Нашите приятни открития в България

[Lindt 36416]

Тази прелюбопитна година е доста различна от всички останали. И всеки прави, намира и посещава нещо ново и неочаквано. 

Истината е, че последните месеци по-скоро опознаваме родината, отколкото да обикаляме нови страни и континенти. Трудно е да се събудиш сутринта, нетърпелив и ентусиазиран, че днес ще отидеш в Долно Луково. Най-често ми липсва изненадата какви са хората, къщите, храната, звуците и миризмите. 

Но ние сме пътуващи хора - трябва да се справим с трудностите, да успеем да си намерим позитивна емоция и изненада, да научим нещо ново, да пробваме нещо неопитвано. 

Нуждаем се само от малко позитивно мислене и непредубеденост. От розови очила и искрена усмивка. Или, ако не става така лесно, от положително настроена компания. 

 

И така, давам алтернатива на темата за неприятните условия за почивка, или на "в момента съм".  Има страшно много работа за обикалящите, защото един единствен разказ без особено искрени емоции е копиран и преписан в 50 сайта. И да искаш, по-конкретна или подробна писмена информация за много места в България просто липсва.  

Жижо напоследък ми казва, че много мрънкам и ме съветва да следвам страници с положителна информация по мой вкус. И да скрия всичко дребнаво и създаващо ненужно лошо настроение. 

 

Може да пишете тук, ако: 

 

- сте направили красив преход, особено без маркировка и GPS трак

- сте си изкарали страхотно някъде и искате да споделите

- видели сте неопровержимо доказателство, че дадено място заслужава да се посети от други

- нощували сте в неочаквано комфортни условия

- видели сте диво животно

- имате хоби, може да се практикува тук, но не сте намерили достатъчно съмишленици

- имате супер снимки и ви дразни как фейсбук ви ги смачква

- хапнали сте нещо толкова хубаво, че денят ви е осмислен

- имате положителни мисли, които искате да предадете нататък 

- разполагате с всякакви други уважителни причини да пишете в позитивна тема, за които не се сещам в момента.

 

А аз ще пиша утре, защото снимките ми са на другия компютър 🙂

[Lindt 36416]

Например току що попаднах на чудесна идея, която може удобно да събере @Desi75 и @Цвете, осигурявайки им един прекрасен ден: 

Каньон на река Ръчене 

Подразбира се навярно, че и ние ще дойдем 🙂

[Цвете 16002]

Преди 1 час, Lindt каза:

Например току що попаднах на чудесна идея, която може удобно да събере @Desi75 и @Цвете, осигурявайки им един прекрасен ден: 

Каньон на река Ръчене 

Подразбира се навярно, че и ние ще дойдем 🙂

Браво, откривателко! Предлагам да се осъществи, когато температурите паднат под 26 градуса, че нали знаеш как е по оня край сега. 

[Lindt 36416]

Случайното прочитане в група във фейсбук, че можем да срещнем стотици лалугери в парк "Стадиона" в Пазарджик, ни осмисли 3-4  спирки по пътя тази година. Допълнителният бонус е близостта на парка до крафт бирария http://rhombusbrewery.com/, където все още не сме сядали, но си взимаме бира за вкъщи. 

 

Лалугер обядва :)

 

Просто се разхождате по алеите и гледате малките бегълци 🙂 Има и много други птички, които не се страхуват от нас, колкото в София.

[Lindt 36416]

Обсъждайки с Ботко лавандуловите полета, част от пътуването ни за първата среща с лалугери, случайно го попитах и за лупини. Тогава гледах снимките на @Svetulche и не можех да преживея мисълта, че ще прецъфтят без да ги видя.

И @Botko ме прати на 20 минути с кола от нас, в хижа Червената шапчица. Това ми напомня пак да го питам нещо, дава изключително ценни идеи на закъсали приятелчета 🙂

Хижа Червената шапчица не прилича на другите хижи. Дори само заради това, че се предлага крафт бира Rhombus и телешки бургери. Преди е била известна като хижата на композиторите, а хижарят е различен от всички, които сме виждали. В добавка към спокойствието, птичите песни и разцъфтелите лупини, там срещнахме и един от основателите на Sofia Bird Walks, така че ни се получи приятна вечер в интересна компания. 

 

[Mihail 548]

Препоръчвам пандюл/люлка над пещера Проходна! Много е забавно ако не ви е страх от високо. 🙂

[Mihail 548]

Препоръчвам и посещение на Харамийската дупка. Цената е 40 лв., цялото посещение трае около 5 часа и включва: катерене с осигуровки; пълзене по тесни дупки; спускане с въже от височина 50 м., в голяма зала, част от пещерата; разходка над пещерата, откъдето се откриват панорамни гледки. Водачите казаха, че целият маршрут е преминаван от  човек с тегло  над 150 кг. :)))

[bulpa 8379]

Хубава тема, надявам се да се развие 🙂

Едно случайно откритие, или защо не вярвам на навигациите и на copy-paste статиите в нета. 

На път за морето нещо се развали по колата и трябваше да се връщаме бавно към Пловдив, а на мен толкова да ми се ходеше някъде. Та, един бърз прочит в нета и попаднах на мъглижките водопади - 40 минути на посока. Викам идеално, хапваме и разходка до водопадите. Малко, но квото такова 😁

И гугълската навигация, и тази на мапса показваха това

 

И не, не може да се минава направо... 

Тогава минахме на план Б - питай местните. Върнахме се до края на Мъглиж в местността Барите или Баралъка. Питах едни младежи с мокро голямо куче как се стига до водопадите, и те ни обясниха да минем през барата и покрай реката нагоре, и че е около час и половина - два на посока. Питахме и други местни за посоката, общото мнение че са далече. Едното обяснение - След моста хващате вдясно и по козята пътека се стига. 

По пътеката се засякохме за пореден път с едни, други заблудени като нас от навигацията, но те вече се връщаха и на въпроса Колко още остава, отговора беше: Още 4 прецапвания на реката и сте там :)))

Пътеката пресича реката около десетина пъти, има бордове, не е дълбока лятото. 

 

 

 

Последните 30-40 метра се върви в реката за да се стигне до водопад Големия скок

 

И сега ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА!!! 

Това НЕ е екопътека. НЕ е пътека с маркировка. 

На две-три места има скални срутвания, които не са обезопасени и се минава през камъните, които не са стабилни!!! 

 

На отиване ни отне 2 часа, върнахме се за час и половина. Много е яка пътеката, не е стръмна, но не е за всеки. Ходи се лятото, когато е маловодна реката. 

 

Има и още един водопад в началото на пътеката, ама той изкуствен, та не ми се снимаше.

[ДиянаВ 23639]

Запознайте се с това водно конче 🙂

 

 

То си живее свободно на е едно прекрасно място в България - Ботаническата градина в Балчик. Голям късметлия е. Аз също, защото наскоро имах възможността да я посетя за трети път в интервал през около 5 години и да установя, че всеки път е още по-хубава - все различно пременена и ухаеща, но винаги завладяваща сетивата. Радвам се, не, хваля се, че имаме това кътче, което се развива в положителна насока благодарение на съюза между науката, човешкия талант и природата. А дори няма 100 годишна история.

 

По тайнствени пътечки, през живи лабиринти и тунелчета

 

 

 

  

стигаш до тераси с гледка към морската шир

 

 

 

срещаш растения с причудливи форми

 

 

 

 

 

 

докосваш се до вековни дървета, усещаш живота

 

 

 

поемаш дълбоко въздух, наситен с аромата на истински миришещи рози, изнамираш спомена от детските години за магарешките бодили по селските поляни

 

 

 

 

В Ботаническата градина се отглежда и втората по големина в Европа /след тази в Монако/ колекция от кактуси. Снимки бях пуснала доста в темата В момента съм и сега няма да се повтарям.

А на темата кактуси и сукуленти при това посещение имах и специална цел. В началото на юли от нета прочетох, че е цъфнало кралско агаве, което се случва веднъж в живота му след 20-30 години растеж, а след прецъфтяването започва да гине, защото цъфтежът го изтощава. 

Намерих аз въпросното агаве, но за има-няма десетина дни вече беше прецъфтяло. Не съм очаквала, че 20-30 години ще набира сили да цъфне за няколко дни.  

 

 

 

Да не си помислите, че се оплаквам и ме е яд. Напротив, пълна съм с положителни мисли в унисон и съблюдавайки правилата на темата 🙂

Видях и още едно по-малко кралско агаве, което след 10-20-30 години ще издебна цъфнало и ще го споделя с Вас 🙂

 

[Lindt 36416]

Едно от любимите ни места за това лято е Кобилини скали. Имаше множество пътеки и начини да стигнем до този скален феномен, но прогнозата не беше много окуражаваща и избрахме най-лесния вариант - през хижа Пършевица. След кратка душевадка пътеката си става много приятна за ходене. Убийствени гледки, красиви скали, множество птици и дори сърнички. 

Маршрут: хижа Пършевица - връх Пършевица - Кибилини скали - връх Бегличка могила - хижа Пършевица

[Костов 13137]

Не е откритие от тази година, но е едно все още не много известно място. Казането

 

 

 

 

[Цвете 16002]

преди 1 час, Костов каза:

Не е откритие от тази година, но е едно все още не много известно място. Казането

 

 

 

 

А няма ли да споделиш къде е това красиво място?

[jungfraujoch 15819]

преди 12 часа, Lindt каза:

Едно от любимите ни места за това лято е Кобилини скали. Имаше множество пътеки и начини да стигнем до този скален феномен, но прогнозата не беше много окуражаваща и избрахме най-лесния вариант - през хижа Пършевица. След кратка душевадка пътеката си става много приятна за ходене. Убийствени гледки, красиви скали, множество птици и дори сърнички. 

Маршрут: хижа Пършевица - връх Пършевица - Кибилини скали - връх Бегличка могила - хижа Пършевица

Чудесни снимки и много сладко кученце!

[Lindt 36416]

Наши приятели с интереси, различни от безсмислено ходене из планините, от време на време простенват от ужас при спомена как са ходили до водопад Боров камък 😆. И после, малко след като се свестили от припадъка, видели местни хора, които се спускат, а не се изкачват по пътеката. И те им обяснили, че има път и кратка разходка като слезеш от колата. А и самият водопад тогава бил пресъхнал и ти трябвало местен агент, за да хванеш момента с пълноводността.  

По набързо скалъпена програма, ние щяхме да комбинираме  5 км пътека до Кобилини скали със спирка при Черепишкия манастир и Ритлите и ядене на пъстърви, но предложението местен водач да ни заведе до водопада веднага отложи Искърското дефиле за друг път. А така или иначе Врачански Балкан заслужава да му отделим още някой уикенд преди сезона на мъглите. 

Пътечката ни започва с малини и продължава покрай разцъфтели поляни. После те изненадва изключително красива гора и след не много леко спускане, достигаш до крайната си цел - водопад Боров камък. 

 

Водопадът и героят в разходката: 

 

Кратка спирка за панорамна гледка към Згориград: 

[Lindt 36416]

Маджарово не е точно сред любимите ни открития, тъй като Източни Родопи не приличат на Западни Родопи - няма чешми, няма заведения, зверски топло е 🙂 

 

Все пак е красиво по свой собствен начин, а и прекарахме 3 дни там. И за пръв път чухме щъркели!

Трак Трак

 

Скалите, непосредствено след града в посока Ивайловград са изключително красиви, има маса с пейки и над вас се реят белоглави лешояди, черни щъркели и се катерят диви кози: 

 

Меандър на река Арда: 

От природозащитния център хванахме маркирана пътека с опознавателни табели за фауната в района. Маркирана е с рога на кози или нещо подобно. Първо минава през горичка, после се издига високо срещу скалите, после се спуснахме до реката. Озовахме се от другата страна на скалите, на този пясъчен плаж. По пътя си намерихме костенурки, а и имахме късмета да наблюдаваме множество реещи се лешояди. Там гнездят и в края на юли малките се учат да летят и се въртят около гнездата. Може би в друг период на годината се забелязват по-трудно или на по-различни места. 

Срещнахме и костенурка  😍

 

И нашият дом, изключително красива стара къща, с домашни селски лястовици, таралежи, авлиги и ухание на смокинови дървета. 

 

[Костов 13137]

преди 11 часа, Цвете каза:

А няма ли да споделиш къде е това красиво място?

На около 20 км. от Сгара Загора след Старозагорските минерални  бани.

[Lindt 36416]

От години подочуваме, че село Гела е разкошно място и разни хора прекарват там по седмица. Как седмица в България, като може за 1 уикенд да видиш район, без да хабиш отпуск? 

В началото на юли решаваме като така и така сме наблизо, да отделим един ден и да видим това село толкова ли е хубаво, че да се върнем 🙂 Хубаво е! И за без кола, за хоум офис, е направо разкош. Особено през лятото, защото е прохладно, високо и страшно красиво. Не че успях да резервирам място за хоум офис там, ама бих...

В конкретната механа копривата беше 16 лв, така че не седнахме и не мога да препоръчам. Само закръглихме очи на менюто и отидохме да си търсим късмета в Широка лъка.

Избираме си качване на връх Орфей, а най-горе разбираме от срещнатите хора, че това е най-високото място в Родопите, на което можем да се качим. На връх Перелик има военна база.  Избраният маршрут е доста лек и приятен, въобще не се усеща, че се изкачваш. Връщането през хижа Ледницата обаче е доста стръмно. За целия ден сме срещнали 6 човека.  

 

Ще ме извините за количеството снимки, но хем ни беше най-разцъфналият преход, хем за пръв път ми поверяваха новия фотоапарат. Обичайно се използва за снимки на птици, а Марти и нейните цветенца кучета ги яли...

 

А, да, и преход имахме около цветята с пеперуди 🙂

 

И на връщане към Гела през хижа Ледницата.

 

Специален поздрав с пееща обикновена чинка: 

https://www.youtube.com/watch?v=u-O932bV4D8

[Asya Assenova 6490]

Страхотна тема и прекрасни снимки си спретнала. Радвам  се като малко дете, докато  чета и гледам красотите.

[bulpa 8379]

Ех, този връх Орфей, още май месец @luba_rizova ме запали за него 😀 Даже един ден стигнах до хижа Перелик, откъдето казват, че тръгва по-лесен маршрут. Но градоносни облаци осуетиха плана. Та затова се прехвърлихме на отсрещния баир, т.е. с. Гела и от там до тракийска крепост Градище стигнахме. Намира се на около 3 км. от селото, горе-долу има табели, пътеката я има в maps.me. Не е екстремна, само последните 200-300 м. е стръмно нагоре през една гора.

 

 

 

 

 

От самата крепост има запазени части от крепостната стена. За разглеждане - няма какво толкова да се разглежда, има гледки през борчетата на върха, но разходката е приятна, особено като снимаш разни шишарки и китки, и не си ходил отдавна в планината, а така да ти се ходи 😉

Като за полудневен преход от с. Гела е чуден маршрут.

 

 

 

 

[Lindt 36416]

Покрай лавандуловия сезон си бяхме наумили да нощуваме в Стрелча (хаха, всичко е заето), но пак се озовахме в Копривщица. А аз много обичам това място, нищо че отдавна е открито.  

Нощувахме в Once upon a time / Едно време, което на този етап е единственото настаняване за годината, което мога да препоръчам без "Но, обаче, имайте предвид...". Страхотна къща и двор, чудесни домакини, огромни стаи и дори кафе машина, сладко и разни неща за общо ползване в кухнята като комплимент. Разбира се, лесна комуникация и резервация без телефонни разговори какво предлагат и какво искам. 

 

Друго любимо нещо в града са ми супите в Механа Дядо Либен. И баничарницата 🙂. 

А иначе отидохме, за да обикаляме язовир Чиряшата и да снимаме пиленца. Първите ни пчелояди и папуняци направиха денят ни велик 🙂 Иначе до самия язовир си има ходене, горичка, беседки. Не е лошо място за разходка.

Попътни срещи: 

[Lindt 36416]

Другото ми любимо градче е Широка лъка. Много ми харесва там. Този път ремонтираха настилките, а и нямаше никакви хора заради карантината дни преди посещението ни. Не предразполагаше за разходка, но си открихме чудесно заведение Filter Inn. Е, вече са си оценили труда справедливо и сармичките са по 8 лв, но са великолепни, с размер малко по-голям от нокът на палец. И понеже в района има доста мюсюлмани, супите са по-така 😉 Пуешка (собственикът си отглежда пуйки), телешка, агнешка. Аз не можах да си избера, @searus  не беше ходила там да похвали едната, та си вечерях с 2 вида. Не се оплаквам. 

 

Бонус: гледката към язовир Доспат направо ни шашна. Мислех, че Въча ми е любимият, но това ме накара да се усмихвам много:

 

Тези по пътя също не бяха лоши : )  Предполагам са Широка поляна и голям Беглик, ако гледам по кой път сме минали.

 

 

[searus 6791]

преди 1 час, Lindt каза:

Аз не можах да си избера, @searus  не беше ходила там да похвали едната, та си вечерях с 2 вида. Не се оплаквам. 

Аз?! Не съм стъпвала през живота си в Широка лъка 😁

 

П.п. пропуснах 'не'-то. Е как не опита ли агнешката?! Препоръчвам!

[Lirea 6906]

Пещера Голубовица, позната още като Гарга дере - силно препоръчвам! За приключенци без клаустрофобия 😉 
Крие се в Родопите, край с. Смилян. Влиза се само с водач и то препоръчително през септември, тъй като през пещерата тече река, а тогава нивото е достатъчно ниско, за да се влиза. Дават екипировка, която включва гумени гащеризони, абе направо ботушоризони, и якета, както и терлици против измръзване на краката. Мисля, че входът беше 20 лв. (2018 г.).

Има простор за ботушоризоните, за да съхнат за следващите групи.

 

 

Пещерата вътре е бяла. Добре де, не изцяло. Ще ви разкажат защо. 🙂 

 

 

Има и една част, където се минава с двуместна лодка, където водачите прекарват посетителите един по един през една много ниска част - трябва да лежите, за да не си фраснете главата някъде.  Не е страшно, забавно е (пак да припомня, че не трябва да ви гони клаустрофобия).

 

 

 

Много е любопитно как, когато стъпите в някой вир, ботушите се херметизират около краката ви 😄 

 

На излизане от пещерата може да си спестите 10-те минути ходене до паркинга и да слезете с тролей. Може би един от най-неекстремните, които съм виждала.

 

[Svetulche 8617]

Съвсем наскоро открих връх Острич над Тетевен с 360 градусова панорама - към Тетевенския, Троянския и Етрополския Балкан и към билните поляни на север от него. Връх Острич е конусовидния, обрасъл в зеленина връх над Тетевен, в подножието на който е село Бабинци. До селото се стига с кола и от там за около половин час по пътечка през гората (обозначена е и началото й е покрай началното училище) се стига до върха, където има малък параклис (ключа за него е в селския магазин). Гледките от върха са прекрасни.

Селото също е интересно, живо село. Много от къщите не са измазани, но пък са окичени с цветя, дворовете също преливат от цветя. Хората са много приветливи. Бяхме там привечер, когато се прибират животните и хората са на улиците и по дворовете на раздумка.

 

Ето го върха:

 

 

 

 

Тетевен долу в ниското:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гледката на изток от Острич. В тази посока има екопътека Нагоре към слънцето, за която има информация в интернет и която остана за следващия път

 

 

 

 

За следващо посещение остана и връх Трескавец, за който местните казаха, че пътеката е по-трудна за откриване и по-дълга

 

 

В селото все още могат да се видят жени, облечени с пъстрите шалвари, характерни за помаците. Но най-колоритна беше баба Анче с везаната си риза и елече и с бижутата си. Тя с удоволствие ми позира, като за снимката свали вълненото си плетено елече 🙂. Надявам се скоро да отида пак и да й занеса снимките.

 

 

 

[Lindt 36416]

Пускам този пост като поздрав за @luba_rizova и @ven62  😇  

 

Тази година не ходим често в Рила. Но събота я отделихме за славния преход от Зелени Преслап през връх Кабул и Отовишки връх до Рилските езера и обратно надолу през хижа Скакавица. През половината път се цупих, че не съм информирана за денивелация +/-1100 метра, но стигайки до любимите езера, бързо ми мина.

Бонусът и новото за нас в прехода беше минаването по Отовишкото било и краткото отклонение с цел гледка към Урдини езера. Разбихме се с тези 21 км, но пък беше много красиво. Боровинките тази година са малко, а растенията ниски и изсъхнали. Но пък хапнахме много малини. Отбивка за водопада също не е задължителна през септември, виждали сме го много по-пълноводен при предните ни две ходения. 

Все пак ми се струва важно да споделя, че асфалт горе няма. И изградени пътеки няма и не виждам кога ще успеят да насипят въпросния чакъл, ако ще бъде извършвана ръчно тази дейност. Не че хората ходят по вече готовите 20 метра около Бъбрека 🤣  

 

В първата част от прехода до Кабул, срещнахме 6 колоездача, носещи велосипедите си на гръб, един работник с бидони и 4 пешеходци. 

 

Към Отовишки връх засякохме още една група от 4 човека с един дрон. Не се изкачихме по официалната пътека, но и тази не беше толкова страшна. 

 

И продължихме по билото, където вече количеството хора доста се увеличи, но не ни е скривало гледката към езерата 😉 

 

А, ето ги и хората: 

Има си всякакви екземпляри наистина - от пръхтящи и кълнящи се повече никога да не слизат от колата, през дразнещи тийнейджърки, на които са се отлепили цели 6 нокътя днес до напълно нормални планинари. А, и един с гайда имаше. За толкова красиво място е нормално да изкушава наред. 

 

Ето и бонус гледката към Урдини езера. И те са с много красив цвят и определено привлекателни скали, така че ще трябва да отидем догодина. 

 

Сега вече слизаме, но другия път ще отделим повече сили и време за това било, изключително много ни хареса.