дневник Великденска Бохемска рапсодия - ретроспективен фотодневник

[master_of_germs]

Ето, че мина великден под карантина и камбаните в главата ми зазвъняха, че е редно да опиша миналогодишното си великденско пътуване..., което е и една от най-удовлетворяващите ми разходки досега.

Разбира се, понеже, основна част от пътуването мина в Бохемия, ще има и от бохемския живот на император Клъвдий Бух 🙂 

Ще бъде странно пътеописание; не знам дали би било от полза за някого, понеже мина цяла година, много от логистиката съм забравил, но и за разлика от всички други пътувания, когато предварително съм изчел всичко възможно, тук бях свел планировката до някакъв абсолютен минимум и се оставихме по течението.

От друга страна, може да не планирах какво очно да видя, но вдигнах много нивото си в частта ОР (оптимизация на разходите) 😄 Намирах евтините билети и програмата сама си се нареди според тях.

Щях да комбинирам една седмица (4 дни отпуск) с "гарнизон отпред и отзад", дето се викаше в казармата. тоест - двата уикенда. Които се падаха уикендите на Католическия и на правослевния великден.

Пътувахме в петък вечер с нощния влак за бургас, заседнахме на софра с бабата и дядото на @Mistress of Germs и следобед взехме автобус 15 за летище Бургас. Това ми беше първият полет оттам. Изобщо, полетите на Райън до Бургас-Братислава доста раздвижиха ситуацията. Бяха по 8 евро, минати през не помня вече кой сайт и изпилени до 3 евро на човек 🙂 Спестените парици ползвахме за един чекиран багажец. Връщането щеше да е вечерта на следващата неделя директно към София с Уиз - 10 евро на човек даже без дискаунт и без пазарлъци през посредници.

 

Пристигнахме в Братислава привечер, взехме автобуса от летището и се настанихме в едно хостелче близо до ЖП гарата. Hostel Freddie. Те са два, с леко различни имена и съвсем близо един до друг, но не помня в кой от двата бяхме...

 

 Хостелът няма какво да ви го препоръчвам, там бяхме само за едната нощувка, и затова не му търся кусури. Ама една гола стаичка с едно голо легло, б'ро и закачалка. Иначе много любезен персонал, но платихме 17 евро на човек... И предния път ми беше направило впечатление, че в Братислава трудно се намират нощувки на нормални цени. Мястото не е твърде туристическо и няма голяма конкуренция. та това беше най-скъпата ни нощувка и най-мизерната. Надя реши, че не й се размотава, а аз се раздвижих с един крос нагоре по стълбите към хълма с мемориалния комплекс Славин, с военното гробище и паметника на Съветската армия, дето свети над града. За това не ми беше останало време при предното ходене в Словакия, което съм описал в ето тази темичка:

 

 

 Слънцето вече залязваше и си поснимах на воля.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

После намерих от едно павилионче едни странни сандвичи с шницели и салата за вечеря, и разни неща за закуска. И две кенчета чешка бира. Прибрах се и легнахме сравнително рано, защото имахме много ранен автобус за Бърно...

 

[krasen_denev]

Не искам да нахалствам,но възможно ли е да продължиш дневника,че Бохемия ми е в полезрението от много  години? Моля!

[master_of_germs]

Преди 1 час, krasen_denev каза:

Не искам да нахалствам,но възможно ли е да продължиш дневника,че Бохемия ми е в полезрението от много  години? Моля!

Ситуацията с лабораторията ми е такава, че нямам  време и муза да пиша... а почваме и сесия... Мислех дали да не се предложа за презентация на виртуална сБирка... Но и след дванайсет седмици на ежедневие в скайп, зуум и други онлайн платформи, искам малко почивка от екрани.

Благодаря за напомнянето, не си първият 🙂. Ще се постарая, но при мене по принцип писането е много бавен процес.

[iaia_mama]

преди 1 минута , master_of_germs каза:

Ситуацията с лабораторията ми е такава, че нямам  време и муза да пиша... а почваме и сесия... Мислех дали да не се предложа за презентация на виртуална сБирка...

Аз съм "за!"  🙂

[master_of_germs]

Ден ВТОРИ

Братислава-Бърно-Прага

 

Събуждаме се рано, хапваме, каквото е останало от снощните сандвичи, в хостела няма баш закуска, но има безплатно чай и кафе. Взимаме тролей 210 към автогарата (Млинске Ниви). Неделя е, адски е рано и там е баш Великден. Да не говорим, че имам юбилей, но @Mistress of Germs няма как да се сети за тия подробности, ако е пила само едно кафе 😄❤️ 

Сега, това инфо може и вече да не важи, щото мина повече от година, ама правеха там зверски ремонти, и пешеходците трябваше да минат по един лабиринт, за да стигнат от спирката на тролея до самата автогара:

 

Имаме време да си купим дъвки от автогарата. Нашият е фликсбусът в 7:30 ч. в посока Прага, но ще правим първо няколкочасов стоповър в Бърно. Можеше и да поостанем, имам съученик, който от много години живее в Бърно, но за великден е заминал със семейството си в Хърватия... Ами, шанс! 😕 

Фликсбусът беше 5 евро до Бърно, през ebay купих за 2 долара един пакет от 4 кода, които да свалят цената на фликсовете с по 3 евро. Тук ползвахме два от кодовете, та отсечката излезе по 2 евро на човек.

 

Пресичаме Дунава

 

След по-малко от два часа сме в Бърно. Още изглежда доста пусто. Ще се моткаме в центъра пешеходно. Автогарата е доста по-зле изглеждаща, отколкото в Братислава, но пък има огромен киноафиш зад нея...

 А отпред надвисва грамадния силует на Катедралата...

 

 

Трябва ни клетка за багаж, която намираме в ЖП гарата в съседство. Самата ЖП гара и голяма част от пероните бяха в ремонт, така че много влакове не спираха там, а се осигуряваше безплатно автобусче до две други гарички в по-крайни квартали.

 

Но си имаше хора по гарата, и трябваше да си купим за закуска (някакви сладкиши и плодови млека) за да развалим крони на монети. Избирам си багажна клетка 42, понеже това е отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало, а днес сме настроени философски. Пак да цитирам Дъглас Адамс: "Времето е химера... А времето за обяд - двойно по-голяма."

Та тук в Бърно има една такава темпорална аномалия и обяд, демек пладне, не е в 12 ч, както навсякъде другаде, а в 11 ч. А, де! Такваз мистерия си има нужда от Велики Въпроси...

 

Тръгваме лежерничко в пешеходната централна част на града...

 

 

 

На централния площад има Великденски базар, както си му е редът...

 

 

Като централно място заема гигантско рисувано яйце с панорама на четирите годишни времена

 

Но дори и тая красота не е в състояние да ни задържи вниманието...

 

Като магнит погледите ни се привличат от един грамаден... черен... а, де... "Астрономически часовник". Тъй му викали вече по научному 😄 

 

 Отделните отрязъци (дискове) се въртят с различна скорост. Тия най-долу няма да помръднат видимо и с векове сигурно, горе се въртят по-видимо, има и някакви потразяващи елементи, разни дупчици и жлебове по тоя голям... черен... часовник! 😄 ! И отвътре се чува цъкане... Само дето никой няма и най-малката представа как часовникът измерва времето. Ама той си знае, предполагам...

Има поне половин час до 11 ч, обаче двама местни са заели стратегически места...

Та тоя ... часовник... си има име - brnensky orloj...

И всеки ден точно по пладне (демек в 11 ч., нали се разбрахме) из дълбините му се търкулва едно стъклено топче с емблемата на града и уж на случаен принцип пада в един от четири странични отвора. Голяма атракция е, и се събира народ да гледа топките на големия... черен... часовник, де. Ама като в Прага, събира се малко преди шоуто.

Ние обаче си имаме мисия. Семейна мисия или направо куест, дето се вика. Като чуем за стъклени топчета (в Добруджа си ги знаем като ЛИМКИ, ама жена ми е от Царево и им казва БИЛИЧКИ), ей такива лакоми очи отваряме. Всъщност лимките изиграха огромна роля при създаването на семейството ни. Общата ни колекция наброява към 8 хиляди топчета, Повечето са на жена ми, но моите всичките са си с история, когато лимки не можеше данамериш къде да е, а само като си ги спечелиш на панаирните стрелбища по селските сборове. Всяка си знам на кое стрелбище и кога съм я получил като награда. 

И тъй, @Mistress of Germs заема позиция. Изпреварили са я обаче местни, които правят бизнес. Ако някой от тях хване топчето, го предлагат, на който турист им даде десет евро. Много ни прекипя и си викаме - е трябва да го хванем пустото топче. Заехме двата останали изхода. Но дойде едно момиченце с татко си, искаше да стои там и й отстъпих моето място. НАближи 11 ч. събраха се сеирджии, чу се тракане и хоп - топче. Наше си! Автентично! Най-якият рожден ден. Обаче момиченцето се разплака. И колкото и да сме лакоми за лимки, има и по-важни неща, пък. Тя и Надя се разплака, щото трудно се разделя с такива неща, но решихме да дадем топчето на детенцето. И да търгуваме с ония "черноборсаджии". Щото те си имаха събрани топчета от предишни дни. Искаха триста крони, айде свалихме на двеста. Пак доста, но пък спомен си е... 🙂

 

А, защо пладнето е в 11:00. Заради стара легенда. Вражеска войска обсадила Бърно. Заповедта била да атакуват на зазоряване, но генералът казал, че ако до обяд градът не е превзет, ще отстъпят. Гражданите по тайни канали научили за това и в разгара на битката, като вече не им достигали силиците, решили в 11 ч да бият камбаните за пладне. Вражеската войска спряла атаката и се отеглила 🙂 

Времето е химера...

 

... следва...

 

 

[master_of_germs]

...

На другия край на центъра е площадът Moravské náměstí (произнася се "намНьести", като острите ударения удължават съответните гласни).

Малко по-натам има и едно паркче, но не заради него сме дошли.

 

Има и едни безумни статуи... Трябва да представят четирите човешки добродетели...Ето пример:

 

Има и хубава църква... Ама и не заради нея сме дошли...

Всички погледи тук се насочват неспирно към... големия... черен... кон!

 

 

 

Кон ли е, жирафа ли е... айде, нека да си стиснем ръцете на нещо по средата... Окапи, може би... 😮 

Това трябва да представлява статуя на граф Йост (или Йобст) Люксембургски, ама при тоя потрес не ми се рови да търся информация, кой е тоя човечец. Ама явно ще да е бил доблестен рицар, а как се е качвал на коня си, тоз въпрос не спира да ме измъчва 😄 

 

И тъй, отидохме под ... големия... черен... Кон, де...

да му снимаме опашката, че нали за всеки живеещ в София "на опашката на Коня" е свещена фраза, едва ли не... Е, както биха казали някои: ето ви a very rare image на опашката на коня 😄 

 

...и не само! И муцуната му снимахме, държа да отбележа! 😄  🐴 🔞

 

Какво друго би могло да се види из тоя град, замислям се... Макар че каквото и друго да видиш, след това, как да го възприемеш 😄 

От Моравске намньести можем да се качим пеш нагоре по хълма до замъка Шпилберк, където се помещава и градския музей. Замъкът не е с нищо интересен в сравнение с други такива, които смятаме да видим в следващите дни. А и май е бил ползван повече като затвор, отколкото като замък. Е, има и пивоварна, това му вдига акциите... Но не ни привлича нещо. По семейно сме си, мотаем се и се радваме на прекрасното време. Ако беше с нас @mary_shery (която междувременно гостува в Ирландия на приятелка и развява Магеланското Знаме) тука щеше да има препирни, щото едно нейно апокрифно име е Мери Шлоската (от немското Schloß, тоест - дворец) и тя не пропуска такива обекти. Ама не е тук 🙂 

В Бърно има и обект на UNESCO - Vila Tugendhat https://www.tugendhat.eu/en/

Мисля, че @домосед я беше описал в съответната тема във форума, така че няма да преповтарям. А и колкото да съм почитател на разглеждане на обекти в списъка на ЮНЕСКО, тая вила пък съвсем ме потриса. Значи, връщаме се към центърчето на площада на свободата (Náměstí Svobody) да си доразгледаме великденското базарче. 

Слънчево е, топло е, а градчето се оживява. И много, много ни харесва: Но преди да пообиколим още, редно е да си угодим гастрономически. Макар и да не се празнува 40-годишнина, няма гладни и жадни да седим, я! 

По препоръчки на @Фичо търсим пивницата "При трите дявола" Те са три такива в Бърно, но според гугъл мапс само една е отворена на великден по обяд. Намираме я, с Клъвдий си поръчваме по тъмно в добавка към шницелите и попадаме в дяволската тъмница 🙂 

 

 

 

 

 

После продължаваме да се шматкаме из площадчета и улички, като попадаме и на опашка за следолед

 

 

 

 

 

 

Малко по-нататък има музей... Или комплекс от музеи. Принципно нямаме желание да влизаме в музеи при такова хубаво временце вън, но един опънат рекламен банер ни привлича вниманието... 

 

 

Менделианум - атрактивния свят на генетиката! А, де! Великден е, камбаните на църквите бият да сберат вярващите, но ние се покланяме на богинята Генетика, а Грегор Мендел е нейният пророк. Блъскам се у главата одъртяла и се присещам, че макар и австриец, Мендел е  е прекарал в Бърно голяма част от живота си. Ами, няма как - такова нещо не можем да пропуснем.

Музеят се намира в Епископския Двор.

 

 

 

Сега; предполагам, че на повечето от вас подобен музей няма да се хареса. Още повече информацията беше почти изцяло само на чешки. Който не е труден за разбиране при четене, само да имаш малко повече време. Но е интерактивен музей и пригоден основно за ученици, според мене.

Малко ми е тъпо, разбира се, че в едно музейче имат далеч по-хубави микроскопи от тези, с които работя в лабораторията и с моите студенти...

http://www.mendelianum.cz/en/

 

Докато се изкачваме бавничко с асансьор, около нас по стените се въртят 3D двойни спирали на ДНК

 

 

 

...и ни посреща ето тоя хитроумен гигантски макет на рибозома 🙂 

 

Следва всякакво инфо за живота и професионалния път на Мендел, както и за различните етапи от развитието на генетиката като наука

 

 

 

 

 

 

Напоследък стана модерно всеки да разбира от PCR (полимеразно-верижна реакция)

 

Който иска, да се ъпгрейдне  (на чешки) за рестрикционните анализи, ама да си припомни и опитите на Мендел с грахчетата 🙂

 

И тъй нататък, да не ви отегчавам. 

Но ето как още в началото на пътуването това, че тръгнахме без особено добре подготвено домашно ни се плати с тази чудничка изненада. Стъклено топче, тъмно пивце, музей на генетиката - не се сещам за по-добър начин да НЕ си празнувам рождения ден 🙂

А през прозорците на Менделианума се вижда отново Катедралата, то е трудно да не ти надвисва отгоре, където и в центъра да се намираш...

 

Затова, след като излизаме, се отправяме по стръмните улички нагоре, да я поразгледаме.

 

 

 

 

 

 

 

Надолу има пряк път по стълбички, които ни извеждат срещу гарата, а по тях местни младежи са си пуснали свежа чешка музика и пийват бирички 😉 

 

 

Фликсбусът за Прага ни закъснява с петнайсетина минути. Автобусът е двуетажен. 

Повечето хора съветват да се ползват влакове, особено тези на региоджет са много добри. Обаче съм оптимизирал разходите докрай. 

Съветвам ви като търсите във фликсбус, да ползвате чешката версия на сайта. Намират се понягога страхотни оферти, а и цените на билетите в чешки крони обичайно са доста по-добри, отколкото да се търси в евро/левове.

Та тези билети Бърно-Прага ги изнемерих на шоковата цена от 29 чешки крони... което излезе 2.30 лв по тогавашния курс. За тричасово пътуване.

Намърдваме се най-отпред на втория етаж на автобуса, уж за гледки. И се чудим, защо никой друг не е заел мястото. Причината е, че пътуваме на запад, а слънцето доста напече и заслепяваше, дори като пуснахме сенници. А пък и особени гледки нямаше по пътя. 

Бяха ме наплашили, че в Чехия пътищата са по-зле дори отколкото у нас. Не бих казал, че са по-зле, но твърде начесто се имаше ремонтни дейности и съответно това водеше до задръствания. Особено на подстъпите към Прага, а уж в празничен ден...

 

...следва...

 

 

[master_of_germs]

На тая тема не й беше писано да бъде написана овреме... Нито я почнах навреме, нито през пандемията можех да изразя усещанията си от едно удовлетворяващо предпандемично пътуване... 

И така и описанието не стигна до Бохемия, а само до Бърно в Моравия.

 

Ами, ето, че 5 години по-късно, отново по Великден (тоя път нашия православен Великден) се оказахме в Моравия, като удължаване на втората ни словашка обиколка. Словашките ретроспективни фото дневници са ми в темата: Vitajte na Slovensku в този форум). Та, ако някой е следил словашкото ни пътуване, прехвърлям се да пиша тук 🙂

 

[master_of_germs]

От Братислава да Бърно е много бързо, примерно час и половина по магистралата. Ама, ако цепите директно към Бърно, има доста, какво да пропуснете. 

малко след като влязохме в Чехия, се отбихме от магистралата в посока Леднице. Предстоеше ми да запиша юбилеен 150-ти обект на ЮНЕСКО в  личната колекция 😉 . Културният ландшафт Леднице-Валтице. На пръв поглед в Леднице имаше сякаш повече неща за гледане, та решихме първо там - колкото ни хареса. Пък за Валтице, ако остане време. 

 

Намерихме един частен паркинг в близост до замъка на цена 70 чешки крони (или 3 евро, че аз пък носех само едри чешки банкноти и нямаха да ми върнат).

https://maps.app.goo.gl/SzfocwdeLjNZwAiN7

 

Леднице обаче не е само дворец. А зад двореца има огромен парков комплекс, няколко километра. Има езеро с много острови. На отсрещния му край има едно 60-метрово минаре. Не е джамия, а турски павилион. Господарите на замъка навремето дали на архитекта свобода на въображението да и направи мястото наслада за очите и той направил минарето така, че от върха му като погледнеш в посока двореца, да се редуват вода, ивица земя от островче, пак вода, пак земя... така 4 пъти и чак след тях погледът ти да се спре на жълтия дворец. Отстрани се вие и реката Дийе, като нивото й се поддържа чрез успоредно канал. Предлагат се разходки с лодки от един стар "арабски павилион" близо до двореца. Някога имало и китайски павилион, но вече не е останал. Та, някои лодки ходят по канала до минарето, а други до по-далечния полуразрушения Янушов замък ( hrad). Има и разходки с файтони. Всичко на съответната цена. 

В минарето има качване на кулата и разглеждане на стаите на долните етажи (едното е с отделен вход от другото). Има и тур в Янушовия замък. А в големия дворец са 4 отделни тура, като отделно е и Голямата оранжерия отстрани. По стара чехословашка традиция няма билет "всичко в едно". Всеки от туровете си има определени часове през деня. Та, ако човек иска да направи всички турове в рамките на ден, може би и да не успее. Да не говорим колко пари ще трябва да изръси. И пак, според чешката традиция, парковете на замъците са със свободен вход, то може всичко да се разгледа отвън.

Ето ви възможните турове.

https://www.zamek-lednice.com/en/plan-your-visit/tours

 

По традиция, щом вчера цял ден е била в движение, @Mistress of Germs решава, че ще си отспива на задната седалка, пък ние с @mary_shery да си се разхождаме и да я викнем, като ече няма да има толкова за обикаляне. Това и правим. Първо с Мариела отидохме до касите да се ориентираме в турове и цени. Решихме да влезем в подземията с голямата изкуствена пещера (грото) и едновремешните отоплителни системи. А след това тя искаше да направи и един от туровете в баш двореца. Но преди това имахме около час за пешеходна обиколка на езерото до минарето и да се върнем по другия му бряг. Очаквахме малко понече като гледки - някои фотогенични места са преградени заради местообитания на гнездене на водоплаващи птици. Което си е похвално.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

All you need is love...

 

 

 

 

 

 

 

 

Абе, хубав е паркът. Много! Ама си носете нещо против комари 😉

 

Дойде време за тура в пещерата. Който беше на чешки, за 20 минути и екскурзоводът не спря да говори. Успявах да му разбера не малко, но все пак на нас като на единствени чужденци ни дадоха една брошура с информация. Самата изкуствена пещера ми стоеше... ами изкуствена. 😄 Но в подземието имаше и колекция от гигантски вкаменелости, а най-интересно ми беше информацията за различните системи за отопление в двореца и как са еволюирали през вековете. 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Докато @mary_shery разгледа двореца за 45-минутен тур, аз се върнах при колата да събудя @Mistress of Germs. Обаче точно тогава заваля половинчасов пролетен дъжд. Като се извадят, отидохме пред главния вход на замъка. Мариела тъкмо беше излязла. Разходихме се из предните цветни градини, но не ни впеччатлиха особено. Явно там повечето цветя не бяха цъфнали още. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След още малко разходка из парка решихме да се върнем и с колата да стигнем до Янушовия замък. Той вече беше затворил затова само го обиколихме от всички страни. 

 

 

 

 

 

Преценихме, че няма да претупваме Валтице, а ще ходим направо в Бърно да се настаним и са се поразходим вечерно. 

 

...следва...

[master_of_germs]

Слагам първо една снимка на обекти, които могат да се видят в и около Валтице, че и на връщане нямахме време да отидем дотам, но пък някой друг може да се вдъхнови 🙂

 

Следва кратка вечерна разходка в центъра на Бърно, че @mary_shery преди не е идвала в града. Настаняването ни не е в центъра, но е на пешеходно разстояние. На приземен етаж на улица "Братиславска", 42. Нова кооперация, с хубав вътрешен двор с много паркоместа. Води се баш в ромския квартал на Бърно, ама в Чехия си нямат сериозни проблеми с циганите. Оставихме колата и тръгнахме да търсим за вечеря някоя от прословутите бърненски кръчми, препоръчвани в съответната тема във форума 🙂 Подминахме няколко, даже влизахме, но ни се сториха прекалено шумни и накрая пак си се бутнахме "при трите дявола", за която съм писал по-горе в темата.

 

 

Междувременно се поразходихме поне един час из града. Даже попаднахме и на концерт в една църква 🙂

 

Ще гледам да не преповтарям много от предния пост за града, ама големия... черен... ъъъ... кон, де, просто няма как да бъде пропуснат 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

П.П. И докато си пийвах тъмната биричка, взех че получих просветление в тъпата и смотана кратуна). Ами че аз имам съученик от гимназията, (от съседния клас, де), който от почти двайсет години живее в Бърно! Предния път преди 5 години не можахме да се видим, че беше по същото време на великденска ваканция в Хърватия, но сега реших да му пиша по месинджъра, докато вечеряхме. Да даде някоя идея като местен, че не съм си подготвял твърде подробно домашното за Моравия. А той пък отговори моментално и като ме засипа с идеи... Определено ще се идва и трети път в Бърно - за много по-обстойно обикаляне. 🙂

 

Та, пиша му, "Ти в Бърно ли си сега?", а той отговаря, че да, ама не баш. Наскоро са се преместили в къща в село на няколко километра от града и да вземем да му спретнем едно барбекю на другия ден вечерта у тях, като за Гергьовден. Ей тъй, да се видим след толкоз години, пък и да вдигнем наздравица за друг наш съученик Георги, който пък живее в Прага 😉

 

...следва...

 

[master_of_germs]

В гергьовския понеделник нямаше свободни места за посещение на един чудесен обект, който си харесахме от предложенията на съученика ми, така че решихме поне за начало да се придържаме поне в началото към предварителния си план. Който включваше @Mistress of Germs да си отспи (сефте 🙂 ), а ние с @mary_shery се отправихме към Kroměříž... което се чете Кромньержиж. 

На около час от Бърно. Там обектът на ЮНЕСКО включва архиепископския дворец (но в понеделник е затворен) и цветната градина. Затова и първо отидохме към нея, след като паркирахме "синята акула" в ето този покрит паркинг:  https://maps.app.goo.gl/Z6UwoCM1h7UdC1KS7

 

Неприятното беше, че в понеделник не работеше и ротондата в цветната градина, нито имаше организирани турове, а можеше да само да се разгледа градината самостоятелно, ез гид. За по 180 крони на човек, което е над 7 евро. Ето информация от официалния им сайт: 

https://www.kvetnazahrada-kromeriz.cz/en/visitors-information/tours/50407-flower-garden

 

Снимките изглеждат изненадващо добре, но в действителност началото на май месец не е особено подходящ сезон. Тогава цветната градина беше много повече зелена, отколкото цветна. Явно април е бил доста студен и рязкото затопляне ги беше хванало неподготвени, та тепърва почваха да засаждат цветните лехи. Не че не ми хареса. Просто не беше с нещо по-хубава от многото безплатни паркове, които разгледахме. 

Един от входовете на ротондата все пак беше оставен отворен, та можеше да се надникне и нещо да се види, но без тур и без да работи махалото на Фуко.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

 

 

[master_of_germs]

Последва спокойно обикаляне на старата част на Кромньержиж. Включително и на Архиепископския дворец и парка зад него, където де помещава и един зоокът, а по поляните в парка свободно си щъкаха пауни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Вече окъснявахме с графика, обаче настоях да си направим една отбивка към градчето Славков (Slavkov u Brna). Наистина съвсем набързо, колкото да изглеждаме тамошния замък. Мисля, че и той не работеше в понеделник.

 

 

 

 

 

 

При други обстоятелства, можеше и да влезем и да разгледаме, па да видим леглото, в което е спал Наполеон... И, ако не се сещате по какъв повод, само подсказвам, че градчето Славков е много по-известно с немското си име: Аустерлиц! Мястото, където може би най-ярко се проявява гениалността на Наполеон като военен стратег, когато разбива австрийската и руската армии При "битката на тримата императори". В района има доста военни паметници, а ние продължихме няколко километра до най-известния от тях - "Могилата на мира", построена в памет на загиналите френски, руски и австрийски (а на чехословаците им е хрумнало да добавят "и моравски") войници.

 

 

 

 

 

 

От снимките си личи, че бурята наближаваше и наистина в оставащите ни няколко минути до Бърно небесата се разтвориха и се изля истински потоп. 

Взехме @Mistress of Germs и провължихме до село Ребешовице, където моят съученик отдавна се подготвяше ето така: 😉

 

Приседнахме под навеса на двора с червено вино, печено сирене хермелин и ей тия симтатяги на горната снимка и се унесохме в сладки приказки... Вънка нек' си вали, ний сме си добре 😉

 

[master_of_germs]

На 7-ми май се прибирахме със следобеден полет от Братислава, така че имахме време, колкото набързо да разгледаме нещо.  А то и времето беше едно мърляво и дъждовно. Така че последната моравска спирка (засега) в тази тема е градчето Микулов. То е известно най-вече с наличието на голяма еврейска общност. Там се намира една от най-големите синагоги, както и красиво старо еврейско гробище, които нямахме време да посетим. За сметка на това обиколихме отвсякъде отвън (а и във вътрешните му дворове) красивия замък, след което седнахме в едно сладурско кафене на централното площадче на кафе и тортичка. Иначе има качване на съседно хълмче на старинна четвъртита кула на разрушения "кози замък". Там е отворено, но само ако на върха на кулата се вее знаме. А иначе, ако не се качваш на кулата, няма смисъл, защото наоколо е обрасло и гледка няма. В този ден знаме не се вееше. Иначе имахме идея с @mary_shery да се катерим половин час и до отсрещния доста по-висок хълм с параклис-калвария, но беше доста разкаляно и дъждът ни осуети плановете.

Що се отнася до паркирането, високата централна част на Микулов е зона, но намерихме място току извън границите на зоната да се паркираме безплатно.

Микулов страшно много ни хареса. Много напомня на Чески Крумлов. Да, без прекрасния меандър на реката, но и без тълпите китайски и руски туристи. Не видяхме ни един, всъщност. Само няколко чехи, които чакаха за тур в замъка 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Като съвет за други, които смятат да комбинират Словакия и Чехия от Братислава с кола - в Чехия горивото беше с около 5 цента по-евтино за литър.

 

На летище Братислава пристигнахме около час и двайсет минути преди полета. Чакаха ни две момчета от фирмата да приемат рентакара; всичко мина много бързо, а след няма и седмица на @mary_shery й освободиха и депозита, който не беше голям, мисля че 300 евро.

Общо цената за рентакара беше 255 евро за 10 дни, като това включваше и винетката а Чехия. Може би има и по-евтини варианти, но като за резервация съвсем последния момент нас ни устройваше.

 

На гейта вече ни чакаха с бирички @Lindt и @Gentleman Basta след пътуването им в Япония и Южна Корея...

 

Така тази моравска забежка в словашкото ни пътуване приключи...

А дали ще смогна някога да се върна 5 години назад и да си намеря снимките от пътуването в Бохемия,... рано е да се каже. 😄

 

[Tony Toyava]

Мерси много и за пътеписа, и за снимките! Точно днес си спомних за времето, когато живеех в Братислава и сега вечерта ми попадна тази тема.

Имам чувството за дежа вю защото живях година там и докато бях там посетих замъка в Леднице. А пък през Бърно минах с автобуса на път за Прага, когато си намерих работа в Чешката столица.

 

Като видях снимката в първия пост от Дунав почти настръхнах. Моят автобус до Прага мина по един от мостовете и си спомних онова чувство на тъга. Същото, които се появява понякога когато съм недоспал и се разделям с родната София (иначе по земя никога не съм страдал при напускане на София). Не съм лигльо, но сълзите сами напираха.... Ами оказа се, че можеш да жалиш и за чужбински град. И то не най-красивия такъв. Уви, така и не срещнах друга чужда държава, където местните, а и чужденците живеещи там да са толкова добронамерени и да се чувствам като у дома си както в Словакия!

 

Виена и Прага определено са по-красиви от Братислава, но във надали бих се върнал отново в тях. А да живея отново в Прага - абсурд, но поне мислено често се връщам в Братислава.

 

Дано някой ден да посетя и Микулов, изглежда много красив, но това си е масово в Чехия. Определено имат много красиви градове. Още веднъж благодарско за пътеписите, снимките и носталгията, която темата ми припомни и идеите за нови градчета в района за посещение! На здравйе / на здрави! 🍻

[master_of_germs]

Преди 1 час, esto каза:

Мерси много и за пътеписа, и за снимките! Точно днес си спомних за времето, когато живеех в Братислава и сега вечерта ми попадна тази тема.

Имам чувството за дежа вю защото живях година там и докато бях там посетих замъка в Леднице. А пък през Бърно минах с автобуса на път за Прага, когато си намерих работа в Чешката столица.

 

Като видях снимката в първия пост от Дунав почти настръхнах. Моят автобус до Прага мина по един от мостовете и си спомних онова чувство на тъга. Същото, които се появява понякога когато съм недоспал и се разделям с родната София (иначе по земя никога не съм страдал при напускане на София). Не съм лигльо, но сълзите сами напираха.... Ами оказа се, че можеш да жалиш и за чужбински град. И то не най-красивия такъв. Уви, така и не срещнах друга чужда държава, където местните, а и чужденците живеещи там да са толкова добронамерени и да се чувствам като у дома си както в Словакия!

 

Виена и Прага определено са по-красиви от Братислава, но във надали бих се върнал отново в тях. А да живея отново в Прага - абсурд, но поне мислено често се връщам в Братислава.

 

Дано някой ден да посетя и Микулов, изглежда много красив, но това си е масово в Чехия. Определено имат много красиви градове. Още веднъж благодарско за пътеписите, снимките и носталгията, която темата ми припомни и идеите за нови градчета в района за посещение! На здравйе / на здрави! 🍻

Аз Братислава за първи път я видях при една чудна залезна светлина, докато пътувах с влак от Будапеща към Шчечин. Беше първото ми пътуване в чужбина. Няколкото секунди, в които гледах от влака Дунав с UFO-моста и замъка ми се запечатаха в съзнанието.

А следващите ни словашки пътувания съм ги описал в тази тема: