Нашите приятни открития в България

[Radnev]

Екопътека "Бели Искър"

Екопътеката се намира малко над Самоков, в полите на Рила. Изключително приятно място, подходящо за всякакви възрастови групи. Екопътеката върви по двата бряга на реката и представлява затворен маршрут с дължина от 7 километра. Преминаването на реката става по 8 големи и 11 по-малки моста. Денивелацията на целия маршрут е стотина метра, които разпределени на разстояние от няколко километра изобщо не се усещат.

Най-високата точка е прогледната площадка, до която вече ще трябва малко да се изпотите. За сметка на това гледките са много красиви и си мисля, че на 100% си заслужава.

Екопътека „Бели Искър” е място, което мога да препоръчам на абсолютно всеки и не мисля, че има човек, на който не би харесала.

 

 

 

 

 

 

Малко любопитна информация - само за многознайковци!

Долината на река „Бели Искър” е най-голямата ледникова долина на Балканския полуостров😲. Малко невероятно ми звучи, но така казваше указателната табела, а аз съм прекалено мързелив, за да не й вярвам😆. Така, че продължавам да чета. При своето движение ледникът е извършил огромна разрушителна и транспортна дейност. При предполагаема дебелина на леда от около 100 метра, тежестта с която е въздействал на 1 кв. м. е била 92 тона.

 

[Radnev]

Екопътека „Бяла река”

Това е друга страхотна екопътека. Намира се над Калофер. Дължината й е около 2 километра в посока, но тук има някои дребни перипетии. До самото начало на пътеката има път, но е в много лошо състояние. Веднага след Калофер пейзажът става лунен, а после остава само на чакъл, което май е по-добре. Само дето на места и чакълът се е поизровил. Всяка кола може да мине, но ако колата ви е по-новичка или сте от по-прибраните, ще има места, на които сърцето ви леко ще се свие.

Второто нещо, което може да се превърне в някакъв проблем, е че екопътеката се вие нагоре и съответно трябва и изкачване. Не е трудно, но го има.

Поредица от живописни мостчета, ще ви преведат над белите, разпенени падове на „Бяла река”.

 

 

 

 

 

Мястото е много красиво и лично на мен ми допада повече от екопътеката на „Бели Искър”. Цялата обиколка отнема около 90 минути при съвсем спокойно темпо с много снимки.

В края на маршрута има дървена бариера, която ви насочва към кръгов маршрут.  Отвъд бариерата пътеката продължава нагоре  и отвежда към  панорамни била с изключителни гледки към Калофер.

 

[MayaS]

Имам нужда от информация, много се надявам да се намери някой, който знае. Поляна с кокичета търся - не блатно а обикновено, да е по-лесно достъпна и не супер далеч от София. Четох из нета ама е оскъдна информацията. Гарантирам 200%, че нито едно кокиче няма да бъде откъснато или наранено. Ще помоля обаче ако някой има информация да ми я изпрати на лично съобщение.

[Anna Kalinovska]

преди 5 минути , MayaS каза:

Имам нужда от информация, много се надявам да се намери някой, който знае. Поляна с кокичета търся - не блатно а обикновено, да е по-лесно достъпна и не супер далеч от София. Четох из нета ама е оскъдна информацията. Гарантирам 200%, че нито едно кокиче няма да бъде откъснато или наранено. Ще помоля обаче ако някой има информация да ми я изпрати на лично съобщение.

Ще попитам по-ходещи и знаещи и ще напиша.

[Иван Попов]

Чудото в Горни Богров: Камък расте с по 2 см на година в олтара на манастира "Свети Георги" (СНИМКИ)

Светата обител се слави и с лековитата си вода

Славата на манастира „Свети Георги Победоносец“ в село Горни Богоров не е случайна. Единствено тук в цял свят  в олтара има растящ камък, който върши чудеса – лекува, носи здраве, любов и помага при зачатие. Манастирът е построен през XIX век и в момента е действащ мъжки манастир, а вярата в чудото кара хиляди да търсят там помощ, защото легендите наистина оживяват.

 

Според възрастните жени в селото за последните 5 десетилетия камъкът е пораснал с половин метър. Някога - по техни спомени и на отец Георги, който преди време стопанисва манастира, скалата стигала до прозореца на църквата „Свети Георги“, а сега стърчи над олтара. Храмовата книга е изпълнена със саморъчно написани свидетелства на излекувалите се, на сдобилите се с рожба семейства, на сключилите брак след молба, отправена към Всевишния.

 

За повече инфо тук.

[bibi]

Еее, Ванка, много благодаря! Мама беше гледала по ТВ за този камък и искаше да я заведа, обаче беше забравила името. Ние семейно я спукахме от бъзик за растящия камък и тя спря да споменава, обаче ей сега тук пред всички вас декларирам и обещавам да се спретна в най-скоро време и да я зарадвам! 😀

[Биксбит]

Вчерашното ми откритие не е точно в България, но на 20 км от границата - водопадите на Беласица в Македония. Много красиви и подредени македонски села, чудесни еко пътеки с много пейки и беседки по маршрутите, изобилие от вода, малък наплив от туристи и за финал евтина и вкусна храна в Лебедово езеро.

[wiliko]

И в българската част на планина Беласица има красиви водопади...е пътечките има какво да се желае...

 

Ето няколко снимки от личният архив:

Метлата

Каменишки водопад

Лешненски водопад 

Тъй че може да се комбинират... с посещение с македонските

[Иван Попов]

преди 19 часа, bibi каза:

Еее, Ванка, много благодаря! Мама беше гледала по ТВ за този камък и искаше да я заведа, обаче беше забравила името. Ние семейно я спукахме от бъзик за растящия камък и тя спря да споменава, обаче ей сега тук пред всички вас декларирам и обещавам да се спретна в най-скоро време и да я зарадвам! 😀

Моля! Ще чакаме снимки да изпратиш тогава 😊

Аз също мисля да правя някаква обиколка на България, но сега ще бъде северната част, умувам да е някъде август месец. Със сигурност ще е за по-малко дни (може би 4 или 5 дни) и при първа възможност ще отида до това място 😊 

[jul]

За нас от Пловдив се пада доста далеч, поради което отдавна не бях ходила из околностите на Дуранкулак. Със сигурност никога не бях ходила през Май.

Настаняването ни беше в Българево-много живо село, с 3! работещи кръчми извън сезон. Навсякъде ни нахраниха вкусно и евтино с местна храна /миди, калкан, сезонна риба/. Като недостатък отбелязвам, че вътре се пушеше. В Българево се намира и охлювената ферма https://ecotelus.com/, но още не работеше, тъкмо "залагаха" охлювите. Прекрасен район в началото на пролетта!

За съжаление се наложи да намалим пътуването с 1 ден, така че не стигнахме до Делтата на Дунав, но за някой следващ път.

Българево, Болата, Яйлата /тук отбелязвам, че има вход, но не дават билети, което не прави добро впечатление/.  

 

 

 

 

 

Голямата селищна могила Дуранкулак - признавам си, че за пръв път разбирам за Култура Хаманджия. Модерен посетителски център, който препоръчвам за посещение. Особено ми беше интересно въведението от дамата, от която си купихме билети, и която ни разказа систематизирано. За съжаление островът е нападнат от корморани. Беше интересно да наблюдаваме колонията от съвсем близо, малките тъкмо се бяха излюпили. Лошата новина е, че тези птици вече са започнали унищожението на растителността на острова и нищо не може да ги спре. 

https://hamangia.eu/culture-hamangia/

 

 

 

 

Огънчето на Камен бряг си гори.

 

 

 

На плажа на Шабла има ново заведение, препоръчвам - Merak Fish&Grill - https://g.co/kgs/FXMMJGu - еми наистина с мерак си го правят хората!

 

 

До Тулча не стигнахме, но пък разгледахме крайбрежието до Констанца. Не бих се върнала, но ми беше интересно да видя. В самата Констанца се разходихме из центъра, хапнахме отлично в The Boat   https://g.co/kgs/osGvHYf. Казиното изглежда завършено, но беше оградено.

 

 

 

 

 

 

 

И стигам до най-впечатляващото място, което посетихме по обратния път - Солницата Провадия! Невероятно място! С две ръце препоръчвам да се види и да се чуе разказът на гидовете, които всъщност са от археолозите, работещи на терен. За съжаление не можахме да влезем вътре /това е възможно около 22 септември/, а групите са на кръгъл час и ....безплатно. Който желае, може да остави дарение. По време на посещението в Дуранкулак ни разказаха, че там е намерена къща на 3 етажа. На място разбрахме, че градежите са с 2000години по-стари от Египетските пирамиди и с 5000 години от Великата китайска стена.  Имат ФБ страница, отговарят бързо и изобщо не знам какво да кажа за това място!

https://www.provadia-solnitsata.com/bg/

 

 

 

 

 

 

 

[Zaro]

преди 7 минути , jul каза:

На плажа на Шабла

 

На 5 минути зад плажа на Шабла има дупка с лечебна кал - 2 х 2 метра. Мястото изглежда като вход към долната земя - тръгне ли човек да се потопи в калта, отдолу няма дъно. Интересното е, че околността е напукана от суша, но калната дупка си е кална дори и при страшни жеги.

[jul]

Така е! Мазахме се там при едно ходене през юли, сега духаше доста и не беше подходящо за посещение на "долната земя" 🙂  

[Дани Магелани]

преди 54 минути , jul каза:

Така е! Мазахме се там при едно ходене през юли, сега духаше доста и не беше подходящо за посещение на "долната земя" 🙂  

Не се отварят снимките при мен.

Бяха ли нацъфтяли поляните с божури? Имаш ли локациите?

[jul]

@Дани Магелани- пълно е с цъфнали божури на Яйлата. Като се тръгне в посока крепостта, буквално са навсякъде.

[jul]

Хайде пак аз. Източни Родопи са неизчерпаем източник на интересни места. 

Светилище Харман Кая - възможно е да е било с по-голямо значение от Белинташ, но не срещнахме нито един човек там. Може да е било заради прогнозата за лошо време. https://portal12.bg/places/Harman-Kaya

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата ни спирка беше Елмалъ баба Теке, свещено място за мюсюлманите-алевии (алиани).  Твърди се, че има погребани дервиши и самият Баба, както и части от Фатима, на които се молят всякакви хора, не само мюсюлмани. Защото вярата не прави разлика. Медресе, библиотека, джамия /сградата по нищо външно не прилича на такава/, стаи за гости и прекрасна поддържана градина. Тук снимки нямам, защото някак ми беше неудобно да снимам в присъствието на домакините. Посрещнаха ни, разведоха ни все едно сме им лични гости. Това ми се е случвало на две други места пак в същия район - едното дървената джамия в с.Подкова. Човекът рипна да ни разходи и да ни покаже комплекса, включително лечебните камъни. Подкова е буквално до пътя за Маказа. Твърди се, че минарето на джамията е изградено без нито един пирон за една нощ. Снимките са от предишно ходене там.

Другото е село Шумнатица, където търсехме каменни мелници с децата /тогава са били под 10 годишни/. Оказа се, че попаднахме на празника на селото и ни поканиха на трапеза, която беше разпъната на гробищата. Синът ми тогава каза "Много странно място за пикник са си избрали" 🙂. Не ни пуснаха, докато не ядохме курбан и не пихме шербет, а за вкъщи ни сложиха халва и хляб. 

Та да се върна на Текето. Разходиха ни. В библиотеката имаше абсолютно всякакви книги, включително д-р Спок и Библия. Джамията е била медресе, а сега никак не прилича на джамия /няма минаре/. Поканиха ни на кафе, което за съжаление трябваше да откажем, предвид непрекъснатото напомняне от телефоните ни, че идва опасно време. А ни чакаше още път. Жалко, защото такива разговори винаги са ми много интересни. Празни не ни пуснаха разбира се, връчиха ни голяма бутилка домашен айрян.  

https://bnr.bg/post/102007743/dervishkiat-centar-elmala-baba-teke-legendi-i-misterii

 

 Снимката е взета то нета. Лявата сграда е джамията.

 

джамията в с.Подкова

 

Лечебни камъни за разни болести /този май беше за колене/