Какво е за вас пътуването?

[Pantelej Putnik]

В последните дни сме си седнали вкъщи, седим, готвим, ядем, пием, мечтаем за бъдещи нови дестинации. И тъй като сега имаме повече време от друг път, а, както се очертава, това ще продължи още известно време, реших да пусна една тема, та да си поговорим по дружески кой какво мисли за пътуването. Какво е пътуването за нас? Защо харесваме да пътуваме? Какво значение има за нас всяко едно ново място? Нека да споделим мисли и да се позабавляваме. Различните мнения и виждания за пътуването ще ни помогнат да се опознаем още повече, ще ни дадат възможност да споделим любовта си към пътуването с други, които като нас обичат да пътуват, вероятно ще ни разшири нашето отношение към пътуването.   

Що се отнася до мен - За разлика от много хора, не наричам пътуване само преместването в географското пространство. Неделимите части на пътуването за мен са, като следва: 1. зараждане на идеята и мечтата; 2. проучване на дестинацията и организация на пътуването; 3. самото пътуване; 4. спомени и разкази във връзка с пътуването. Всичко това наричам пътуване, защото пътуването за мен е емоционално изживяване, което започва с отсяването на дестинацията, през мечтата, докато не се стигне до осъществяването на мечтата и връщането отново ТАМ в спомените. Пътуването е начин на живот и всички мечти, преживявания и спомени впоследствие са все част от него.   

Според мен е много важно всички тези части да присъстват, за да не превърна любовта си в рутина, ежедневие. Всеизвестно е, че ако превърнем едно страхотно нещо в ежедневие, то губи от блясъка си. Това е нещо нормално и ни е известно. Също като първата чаша вода, когато сме жадни, и нейното значение за нас, след като вече сме изпили няколко чаши преди това. Според мен е много важно да мечтаем за нещо поне известно време, за да можем да не се лишаваме от щастието. Да, смятам, че няма щастие без мечти. Спомням си от детството ми едно интервю с Джордж Майкъл. Питаха го за какво мечтае и той изненада, като каза, че мечтае за един модел на Астон Мартин (автомобил). Интервюиращият се изненада: „Джордж, та ти можеш да отидеш и да си го купиш веднага от магазина!!!“. „Да но искам да помечтая за него известно време. Как да бъда щастлив, ако си позволя всичко на мига?!“. Та в тази връзка си мисля, че ако спра да мечтая, може би ще спра и да пътувам. Не желая да пътувам отегчен. Това е като да правиш любов с отегчение!

Важна е и подготовката. Обичам да се подготвям за пътуването поради няколко причини. На първо място – Времето е ценен ресурс! Когато съм на път ми се ще очите ми да са широко отворени, а не да гледам в телефона си и да търся напр. хотел. Не е приятно също да чакаш с часове на някоя автогара например, когато можеш предварително да знаеш разписанието на автобусите. Второ - Липсата на информация е обикновено свързана с разход на пари. Трето – Ако не знаеш къде отиваш, много е вероятно да подминеш нещо, което може и повече да не видиш. И т.н.

Самото пътуване до дестинацията разбира се е най-важното. То е самото щастие от осъществената мечта. Спомените, снимките, разказите…..всичко това е част от цялото, част от приказката.

Различните хора пътуват поради различни причини и подтици: едни, защото обожават да пътуват, други – по работа, трети – защото и колегите им пътуват и …… „само те ли могат да си го позволят“. Това няма да го коментирам дори. Всеки има право да се самозаблуждава. Всеки има право да изневерява на любовта си. Може би обаче не бива да изневеряваме на себе си. Лично аз искам да остана верен на любовта си. С оглед на това, считам, че да пътуваш, не означава на всяка цена, че обичаш да пътуваш. По-често хората не си признават, че не обичат да пътуват – „Абе, и аз обичам да пътувам, но парите, а свободно време.“ Да не обичаш да пътуваш не е срамно, нито е грешно! Един обича да пътува, друг обича да готви, трети – да рисува и т.н. Нека всеки да прави, това, което иска. Аз пътувам, защото това ме прави щастлив.

Ще се радвам да споделите вашето отношение към пътуването. Да споделите мислите си относно общата ни любов – пътуването. Нека не се притесняваме, че няма да получим лайкове под мнението ни. По-важното е да бъдем откровени!    

[master_of_germs]

Лично аз се считам за мечтател, не са пътешественик. И противно на повечето тук предпочитам да не планирам дестинации, за които съм мечтал от дете. Или поне да не се хвърлям към тях. Самият процес на мечтаене е много, много по-сладък от самото пътуване. Предпочитам да градирам и да оставям най-големите мечти за накрая 🙂 

[T.E.Lawrence]

преди 7 минути , master_of_germs каза:

Лично аз се считам за мечтател, не са пътешественик. И противно на повечето тук предпочитам да не планирам дестинации, за които съм мечтал от дете. Или поне да не се хвърлям към тях. Самият процес на мечтаене е много, много по-сладък от самото пътуване. Предпочитам да градирам и да оставям най-големите мечти за накрая 🙂 

Аз съм точно обратното, с години четох дебели книги за мечтаните ми дестинации. Стартирах с тях, здраво обикаляне на макс и повечето имах късмета да ги посетя буквално с доценти и професори, от които разбрах колко малко всъщност знам, четох пак и пак се върнах с правилното познание. 🙂 

 

Сега вече съм си изпълнил качествено топ мечтите  по отношение на местата и го давам съвсем бохемски и лежерно. Разни ставания по нощите да гоня транспорт 24 часа в денонощието и да гледам по десет места на ден съм ги оставил в миналото. Карам на спомени с чаша уиски, загледан отвисоко в светлините на града. Смело мога да кажа, че спомените определено са по-голяма тръпка от мечтите. 🙂 

[Георги Матеев]

Няколко пъти посягам да пиша и всеки път се спирам, че темата е почти неизчерпаема. Все пак ще опитам накратко 🙂

Според настроението ми в един или друг момент пътуването може да бъде: хоби, работа, развлечение, бягство, мечта, прозорец към света, лек за сърдечни болки, заместник на сивото ежедневие и в общи линии почти всичко възможно, което може да си представите.

 

Неведнъж съм споделял, че за мен пътуването е начин на живот от много години. Излишно е да казвам какво ми коства принудителния застой в момента, но стискам зъби като всички. Обожавам всеки един детайл... от първоначалното набелязване на дестинация, през разучаването и планирането, до самото изживяване и разбира се накрая сладкия спомен за него. И досега помня удивително много подробности от всяко едно отделно пътешествие, въпреки че отдавна бях сигурен, че с времето всичко ще почне да ми се слива в главата. Но това така и не се случва, поне засега.

 

Противно на това, което много хора са ме питали - постоянното пътуване не само не ми омръзва, а дори възбужда любопитството ми още повече. Като изключим мечтата да посетя всички държави в света, която целенасочено си преследвам, допълнително се мотивирам от нови места, за които чета и откривам (засега само) на хартия. Например наскоро научих за иранския туристически остров Киш, който ми се стори забавен и мисля да го включа в бъдещото си второ посещение на Иран. Замислил съм и леко австралийско "островно турне" из Норфолк, Кокосовите острови и Коледния остров. Излишно е също да казвам, че след о-в Света Елена много жадувам да отида до Тристан Да Куня и о-в Възнесение. Всъщност мога да изброявам с часове, имам идеи буквално за 8-10 години напред (не се шегувам), а мечтите ми определено не се изчерпват само с държавите или с детските ми спомени 🙂

 

Признавам, с времето гледната ми точка малко се "изврати" и трудно мога да ахна от средно-статистическа комерсиална дестинация, но за сметка на това вече изключително ме привлича предизвикателството да посещавам места, които са по-трудно достъпни и далеч от масовия туризъм. Вече не препускам като преди, нито разглеждам всичко на всяка цена. Давам си повечко време и се отдавам на всеки един момент, като винаги си оставям отворени опциите за импровизация на място. И по някакъв магически начин накрая всичко се получава точно както съм си го представял, без почти да планирам.

 

Напълно възможно е и да имам лек вид психично отклонение на тема 'пътуване', но честно казано отдавна не мисля в тази посока 😎 Най-важното е, че всичко това ме прави истински щастлив.

[iMari]

Много неща е за мен пътуването.От една страна  мечти,преживявания,спомени.От друга е почивка от ежедневният стрес и задачи, възможност да погледнеш даден проблем отстрани и елементарно да ти дойде решението.Някакъв кратък миг на съзерцание и след това прозрение.Друг път запознаване с нови хора с интересни истории.

 

преди 21 часа, Pantelej Putnik каза:

Също като първата чаша вода, когато сме жадни, и нейното значение за нас, след като вече сме изпили няколко чаши преди това.

Класически пример за marginal utility,но това е термин от Икономикса.А тук измерваме всичко с емоцията.Всяко ново място е първата чаша с вода,когато си жаден 🙂Напоследък обаче имам усещането,че твърде доброто планиране отнема от преживяването.А най-обичам да се загубя и...бам,да видя нещо Уау,което не съм го разгледала предварително с гугъл стрийт вю.

Относно мечтите - от години имам желание да отделя повече време на Полша.Миналото лято успях да наглася кратко пътуване до Краков,но далеч не ми беше достатъчно.Само Сталин и Хитлер са имали по-голям мерак от мен към тази страна 🙂Това лято планирах 7-10 дни,но вируса съсипа всичко.От къде идва този интерес - че съм гледала и чела много за тази страна- ясно,срещала съм и поляци(кротки и усмихнати трезви,същи генерали - пияни)Но истината е,че в училищната ни библиотека имаше няколко книжки с полски детски приказки.Такива разни фантастични истории за блатни духчета и водни феи.Полянки,горички,езера и замъци.Трябва да съм била на 7-8 години,когато съм взела решение,че ще отида в Полша и този стремеж сега изглежда ирационален,но все някога ще си го направя това пътуване 🙃

 Мисълта ми е,че генезисът на мечтите за едно пътуване,често пъти е много личен и дори нелогичен - няма шанс да видя духчета и феи.Обаче от него зависи и силата на емоцията.

 

п.п.Нещо много се отплеснах в лични разсъждения.А да знаете как се размечтах за Лисабон навремето - прочетох "Нощ в Лисабон" на Ремарк,която си чисто пиянска история,но ме грабна от раз.Което ме подсеща,че Ремарк е страшно подходящ за карантинно време.Героите са депресирани,нямат какво да губят и затова живеят на макс,предимно пиейки калвадос и абсент.☺️

 

[Pantelej Putnik]

Мари Николова никак не си се отплеснала. Тази тема няма рамки и дори точно личният момент тук е най-важното.

Относно мечтите и дестинациите съм абсолютно съгласен с теб. Всеки има нещо в душата си, което таи, и може да мечтае за нещо, което на пръв поглед е съвсем необяснимо. Ето пример от моя живот - Бях дете и ходехме по 2-3 пъти през годината при баба ми и дядо ми в друг град. Това бяха толкова мили моменти. Сядахме и си говорехме, радостни, че сме заедно. Имаше обаче едни чаши, от която пиехме всеки път лимонада или етър (тези, който са с повече опит, знаят какво е "етър"), и на тези чаши имаше рисунка с надпис Пояна Брашов. Преди 2 години бях в Брашов и видях табелата за Пояна. Познай дали отидох 🙂 

преди 41 минути , Мари Николова каза:

преди 23 часа, Pantelej Putnik каза:

Също като първата чаша вода, когато сме жадни, и нейното значение за нас, след като вече сме изпили няколко чаши преди това.

Класически пример за marginal utility,но това е термин от Икономикса.А тук измерваме всичко с емоцията.Всяко ново място е първата чаша с вода,когато си жаден

По този въпрос имах предвид нещо, което съм го забелязвал няколко пъти вече при мен - зачестя ли пътуванията в един определен период (напр. през рамките на една календарна година) и сякаш започвам да усещам по някое време, че го карам като на поточна линия, което ме притеснява. Като че ли ми е по-сладко да имам достатъчно време да проуча, да помечтая, пък после......

[jungfraujoch]

преди 2 часа, Георги Матеев каза:

Няколко пъти посягам да пиша и всеки път се спирам, че темата е почти неизчерпаема. Все пак ще опитам накратко 🙂

Според настроението ми в един или друг момент пътуването може да бъде: хоби, работа, развлечение, бягство, мечта, прозорец към света, лек за сърдечни болки, заместник на сивото ежедневие и в общи линии почти всичко възможно, което може да си представите.

 

Неведнъж съм споделял, че за мен пътуването е начин на живот от много години. Излишно е да казвам какво ми коства принудителния застой в момента, но стискам зъби като всички. Обожавам всеки един детайл... от първоначалното набелязване на дестинация, през разучаването и планирането, до самото изживяване и разбира се накрая сладкия спомен за него. И досега помня удивително много подробности от всяко едно отделно пътешествие, въпреки че отдавна бях сигурен, че с времето всичко ще почне да ми се слива в главата. Но това така и не се случва, поне засега.

 

Противно на това, което много хора са ме питали - постоянното пътуване не само не ми омръзва, а дори възбужда любопитството ми още повече. Като изключим мечтата да посетя всички държави в света, която целенасочено си преследвам, допълнително се мотивирам от нови места, за които чета и откривам (засега само) на хартия. Например наскоро научих за иранския туристически остров Киш, който ми се стори забавен и мисля да го включа в бъдещото си второ посещение на Иран. Замислил съм и леко австралийско "островно турне" из Норфолк, Кокосовите острови и Коледния остров. Излишно е също да казвам, че след о-в Света Елена много жадувам да отида до Тристан Да Куня и о-в Възнесение. Всъщност мога да изброявам с часове, имам идеи буквално за 8-10 години напред (не се шегувам), а мечтите ми определено не се изчерпват само с държавите или с детските ми спомени 🙂

 

Признавам, с времето гледната ми точка малко се "изврати" и трудно мога да ахна от средно-статистическа комерсиална дестинация, но за сметка на това вече изключително ме привлича предизвикателството да посещавам места, които са по-трудно достъпни и далеч от масовия туризъм. Вече не препускам като преди, нито разглеждам всичко на всяка цена. Давам си повечко време и се отдавам на всеки един момент, като винаги си оставям отворени опциите за импровизация на място. И по някакъв магически начин накрая всичко се получава точно както съм си го представял, без почти да планирам.

 

Напълно възможно е и да имам лек вид психично отклонение на тема 'пътуване', но честно казано отдавна не мисля в тази посока 😎 Най-важното е, че всичко това ме прави истински щастлив.

Възхищавам се на винаги перфектните ти коментари!На преследването на мечтите!И на това,че не винаги задължително разглеждаш всичко на всяка цена.И се наслаждаваш на макс!Радвам се,че си сред местните хора,където и да отидеш по света!Оценяваш истински важните неща в живота.Бъди все така усмихнат и щастлив!

Светли Празници ти пожелавам от сърце!

 

 

[Костов]

За мен пътуването е това, което ме откъсва от сивото ми ежедневие, това което ме зарежда с енергия за да мога да издържа до следващото пътуване. Знаете ли, казал съм на съпругата ми, че когато и кажа -  "Не искам да пътувам" да се  готви за последният ми час, доста време ще мине. Винаги съм искал да пътувам. Дори и сега си правя планове. Надявам се  септември обстановката да се е нормализирала и да мога да отида в Лондон. 

Ами това е. 🙂 

[Костов]

преди 4 часа, Георги Матеев каза:

Няколко пъти посягам да пиша и всеки път се спирам, че темата е почти неизчерпаема. Все пак ще опитам накратко 🙂

Според настроението ми в един или друг момент пътуването може да бъде: хоби, работа, развлечение, бягство, мечта, прозорец към света, лек за сърдечни болки, заместник на сивото ежедневие и в общи линии почти всичко възможно, което може да си представите.

 

Неведнъж съм споделял, че за мен пътуването е начин на живот от много години. Излишно е да казвам какво ми коства принудителния застой в момента, но стискам зъби като всички. Обожавам всеки един детайл... от първоначалното набелязване на дестинация, през разучаването и планирането, до самото изживяване и разбира се накрая сладкия спомен за него. И досега помня удивително много подробности от всяко едно отделно пътешествие, въпреки че отдавна бях сигурен, че с времето всичко ще почне да ми се слива в главата. Но това така и не се случва, поне засега.

 

Противно на това, което много хора са ме питали - постоянното пътуване не само не ми омръзва, а дори възбужда любопитството ми още повече. Като изключим мечтата да посетя всички държави в света, която целенасочено си преследвам, допълнително се мотивирам от нови места, за които чета и откривам (засега само) на хартия. Например наскоро научих за иранския туристически остров Киш, който ми се стори забавен и мисля да го включа в бъдещото си второ посещение на Иран. Замислил съм и леко австралийско "островно турне" из Норфолк, Кокосовите острови и Коледния остров. Излишно е също да казвам, че след о-в Света Елена много жадувам да отида до Тристан Да Куня и о-в Възнесение. Всъщност мога да изброявам с часове, имам идеи буквално за 8-10 години напред (не се шегувам), а мечтите ми определено не се изчерпват само с държавите или с детските ми спомени 🙂

 

Признавам, с времето гледната ми точка малко се "изврати" и трудно мога да ахна от средно-статистическа комерсиална дестинация, но за сметка на това вече изключително ме привлича предизвикателството да посещавам места, които са по-трудно достъпни и далеч от масовия туризъм. Вече не препускам като преди, нито разглеждам всичко на всяка цена. Давам си повечко време и се отдавам на всеки един момент, като винаги си оставям отворени опциите за импровизация на място. И по някакъв магически начин накрая всичко се получава точно както съм си го представял, без почти да планирам.

 

Напълно възможно е и да имам лек вид психично отклонение на тема 'пътуване', но честно казано отдавна не мисля в тази посока 😎 Най-важното е, че всичко това ме прави истински щастлив.

Жорка, преди време ти бяхме подарили магнитче от Флоренция. Тогава ти каза, че не си ходил там. Честно казано не ти повярвах, но да питам - Ходи ли във Флоренция? 

[Pantelej Putnik]

преди 6 часа, master_of_germs каза:

Предпочитам да градирам и да оставям най-големите мечти за накрая

master_of_germs, какво имаш предвид тук? Оставяш най-хубавото за края на самото пътуване?

[Георги Матеев]

преди 9 минути , Костов каза:

Жорка, преди време ти бяхме подарили магнитче от Флоренция. Тогава ти каза, че не си ходил там. Честно казано не ти повярвах, но да питам - Ходи ли във Флоренция? 

Знам, че ще прозвучи странно, но все още не съм стъпвал във Флоренция. Обаче всеки път като видя вашето магнитче се присещам, че трябва да поправя тази огромна неправда 🙂

 

Всъщност, утре по принцип трябваше да заминаваме към Италия за Великден, но... рязко предпочетохме да си останем вкъщи 🤣

[Pantelej Putnik]

Веднъж вървях из Венеция и чат-пат си поглеждах в хартиената карта, която държа в задния ми джоб. Обикалях из северната част на "рибката" (Венеция на картата ми прилича на рибка). Видях един турист със сандали и бели хавлиени чорапи (класика!!!), който вървеше и гледаше само в картата и не вдигаше поглед от нея. Подейства ми като шамар. Не отворих повече картата ми. Сякаш цялото ми същество говореше: "Венеция е град, който не заслужава подобно отношение, като това на онзи! Дошъл си тук - отвори очи, отвори си сетивата - това е Венеция!" Има ли значение дали ще пропуснеш някоя забележителност, ако ще препускаш като луд! Бавно и с внимание - всяка обич има нужда от внимание!

[Костов]

преди 14 минути , Георги Матеев каза:

Знам, че ще прозвучи странно, но все още не съм стъпвал във Флоренция. Обаче всеки път като видя вашето магнитче се присещам, че трябва да поправя тази огромна неправда 🙂

 

Всъщност, утре по принцип трябваше да заминаваме към Италия за Великден, но... рязко предпочетохме да си останем вкъщи 🤣

Ако не ти е много късно, догодина да отидем във  Флоренция. За нас ще бъде удоволствие. 🙂

[stormbringer]

И аз на няколко пъти посягам към тази тема и все се отказвам, Матеев до голяма степен е казал което мисля - не само, че не ме уморява, а ме кара да искам още. Не знам как си избирам дестинации - понякога е абсолютно целенасочено - "следващият март ще ходим еди-си-къде" и се започва дебнене на билети и т.н. (това всички знаете как става), друг път е - "има супер цена за еди-си-къде", или някой приятел пуска муха, снимка, казва нещо като "идвам си за 2 седмици до БГ, можеш ли да измислиш пътуване до някъде поне за 3-4 дни" и аз действам, ако знам, че ще мога да се освободя. 

 

По интересното е, че като натисна бутона PAY или CONFIRM и ме изпълва брутална еуфория, вдига ми се адреналина, не мога да си събера усмивката, дори да говорим за нещо, което ще е след 6 месеца. Забелязал съм го, като наркотик е, дори ако правя план-програма за приятели, които се чудят дали да ходят някъде и какво/как да го направят започвам да усещам този прилив, просто ми доставя ми безумно удоволствие.

 

Естествено - никога не стават нещата на 100% както са планирани, поне от 7-8 години насам, НО от тогава се наслаждавам на пътуванията много повече. Спрях да препускам, спрях да правя точен план, само набелязвам идеи и колкото - толкова. Понякога се получават грешки, губи се половин ден, за нещо, което е глупово, но в крайна сметка е част от изживяването.

 

Трудно приемам настоящата ситуация, пропадна ми ходене на голяма метъл фест в Белгия, на всичко отгоре май ще се правят на ударени с връщането на пари, а аз освен билети, бях решил да купя и малко "фестивални пари" предварително, ама повече ме притеснява, че по никакъв начин не знаем, кога и как ще му изглежда краят. Все пак се надявам скоро пак да се изпълвам от еуфория, купувайки билети или нощувки и чертаейки маршрути. 

 

[master_of_germs]

преди 1 час, Pantelej Putnik каза:

master_of_germs, какво имаш предвид тук? Оставяш най-хубавото за края на самото пътуване?

Да, и в самите пътувания обичам да градирам като оставям най-хубавото за накрая... Доколкото ми е възможно. Но поне досега това ми доставя най-голямо удоволствие. Кулминацията да е в някой от последните дни.

А иначе имах предвид друго, но нямах време да пиша, че почвах онлайн семинар.

 

За дестинациите, които са ми мечти от детинство. За тях предпочитам да продължавам да мечтая. Защото няма как спомените да се доближат дори близо до мечтите. Поне за мене, независимо какво твърди @T.E.Lawrence. Споменът ще продължи да бъде много повече спомен за мечтата, отколкото спомен за самото пътуване.  Не знам дали се изразявам ясно?... Но ето - Египет винаги е бил моя мечта, откак се помня. Една от моите 5 големи детски мечти, със сигурност. И бях в Египет, и видях страхотни неща, и съм удовлетворен. Самото пътуване (както почти винаги) беше съпътствано със сериозни здравословни проблеми. И аз, и @Mistress of Germs видяхме прекрасни неща, за които сме мечтали отдавна. Не е било по-лошо от другите ми пътувания, даже беше по-добро от много други. Но в спомените ми сега установявам, че е може би пътуването, което най-ми се размива. Имам спомени от пътуването, прекрасни моменти, но продължавам да помня най-вече мечтите си, а не толкова самото пътуване. 

Затова изобщо и нямам намерение да планирам примерно Нова Зеландия (планирал съм и препланирал толкова много, изчел съм и съм изгледал за тази страна повече отколкото всеки друг магеланец, дори и от тези, които са ходили там неколкократно. Звучи нескромно, ама е така. И този интерес започна още далеч преди снимките на "Властелина...".А това пък е другата ми страст. Знам почти наизуст хиляди страници, написани от Толкин, и ако затворя очи, мога да започна да ти разказвам, все едно чета от книгите. Мога да чета и да пиша на всички елфически езици, които е измислил Толкин, даже по едно време бях почнал в училище да пиша домашните си на Синдарин. И когато почнаха снимките на филма, двете мечти за Нова Зеландия и за Средната земя до такава степен се сляха, че осъзнавам, че мечтите ми вече нямат много общо с реалността. Ако отида до Нова Зеландия, няма да отида с други магеланци, защото не бих допуснал компромиси с моите блянове. Защото знам, че там трябва да отида, както само аз си го представям. И след това пътуване не бих тръгнал никъде повече. Защото след тази мечта няма да има друга, която да я замести. Просто няма да имам нуждата да пътувам повече, а вероятно не бих имал и нуждата да живея.

 

Айде, друг, по-ненатоварващ пример. Обожавам водопади, всяка пролет тръгвам 'на лов за водопади'... Ей това най-много ми липсва сега; всички други пътувания ги зарязах без грам съжаление. Но и водопадите у нас не ми липсват чак толкова вече. Защото си напълних очите и душата с толкова красиви водопади в Индонезия. А след Тумпак Севу няма водопад в Европа, който би ме впечатлил. Феновете на Исландия ще ме анатемосат и ще кажат - отиди първо там! Ами засега не изпитвам никаква вътрешна нужда да отида, благодаря! 🙂 И аз знам, че Севу далеч не е най-впечатляващият водопад на света. Но няма да планирам следващият водопад да ми е Игуасу. Защото се познавам, и знам, че след Игуасу няма да искам да погледна наяве други водопади, а аз обожавам да виждам нови и нови такива. Затова съм склонен да продължавам да си мечтая за Игуасу, а да се дивя на всеки друг водопад, който зърна. 

 

Или за планина. Чувствам се напълно подоготвен да изкача Ухуру, или Аконкагуа. Но не бих тръгнал към тях, защото искам да градирам.  Ако кача Аконкагуа, какво следва като мечта?... Седемхилядник? Няма такъв, който да съм в състояние да изкача, познавам възможностите на организма си. Затова правя малки постепенни стъпки. Най-високият връх, който съм изкачвал, е 3225 м н.в. Следващият, който съм планирал, е 3380 м и така още няколко докато стигна до четирихилядник..., а после - кой знае. Но изпълнявайки по-малките си мечти, чувствам удовлетвореност, като в същото време продължавам да мечтая за голямото 🙂 

Дори да не е за изкачване, а за обикновени планински преходи. Аз си знам, как да градирам. Знам, за какво мечтая от десетилетия - обиколката на Анапурна. Но вместо това градирам, Татри, Юлийски Алпи, Доломити, ако е рекъл вирусът - Швейцарски Алпи, може би после Андите, или Патагония. Дори и базов лагер на Еверест, въпреки комерса. Но ако се юрна да обикалям Анапурна, в момента, в който застана в подножието на Мачапучаре, ще знам, че повече няма да направя нито един преход в живота си, защото ще съм видял Идеалния Връх - самото съвършенство. А далеч по-добре е да се стремиш към съвършенството, отколкото да си мислиш, че си го постигнал.

 

Отново се отвях. Обичам да мечтая за пътуване. Обичам да си спомням за пътуванията. И обичам да пътувам. Но самите пътувания доста често имат неприятни моменти, които с времето все по-малко си спомням. И все пак имам пътувания, от които остава да преобладава горчилка. Такова нещо в мечтите няма. Затова те са ми най-съкровеното.

За дестинации, които не са били дълго мечтни, които са били спонтанно решени и организирани, спомените са приказни. И са като виното, стават все по-сладостни с времето. Но за онези, другите, съкровените мечти, няма спомен, който да ги доближи 🙂 

Не споря с никого. Това са моите усещания 🙂 Радвам се на всички, които пътуват, за да сбъдват мечти. И за да трупат спомени.

Но знам едно - ако не можеш да загърбиш егото си и да се откажеш от мечтите си, за да помогнеш на някой от спътниците си, или за да изпълниш обещание, дадено на спътник, то тогава си мечтал напразно. Или пък ако мрънкаш, че трябва сега да си останеш вкъщи, за да може всички ние някога отново да пътуваме...

 

П.П. @Pantelej Putnik, а това директно го преписвам от тебе: "...зачестя ли пътуванията в един определен период (напр. през рамките на една календарна година) и сякаш започвам да усещам по някое време, че го карам като на поточна линия, което ме притеснява. Като че ли ми е по-сладко да имам достатъчно време да проуча, да помечтая, пък после......"

[T.E.Lawrence]

А, не е ли лошо да се отлага, защото моментът (дано не става) може да не дойде? Сега се чувстваш готов да покоряваш върхове, направи го. Не се знае какво ще стане след 5-10-20 години. Сега си с усещането, че винаги  можеш да го направиш, но винаги ли ще е така? Един ден на старини като седнеш с чаша уиски пред камината, ще си готов ли да кажеш "наздраве за мечтите, които можех да реализирам, но все отлагах за по-добро време"? 

 

Спомням си как навремето помогнах на братовчед ми да си реализира голямата мечта да види Петра. Спретнахме уникална екскурзия Сирия и Йордания. Точно преди да заминем изтърси как е с ново гадже, мести се в София, парите му трябват за наем. Казах му, че ако трябва ще го тегля за ушите от София до Петра, но той на тази екскурзия ще дойде. Гаджето излезе  разбрано, нямаше драма, впоследствие се ожениха, а той до ден днешен ми е благодарен, че го замъкнах и му преборих телешкия инат за един незабравим спомен за цял живот. Още повече по ред причини такава екскурзия скоро е невъзможно да се случи. 

 

За пътуването на конвейер съм съгласен. Аз затова спрях да го правя, реализирах си моите мечти, свързани с пъруването, сега мога да се пусна по течението. Мотото "там вече съм бил, колко още места има за гледане" са мечтите на други хора, не моите. Както и друг път съм казвал, обичам да се връщам там, където се чувствам щастлив. 

[Happy_Traveler]

преди 8 часа, T.E.Lawrence каза:

Аз съм точно обратното, с години четох дебели книги за мечтаните ми дестинации. Стартирах с тях, здраво обикаляне на макс...

 

Сега вече съм си изпълнил качествено топ мечтите  по отношение на местата и го давам съвсем бохемски и лежерно. Разни ставания по нощите да гоня транспорт 24 часа в денонощието и да гледам по десет места на ден съм ги оставил в миналото. Карам на спомени с чаша уиски, загледан отвисоко в светлините на града. 

Абсолютно! Все едно описа мен! Направо им се чудя на някой как им се занимава всичко да видят, да стават по никое време и да се счупят от обикаляне... 

 Вече и мечтите ми за пътувания са по-малко, още около 30-40 по-интересни държави. Има едни 50-60, дето въобще не мисля, че някога ще ме грабнат с нещо, копия на други съседни или изкуствено създадени. 

 Обаче какви мечти за луксозни почивки имам вече, ехееее! Не бохем, ами топ бохем! Далечни полети в бизнес класа (или първа), яхти, частни къщички на плажа, партитa, емоции, качествена храна...

И толкова съм се нагледала на дивотиите на Третия свят, села, племена, магии, сламени колиби с тенджери и тигани, пренаселеност и подобни "екзотики", че вече искам само развити страни или развитите части на развиващите се. И от толкова обикаляне се убедих, че най-много може да ми предложи само Европа (изключвам Ю.Америка, не я познавам). Просто вече намирам в европейските държави почти всичко. От север на юг, от изток на запад - история, природа, забавление, храна... Каквото не мога да намеря там, например пустини, зимни плажове и древна история, си го намирам при арабите. 🙂

[AlexandraKo]

Преди много, много години паднах в една “ черна дупка”.

И благодарение на пътуванията, се извадих, хващайки се за косата, заедно с коня:))))))

Всеки месец търчах нанякъде, заобиколена от много хора, увлечени, от пътешественическия ми ентусиазъм. 

 “Нормативът” ми беше, поне по 10 пътувания  на година, по- кратки или, по 5 - далечни и дълги.

И докато преди това, осъществявах детските си мечти - да тичам по света, с широко отворени очи, да преобърна всяко камъче, описано,  в книга или по- късно в ИТ , фокусът на интереса ми, малко се измести. Разбрах, че животът трябва да се живее, тук и сега , / какво хубаво клише:)))/, пълноценно, да не минава в търчане, нерви и съжаления, за пропуснати неща. И че не е важно, колко много неща съм претърчала, а колко “ четки за душата” съм получила. И забавих темпото, наклоних нещата, повече  към удоволствието, към удобното пътуване, като част от преживяването. Към хубавите хотели, към по- луксозни места, към интересната, добре поднесена и аранжирана храна. Разбрах, че трябва да не гледам назад, да не правя грандиозни планове за години напред, а да се наслаждавам, на всяка минута с мъжа ми, с децата, с родителите ни. 

И преди не ми бяха по вкуса палатки, горски пътечки, полянки и животни. Сега пък - съвсем:(((

Не ми се ходи вече и по места, с много беднотия и мизерия. Престанахме и да пътуваме с приятели, освен - един- два пъти годишно с децата и внуците. Искаме, всичкото останало време. оттук нататък , да си е само за нас двамата.

Това е следствие и от професиите ни - работим цял живот с много хора, идва един момент на пресищане с общуване и тълпи наоколо:((((

Обикновено, преди пътуване , всичко подробно съм планирала, разгледала милион снимки, прочела два милиона мнения, та понякога ,  се чудя, защо отивам, като всичко знам и само го виждам “ на живо”.:)))

И  сме стигнали до извод за нас си - прекрасната стара Европа, може да ни даде всичко. И история, и култура, и екзотика. Че и “ на една ръка разстояние”. И когато вече, си пообиколил доста местенца по света , можеш да си имаш мнение и избор. Специално за себе си - вече съм била навсякъде, където съм искала  да отида. Хехе, “ норматив - изпълнен”. 

На харесваните места сме били по някоко, че и по много пъти. Има едно количество държави, които , никога не са ми били в плановете  няма и да бъдат. По тази причина, съм спряла и да броя , числото на посетените държави. Вероятно, ще ги докарам, по някое време да 100, но това вече, не е важно.Искам само, да сме живи и здрави, за да си имаме нашия си начин на пътуване:)))

Така че, мога да кажа - от едно 20 години насам, пътуването за мен е удоволствие, бягство от напрегнатото ежедневие, време само за нас си, с любимия човек, и хубава емоция,  от срещата и общуването с нови хора. 

Не зная по каква причина, може би, че съм винаги ухилена и шарена / или пък, заради достопочтената възраст:(((/ навсякъде ни се радват, което също е част от удоволствието. Е , има и изключения, но тях не ги забелязваме:))))

Вероятно с годините/ тъй кат гледам, ние, със Сър Антъни сме най-древни във форума:((((/, човек помъдрява. И престава да дава акъл на другите, престава да ги съди, престава да се сърди на останалия свят за разни работи и започва  да се интересува само от себе си. И от собствения си комфорт и хубава емоция. И по тая причина, и пътуванията стават такива, дето му прилягат на същността.

Много философски стана:))))))

 

 

 

[samuraika]

Подслушан разговор между мъжа ми и големия син отпреди няколко дни :

"Да ти кажа, не е толкова лошо положението с тоя корона вирус..."

"Ами да тати, няма училище, мама не пътешества а си е в къщи, има и положителни страни..." 🤪

 

Моите мъже са повече домошари - тях им е достадно и планирането, и избирането, висенето по летища, тесните седалки...Но малката е от моята кръвна група. Тя ми е другарче в пътешествията - с нея сме спали гушнати на седалка на Don Muaeng (чистачката ни събра две седалки и ни повика да се преместим, много мила беше), пътували сме 5 часа с кола без да спираме, возили сме се за един ден на всички видове транспорт (влак, автобус, самолет, градски автобус, ферибот, кола) за да стигнем до една вила на Какерома - малко островче от Амами Ошима групата и т.н. А е само на 5!!! Най-голямата ми мечта е да почне тя да ме води по разни вълнуващи дестинации!🥰

 

А иначе съм установила, че като си харесам някоя дестинация - и тя се случва - ей така, от само себе си. Загнездва се тя като песъчинка в мида някъде в главицата ми и почва да се оформя полека лека. Ще ми попадне интересен пътепис, ще мярна някоя изгодна оферта, ще науча за нов начин да се стигне до там...и без да се усетя се появила една перла. Хваща ме Господ за якичката и се озовавам там!

 

А напоследък много ми помага с мечтането HomeExchange - споделяла съм ви. Седиш си, нищо не правиш - и току получиш предложение за размяна с някой с виличка на плажа в Siquijor - запленява те плажа и залеза на снимката и после отиваш на гуглето да гедаш къде е тоя Сикихор пък сега....

[jungfraujoch]

Абсолютно съм съгласна с @master_of_germs за детските мечти.И с @AlexandraKo за начина на пътуване,за правото на избор и за добрата стара Европа,която може да ми даде всичко,което ми харесва.

Аз лично пътувам за удоволствие.За да разгледам това,което ме интересува, да се потопя в атмосферата на дестинацията и да видя живота на хората,защото според мен това е най-показателно за всяка държава.Приоритет ми е Европа.

Няма такова нещо при мен да вися до среднощ,за да дебна евтини самолетни билети,за да отида за ден и половина до където и да е.Обичам да съм поне 4 дни на място,за което съм се информирала какво искам да видя и как да си разпределя времето,за да мога да се насладя максимално на емоцията.Защото не виждам смисъл в ненужното препускане и обикаляне на известни забележителности,за да се впиша в списъка на посетилите  ги.Има държави,които изобщо не ме интересуват и нямам никакво желание да ги посетя.И смятам,че никой не може да ме съди,заради правото ми на избор,защото аз не го правя.

Обичам планините,животните и цветята,хубавата храна.Музеите и дворците,крепости и замъци. Водопадите!Много е важно с кого споделям пътешествията си,защото хората имаме различни интереси и предпочитания.На палатка,в мръсна хижа или хостел няма да отида,само защото е най-евтино.Не искам да развалям хубавото с некомфортното.Предпочитам чистотата и удобството.

И още-пътуването не е единственото ми щастие.Има толкова много занимания,с които човек може да живее пълноценно.Защото,ако изпада в крайности,независимо какви,рискува да загуби много важни неща-любов,приятели и хиляди малки моменти,които правят живота прекрасен.

[Адриан ХН]

Всичко започна през 1989 г., когато като 11 годишен имах възможността да посетя Куба заедно с родителите си и тяхно приятелско семейство. Като че ли тогава се зароди любовта ми към пътуванията. За един месец обиколихме целия остров от Пинар дел Рио и Хавана до Сантияго по Карибскто крайбрежие и навръщане по Атлантика. Толкова много градове, толкова плажове.........Какво ми направи най-голямо впечатление в детското съсзнание? Различния свят, различните  хора, различните отношения. Колко е далече от Европа във всяко едно отношение. 

След дълъг тъмен период наситен с битовизми, жилище, получаване на образование, създаване на семейство и т.н. през 2016 г. дето се вика се отприщих. Споменът за Куба и желанието да се докосна до различни светове бяха основния мативатор. И подтикът се превърна в копнеж. След няколко пътувания из Европа се насочих към първата и засега последна далечна дестинация - Тайланд. Там някъде се върнах отново през 1989-та, но този път съвсем осъзнат човек, който сам взима решенията и сладостта от тях. Тайланд - нов различен свят. Нищо общо с Европа или Куба!

Та на темата. За мен пътуванията са изключителна тръпка, адреналин. Всичко започва от самото планиране, търсенето на билетите,...различните комбинации от билети.....часовете наред висене в нета до достигане на оптималния вариант. Правенето на програмата. Изчитането на всичко написано, изгледане на всичко снимано.....Тръпката да си поръчам кафе на летището.......Влизането в новия свят, усещането на отношенията между хората, начина им на живот, мислене, поведение, емоции. Жадно попиване на тяхната култура и изкуство. Наслаждаване на природните забележителности, истоическото им наследство. Не обичам лукса, не разполагам с толкова време, за да го загубя в някой комплекс на Пукет. Предпочитам да се слея с живота на местните обикаляйки из целия Тайланд. Да опитам традиционната тай храна на улицата, пред вечеря в луксозен ресторант. Така се чувствам по-богат, по-добър, по-широк. За мен това са единствените похарчени пари, които не те правят по-беден.  Предпочитам типичния италиански хотел в историческите центрове на Флоенция или Венеция пред големите луксозни вериги!

В момента се чувствам тъжен.. Лишен съм от възмоността да планирам, до голямма степен и да мечтая. В главата ми бяха Бали, Виетнам, Камбоджа, Малайзия, Индия. По един на година, на-много два, за да иам време да се наслаждавам на плановете и разказите след това. Не искам пътуването да се превъне в нещо рутинно. Това би развалило цялото удоволствие. Сега е различно Надявам се 2021 да е по-благосклонна към всички нас.

Не на последно място искам да споделя удоволствието от това, че съм се справил толкова далече от дома , преодолявал съм трудностите, пренагласял съм нещата в движение......отишъл съм, видял съм и съм се завърнал много по-богат!

Весели празници на всички!

[jungfraujoch]

преди 19 минути , Адриан ХН каза:

Не искам пътуването да се превърне в нещо рутинно. Това би развалило цялото удоволствие.👋👋👋

Точно!

[Георги Матеев]

преди 2 часа, AlexandraKo каза:

Преди много, много години паднах в една “ черна дупка”.

И благодарение на пътуванията, се извадих, хващайки се за косата, заедно с коня:))))))

Всеки месец търчах нанякъде, заобиколена от много хора, увлечени, от пътешественическия ми ентусиазъм. 

 “Нормативът” ми беше, поне по 10 пътувания  на година, по- кратки или, по 5 - далечни и дълги.

И докато преди това, осъществявах детските си мечти - да тичам по света, с широко отворени очи, да преобърна всяко камъче, описано,  в книга или по- късно в ИТ , фокусът на интереса ми, малко се измести. Разбрах, че животът трябва да се живее, тук и сега , / какво хубаво клише:)))/, пълноценно, да не минава в търчане, нерви и съжаления, за пропуснати неща. И че не е важно, колко много неща съм претърчала, а колко “ четки за душата” съм получила. И забавих темпото, наклоних нещата, повече  към удоволствието, към удобното пътуване, като част от преживяването. Към хубавите хотели, към по- луксозни места, към интересната, добре поднесена и аранжирана храна. Разбрах, че трябва да не гледам назад, да не правя грандиозни планове за години напред, а да се наслаждавам, на всяка минута с мъжа ми, с децата, с родителите ни. 

И преди не ми бяха по вкуса палатки, горски пътечки, полянки и животни. Сега пък - съвсем:(((

Не ми се ходи вече и по места, с много беднотия и мизерия. Престанахме и да пътуваме с приятели, освен - един- два пъти годишно с децата и внуците. Искаме, всичкото останало време. оттук нататък , да си е само за нас двамата.

Това е следствие и от професиите ни - работим цял живот с много хора, идва един момент на пресищане с общуване и тълпи наоколо:((((

Обикновено, преди пътуване , всичко подробно съм планирала, разгледала милион снимки, прочела два милиона мнения, та понякога ,  се чудя, защо отивам, като всичко знам и само го виждам “ на живо”.:)))

И  сме стигнали до извод за нас си - прекрасната стара Европа, може да ни даде всичко. И история, и култура, и екзотика. Че и “ на една ръка разстояние”. И когато вече, си пообиколил доста местенца по света , можеш да си имаш мнение и избор. Специално за себе си - вече съм била навсякъде, където съм искала  да отида. Хехе, “ норматив - изпълнен”. 

На харесваните места сме били по някоко, че и по много пъти. Има едно количество държави, които , никога не са ми били в плановете  няма и да бъдат. По тази причина, съм спряла и да броя , числото на посетените държави. Вероятно, ще ги докарам, по някое време да 100, но това вече, не е важно.Искам само, да сме живи и здрави, за да си имаме нашия си начин на пътуване:)))

Така че, мога да кажа - от едно 20 години насам, пътуването за мен е удоволствие, бягство от напрегнатото ежедневие, време само за нас си, с любимия човек, и хубава емоция,  от срещата и общуването с нови хора. 

Не зная по каква причина, може би, че съм винаги ухилена и шарена / или пък, заради достопочтената възраст:(((/ навсякъде ни се радват, което също е част от удоволствието. Е , има и изключения, но тях не ги забелязваме:))))

Вероятно с годините/ тъй кат гледам, ние, със Сър Антъни сме най-древни във форума:((((/, човек помъдрява. И престава да дава акъл на другите, престава да ги съди, престава да се сърди на останалия свят за разни работи и започва  да се интересува само от себе си. И от собствения си комфорт и хубава емоция. И по тая причина, и пътуванията стават такива, дето му прилягат на същността.

Много философски стана:))))))

Ако щеш вярвай, но след като прочетох мнението ти открих неподозирано много прилики между вас и мен. Изненадах се 🙂

 

Една от причините навремето да започна да пътувам повече беше именно, че се наложи да се самоизмъкна от една много лоша черна емоционална дупка. И това беше единственото, което успя да ми помогне.

 

И аз пътувам предимно с любимата половинка (или понякога сам) - по същата причина от професионална гледна точка съм се преситил от общуване и тълпи и много ценя времето и пространството да са си само наши. А от година-две изоставих грандиозните свръх-планирания и наклоних везните повече към удоволствието, удобството и качеството на изживяването (доколкото е възможно по някои места).

 

Иначе по темата с пътуванията на "конвейр", евентуалното пренасищане и тн... Напълно разбирам гледната точка на повечето, но смело мога да кажа, че дори и това е въпрос на вътрешно усещане и нагласа. Случвало ми се е да имам 4 тотално различни пътувания на 4 континента, почти залепени едно до друго във времето, и дори за секунда не съм чувствал никакво отегчение или рутина. Дори точно обратното! Всъщност до момента в целия си живот съм бил изморен от пътуване само един единствен път - през 2016 във Фиджи - когато единия ден просто "забих" и си останах в хотела да мързелувам покрай басейна. Като всъщност дори и това беше основно физическа умора, а не емоционална.

 

@stormbringer не мога да ти опиша колко добре те разбирам за това наркотично-подобно еуфорично усещане! 🙂

[AlexandraKo]

преди 9 минути , Георги Матеев каза:

Ако щеш вярвай, но след като прочетох мнението ти открих неподозирано много прилики между вас и мен. Изненадах се 🙂

 

Една от причините навремето да започна да пътувам повече беше именно, че се наложи да се самоизмъкна от една много лоша черна емоционална дупка. И това беше единственото, което успя да ми помогне.

 

И аз пътувам предимно с любимата половинка (или понякога сам) - по същата причина от професионална гледна точка съм се преситил от общуване и тълпи и много ценя времето и пространството да са си само наши. А от година-две изоставих грандиозните свръх-планирания и наклоних везните повече към удоволствието, удобството и качеството на изживяването (доколкото е възможно по някои места).

 

Ами, ние сме щастливци, защото си го имаме оня върховен “дзен”, дето хората пари дават, за да го научат, придобият, опознаят:))))

[master_of_germs]

преди 11 часа, T.E.Lawrence каза:

А, не е ли лошо да се отлага, защото моментът (дано не става) може да не дойде? Сега се чувстваш готов да покоряваш върхове, направи го. Не се знае какво ще стане след 5-10-20 години. Сега си с усещането, че винаги  можеш да го направиш, но винаги ли ще е така? Един ден на старини като седнеш с чаша уиски пред камината, ще си готов ли да кажеш "наздраве за мечтите, които можех да реализирам, но все отлагах за по-добро време"? 

 

Спомням си как навремето помогнах на братовчед ми да си реализира голямата мечта да види Петра. Спретнахме уникална екскурзия Сирия и Йордания. Точно преди да заминем изтърси как е с ново гадже, мести се в София, парите му трябват за наем. Казах му, че ако трябва ще го тегля за ушите от София до Петра, но той на тази екскурзия ще дойде. Гаджето излезе  разбрано, нямаше драма, впоследствие се ожениха, а той до ден днешен ми е благодарен, че го замъкнах и му преборих телешкия инат за един незабравим спомен за цял живот. Още повече по ред причини такава екскурзия скоро е невъзможно да се случи. 

 

За пътуването на конвейер съм съгласен. Аз затова спрях да го правя, реализирах си моите мечти, свързани с пъруването, сега мога да се пусна по течението. Мотото "там вече съм бил, колко още места има за гледане" са мечтите на други хора, не моите. Както и друг път съм казвал, обичам да се връщам там, където се чувствам щастлив. 

Нямам нищо против, че ти смяташ така 🙂 Това е твоето виждане. Не моето. И аз не "покорявам" върхове, а съм покорЕн от върховете и техен покОрен любител. Изкачвам ги, ако ми се удаде възможност. Но няма такова нещо като "покоряване" на всяка цена. Радвам се на всяка възможност да отида на планина, а къде - това няма никакво значение - независимо, че може да съм бил на същото място десетки пъти... "Та всяка пролет всеки лес различно е зелен", ако трябва да цитирам Билбо Бегинс 🙂 

 

Относно случая с братовчед ти - имам много подобен, като бях в неговото положение.  Мисля, че съм ти го разказвал.  Мой приятел, по онова време  доста по-врял и кипял в далечните пътувания от мене, беше изнамерил жестока "грешка" за отиване до Япония с междинни спирки в Рим и Москва, както и с Лондон на връщане. (Все още не съм бил нито в Япония, нито в Лондон). А в Япония имахме и къде да останем на гости, защото най-добрата ни дружка от студентската тайфа правеше докторантурата си в Киото. Първосигнално реагирах инстинктивно "Идвам, има си хас!" След половин час му звъннах обратно: "Ама чакай бе, човек, ти това го предлагаш да го направим два месеца след предстоящата ми сватба!"

Отказах и нищо не беше в състояние да надделее над "телешкия ми инат". Не него Япония му беше една от топ 3 големи детски мечти. На мене - не чак толкова, ама все пак топ 20, бих казал. Със сигурност щеше да е незабравим спомен за цял живот, но никога не бих си простил, ако бях тръгнал. И не че @Mistress of Germs щеше да ме спре.  Такова нещо тя не би направила никога. Но на такова пътуване не бих тръгнал без семейството си, а нямаше как да стане. Семейството преди пътуването - за мене изобщо не може и да съществува съмнение по този въпрос. В друг случай се отказах от пътуване около езерата в Северна Италия + малко Швейцария заради към майка си. За да може тя да замине за Турция с учениците си след абитуриентския им бал. Някой тряваше да остане да наглежда болния ми вуйчо. И не че беше задължително наистина да има човек с него, и не че нямаше да се намери кой друг, вместо аз да бия десет часа път с влак и автобус да стигна от София до селото му. Но нито Алпите, нито коя да е планина, може да ме изкуши, когато считам, че имам дълг към семейството си.

 

Та приятелят ми отиде без мене, и така беше правилно. Изживя си приключението максимално.  Аз вероятно никога няма да видя Япония. Но и до днес изпитвам върховно щастие от решението си тогава. Вероятно така блажено би се чувствал вярващ, устоял на изкушение от лукавия 🙂 

 

От моя гледна точка ти си постъпил правилно, като си натискал братовчед си да отидете в Сирия и Йордания. Гаджето му е постъпило правилно, като не го е спирало. Той обаче е постъпил като мухльо, когато е тръгнал. Да речем, че все пак е било преди сватбата и това може да се брои за извинителна бележка 🙂 Това е лично, ненатоварващо мнение 🙂 

 

Да, готов съм и сега, и занапред да вдигам наздравица за "мечтите, които отлагах за по-добро време, поради по-важни отговорности". Иначе бих извижял мечта, но бих загубил човещината си.

А сега вдигам наздравица за всички нас, които си стоим у дома и осъзнаваме отговорността си 🙂