дневник Кратка Исландия през ноември 2019

[mradulova]

Накратко ще споделя снимки и впечатления от земята на огън и лед.
Летях до там с чешките авиолинии с късно пристигане в Кефлавик и ранно тръгване от там. Пътят от Прага до Кефлавик с отбивка в Копенхаген (за сваляне и качване на пътници) беше 5 часа. Чувала съм истории за вятър, турболенции и трудно кацане на исландското летище, но моят полет кацна и излетя гладко. На влизане в страната няма проверки, а аз ентусиазирано си бях взела паспорта да си искам печат 🙂

 

Исландия е като друга планета. От малкото, което видях (защото бях по работа и реално не успях да обикалям) - черни вулканични полета, скали, гейзери - смело твърдя, че прилича на Мордор. За съжаление ледниците и красивите водопади не ги видях, ще останат за друг път.

 

 

Минавахме през селца, където живеят по 5-10 човека, кончетата и овцете са красиви. Няма дървета, няма и растителност, затова явно си имат конкурс за дърво на годината.
Времето - първите два дни беше абсолютен сумрак, чак на третия леко просветна, а последния ден дори видях изгрева 🙂

 

 

Сиянието не го видях, прекалено облачно беше. Като цяло беше леко студено и валежно, но когато ни разходиха по крайбрежието - вятърът е много силен и студен, буквално ти замръзва мозъкът...

 

 

Видяхме места като Вулканичната църква - изградена от вулканични камъни застинала лава, фар, известният гейзер Гунна и брегът на последната птица Pinguinus impennis, отдавна изчезнал вид заради хората.

 

 

Pinguinus impennis е изчезнал вид птица от семейство Кайрови, единствен представител. Представлява нелетяща птица. Изчезва към средата на 19 век, унищожена от хората. Птицата няма връзка с пингвините, които са открити по-късно и са наименувани така поради физическото им сходство с Pinguinus impennis. 
Кухнята е основно от месо - риба, агнешко и телешко, и картофи. Други зеленчуци на практика нямат, всичко е внос и доста скъпо. Бирите са им хубави - пробвах различни местни бири, но и цената е вдъхновяваща 🙂

 

 

В ресторанта често ни сервираха месото сурово или приготвено алангле, не знам местните така ли го ядат по принцип. Много ми хареса тяхното кисело мляко - скир. Тук в Лидл също продават скир, но няма нищо общо с исландския като вкус.

 

 

На път за Исландия и обратно имах няколко часа престой в Прага и се възползвах да разгледам каквото успея - предимно разходки из улиците и наслаждаване на архитектурата.
Практическа информация - от летището се стига много бързо в Стария град като се хваща автобус 119 до последната му спирка и от там метрото за няколко спирки - общо 30 минути. Билетът за 30 мин. струва 24 крони (около 2 лева) и се заверява само в първото превозно средство.

 

За съжаление Прага не ме изпрати подобаващо - на летището бяха преровили куфара ми и са откраднали част от подаръците и почерпката от Исландия, както и един челник Пецел. Но това го установих чак вкъщи. Подадох оплакване през формата за откраднати неща от багажа на Чешките авиолинии и сега ще чакам резултата (евентуално възстановяване на парите за закупените неща - винаги си пазя касовите бележки).

 

ъпдейт - към април 2020 ни вест, ни кост от чешките авиолинии (поне един отговор да бяха драснали, че съжаляват...)