дневник Индокитайски цветни приказки

[Цвете]

22.02.2020

Последният ден на пътешествието започна лежерно. Поспахме до 9, направихме опит да ползваме басейна, но времето беше мрачно, преваляващо леко, колкото да ни е  хладно за къпане. Поснимахме се малко, приготвихме багажа и се срещнахме с момчето, обслужващо нашия апартамент, за да му оставим на съхранение куфарите срещу 5 пари на брой.

 

 

Нашият полет е в 23:40,  а на младежите в 20:00. Сбогувахме се с тях и с Деси тръгнахме да си изпълним обиколката на града. Опивам се да възстановя спомените за маршрута ни, но не успявам да го направя с подробности. Целта ни беше да стигнем до Merdeka Square, огромният площад около който се намира най-старата част на града. По пътя се възхитих от находчивостта на местните да направят  красиви тротоари, използвайки отпечатъци от опадали листа, красивите капаци на шахти,

 

водопадчета на леко възвишение до сами асвалта, шарени надлези.

 

Въпреки смазващото чувство от огромните сгради, многото хора, убийствения трафик, малайзийците имат стремеж и усет към красивото и цветно. Преминахме през индийски и китайски квартали, но не сме се задържали там, защото все пак корона вирусът ни притесняваше донякъде.

 

 

 

На площада се събираха много хора, имаше тениски с някакви надписи, тежко въоръжена полиция и ние леко се напрегнахме. Питахме няколко души, не говореха английски и не  можаха да ни обяснят. Един мъж накрая ни каза да не се притеснявам, че това било демонстрация, с която народът напомнял, че държи на правата и демокрацията. Не съм убедена, че съм разбрала правилно, обаче.

 

 

 

 

В тази част на града има табели за маршрути с обиколки на забележителностите. Има красиви сгради, стара църква,

 

 

 

 

 

 

 

мястото, където е възникнал града при събирането на две реки, наречено River of Life, красива е крайбрежната алея с много растителност. Не ни пуснаха в една джамия, защото имаше молитва и ни предупредиха, че и в Националната им джамия можем да влезем след 15ч.

 

 

 

Минахме през Central Market и от КЛ стейшън взехме метро до National Mosque of Malaysia.

Джамията е нова, огромна и красива. Трябваше да я обиколим, за да влезем от входа за туристи. Беше страшна жега и за това се съгласих да облека гадната лилава роба с качулка, който някой беше свалил преди малко. Боси и с това нещо върху себе си можехме да разгледаме. Аз обиколих за 10-15 минути и побързах да се отърва от въшкарника и изчаках Деси на сянка пред входа с чаша вода от диспенсъра там.

 

 

 

 

 

 

 

В КЛ има няколко линии автобуси за туристи, които са безплатни, ние се качихме на един, после на втори, за да се доберем до зоната около МОЛ Павилион. Тези автобуси се ползват и от местните и така имахме възможност да видим многообразието на раси и националности , живеещи тук.

Някой час изкарахме из магазините на хлад, сметнахме колко MYR трябва да имаме за багажа, метрото и автобуса, другото похарчихме и се отправихме към хотела.

Обратното броене започна, багаж, метро до КЛ Сентрал, купуване на билет за автобуса, който тъкмо тръгваше и потеглихме към летището. Последни гледки от светлините на нощен КЛ/размазана снимка през прозореца/

и размишления къде им излиза сметката на автобусните превози като в нашия бяхме само ние и още трима души. Единия слезе на доместик терминала, а ние на KUL2. Това летище е едно то трудните за ориентация, почти няма табели и трябва да се пита накъде да се върви, а вървяхме, качвахме се много. Доволни, че сме се чекирали онлайн при вида на огромната опашка на другото гише си оставихме багажа и олекнали се настанихме в Дайнерс салона. Беше препълнен, имаше дълга листа от чакащи за банята и надеждата ми, че ще се изкъпя увехна. Преоблякохме се примирени, хапнахме нещо, дето ставаше за ядене, изпих чашка бира, единственото питие, което не се плаща. Дори водата се плаща. Както и да е, мина времето, самолетът беше пълен, полетът дълъг.

 

На истанбулското летище се наядохме с локум в магазините и литнахме към дома.

Това беше този път. Изключително пътуване с много красота и срещи с приятели, пълно с впечатления и приятни емоции. Радвам се, че успяхме да го осъществим преди да ни затворят, да се върнем живи и здрави. Спомените ще ни топлят дълго време и ще ни карат да мечтаем за следващата дестинация.

Благодаря на Деси, че сподели отново пътя с мен! Благодаря на всички, с които се срещнахме за приятното време заедно!

Благодаря и на вас, които прочетохте всичко това!

[Адриан ХН]

Благодаря за споделеното. Страхотно пътешествие! Надявам се скоро всичко да се оправи и всички ние да подновим пътуванията. Запазвам си правото на конкретни въпроси по посетените от Вас места, когато започнем да чертаем нашите планове.

Поздрави!