаме с обстановката и ни харесва.

От хотела са ни запазили маса в ресторант с типична кухня. Малко трудно го откриваме, посрещат ни и ни настаняват на втория етаж в тясна стая с три маси. С малко помощ си избираме храна, аз твърдо искам нещо типично местно и избирам Banh Xeo. Взимаш от лъскавите бели листчета оризова хартия в ляво и слагаш от всичко в чинията, опитваш се да навиеш най-стегнато и топваш ролцето в пикантно-киселото сосче в малката купичка. Много вкусно!

88B54098-6894-4CD1-BC4E-395A30CBE131.jpeg.b6f68c13a0d8240301465cbc62eb45f3.jpeg

 

Деси, която трудно опитва нова храна прави премиера в това за Виетнам. Похвалвам я и през цялото време след това я тормозя да пробва всичко, което ни попадне. Има сериозен напредък!

Прибрахме се да спим, че утре рано тръгваме за Халонг бей.

 

Следва....

  • Харесвам 26
  • Браво 6
Връзка към коментар

Ден 4/реално 2-ри/  08.02.2020

 

Днес ще посетим едно от природните чудеса, включени в списъка на ЮНЕСКО, а именно Halong bay. Много  мислехме как да го посетим, от това да спим на кораб с двудневен круиз, до това да отидем до остров Cat Ba и от там да плаваме из осеният с островчета залив. Тъй като не можех да нагрлася логистично нещата от Кат Ба към по- нататъшната програма, малко преди Нова година купиме еднодневен тур с връщане в Ханой вечерта. Цената след прилагане на код от Ехреdia се получи много приятна/$32/ и се доближава до тези на място в многобройните агенции. 

В 7ч. бяхме слезли за закуска и останахме доволни от разнообразието и най-вече, че има диня, любима за нас двете. В 7:30ч автобусът ни взе и обиколихме Старият квартал, за да вземем всички и  потеглихме. Беше интересно да се гледа през прозореца. Беше събота и на много места се подготвяха за сватби. Много красиво изглеждаха подготвените наподобяващи шатри, облечените в бяло столове, изкуствените цветя и арки. Единственото неприятно нещо беше времето.  Мрачно, студено, ръмящо. А ние сме тръгнали на топло и имаме крайно ограничен асортимент от дълги панталони и блузи с дълъг ръкав. Добре, че в последният момент пъхнах един дълъг клин в багажа, за да имам  какво да обуя до като се изперем.

Очаквах, че ще бъде досадно  и прекалено  дълго пътуването. Нищо подобно. След около час и половина спряхме на едно голямо място, където се изработваха и продаваха различни неща. Както статуи от мрамор, така и гоблени, които жените бродираха с бясна скорост и куп други красиви сувенири и храни.

IMG_4410.JPG.13570faf7275bc52b5479695236d6d7a.JPG
 

 

CDADC4F9-8D2E-425F-B063-BA8CE1AD46FB.thumb.jpeg.2e1217469866c3f31e4164d4b9f88f66.jpeg

 

2203ADC0-B3AE-4128-AA67-439E96C038EC.thumb.jpeg.9cb34ef0be8f695d0d37e9a62c495b6e.jpeg

Бях чела, че това са кооперативи, където работят хора с физически недъзи, но едва в Сайгон научихме от местния гид за какво иде реч. В резултат на използваните химически оръжия от САЩ  през войната, все още се раждат хора с увреждания. В момента във Виетнам има 11 милиона души с такава съдба. Държавата няма програми за подпомагането им и е голям шанс, ако успеят да започнат работа в подобни  места и да изработват сувенири. Останалите разчитат на милостта на близките си. Има и други фрапиращи факти от социалната политика на Виетнам, които никак не се връзват с гордо развяваните червени знамена с петолъчки. Но за това по- нататък.

Сега се качваме на. и след още час и половина сме на пристанището в град Халонг.
 

9B52E511-2B25-4F14-82A0-7B6688843862.thumb.jpeg.fc3bfae456902e3be59e0005aaf27269.jpeg

Имаме инструкция, стройна организация и се качваме на корабчето. Отплаваме и започват да се редят пръснатите като пясъчни купчинки малки и големи острови. Красиво е, но нямаме късмета слънцето да огрее и да ни покаже истински цветната красота на водата и парченцата суша.

IMG_4479.jpg.abbf1be75eb8223b3c8bebe2fcc45c52.jpg

 

 

 

IMG_4426.JPG.bb9715bccd76386fe84a86fe06e9ad57.JPG

 

IMG_4427.JPG.17445b1af609572dba60cd0e56f5bab8.JPG
 

BF7E8FC4-8631-4A30-AABF-A160D28715E5.thumb.jpeg.c1a7938a608942e1a6fe7e7ceda4571a.jpeg

 

IMG_4472.JPG.ab8c0a17e235c4243962919cfab0e8a1.JPG

Сервират ни разни блюда, като само аз от нашата маса ще ям риба и морски дарове, останалите са си поръчали пиле, имаме и двама вегетарианци. Не беше лошо, като изключим, че рибата беше сготвена  на кръгчета без да е изчистена от вътрешностите и люспите, та от нея само чопнах. Имаше скариди, калмари, салата, картофи, плодове и сигурно още блюда, но не ги помня.

Наоколо нямаше много кораби, за които бях чела, а обяснението е, че ги нямаше китайските туристи. Полетите от Китай бяха спрени малко преди да пристигнем.

Спряхме на един остров, за да посетим Hang Sung Sot, голяма и красива пещера с множество образувания. Красива е, приятна и от височината на входа и се откриват панорамни гледки към залива.

IMG_4499.JPG.328ff348aafd1c20897ef56bbbe5dcf3.JPG

 

IMG_4501.JPG.9218bc2b8fe9295bad7837ed38ac62ed.JPG

 

IMG_4503.JPG.ed5d32d3dc7793da16cfefa9aca79f30.JPG

29BC0E13-D1BB-44EA-92C0-75010DF5D694.thumb.jpeg.c75cb732fa75b6ddd3fcd77f36397ec8.jpeg

Следва плаване с малки лодки или с каяк. Вече стана ясно, че беше студено и се отказахме от каякинга предвид неизбежното измокряне. Виж  доста от младите ни спътници се впуснаха смело и после си останаха с мокрите дрехи зъзнейки. Завиждахме им, но  не ни стискаше да се пробваме за това се качихме на лодка за четирима и се повозихме , преминавайки  през скален тунел до дъното на затворен малък залив, където по брега се разхождаха маймунки.

IMG_4522.JPG.d1f1bf1cca7cb63b431c1ebe5dcd7fcc.JPG

 

IMG_4548.JPG.60d5cc566dcb5d2e1bdf3f29b3b6d4e5.JPG

 

IMG_4525.JPG.cb3c9b095fe949649ac945e5079471f1.JPG

А на кея се играеха ей такива игри

IMG_4565.JPG.d489b1dcd09f24653dbd7fe7e1b03e01.JPG

Последна спирка – остров Ti Top. Имахме около час, за да се качем по стълби до наблюдателната площадка на върха и да се насладим на 360 градусова панорама. Имаше доста хора, но не беше такава навалица, като от разказите  преди нас . Наистина е красиво, но пак не виждахме онези цветове, беше захлупено, мрачно и сиво.

IMG_4577.JPG.18d669775f7b6b68c7706de16006f9c2.JPG

 

IMG_4586.jpg.0e44c1fd1061699ceef33f7980c5f3af.jpg

 

IMG_4603.jpg.124c1f22d9a8e9dbf2e2b3ad401b74be.jpg

 

01432CB3-518A-4404-AA72-A801CE01270E.thumb.jpeg.e3ce767271850d5a4357423a7422f92e.jpeg

155F4557-7182-4864-9672-4CC1CD9AE12B.thumb.jpeg.b687ca422e5e4e4e55df863e433af24f.jpeg

 

9F642A85-326B-463B-B175-BE6AD6172194.thumb.jpeg.ff143d37d2d86a49ab5e432cab2e8b2d.jpeg

 

77C140A1-EF27-4F22-9D64-6304B7FC2F0A.jpeg.49a5b9975229a686c56a3a58c3fd215b.jpeg

 

IMG_4617.jpg.c50312b235c3017f779b90688a61470f.jpg

 

От тук се тръгва обратно,по някое време ни сервираха бисквити и странно вино и чай.
 

0678CA8B-9B13-40B2-B3EE-7E2994F51F6D.jpeg.5d01c884fb593c7e7c4f3adcda2ea6dc.jpeg

По-голяма част от времето изкарахме навън снимайки. Направихме опит да снимаме и скалата , която е на банкнотата от 200000 VND.

IMG_4619.JPG.0124f946247da129dbea0b45291762df.JPG

 

IMG_4626.jpg.707543293d90510a9ca18b94eed7a827.jpg

Пристигнахме на кея на смрачаване. Тръгнахме към Ханой и гледките сега бяха различни – много цветни светлинки, новогодишна украса, осветени нарочно нови модерни сгради и…. тъмни прозорци на къщите. Никъде на светеше, освен на партера – там, където виетнамците прекарват живота си. Всички къщи са построени като на първия етаж е като магазинно помещение, но на много места се виждат дърворезбовани холни гарнитури, телевизор, покъшнина. Хората са отворили широко вратите, наредили са каквото имат за продажба, ако готвят, има наредени маси и столчата, казани, легени, посуда.

Сватбите бяха поприключили, но имаше и по- издръжливи, които пееха и се забавляваха. Всъщност и тук като в Япония кареоке е много популярно. Има огромно количество такива места с ярки неонови надписи. А всички виетнамци си припяват и тананикат непрекъснато. В този ден още ни правеше впечатление, след още някой ден вече ще сме наясно особеностите на населението.

Слязохме в източния край на езерото в най- населената част на Стария квартал. Леле! Такава лудница, тълпи, светлини, миризми, мотори!

IMG_4647.JPG.dcede38bf45770684965101a1be5d12d.JPG

 

IMG_4651.JPG.997b6e7bebaf7d980bac3891582614ca.JPG

 

IMG_4656.JPG.e902dbbc59bdc253a9e39b66a79ddcbc.JPG
 

A5FDE6C6-65CB-4F26-BDFC-9FD688887001.thumb.jpeg.5ae4f272b15df653ffe5cc3f3244d7c1.jpeg

Супер се чувствахме. Бяхме решили, че ще ядем ban me, прочутите местни сандвичи. Те са нещо подобно на популярните у нас Subway. Бродейки из малките улички, зяпаме по магазинчетата, пазарим се, пробваме, но почти нищо не ни харесва, за да купим. Времето е необичайно студено и всичкото турист си купува якета, суичъри, полари Nfrth face, които се шият тук, и местните търговци са вдигнали цените и не поддават на пазарлък. Ако щат!

Срещаме се случайно с българска групичка младежи, пристигнали днес. Разменихме инфо и си пожелахме весело пътуване.

След като  се чудехме от къде да си купим сандвичи, неусетно излязохме на голямата улица до езерото. Видяхме едно магазинче, пред което нямаше опашка и решихме – тук ще ядем. То пък имаше някаква промоция  за сок  към сандвича и от тук се роди любовта ни към прясно  изцедените плодови сокове. Невероятни! И много евтини.

IMG_4655.JPG.13a2c8ca49830cc0d5a9fc136289e46e.JPG

Преди да се приберем трябваше да си намерим превоз в посока провинция Нин Бин за след ден. Попитахме на няколко места, но не ми харесаха офертите. Близо до хотела ни влязохме в офис на The Shin Cafe Tourist  и много бързо си купихме места за Лимузин бус за $13 на човек и някои смениха пари на добър курс.

Равносметката за нас - еднодневна екскурзия до Халонг бей е напълно достатъчна, приемлива като цена и ненатоварваща с излишни активности по разни магазини. Съвсем спокойно се купува на място като всичко останало в многобройни туристически магазини или от хотела. 

За този ден ни беше достатъчно и се прибрахме.

 

Следва...

 

 

 

 

 

 

  • Харесвам 34
  • Браво 1
Връзка към коментар

09.02.2020

Вече трети ден сме в Ханой, събуждат ни рано – рано с тропане и висок говор от кухнята, които се чуват от прозореца ни, гледащ към една квадратна шахта във вътрешността на сградата. Всъщност сградите във Виетнам са доста странни, с много тясна фасада и дълги във дълбочина. Често могат да се видят здания широки по 2 м, дори и по тесни и на по 4-5 етажа. Изглеждат като кули и не са много симпатични. Причината е, че данъците се плащат на основата на лицето на фасадата. От тук насетне ще ни правят впечатление къщи с различен от общия вид, а такива има, особено в провинцията.

IMG_4762.JPG.bccb1492a74205c39662e95400b83f43.JPG

 

IMG_4909.JPG.bbc53cb9ceb528ace5553fc5ab419013.JPG

 

Но да се върна към сутринта на 9 февруари. За днес планът е да обиколим забележителностите на Ханой. Времето е все така мрачно и вали ситен дъжд. Обличам шушляковото яке върху тънкото пухено,  което се мокри и няма качулка и така ще изглеждам с различни дрехи на снимките. Насочваме се към централната част на града. По пътя се оглеждаме за кафене, защото това в хотела е като във всеки хотел – гадно филтърно в кана. Отбиваме се по разни магазинчета, търсим раница за Деси, нейната се скъса и трябва спешно да я сменим. Не върви пазарлъка, в първия ден свалих за 5 минути от 400к на 200к една раница за Пешо, а от снощи търговците са се запънали и дават много високи цени. Решаваме, че е още рано и по- късно ще правим нов опит. По пътя разбираме, че тук има обособени за различни услуги улици – улица за пластмасови изделия, улица за разни чаркове, зъбни колела и е доста омаслена, пушеща и мръсна, улица за изкуствени цветя, улица за гащи и т.н.

06399066-64C9-482F-8A9C-0389BBD12527.thumb.jpeg.b909e663cc3b03f83b363ccb3afe9fbe.jpeg

 

IMG_4766.JPG.32656a30d233f8798da58cd9398746b4.JPG

На едно по- голямо кръстовище си харесваме кафене с ниски дървени столчета и маси, направо е лукс!

IMG_4672.JPG.29da4476b836145e7f8e9b09a4b0ccde.JPG

След зареждане с кофеин можем да продължим с ентусиазъм да опознаваме града през дъжда. Интересни са ни сградите, надписите, хората, кучетата, а бе всичко.

IMG_4670.JPG.d9e695d284e290e098e7c44218f2d43f.JPG

 

IMG_4676.JPG.f5179701d5ccd59f9d017da93ab70206.JPG

 

IMG_4718.JPG.974a98aa21ff11505909ba414e0e18c7.JPG

 

IMG_4765.JPG.77681c0b3c5f191def2d2f355a19c56a.JPG


9B3DF6AB-42F0-4B41-AAD9-EA65DF5F7B85.jpeg.043eca6dd912e22afc6c15a8ecfbcedd.jpeg

Озоваваме се на влакова линия между къщите, но не е онова място с кафенетата отстрани, което съм предвидила за довечера, а е едно спокойно и пусто местенце, което после открих, че е същата  продължаващата на юг линия. Веднага спретнахме дълга фотосесия без никой да ни притеснява.

IMG_4691.JPG.55a121671bceae0f4c5c4ab03fa4f1d0.JPG

Следваща спирка – Храмът на Литиратурата, т.е. Университетът. Построен е чест на Конфуций през 1070г. и действа като академично училище и до днес. Има 5 красиви вътрешни дворове с определена символика, от които са достъпни 3.

IMG_4726.JPG.467c7fd75da2f670b2cd02d7e0d61be5.JPG

 

IMG_4733.jpg.884bd3fecb124d1eceb3de4710179f49.jpg

Интересни са гробовете на учени – отгоре има големи костенурки, символ на знанието и мъдростта и с изпарвени върху тях плочи с разни надписи, дето не успях да разчета.

IMG_4761.jpg.9e95c27c2915396934a126a718d3952c.jpg

Тук вече правим добър кадър на символа на Ханой – древната  порта на университета, фигурираща и върху банкнота от 100000 VND.

IMG_4744.JPG.66ed86fbe8718d3459d0f767565f3569.JPG

А тези мандаринови дръвчета са виетнамските „новогодишни елхички”. Не се сетихме да опитаме ядливи ли са плодовете.

IMG_4748.JPG.0eaa471bd29175bf64e9f215b023fb68.JPG

Продължихме към мавзолея на Хо Ши Мин, който не съм си и помисляла да посещавам. Стига ми травмата от детството, когато ни заведоха да видим мумията на Георги Димитров, а и изложените по разни италиански църкви мумии ми идват в повече. Та, мавзолеят прилича на съборения на Димитров, само дето все още не мога да си обясня що за малоумие беше това. Площадът Ba DinH, на който се намира е огромен, влиза се през КПП със скенери, движиш се до означени с жълти линии граници по протежението му, наблюдаван от полицаи на всеки 10метра. Не е много комфортно усещането, но пък е интересно, защото попадаме на вдигането на знамето в центъра на площада на висооок пилон. Цяло представление са заучените действия на войниците и го отчитаме като приятно изживяване.

IMG_4778.JPG.4b3641cbb2f8373a0a55b72013ad2044.JPG

На този площад се намират и други държавни сгради – Правителствената палата,

IMG_4788.JPG.c09ee4ff6c60f0f4997fed62dbf687ec.JPG

Президентския дворец

IMG_4789.JPG.dcd026eb3efdb3d9e6b24cd6b3a2561d.JPG

и разни други,които и да бях запомнила, едва ли някому би било интересно.

Наблизо е известната Пагода на една колона/ Оne pillar pagoda/ построена през 11век. Малък храм с интересна архитектура и обвито от легенди като всичко в Азия. IMG_4791.JPG.7b6793df260be80220e419c59ff364d0.JPG

После се насочихме към цитаделата Там има голям информационен център, където прожектират филми и предпочетохме да поседнем и изгледаме виртуалната разходка, вместо да обикаляме из останките.

IMG_4831.jpg.64788d766ca72c8cf2e20571966a79b3.jpg

Видяхме отвън цитаделата и тръгнахме покрай Флаговата кула

IMG_4808.jpg.6937633af988a036ac5baf4544f5ee6d.jpg

и паметника на Ленин. Тоя паметник беше многократно споменаван като желан обект от  Деси, а аз всеки път подигравателно се смеех. Но нали се знае – желанията се сбъдват, когато много ги искаш и хоп! Ето ти го Ленин, айде да ти мине мерака!

IMG_4815.jpg.f84adeaf36737bdebc5e5b715559fb8f.jpg

В тази част на града се намират голяма част от чуждестранните посолства, красиви широки и тихи улици и много полиция. С лека крачка стигнахме до Историческият военен музей. До него има приятно кафене с градина и там решихме да хапнем по нещо малко. Аз попитах за тоалетна и ми посочиха сградата на музея. Така разбрах, че от тук можем да влезнем в двора, където има военни машини, вертолети, самолети и т.н. С леко неудобство на гратисчии разгледахме експозицията.

IMG_4832.JPG.0faa7779192db1b5f0cab56b35e7cf53.JPG

На север, в едно по- голямо езеро се намира посочена като забележителност пагода Tran Quoc. Повървяхме доста, минахме през интересни улици, погледахме играещите на хек младежи. За незапознатите, това е малко плетено топче, пълно с ориз, тук обаче е добавено перо, получава се нещо щкато перцето за федербал. Та хека се удря само с крак и бяхме свидетели на сериозни акробатични умения от двете страни на мрежата.

 

 

IMG_4852.JPG.df6478ca213ab8c7e94f6b02a09fe3d5.JPG

 

IMG_4860.JPG.37a6bd24dcd1c976d67085ce3b6ba44c.JPG

 

IMG_4894.JPG.215edc460012c749ac6a537b7cf9c190.JPG

Езерото, наречено Западно е доста голямо, наоколо е красиво, пресича го мост и на малко островче е построена древната пагода, която е най- старият и свещен храм в Ханой. Имаше много хора, младоженци, старци, деца, специално облечени с ао дай, дългата вталена рокля с дълбоки цепки върху панталон, дами на средна възраст, които се снимаха. И ние се наредихме до тях.

IMG_4932.jpg.239dd950c8c7cd4cbc3c858604bd539a.jpg

 

IMG_4935.jpg.6d29e73cd7d80f77b380475af3f2f292.jpg

 

IMG_4920.JPG.c3b73dddf72927c918a449674aca0f8a.JPG


IMG_4988.JPG.a6de62d7e5c1cb137255ca1e86108720.JPG

 

IMG_4963.JPG.bc6ba23929149d56dd263932657e497d.JPG

Пагодата е много фина и красива, разположена е сред цветя и езерца.

IMG_4940.JPG.feab249c2863fb1e99555657fb3017ce.JPG

Хайде стига забележителности за днес, вече е 4 следобед, а аз от обяд питам във всяко кафене дали имат яйчено кафе. До момента нямам успех. Вървим на юг в посока на последната ни цел за деня Train street. Наоколо е обичайната какафония на Ханойския трафик, ние зяпаме, вървим бавно и аз пак питам. На едно кръстовище виждам кръгла постройка, питам разни хора каква е, но никой не знае. Предполагам, че е цистерна, което по-късно се потвърждава.

IMG_5000.jpg.3b2cd711cae481b6dc41cd8a1112d4f5.jpg

Та някъде там в този район съзирам надпис върху витрината на едно кипро заведение заветния надпис egg coffee. Останалите се съгласяват да ми угодят и сядаме в много приятната обстановка.

IMG_5015.JPG.49e40c4b82adfa566390aeb4160b7f3d.JPG

Поръчваме си кафето и докато чакаме си говорим със собственика, младеж с перфектен английски. Оказва се, че е роден и израсъл в Австралия, родителите му са виетнамци и той се е върнал към корените си. Носят ни чашите и получаваме указания за употреба.

0246D0B7-8AB4-434F-BD25-FA92AA6E683F.jpeg.5fb71c82703d62278eb96d5bac36975a.jpeg

Първо се грабва от горния слой, който е разбито с малко захар яйце на фин крем. После бъркаш надолу с лъжичката и загребваш и от кафето, вкусът е кат на тирамису. Накрая загребваш от самото дъно на чашата, където има кондензирано мляко. Искам да ви кажа, че това чудо е истинско съвършенство! Рядко съм така екзалтирана от някаква храна или питие, но насладата от това кафе е жива и в момента за сетивата ми. Непременно го опитайте!

 

Малко преди 18ч. сме достигнали до улицата с влаковите релси. Записала съм, че влакът минава в 19. На входа на уличката, която е с изградени от двете страни на релсите заведения, има заграждения и се охранява от строг чичо с униформа, който надува свирка, крещи и гони туристите да не преминават.

IMG_5029.JPG.08c899338903ef73f7b0b8866303f8e0.JPG

В това време към нас се прилепя една жена и настойчиво ни кани да ни води в нейното заведение. Смятам, че е много рано и отказваме. Тя обаче не се отказва, изнервя ме с настойчивостта си и спирам да и обръщам внимание. Преминаваме от другата страна на голямата улица, заставаме до оградените релси, за да решим накъде да мръднем, до като стане време за влака. След малко дойде един приятен мъж и ни покани да отидем в неговото ресторантче, показвайки ни, че влак ще има след 10-на минути. Понеже говореше тихо, спокойно, не ни пресираше му се доверих и тръгнахме с него. Чичото със свирката се развика, нашият човек му каза две думи и преминахме. Седнахме на първа линия, буквално на 50 – 80см от релсите и си поръчахме кой бира, кой сок. За тези питиета почти не се сетихме,защото след малко премина влака и емоцията беше невероятна!

IMG_5037.JPG.4d39dbf2f2e722dc99e1b6e39d52c76c.JPG

 

IMG_5039.JPG.2c5ef52ba03e96014cb4c110f73902b3.JPG

 Въобще не съм си мислила, че подобно нещо ще се окаже такава вълнуваща емоция. На стената виси разписание на влаковете, то не винаги е такова, но е ориентир. Виждаме, че ще има влак в 19ч и ние вкупом решаваме, че ще го чакаме и него. Момчето, син на собственика каза, че ще има в 18:40, още по- добре! Започва подготовка за снимки от различен ракурс. Разпитвам младежа за улицата и става ясно, че сградите и ресторантите са се появили след построяването на линията, а плод туристическият интерес е големия им брой. Минава и следващия влак, ние сме възторжени, изпиваме си питиетата и се изнасяме щастливи.

И понеже утре си тръгваме от Ханой, замъкваме се към Night market с настройката за бесен шопинг. Е да, ама не. Нищичко не си купувам. Нищо не ми хареса и тръгваме към района на нашия хотел. Там с голям зор успяваме да купим раница на не много ниска цена, но ни е наложително. И за да не сме капо забърсваме с Деси от магазинчето на ъгъла по един панталон тип пижама, ама са на слончета. Тази покупка се наложи, щото нямаме дълги гащи вече, а пък се оказа супер удобна дреха и за горещина, но това ще се изясни по – нататък.

Но пък видяхме ей такъв фризьорски салон

IMG_5024.JPG.a5fd0fbff78c596eeb8b08d190e10aaf.JPG

Чухме такива изпълнения

IMG_4985.JPG.9cee788e24e68da67b7963611cdcd311.JPG

И се чудехме какво да си изберем за вечеря :sarcastic:

IMG_5025.JPG.e0093a87d966d8f4da3892023071dee7.JPG

След около 20км пешеходстване през този ден се довлачваме до хотела, за да стягаме багажа за утрешното ни преместване на юг.

 

Следва…

 

 

  • Харесвам 39
  • Благодаря 2
Връзка към коментар
На 27.03.2020 г. в 16:42, Цвете каза:

Последна спирка – остров Ti Top

IMG_4577.JPG.18d669775f7b6b68c7706de16006f9c2.JPG

 

@Цвете, не знам дали знаеш, това островче е кръстено на космонавта Герман Титов, в чест на посещението му през 1962 година там, придружен от другаря Хо Ши Мин.До тогава, островчето имало, просто номер, като всички останали в залива. Посещението било през зимата и всички зяпнали от изумление, когато космонавтът се хвърлил да плува в ледената вода. Тогава, другарят Хо, разпоредил, островчето да му бъде подарък и да носи неговото име.

И нали виетнамците са скарани с “в”- то, заместват го с “т”. И излиза Ти Топ.

Иначе е Titov island:)))

  • Харесвам 9
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 5 часа, Цвете каза:

Много благодаря за споделеното! Знам, за тази история, но не се сетих да напиша. Ще се радвам да ме допълваш и нататък.

Аз съм я разказвала някъде из форума.Нали при едно от посещенията бяхме на гости на виетнамски генерал,та доста подобни неща ни разказаха:))))Например,че Титов бил любимец на другаря Хо и се ползвал с особени привилегии.

Като тази - да си има негов си остров.

А руснаците пък,така се надуват с тоя факт:))

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

  10.02.2020

Чудя се къде се намирам и какви са тези трясъци, поглеждам часовника – 5 часа е, Боже, какво става? На другото легло виждам спящата Деси и се успокоявам, че съм на същото място, дето заспах снощи. Чуват се откъслечни думи и стоплям, че хората ни готвят закуска. Ама що така демонстративно, бе хора!? Правя неуспешни опити да подремна още малко и като че ли след миг алармата надава вой. Бързи, смели сръчни действаме и се настаняваме на масата за закуска, бързаме, защото в 7:30 ще ни вземат. Преди да тръгнем нареждам банкнотите на леглото, като ми липсват само такива от 100000, за да направя тази снимка:
922DB345-0923-4F71-87B2-9CD3E373BFE1.jpeg.7c61d26101a6cbfc5f851c46a47648e5.jpeg

Правим check out, попълвам анкета, където поставям 9,5 оценка на хотела и сладката рецепционистка е съкрушена. Обяснявам, че е заради ранното стресиращо събуждане. Защо не сме поискали да ни смеят стаята? Безсмислено е да разискваме, че при толкова кратък престой и късно прибиране, само да тава ни е било. Благодаря с усмивка и добри пожелания. Хотелът наистина е чудесен и го препоръчвам.

Отвън вече е т.н. Limousin bus, микробус с осем страхотни кресла, четири от които са заети от три девойки и едно момче. Не успях да изясня от какъв произход са, защото поговориха високо за малко и после вкупом заспаха.

Потегляме на юг към провинция Нин Бин и село Транг Ан. Преминаваме през целия град, виждаме и по- модерни квартали, но това, което прави впечатление, че няма блокове, високите сгради са по-скоро офиси, а не жилищни.

След около 1,30 ч. пристигаме в град Ninh Binh, младежите си тръгват, а нас ни местят в лека кола, за да ни откара до Trang An. Около 20 минути са до там. Когато търсех хотел ми се струваше, че това е някакво диво място и изборът ми на Trang An Village Homestay сякаш беше в нищото, сред оризовите поля. Изненадах се, че се намира в малко селце, но когато пристигнахме бях меко казано възхитена. Влизайки през  голямата порта, попадаш в един прекрасен свят, сътворен с огромна любов от едно семейство. Целият двор е настлан с клинкерни плочи, които се почистваха непрестанно и ако бях се събула по бели чорапи, нямаше да се изцапат. По средата има красива градина, басейн и водопадче с плуващи цветни шарани коя, на клоните на две от дръвчетата са настанени две петлета, като папагали на клон, а над тях е окачена по една конусовидна шапка за защита.

AC2930B2-154F-4639-9DFC-C8F434076339.jpeg.8ef4ffce454246fe84b76e5ae65a9dec.jpegB1673BCD-89B1-480B-9183-B5C7210EF22A.jpeg.fb347ea0eedad9a5cc1bde2dcdc67d54.jpeg

 

2D0DFF52-F6F1-4288-8959-8C0219950A17.thumb.jpeg.5234f204d039ed09e5fde70d10261305.jpeg

 

00887F02-85BD-46FA-B190-AEB4CB725505.thumb.jpeg.873e83fa966ce88959d7bd217b320234.jpeg

 

Настаняването е отдясно в самостоятелни доста просторни къщички, имахме по едно двойно легло за всяка. Вечерта ни дадоха по една печка, защото климатикът само охлажда, а беше необичайно студено за сезона.

IMG_5485.jpg.bd95a40036a4d4b50f0404ec127d2b29.jpg

В лявата част са къщата на домакините, кухнята, перално помещение. Под последните три къщички в дъното има езеро с лотоси, които за жалост в момента не бяха в сезон на цъфтеж.
084138FA-9DCC-4105-9918-DF9DA58F8173.thumb.jpeg.b39117892739fa76b4fc72950b6530d2.jpeg

И всичко това е потънало в безброй цветя, храсти, аксесоари. Защо описвам така подробно едно място за спане? Защото беше така прекрасно, че искахме да се приберем и за да му се полюбуваме, да седнем под навеса на трапезарията и да хапнем вкусотиите, приготвени от майката, да си починем съзерцавайки и да поговорим, макар и трудно с домакините – синът и неговата жена, сестра му, която имаше 2 годишна дъщеричка и едно чисто ново едномесечно бебенце. А него всички от семейството приспиваха, милваха и му се радваха. Невероятно сплотени, обичащи се хора! А към нас се отнасяха като най-малко първи братовчеди.

Това е една от причините провинция Нин Бин да ми стане любимо място. Другата причина е изключителните природни красоти. В следващите снимки ще се опитам да ви ги покажа, но едва ли ще успея да разкрия дори 1/10 от усещането да си там. Времето беше мрачно, ту топло, ту студено, хората садяха новата партида ориз и полята не бяха тучно зелени, но за мен тези два дни са най любимите от цялото ни пътуване.

ECCB950D-09E4-4680-8494-351BAEDFF51C.thumb.jpeg.16ad26202b3c2545175542db4aa6e2bf.jpeg

И да започваме с разказът за нашето време тук. Настанихме се, поръчахме по едно кафе(за виетнамското кафе ще разкажа по- нататък, защото заслужава внимание) и яхнахме по един велосипед, предоставяни безплатно. Сега си представям как се подсмихвате, представяйки си ни на колело. Имате известни основания. Аз имам самочувствие на опитен колоездач, но от далечното минало и в началото ми е трудно да държа кормилото изправено и да поглеждам назад. Разбираме се аз да водя по навигацията на телефона ми, трудно закрепен в кошницата отпред. Е, да ама така нищо не чувам и при опит да погледна къде са другите няколко пъти се пробвам да се пребия. Така че, казвам на останалите от отбора да викат, ако трябва да спра и потегляме към Trang An Scenic Spot, намиращ се на 1,7км според картата на нашата къща. Ииии потегляме! Бързо излизаме от селото и се включваме в един доста натоварен път. Беше си стрес, но бързо се приспособихме и бързо стигнахме до мястото с корабчетата. Първо в дясно оставаме колелата на голям паркинг , дават ни бележки, а друга защипват на колелото, и се отправяме през пътя към касите. Има три маршрута, цената е еднаква 200к, ние избираме най-дългия естествено. Насочваме се към кея, където чакат лодките и ни посочват да се  качим на първата, която е наред. Забелязваме колко много лодки са паркирани и колко малко работа имат хората.

 A35D12E0-00ED-44D0-8FD2-5F50DF390522.thumb.jpeg.2ee4d25cf2b6a4088f533d37d40f4f96.jpeg

Пада ни се един чичко на неопределена възраст, който управляваше умело лодката.

IMG_5259.JPG.21a04541c39c7523e243e1a9f21632b3.JPG

Една плавна опияняваща тишина наоколо, нарушавана само от птичи песни, гладка водна повърхност, заобиколена от високи зелени купчини, сякаш острови.

IMG_5076.jpg.ba6bcf56be851480bd503b5b3a53138f.jpg

Патета порят смело водата и туко се гмурнат надолу. А ние се наслаждаваме на всеки природен рисунък. Моето опиянение е безкрайно.

IMG_5086.JPG.d56ff9667ad6d267e006c429d64d8e24.JPG

 

IMG_5227.jpg.b5f2b2dd6a85dda2341ffc447519467a.jpg

 

IMG_5137.JPG.870a11cc78222f47b96fa5ec9a83449e.JPG
 

18D2C0E8-10C6-4B6C-B69B-9B2888A05AED.thumb.jpeg.17d2170cb1de2debe1aeda5b7e1459f3.jpeg

 

D6F48DAA-73CA-42B2-B4B8-4598B39FC18E.thumb.jpeg.70eca75b4a1152e0cefeef411af672c3.jpeg

 

5C0790F9-0C71-45E5-B214-E55F242251A1.thumb.jpeg.878cb9849de67f8ebc00aa07f474f035.jpeg

 

5FFCDA03-0517-467C-A107-FF598314F29B.jpeg.f6e5b79cb789426a91570f46652d0967.jpeg

 

Преминаваме през  9 пещери, при влизането в някои се налага да се наведем силно напред. Прекъсваме за спирки на 3  храма. Разхождаме се, надничаме  в разни скришни ъгълчета, правим много снимки, и най-точното определение на състоянието ни за тези 3 часа е наслада.

IMG_5095.JPG.63374a763c1a3ef4e64d6f602b040fff.JPG

 

IMG_5115.JPG.64d154a84c5f290859260fe2d94582e8.JPG

 

IMG_5081.JPG.c526de427d3e877347bf9be81969b6bd.JPG

 

IMG_5233.JPG.e18e613613d6ba1a0d07fc8bbf5aa265.JPG
 

AD03AFC1-087F-4515-B51F-A80988CAEA25.jpeg.1c64d4795df2af1e6ca54c76b18f5a8f.jpeg

 

IMG_5275.jpg.42db4fe46ca46eb2e9c2d13630cb40ed.jpg

Накрая чичкото не дава да попълним анкета, като един от въпросите е дали лодкарят ни е искал бакшиш. Пишем „не” и с удоволствие му оставяме по долар от човек.

Тръгвайки си преминаваме през музей – магазин, посветен на производството на коприна. Преди да вземем  колелата от паркинга минаваме през многобройните сергии наоколо.Има интересни непотребни неща, шарени и привлекателни. Решаваме, че ще си купим виетнамски рисувани шапки. Започваме преговори и въпреки, че е пусто търговците не свалят цените. На мен ми писва и минаваме на отсрещната страна на сергиите. Там млади търговци веднага се съгласяват с нашата оферта и вече сме със шапки на главата. Правим план на къде да продължим. Отказваме се от Bai Dinh pagoda, която е на около 11км и решаваме да се върнем обратно и от там към Hoa Lu cave. Палим педалите и тръгваме в индианска нишка. На средата на пътя чувам викове, спирам и виждам, че сме само две. Обръщаме и се връщаме назад. Зад завоя виждаме, че имаме авария, веригата на Пешо се е скъсала. Той я сваля, слага я в кошницата отпред и започва да се оттласква с единия крак, сякаш кара тротинетка. По едно време застана успоредно до жена си, хвана я за рамото и така се движеха в тандем. Голям смях беше, но се добрахме до къщата, където сменихме счупеното колело и тръгнахме в посока хълма с Дракона.

IMG_5285.JPG.11774e17968be9a93affe4a786965fb0.JPG

Пътят ни минава през оризови поля и много бързо стигаме до паркинга, който е до сами входът на комплекса. Преди това от доста далеч ни приканват да спрем на техните паркинги, но аз знам, че трябва да караме до където е възможно, за да спестим ходенето. Оставяме колелата, плащаме някакви пари 5000 или 10000, нещо в тези граници и влизаме в красивата градина. Това място е нещо като увеселителен парк, свързан с природните дадености. Има и езерце с лебеди – лодки, разни фигури, места за игра, красиви водни площи, водопадчета, заведения, места за снимки.

IMG_5414.jpg.cb722b8d578a5ce61ffd1e29abbd8fe4.jpg

 

IMG_5479.JPG.ddf56dce822a8fdd3e0732dc178bb3de.JPG754130F5-698F-4C1F-8419-57228BFF0B29.jpeg.46d6f7bc765a15afbc71821d28e54d30.jpeg

 

 

IMG_5480.jpg.55a431376b7c0e579c81c4a851202f7a.jpg

AB2C3BD8-B7E8-4911-9561-9C81598374AB.jpeg.74207825369bbcebb1cf69fedd89df2b.jpegF323A5EB-BFCB-42FC-A7BE-13F0E288EB5C.jpeg.00ce6a6a384b4ae1dc45bd9ee099a39e.jpeg

 

E9D04343-3CA3-400F-8286-C142B136674A.thumb.jpeg.2728e6358cb80c8f6a72158d8a284e52.jpeg

 

B9FC859C-5EB8-456D-B1CB-CC8AEBC6CF49.thumb.jpeg.35750762144df7d7eed0670de2bb7cd1.jpeg

 

Продължаваме напред и започваме изкачване на стълбите към върха. Наоколо се появяват гледки от високо и стават постепенно по-красиви.

IMG_5292.JPG.4e6e03ce9a0580345e9659a03112fbf7.JPG

Всеки си катери, спира, снима както си иска и се наслаждава на околността. Най – горе има статуя на женска Буда, и по нататък в скалите е поставен дракон с мноооого дълго тяло.
323CD0CF-6602-4018-BB3B-4F9C95852E7E.jpeg.88879d3d6dcccebdf93578fa01a5d8e7.jpeg

 

2EAC7435-7C8E-4BE7-AE23-8C448B7B0F28.thumb.jpeg.8d90f6cfd152302d4097e2aa187757cd.jpegAC188DF5-C707-4B1A-ABD3-8F158FA8E36E.thumb.jpeg.90cf42a48948534eb59a1f0ded973998.jpeg

 

Тук вече има доста хора. Промушвам се и се изкачвам до драконовата глава. От тук има 360 – градусова гледка. От едната страна се виждат оризовите поля и в близък план голямо лотосово езеро, сега пусто, с интересен на вид дървена пътека в него,

IMG_5293.JPG.a8c010568048dd81ad3e11c63547ccd5.JPG
 

A8BD6634-FE73-4758-8201-E9B7DCE16BFB.thumb.jpeg.24ef4f8bd99c33608da23b1b3c8094cb.jpeg

 

IMG_5336.JPG.ebe8b2320e254458700f74af35431393.JPG
 

FE0046F5-DE1F-4AAB-AEE1-34D9839ED412.thumb.jpeg.15f1907fe36353353ea3efcffa81956f.jpeg

а от другата са вижда крайната част от Tam Coc.

IMG_5322.JPG.51ce7f0a862e2580c6ca7ff41ef4d7cd.JPG

 

IMG_5353.JPG.cbc6ebc1cd714507c1100f22ac8f908a.JPG

Въпреки мръчкавото време и липсата на слънце, което да украси с цветове, гледките са много впечатляващи. Скалите с дракона не са никак безопасни, а и са доста населени. Когато Деси се изкачва при мен дълго не можем да си направим снимка само двете. Един италианец предава на живо на аморе мио-то си и дълго и гръмогласно  се мотае наоколо.

IMG_5361.JPG.ce6e473a3786d64d29c0393dd715e46c.JPG

В мигът на напускането му ние започваме да се снимаме и имаме впечатляваща серия от селфита, на която аз се чекна около тоя дракон като 15 – годишна кифла, но тук ще се въздържа да ви покажа.

Слизаме и се разхождаме наоколо из парка като дълга се задържаме на дървената пътека в езерото.

IMG_5378.JPG.a5cf069545631f9f0f545ce1da30912b.JPG

Там като се отплеснахме в едни дзен снимки… се стъмни и се наложи да тръгнем.

IMG_5425.jpg.570bac2b458984ed96c583fd2560ed08.jpg

По тъмно вече се прибрахме в къщата ни, имахме вкусна вечеря, взимахме си от хладилника сами питиетата, оставихме си дрехите за пране и понеже стана хладно и бяхме уморени се прибрахме да спим.

8001E280-96B7-4EAC-A474-7671C088F65E.jpeg.17824808313a94b2c1de0c86ba85bbec.jpeg

 

Следва….

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Харесвам 26
  • Благодаря 1
  • Браво 6
Връзка към коментар

11.02.2020

„Внимание, внимание! Важно съобщение!” Това се чува от някакви високоговорители в 5 часа сутринта! Разбира се на виетнамски език, и разбира се интерпретацията е моя. Следват още много приказки около 20 минути. Направо съм потресена. Тези хора кога спят?! Моят проблем е, че спя много леко и трудно заспивам, ако се събудя от нещо подобно. Но какво толкова, ще спя вкъщи. По-късно следобeд, около 17ч. пак ще чуем такива високоговорителни речи и тогава ще разбера от домакинът ни, че това са съобщения за прогнозата за времето и предстоящи събития. Това било традиция, култура, и си оставало действащо, дори и в днешните дигитални времена.

Та след някакви опити за доспиване, вече сме под навеса за закуска и кафе. И мисля, че сега е моментът да ви разкажа за виетнамското кафе и приготвянето му. Вероятно знаете, че Виетнам е голям производител на кафе. В моето детство имаше голям внос от него у нас, но аз не си спомням вкусът му, уви. Ароматът на кафетата, които помирисах и опитах бяха много богати и необичайни – на ванилия, на шоколад, въобще на някакви такива необичайни неща. Преди да си тръгнем си купих малък пакет от един специализиран магазин в Сайгон и днес изпих последното от него – мирише на шоколад, божествено е!  И тези аромати били естествени и присъщи за местните сортове кафе. Не съм проучвала, а и не ми е важно, предпочитам да се наслаждавам  без да се задълбавам.

Да продължа с приготвянето на виетнамското кафе. Прави се в специален съд, стъклена чашка, без дръжка, отгоре се поставя плътно прилепваща метална чашка с надупчено дъно, в която се поставя смляно кафе, притиска се с надупчено кръгло бутало, сипва се гореща вода и се затваря с метално капаче. Поради създалият се вакуум готовото  кафе много бавно капе в стъклената чаша, върху тънък слой кондензирано мляко. Това може да отнеме и половин час, но си струва чакането. При положение, че аз никога не съм пила подсладено кафе, а благодарение на подсладеното кондензирано мляко това кафе е сладко, много го харесах. Подобни „съоръжения” за приготвяне на кафе има и керамични.

8078E9BE-0DCE-434D-ABE0-64262AC24A04.jpeg.9727266aea59840c7cf6a3a001a4566c.jpeg 

Връщам се обратно в мрачната, но топла сутрин в Транг Ан. Планът за деня е да караме към Tam Coc, друго известно туристическо място, от което сме запленени, гледайки го вчера от хълма с Дракона. Въпреки, че задниците ни са натъртени и болят, яхваме колелата и поемаме в обратната на вчерашната посока. Караме през селца,

IMG_5539.JPG.bc8792a229906357a1266fa32f039764.JPG

 

IMG_5594.JPG.d3edc775678803c1783be2ba9718ddce.JPG

оризови ниви, където хората си садят разсада, „плевят” плевелите водорасли,

IMG_5540.JPG.d118138dbab350ae4ab3e0ee6b4ea2cd.JPG

 

IMG_5559.JPG.478da356034e9fd6d442b7c8ebd4d3c7.JPG

 

IMG_5560.JPG.87bd384fa40de12beb6fd7188ec96d68.JPG

газят из калта смело, поливат палми, усмихват ни се, махат, а мънички сладури ни викат „helloooo” .

IMG_5535.JPG.0d79c74aa11cb46b3166f09b3195707a.JPG

 

IMG_5536.JPG.46f13b58187abf25b277670c0af7093e.JPG

 

IMG_5547.JPG.8932f6e93ce14742c100000cc58dda1f.JPG

И биволи, много биволи виждаме. Даже ни се налага да минем с малко страх покрай малко стадо налягали на пътя, за радост без произшествия.

IMG_5578.JPG.e61912fe83c5cd91d6fae9bf99a361f1.JPG

Навигацията ни прекарва по доста заобиколен път, на места минаваме през съвсем тесни пътеки с риск да се бухнем във калните наводнени оризови ниви от двете ни страни. За това не правя опити да се обръщам, а карам здраво стиснала кормилото. Толкова е красиво, толкова е простичко, натурално, толкава кално….

Излизаме на асфалтираният път и първо търсим място за почивка. Хоп – ето едно кафене с чудна градинка. Поръчваме си яйчено кафе и какао, бананов и морковен кейк с глазура и сок от пешън фрут/ или още известен като маракуя, гренадила/.

IMG_5599.JPG.7c018cd5916e33acb5697b6d07c5b4f5.JPG

Имаме си и малка любвеобилна домакиня, която буквално се хвърли с прегръдка към Деси и ни прави компания през цялото време.

88445941-AD8E-4570-BEB0-4085826F345D.jpeg.65e0cc920309698c9f9a851ad81dc4ff.jpeg

 

C75DBE0D-4E5C-4E53-850F-386BAB8DA5F2.thumb.jpeg.ebaa549d2dc62881cdbb304dc1f695d4.jpeg

Всичко беше много вкусно. Подкрепени се мятаме по коням, пардон, колелата и  тръгваме по пътя в колона. Навлизаме в селото Там кок и се започва поредица от магазини, сергии, ресторанти, типично туристическо място. Тук цените на парцалките са по-ниски от Ханой. За жалост пак нищо не си купувам за мен, но успях да харесам яке за мъж ми, поне да му се подмажа малко, че се наложи да тръгна баш на рождения му ден, само час след като му поднесох тортата със свещички. Дано не си е пожелал да си седна на д-то и да не скитам, че нещо ми мирише на сбъдващо се рожденденско желание сагашната ситуация.

 Сменихме пари в един магазин, където влязохме за вода, $ 50 и 100 банкноти вървяха по 230, а по-дребни копюри бяха по- евтини.

Стигнахме до мястото, от където тръгват лодките по реката. Имаше много лодки, но не и толкова клиенти, все пак имаше доста движение. Сега сигурно е много тъжно. Интересното тук е начина на гребане, с крака и това, че се прави преди всичко то жени.

IMG_5638.JPG.7c5831642231f77264b58ba4d92ef6cf.JPG

 

IMG_5644.JPG.f783c75e5b082a4d34520804b970789d.JPG

 

IMG_5612.JPG.890c9f5afe6d8aab674551191578b6ea.JPG

 

 

IMG_5617.JPG.73fa3c79ddc999b5ea694492a56adffa.JPG

 

IMG_5633.JPG.728b8212c34917d3621bd77dcfa73439.JPG

 

414E93F8-F881-4380-937E-E572709229D8.thumb.jpeg.b354202d26435fc8d482f438280e4cb7.jpeg

 

C44D6B9C-A0C4-49ED-AF81-E9623DA78B53.thumb.jpeg.9e35d0f0bafd9c2774b7a51470b2951f.jpeg

Ние не искахме да плаваме, а да обикаляме наоколо с колелата. Тръгваме надясно около езерото или реката, не ми е ясно какво е. Стигаме до краят на улиците, преминаваме през мост и се връщаме на кея.

IMG_5646.jpg.091830b398d6eedbd7b2905c31d27676.jpg

 

IMG_5674.JPG.62ede26edb793a87d033d21eaa8965ca.JPG

Решаваме, че ще обядваме и сядаме в ресторанта на един модерен хотел. Много е красиво и храната е вкусна.

IMG_5671.JPG.407abf3f5c36485b8628fa16754abaf0.JPG

Време е да изгорим калориите и поемаме по по- обиколния път. Движим се през гора, после пресичаме реката, навлизаме в поле, оградено от купчинките – хълмове и стигаме до гробище. Вече сме видели по пътищата, как насред нивите има гробове, но това тук е голямо, а и са красиви и интересни надгробията.

IMG_5675.JPG.12b0a8d70e8107d7dd062e3c1bbba9b6.JPG

 

IMG_5678.jpg.4eede3fdd1fd3501999ae15378fd3540.jpg

 

IMG_5691.jpg.4019470d9715b4ceb173fa06502c4b4f.jpg

Естествено, че не сме разглеждали гробовете,  разхождахме се по обикалящата пътека, тя е до вода и вървим пеша, с колело не е възможно. Нататък път няма, става много кално и се връщаме да вземем превозните средства. През цялото време се чува музика и песни, много приятен ритъм, но не разбираме от къде идва. Пресичаме напряко и се връщаме на царския път, музиката още звучи. Шосето ни отвежда до красив храм, ето от къде е музиката. В дворът има шарени украси, разни павилиони, растения и по средата в дъното е храма.

IMG_5702.JPG.60a74b89208f887ba8a7c8828384c2c9.JPG

 

IMG_5741.JPG.a48fd620dc27dbe7d18714a0c2292f31.JPG

 

IMG_5739.JPG.48984308c0e62b0ae66b2943e34ab035.JPG

Водени от музиката и песента ту на мъж, ту на жена, заставаме пред входа му. Там на земята са седнали трима монаси и една жена, свирят и пеят. Попитах  ескурзовода на двама французи какво се случва и той ми обясни, че това е ритуал, с който се дава почит към мъртвите, за да е лек пътя на душите им в отвъдното и за живите, за да имат здраве и просперитет. Поне това разбрах в общи линии. Песента беше омагьосваща, не можех да си тръгна, сякаш разбирах думите. Не мога да си обясня реакцията си, но се развълнувах до сълзи, стоях дълго заслушана и след това се усещах странно успокоена и някак омиротворена.

IMG_5731.JPG.957691dd0e7526e748302b1eb5d9908c.JPG

 

IMG_5725.JPG.6179a22c1a8f50c8fc68104ff63173e0.JPG

 

IMG_5735.JPG.fca9afef30e3dc286e744f804ccd417f.JPG

 

IMG_5748.JPG.4e3c0132cec3d72ccf63629bd8e679ff.JPG

 Покарахме още малко наоколо и се запътихме обратно към къщата ни. Трябваше да се приготвяме за път. Снощи бяхме се уговорили с хазяите ни да ползваме стаите до вечерта срещу 50000/4лв./, поръчахме си кола, за да ни закара до гарата в Нин Бин, от където ще се качим на нощен влак до Хюе.

На връщане се прибрахме по по-кратък път, изкъпани и приготвили багажа, седнахме да хапнем и пийнем. Пилето за вечерята ни видяхме да го скубят като се прибрахме.

IMG_5750.JPG.219136ada5b706a0e73d948ab761ea9b.JPG

 

IMG_5751.JPG.98f51f3b4a69bcfdff76af1bc7124202.JPG

Не ни се тръгваше от тук, пък и бяхме единствените останали гости днес. Когато се върна във Виетнам, непременно ще отседна тук поне за 2 дни. Времето си течеше, колата дойде, натоварихме се и се сбогувахме сърдечно с нашите домакини.

След половин час бяхме пред гарата в град Нин Бин. Отидох до гишето за да се убедя, че полученият по имейл ваучер е валиден билет. Да кажа няколко думи за влака. Реших, че варианта да пътуваме с нощен влак от тук до Hue е по -добър  от това да се връщаме до Ханой и да летим. Така си осигурихме още един ден в Нин Бин и спестихме много време. Дебнех билети за влак от това да се връщаме до Ханой и да летим. Така си осигурихме още един ден в Нин Бин и спестихме много време. Дебнех да пуснат билети за влак SE3 в 21:30ч. и пристига в 8:30, но ги изпуснах за двата дни, в които не проверих. И в двата сайта, които гледах изписваше продадени. Писах на известната във форума Lili”s travel, от там ми отговориха, че за този влак наистина няма билети, има друг в 22:12, който още не е пуснат в продажба. Този влак SE19 е двойно  по- скъп, но нямах избор. @Rainy  ми даде контакт на агенция  Sapa Original Trek, много бързо ми отговориха, че ще ми осигурят билети, пратиха ми линк за плащане. Цената беше около 110 лв. на човек и получих ваучер, на който пишеше вагон и номерата на местата, моето име and friends. Бях притеснена дали това е истинският билет, въпреки  че пишеше, че не е необходима замяна за други билети. Писах с молба за потвърждение и човекът малко се обиди от съмненията ми. В крайна сметка всичко беше наред. Половин час преди пристигането на влака ни искаха на гарата, провериха ни и ни пуснаха на перона, където има обозначения за номерата на вагоните. Спря композицията, качихме се, набутахме багажа под долните легла и хайдеее пуф паф, потеглихме. Купето е с 4 легла – две са отгоре. Чисто, сравнително удобно, имаше по една вода, 2 бири и 2 коли, по едно кексче и разтворимо кафе. Мивка има в двата края на вагона и тоалетни също. Нагласихме се, загасихме ламБите и заспахме кой както може. Всъщност дори аз спах, въпреки друсането, шумовете. Това ми беше сефтето в спален вагон, мина добре. Дори беше доста топло и задигнатите от самолета на турците одеала, точно за това пътуване си останаха неизползвани.

IMG_5755.JPG.7727a3e86446f8f2e708040878057b98.JPG

С две думи това придвижване  беше много добро и идеално за нашия план.

Следва…

 

 

 

 

 

 

  • Харесвам 30
Връзка към коментар

@Цвете и ние много го харесваме виетнамското кафе, във всичките му варианти.
Когато бяхме първия път там, в един магазин за кафе, имаше и  виетнамски вариант на Kopi Luwak.

 

287D5C75-7B73-4F1C-B9D7-662582A3BA27.jpeg.3bc14b4191ff29c646776583f76090a6.jpeg

 

F1D59699-41B6-470E-9C13-8F3E923279AC.jpeg.429bc279f7028311b7bccf9c3722742e.jpeg

 

 

Взехме да опитаме- хареса ни повече от това на Бали. Та  при следващото ходене, си накупихме по някое килце:)))))

Освен чая от лотос, който, също ни е от любимците:)))

 

CEB4DBFF-EE6D-462E-8072-EE13F7EB723E.jpeg.9e9f667ff7b8e5c48f652f6662bec92e.jpeg

 

Виетнамците знат как да си угаждат и с чая, и с кафето:)))


Чакам с нетърпение нататък. Безкрайно ми е интересно и много приятно, защото Виетнам е място, което много, много харесвам.

Благодаря ти, за чудесния разказ и хубавите снимки:)))

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

11.02.2020г.

Не се учудвам, че се събуждам рано, другите спят и аз оставам в леглото. Когато всички са будни вдигаме щорите и виждаме прекрасни зелени поля, слънцето напича и разбираме, че вече сме в друг климат. И няма как да е друго яче, изминали сме около 600км. На юг и вече сме в Централен Виетнам. В град Hue, старата столица, пристигаме в 9:30ч. Бързо слизаме от влака и тълпата ни повлича към изхода. Там ни очаква сравнително висок и едър млад мъж с табела с името ми. Повежда ни към голям джип Тойота и се настаняваме  с удоволствие на хладно след надигащата се жега отвън. Най-сетне хубаво време и слънце! Колата съм наела предварително от huefriendlycars.com  и програмата ни е да обиколим някои забележителности тук и да ни откара в Hoi An през прохода Hải Vân Pass.

Първо е Императорският град Kinh thành, ЮНЕСКО обект. Хюе е обявена за столица през 1802г. и е била такава до 1945г. Повечето сгради, както и високата 6 метра стена, ограждаща цитаделата са построени в началото на 19 век по подобие на забранения град в Пекин. Разположен върху обширна площ, императорският град е потънал в зеленина, красиви градини и сградите са също така многобройни, красиви и цветни. Интересно е, приятно е, познавателно е, ако имате време, посетете го.

IMG_5770.JPG.c1bf16e2950d610139d58719b359a02b.JPG

 

IMG_5768.JPG.61cf24032b07265cb676838b18cd4b5d.JPG

 

IMG_5763.JPG.91555e20b811d4d463d8ec5cf57e35c1.JPG

 

IMG_5771.JPG.3e30386794c4c2d08f38d4e85d78367d.JPG

 

IMG_5787.JPG.a45a884bbdf5c8c4cc778fab45e98c81.JPG
Тръгваме покрай Парфюмената река, бавна и широка, като всички реки във Виетнам  и след 15-на минути достигнахме вторият избран  от мен обект Thien Mu Pagoda. Тази пагода е 7 етажна и е най – високата във Виетнам.

 

C562B3C7-F293-4354-95B7-D793696A2EAA.jpeg.58fc63e3865f040cd93287678fdc56a5.jpeg

 

IMG_5811.JPG.e66c3fa2767913d86de3eb6f2cd459ff.JPG

Построена е в 1601г. на хълм на брега на реката. Гледката от подножието и е красива, обикаляме наоколо за половеин час, слизаме по стръмните стълби и с радост си купуваме по голяма чаша сок от тръстика. Много ми хареса. Аз се запасявам с различни плодове от една сергия и можем да се товарим на луксозното ни возило.

IMG_5820.JPG.296094e33c8698620cb6b509cb5c244d.JPG

 

IMG_5826.JPG.c991b22802952965a826327f0afa083f.JPG
Следваща спирка е императорската гробница Khai Dinh. Избрах нея от всички около Хюе, защото е най-различна като архитектура и първият двор има поставени в естествен ръст фигури на 12 войници. През 20 – те години на 20 век кралят Khai Dinh, който е работил в тясно сътрудничество почти васално с Франция, решава да си построи гробница, проектирана от френски архитект. Наследникът.му я довършва 6 години след смъртта му и сега можем да видим една интересна за Азия  композиция, декорирана във вътрешността си с  порцелан, огромни дракони и разни други дзверове, както и характерните стръмни стъпала към нея. Голям миш маш от архитектурни стилове, но пък е уникална и интересна.
IMG_5830.JPG.6dcea5435f0695c9937eb1c1024325f3.JPG

 

IMG_5832.jpg.f8d2a9768d37422812006129cc7a971d.jpg

 

IMG_5848.JPG.7594d31f3e41cec16af9b941cb62980a.JPG

 

IMG_5849.JPG.8ef1c481f859299743ad82d3a9cf5044.JPG

Това беше обиколката на и около Хюе, кратка и наситена. Насочваме се на юг.

Обикновено се минава покрай брега, за да се види от високо един плаж Lang Co beach, нашият шофьор обаче решава, че ще ни води на късен обяд, щото нали и това трябва да се случи, в ресторант на брега на голямата лагуна Đầm Cầu Hai. Много е красива тази лагуна, сладководна е, хапнахме в една кръчма нищо  особено, но пък приятно и скъпо. И след това се забавлявахме със снимки във водата на едни платформи, люлки, колела и други измишльотини поставени за туристите срещу $1на човек. Водата беше приятно топла, слънцето грееше и това беше достатъчно за доброто настроение.

IMG_5863.JPG.240c81827585384abe577db9c45f3fc4.JPG

 

IMG_5864.JPG.c95b614c342d6241d20d6f5bbd7969ba.JPG

 

IMG_5877.JPG.06479c0f6543153004840a54f3c701d2.JPG

 

IMG_5934.JPG.da69a7a92bad24ce5d17996652fb89d8.JPG

 

9DB9F60B-E9BA-42FB-9F1E-95BB2435AFBC.thumb.jpeg.ec93ef5d9773815a2fb3e1c283ac88b9.jpeg

Следваше планински път, спирка на върха на Хайван пас, от където се вижда морето и от другата страна Da Nang.

438FDEC7-2A0A-4E69-94B2-73F55E2609F5.thumb.jpeg.36ebbc998d672bd03e75d3a7d5dd3b22.jpeg

 

IMG_5958.JPG.24dfec312a18fdf738dc895e64b5b272.JPG

 

IMG_5962.JPG.31222f096ad8ce5ed3ea8e28e605f692.JPG

 

IMG_5963.JPG.96b4d8c468e41cf0fca6e4d80dc7b924.JPG

Така и не разбрах какво му е толкова фамозното на този проход. Трябваше да минем по краткия път, през изграден тунел, за да не се наложи да се откажем от Marble Moutain, което място работи до 17ч. Минавайки през огромния Да Нанг видяхме Мраморната планина и шофьорът ни я показа.

IMG_5978.JPG.8bfdc6dc9fc60e2402e18499dfeef3e6.JPG

Попита ни били ли сме в Нин Бин, да, вчера, е, рече той, бледо копие е. Това смекчи разочарованието, а пристигайки в Хой Ан, шофьорът ни попита искаме ли за компенсация да ни заведе при много добра шивачка. Ами, води ни. Никаква идея нямах дали и какво искам да си ушия, но имах надежда, че ще има нещо готово, което да ме грабне. Ами нищо не се получи, не се получи и в следващите дни.  Хой Ан е „меката” на шивачите, шият всичко за ден или два, уж много евтино. Било е, сега не ми звучи евтино лятна роклА от непретенциозен плат за $60.

Хайде да ни караш в хотела! А той, Calla Hotel Hoi An се намира на 10 минути пеша от центъра, на тиха улица и е отворен преди месец. Резервирах го малко преди да тръгнем, като отказах дълго преди това направена резервация. Изключително съм доволна от този си избор,и стаите, и закуската, и басейнът, за който не остана време бяха чудесни. А красивата рецепционистка, ми се оказа адашка.

99FA8DE2-5EB5-4BE6-A20A-8EADF51B2605.thumb.jpeg.44ae8f8603960cf482d524f8c8270d44.jpeg

Имахме време да се освежим до като дойде време за магеланската ни среща тук. Тръгнахме към Night market и прекрасният Хой Ан ни обгърна с очарованието си. Тесни улички, малки магазинчета, пълни с всякакви чудни неща, заведения с най-различен дизайн, и много, много копринени цветни фенери. Това е запазената марка на малкото и пръскащото се по шевовете от хора градче. Тази навалица, обаче не ме подразни в нито един момент. Както всички от компанията и аз съм влюбена в Хой Ан безрезервно.

IMG_6005.JPG.c4a3ccdcd4a6d7657f7024710dff3a8b.JPG

 

IMG_5989.JPG.bd6a994dbf66bb34689077884dd51578.JPG

 

IMG_5990.JPG.beef0418d4686805bdd2ea472e3cadc9.JPG

 

 

Намерихме кръчмата за срещата Red Gecko, където ни очакваха @Emil Chakalov 
 и Мариета  и @Радо,  които бяха тръгнали от Сайгон на север и тук си бяхме определили среща. Много приятна вечер се получи, късно вечерта си тръгнахме, пообиколихме из цветно светещите улички и се разделихме до другия ден.

IMG_6003.JPG.01783430dfabb04d11f64a17c4fe7394.JPG

 

IMG_6008.JPG.98940cffb123c345a4ad5d8641fa694b.JPG

 

IMG_6009.JPG.c6b83c9da2bc22a0671c0e505ae51750.JPG

 

IMG_6033.JPG.232c2d788b848143c14376910cbf5257.JPG

 

IMG_6034.JPG.947d1b22d78627ae0c042d42cbe0209c.JPG

 

IMG_6037.JPG.0cf686c7ba3aaffb819c973bc0599b96.JPG

 

 

Следва…

 

 

 

 

  • Харесвам 25
  • Браво 1
Връзка към коментар
преди 25 минути , krasen_denev каза:

Ей това е! Да отидеш на магеланска среща в България е по-трудно от колкото на такава в Хой Ан-Виетнам!🤣

 

 

При това сбирката не беше само една, и стават по-многолюдни в следващите дни. 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

12.02.2020

Колко е малък светът! Не обичам клишетата, но няма какво друго да кажа, когато на закуска се срещаме с групата български младежи, с които се видяхме на улицата в Ханой. Те продължават от тук с почивка на море.

На море ще ходим и ние днес. Вземаме колела под наем от хотела за 30000VND, малко повече от 2лв., и тръгваме в познатия ни ред в колона. Трафикът из улиците на Хой Ан е стресиращ, няколко пъти скачам, за да спра и вечерта ще се видят резултатите от тридневното ни колоездене – множество синки и ужулвания. На кой му пука! Въртим педалите към плажа Cam An, който е на 5км от града. Вятър в косите, слънце в очите! Пътят ни е покрай зелени поля, блата или просто застояла вода, разни малки селца.Красиво е.

IMG_6046.JPG.eebe5e2eef45b2baee17f9b67cdd85fe.JPG

 

IMG_6047.JPG.d52d4011f2c563c29ac3130711dbb8ef.JPG

Оставяме колелата на паркинг и стъпваме на топлия пясък. Плажът е широк поне 15м и се простира до където ни виждат очите. В никакъв случай не е нещо невиждано, но е хубаво място. Накрая на пясъка са изградени заведения, пред които има чадъри, както от плат, така и покрити с палмови листа и шезлонги.

3D8FEF5E-B994-40C6-9213-127D0084CFE5.thumb.jpeg.45ec404829c546cb53a17275b9988ad4.jpeg

По-голямата част към морето е свободна и там можеш да си опънеш хавлията. Ние се разполагаме под една плътна сянка и отиваме да си поръчаме питиета.

IMG_6051.JPG.0dfef5e9f5381537bfe845e7c90d3e70.JPG

 

IMG_6053.JPG.3c70a4f9976f3205d74fc5f517f64fb4.JPG

 

IMG_6054.JPG.6c20f9cd21967026737e23f30f67f21b.JPG

 

IMG_6055.JPG.4035815a48d10f482987fa4ff315bd48.JPG

 

IMG_6059.JPG.6f4eedde9aaf087e609d40e95ca7db83.JPG

Избирам си кафе и  мохито, като за плаж, и казвам, че не искам захар. Донасят ни пълните чаши. Хехе, имам си мохито с карамфилче!

 98CF302A-C1E0-4ACC-8B95-02FB54C9664E.jpeg.7fe49356e51f3962ec74adf7ea72df0f.jpeg

Е, да ама не усещам и следа от ром. Отивам на бара и питам дали не са ми донесли безалкохолен коктейл. Не, бил само без захар. Тц! И без ром е, според мен. Я ми сипи още малко, моля. Сипа ми 10грама с едно тънко чучурче на. шишето, ама не придирях повече, за да не ме вземат за пияндур. Изкарахме си чудно на този плаж, няколко пъти се къпахме в морето, което по моите скали означава, че водата е много топла. Имаше силни вълни и се забавлявахме като деца по един час без да излезем. Направо се изтощихме. 

IMG_6092.JPG.53511677ca3e30ed23326d30ffddfce1.JPG

Тук снимат подобно на нашето знаме.

IMG_6086.JPG.a839a4d0f22e5dd53b7cafec5c61af08.JPG

 

IMG_6100.JPG.7a89070e1be65a0012bf0a7c89f1572d.JPG

 

IMG_6102.JPG.aeeee58363155ec96e85f46eca2e0076.JPG

 

IMG_6110.JPG.3de80c750d804272d904d9b7efe7a70d.JPG

 

IMG_6111.JPG.2ce7bbe80d79fe434e6796f5a48290b6.JPG

 

IMG_6114.JPG.18eeb58896c19be67fad8496c1528cf9.JPG

Към 15ч. се надигнахме да си ходим, но само, за да се преместим в ресторант наблизо, където вече обядваха Емо, Мариета и Радо. Поръчахме си разни работи и ние. Аз останах много доволна от моята чиния.

FCD71596-25C2-4416-B1F7-3487998FBF78.jpeg.ba779a680ea454084cac0ab94e572471.jpeg

Заредили сме батериите и тръгваме обратно към града.  На половината път правим отбивка в дясно из оризищата.

IMG_6126.JPG.38c8a26efd2a5c90a8462ec88a5a57c4.JPG

 

IMG_6135.JPG.c8987dd67f91d2068353c1cfb0fde517.JPG

 

IMG_6138.JPG.2664c6199cde98e10d6d341dfc98fbc5.JPG

 

IMG_6151.JPG.22dcc90095f4a12f49b6068b8236c5e7.JPG

 

IMG_6165.JPG.ebcd08f1f46bc3e4a14af67ac8835af6.JPG

После лежерно се докарахме до Хой Ан, където позяпахме попътно из разни магазини и сергии, пак нищо не си харесахме да ни ушият и се прибрахме хотела.

IMG_6178.JPG.02c406674abba6710d037aed382e96d4.JPG

 

IMG_6182.JPG.e37d432fc0378e753e9e315f78a16296.JPG

Вечерта имахме отново сбирка с още  две семейства магеланци, водени от @aikula3d.

IMG_6302.JPG.f57c697613e52476e4a3abbe2c247759.JPG

Преди това се разходихме из осветения град. Погледнахме тук, там, набелязахме интересни неща за другия ден и в уречения час се събрахме в кръчмата. Беше много приятно, въпреки че не успяхме да разговаряме с всеки достатъчно. Поредният прекрасен виетнамски ден!

 

IMG_6202.JPG.3dd9aed5c6a60914fc3e855fae25506f.JPG

 

IMG_6224.JPG.7bb9f42380411719cc2225c5f8be4df6.JPG

 

IMG_6229.JPG.0c21543209cf9ec0ad894e042aac5c40.JPG

 

IMG_6253.JPG.3906b67ce9ffdfc0a846c568adea03ec.JPG

 

IMG_6255.JPG.f6631ba50a610d7d3f3375a3fb60b783.JPG

 

IMG_6256.JPG.a1bf1f98ce012ba4fa6f28ac6528504c.JPG

 

IMG_6258.JPG.944e1c8b08f814968b2ac0ff24810141.JPG

 

IMG_6274.JPG.034a9aae3993fe256ddd594287f3582b.JPG

 

IMG_6279.JPG.6d8e4f738250208322a138625fb55696.JPG

 

IMG_6281.JPG.e97c861ba2815a7370e2d15a00c61549.JPG

 

IMG_6285.JPG.1beda69265bb7925f042ca657374de96.JPG

 

IMG_6289.JPG.1f220c2f8e2a967be53d54e7848f363a.JPG

Следва…

 

 

 

  • Харесвам 21
Връзка към коментар

14.02.2020

 

Снощи прибирайки се към 23ч. най-сетне отидох на масаж на краката в едно от многобройните студия на нашата улица. Младата и много красива собственичка имаше желание да си говорим, въпреки малкото и знания на английски. Не, че моят е прекрасен, та взе да ме разпитва за семейство, деца, направи ми сто комплимента, как изглеждам на 35 години( за което получи бакшиш) и ми разказа много за живота си. Тя е на 27 години има син на 7 години и бебе на 6 месеца. Майка и гледа децата в село на 10 км от Хой Ан до като тя работи. Мъжът и е шофьор в Да Нанг. Каза ми: Виетнамката жена не спира да работи до като е жива. Сутрин ставам рано, пера, гладя, готвя, после идвам тук да работя. Доволна е от бизнеса, защото по образование е медицинска сестра, н не  упражнява вече професията, защото заплащането било много малко – 2000000 VND. А само за уроци на сина и плащала 1млн. И други неще ми разказа, но през цялото време беше усмихната и си вършеше работата добре. Общуването с тази млада жена беше някак обогатяващо и искрено и желая щастие.

И така, защото днес е празничен ден, нали така, сме решили да не решаваме какво да правим. Младежите си купиха снощи тур до Bana Hils, увеселителен парк, където освен моста поддържан от гигантски ръце имало и много други атракции. Ние с Деси отдавна сме го отхвърлили като възможност за убиване на време и ще прекараме деня в чудния Хой Ан. Не сме станали много рано този път, ако това означава 8:30 ч, и без да бързаме към 10 с лека стъпка  се отправяме към центъра. Емил и Мариета са отишли на шнорхелинг на някакъв остров, ние се отказахме, защото и двете имаме сериозни проблеми със слънчеви алергии и аз вече си понасям последствията от вчерашния плажен ден. Та, с Радо сме се разбрали да пием кафе, той е открил в една скрита уличка някакво кафене и ще ни води там.

IMG_6331.JPG.799d314fa936b656565764209c4d2966.JPG

 

Влизаме в дворче, минаваме покрай бара и по стълбите нагоре се озоваваме в стая с много широко отворени прозорци, красив дизайн и само за нас. Що се отнася за интериора, аз съм видна клошарка и направо примирам при вида на стари, реставрирани мебели, използване на необичайни предмети за направа на лампи, декорации и т.н. А в Хой Ан е раят за всеки клошар. Такова чувство съм имала на антикварния битак на площад Санто Спирито във Флоренция в един неделен ден. Е, тогава едвам се въздържах да нарамя някой шкаф или ваза. Какво да правиш, всеки със своите лудости. Във Виетнам нямах пориви за нарамване, защото изначално бях наясно, че нямам опция за пренасяне, пък и миналото лято преживях  своеобразен катарзис в Бали, като преодолявах всеки ден желанието да натрупам всякакви съкровища и да изпратя контейнер до България. И в този четиринайсетифефруарски ден съм спокойна и само наслаждаваща се на заобикалящите ме малки и големи красоти. Поръчваме си яйчено кафе,  а Радо  не го е опитвал, въпреки, че идва за втори път във Виетнам, и непомня как наречени, нещо като сорбе с хибискус и Butterfly pea flowers. Изкарахме си в безметежно размазване близо час и с нежелание поемаме на разходка. 

A9929F15-263E-4267-9DEA-CC0627D6878E.thumb.jpeg.01053d900105cb7b79cd09d06e4fede9.jpeg

 

7B412ADC-B167-4ABC-8BFD-43DD7B65B16E.thumb.jpeg.ec0a11b06b37f614027c41549fe436b1.jpeg

 

6A92A424-4EEB-4099-9159-F9067F23E541.thumb.jpeg.4f5e17db6cf471763ca52ac43434597c.jpeg

Навън е сериозна жега, едва се мъкнем и влизаме из дюкяните без ясна цел. По едно време Радо не се почувства добре и се върна в хотела, а ние с Деси се настанихме на друго място привлечени от апетитни красоти на витрината. Ще ядем торти и…. пържени картофи.

3E1DBDBE-6395-44DF-B5A9-7C9291E2F481.thumb.jpeg.6aa7ad91f07ab72e38b57d94db39f0af.jpeg

Много добре ни се получава и когато сме си починали достатъчно на хлад, тръгваме по магазините с надежда да направим най-накрая големия шопинг. Не ни трябваше много време, за да се откажем, просто нищичко не ни хареса достатъчно. Дори инатливото ми желание да използвам  легендарните шивачи на Хой Ан претърпя пълно фиаско, след като спазарих за $25, след полвинчасово чудене избрах плат за риза на мъжа ми и когато извадих листчето със снетите от мен размери, се оказа, че не съм записала дължината на ръкава. А това е изключително важен размер в неговия случай на висок и дългорък екземпляр. Е, изругах се наум, рекох чао на любезните девойки и се върнахме в обедния пек на улицата. В това време Радо се обозначи в добро разположение и се присъедини отново към нашето безцелно скитане. То не бяха оживените централни улици, зяпане на картини, ровене из джунджурии, изгубване из разни сокаци, снимки, снимки, направо фотосесии с хореография, пазарлъци, пак пазарлъци за копринени шалове на едро, пак сядане на сянка в заведение до реката. И ей така си мина денят. Прекрасен,разпускащ, весел ден.

IMG_6315.JPG.ee64c2fdb32e82b2bf2deaab79a7649a.JPG

 

 

 

IMG_6332.JPG.ba1b56554a85c6867f407bb7f3060109.JPG

 

IMG_6333.JPG.fff9ffc43b79e887b21a675042a50e2b.JPG

 

IMG_6337.JPG.60a0054a7ac68c4a67b61a9c886de357.JPG

 

IMG_6339.JPG.53b8ed00c117eed764978409f97e7108.JPG

 

IMG_6341.JPG.3ee376b57843b6c2cc054c2f51c9b812.JPG

 

IMG_6342.JPG.19f13da3401f1c1596c7ff19215b6c7d.JPG

 

IMG_6346.JPG.606847a8e0278c8d1ba812d2e1ab3fad.JPG

 

IMG_6347.JPG.4a70cc8d41a5d04171ab5ec5c0190889.JPG

 

IMG_6349.JPG.8bb95a992c502d6d7cfda6bf50da2d19.JPG

 

IMG_6358.JPG.ad629781c484b5b3c6df5dc7aef181ed.JPG

 

IMG_6370.JPG.d3ece430a682e2789013bf1dff928c03.JPG

 

IMG_6440.JPG.7578eb8efcec5c66eb610ddcc211a7b6.JPG

 

 

IMG_6444.JPG.0cd614894aefd3c7759cf08a5a657323.JPG

 

IMG_6371.JPG.19c8dd96bd1835b56b97146c46558488.JPG

 

IMG_6377.JPG.25b62af277251c41ab1001e2f5bc29b6.JPG

 

IMG_6391.JPG.4246af2edfb8f5f72c5f5bf94679ed72.JPG

 

IMG_6398.JPG.5706cec0bf3404b5197d8808222addc0.JPG

 

IMG_6447.JPG.1a98ed68534a89a3eb87d70ed3975124.JPG

 

IMG_6450.JPG.8d2181f6b3afb7ac812d59b97aed48cc.JPG

 

IMG_6469.JPG.273a35fc846d0b9985579d90a77372d5.JPG

 

IMG_6475.JPG.2400a10cce3cc64f0ee3158a7ac665e2.JPG

 

 

IMG_6451.JPG.55bbc1f6c6dfabd5b800a6a9a4d33e71.JPG

 

IMG_6454.JPG.3f9040f2bf24630f4e618ae4ca90f862.JPG

 

IMG_6507.JPG.7b8cc8256715c5a6e15e50dc3063de87.JPG

 

C16C8188-1374-4218-8926-A1CF00DBA2B3.thumb.jpeg.5d787b04f50a776a3e5923be7ff1d4d8.jpeg

Вечерта последна сбирка в същата кръчма. Тръгвайки си, на ъгъла на главната улица се заслушахме в музиката на живо и единодушно решихме да пием по едно тук.Пееше една пълничка виетнамка с припяващ китарист, не беше много зле, пък и не придиряхме прекалено. По едно време на сцената се качи един русоляв момък , взе китарата и ни отвя главите! Бих казала, че е професионалист, от Англия бил, се представи и събра огромна публика. Изпразнувахме празника запомнящо се дет се казва.

IMG_6512.JPG.45760285944c98f22372704975e360ef.JPG

 

IMG_6509.JPG.8d549e7f316b2d19da07e576b0f8771c.JPG

По пътя обратно се снимахме за н-ти път на моста, установихме, че до всяка обществена тоалетна има банкомат,

IMG_6527.JPG.74fa2dcb997219edcfae6ab64133d245.JPG

полюбувахме се последно на цветните фенери на града и се сбогувахме с нашите приятели.

А Хой Ан е прелест! Ще се върна някой ден тук.

Следва….

 

 

  • Харесвам 20
  • Браво 1
Връзка към коментар

15.02.2020

Тъмница, сънени хора се прозяват и пристъпвайки от крак на крак се взират за очакваната кола. В 5:30 сутринта изглеждахме така на входа на хотела.Вчера на няколко места проверихме цената на превоз до летище Да Нанг. Цените варираха в широки граници от 400к в хотела ни, до 240к в една пералня на нашата улица. Ясно е какво избрахме и платихме предварително. За пореден път се убедих, че всички услуги в тази част на света се изпълняват без проблем. В уречения час отново голям джип тойота пристигна, натоварихме се, сбогувахме се с персонала на хотела, които ни бяха приготвили закуска за из път и казахме довиждане на Хой Ан. Много скоро спряхме и започнахме да се провираме бавно през рибен пазар. Интересни стоки имаше. После преминахме в тъмнината през малки селца, където всички къщи светеха и народа закусваше на пластмасовите масички по тротоарите, носеше стоки. Преминахме покрай дълга погребална процесия, що ли пък толкова рано ги правят, не сме питали, защото шофьорът ни е безсловесен, на английски де. Около 6ч. вече сме на летището в Да Нанг, от където ще летим с Виетнамските аеролинии до Хо Ши Мин или както го наричат южновиетнамците със старото му име Сайгон. Чекираме багажа и отиваме отвън да си хапнем закуската. Помотахме се и дойде време за качване в самолета. След 1,30 – часов полет в 9:30 кацнахме в Сайгон.

4AAA5590-0C22-4372-926C-658C7F6FB57E.thumb.jpeg.23dcdb7b5b51e121e29bfe3d083ebcd5.jpeg

Бързо се измъкнахме от летището, като още от терминала започнаха да ни приканват от гишета и свободно обикалящи за такси с оферта 250к до центъра. Да, ама ние не сме вчерашни и ги знаем таксиджиите и на нашето летище и намираме стоянката на правилните коли. Питам колко ще ни струва, отговарят – по метър, но около 170 – 180к. Товарим се и бързо преминаваме из улиците, за да стигнем до улица Bui Vien, където е центъра на туристическия купон. Hong Han Hotel ми е препоръчан от Тони и сме напълно доволни от избора си. Още в антрето трябва да се събуеш и да влезеш нагоре по стълбите бос.

7742C547-12A6-4B37-A291-DC7080574CC7.thumb.jpeg.d12cf905b407b24031eb26d3d1eabf1c.jpeg

Наистина е трептящо чисто, макар и с вече поовехтяло обзавеждане. Стаята ни е огромна, май беше тройна, гледа към улицата, но не е шумно, защото има два реда дограма и сме на 5 етаж. Това го разбираме след 12ч., когато се настаняваме. Преди  това седнахме в заведение  наблизо да хапнем, защото от сутрешните кутии само плодчето ставаше  и да се поразходим наоколо.

IMG_6551.JPG.f87ed95114828ae2f1514d886b5920fd.JPG

 

IMG_6553.JPG.3394e06b6f926e76979ff5258de64dea.JPG

 

IMG_6557.JPG.bc543fc49ce3bd145527b6f88c78a497.JPG

 

IMG_6530.JPG.480bf029d371e3e1b52a31a80e4fac69.JPG

 

IMG_6533.JPG.5b6c9ffde8562fb6586e80b888840e7f.JPG

 

IMG_6534.JPG.c0a3ddd5e1e63ef0fa767affae63a5d5.JPG

Естествен ароматизатор във WC - то на заведение:

025AF54B-4285-44BE-91F6-259492D95900.thumb.jpeg.431fd26370660301edbb4de852f6ebfa.jpeg

Още с пристигането си заявихме тур до тунелите Cu Chi, започващ в 13:30ч. Трябваше много скоростно да се изкъпем и преоблечем, то пък имахме проблем с водата, бързахме, но успяхме да закъснеем няколко минути. Автобусът беше с около 40 местен и бързо се запълни, спирайки на няколко хотела и агенции. Гидът ни според мен беше бивш военен.

IMG_6576.JPG.fcd79bd9d59c5cddcd9c52d9ca897bc1.JPG

Забравих името му, но тонът и командаренето го помня. Разказа ни с патриотичен патос разни исторически данни, подчерта героизма на виетконгците, сподели за социалните политики или по – скоро за липсата им към хората с увреждания, защото по средата на пътя спряхме в цех за производство на типичните виетнамски картини върху бамбукови плочи. Там ни показаха как се правят декорациите от яйчени черупки, седеф и други, как се шлайфат, за да станат така лъскави. Питах дали се лакират след това и девойката екскурзоводка на място каза, че не се ползва лак. Не съм убедена дали се разбрахме обаче и не смея да го твърдя убедено. Много са красиви, но и доста скъпи, май нямаше покупки от групата.

IMG_6561.JPG.21f7d26802d274c9fe94c26f36bd6e45.JPG

 

IMG_6562.JPG.ad6969ddf9fe3158b0fd48ebc3f50b1f.JPG

 

IMG_6565.JPG.89be580a5053925019fb744069cd7b18.JPG

 

IMG_6567.JPG.ba1398a45c04d0da3ffd40495c64e092.JPG

 

IMG_6571.JPG.7c727a038e0e1df3d8b12a01232c7aaf.JPG

 

IMG_6572.JPG.01b2886416de27c4d4d5310e4caeb078.JPG

Когато пристигнахме в района на музеят на открито Ку Чи, нашият гид ни разказа разни интересни неща – тунелите са с дължина около  250км. Направени са на три нива, като имат специална структура, за да не се наводняват. Показа ни вентилационните приспособления.

IMG_6578.JPG.808d9ddaa8f2bfb540d56d532ed55732.JPG

Максималният престой вътре бил 3 часа.

IMG_6573.JPG.ad1836bc141a72599ebe163492839c4f.JPG

 

IMG_6575.JPG.b076a3a7cadb4607dbf702b805c7008c.JPG

Има разни макети на капаните залагани от виетконгците, изработката на средства за отбрана и други. Всичко това се намира в гориста местност, бивша джунгла, която през 1966г. е превърната в лунен пейзаж от  30 тона американски бомби с напалм. До тогава дърветата трудно се обгръщали от 2-3души. Сега гората е около 30 – годишна.

IMG_6594.JPG.e8c091e0b19f71644170d40cf16572be.JPG

Водачът ни няколко пъти каза, че част от тунелите се поддържат и до днес, защото никога не се знае дали войната няма да почука на прага. На едно място има тунел с дължина 10-на метра, където да пропълзиш и да разбереш като какво е чувството. Моите спътници пропълзяха, аз не, клаустрофобията ми избухна с пълна сила. През цялото време се чудех как са се водили военни действия в тази лепкава жега. Войната е най-гадното човешко действие! 

IMG_6596.JPG.4a38fae4ccdc349984ff751b5d95887d.JPG

Почерпиха ни варена маниока, това е корен с подобен на картоф вкус, с  който са се спасявали от глад през войната, а сега е традиционно на трапезата им. В Транг ан ни го поднесоха на вечеря и си записах наименованието на виетнамски – casaba root.

IMG_6590.JPG.cda8bdb2453ecd81fe5e1ea034f1f47c.JPG

В 17ч. потеглихме обратно. До скоро си мислех, че този тур не си струва и не е нищо особено, сега все повече убеждавам сама себе си, че е било познавателно и интересно.

Слязохме на Ben Thanh market, който се намира в едноетажно огромно хале и вече беше затворен. Отстрани на нещо като площад обаче започваха да се редят сергии с всевъзможни стоки. Първо си купихме плодове, всеки по една тарелка и бързичко ги излапахме на тротоара. После се мотахме и пазарихме, зяпахме из улиците, минахме по нов маршрут, ядохме бан ми сандвичи в едно хубаво място, в чиято тоалетна се срещнах с най- голямата хлебарка евър, но не пищАх, а само и направих път. :grin:

IMG_6600.JPG.c51f3366bdc6c41d1687e41e595c6406.JPG

 

IMG_6602.JPG.fe993e74cff62200f5d66e5bc89a3340.JPG

Някъде към 22ч. се дотътрихме до хотела, а на нашата улица е като на Самбодрома на  карнавала в Рио! Някакви превозни средства се промъкват през тълпата, музика от всякъде, светлинни лъчи в небето. Точно срещу вратата на нашия хотел има нов, ама с rooftop bar. Ще ходим да пробваме нощния живот, решено е.

IMG_6642.JPG.963da4a410391582870583318c8c07b7.JPG

 

IMG_6643.JPG.3a5ce963882be18600224580a847828c.JPG

 

IMG_6610.JPG.0ef8e09645b3dbc483a45ff05fc3e982.JPG

И се приготвихме за нула време, изстрелваме се на покрива, където на няколко нива и чепки е подредено супер приятно място. Поръчваме си питиета и се кефим на гледката към града на почти 360 градуса. С две думи – одобрихме нощният живот в Хо Ши Мин. Другият път – повече.

IMG_6614.JPG.61c02ec32e4e9db8d5dd393e705336e6.JPG

 

IMG_6616.JPG.ed2989ceb393253a3b8f5f1752fff1a5.JPG

 

Слизаме след час – два и не си виждаме хотeла! Стига бе! Вратата ни я няма. Осъзнаваме, че е спусната метална ролетна врата, която е скрила всяка индетификация на мястото. Хеле, намираме звънец и след малко съненото момче ни отваря и бързо затваря зад нас. Замислям се… и с обувки в ръка лазим по стълбите до 5 етаж. Лека нощ!

Следва…

  • Харесвам 20
Връзка към коментар

16.02.2020

Закусваме на лоджия над улицата, която разбира се е красиво декорирана с растения и аксесоари. Омлет със зеленчуци, което е обичайната ни закуска от началото на пътуването, този път е допълнена с мини багета за всеки, лека въздушна и хрупкава. Диня и банани също има, което е достатъчна причина да сме в прекрасно настроение. Грабваме си раничките и тръгваме да опознаваме град Хо Ши Мин. И се сещам отново за култовото Goood mooorning Vietnaaaaaam!   на Робин Уилямс от едноименния филм. Който не го е гледал, да се поправи.

Улицата отдавна е пълна с хора и превозни средства, жужи. Първа спирка съвсем наблизо е да купим кафе. Кафе на зърна, от специализиран магазин.

IMG_6647.JPG.a55b77d988a909c572bee809a0204949.JPG

Избрах си онова 100% арабика с дъх на шоколад, отвориха чисто нов голям пакет, от който ми премериха и вакуумираха два малки пакета. Сега ме е яд, че не взех повече, но ни предстояха два полета и не смеех да трупам багаж.

IMG_6654.JPG.1e3def692d6e54149c7118b2315b4e98.JPG

Като отметнахме важната кафеена задача вече със стегната крачка се запътихме към централните забележителности. От вчера сме си изградили тактика да се движим из малките преки улички, между къщите на местните и с нескрито любопитство надничаме наоколо.

IMG_6656.JPG.e7db67d54574881ed6425b541c73e096.JPG

Достигаме първо до Кметството, много красива колониална сграда.

IMG_6662.JPG.42c94b9a8430e55c3e378e00406e792a.JPG

Перпендикулярно на нея се простира дълъг  пешеходен площад със статуя на Хо Ши Мин, разбира се,

IMG_6664.JPG.d56b768311d9de95af77e774a34fc61e.JPG

Красив фонтан

IMG_6670.JPG.47a90f86ce9bdc15dad67755ea94361c.JPG

Наоколо са високи модерни сгради

IMG_6677.JPG.929e5dc1c509ce00f011ea45a82ca00f.JPG

 

IMG_6678.JPG.a32d7645d63e9045dbb2c9ad9792501e.JPG

 

IMG_6679.JPG.31818e8ccd6b134a3f8d00bee0f3c3a9.JPG

 

Към края на площада се намира и Операта, която в момента е в ремонт.

IMG_6671.thumb.jpg.2f07068a14ce29171038cf611ae2ed6b.jpg

Ние виждаме в далечината вода и тръгваме към нататък. Достигайки брегът на река Sang Sai Gonкоято е голяма като море, сме разочаровани, че корабът ресторант не работи.

83872CC1-D72A-4A5B-9784-11779ABEBC25.thumb.jpeg.b01abdee3cfac9a7fc2bd6b967e996f3.jpeg

 

IMG_6680.JPG.4dfa50e707bac71eaf3ef21edc1d590c.JPG

 

59ACA2A0-8E9C-4A10-B997-CC6C4469ACD0.thumb.jpeg.ddf50cb420fe97c36d9a897b6d90c65c.jpeg

Пие ни се яйчено кафе, но така и не успяваме да намерим в Сайгон. Връщаме се обратно и правим опит да влезем в някое от заведенията във фамозния блок на площада, но нещо не се справяме с лабиринтите от стълби и никой не ни помогна.

IMG_6691.JPG.cd90de889f226f96194b7f0fcc33ac2a.JPG

 

CDFD77A1-9AD0-4149-9EB6-3C720B6D9EDA.thumb.jpeg.d1b136a4d9a6d3fdc563c7af028c6481.jpeg

Нямаме много време и отиваме да видим Пощата и Катедралата, които са една до друга. След кратък престой на хладно в красивата сграда на Централната поща, излизаме и тъкмо щракаме няколко кадъра със Знамето, от автобус се изсипва група, облечени с разноцветни носии.

IMG_6700.JPG.3a221984902f7753e6cd34baffba800a.JPG

 

9FDC89BC-1A30-4C54-B8C5-6675E25C0A8B.thumb.jpeg.bd8293e49e2060113b2daf1ac32f98e4.jpeg

 

15D4147E-D0A8-48F7-85C1-1A69EC779813.thumb.jpeg.8466f79429f5b85d01fd1264afcf0f04.jpeg

 

21D104A5-6D9E-4190-BAB1-FA20D64E0A19.thumb.jpeg.8ebe8b6c8aba801797f3865e55a841e0.jpeg

 

IMG_6703.JPG.35a4e1d908459ff688b0417bd5f43738.JPG

 

IMG_6716.JPG.17ea8b7f4fa8a613d57c814c36134546.JPG

Нареждат се за снимка и ние с отработени бързи реакции се кордисваме до тях. После им давам и знамето, тази снимка е качена в галерията.

Катедралата е затворена, за това закрачваме по една от големите улици, намираме си кафене за малка кафе и торта пауза близо до университет и пълно с младежи учещи на масите на групи.

IMG_6727.JPG.99e51cd8cd1bb515995338f5b4197ea9.JPG

 

IMG_6731.JPG.f0de3d62011e27815c806476ca676609.JPG

 

IMG_6696.JPG.6d73b6ba9cbf9a7b06a1029a315fd285.JPG

 

CC17AD34-F9A9-4CD6-BEAA-3E34DCB6BE04.jpeg.8d386eb55b285a0a15f610560a43d143.jpeg3670922B-FA92-4A23-AE47-2AD3CA4DB849.jpeg.8d9043949056a6602179b3c5a340c1a0.jpeg

 

После минаваме покрай Палатата на независимостта, пекът е жесток, аз си намирам чадърче от огромна листо, отронило се от дърветата наоколо.

IMG_6736.JPG.ce783e9bae0b322f58657bf990a720a2.JPG

 

IMG_6738.JPG.c3322a47311fe5c3faf815f53a7b2dd8.JPG

Ще трябва да се връщаме, защото разстоянието до хотела ни е около 3 км, а имаме полет в 16ч. Вървим из улици и градини, зяпаме, радваме си на деня.

IMG_6742.JPG.7c676ccd69f7d61dd3d5589d4bf7b8fb.JPG

 

IMG_6747.JPG.c53c0de060dfbbcd14303f89767e69e3.JPG

 

IMG_6749.JPG.342b5cf625a472a8a278be6b71ac1127.JPG

 

IMG_6757.JPG.3f0ca9de5476b43cbcda7e3e21f1ec45.JPG

 

IMG_6758.JPG.328e00835185939aed00b678a1e5cb3b.JPG

 

FA274307-8834-4636-BECD-D2C7AE2BC4BE.thumb.jpeg.095141be34b1c82013ca86f8e8712fb1.jpeg

Последният ни ден във Виетнам. Толкова съм влюбена в тази страна, без да имам огромни очаквания преди това. Самият факт, че искам да се върна някой ден е достатъчен да покаже колко ми харесва. Единственото място от далечните, на което искам да се върна е Нова Зеландия. Второто е цветният и красив Виетнам. Дано!

Любезните домакини от хотела ни извикват такси около 13:30ч, сбогуваме се и тръгваме към летището. Стигаме бързо, плащаме 165к+10к/тол такса някаква/, това съм записала, търсим чекин гише на Cambodia Angkor Air. Имаме полет с тях до Сием Реп в 16ч. и съм получила мейл да сме 3 часа по- рано на летището. Ние естествено отиваме само 2 часа по-рано. Виждаме логото и се нареждаме. Когато ни идва реда, моята дамска чанта е с поставена лента, служителите казват, съжалявам, но тук чекираме за едикойси полет, вашият е на отсрещната страна и още не е отворен. Отиваме отсреща, там има няколко ядосани американци, висящи от час и половина пред затвореното гише и са нервни. Ние сме си спокойни, аз имам билет с ръчен багаж 7 кг, а Деси има и чекиран. Това се налага, защото билетите са безсрамно скъпи. Моят ръчен куфар е с възможност да се разтегне и него сме натъпкали до край, за да го чекираме. Имаме и две раници с ръчен 7 килограмов багаж и моята платнена дамска чанта, която вече има лента и сме я оставили при младежите зад нас. Въобще голямо треперене за тези килограми беше, носех кантар за куфари, бяхме прецизни. Нищо притеснително не се случи, въобще не бяха прецизни и ние спокойни се настанихме в Diners салона. Когато тръгнахме към гейта успяхме да похарчим последните донги за няколко магнита, а приближавайки ни посрещнаха от наземното обслужване с табели „Сием Реп” и ни насочиха към изхода. Оказа се, че само нас чакат, в самолета имаше около 30 човека общо.

IMG_6761.JPG.af239190c8c27d5895c2bc66439bb971.JPG

Бяхме се начели на ужасии за тази авиокомпания, но се оказа, че летим в нов самолет, всичко мина чудесно и в 17:10 ч. бяхме на красивото ново летище в Сием Реп.

IMG_6777.jpg.cd86777a8fe7521cee8685a4bbdf9709.jpg

 

IMG_6779.JPG.7b22e712aa8b432cd968cc648f472703.JPG

Излизането беше бързо и намерихме шофьора на туктук, изпратен от хотела ни. То хубаво, ние четиримата се събираме без проблем, но имаме и багаж. Явно не са отчели, въпреки отделните резервации. Самоотвержено човекът се хвърля да подрежда един върху друг куфари и чанти, сядаме на по една кълка и потегляме. От летището към града е направен двулентов прав път в двете посоки, разделен от някакви храсти по средата. Минаваме покрай строящ се увеселителен парк с доста голямо виенско колело, скоро и това ще бъде атракция тук.

IMG_6788.JPG.3c50917cc7b76781822ca6f29a9dcb33.JPG

Возим се, зяпаме и стискам багажа до мен. След двайсетина минути правим рязък завой към  улица без асфалт и баааам куфарите , които са зад водача изхвърчат в прахоляка. Стоп машини, товарене , мигане, усмивки, събрани в извинение ръце, усмивки. Тръгваме отново и след малко спираме пред вратите на хотелът ни Central Blanche Residence. Посрещат ни едни усмихнати млади хора, настаняват ни бързо, а пристигналият два часа по- рано @Dian ни се усмихва широко.

IMG_6791.JPG.e8fdad1e9d203000a4ef4eef41ddd87b.JPG

До като се оправим и се стъмни, тук това се случва около 18:30 – 19ч. Събрахме се в лобито, качихме се на един от чакащите туктуци, нищо , че сме петима, намерихме формулата за сядане и срещу $2 ни откараха до Pub street. Тук трябва да отбележа, че не е необходимо да се обменят пари. Имат си камбоджански, но всички цени са и в щатски долари. Siem Reap е град, възникнал заради туристите, пристигащи да видят Ангкор ват. Аз си го представях като малко градче, по- скоро село, а то се оказа доста голямо по площ, центърът е нещо като Слънчев бряг, поне както съм го виждала по снимки, защото аз от 2007г. съм се зарекла там да не стъпвам. Светлини, кръчми, магазини, сергии, музика отвсякъде, пълна лудница. Ама нали сме в Камбоджа, гмуркаме се в тълпата, с непредубеденост. Миии интересно ни е, пообиколихме напред – назад, седнахме в един ресторант и се прибрахме да спим, защото утре е ден за изгрев.

IMG_6793.JPG.0c34e9278fd7db53de213ebea8b731a8.JPG

 

IMG_6798.JPG.c310329787409d5a6495725058de762c.JPG

 

IMG_6803.JPG.4d5c7545dd1a3ca942cf28edf332776e.JPG

 

FA731A85-7D0D-46AB-B0AB-E280CB8EA269.thumb.jpeg.2f3dd1cfab3a8847db574c7e2b9a88c6.jpeg

 

IMG_6806.JPG.6055fbdfecb753178467be3848d6f56f.JPG

 

EEC113FA-353C-4685-ABEB-EE7E095CCEEB.jpeg.65d678ff2f9c5856d71ef82f6380a079.jpeg

 

IMG_6807.JPG.cbb1b8c52ad6adc5eda1f31cf921a26d.JPG

 

Следва…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Харесвам 21
Връзка към коментар
Преди 1 час, Ushakal каза:

Цвете, къде точно в Хой Ан е магазинчето с моделите на корабчета? Има ли и традиционни модили?

Мисля, че е на улицата покрай реката, от страната срещу нощния пазар. Не съм сигурна, че има виетнамски традиционни модели.

  • Благодаря 1
Връзка към коментар

17.02.2020

Денят „черешка на тортата”  започва много рано. В 5ч. потегляме с два туктука, които са пред хотела още от 4:30. Сега ще препоръчам много горещо нашият водач, не шофьор, водач, в смисъл на гид , Pоnleu Leang – във фейсбук и другите му контакти. @mililia беше го похвалила тук, благодаря!

A63FFD77-6B8E-440F-8709-1D45C41C9083.jpeg.7aec1906bae45fedcf6da753d436d2f4.jpeg

Този човек, въпреки, че не беше длъжен ни показваше къде да застанем, за да снимаме, разказа ни някои неща, ходи из храмовете с нас и ни напътстваше, винаги много точен за уречен час. Много сме доволни. Ако отидоте в Сием Реп, наемете го, той заслужава.

И така, началото на пътешествието из приказните древни кхмерски владения настъпва. Първа стъпка е да си купим билет за храмовете. Касите се намират далеч от Ангкор ват, можеш да платиш с карта, но Diners не минава. Има възможност за еднодневен и тридневен билет, има и за 10дни, но купуването му е по-скоро изключение и за това няма да го коментирам. Ние си купуваме 3 – дневен за $62, за който те снимат и го показваш на входа на всеки храм. Важно е да е на лесно място и да се пази. Днес ще правим т.н. Малък кръг.

Втора стъпка е да достигнем до входа на Ангкор ват. Тъмно е и е леко хладно от движението в открития туктук. Облечени сме с тениски и дълги панталони или  рокли, което е важно, защото не се допускат нито мъже, нито жени с голи рамене и колене. След около километър и нещо спираме за проверка на билетите, паркираме и тръгваме в тъмнината. Преминаваме през широко, подобно на площад, но без настилка място, където под навеси са разположени снимки, маси, столове, някакви експонати, има доста служители, явно е някакъв музеен център. В края му достигаме до рова, пълен с вода, който огражда Ангкор.

IMG_7089.JPG.ec9d9f9f61259a4e326dcac23a79df1c.JPG

Погледнат отгоре този ров има абсолютно правоъгълна форма и се преминава в момента по плаващ пластмасов мост, много странно усещане, защото оригиналният мост е в ремонт.

IMG_7518.JPG.a5c46fbdfa29293ebb864dab03667d69.JPG

Следва дълга централна алея, по която вървим заедно с още хора, но не толкова много, колкото съм чувала. Понлеу ни посочва една не много висока сграда в ляво, на която се покатерваме, за да чакаме слънцето.

IMG_6818.JPG.88ed9378f68f40a3dbea2734979a8f57.JPG

Намираме си местенце и се заглеждаме в просветляващото небе. Започва да става розово, после още по-светло, просветлява съвсем в синьо. Викаме си, егати изгрева! Слънцето явно е зад облаци.

IMG_6810.JPG.c512ed7bfaa3d719d235458d03422ca1.JPG

 

IMG_6816.JPG.16bbd3a9238ef28589cbac0249b9cbf3.JPG

 

IMG_6817.JPG.792fae72a55eb459455b9dee1513a4de.JPG

 

Тръгваме наоколо, лявото езеро пред входа е заградено за реконструкция от една година. Тръгваме към дясното езеро, на брега му има тълпа, но е рехава и се добираме до позиция за снимки с отражения.

IMG_6849.JPG.baac988d446b1cbf8009fb0d1e473e5d.JPG

Към 7 без малко Понлео ни подканва да се върнем пред лявото езеро. Що пък пак там? За да видите изгрева. Е, той не се ли състоя!? Не е, тук е магично раждането на слънцето. Небето отново е обагрено в розово и слъчевият диск се показва из зад най- дясната кула на храма. Закача се на невидима кукичка и започва да се плъзга сякаш дърпан от въже от някой в ляво.IMG_6860.JPG.9bfcbc79999252cc713204a0d35afa46.JPG

 

IMG_6867.JPG.21c50dd7ed139d5610abc0f9906772ae.JPG

 

IMG_6873.JPG.b861bc4a6018044aa064c994b3f9c829.JPG

 

IMG_6901.JPG.f63e5fde31746c4ff4a3915052b9cc95.JPG

 

Сменяме позицията по инструкция, за да можем да направим такава снимка. Ехаааа! Красота!

IMG_6907.JPG.78dc991ec33a75a815db32ade32d6b92.JPG

 

IMG_6911.JPG.a6e1ec03dbfc9135ab57c658c56f3a8a.JPG

 

F6323E1F-AA90-48E1-9827-AA84EB9C2C15.thumb.jpeg.f73f45f344a9b0f014cbc27f881138a0.jpeg

Вече спокойно можем да продължим към портите на Кхмерската имперска столица от 9 до 15 век. Ангкор по времето на своя апогей той бил по-голям по площ от съвременен Лондон или Париж  и имал почти един милион жители! Градът бил планиран до най-малкия детайл: имал пътища, храмове и силно развита система от канали и водохранилища. Сложната градоустройствена система целяла две неща: да запази Ангкор от наводнения по време на мусонните дъждове и да осигури вода за дългия сух период. Успешното управление на водите за жителите означавало сигурност - местните берели до 3 богати реколти ориз всяка година! С помощта на своите огромни инфраструктурни проекти и силната си армия, Кхмерската цивилизация доминирала югоизточна Азия в продължение на 6 века. Храмовете на Ангкор били неговите най-важни средища. Те се използвали не само като религиозни, но също административни и образователни центрове – нещо като комбинация между храм, училище и градска управа. Били също така единствените масивни сгради, защото камъкът бил материал, запазен за боговете и мъртвите. Всички сгради, посветени на живите хора – дори величественият дворец на кхмерския император – били изградени от дърво.

А храмовете били много. Казват, че в разцвета на Ангкор наброявали 1200!

Огромният храмов комплекс Ангкор ват е изграден през 12 век от Сурияварман II първоначелно като е посветен на бог Вишну. Затова в централната зала за молитви е имало златна статуя на този бог. Всеки елемент от храмовата архитектура носи богата религиозна символика. Петте кули представляват петте върха на митичната планина Меру – домът на боговете. Сградата има множество стръмни стълбища, които символизират трудния път към просветлението. Петкилометровият ров, обграждащ комплекса, представлява космическия океан. След смъртта на Сурияварман II, храмът се превръща в негов мавзолей. А по-късно, когато Ангкор Ват става будистки храм, статуята на Вишну е заменена с такава на Буда./източник: interesnimesta.com/

Всъщност има много информация и може да се прочетат факти за строежа – технология, скорост, инженерни похвати, за най – дългия барелеф – 790м, за това как градът е бил изоставен изведнъж, като най- правдоподобната теория е климатични катаклизми, които утежнили и без това скъпата поддръжка на храмовете. Оставям на всеки удоволствието сам да открие за себе си историята на това мистично място. И няма смисъл да разказвам какво сме видели, огромно е и трябва да се преживее.

IMG_6943.JPG.7f77a11ae66584562dac00d5de425e89.JPG

 

IMG_6947.JPG.78cbc5f55b236339be4837d9405aa1ef.JPG

 

IMG_6963.JPG.591a8829ab090ff92451fb288df5930b.JPG

 

 

 

IMG_6972.JPG.35e3ea7196aafe5fbcdd895486af175b.JPG

 

61D92822-3C9E-4C79-B1ED-0F5FDEC9DA92.jpeg.83daac8704933655617a7014cb6f9c00.jpeg  2778B686-6AC9-4245-86FB-851A11E41194.jpeg.4aafa3fdf85396c77a8b186371f29968.jpeg

 

C4501A9C-A2BE-404B-8FFE-CA7B750D7DF5.jpeg.2f1c8bd59302fb073a4c878bf4a6f84e.jpeg  IMG_6991.JPG.5f0bd18cd44b1bb72f56107827eb165b.JPG

 

IMG_7001.JPG.2259972e9da5b2341d992263d223f808.JPG

 

IMG_7012.JPG.56c6de613b037339078ad3222bf7a43c.JPG

 

IMG_7014.JPG.b71420a5f5ffb0abb30a4d8c21e8480d.JPG

 

IMG_7028.JPG.483ad26870c2e86ba4019c603f301eda.JPG

 

IMG_7036.JPG.6f4c72c25936387c1c1f65684e612e13.JPG

 

IMG_7042.JPG.7d2f41b83587f7ccb1a7cd4d1853b1d1.JPG

 

IMG_7045.JPG.80cdcf4fe4c7b49dce4dcb6b308e9d92.JPG

 

IMG_7049.JPG.54f09159494fb1b914b0365ee36463b0.JPG

 

IMG_7051.JPG.9cce5c1aa1729c4e926b99269e4e4c53.JPG

 

IMG_7055.JPG.224ad051daa8894f4a2ba632ec5d4af2.JPG

 

IMG_7063.JPG.164e19280c42f6febab688cf7e32cd92.JPG

 

IMG_7066.JPG.6b92f5ff2062aef71de55765459b72d7.JPG

След Ангкор ват следват Ангкор том с  храмът Байон (Bayon) със своите 45 кули и 240 лица по тях, Прея Кхан (Preah Khan), Та Пром (Ta Prohm) – погълнатият от дърветата храм, декор на филма Лара Крофт, и още един или два, чиито имена не помня. Няма да ви разказвам за тях, не за друго, а защото ми е много трудно да възпроизведа къде какво точно съм видяла,всичко е слято в една картина, запечатани са само отличителните белези, които съм споменала по-горе, изключителна красота са. Разбира се, мога да препиша разни неща от нета, но нали трябва да споделя личното си преживяване. Усещането е да си като в приказка и си представяш картини от минали отдавна времена и животът на незнайни за теб хора.

IMG_7097.JPG.6b8e13d79e2274b9028e3f0d7e462e7a.JPG

 

IMG_7112.JPG.104e7a71b9633d5cef723cb4d31879c6.JPG

 

IMG_7123.JPG.e4ab4c46bf4a76f29f90f544de3ee1c5.JPG

 

IMG_7127.JPG.345096047299bd613683437d6e5b33f8.JPG

 

IMG_7132.JPG.cb538feea6eab8aebf09dff8228899ec.JPG

 

IMG_7140.JPG.e2b40b95ac2f334b7b8c7c2c1da6eca3.JPG

 

IMG_7144.JPG.490d435a710ecdcca561750685f5d1af.JPG

 

IMG_7153.JPG.641a048dd5003c0f2e86741a4ff4e723.JPG

 

IMG_7157.JPG.87c076abbc9b4147b68192f8a08233f8.JPG

 

IMG_7163.JPG.07248c76bde1090c35e49df949f19516.JPG

 

IMG_7166.JPG.a1ce957bad8f7705b08159934bbdc130.JPG

 

IMG_7169.JPG.45c20631b24318f107fbf122482ee4c0.JPG

 

IMG_7173.JPG.2d36c1ccbcb3cd36fe2e34e6e1adceb9.JPG

 

IMG_7180.JPG.89ca3ffe70747af4c1829a6c4555aeb8.JPG

 

IMG_7185.JPG.d12089ba11bc71d337403b06687f8485.JPG

 

IMG_7188.JPG.50a001a844181577b047380a667ef842.JPG

 

IMG_7218.JPG.2e09046fbcd52b61ceb18b121a041f2e.JPG

 

IMG_7252.JPG.de5398e32e5873eaf5f88ab777a11807.JPG

 

IMG_7256.JPG.7d70a2aa651b18fea2460921f905ff5e.JPG

 

IMG_7261.JPG.8489891643a1d0a8cac7c4c0daa3a9c1.JPG     IMG_7307.JPG.d6849b1150282db7e695355fd533cf23.JPG

 

IMG_7297.JPG.8c9732f4c2925075e0d3cb259ecf52e1.JPG

 

IMG_7299.JPG.0b249e40f371cf2d31b20e14cfd03844.JPG

 

IMG_7316.JPG.48e641c182164e05cfd5af8b3e532bca.JPG

 

3320CB59-A45D-4073-94C8-CE1E35FC2462.thumb.jpeg.403a2305fdeb71398211d51c14c64ab8.jpeg

 

CF5D6595-2AC4-4EC8-AF5C-682EA5D76BAF.jpeg.46394ca3b7c26720b836326d1fbd1069.jpeg  32E29E1F-9197-4F76-80C7-B685D8E3A7D8.jpeg.55a838795b81473cf6a6747c11f3af1f.jpeg

 

9121D0E3-D093-4F33-B9D0-1F934E919B3A.thumb.jpeg.ce3d71fcc575657b3d2be9ebc0eafb4d.jpeg

Този малък кръг е много натоварен, обектите са големи, има много катерене, много вървене, много впечатления. Може да се обикаля и до края на работното време  - 17ч., но ние нямахме сили, беше горещо  и дори пропуснахме  незнамсикой храм. Към 15ч може би тръгнахме обратно. Помолих Понлеу да спре на голям магазин и той ни заведе в един към бензиностанция. Е, аз не го одобрих и поисках истински супермаркет. Заведе ни човекът, купихме си плодове, питиета, водица и разни други дребни хапки и се добрахме до спасителният хлад на хотела. Освестихме се след душ и се настанихме до басейна. Добре беше с този приятно хладен басейн. Поплицикахме се, поразмазахме се и по-късно по тъмно се метнахме на един туктук за къде? За Pub street, естествено.

C9486D45-C402-42CA-9DB6-D227BFCBAC2E.thumb.jpeg.28968b799be7dc2dac3e21fecb916c47.jpeg

 

4A94EC53-6D1F-40EA-B48D-41E2A452CC78.thumb.jpeg.04a67b3c03ef980701ab3a0c9d78fd8e.jpeg

 

3A635422-337D-40B2-85B0-97E0B82412AE.thumb.jpeg.da8153fe850b5f8c2fbcc40294a3a119.jpeg

 

68873653-B675-4AAD-8A19-5EB40B5820AB.thumb.jpeg.5bcb1bc438cdbdf83ff1a059417559ae.jpeg

Късно вечерта тримата с Дидо и Деси похапвахме плодове с бяло вино в откритата от всички страни трапезария на хотела на сладки приказки.

1DE6F122-FB80-47CE-9D28-0058E106A768.thumb.jpeg.d1663e463aec27868e5e6cf03f69f627.jpeg

Е, много пълен, хубав ден беше!

 

Следва….

 

  • Харесвам 22
Връзка към коментар

18.02.2020

Денят е предназначен за големия кръг храмове. Всъщност се нарича голям, защото обектите са отдалечени, а времето за изпълнението му е по-кратко. Не съм се старала да проучвам и запомням кои храмове са в малкия или в големия кръг, всеки водач на туктук има карта и ти посочва къде ще ходим. Пък и да бях запомнила имената няма как да останат дълго в съзнанието ми, защото имена не помня. Всички тези подробности са ясни и е по- добре големият кръг да се прави в първи ден, но Диан си е купил билет за днешния ден след лека грешка в датите и за това сме подредили нещата така. Първи сме на закуска и в 7:30 се мятаме на туктуците. Пътуваме към час и половина и се радвам, че съм си взела нещо за загръщане, защото е хладно от движението. Много приятен път, в едната му част почти пуст.

IMG_7443.JPG.8439718899bcdb3da45fc508a5de07d6.JPG

 

IMG_7450.JPG.33eb5e3f28e7ba4fc779999cf0d3faa9.JPG

 

 

Първият храм е Banteay Srei или т.нар. Женски храм. Изграден от червеникаво – розов камък и с изящна резба, сякаш е правена върху дърво, този храм ни е много любим.

IMG_7321.JPG.12928dfacc057fdf5f35e417e574467c.JPG

 

IMG_7323.JPG.339defc6f5d255310dc44b31499ae399.JPG

 

IMG_7324.JPG.b45eac7f0da5a1ca47dc89cd1ca80318.JPG

 

IMG_7326.JPG.098d39317703d5630e0f89da548209ba.JPG

 

IMG_7340.JPG.a90e45ebbc0ff1b49f546d702b0e4b1e.JPG

 

IMG_7343.JPG.02ac84b01acf130e6069f3731133ef4b.JPG

 

IMG_7348.JPG.348709f3aff353cf39c99dda275bd6a3.JPG

 

IMG_7345.JPG.81e484abd108575ea6db65d4286ac94a.JPG

 

FADE7AE4-403C-4D11-BC4E-5454F8818CA3.jpeg.389d2c7d8577b29a2523985f3175f398.jpeg

Попътувахме сигурно половин чес, за да стигнем до Рreah khan temple. До него се върви по широка червеноземна алея, заобиколена от висока  гора. Още до паркинга има сергия и едно момиченце продава лилави плодове. Спазаряваме 3бр. за долар, тя ги цепва на кръст с нож и бодва по една клечка. Напомня ми нещо този плод, в един момент стигаме до заключението, че прилича на райска ябълка. Много сочен и вкусен, но още не съм открила името му.

E0F01D33-25C3-4421-BD4D-32BBFAC39DF4.jpeg.c6de045c0e52592254544bcbaf077316.jpeg  B0E13BE1-0EEA-49EE-9D3F-4CC97C543E92.jpeg.fd80093a764caf374b3573c349fbba11.jpeg

В самият храм също има от онези огромни дървета, превзели с корените си сградите. А всички отделни постройки  са така наредени, че се образуват дъъълги коридори от повтарящи се врати и стаи, преливащи една в друга. Резбите по камъка са интересни и доста детайлни.

IMG_7415.JPG.538e03a421263c9a76f6af70b5f721e3.JPG

 

IMG_7367.JPG.4389ef055e3b003f00829e2c3fc7aa48.JPG

 

IMG_7374.JPG.aa45de1a8b3fb3b84abf294ac6d328cb.JPG

 

8B1E8D14-1A3B-435B-9855-E45D4B9A76E8.thumb.jpeg.260ba3400d06b0a913874576a1b116f7.jpeg

 

E7795F08-169E-4635-8A85-8869FC6A3929.jpeg.4c94f34d70c5eced5f668b2da7663c3e.jpeg  B87A09E8-8571-4E32-8F8B-B20AAD183C2C.jpeg.49e355ca7a22be2b24eb74ffdbe0d6cb.jpeg

 

11FAAF07-AB6D-4C80-A419-94D2A46C15AD.jpeg.6c4820633c19f1847bd99d2db8bc91fd.jpeg  9BE28E28-C58D-4D31-947C-AC32A7CE6DA9.jpeg.0ceb42d6b43a5fc823cb613234fb8a55.jpeg

 

 

 

IMG_7375.JPG.adfb76772604630e145e24840fd3e31f.JPG

 

IMG_7390.JPG.cd16f8ebcdc1662461ed5a31fed7f0de.JPG

 

IMG_7391.JPG.0fdefdc5a1d89d51e2b75e1df8c3f152.JPG

 

IMG_7395.JPG.b4263ed938161cb667c8f19426583333.JPG

Тук срещнахме и си поговорихме с двойка българи, обикалящи за месец, завидяхме им за възможността и всеки си тръгна по пътя. В следващият храм Neak Poun, намиращ се насред езеро се видяхме отново.

IMG_7438.JPG.bc1133dcd812537a9668e6ff97fd052e.JPG

 

 

IMG_7430.JPG.c9e175355b7e7440eff2bf45bc4a3975.JPG

 

IMG_7432.JPG.85fc10a216571e09582d785600fb7da9.JPG

 

IMG_7433.JPG.bb5ba453a81817ebc89afcdce76e8afb.JPG

 

 

IMG_7420.JPG.14b7af6d2038072487e92eebf0d62885.JPG

 

IMG_7426.JPG.68a39473e5ca8249af3fb650a124b505.JPG

И тъкмо  тръгваме обратно, аз се плесвам по челото: забравила съм знамето в хотела вече втори ден! Ужас! А съм го взела специално заради Ангкор ват. Бързо намираме решение на въпроса. Оставяме Дидо в хотела, за да тръгне след час за летището с единия туктук, а ние с Деси с другия отиваме отново в Ангкор ват за фотосесия. Преди това правим снимки пред и в хотела, за да наваксаме.

IMG_7452.JPG.6d5c15c8061396f35b52a21f87a79627.JPG

 

IMG_7454.JPG.ff8860ab60339d2a46e75c4b22113267.JPG

Това се случва около 13ч. и спокойно може да се планира полет или да се отиде до езерото Тонле сап по- късния следобяд.

Сбогуваме се с Диан и отпрашваме към Ангкор ват. А там е почти безлюдно. Развихрихме се в снимки, като към някои от кадрите имаме синхронно участие на местен веселяк.

IMG_7478.JPG.cdf92486762253252b4ac9423e365314.JPG

 

IMG_7487.JPG.65fe9604a528c487b4a43d610d52b4e7.JPG

 

IMG_7499.JPG.bc1f4dc33133414b1aa36f55dfb6dc0d.JPG

 

IMG_7501.JPG.013ce9f7b7b8484ce65798cb7017ee38.JPG

Из улиците на Сием Реп преминаваме оглеждайки отново сгради и  хора. Честно казано доста е мръсно и местните не са фенове на хигиената. Има откровено мизерни места и смрадливи за разкош. Но пък хората са готини, не са злобари, напротив, усмихват се и са любезни.

IMG_7523.JPG.3717d75c67b80253c5915a540dbf3cdb.JPG

 

IMG_7520.JPG.a72b4b955979e8f24194bb72407c2db8.JPG

 

IMG_7531.JPG.a6012282a7569f0e886b7701550d9f7b.JPG

 

IMG_7526.JPG.e25739466cc940578e084ef43db14612.JPG

 

IMG_7363.JPG.ae939ecd4696afa618c57dfa60b98329.JPG

Тази вечер не сме излизали, плувахме, хапнахме, помързелувахме. Вечерта климатикът ни заплашваше да скочи от стената. Включвам, изключвам, пробвам разни настройки – тц! Не работи, тресе и на шум го докарва близо до излитащ самолет. Викам момчето от рецепцията, изреждат се няколко души да се пробват, но нищо не успяват да променят. Хотелът е пълен и не могат да ни преместят, ситуацията се загрява, но нямаме избор, ще спим без охлаждане.

 

Следва….

 

 

  • Харесвам 16
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

19.02.2020

Днешният ден сме отредили за релакс. Отказахме се да ходим в музея и палата и след закуска се позиционираме на басейна, за да освободим терена за ремонт на климатика. Той пък се закучва и чак след 14ч доставят и сменят дефектиралата част. Това естествено ни нарушава планираното размазване и леко ни разваля дзен – а.

В 16ч. идва да ни вземе водача на втория туктук, защото Понлеу е на курс за туктукаджии / мотори, който станал задължителен. До сега е било достатъчно да имаш книжка за кола. Потегляме към езерото Тонле сап. Гледките по пътя са разнообразни – от миризлив и пълен с боклуци, почти без вода канал, няколко десетки фризьорски салони, колиби и къщи, място за туристи с огромни лотосови езера и много усмихнати хора.

IMG_7534.JPG.66f1adda8a3e5b02e622735fe8c72cf9.JPG

 

IMG_7541.JPG.70890d209ce9add059309ef8a0328eee.JPG

 

IMG_7543.JPG.1bb47e69d07ba8d343a76bf66045ffcd.JPG

Исках да ни закарат до Kompong phluk, за да се качим на лодка из мангрови гори. Е, нямахме късмет, защото нивото на водата е много ниско и потопени гори нямаше. Закараха ни за около половин час  до Chong kneas, където се качихме на дървена лодка с ревящ двигател за сумата от $20. Отстрани се виждаха бреговете, до които стига водата в дъждовния сезон. Освен всичко друго тази година е много суха, водата е буквално до кръста на лодкаря ни, който скочи, за да помага на заседнала лодка.

IMG_7545.JPG.10372bb6b35e299203ec3c47c314e8e8.JPG

 

IMG_7548.JPG.aa134de45a19b3a75e800848a7daa4ba.JPG

Първоначално се движим по реката Sangker, тя е интересна с феномена, че през половината година обръща течението си. Отстрани се виждат къщи на кокили, пристани, разтоварват се стоки, на едно място се вихри купон с музика и танци.

IMG_7550.JPG.027213fd973355190d3192f8e4a7222a.JPG

 

IMG_7551.JPG.626a654e716cd363d4fd0ae2b72c96c1.JPG

 

IMG_7559.JPG.b61654dce6b5df9eb1703857aa9731d5.JPG

 

IMG_7560.JPG.fea938899263872120bc8bf4ba0383a2.JPG

 

IMG_7564.JPG.63ddf9ee252218fe180ec58b13093c4e.JPG

 

IMG_7572.JPG.7453c9f5345daf0171767c8643e0d267.JPG

 

IMG_7573.JPG.c7b6395228dc3c65dfede1d0e61d76b6.JPG

 

IMG_7579.JPG.de767085607933b05533599d2006922a.JPG

Навлизаме в езерото Тонле сап, което изглежда като море. Наблизо виждаме понтонно селище. Доближаваме се, но не достатъчно, било плитко. Е да, но аз не съм доволна.

IMG_7597.JPG.4844def794952a17374f739fcf264baf.JPG

 

IMG_7602.JPG.b225d4c8431196f671016b66588841eb.JPG

 

IMG_7605.JPG.a7ea6b00551e4097447e38d4f06f9079.JPG

 

IMG_7609.JPG.f42ec48ed536731bc12a3ab7f2fba466.JPG

Закарват ни до една платформа на два етажа, насред езерото. Има крокодили на долното ниво в заграден басейн, разни сувенири продават и храна и напитки. Тук сме, за да гледаме залеза и сме доволни от видяното. Наоколо обикалят деца, плуващи в разполовени бидони, майки с няколко деца в лодка. Целокупното турист на платформата възкликна с мощно „иююююю“, когото по- голямото момиченце гребна с лъжица от езерото и даде на 7-8 месечното бебе да пие няколко пъти. Другото дете пък метна една змия с вързана уста на врата си. Избягвах да ги гледам, въпреки, че ми беше мъчно, не одобрявам просещи деца.

IMG_7630.JPG.f0211b73750ee6f1ce4a3e47aed12945.JPG

 

IMG_7637.JPG.a73594bccfe0e29efe92f1ed858d7219.JPG

 

IMG_7643.JPG.bcb166243fe4da1126c2ac82d7a16caf.JPG

Изгледахме залеза,

IMG_7611.JPG.9e1811db3131e2d628c48c9bb2da81f2.JPG

 

IMG_7646.JPG.d859bbea4871175cc19ae34e08a5322c.JPG

 

IMG_7662.JPG.56bf5f16c3238e881afb5f969fcaadfd.JPG

 

IMG_7667.JPG.0a94111ef45e6a09166dfa715f252a59.JPG

 

IMG_7676.JPG.95f1cd7ee0d2a8ccd984694622c57005.JPG

 

IMG_7649.JPG.137368b6c349a729a32dcd7ea20a83af.JPG

 

IMG_7691.JPG.cab49b00188e412786cbe80a1e63d585.JPG

 

IMG_7698.JPG.8d46c9984ca91614e106ed80c0ab2772.JPG

качихме се на лодката и аз заявих, че съм разочарована и искам да доближим къщите. Младият ни лодкар, кво да прави, подкара навътре в селото. Хората тук са с виетнамски произход, заселили са се през 60-те години на 20 век. Къщите са интересни, някои са много накипрени, изрисувани, други не толкова, като навсякъде. Има църква и училище. Хората прекарват целия си живот тук. Е, сега младите следват инстинктите си и се движат повече, предполагам.

IMG_7710.JPG.6e0e9a8e134cfe264237525149c5033e.JPG

 

IMG_7716.JPG.29e54af1e348ac56a5c6c0c74f6f9a5f.JPG

 

IMG_7720.JPG.b39df209a36df88b4846cd48df7a88fc.JPG

 

IMG_7721.JPG.5a30a7993bb6872455443aa94f51091c.JPG

 

IMG_7723.JPG.b7d2d84100c9b59460d7c608aa6174bd.JPG

 

IMG_7724.JPG.9b7a07aa0a1638bf686b31a71fbaad07.JPG

 

IMG_7726.JPG.336ce926d25787ace9fd0687787f6692.JPG

 

IMG_7727.JPG.24a73b18fcfe5ef07d04920418a06835.JPG

 

IMG_7730.JPG.50c5b12cdd4215b3eed386a0348d3e54.JPG

Сега вече съм доволна и дадох команда пълен напред към пристана.

IMG_7735.JPG.830d97118baf7c7fb4a1b1684135fe7f.JPG

Там ни чакаше Понлеу и ни покани да се върнем с неговия туктук, а младежите да останат при колегата му. Казахме им да ни оставят на Pub street, където се разделихме сърдечно с тях. Пообиколихме пазарите, купих си скъпоценен камък, който още не съм проверила за истинност, но $30 са прежалими.

IMG_7757.JPG.bf893b344187be6a7e688eba5aae52ab.JPG

По едно време се озовахме в единия край на Пъб стрит, където има 2 супермаркета един до друг и се запътихме. Пред входа им гледаме сергия за дюнери. Моментално решаваме, че ще си хапнем за вечеря. Двама европеидни мъже ги правят , а една камбоджанка им помага. Слагат само салата и месо, много вкусно като за $2. Питам единия мъж от къде са. От Турция, е ние сме комшийки. На свой ред ме пита за колко време сме тук. Казвам му, че за 4 дни. А той ме казва, че дошъл за 3-4 дни, но останал вече 6 години. АЗ: Тук е замесена жена!- точно така! усмихва ми се дюнерджията.

 Прибрахме се в хотела и отидох на рецепцията да плащам. Така бяхме направили резервациите, че последната нощувка беше отделна. Поисках да ни направят отстъпка за нея поради липсата на климатик и невъзможността да си ползваме стаята до 14:30. След известно време дойде момчето , излязох в коридора и той като взе да ми се извинява за неудобството, да ми се кланя, стана ми неудобно. Даде ни благодарствено писмо от мениджъра, подари ни по едно шалче и рече, че ще ни направят 50% отстъпка. Благодарих смутено и слязох да платя. Не помня дали съм споменала, че и тук като във Виетнам, ако плащаш с карта ти начисляват процент. Тук беше 2% .Поръчах 2 туктука до летището за утре в 6ч., който транспорт ни влиза в цената.

Стягаме багажа, утре летим към Куала Лампур.

 

Следва…

  • Харесвам 12
  • Благодаря 1
  • Браво 1
Връзка към коментар

20.02.2020

Брей, какъв ден! Много двойки и нули, много нещо!

Традиционното ранно ставане, стройно приготвяне, нарамване на багаж и вече сме в лобито. Пред входа чака един туктук. След суетня, звънене и притеснени разговори между рецепциониста и шофьора, става ясно, че ще имаме отново само един туктук, този път в посока към летището. Този път обаче, човекът е по- адекватен и нарежда багажа така, че да не се налага да го събираме по пътя. Натоварваме се, аз пак крепя куфари и стигаме без произшествия. По пътя ни освежава ранния вятър и още не много силното слънце. Сбогуваме се с Камбоджа с добро чувство, обогатени от огромното историческо наследство, напълнили очите с красота, сетивата с вкусна храна, най вече плодовете. Сбогуваме се с прекрасно впечатление от милите, спокойни и усмихнати хора, които успяват да те накарат да се чувстваш добре обгрижен, въпреки личният ми скромен живот. Поне тези, с които се срещнахме ни създадоха усещане за доброта и сърдечност, а тези впечатления са доказано най-определящото и за общото впечатление от дадена страна. Благодарна съм, че имах тези срещи, благодарна съм, че видях храмовете на Анкгор ват и сбъднах огромна мечта.

Днес ще летим с Airasia. Не сме се чекирали онлайн, защото не успяхме, купихме единствено един чекиран багаж от 20кг. Нареждаме се на опашката, нямаме притеснения,  всичко е измерено и подготвено. Имам единствено една нерегламентирана платнена дамска чанта, която мога да натикам някъде, но просто я оставям на земята зад гишето, невидима за девойката. Тук вече има надписи, че трябва да декларираме, ако сме били в последните дни в Китай. Питат ни и при издаване на бордните карти. Бързо минаваме формалностите и се запътваме към Diners салона. Много хубав салон, вкусна храна, само няма бутилирана вода. Закусихме охолно, имахме приятна среща с двама магеланци, единият познат ми добре виртуално и литнахме заедно.

В 11:45 кацнахме по разписание, бързо взехме багажа, отбелязахме интересният интериор на летищните тоалетни,

IMG_7762.JPG.3c6c2e18237f69bd5d2cd3c4242517f8.JPG

 

IMG_7763.JPG.78bcaca7a1ce319c73bdd4bcac12eab3.JPG

заявих Grab и тръгнахме към изход Д, непомня кой номер, за да се качим на колата. То беше едно вървене, едно чудо. Сигурно 15 минути ни бяха нужни, успяхме навреме, тъкмо когато мацката пристигна с малката си кола. Не ми се вярваше, че ще се съберем с багажа, но за радост, всичко стана лесно. Един час пътувахме до хотела за цена от 75 MYR. В нашия случай, 4 души, беше ОК.
Хотелът ни, по-точно апартамент в сградата Platinum North Residence Kuala Lampur, резервиран заради чудесния инфинити басейн на покрива, с изглед към телевизионната кула и вече почти никаква гледка към кулите Петронас, закрити от строеж в лявата част. Апартамент на 20 етаж с две спални и уж две бани.Оказа се, че едната баня няма душ, но не придиряхме много, другата баня беше огромна и успяхме да се справим за трите дни.

9E84DC8A-3837-495C-8CF6-4B936B683C63.jpeg.b8a37cb25be85fe1abb8f9450d9ba8dc.jpeg

 

1C620184-A059-4449-B376-BA1A83D38A79.thumb.jpeg.eb818a732f2def851d50b07f3163cf03.jpeg

 

IMG_7767.JPG.d4366601486e5284a92dbd363cf3601d.JPG

В 15:30 имаме резервиран тур „Glittering Firefilies&Kuala Selengor Night Tour with Dinner” през Expedia с купон за отстъпка се получи приятната цена от малко над $33.  Имахме уговорка от предния ден да ни вземат в 15:15ч, но почнаха да ми пишат още в 14:30 „ слезте сега, колата идва след 10 минути”. Набързо се приготвихме и се строихме във фоайето. В крайна сметка дойдоха след 15:30 и бях малко ядосана, но шофьора и гида бяха толкова приказливи и усмихнати, че бързо ме развеселиха.

Турът е следния: пътува се на  около 70км към Kuala Selengor Nature park, където на хълм е разположена красива градина. Спираме и се озоваваме лице в лице със стадо маймуни. Аз имам страх от маймуни, а и по никакъв начин не докосвам животни. Отдръпвам се на безопасно разстояние, а останалите се впускат в хранене на маймунки.

IMG_7777.JPG.dc233c5e1023abffb6f9ee79205e1048.JPG

 

IMG_7791.JPG.2c9aff60b2fe2e80f80c661d8604a9ff.JPG

 

IMG_7784.JPG.0d5dc74181b434d29722d341c30f22f3.JPG

Деси като видна животнолюбителка е наградена с любовта им. По едно време имаше 6-7 върху себе си.

IMG_7804.JPG.cd795c5697ffa6a968fe01224afbb07a.JPG

 

IMG_7831.JPG.1893b9743a6b6fcf190b3e7d689eb6d0.JPG

 

IMG_7836.JPG.839fcc71227259f1df406c6e61ba9dff.JPG

 

IMG_7859.JPG.42dc5ac0dcf6ad24f25620b59c4e94c1.JPG

 

IMG_7869.JPG.e7ab48bb6b113a8fb481c4e46cb05e31.JPG

 

Аз го играя фотограф и хем се хиля, хем се оглеждам да не ми се метне някой маймун върху мен. Изкарахме към половин час тук. Дори за мен беше емоционално. После спряхме на най-високата точка с красиви гледки, но прежурящото слънце бързо ни изгони на хладно в буса.

IMG_7872.JPG.28fdf0a73c05920ee0733af00887218e.JPG

 

IMG_7875.JPG.8cd77c8b7510b089808bba95f5c8ea8c.JPG

Към 18ч. ни стоварват пред голям китайски ресторант над реката, покрит с навес и отворен отвсякъде. Сервират ни на кръгли маси, ние сме с малък микробус и компания ни правят останалите туристи –две студентки австралийки, един запартък с незнаен произход и един възрастен тексасец с азиатски черти, който кашляше през цялото време и ние се чудехме дали не се  е коронясал, нейде из Япония, където е бил преди това. Вкусно и обилно беше, но да кажем, че доброволно не бих седнала тук.

IMG_7876.JPG.7d749e974eff3934bffa15b3c623898c.JPG

 

75CBBEED-7689-4C56-94B5-7878D2A7C47A.thumb.jpeg.2354319b085fb1a5a3340bee70ad19e5.jpeg

Поне час се размотавахме и после бързо стигнахме до парка със светулките.

IMG_7878.JPG.7a4faf07798ed536849e35e5dee7be8f.JPG

Мястото е тихо и приятно, наредихме се на пейки на терасата при кея. Бяхме втори на ред. Било важно да сме от първите, защото с падането на мрака мощта на светлинките била най-голяма.

IMG_7880.JPG.dd8b615e4e41dc74f8ab6a186125a26e.JPG

 

IMG_7882.JPG.25a6034b11a17a956f5921395f4bc2a1.JPG

 

IMG_7894.JPG.f04c312fd8b5ec991672f167b9185c7c.JPG

 

IMG_7900.JPG.d420db31449764166cff5fe3481a60a7.JPG

Отвисяхме си над час, наслушах се на мрънкането на една московчанка към доста порасналата и дъщеря как ще ги изядат комарите и как съжалява, че са дошли. То не я маза, облича, увива. По едно време не се сдържах и казах, че по-скоро ще получи топлинен удар, отколкото да я ухапе някой комар. Ма вие говорите много добър руски! Ма ние мислехме, че сте украинци по разговорите ви! Ма аз съм си писала с българско другарче! И аз, дорогая.  Хахаха. А 25-30 годишната щерка учудено шепнеше как така знам руски. Отделен е въпроса как го говоря сега, почти като Слави Трифонов, но като ученичка го знаех доста добре и все още спрягам падежите без проблем.

A6F508A4-5BD6-48D5-8592-363F6EAD44B2.thumb.jpeg.1dcb1ea3494e5db56b5d5cd111ad1570.jpeg

 

IMG_7904.JPG.16d0ddba0d43a3df979cd5a85a728ee9.JPG

 

IMG_7906.JPG.6cf785a898828a63e3f129a07fab3803.JPG

Стъмни се. Сложихме жилетки и се качихме в едни корита за разходка по застиналата река. И започна спектакълът  на малките артисти – светулките. Тук по храстите и дървета около реката е може би най – голямата колония от светулки в света. Лодката доближава до дървото и то изглежда като обсипано с милиони коледни лампички и така по протежение на 20-на метра около кея. Обиколката е около 20-30минути, но е толкова приказна и впечатляваща, че и сега се чувствам екзалтирана от спомена. Препоръчвам  много този тур!

Пътувахме обратно през светлините на градчета и мегаполиса, а светлините винаги са красиви. Пристигайки в хотела успяхме да се качим за 10 минути на 56 етаж, за да видим басейна под лекия дъжд. В 22ч. го затварят и ние се спуснахме до 20С, за да се метнем по дивани, бани и легла.

D8229C3A-2A36-49DC-8937-C7EF5BCF7045.thumb.jpeg.15aa980ae0db09081b83ad71d4089abf.jpeg

 

F086F2A1-3240-4C25-81EF-D7F2E23FC263.thumb.jpeg.d3fd70f25a15e22774e4a3f06df5574a.jpeg

 

Следва…

 

  • Харесвам 12
  • Благодаря 1
  • Браво 1
Връзка към коментар

21.02.2020

Тази сутрин ще ходим до най- голямата забележителност на Куала Лампур или както го наричат местните просто КЛ, Batu caves. Намира се на север от центъра на града и до там се стига с червената линия на метрото от  станция КL Sentral. Ние се намираме близо до станция Bukit Nanas на светлозелената линия и за 2 и или 3 спирки сме на КL Sentral. Купуваме си жетони от машини, където отбелязваш до къде пътуваш и плащаш съответна сума. При влизане в станцията доближаваш жетона до четец, а при излизане го пускаш в отвор на пропусквателните ограждения.

8DE5623E-7A43-48E9-953A-F94787450288.jpeg.f4f9c44868b818211ffb21a2cef000eb.jpeg

Ние бяхме на КL Sentral около 8:30-9 и в МОЛ-а, където се излиза от метрото почти нищо не работеше. Обиколихме го с надежда да сменим пари, но уви, отваряха в 10ч. Аз бях изтеглила на летището 400 пари от Револют и се явих кредитор на спътниците ми на този етап. Слязохме на долното ниво и намерихме перона на влака. В този момент Радо се материализира изненадващо, въпреки че се беше отказал да идва с нас. Беше променил решението си и групичката ни се натовари на влакчето. Пътува се около половин час, при слизането има леко чудене на къде да се поеме, но макар и рядката тълпа ни ориентира. Слънцето вече напичаше безмилостно, но пък за сметка на това улични търговци  изложили цветни индийски храни   директно насреща му.

IMG_7982.JPG.0c3c14a7e24775918b040086120000b3.JPG

 

Batu Caves е огромна  поредица от пещери, в които са изградени хиндуиски храмове и е изключително свещено място. На входа, преди дългото стълбище е издигната най - високата статуя на бога на войната Моруган. Има срещуположно  и една цветна статуя на някакъв бог маймун, когото не съм индентифицирала.

IMG_7980.JPG.ab968cfdb876d2a809ce48c65ef49ef4.JPG

 

F25AC009-8510-4021-9DB4-037986370D44.jpeg.2c772c5769b121e46365e7e9d598f304.jpeg IMG_7911.JPG.3a8d0ecb35250c780a33ae57df234f4a.JPG

Тук е дом и на т.н. чистачи на тоалетни – макаците. Огромен брой и много нахални, съответно аз вървя с повишено внимание. Деси купува плик с банани за тях и бива брутално нападната за секунди от шайка скачащи крадци още на площада пред стълбите. Разкъсаха плика и си поделиха бананите за нула време.

IMG_7920.JPG.44beb79ab174d33f3fd18ad24cbccaad.JPG

 

IMG_7936.JPG.be688a842decc634df790a497ef3f772.JPG

 

IMG_7973.JPG.57df2cbc78dba30f3fcbc1c5b31fce0b.JPG

Изкатерихме се по стъпалата, около 272 били казват, и се вмъкнахме на хлад в пещерите. Наистина са огромни и е интересно в средата на купола има дупка и влиза светлина. Вътре има няколко храма – шарени и кичозни, типично индийски, разхождат се кокошки и петли, някакви хора с боядисани лица, други влизат в храмовете и свещениците ги мажат и благославят по техните си обичаи.

IMG_7948.JPG.541bda84c4057213f33df4a88d856fe1.JPG

 

IMG_7945.JPG.6c55c6a4a8500244df8b2eabfe41a319.JPG

 

IMG_7955.JPG.c829d2a0cad3e260d4d7b20ef758fa47.JPG

 

IMG_7958.JPG.15ecf5764b3d07f5dcd9d39afa65d385.JPG

 

IMG_7960.JPG.28d7ed8e83f7cf05a8b532d52176db35.JPG

 

IMG_7969.JPG.ed41ce136894bf6907b187a746cd6e2d.JPG

 

30BD5589-D94A-4F6B-B363-DCF3509CFAC7.jpeg.0a63719ad69c8b6878873691b54cf431.jpeg IMG_7951.JPG.99f7880a6f6ffde36e9c4c5bf2fce4d9.JPG

 

9ECFCABA-A18C-4E2B-845F-181BFCC83E08.jpeg

 

Накратко казано е интересно и е приятно за обогатяване на общата култура. Тръгвайки надолу бърборейки си изведнъж усещам как някой дърпа шишето с вода от ръцете ми, то пада пред мен, а аз пищА. Една маймуна, почти съм убедена, че ми се хилеше, стои изчаквателно на метър от мен. Отворих бутилката и я подхвърлих на нахалника милостиво. Няма нужда да казвам, че стигнах първа до долу.

Направихме фотосесия на Знамето и се запътихме към влака.На KL Sentral открихме изхода за автобусите за летището, установихме, че първите на позиция цакат с 12 пари, а по- нататък цената е 5. Беше важно да направим суха тренировка, защото групата на Радо летяха същата вечер, а нашата двойка спътници на другия ден преди нас. Помотахме се из МОЛ-а, смениха пари и се сбогувахме с Радо.

Придвижихме се към  най- популярния мол Pavilion, хапнахме в един огромен японски МОЛ, където за първи път се ядосах на гаден ”рамен”, състоящ се от 3! кюфтенца и нудъли. Възмутих се пред сервитьора и за утешение с Деси направихме успешен шопинг в Uniqlo на първия етаж.

IMG_7992.JPG.4c3377219828ba076609d80ad3be8884.JPG

 

5A498B3A-B1E2-44AD-AD77-8058EBFCA23A.jpeg.30ac76ab66c7534b1eb8f3f26d9b8357.jpeg 575F3541-C831-46B5-9FDE-D61EB1EA3293.jpeg.ba8b3cfdf17b1596a6d5912d532a0fab.jpeg

 

E19D1F98-FCF6-4F7B-B090-C80BE6684901.thumb.jpeg.1638bc1e8f6b2b922a8f697d34397110.jpeg

 

IMG_7987.JPG.4a8810a010732bf9f0bc326b143af302.JPG

 

IMG_7989.JPG.6cbf1d209038c686e86b2f4ac0fdf8a8.JPG

 

IMG_7990.JPG.21c44a4aceeb59ff1e50459022127398.JPG

Вече нямам спомен по какви други магазини сме обикаляли, но аз имам нисък праг на търпимост към подобни места и се изнервям, та в някакъв момент се прибрахме в хотела, за да се освежим и да се насочим към Petronas Twin Tower, за където имахме билети, купени онлайн за най-добрият час 19:15.

IMG_7996.JPG.36fbae6b8345a72d6cdfa3b13e000a88.JPG

 

IMG_7998.JPG.fb197d3dc738198e89b85e43de588db6.JPG

 

IMG_8011.JPG.1a04efe96b0d8da79dbe85de4b0fbcbd.JPG

 

9EAADFD8-8E25-4BC9-A19E-4C582283F3EB.thumb.jpeg.471b206849942b6ebf635964f44091d7.jpeg

 

ECF3419D-ACBC-4007-A5A5-5A13232E8B70.thumb.jpeg.50f0dfcda26262d9107a2a97e29920d4.jpeg

 

IMG_8038.JPG.e692639f61c5abc61f7c5163be4dca3e.JPG

 

5F827C3A-9AD7-4B79-BCA2-42C71D589C61.thumb.jpeg.7a9e01015409ebb886d3a17d6d425654.jpeg

 

 IMG_8074.JPG.37ad13946d367934ed373f9fc85a7f41.JPG 433FE2C1-14C2-49D8-B158-205F67B05351.jpeg.c3e1dbd0988f8ed10d0013841fe233f9.jpeg

 

IMG_8062.JPG.52b988eadbed95805704dd1d63169acb.JPG

 

IMG_8049.JPG.70cde30d3f651ec57e27ab10c0b7d5f6.JPG

 

362398A2-5388-4863-AD36-2AAC96CB3D48.thumb.jpeg.6483246e59cab45ef0a8667f6b6a9122.jpeg

 

FFFD1858-9847-4B26-ACBA-99D5BC678E79.thumb.jpeg.fc9f555590134a4178d29ec2d3601b06.jpeg

 

IMG_8077.JPG.a4814bbbd43e1bc95d5e6a42a360290b.JPG

Имахме време, направихме сто снимки, после се качихме до моста, свързващ двете кули, след това се изстреляхме до 86 етаж да погледнем още по отвисоко. Хубаво беше, не бих го пропуснала.

След това взехме нещо за хапване от мола в подножието и забързахме към хотела, за да се топнем най-накрая в прословутия басейн.

IMG_8080.JPG.8469db1878ad671779f21dd4f20135a3.JPG

Имахме към половин час на разположение, но си начесахме крастата. Броим го за отметнато.

 

Следва...

 

  • Харесвам 15
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.