Какво е за вас пътуването?

[T.E.Lawrence]

преди 11 минути , master_of_germs каза:

 

Относно случая с братовчед ти - имам много подобен, като бях в неговото положение.  Мисля, че съм ти го разказвал.  Мой приятел, по онова време  доста по-врял и кипял в далечните пътувания от мене, беше изнамерил жестока "грешка" за отиване до Япония с междинни спирки в Рим и Москва, както и с Лондон на връщане. (Все още не съм бил нито в Япония, нито в Лондон). А в Япония имахме и къде да останем на гости, защото най-добрата ни дружка от студентската тайфа правеше докторантурата си в Киото. Първосигнално реагирах инстинктивно "Идвам, има си хас!" След половин час му звъннах обратно: "Ама чакай бе, човек, ти това го предлагаш да го направим два месеца след предстоящата ми сватба!"

Отказах и нищо не беше в състояние да надделее над "телешкия ми инат". Не него Япония му беше една от топ 3 големи детски мечти. На мене - не чак толкова, ама все пак топ 20, бих казал. Със сигурност щеше да е незабравим спомен за цял живот, но никога не бих си простил, ако бях тръгнал. И не че @Mistress of Germs щеше да ме спре.  Такова нещо тя не би направила никога. Но на такова пътуване не бих тръгнал без семейството си, а нямаше как да стане. Семейството преди пътуването - за мене изобщо не може и да съществува съмнение по този въпрос.

 

От моя гледна точка ти си постъпил правилно, като си натискал братовчед си да отидете в Сирия и Йордания. Гаджето му е постъпило правилно, като не го е спирало. Той обаче е постъпил като мухльо, когато е тръгнал. Да речем, че все пак е било преди сватбата и това може да се брои за извинителна бележка.

Чакай сега, тук говорим за два коренно различни случая. Ти вече си бил изградил семейство с предстояща сватба. Той се запознава с момиче дни преди планираното от година пътешествие за живота му. 🙂

Това, че семейството е на първо място не мисля че изобщо има спор. 🙂 Беше по-скоро пример за това, че не трябва да отлагаш и не се знае утре как ще те завърти живота. 

[jungfraujoch]

преди 7 минути , master_of_germs каза:

Семейството преди пътуването - за мене изобщо не може и да съществува съмнение по този въпрос

И за мен!Защото без семейство,дом и приятели,без хора,за които да се грижи,човек е бедняк и самотник.Лично мнение.

[AlexandraKo]

преди 3 минути , T.E.Lawrence каза:

Чакай сега, тук говорим за два коренно различни случая. Ти вече си бил изградил семейство с предстояща сватба. Той се запознава с момиче дни преди планираното от година пътешествие за живота му. 🙂

Това, че семейството е на първо място не мисля че изобщо има спор. 🙂 Беше по-скоро пример за това, че не трябва да отлагаш и не се знае утре как ще те завърти живота. 

....и като те стисне жена ти за гушката, ще я въртиш, накъдето каже, а не - накъдето ти се ходи...

[Георги Матеев]

преди 16 минути , T.E.Lawrence каза:

Това, че семейството е на първо място не мисля че изобщо има спор. 🙂 Беше по-скоро пример за това, че не трябва да отлагаш и не се знае утре как ще те завърти живота. 

Това със семейството мисля, че се подразбира, даже не виждам защо се засяга въпроса...

 

Иначе и моят принцип е да не отлагам. В момента имам желание да пътувам, имам време, имам и възможност - значи пътувам. Откъде да знам дали след няколко години все още ще се радвам на такова благоприятно стечение на обстоятелствата? Дори и само след месец може вече толкова да съм надебелял от карантината, че въобще повече да не ми се излиза от нас 🤣

[mary_shery]

@Pantelej Putnik, поставил си много всеобхватна тема за разговор! 🙂 За мен всяко пътуване е нещо различно, но може би общото между всички мои пътешествия е това, че са ми донесли някаква хубава емоция и спомен. Понякога пътувам, за да опозная себе си, понякога за да опозная други хора и култура, понякога просто искам да се наслаждавам на природата или да науча повече за дадено място или пък да се откъсна от ежедневието си и да усетя някаква различна атмосфера. До навършване на пълнолетие единственото място, което съм мечтала да посетя, но не съм вярвала, че е възможно наистина да стане е Исландия. Струваше ми се твърде далеч и не знаех точно как бих могла да организирам пътуване до там.

Иначе страстта ми да пътувам се роди по-късно, когато отидох за няколко месеца на студентски стаж в Германия. Една от многото причини да замина за там беше, че исках да видя как е животът в друга държава и дали бих емигрирала за постоянно там, а според общественото мнение Германия е една от най-добрите страни за живеене. И аз като Жоро и Александра бях в много тежък период от живота си и не виждах смисъл да оставам в България. В крайна сметка реших, че не ми харесва живота там, но открих пътуването като нещо, което ми носи много положителни емоции и така се роди това мое хоби. Почти всеки уикенд пътувах там и това ми помогна да издържа в тежките условия, в които попаднах и дори да извлека много позитиви за себе си и да се върна в България с желание и визия какво искам да правя и кои приятелства искам да запазя. От тогава към Германия имам една емоционална привързаност, защото там се случи нещо важно за мен. 🙂

В последствие ми се зародиха някои мечти, които сбъднах като няколкото ми пътувания до Словения. Всяко беше различно, но всички по своему бяха прекрасни. Пак ще ходя, защото обожавам тази страна и независимо, че я посещам пак и пак, емоцията пак си я има и е все така силна. Словения ми е любов от пръв поглед!

Относно лукса и бедността, аз лично предпочитам средната класа и крайностите не ме изкушават, но не бих се отказала от дадено място, където много искам да бъда, защото трябва да спя на мизерно място или пък да дам свръхвисока сума (стига да я имам). Всичко зависи от това колко голямо е желанието ми.

Обичам да планирам, но не прекалено. Понякога го правя заради това, че съм за сравнително кратко и съм дала голяма сума пари за билети (като например в Азия). Друг път, за да се чувстват спътниците ми по-добре. Мога и да пътувам без план, правила съм го и също ми е носило удоволствие, ако и спътникът ми мисли по същия начин. Положителното е, че може да се изненадам от много неща и че това ме кара повече да общувам с местните или други чужденци, а аз по принцип от притеснение не го правя често. Препоръката ми към хора, които биха пробвали този начин, а все още не са, е да си дадат повече време на едно такова пътуване, защото чарът му е и в това да не бързаш особено. Все повече се наслаждавам на дълги пътувания, по 1-3 седмици, в зависимост от мястото. Кратките отбивки за уикенд ги правя също, хубаво разнообразие са, особено когато се почувствам зациклила в нещо. Връщам се с повишен дух, което е много важно за моята работа. Понякога дори с нови идеи и вдъхновение, което също е важно за мен. Най-общо смятам, че сблъсъкът с различното ражда различни идеи, теми за размисъл и вдъхва повече увереност. Изваждането от зоната на комфорт ни кара да се научим да се справяме с някакви непредвидени ситуации, да общуваме по-ефективно и да се отдалечим от рутината, за да я погледнем като се върнем от друг ъгъл.

[Дани Магелани]

преди 18 минути , Георги Матеев каза:

 

Иначе и моят принцип е да не отлагам. В момента имам желание да пътувам, имам време, имам и възможност - значи пътувам. Откъде да знам дали след няколко години все още ще се радвам на такова благоприятно стечение на обстоятелствата? Дори и само след месец може вече толкова да съм надебелял от карантината, че въобще повече да не ми се излиза от нас 🤣

Дори не предполагаш колко си прав!

Моите родители пътуваха много зад граница.

Налагало се е да стоя при старата си баба, за да могат те да заминат на поредното пътуване. Майка ми казваше " Трябва ли да чакам баба ти да я няма, че да видя ...?"

Баща ми (Да почива в мир!)  получи първия си инсулт на 62 г. , след него още три за 11 години. Но живееха със спомените си, защото пътуванията им спряха.

Така, че не отлагам за бъдещето. Пътувам винаги, когато имам възможност. Човек не знае до кога ще я има. 

[VASILEV]

- Жена, за какво мечтаеш?

Често питах съпругата си през годините и почти винаги отговора беше:

- Искам да пътуваме, да обиколим и видим непознати светове ...

И така в продължение на много години по една или друга причина това си остана само мечта.

Предполагам много хора биха се разпознали в следващите редове, но живота ме грабна и завъртя в неговата си спирала. Трябваше да отгледаме и дадем образование на децата си, повече от 25 години работих в едно от "силовите" министерства и понякога беше трудно да взема отпуска, а камо ли да пътувам до екзотични места. Но вероятно най голямата пречка беше липсата на достатъчно средства.

След години на търпение и нарастващо желание за пътуване, най накрая  намерихме време за нас и нашите мечти свързани с пътуванията. Много обичаме плажните дестинации и топлото време за това и повечето ни пътувания в близко бъдеще ще са свързани с морета и океани. За нас пътуването се превърна в наркотик от който неискаме да се откажем. В момента сме във фаза в която искаме да посетим всички по известни места по света. Знам, че някои ще ни разочароват,а други ще ни станат любими, но така или иначе ние сме в началото на осъществяването на голямата ни мечта, а именно да пътуваме. 

Като начало избираме далечни дестинации докато все още имаме сили за дългите полети и тежки куфари, а когато се поуморим ще отделяме все повече време на добрата стара Европа.

Важното е да пътуваме и осъществяваме мечтите си.

 

 

[juriwaro]

Срам, не срам - трябва да призная, че пътуванията ми през последните 2 години (само с едно двуседмично изключение) са в радиус от 50 км и център в едно щирийско село. Дългото пътуване ме доведе до краеведството. Даже и върховете вече не са така важни, както навремето - със същия ентусиазъм понякога се мотая по ден в някое дере и друг из страничните ридове на някое било. И дълго мога да търся как да се свържат (най-често без пътека) 2 точки. Изчетох книгите за региона - една от любимите ми истории е за долината Щрехен. В края на 70-те години в нея се заселва Фридрих Карл Флик. Баща му бил твърде богат немски (нацистки и осъден) индустриалец, а причината да си построи ексцентрично имение (плюс атомен бункер) в Щирия, са заплахите, че ще бъде отвлечен от Фракция Червена Армия. Така тази задънена, неголяма долина се превръща в най-пазеното за времето си място в Австрия. Из нея щъкали представители на почти всички немскоговорящи специални части, но и един незабележим външен... когото те никога не срещнали, но чиито следи били постоянно пред очите им -  местният бракониер Ханс от Опенберг. Целият район на Дахщайн също е "картографиран" от бракониери, преследвани от лакеите на някой ерцхерцог. Знам имената на бракониерите, за разлика от това на ерцхерцога. И когато не се изживявам като бракониер, разбирайки че съм позакъснял с материала - понякога си мечтая за Патагония (където не съм бил) и остров Сиау, Индонезия (където вече съм ходил). Но, да не се заричам - ще видим до къде води и краеведството.

[Pantelej Putnik]

Много се радвам, като чета мненията относно пътуването!

Подобно на master_of_germs, и аз много повече се чувствам мечтател, отколкото пътешественик. И той подобно на мен сякаш обича да си създава един мечтан свят, в който се чувства комфортно и щастливо. Това е вътрешния ни идеален свят, който под една или друга форма съществува във всеки човек. Харесва ми идеята, подхваната от T.E.Lawrence, споделена и от Георги Матеев, че нещата не бива да се отлагат, а да се действа, когато имаме възможност („Сега се чувстваш готов да покоряваш върхове, направи го.“).

Четейки мненията, само се убеждавам в това, че пътуването е като живота ни и, че няма правилен или неправилен начин да се пътува, съответно – да се живее. Затвърждава се и убеждението ми, че няма универсална истина за пътя към щастието като върховна дестинация. Дали човек „правилно“ пътува (разбирай също – дали е щастлив), или не, не е нещо за което трябва да се спори или да убеждаваме другите. Ако човек прави нещо, но вътре в себе си не е удовлетворен от това, то той се самозалъгва. Цената я плаща той, а сумата е период от неговия живот или дори целия му живот. И тъй като заплаща с най-скъпото, което притежава, той няма нужда от „позволението“ или одобрението на другите. Самозаблудата не прави обаче човек щастлив. Осъзнатата самозаблуда е по-скоро някаква вътрешна драма на човек. Скрит зад измислената си фасада, изградена за пред другите, самозалъгващият се все ще усеща празнина в себе си, някаква неосъзната неудовлетвореност, която няма да бъде запълнена дори от хиляди лайковете под екзотичните му снимки.

Щастието и удовлетвореността като дестинация са нещо много лично и важно за нас. Ако днес аз намирам щастие в пътуването, това е хубаво. Днес да твърдиш обаче, че ще пътуваш докато си жив, е същото като да обещаеш на една жена/ мъж, че ще я/го обичаш завинаги. Това е по-скоро някакво пожелание, отколкото нещо истинско. Защо да пътувам, ако в един момент мога да реша, че нещо има много по-голям смисъл в живота ми, прави ме щастлив и бих желал да отделя цялото си време, па и средства, за него. В този смисъл споделям написаното от jungfraujoch – „пътуването не е единственото ми щастие. Има толкова много занимания, с които човек може да живее пълноценно. Защото, ако изпада в крайности, независимо какви, рискува да загуби много важни неща-любов, приятели и хиляди малки моменти, които правят живота прекрасен.“ Това ми хареса толкова много! Хареса ми, защото е истинско и откровено, казано дори и с риска да срещне известен отпор в този форум. Браво за смелостта и откровеността! Същата откровеност я намерих и при Георги Матеев – гражданинът на света, за което му благодаря!  

В мнението на Адриан ХН пък намерих почти моето усещане за пътуването, но казано с различни думи. Страст от планирането, самото пътуване, дозирането на пътуванията.

Много ми хареса и начинът, по който samuraika е решила проблема си – отворила е прозорците към света на детето, за да бъдат заедно и да откриват заедно живота и света. Това е чудесно! При много от нас именно родителите са ни „заразили“ с тази страст. Така беше и при мен.

Вижда се от мненията тук, че човек в различни фази от живота си има нужда от различен тип пътувания. И тук нямам предвид в каква възрастова група е човек, а по-скоро мисля, че съответната фаза се определя от моментното битие на човека, а и от моментните му възможности. AlexandraKo и Happy_Traveler например сега залагат повече на комфортната почивка пред „гоненето на дивото“. Пътуването в широк смисъл е и почивката на „яхти и частни къщички на плажа“. Когато пътуването се възприема като „удоволствие, бягство от напрегнатото ежедневие, време само за нас си, с любимия човек, и хубава емоция,  от срещата и общуването с нови хора“, то това е отново пътуване, предприето с цел почивка. Условно, може и да има известна разлика между приключенското пътуване и пътуването за почивка. И двете обаче имат общ корен – срещата с нови хора, нови места, нови емоции. Всякакви сравнения между двете обаче би било напълно неуместно. Човек днес може да иска да открие нещо ново, а утре – да полегне на екзотичен плаж и да се грижат за него, защото има нужда от почивка. При мен е така – през годината най-общо правим едно пътуване (пътешествие) някъде по света и една почивка на море. И двете са важни за мен - имам нужда и от двете. Едното задоволява любопитството и осъществява мечтите ми, другото ми помага да си почина физически. През почивките не обичам да съм много активен. Коктейл на плажа, масаж, риболов, хубава храна……..почти не ми трябва друго. Ако имам възможност за по-дълго пътуване, то тогава една част от него превръщам в почивка.

Идеята ми за тази тема не е да се убеждаваме в правотата на нашия начин на пътуване или усещане за пътуване. Няма „правилен“ начин да се пътува. В тази връзка много се радвам, че темата до сега провокира всеки от нас открито и без да се притеснява да сподели откровено любовта си към пътуването. Да отвори вратите и прозорците на къщата, в която е затворил душата си, за да надникнат и другите там. По този начин ще научим за всеки от нас много повече от това, което знаем до сега. И нещо друго – опознавайки другите, ще открием колко общи виждания и усещания имаме. Ще открием, че всъщност хората си приличаме много, въпреки разликите ни. Различни виждания и усещания във връзка с отношението ни към пътуването е ясно, че ще има. Хубаво е, че сме различни! Ако бяхме еднакви, нямаше да можем да живеем заедно в общество. Разликите в мненията ни всъщност допълват всички цветове в палитрата, с която заедно рисуваме света, за който мечтаем.

Считам за изключително важно хората по-често да се досещаме, че не сме сами на света, че останалите хора също споделят подобни на нас мисли, опасения, страсти. Може и да не обичаме всички едно и също нещо, но пък всяко хоби, всяко увлечение, всяка мисъл, всяка страст заслужава уважение, та дори да не ги споделяме. Обратното би било неразумно. Достатъчно е да си представим само какво би било, ако някой, който изобщо не харесва пътуването, се опитва да ни убеждава напр., че в домошарството има далеч повече смисъл.  

Радвам се, че го има този форум, защото е отлична платформа не само за намиране на всякаква информация за света и пътешествията. Сякаш наред с информацията този форум изпълнява и една друга функция, която е дори много по-важна от това да разпространява информацията. Споделянето, изправянето пред едни и същи въпроси, пред решаването едни и същи проблеми, сякаш неусетно ни сближават. Изпитвам радост, като виждам, че без дори да си даваме сметка ден след ден си ставаме по-близки, опознаваме се, намираме все повече неща, които ни свързват. А това ни изгражда като общество. Неусетно ще достигнем до простите истини, които много народи (най-вече в Европа) отдавна са разбрали, а именно: когато сме заедно, можем да постигнем далеч повече, отколкото може да постигне един човек в един живот; че собственият ни комфорт може и да е важно нещо, но комфортът и благоденствието ни зависи от благоденствието и комфорта на приятелите ни, на роднините ни, на познатите ни, на съседите ни. Няма как истински да бъдем щастливи, ако хората, които са около нас, не са щастливи.

 

П.П. Отнесох се доста, но пък темата го предполага J

[orlinezze]

Пътуването е свобода, свободата е начин на живот. А аз обичам да живея. Пътувайки се чувствам свободен и щастлив.

Не правя  план какво трябва да видя  "ЗАДЪЛЖИТЕЛНО" а какво не . Обичам да се срещам с местните хора да си говоря за техните мечти и копнежи.и по този начин опознавам мисля най-добре мястото в което се намирам.  Тези хора ми казват какво трябва да видя и ми го показват по техния си начин.

Не правя много снимки (от последните 2  държави имам общо 10). Не си купувам сувенири. Събирам спомени и настроения.

Но това е моят начин.

Пътувам за да опознавам света и хората в него. Радва ме тяхната доброта и това че всички макар и различни всъщност толкова много си приличат.

Пътувам за да се чувствам щастлив в този цветен ипъстър свят.

Защото животът е тъй кратък...

Толкова от мен

Бъдете здрави и весели празници.

 

[Светославов]

Предизвикателство, удоволствие, преклонение, смирение, щастие. Не в този ред, но поне в тази съвкупност. 🙂

 

[Адриан ХН]

преди 5 часа, VASILEV каза:

- Жена, за какво мечтаеш?

Често питах съпругата си през годините и почти винаги отговора беше:

- Искам да пътуваме, да обиколим и видим непознати светове ...

И така в продължение на много години по една или друга причина това си остана само мечта.

Предполагам много хора биха се разпознали в следващите редове, но живота ме грабна и завъртя в неговата си спирала. Трябваше да отгледаме и дадем образование на децата си, повече от 25 години работих в едно от "силовите" министерства и понякога беше трудно да взема отпуска, а камо ли да пътувам до екзотични места. Но вероятно най голямата пречка беше липсата на достатъчно средства.

След години на търпение и нарастващо желание за пътуване, най накрая  намерихме време за нас и нашите мечти свързани с пътуванията. Много обичаме плажните дестинации и топлото време за това и повечето ни пътувания в близко бъдеще ще са свързани с морета и океани. За нас пътуването се превърна в наркотик от който неискаме да се откажем. В момента сме във фаза в която искаме да посетим всички по известни места по света. Знам, че някои ще ни разочароват,а други ще ни станат любими, но така или иначе ние сме в началото на осъществяването на голямата ни мечта, а именно да пътуваме. 

Като начало избираме далечни дестинации докато все още имаме сили за дългите полети и тежки куфари, а когато се поуморим ще отделяме все повече време на добрата стара Европа.

Важното е да пътуваме и осъществяваме мечтите си.

 

 

Това с работата в силовите министерства го изпитвам на собствен гръб в момента. И не само с отпуската, а и с погледите на колеги и началници. 

[Happy_Traveler]

преди 9 часа, mary_shery каза:

Кратките отбивки за уикенд ги правя също, хубаво разнообразие са, особено когато се почувствам зациклила в нещо. Връщам се с повишен дух, което е много важно за моята работа. Понякога дори с нови идеи и вдъхновение, което също е важно за мен. 

Ох, само да ни пуснат, първо на теб ще пиша за уикенд в България!  ❤️

[Happy_Traveler]

преди 5 часа, Pantelej Putnik каза:

Happy_Traveler например сега залагат повече на комфортната почивка пред „гоненето на дивото“. Пътуването в широк смисъл е и почивката на „яхти и частни къщички на плажа“. Когато пътуването се възприема като „удоволствие, бягство от напрегнатото ежедневие, време само за нас си, с любимия човек, и хубава емоция,  от срещата и общуването с нови хора“, то това е отново пътуване, предприето с цел почивка. Условно, може и да има известна разлика между приключенското пътуване и пътуването за почивка.

Но моите пътувания реално по-рядко са с цел почивка, а по-скоро с цел забавление. И бягство от еднообразието на едно танзанийско село. Аз си ходя и на Каучсърфинг, но подбирам къде и при кого. Често битува едно схващане, че или си турист или пътешественик, аз не съм съгласна с това, за мен пътешественик/приключенец не значи да се завираш в дупки по 5 долара на вечер, да спиш на палатка с месеци и да тръбиш колко си уникален. Аз най-редовно се забърквам във всякакви истории по време на пътуване, но вечер искам да се прибера и да се наспя на място, което ще ми даде сигурност. Понякога редувам - 3 дни хотел, 3 дни Каучсърфинг и така. Ето, веднага ще ти кажа къде бих отишла на КС - в Саудитска Арабия и в Иракски Кюрдистан. И двете съм ги проучвала добре, имат страхотни пътешественици и хостове, ходят да къмпингуват в пустинята и домовете им са чисти и подредени. Но още не съм намерила подходящият за мен хост в Танзания например - да има задоволителни хигиенни условия и безопасност. Иначе нямам търпение да се забъркам в някое приключение и там. 🙂 

[samuraika]

Много интересни постове 🥰

 

Аз , много странно, усещам, че колкото повече време минава, толкова по-малко ми липсва самото пътуване ( в началото като спряха полетите и бях като животно в клетка, страдах от клаустрофобия при мислъта, че не мога да се метна на първия полет до някъде си). Сега оценявам и аз като @master_of_germs  мечтата за пътуване и нейната сила и ценност.

Оценявам повече домът си и това колко е важно да си заобиколен от любими хора на любимо място.

 

А постът на @VASILEV ме подсети за нещо, което си бях обещала и спазвам през последните 10 години - а то е да водя майка си и вуйна си някъде всяка година. Те са от едно онеправдано поколение, които нямаха физическа възможност да пътуват на младини, а когато вече можеха - нямаха средства и най-вече познания по навигация из кибер пространството за да могат да си организират нещо сами. А и малко ги е страх. Но са толкова сладки, толкова искренно се забавляват навсякъде, толкова им харесва, не мрънкат, не придирят, всичко ги хвърля във възторг! Направо е удоволствие за мен като ги гледам как се радват. Брат ми ми се чуди "защо си го причинявам" като тръгна нанякъде с "две баби и две дЕца", но той не знае как очите на бaбите блестят повече от на децата и как вечер викам "айде излизайте от басейна де, гъбясахте"...на бабите. Сегашните деца са трудни за впечатляване. Заведеш ги на Бали, градина и басейн като от пощенска картичка - те те питат има ли Wi-Fi...

 

Иначе моята голяма мечта, или дори житейски план може да се нарече, е да се "пенсионирам" рано (в кавички, защото едва ли пенсионирането в смисъла на нашите родители ще го има след 10 години, ако не са избушили пенсионните системи, то "пенсиите" ще са под необходимото за живот със сигурност) след 10-15 годни. Да си купя апартаментче в центъра на Пловдив (защото това е най-хубавият град на света) и да живея половин година там, половин година в стария град на Нара. И да раделям времето си между пътешествия из Европа и Западното полукълбо и Азия и Източното полукълбо. Но по малко и без бързане.

 

@Happy_Traveler искренно ти препоръчвам HomeExchange - много по-добър вариянт от каучсърфинга, много нива нагоре. И предлага невероятни възможности, за уникални преживявания, които не могат да се купят дори и с много пари. Последният ми ексчейнд беше в един пентхауз в центъра на Бангкок - 700м2 с уникални гледки, впечатляваща арт колекция, мебели-уникати и вървеше с домашна помошница, която ни носеше невероятно вкусни плодове, щом ни видеше. Собственикът беше търговец на Benjarong керамика.

[jungfraujoch]

преди 9 часа, Happy_Traveler каза:

Ох, само да ни пуснат, първо на теб ще пиша за уикенд в България!  ❤️

Аааа и мен добави,с теб е забавно!

[jungfraujoch]

преди 8 часа, Happy_Traveler каза:

Често битува едно схващане, че или си турист или пътешественик, аз не съм съгласна с това, за мен пътешественик/приключенец не значи да се завираш в дупки по 5 долара на вечер, да спиш на палатка с месеци и да тръбиш колко си уникален. Аз най-редовно се забърквам във всякакви истории по време на пътуване, но вечер искам да се прибера и да се наспя на място, което ще ми даде сигурност.

Много вярно според мен.На първо място поставям хигиената.Независимо дали е в хижа,къща за гости,хостел или хотел,трябва да е чисто и да има баня.

Нощувала съм и в манастири,където е било изключително уютно,с чаршафи ухаещи на омекотител.За мен е много важно да съм свежа и бодра сутрин,да съм се наспала добре. Много малко неща могат да ме разочароват по време на път,едно от тях е липсата на елементарни удобства на мястото,където има нощувка.

[fam]

Повечето неща са казани в отговорите, но аз ще добавя пътуването за мен е удоволствие и начин да се заредиш. Звучи много тривиално. Обичам да пътувам. Макар че не съм ходила на безкрайно много места като повечето във форума.

Иначе организацията на самото пътуване за мен също е част от удоволствието. Не разглеждам всичко на всяка цена, като съм на дадено място.

 

Сега съм с 4-месечно бебе и така или иначе тази година пътуване не ни се очертаваше, но ситуацията пак ми е много неприятна. Единствено, ако нещата са ок, септември ще сме в Гърция. 

 

А иначе единственият път, когато не ми се е тръгвало беще миналия май за Дъблин. Имахме билети, хотел, всичко от февруари Обаче аз вече бях бременна с голямо сутрешно гадене и пр. екстри. Ама отидохме, де 🙂 

[Blagovesta78]

Пътуването е моят живот,моята страст,моят начин на живот!Всъщност мисля,че подготовката за самото пътуване ме кара да полудявам от кеф,такива емоции поражда в мен,дори ми се е случвало да немога да спя от вълнение:)Все съм някъде в света на мечтите!Тази година вече ми се провалиха 4 дестинации,но живи и здрави да сме,ще наваксаме...Нямам търпение да се отворят границите и да хукна нанякъде:)

[Anna Kalinovska]

Пътешестването за мен е "като въздуха и водата за всяко живо същество", не се сещам чия е тази мисъл, в друг контекст, разбира се, нито дали е точно цитирана 🤔 Добре де, междувременно си припомних и автора на цитата, а и контекста..

Когато пътувам, фотосинтезирам.

При принудителни паузи животът ми буквално спира. Пример: 2020-2021, когато не отидох никъде извън родината, а на 3 разходки (Патагония, Рапа Нуи и Боливия с голяма финансова загуба; Южна Африка и о.Сокотра) в последния момент мина кога вирус, кога отменен полет, път 😂

Добре, че са неизбродимите родни планини, светилища, селца, пещери, паланки, църквици, водопади, провирала, средновековни крепости и какво ли още не  💙 🌄 💚