Алжирският дневник, ноември 2019

[домосед 41385]

Глава първа - планините Ахагар, Сахара

 

Кацнали вечерта на летище ALG се усетихме в елементарен пропуск още на паспортното. Като грийнхорни от роман за Винету! Нямахме адрес и програма под ръка, за да обясним къде отиваме и какъв дявол ще търсим. И нямахме интернет да си ги свалим на телефоните. След дълъг разпит Мони успя да мине с подаден от мене пищов - разпечатка на един чат на български език с Вики, в който се съдържаше едно арабско име с латински букви и няколко, на пръв поглед - алжирски, телефонни номера. Посочи ме с пръст за спътник, но като дойде моят ред, оня затвори и ме прехвърли на колега с целия разпит отначало. Събрали се цялата групичка след пристигане хапнахме по сандвич, купихме SIM карта с 4GB интернет и се разделихме на различни изходи за вътрешни линии. Всички останали хванаха директния полет за Таманрасет, който не можех да си позволя, поради причини, разяснени в друга тема. 
 

На моя със спирката в Джанет бяхме само двама транзитни пътници. Не ни оставиха да си дремем на борда. Слизане и влизане. Доколкото има сахарски туризъм в Алжир, явно там е главният вход. До Джанет и от Джанет пътуваха разноезични групи туристи, и едните, и другите екзалтирани от преживяното или очакванията, че салонът се огласяше като кокошарник. Къде ти ще дремнеш. Пък и тясно. И дават храна, ама гадна

 

 

На сутринта станахме в 7:00, закусихме мудно с баяти кроасани и конфитюр, пихме фамозно еспресо и зачакахме докъм 11:00 да се събере керван туристи за пътуване под конвой до Аскарем в пустинята. Общо три коли. Нашите две и един сам чичко французин. В началото релефът на пустинния пейзаж ни се стори сравнително скучен. Аз нямах никаква база за очаквания, но Тоби и Вики имаха от брошури и прочие материали, които ги бяха надъхали (Тоби конкретно) да носят алпинистки въжета и да се оглежда за кули и игли за катерене. От цялата пустиня туземците намериха точно зеленото местенце с вирчетата да ни покажат най-подробно.

 

 

Там и спряхме да обядваме под една рехава сянка. Обсъждаме как тероризмът им е убил туризма в средата на 90-те. Когато се почна партизанска война на ислямисти срещу националистическото правителство в Алжир. И за бели стана безумие да си подават носа на видно място в Сахара. В началото на 00-те имаше инциденти с други терористични ентитита от рода на Ал Кайда. Май. И сега не е, като да са се върнали тълпите.

 

 

Следобед, на наближаване до Асакрем, пейзажът доби очаквания вид. Фотоапаратите загряха от вулканични образувания от рода на неколкостотин метрови игли сред платото. И конусовидни седиментни кОпита (в южноафриканския смисъл на хълмове с конусовиден силует), които със същия успех биха могли да се намират и сред Великото Кару, Южна Африка. То маме в Праце! (от стар виц за Крали Марко)

 

 

Хижата се намира на около 2500 м между два локални максимума, до които е разрешено да се ходи само пеша. Макар на едното да има телекомуникационна антена и път за джип до нея. За да не се смущавали показанията на метеорологичните измервателни уреди. За които вече 100 години се грижат братята от отшелническата хижа (hermitage, фр.) на Фуко.

 

 

Посрещна ни дежурният от двамата братя. Разказа ни за отец Фуко от Страсбург, който бил аристократ разпиздяй, после недисциплиниран военен, когото пратили в Северна Африка, после се замонашил и тръгнал да проучва жителите на Сахара, основал Таманрасет като село в някакъв първоначален европейски смисъл, изучвал туарежкия език тамашек, който макар и в по-стари времена да имал особена писменост, вече я бил загубил като културна същност. Не искал или не можел да покръсти когото и да било. Всички го обичали. Бил убит, след като при безредици 1916 лошите хора се докопали до оръжията на добрите в Там. Сегашният брат, който се представи за от Барцелона, бил вече 19 години тук. Знаел 15 езика, но английски, български и арменски отпаднаха още на здрависването. Остана френски. Те били за универсално братство, независимо от религията и никого не се опитвали да кръщават. Не знам дали са оцелели всичките тези размирни години заради народната любов или военния пост. Който не дава вид да е постоянен. Само нашите жандарми мярнах да сноват наоколо.

 

 

От антената се открива гледка към най-високия връх в Алжир Тахат. Зависи кого питаш, височината му е между малко под Олимп и малко над Мусала. За качване може би е средно труден, но за фотография нищо вълнуващо в силуета му няма.

 

 

За вечеря имаше предостатъчно супа от нахут, хляб, кускус, зеленчуков сос, по късче месо и портокал. Спеше се на едни дебели дюшеци по пода, завит с не по-малко дебели одеяла. Ако си котка и не знаеш, че Тоби е в спалното, рискуваш много. Посред нощ една влезе, гневът му я запрати на корниза, а от там направи един грандиозен скок точно върху заспалия Ърно, преди да изфиряса.


 

(следва)

[домосед 41385]

Глава втора - въжета, гуми и газели

 

 

Изгонили котката като мръсно коте, спахме до малко преди изгрева и се излюпихме да се насладим на втория най-обаятелен половин час на денонощието. По-обаятелен от снощния облачен и непълноцветен за фотография залез.

 

 

В процеса загубих за пореден път синия фотоапарат. Обикновено, като го забравя някъде в пансион, после е по-евтино да се върна със самолет да си го прибера, отколкото да ми го пращат по куриер, а и давам шанс на съответното място за по-подробно отснимване. Примерно - Канарски острови. Обаче тоя път изчезна окончателно. Макар и сам, а после и с Вики да прегледахме два пъти целия ми маршрут от около 200 пустинни метра между последната снимка с него (играх си с функцията за снимки на залез) и усещането, че ми го няма в джоба. Работната версия е, че някой го е намерил преди мен. Щъкаха наоколо войници и работници.

 

 

Тоби и Мони тръгнаха да катерят харесаната вчера кула, а Ърно и аз се качихме на съседното трапецовидно хълмче с гледки във всички посоки да обсъдим кой кого познава от сформирлата се група за Чад с @FlyTraveler. Към 11:00 се присъединихме към другите. По-точно - паркирахме до техния джип и тръгнахме пеша нагорен към базата на кулата при едно скално седло. Само мене не ме домързя до премката. Още катереха нагоре. С мощна лупа се виждат на снимката, стига да знеш в коя цепка да ги търсиш)

 

 

Опънали били вече трето въже. Към 13:00 обърнаха надолу с рапел по други цепки, но докато си забият болтовете, изхвърлят половината хлабави камъни, които природата си е играла да поставя в цепката (А после кой ще ги връща, да ги питам аз!) и прекарат въжетата стана 15:00. Хапнахме хляб със салата и ... на колите. Военните се нервираха, че закъсняваме и няма да стигнем по светло в Таманрасет.

 

 

На 30-тия километър от 80 спукаха гума те. И зачакахме да докарат резервна ... Страничният положителен ефект беше, че снимах дълги сенки по залез на случайно безлично място в Сахара с едва забележими неравности в релефа, което надали има друг турист в целия трипадвайзор, който да се похвали, че го е снимал.

 

 

Две газели ми се учудиха на поведението. Газели! Пустиня ми било.  Обсъдихме с водача терористите. Даеш, Алкайда - всичкото е "фабрикасион". Парите са от САЩ и Сауди, а бойците са американски, френски, арабски наемници.  След три часа чакане здравата от двете военни джипки потегли към града, за да посреща бакито от сервиза, каращо гумата, което спукало гума на 7 км от нас. След общо 4 часа пристигна с няколко различни гуми, белким някоя пасне. Пасна. Прибрахме се в хотела към полунощ. Съвесем приемливо според очакванията за скоростта на времето в Африка

 

 

(следва)

[домосед 41385]

преди 4 часа, домосед каза:

бакито

Опа, пуснал съм южноафриканизъм. bakkie = пикап (truck, амер.)

[FlyTraveler 38527]

На 6.04.2020 г. в 9:54, домосед каза:

 

Две газели ми се учудиха на поведението. Газели! Пустиня ми било.  

Прибрахме се в хотела към полунощ. Съвесем приемливо според очакванията за скоростта на времето в Африка

 

Не е чак толкова учудващо да се видят газели в пустиня. Аз съм виждал арабски газели в пустинята Руб' ал Кали в ОАЕ. Вярно, че в Алжир е много по-ценно и автентично да се видят (край Дубай си бяха в голям, но все пак ограден резерват), но съществуват в такъв хабитат.

Това за скоростта на времето в Африка го изпитахме наскоро в Чад (споменаваш за това пътуване по-горе) - един трансфер с джипове, който трябваше да е около 16 часа се проточи 24 часа - от 6 сутринта до 6 сутринта на следващия ден (шофирахме на смени). @bronco, който шофира най-дълго от всички, включително и от местните шофьори (апропо, учудвам се, че не го споменаваш в разказа до този момент, знам, че е присъствал на това пътешествие), беше напълно наясно с TIA (This Is Africa) фактора, но измежду останалите се появи висока доза раздразнение и недоволство.

Прекрасно пътешествие, разказ и снимки, както винаги!

[bronco 4119]

Преди 1 час, FlyTraveler каза:

......апропо, учудвам се, че не го споменаваш в разказа до този момент, знам, че е присъствал на това пътешествие....

По принцип през целия ми живот досега са ме наричали по много и най-различни начини, но досега никой не ми беше казвал Вики 🙂  

Ако трябва да цитирам Ал Пачино от любим филм ще кажа: "Oh, I have so many names...." 🙂 

[домосед 41385]

преди 15 минути , bronco каза:

но досега никой не ми беше казвал Вики

Случвало ми се е и други читатели да се разпознаят в литературни герои 😏

[Stanislav Dimitrov 3868]

Тоби е по привилегирован.Само една буква му е сменена 🙂

[домосед 41385]

преди 4 часа, Stanislav Dimitrov каза:

Тоби е по привилегирован.Само една буква му е сменена 🙂

Дали е само Тоби? Не казвам!

[Stanislav Dimitrov 3868]

преди 31 минути , домосед каза:

Дали е само Тоби? Не казвам!

А вярно,ама М много прилича на Р,а май като се вгледаме всички са привилегировани 🙂

[домосед 41385]

Глава трета - Зайци и кучета

 

Беше отпаднало от програмата изкачване на връх Тахат, доколкото разбирам, заради неуспешно коопериране с военните. За катерене на нова кула Тоби не отвори дума, за да не отегчи некатерачите. Или от мускулна треска. Едно от двете. Вместо това ни заведоха в една местност с причудливи вулканични образувания, където хукнахме да катерим най-високото близко до лагера, в който шофьорите седнаха да белят краставици за салата за обяд. Пейзажът изобилства на същите бодливи акации като у нас. Южноафриканското "у нас". Аз стигнах само до средата на баира и реших да не рискувам нагоре да си разтегна нещо, хем бях с планинарски маратонки. Вики беше по сандали, продължи с другите и си разтегна нещо, та на връщане му се подаваха ръце и рамена да се подпира. Тоби така и не можа да търкулне един по-голям от него самия камък надолу по склона. Военните ни охраняваха по отработените процедури, разполагайки постове на съседни височини за по-добра видимост и към нас, и към евентуални нарушители на мира ни. Процедурите изфирясаха в момента, когато се появи един заек и всички до един хукнаха да го преследват. С оръжие. Предполагаемо – за да вечерят с него. Така остана време на Тоби, Вики и Мони да си наберат от един храст, отвара от който гарантирала 48 часа ерекция. За по-нормална ерекция, примерно от 2 часа, нямало храст. 

 

 

Хайлайт (висока светлина, англ.) на цялото пътуване: не спряхме в традиционно туарежко село да ни забавляват с песни и пляски на народите! Вместо това за половин час се отбихме в  заспалия център на Таманрасет със заспалия му пазар за ширпотреба, на който никой търговец не те дърпа да ти продава нещо. Много повече Африка, отколкото Арабия!

 

 

Лоулайт (ниска светлина, англ.) на цялото пътуване: оставиха ни да спим като кучета на летището. Алжир започва да ми писва още на 4-тия ден. 

 

 

(следва)

[ruwenzogy 20141]

Хаха, доста ми стана смешно. И аз чакам да се появят нашите герои, пък те кои били.....

[Happy_Traveler 2850]

@домосед, при нас в Танзания (във вътрешността) пейзажите са абсолютно същите. На места има малко зеленина. И както ти казваш - познатите бодливи акации. И тук-таме се намира по някоя местна къщичка из скалите. 

 

 

 

[домосед 41385]

Четвърта глава - Мостове, трамваи и донатисти

 

Размразяването на омразата към Алжир почна с едно капучино в кафенето и продължи в град Константин. Беше ни направено нагледно демо на движение с ескорт из северните, асфалтаджийски, провинции. Летяхме със самолет 400 км от град Алжир до град Константин, за да се качим на едно бусче да ни и върне обратно 130 км по магистралата между тях до град Сетиф (все едно да летиш от София до Бургас и да караш до Нова Загора). #гретаНеХаресваТова, но не знае, че по шосето заедно с бусчето задължително трябва да се движи и полицейска кола. А може би харесва модерния трамвай в Сетиф.

 

 

В самия Константин, докато се разхождахме по центъра петима чужденци, още толкова цивилни полицаи се движеха преди, след нас и сред тълпите, наглеждайки ни за рискове. В Тидис пък не пускат до най-високата точка под страх от снайперисти по съседните била. Но с цената на мили очи ни пуснаха. Аз бях спокоен за себе си, защото идеалната мишена беше Ърно - с ярко жълто зелена фанелка.

 

 

В Тидис има останки от малко римско селище на баир. На въпроса защо е напуснато водачът шофьор Насър ми изреди няколко причини: олово в акведуктите, което трови водата; конфликт политеисти/християни;  конфликт европейски/африканки християни, когато донатизмът (по името на епископа бербер Донат Велики) е определен за ерес сред картагенската църква и се е стигнало до схизма; нашествие на вандалите (цялото племе било докарано в Алжир от вандалския хан Аспарух); управление на византийците (по Юстинияново време възраждането на Римската империя откъм Константинопол е покрило и Алжир), които обърнали селскостопанския град на гарнизон- земетресения, каквито нямало по други места като Тимгад.

 

 

От върха се вижда най-добре каньонът.

 

 

Който не може да стъпи на малкия пръст на каньона в самия град Константин!

 

 

Висок уау-фактор с елемент на почуда дали естествената непристъпност, постигната с така избраното разположение на града си е струвала цената на мостовете.

 

 

Бейско наследство, френски необарок, провансалски жилищни сгради, обърнати на джамии синагоги (грандиозни по размер), избити кръстове на почетния легион от паметника на загиналите през Голямата война с форма на триумфална арка. Списъкът с имената не е избит, а фамилиите подсказват принадлежност към всички етнически и религиозни общности – бербери, араби, евреи, французи, християни, юдеи, мюсюлмани.

 

 

Tобизъм на деня: Атеисти сме на ниво хора, на ниво господ сме православни. 

 

(следва)

[домосед 41385]

Пета глава - Куикул, Ламбез, Медрацен 

 

Караме по шосето и на едно място - бараж (road block, англ.). Образува се опашка коли. На всяка кола военни подават листовка. Изборите за президент са след две седмици. Викам си, че военните дават да се разбере кой е човекът, че да стане по лесния начин. А не после да трябва да правят преврат или да касират избори като миналия път. Оказа се кампания за безопасност на движението. Да не се говорело по телефона при кормуване.

 

 

Уау-факторът на съхраненото наследство в римският град Куикул (днес – Джемила) надхвърля с порядъци вчерашните Тиди (Тидис), Цирта (Константин), Сетиф (Сетиф) и тазвечерния Ламбез (Куикул ). Изглежда повече римски градове в Африка, отколкото – в Европа, са имали късмета да бъдат изоставени без отгоре им да се измъти средновековен или модерен град.

 

 

А археологическите проучвания са се случили по времето на френското управление, което си е свършила работата по разумна реставрация, консервация и излагане за посетители безупречно. Особено – що се касае до фамозните мозайки, пренесени от подовете на вилите по стените на нарочно построено музейче.

 

 

В Ламбез, впрочем, е останала само една арка с порти на четирите страни и горен етаж. Останалото е отишло за материал за затвор, който действа и в момента. Вижда се варосан на заден план.

 

 

Направихме отбивка до мавзолея на Медрацен – античен паметник отпреди римляните, предполагаемо - на берберски владетел.

 

 

Маршрутът е съставен от Тоби, чийто модус операнди явно не се е променял много, откакто е тръгнал да пътешества в начлото на 1990-те. Чете пътеводител („гидовник“), подбира си обекти, превежда си избрани текстове от гидовника на български с фонетика на собствените имена по свой вкус (Фосат за Фуко, Септимиус Северус за Септимий Север), записва си превода в тетрадка като „сценарий“  и после чете сценария иззад кадър, докато ги заснема с видеокамера. После сглобява материала във филм, като не претендира за виртуозност в монтажа. Едно след друго без рязане. И го представя на публиката в подходяща за целта университетска аула или домашен КВК *

 

(следва)

 

 

*за родените след 1980: КВК = кино-видео-клуб

[bronco 4119]

И тъй като е криза и всеки трябва да даде своя принос, Тоби реши преди няколко дни да започне да качва всички свои филми в ютуб канал и да ги направи публични. Филмът съдържа изключително ценни кадри (например домосед говори на френски и превежда от френски), комични кадри с Вики, който "си разтегна нещо...". Но да не издавам всичко, гледайте филма.

 

[домосед 41385]

Шеста глава -  Тимгад

 

 

Тимгад е още един изоставен след спирането на водата по акведуктите (заради шоковата терапия на настъпилото Средновековие), а впоследствие разкопан и консервиран като за пред хора от французите римски град със застлани с камъни улици, колони, арки, вили с мозайки, бани и театър. Край него има и по-малък форт от византийско време.

 

 

Един римски камък ми се стори прекалено голям, че да седи точно под арката на портата. Ще пречи на колесниците. Не са го сложили римляните, а археолозите! – коригира ме Насър. И то след независимостта. За да не влизат коли на военните. Защото военните вече били асфалтирали каменния участък към стария град откъм новия и имало реален риск да асфалтират и кардото, и декумануса. Насър не обича режима! – помисли си Щирлиц. Онзи потвърди. Прекалено социалистически и прекалено авторитарен му е тоя режим.

 

 

(следва)

 

 

 

[домосед 41385]

Седма глава -  Бискра и каньоните

 

Продължихме към Бискра по пътя през каньоните. Два, много красиви, вторият – привлекателен център за местен туризъм, особено през уикенда. Чужденци освен нас не забелязах. По полицейските коли ще ги познаете! Минахме главния вододел на североалжирските планини с берберско коренно население и се спуснахме към низина, която постепенно се сахаризира.

 

 

В хотела в Бискра имаше телевизор. Отворих го. Даваха CNN. Стори ми се, че CNN не харесва Тръмп! Тръмп не е американският Ахмед Бен Бела! – помисли си Щирлиц. Ахмед Бен Бела е алжирският Мустафа Кемал (първи президент), Тито (партизански командир комунист националист) и Патрис Лумумба (народен трибун) . Доживял е дълбока старост в пенсия, а не на поста, който е държал общи около 3 години. 

 

Интересно наблюдение. В хотела наредили знамена на народности, които им харесват за гости. Очевидно с няколко изключения специализират в региона на Близкия изток (средния изток от гледна точка на близкия и далечния запад). Ама защо липсва знамето на държавата Израел? Всъщност липсват знамената и на други големи регионални играчи, с които Алжир не е на ти – Саудитска Арабия и Иран.

 

Малкото алжирци, с които общувах, имаха вид да се гордеят с римското наследство, позанавайки добре историята и различните и религиозни фази. Харесват, че държавата е светска и същевревенно мрънкат срещу соц панелките. За пристигането на исляма наративът е като за  положително историческо събитие. С Насър, бербер ешуи по произход, вече си бяхме спечелили достатъчно доверието, че да го попитам директно:

- Значи вие харесвате исляма, но не харесвате, че са ви го наложили арабите?

- Точно така е! До преди едно поколение нямаше никакви смесени бракове между араби и бербери. Сега вече в големите градове, особено – университетските, има по-голяма свобода на любовта. 

 

 

Арабското нашествие под знамената на Исляма ("покръстването в ислям", както пише в сценария на Тоби) още през VII век (I по мохамеданския календар), е водено от Укба ибн Нафи, който след 20 години изчакване на удобен момент да настъпи към берберските планини от юг (!) е бил убит в засада заедно с още 314 бойци. Което било знак да дойдат подкрепления, които свършили работа и Магребът паднал под властта на Омаядския халиф. Заведоха но до старата джамия с гроба му.

 

 

 

После заваля дъжд (!) и претупахме градската градина с палмите. Самолетът ни взе само с час закъснение. Остана време за последна порция от 10+ шишчета с пилешко в квартала на летище Алжир.

 

Край, ама ... с куиз :  Да се разтълкува коя е латинската курва, на която е посветено това графити в Бискра:

 

 

 

[домосед 41385]

преди 15 часа, домосед каза:

Край, ама ... с куиз :  Да се разтълкува коя е латинската курва, на която е посветено това графити в Бискра

Жокер

 

[Hadzhitodorovi 243]

Завоят към стадиона на USB? Евентуално към паркинга?

[домосед 41385]

преди 1 час, Hadzhitodorovi каза:

Завоят към стадиона на USB?

Не към стадиона, а на стадиона.

Curva Latina е извитият сектор на стадиона (в антинчия свят стадионите са подкововидни само с една извивка).

В случая референцията е към агитката на U.S.B. която се събира на такъв сектор на съвременен стадион.

Аналогично графити в България би било Сектор Г за ЦСКА!

[Hadzhitodorovi 243]

Mea culpa, mea maxima culpa - не съобразих, че може да е НА стадиона 🙂

[eugene.kn 1566]

На 9.04.2020 г. в 20:23, домосед каза:

самия град Константин!

Бил съм в  Константин като дете преди 45 години. Баща ми работеше там в продължение на 4 години. Върна ме назад във времето, с удоволсвие бих го посетил отново. Уникален град! А това е легендарния Citroen 2 CV който имахме!

[eugene.kn 1566]

На 10.04.2020 г. в 12:41, домосед каза:

Направихме отбивка до мавзолея на Медрацен – античен паметник отпреди римляните, предполагаемо - на берберски владетел.

И този мавзолей на Медрацен си го спомням,макар и след 45 години.

[Lindt 36468]

Ех, точно се зачетох и разказът взе, че свърши🤭 

Много интересно, благодаря! Даже съчета всички неща, които запомних от филма на Менар, а се опасявах, че ще е сложно за организиране. 

[ivailo_radev 8323]

Жена ми какво люто скарване отнесе преди малко. Пита ме дали искам овче или краве сирене. Аз съм супер задълбочен в разказа за Алжир, дебна за снайперисти на снимките и в един момент - овче или краве. Алоооууу! 

И разказът взе, че свърши обаче.