Преживяване срещу Спомени

[antea]

@Георги Матеев няма причина да си объркан  имаш доста ясна позиция по темата, която просто показва, че моето фиктивно разделение на интровертни и екстровертни типове е по-скоро елементарно

[Георги Матеев]

преди 4 минути , antea каза:

@Георги Матеев няма причина да си объркан  имаш доста ясна позиция по темата, която просто показва, че моето фиктивно разделение на интровертни и екстровертни типове е по-скоро елементарно

Елементарно чак не, не е лишено от логика, но явно може да има доста нюанси и "смески" 🙂

[Lindt]

преди 4 часа, antea каза:

примерът, разбира се, е много полярен, но такива са и повечето философски дилеми; и идеята е не да се определиш завинаги, а, мислейки по него, да разбереш нещо за себе си, или за другите, чиито отговори евентуално ще прочетеш (извън това какво готвят и гладят)

 

аз все още се лутам между двете крайности - в някои дни смятам, че е по-важно да изживееш нещо за момента, макар и без спомени, в други - че би ми било абсурдно, ако не помня хубавото, което се е случило; чисто практически, и в двата варианта на отговор човекът не би си спомнял нищо, било заради конкретната амнезия, или заради това, че изобщо не е преживял пътуването, понеже се е отказал - ефектът е все същият но някакси подозирам подсъзнателно, че хората, които обичат да снимат, да споделят повече или да разказват за своите пътувания, ценят повече спомените, защото чрез тях преживяват същото и ПОСЛЕ, докато на по-интровертните личности, обратно, им е достатъчно да са щастливи точно в онзи момент, а "после" няма чак такова голямо значение... ако повече хора си кажат мнението, ще знам дали подозрението ми е правилно

По много показатели съм интроверт. Но обикновено не правя нищо, за което не бих говорила. То така все едно не се е случило. И съвсем не бих пътувала, ако няма да помня, защото.. ами просто не виждам ползата от такова изживане и емоция. 

А специално пътуванията са толкова важни за мен, че при мисълта да не си ги изживявам по 10 пъти, ми се струват някак несъвършени. Примерно преди 3 седмици отказах категорично да правим презентация за пътуване. Обаче.. описах си сафарито и разгледах 20 пъти снимките. Избрах си албумчетата за фейсбук и ги преживях отново всички моменти. Почти всеки ден като си имам известие от темичката и влизам в нея. Ей така пък, да си видя лъвчетата какво правят. Неизменно се кефя на това пак да ги погледна, особено едната майка с малките. Ето, пак ги видях и пак се зарадвах 🥰. 

Та осъзнавайки, че нямам много причини да си ги разглеждам, се натъжих и реших, че мога да говоря пред хора, въпреки че не обичам. Майната им ако не им е интересно, аз пак ще си подреждам лъвчетата и ще си мисля за тях. Сега като не ми предстои пътуване, ревниво си пазя спомените за изживяното, за да се запазя в добро разположение на духа. 

 

[neuromancer]

Преживяването трае минути, часове, дни и свършва, край. Ако не го помниш, все едно не е било. Ако го помниш, то е с теб още години.

 

преди 2 часа, Lindt каза:

Та осъзнавайки, че нямам много причини да си ги разглеждам, се натъжих и реших, че мога да говоря пред хора, въпреки че не обичам.

Сега е момента да се запишеш за презентация 😉

[ZORI]

Много интересна тема подаде antea. Аз не съм чела въпросния Даниел Канеман, но съм много земна, често казвам реална. Тук ще си призная, макар и да се срамувам малко ...и материална. Малко съм като теб и се обърквам напълно. Защото спомените нямат  материално съизмерение, това е емоция, изживяване, въодушевлението с което си организирал, планувал/ аз повече се вълнувам и изживявам нещата , докато си готвя едно пътуване, цялото това блъскане, ровене, разучаване като се започне от логистика, георгафия, история, забелижетелности, култура,  обичаи, храна и др. Незнам при Вас как е, аз ли нещо съм увредена. Толкова дълго живея с подготовката, че когато доиде време да пътувам вече всичко ми е някак преминало, може даже да съм на друго предтоящо пътуване. Въпреки това, ако не мога да снимам,  все едно не  съм била там,  ама ако ще снимките никакви да са, самото снимане такова удовлетволение ми носи, такава радост. Плюс това нямам добра техника, нямам хубави снимки..знам. Не знам Теди  и другите фотографи как се чувстват особено като си видиш после произведението. Аз съм като болна, за мен снимките ти връщат всички спомени и емоции било то хубави или  пък не толкова. Отделно искам друг стремеж..напоследък се опитвам да променя посоката ..живей за момента, бъди в настоящето...както се  казва в източната философия да подържаме  състоянието дзен. Джен е състояние без мисли, стремежът ни да остнем в  настоящето...нито да се връщаме в миналото , нито да мечтаем в бъдещето. Много е трудно знам и това не е само медитация, ами начин на мислене, начин на живеене .. една  философия. Много пъти съм питала моя учител по Сахаджа йога, защото там точно това се практикува..ама как така няма да имам планове, няма да имам мечти, спомени. Аз винаги съм с много планове,  немога да си представя живота без планове, искам всичко да ми е планувано, начертано, нагледно...пък нетрябва така....Уж не съм невежа, знам какво трябва да правя, явно съм още в онова нише еволюционно ниво... немога да се преборя и справя с това. Правя си планове, имам си мечти ...искам си спомените, снимките ...изживяванията!

[noshtna_ptica]

Аз рядко сънувам, но все пак ми се е случвало да се събудя с усещането, че съм сънувала хубав сън - все пак някакъв смътен спомен е останал.

Въпросът е - искам ли или не да сънувам хубав сън? Естествено, бих предпочела да го изживея, но ако няма такава опция - по-добре сън, отколкото нищо.

И конкретно на въпроса: Ако реално, истинско и пълноценно пътуване не е възможно, т.е. по време на пандемия - о, да, тръгвам на предложеното пътешествие веднага! 

[mililia]

Замислих се върху въпроса и мисля, че аз бих приела такива пътувания без спомени, НО стига те да бъдат пълноценни. Ако изживявам тръпката от пътуването и съм щастлива на път, защо да се отказвам от преживяването. Спомените са важно нещо, но те се размиват с времето, отслабват, натрупват се и вече нямат онзи заряд. Напоследък забелязвам, че след пътуване бързам да сортирам снимките, да постна каквото реша и да оставя пътуването зад гърба си, за да подготвям следващото пътуване. Преди живеех с месеци с едно пътуване, преживявах го отново и отново, а сега след седмица вече съм го оставила в миналото. Да, определено бих приела едно пълноценно преживяване без спомен вместо едно Нищо, от което също няма да имам спомен. 

[antea]

преди 4 часа, noshtna_ptica каза:

Аз рядко сънувам, но все пак ми се е случвало да се събудя с усещането, че съм сънувала хубав сън - все пак някакъв смътен спомен е останал.

Въпросът е - искам ли или не да сънувам хубав сън? Естествено, бих предпочела да го изживея, но ако няма такава опция - по-добре сън, отколкото нищо.

 

това е много интересна аналогия, която не беше ми хрумвала  хем често ми се случват такива смътни спомени от сън - не мога да опиша нищо конкретно от него, но е останало само чувството; ако е било хубаво по-скоро се ядосвам, че не мога да си спомня всичко...

 

@mililia  възможно ли е да е така, защото примерно в последно време пътуваш повече? тоест повече като брой и наситени преживявания водят до не чак такава нужда от спомени?

[jungfraujoch]

Какво е едно пътешествие без спомени?

Лично аз изживявам на място всичко,където и да се намирам.Снимам много и след това обсъждаме и отново се потапям в  пътешествието.Както и когато приятелите ми разказват за своите пътувания,разглеждам снимки във Фейсбук или чета пътеписи в магеланци.Снимките остават,за да ме връщат към всичко за което съм мечтала и реализирала.

Имам приятели,които са много готини и пътуваме заедно с кола.Много ми е странно,че са с малко дете,което водят навсякъде,но никога не снимат нищо.Деликатно ги попитах,те замълчаха.Детето е много сладко и игриво,но как ще знае,че е било почти в цяла Европа?В момента е на 3 години.

И на сън е хубаво да се пътува.🙂Аз често сънувам местата,които съм посетила и хората които съм била.И много непознати дестинации-цветни и пъстри.То каквото си мислиш през деня,това сънуващ през нощта.

Много е хубаво,когато при разговор с приятели си спомняме всички преживелици.И добри и не толкова.Защото се учим от всичко.

На мен най-често ми повтарят-Помниш ли как не искаше да си тръгваш от Швейцария,как не искаше да слизаш от Айфеловата кула и как се скара на едни българи в Германия,че берат цветя "скришом" от приказния остров Майнау.

Нека имаме възможност да пътуваме и да споделяме спомените си!

[mililia]

преди 2 часа, antea каза:

 

@mililia  възможно ли е да е така, защото примерно в последно време пътуваш повече? тоест повече като брой и наситени преживявания водят до не чак такава нужда от спомени?

Определено това, че пътувам повече има отношение. Преди пътуването ми беше нещо изключително като подарък, докато сега се превърна в начин на живот. Няма нужда да го съпреживявам отново и отново. Снимам много, но нямам нужда да се връщам в миналото. По скоро изпитвам удоволствие от планирането на нещо ново. 

[juriwaro]

Темата определно е интересна. Все по се убеждавам, че решенията са не само плод на съзнателните ни действия, разум и спомени, но и на интуицията, митологията и привидни нелогизми. Хрумва ми следният пример - стигам до място, на което съм бил 100 пъти. Пред мен се вижда циркус и връх. Знам, че до върха са около 2 часа ходене и примерно 600 метра денивелация. Ако го мина по ръба - следва това и това, ако съм през циркуса и нагоре по скалите - следва друго. Но решението, дали да продължа зависи само от възприятието ми - колко далеч изглежда всичко в момента. Понякога някой малък и близък връх се вижда сякаш на светлинни години - тогава директно правя кръгом, друг път знам, че ще мина и 30 км без пъртина - това в крайна сметка, формира реалността ми.

Слагам и една статия за "савантите", филмът от 10-ия случай си заслужава да се изгледа:
https://www.neatorama.com/2008/09/05/10-most-fascinating-savants-in-the-world/

А се сещам и за древния "парламент" на зороастрите - всяко важно решение първо се е подлагало на обстойна тридневна дискусия. После депутатите вдигали тридневен купон с обилно леещо се вино. И след многократни повторения и грешки се стигало до разковничето, изглеждащо еднакво разумно и в двата случая.
 

[Happy_Traveler]

На 14.04.2020 г. в 14:59, antea каза:

 

но интересният за мен въпрос /който и Даниел поставя в интервюто/ е от кой тип бихте се определили самите вие (Experiencing или Remembering), тествайки се с този мислен експеримент - подготвяте се за ваканция/пътуване, но ви съобщават, че в края му ще приемете субстанция, от която ще получите пълна амнезия; всичките ви снимки ще бъдат изтрити и няма да имате нищо записано /и съответно запомнено/ от това пътуване. при такава перспектива бихте ли променили плановете си? или по-друг начин казано - бихте ли избрали да преживеете нещо, без право на спомен от него?

О, определено да! Аз като цяло много бързо забравям - места, хора, бивши приятели/гаджета и подобни, а напоследък дори не снимам много. Интересува ме само усещането, преживяването, емоцията, да е диво, да е различно, да се забъркам в някой филм. 🙂  И после да си се прибера обратно вкъщи, в зоната на комфорт, презаредена. До 3-4 месеца съм забравила всичко и искам пак. 🙂 

[T.E.Lawrence]

Има един филм Vengeance с Джони Холидей, не е кой знае какво, но с една култова сцена. Той беше наемен убиец, убиха дъщеря му и се зае с наемане на екип професионалисти за отмъщение. Същевременно паметта му прогресивно отслабваше и накрая, когато те бяха надъхани и тръгнаха за последен бой, той беше забравил кой е и къде отива.

 

Въпросната сцена: той седи и си играе с дете на плажа, а единият от наемниците казва: "какво значение има отмъщението, когато не го помниш?" Следващата сцена беше интересен микс как хората на честта умират един след друг за каузата, за която ги е убедил да се борят, а той все така седи на плажа, загледан в океана...

 

Та, какво значение има пътуването, ако не го помниш? Или, както се казва в един от любимите ми лафове, инвестирането в спомени е най-добрата инвестиция, която само Алцхаймер може да ти я вземе. 🙂

 

Ако нямаш спомени, не си човек, а зомби. Живее се тук и сега, но спомените топлят в трудните моменти, като в карантина, например. 🙂

[FlyTraveler]

Аз може би съм по-елементарен, тъй като не мога да вдяна защо трябва да се избира (или поне да се накланят везните) между преживяване в момента и спомен. Едното по никакъв начин не изключва другото, като и двете са много важни и си имат своето място във всеки един аспект на живота. Човек ако няма спомени, най-малкото не надгражда познание.

Относно пътешествията, аз ги преживявам поне по три начина - като ги подготвям, по време на тях и след като са минали - вече като спомени. Нито един от трите начина не отнема от важността и от значението на другите два.

Бих приел до някаква степен и много условно дилемата дали да разучаваме предварително подробно дестинацията или да се оставим да бъдем изненадани. Бих разбрал гледната точка на практикуващите второто, като аз определено държа на първото. 

Бих също приел и за валиден спора дали снимането (фото и/ или видео) отнема от моментното преживяване. Всеки го усеща различно, може би ако на някой му тежи да го прави, може и да отнема. За мен снимането е неизменна част от удоволствието при пътешествия (не го правя само за да поддържам спомените), изостря и насочва вниманието ми към детайли, които иначе може и да не забележа, но все пак бих разбрал и хората, за които не е така.