Преживяване срещу Спомени

[antea]

не знам дали много хора са запознати със съществуването и работата на Даниел Канеман, но още откакто слушах това му изключително интересно и приятно TED-интервю, си помислих, че в някакъв по-празен момент би ми било интересно да проверя какви са нагласите на повечето магеланци тук

 

накратко да резюмирам, Даниел смята, че съществуват две системи на мислене у човека - Система 1 - бързо, интуитивно мислене /2+2=4/, на което разчитаме в абсолютно ежедневните ситуации от типа "да пресечем улицата безопасно", и Система 2 - бавното мислене, да го наречем примерно Обмисленото мислене, което използваме за сложни проблеми, когато не искаме да допуснем грешки и вземаме предвид повече фактори; съответно бихме могли да разграничим у себе си и два Аз-а - Съпреживяващото Аз /Experiencing Self  и Помнещото Аз /Remembering Self/ - като пример за тях може да послужи случка от типа, когато човек разказва, че е слушал 20 минута превъзходна симфония и на края на записа поради повреда се е чул някакъв ужасно неприятен скърцащ звук, който е провалил цялото чудесно преживяване; очевидно обаче този човек е имал наистина 20 минути чудесно преживяване, единственото провалено е споменът за това преживяване.... а и с най-голяма сигурност може да се твърди, че емоционалният спомен за епизод в миналото - дали харесваме или не този спомен - е в най-пряка връзка с това какъв е бил краят на този епизод - добър или лош

 

това няма как да не е много релевантно за нас като пътуващи, защото често се случва пътуване да започне зле, но финално да се окаже страхотно, съответно и обратното, и съм сигурна, че доста хора ако пообмислят такива случки, биха потвърдили тази теория

 

но интересният за мен въпрос /който и Даниел поставя в интервюто/ е от кой тип бихте се определили самите вие (Experiencing или Remembering), тествайки се с този мислен експеримент - подготвяте се за ваканция/пътуване, но ви съобщават, че в края му ще приемете субстанция, от която ще получите пълна амнезия; всичките ви снимки ще бъдат изтрити и няма да имате нищо записано /и съответно запомнено/ от това пътуване. при такава перспектива бихте ли променили плановете си? или по-друг начин казано - бихте ли избрали да преживеете нещо, без право на спомен от него?

[funny]

преди 20 минути , antea каза:

подготвяте се за ваканция/пътуване, но ви съобщават, че в края му ще приемете субстанция, от която ще получите пълна амнезия; всичките ви снимки ще бъдат изтрити и няма да имате нищо записано /и съответно запомнено/ от това пътуване. при такава перспектива бихте ли променили плановете си? или по-друг начин казано - бихте ли избрали да преживеете нещо, без право на спомен от него?

Не съм сигурна, че примера може да ме определи точно към единия или другия тип, защото всяка конкретна ситуация или бъдещо действие което планирам е свързано с много и различни по вид решения и отчитане или неотчитане на опит, минали преживявания и детайлно обмисляне ( или по повърхностно такова).

Но... конкретно по въпроса :

Да , аз лично ще предприема това пътуване. Заради момента , заради преживяването "сега и тук" .

Липсата на спомен за едно пътуване / преживяване / в последствие , в случай че съм си го организирала по начин, по който ще ми харесва в процеса на изпълнението му не би ме спрял. 🙂

 

ПП. И без това не обичам да правя снимки по време на пътувания 

 

[neuromancer]

Ами всеки си е различен, аз ако не съм снимал все едно не съм бил там. Та предполагам бих предпочел да имам спомени

[Фил]

Хубавото на спомените е обстоятелството, че паметта има свойството да поизчиства лошите моменти на някое изживяване и малко да преувеличава приятните моменти. 
 

[Pantelej Putnik]

Преди 1 час, antea каза:

това няма как да не е много релевантно за нас като пътуващи, защото често се случва пътуване да започне зле, но финално да се окаже страхотно, съответно и обратното, и съм сигурна, че доста хора ако пообмислят такива случки, биха потвърдили тази теория

 

но интересният за мен въпрос /който и Даниел поставя в интервюто/ е от кой тип бихте се определили самите вие (Experiencing или Remembering), тествайки се с този мислен експеримент - подготвяте се за ваканция/пътуване, но ви съобщават, че в края му ще приемете субстанция, от която ще получите пълна амнезия; всичките ви снимки ще бъдат изтрити и няма да имате нищо записано /и съответно запомнено/ от това пътуване. при такава перспектива бихте ли променили плановете си? или по-друг начин казано - бихте ли избрали да преживеете нещо, без право на спомен от него?

По този въпрос веднъж написах (в пътеписа ми за Мексико) следното: "Винаги в последния ден на пътуването ми си избирам по-луксозен хотел. Както немците казват: "Ende gut, alles gut! („Когато накрая е добре - всичко е добре.“). Последното преживяване е много важно. То сякаш поставя черешката на тортата.

Отделно от това обаче съм много против това хората да бъдат разпределяни в някакви категории. Никой не е само добър, нито пък само лош. Никой не е достатъчно "-фил", за да не бъде и малко "-фоб". Изобщо хората много обичаме категориите, но те по-скоро ни помагат да си подредим мислите, отколкото да ни доближат до действителността.

Измислянето на някаква теория и обосноваването й с множество очевидни и безспорни факти, наведени така, че да служат на теорията, е приом, който се използва от много хора с голямо его и желание да забогатеят от това, че са успели да подведат някой с фокусите си.

Преди 1 час, antea каза:

мислен експеримент - подготвяте се за ваканция/пътуване, но ви съобщават, че в края му ще приемете субстанция, от която ще получите пълна амнезия; всичките ви снимки ще бъдат изтрити и няма да имате нищо записано /и съответно запомнено/ от това пътуване. при такава перспектива бихте ли променили плановете си?

Изключително изкуствен и измислен пример - кой ще вземе нещо, след като знае, че ще получи пълна амнезия. Пълната амнезия те осакатява за цял живот, след като не можеш да си спомниш за близки, приятели, роднини! Нищо не струва повече от живота и здравето, та дори и каквото и да било преживяване. Това е така, защото животът сам за себе си е прекрасен и е страхотно преживяване.   

Всъщност, не виждам и защо пък преживяването трябва да се противопоставя на спомените! Това е отново едно изкуствено положение. Доколкото спомените са следствие на преживяването, то все едно да противопоставим секса и оргазма.  

[Zaro]

Преди 1 час, antea каза:

от кой тип бихте се определили самите вие

От никой. В случая всички наши пътувания са планирани. Т.е. има някакво предварително очакване, информация, нагласа.

Самоопределянето може да е приложимо за събития и случки, които са непланирани. В такава ситуация се проявява същността на човек - провокира се естествената му реакция.

 

Пример: сега си подреждам снимките от Испания преди година. Когато бяхме в Севиля знаех къде отиваме, нагласата за преживяване е предварително зададена, за спомените също. Т.е. тук има някакъв предварително очертан план. Непланираното е, че някои от снимките не са се получили и няма да ти казвам какво преживяване, каква мъка неземна е в момента.

[iMari]

Мисля си,че осъзнатото човешко съществуване е не просто трупане на спомени(или емоции),но и на опит,който би ни помогнал в житейският ни път.Така както не би имало смисъл да прочетеш една книга,без да имаш възможност да осъзнаеш и анализираш прочетеното,така и не виждам смисъл от преживяване без право на спомен.

[bulpa]

преди 1 час, antea каза:

подготвяте се за ваканция/пътуване, но ви съобщават, че в края му ще приемете субстанция, от която ще получите пълна амнезия; всичките ви снимки ще бъдат изтрити и няма да имате нищо записано /и съответно запомнено/ от това пътуване. при такава перспектива бихте ли променили плановете си? или по-друг начин казано - бихте ли избрали да преживеете нещо, без право на спомен от него?

Твърдо - ДА, бих приела такова пътуване. Към момента, когато се осъществява това пътуване ще съм живяла на пълни обороти. Заради онова усещане, че нещата се случват в точно сега, в точно това време, на точно това място.

[antea]

примерът, разбира се, е много полярен, но такива са и повечето философски дилеми; и идеята е не да се определиш завинаги, а, мислейки по него, да разбереш нещо за себе си, или за другите, чиито отговори евентуално ще прочетеш (извън това какво готвят и гладят)

 

аз все още се лутам между двете крайности - в някои дни смятам, че е по-важно да изживееш нещо за момента, макар и без спомени, в други - че би ми било абсурдно, ако не помня хубавото, което се е случило; чисто практически, и в двата варианта на отговор човекът не би си спомнял нищо, било заради конкретната амнезия, или заради това, че изобщо не е преживял пътуването, понеже се е отказал - ефектът е все същият но някакси подозирам подсъзнателно, че хората, които обичат да снимат, да споделят повече или да разказват за своите пътувания, ценят повече спомените, защото чрез тях преживяват същото и ПОСЛЕ, докато на по-интровертните личности, обратно, им е достатъчно да са щастливи точно в онзи момент, а "после" няма чак такова голямо значение... ако повече хора си кажат мнението, ще знам дали подозрението ми е правилно

[Pantelej Putnik]

преди 45 минути , antea каза:

някакси подозирам подсъзнателно, че хората, които обичат да снимат, да споделят повече или да разказват за своите пътувания, ценят повече спомените, защото чрез тях преживяват същото и ПОСЛЕ, докато на по-интровертните личности, обратно, им е достатъчно да са щастливи точно в онзи момент, а "после" няма чак такова голямо значение... ако повече хора си кажат мнението, ще знам дали подозрението ми е правилно

Вероятно, така подозираш, защото, както ти самата казваш, се луташ "между двете крайности". Самото хвърляне на пелерината на неясни и ненужни категории, подкрепени с изкуствени примери, не е формула за намиране на някакъв резултат, който да ни даде възможност да намерим баланса между крайностите, които почти винаги са погрешни. Животът не е крайности. Животът е това, което хората "готвят и гладят". От това също може да се научи много за хората.

Интересно ми е какво би било мнението ти относно това, че аз например със същата сила обичам да пътува, но също толкова силно обожавам и да разказвам за пътуването си, както и да слушам приятели и познати, когато разказват за техни пътувания. Предполагам, не съм единствения на света. В такъв случай - хората като мен в каква категория следва да бъдат отнесени?!

 

Бих желал дебело да подчертая, че приемам всичко това за дружеско бъбрене, а не като някакъв спор или дори спорТ. 🙂

[juriwaro]

преди 5 часа, antea каза:

не знам дали много хора са запознати със съществуването и работата на Даниел Канеман...

 

- бихте ли избрали да преживеете нещо, без право на спомен от него?

Бих препоръчал на Даниел Канеман, като начало една:

 

[krasen_denev]

преди 5 часа, antea каза:

но интересният за мен въпрос е от кой тип бихте се определили самите вие (Experiencing или Remembering), тествайки се с този мислен експеримент - подготвяте се за ваканция/пътуване, но ви съобщават, че в края му ще приемете субстанция, от която ще получите пълна амнезия; всичките ви снимки ще бъдат изтрити и няма да имате нищо записано /и съответно запомнено/ от това пътуване. при такава перспектива бихте ли променили плановете си? или по-друг начин казано - бихте ли избрали да преживеете нещо, без право на спомен от него?

@antea,много хубав въпрос?!?

За мене спомените са нещо незаменимо.Със сигурност не бих направил това пътуване ако последствие не си спомням нищо от него.

[Marusinka]

Аз лично бих си променила плановете и не бих отишла на почивка, ако няма да я запомня, а на теб ще препоръчам една книга, която дискутира подобна тематика “Blink” на Малкъм Гладуел. 

[Георги]

Аз подхождам малко сухо и аналитично към дилемата 🙂

 

Безспорно спомените са неделима част от всяко пътуване и в голяма част оправдават дадена инвестиция (под инвестиция имам предвид не директно финансова, а по-абстрактна дефиниция, но за целите на опростяването нека и да е само финансова) в него. И аз с груб пример. Визи, самолетни билети до Лас Вегас, кола под наем за два дни, всичко това за да изживееш Гранд Каньон само за няколко часа. Ако ги няма спомените инвестицията е брутална, но благодарение на спомените тези два часа остават за цял живот с теб и макар и спомените да не репликират 1:1 директното изживяване, то фактът че са много по-дълготрайни позволява в известна степен да оправдаят и инвестицията.

 

Дали бих отишъл до Гранд Каньон без възможност за спомени? Ми пак зависи. Ако въобще е задължително всякакви пътувания да не приключват със спомени, то след като е единствения начин - явно да. Но ако да речем дилемата е Гранд Каньон без спомени или нещо не толкова обективно грандиозно, но със спомени, определено бих избрал второто. Или поне така си внушавам, то по-малко грандиозните неща често се забравят дори без да пиеш от специалните вещества в темата 🙂 Сложно е. 

[antea]

@Георги, ти ми доразви прекрасно въпроса, защото така добива повече смисъл - иначе, както казах, все няма да има спомени и при двата варианта

 

но ако се вземат предвид разходи и инвестиции или друга съпоставима полза, изборът може и да не е толкова еднозначен за всеки 🙂

 

Marusinka, благодаря ти, ще я потърся непременно

[Crazy Horse]

Без спомени, пътуването се обезсмисля за мен.

[krasen_denev]

преди 13 минути , Георги каза:

Безспорно спомените са неделима част от всяко пътуване

Ще си позволя да използвам част от написаното от Гошо и ще допълня отговора си .

 

Аз във всяко пътуване влагам много........време,четене,подготовка и организация на пътуването,задоволяване нуждите на останалата част от семейството,много чувства и какво ли още не?!? Затова искам да си спомням всяка една част, била тя положителна или отрицателна.

То въпроса може да бъде зададен и по следния начин; Ще искаш ли да си имаш дете ако след седем години ти дадат някаква субстанция и ти ги забравиш? Това ще ти промени ли плановете и ще преосмислиш ли намеренията си?

[Костов]

Ето как аз разбрах въпроса:

Моята мечта е да посетя Япония. Тази ми мечта се сбъдва. Пътешествието е уникално. Точно такова каквото съм си мечтал да бъде. Обаче ... като се прибирам в София след като съм слязъл от самолета ми дават да пия вълшебна отвара и аз забравям всичко, абсолютно всичко. Аз не помня, че съм бил в Япония, нямам снимки, няма никакъв спомен...

Събуждам се на следващата сутрин и пак започвам да кроя планове за Япония, защото много ми се ходи...

За мен най-важното са мечтите и спомените за осъщаствените мечти. 

 

[Marusinka]

Страшно интересна тема и доста различни погледи. Той и авторът на въпроса си е сменил мнението. Защо? Защото всичко опира до щастието, а щастието е субективно и се променя с годините, с преживяванията и с това от каква лична история имаме нужда в момента. 

[Георги]

Един пример, който според мен много добре илюстрира дилемата са хората, които правят снимки и клипове с телефоните си по време на концерт на любимата им група, най-вероятно на любимата им песен. 

 

Цялото това пипкане на телефона безспорно разрушава част от изживяването.  Но тези хора явно предпочитат да имат физически, реален спомен с лошо качество на картината и потресаващ звук, но все пак да засилят колекцията си от спомени, вместо изцяло да се потопят в изживяването. 

[Георги Матеев]

преди 3 часа, antea каза:

подозирам подсъзнателно, че хората, които обичат да снимат, да споделят повече или да разказват за своите пътувания, ценят повече спомените, защото чрез тях преживяват същото и ПОСЛЕ, докато на по-интровертните личности, обратно, им е достатъчно да са щастливи точно в онзи момент, а "после" няма чак такова голямо значение... 

Аз малко се обърках. В последната година-две съм по-интровертен, често по време на пътувания импровизирам и основно се наслаждавам на изживявания на момента, снимам все по-малко и нямам кой знае какво желание да споделям разкази или снимки. Същевременно обаче "после"-то има огромно значение - реално спомените са ми най-ценното нещо и не бих ги заменил за буквално нищо на света. Ако не мога да запазя спомените си категорично не бих предприел нито едно пътуване, просто не виждам смисъл. Та от кой тип съм?

 

За мен самото преживяване е точно толкова важно, колкото после и споменът за него.

[Костов]

преди 5 часа, antea каза:

... ще получите пълна амнезия; всичките ви снимки ще бъдат изтрити и няма да имате нищо записано /и съответно запомнено/ ...

Искам да обясня, че отговора, който съм написал е на база цитата от написаното  от @antea

[Zaro]

преди 13 минути , Георги каза:

вместо изцяло да се потопят в изживяването

От което споменът е много по-жив.

 

Дефинирах се - преживявания, от които остават спомени. Отивам да си сипя една ваксина.

[Marusinka]

Сещам се за един друг пример в тематиката. Децата, които водим на екскурзии с нас и които не си спомнят за преживяното, защото са били прекалено малки. Редно ли е да ги взимаме с нас и да ги използваме после в спомените си за пътуването, ако те нямат лични такива? Детето кой вариант би предпочело? 😃

[iMari]

преди 16 минути , Zaro каза:

Дефинирах се - преживявания, от които остават спомени. Отивам да си сипя една ваксина.

Знаех си,че рано или късно ще отидем към сливане на двете теми - тази с другата за професионалистите 🙂