Да върнем времето назад

[iaia_mama]

"Panta Rei" (времето тече и нищо не остава, т.е. всичко се променя) - рекъл някога един умен, учен, знатен и много древен грък, кръстен на баба си Хера - демек, Хераклит  🙂
Значи и корона-вирусът ще си скатае коронките след някой-друг ден, но до тогава всички ние тук, неизлечимо болни от вируса на пътешествието, се налага да постоим в абстиненция, уви...

Предлагам да не подсмърчаме над руините на пропадналите ни пътувания и - знаем, има доста разказвачи тук - та, който иска да разкаже/покаже накратко за някое местенце, където е бил преди време и му е харесало.
Аз, всъщност, не бих могла да разкажа за едно нещо и един момент по два различни начина, дори и от позицията на времето, та просто ще приспособя (и посъкратя) тогавашния си пътепис към настоящия момент.
И така:

Миналия уикенд се заех с едно по-сериозно чистене и подреждане из РС-то. Сигурно знаете как се случва понякога да се задръсти, започват да ти изскачат едни съобщения „Няма място!“, дяловете синеят и - щеш не щеш, сядаш и почваш да "метеш"...
(Забележка: в днешно време съм основно с лаптоп и под линукс)

Та тогава, както си „шетам“ и ми се разпя Мирей Матийо. Хем една песен, която не знам защо, но свързвам само и единствено, ама точно с Париж:

 

Че като ми стана едно френскоооо… И ме държи цяла седмица!
О, не, няма да ви тровя с Париж сега, ще е нещоо… по-изтънчено  🙂
Ще ви разкажа за едно очарователно местенце недалеч от Париж, където всеки би могъл да прескочи поне за 5-6 часа. Но, ако имате време, останете цял ден и му се насладете на спокойствие. Няма да съжалявате! А и фактът, че е в списъка на ЮНЕСКО е красноречив, нали?

Дворецът Фонтенбло

 

На около 65 км на югоизток от Париж, сред ниски и гористи хълмове, в близост до Сена, се е разпрострял неголемият град Фонтенбло-Авон. Всъщност това са си две по-малки градчета, слели се може би поради някакво тяхно си удобство в едно. И, както разбрах, е нещо като град за краткотраен отдих на парижани. Като резиденция, демек.  Ами не знам да има минерални извори, но пък видях с очите си красотата и спокойствието, които излъчваха високите стотина метра хълмове наоколо, изцяло покрити с гори. Гори, които изглеждаха дълбоки, тъъмни и гъъсти, и от които сякаш всеки миг щеше да изскочи групичка сърни или глигани, подгонена от глутница лаещи ловджийски кучета и височайша свита с еди-кое си Негово Величество начелоо...

Дали нещо такова си е помислил и Луи VII към края на далеечния 12-ти век, когато построил първия малък замък за убежище на ловните си страсти?
А същинската история датира даже малко по-отрано, когато на това място някой построил малка къщичка до извора с вкусна вода, който просто ей така си бликал.
Скоро се появили още няколко къщурки, заприличало на село, а името, с което почнали да го наричат, буквално е съчетание от „Fontaine Belle Eau“, което означава „Извор хубава вода“.

Та така, според аналите, от 1169 г. официалното му име е Фонтенбло. А Луи IX, викали му и Свети Луи после, бил първият крал, който построил допълнителна по-големшка сграда и нещо като болница. За седем века общо 34 крале имали удоволствието да ползват къщата във Фонтенбло като извънградска резиденция. Но днешния си вид, вече дворец, се дължи на Франсоа I, който е и първият крал, който изисквал да бъде наричан „Ваше Величество“, което преди това било обръщение само към император… Виж тии  🙂

 

И все пак, въпреки ексцентричния му начин на живот, активната външа политика и едновременно с това вътрешна политика на абсолютизъм, които разсипват в крайна сметка хазната и изтормозват населението, за своите 52 г. живот Франсоа I сътворил и направо архитектурни чудеса: преправил сегашния Лувър от тогавашна средновековна крепост във великолепен ренесансов дворец; финансирал строежа на сградата на Кметството в Париж; финансирал и активно участвал в архитектурния план на замъка Шамборд /с удивителна вътрешна стълба по проект на самия Леонардо да Винчи/; продължил започнатото от някой си крал Шарл n-ти ренесансово обновление на замъка Амбоаз; създал и Шато де Мадрид, един замък близо до Париж (но към края на 18 век той бил разрушен). И още други, разбира се, но дворецът-замък Фонтенбло бил едва ли не най-големият му проект и, де факто, е бил и е до днес най-големият кралски замък във Франция… И който моментално станал любим замък на краля. И на кралицата! На въпроса ми „А на любовниците?“ ми отговориха така: „На тях също са подарявали замъци, но по-малки, да.“
…Аабе, подарявали те, подарявали, ама като се сетя за Диана Поатие, дето уж Анри II /син на Франсоа I/ й подарил Шенонсо, пък като умрял случайно /'ми, ръгнали го по време на рицарски турнир – не е ли случайно? 🙂
И се оказало, че "случайно" пак, бил забравил да и́ уреди документите приживе и познайте кой турил ръка на замъка? Естествено! Законната вдовица Катерина Медичи. Точно така, от всеизвестните Медичи. Но на мен си ми мирише на чисто отмъщение, защото Катерина била много пренебрегвана като съпруга, въпреки седемте деца, които му народила. Ама Диана си му била тръпка на човека, лИбоФ, и едва ли не по всички стени и тавани във Фонтенбло, освен вездесъщият любим саламандър на Франсоа I, има един често-често повтарящ се елемент, датиращ от времето на въпросния крал Анри със законна съпруга Катерина Медичи /на французки съответно Henry и Catherine/. Виждате ли, уж двете им първи буквички са едно красиво така преплетенки за навеки, а както и да си въртиш очите, първо виждаш буква Д /Диана/. При това два пъти - с огледален образ 🙂 Чаак като се загледаш, можеш да различиш и Н, в което е наместена уж С… Да, да! Умник трябва да било туй Величество, бравос! Само да не беше се правил на рицар… 🤨

Оп, отплеснах се, но свършвам със сладура Франсоа I  😉
Влюбен още от тийнейджърските си години в Италианския Ренесанс, Негово Величество направил всичко, за което се сетил, за да обнови и облагороди френската култура във всяко отношение. Всичките му замъци и дворци са разкошно декорирани и отвън, и отвътре. А „Галерията на Франсоа“ във Фонтенбло станала и нещо като пример за подражание, та по подобен начин по-късно са направени някои галерии във Версай.

Ама, нали не смятате, че в тоя коскоджа ми ти дворец се е развявало само кралското семейство? 🤩  А така.
Като истинско френско Негово Величество и Франсоа си имал някоя и друга любовница. Даже обичал да казва „Дворът без дами е като година без пролет, а може ли пролет без цветя, без рози?“ - хм, не напразно от време оно им се носи славата на французите-лИбовчии 😉

 

Минало някое време, минали оттук още някой и друг крал, почнал 19 век и ей ти го и Негово Величество Император Наполеон I Велики! Е как, няма начин да подмине Фонтенбло! Че и аз не бих го подминала 🙂
Но той е последната голяма сянка от отминалите столетия. За малкият Голям човек се разправя, че непрекъснато мислел за нещо, нервел се и ходел напред-назад из галериите като лъв, затворен в клетка. Дали е успял някога наистина да се отдаде на почивка с любимата си Жозефина в прекрасните покои на този дворец?
Апартаментът на Наполеон е един от най-посещаваните по 2 причини. Първо, той е един от най-красивите и второ, в кабинета си е подписал абдикацията си през 1814 г., след което се отправил към изгнанието си на остров Елба.

 

Дворецът Фонтенбло си има страхотен и много голям парк – с гора, алеи с цветя, рододендрони по полянките, кремове и жасмини, плачущи върби и цъфтящи с ярки червени цветове непознати ми дървеса; огромни широколистни дървета, през които на места алеята се провира като в тунел – чудничко усещане е, гарантирам!; статуи тук-там; малки водни каскади, езеро, воден канал; даже наперени пауни може да крачат по някоя полянка, а лебеди-красавци и пъстри патки порят с радост из езерото.
А! Някъде из градините по онова време имало и една оградена и зорко пазена от каменен сатир барака 😇  или нещо такова, която дамите използвали като лятна баня. А забавна историйка разказва, че една от щерките на краля /Мадлен ли, Маргарет ли/ много обичала да се възползва от нея. Обаче Джеймс V Шотландски през 1536 г. бил на гости на Франсоа I и фърлил очо на принцеската. Ама толкова се заплеснал, че всеки път скришом отивал до банята и там през една дупчица киризил!… Сакън! Невъзпитан шотландец, срамота!
Да издам ли какво се случило нататък?  🙂
О'к, накратко:
Красивата мадмоазел принцеса много се дразнела от шотландеца и хич не щяла да го диша даже, амаа... не е лесно да си цар и, иска-не иска, папа́ я омъжил насила за Джеймс. Та те́ така, след сватбата на 1 януари 1537г., Мадленчето се превърнало в кралица Мадлен Шотландска. За жалост за много кратко. Отивайки с мъжа си в Шотландия, се разболяла /или разбито сърце?/ и с течение на времето здравето и́ дотолкова се влошило, че само след 6 месеца починала в ръцете на любящия я все пак съпруг, в двореца в Единбург. Месец преди да навърши 17 г.! Много жалко.

В двореца Фонтенбло има и музей. Има и постоянна експозиция /мисля/ на китайски порцелан. Има картинна галерия и голяма библиотека, която на мен особено много ми хареса:

 

Толкова от мен. La vie est belle, нали?!   🙂

 

[alienad]

@iaia_mama, старохотно!

Наистина ме върна назад в 2014 г., когато се разхождахме из красивите френски замъци.

[Граф Вронски]

@iaia_mama, mille mercis! Замъкът наистина е доста впечатляващ. Посетох го през 2013 и веднага ме грабна. Повече от  Palais de Versailles! 🤗

[iaia_mama]

преди 11 минути , Граф Вронски каза:

@iaia_mama, mille mercis! Замъкът наистина е доста впечатляващ. Посетох го през 2013 и веднага ме грабна. Повече от  Palais de Versailles! 🤗

И на мен ми харесва повече от Версай  🙂