Нашите приятни открития в България

[crazyhorse]

На 6.09.2020 г. в 19:08, Svetulche каза:

В селото все още могат да се видят жени, облечени с пъстрите шалвари, характерни за помаците. 

 

 

 

Село Бабинци е изцяло помашко, но имената им са български, говорят само български и ядат свинско... 

[ven62]

@Lindt , как да го разбирам това тагване?  … При наличието на тази тема:

 

 

------------

Най ми харесва 9-тата снимка. Супер сте -         .     

 

Или пък … не ви е стигал кислорода, но сте объркали бутилката с диазотен оксид.

[Lindt]

Странна година е. Никога не съм вярвала, че преход в дъжд и мъгла ще е точно това, което да ме накара да чувствам, че наистина съм на път и част от приключение. Но да, точно така се случи на втория ден от Голямото българско пътуване. Освен особеното усещане, че си там само през този ден и или минаваш сега по този маршрут от х. Партизанска песен до хижа Мазалат и Пеещите скали, независимо от времето, или няма да видиш изобщо тези места, имаше и друг бонус - отиването и връщането бяха по един и същи път, но по нищо не си приличаха:

     

 

И така по поръчка докато изядем по една боб чорба в еднократна купичка (?!?!?)  в хижа Мазалат, времето се проясни и можехме да хапнем малини и боровинки с гледка към Пеещите скали, преди да потеглим обратно надолу.

 

А това ми е любимата поляна с хиляда мравуняка. Не съм виждала подобно нещо: 

 

През деня срещнахме любимите ни позиращи сврачки и разкошен гарван: 

 

И вечерното представление, заради което всъщност отидохме и нощувахме в хижа Партизанска песен. Благодаря ти за информацията, @luba_rizova!

Цитирам пресните и тогавашни впечатления на Жижо: 

Цитат

Невероятен завършек на страхотен ден! Наблюдавахме 30-минутна игра на котка и мишка между голяма немска овчарка и 2 лисици. Борбата беше за вечерята на кучето и май лисиците спечелиха.

: 

 

И да не забравя - хижата е достатъчно удобна, има си баня към стаите с гореща вода, мили хижари и чудесни пърленки и мекици. Казаха, че е достъпна и зимата, а тогава лисиците ще са по-пухкави и на фона на снега вероятно ще е страхотно. Ще отидем!

[Lindt]

преди 49 минути , ven62 каза:

@Lindt , как да го разбирам това тагване?  … При наличието на тази тема:

 

 

------------

Най ми харесва 9-тата снимка. Супер сте -         .     

 

Или пък … не ви е стигал кислорода, но сте объркали бутилката с диазотен оксид.

Заслужи си тагването с желанието за снимки от езерата 😉 Аз категорично не можех да се съглася, че хората този уикенд са преграждали гледката. 

 

[Георги]

Да разваля темата в малко по-друга посока, а именно с едно не толкова известно (поне на мен) място, лесно за стигане от софийско и няма да има нужда да се катерят планини, а именно - кръчма 🙂

 

Карахме колела днес от Лесново до яз. Огняново и обратно, по средата между двете е село Доганово. А край селото има частен рибарник и ресторант кръстен с подходящото име "Ресторант Доганово": https://www.google.com/maps/place/Ресторант+Доганово/@42.6406219,23.6769716,17z/data=!3m1!4b1!4m5!3m4!1s0x40aa65505c28369d:0x13b4f8314ceab66a!8m2!3d42.640618!4d23.6791604

 

 

Какво няма да получите там:

- Първокласно обслужване. Заведението е на полу-самообслужване, т.е. поръчваш си от бара и ти носят на масата. Напитките сам си ги носиш. Минаха няколко минути, докато разберем че няма кой да ни донесе меню и да ни вземе поръчките, усетихме се когато един човек, който дойде с две бири даде едната на човек на друга маса и после седна да пие втората 🙂 След нас на съседната маса седна една двойка, които също чакаха заблудени няколко минути, преди да се зачудят малко на по-висок глас какво се случва, та ги чух и ги насочих. Музиката е..."кръчмарска", но беше тиха и ненатрапчива, а ревютата в гугъл упорито твърдят да се избягва тоалетната. 

- Богато меню. Няма да намерите 10 вида пърленки, 20 вида скара и гъши дроб в ароматни подправки с глазирана лавандула...примерно. Менюто беше от десетина артикула, общо взето класически и прости (в хубавия смисъл), от които ми казаха че има само шопска салата, пържени картофи и риба. 

 

Какво ще получите:

- Супер вкусна риба. Поръчахме бяла риба и макар че беше пържена нямаше нищо общо с мазнотата типична за пържените риби, беше много фина и крехка. Имаше и шаран, а специалитетът на заведението са раци...ще пробваме някой друг път. 

- Огромни порции. Сериозно. В менюто повечето артикули са в размер "чиния" и "плато". Чиниите са поне за двама, платото е за цяла маса, сигурно поне за пет. Дават и малки чинийки, така че организацията е по-скоро по китайски - всичко в центъра и всеки си сипва. 

- Щъкащи животинки насам натам, например кокошки около масите и лебеди под носа ви от язовирчето. 

-  Уникално спокойствие. Маса до язовир, даже имаше и една беседка над водата, но не седнахме там че всички маси бяха запазени (снимка малко по-долу)

- Чарът на кръчмите от едно време, май всичко беше семейно, в което възрастните записват и носят поръчките, а децата отсервират.

- Абсолютно прилични цени, огромната шопска струваше 6лв, рибата мисля че беше 10. Пак да наблегна, че количествата са сериозни.

 

Не се сещам за друго място, което толкова да те откъсне от стреса на София и да предлага супер вкусна храна, а да е само на някакви 20-30 минути от центъра с кола. Доста от клиентите си взимаха и за вкъщи, включително пържена и сурова риба. Комбинира се чудесно с каране на колело в района. Снимки от масата:

 

 

 

 

Редактирано 3 октомври, 2020 от Георги

[Zaro]

преди 1 час, Георги каза:

Чарът на кръчмите от едно време, май

Еее, това е покривката да има дупки от фасове, а сервитьорът за каже "нямаме го" 😂

[tch]

преди 8 минути , Zaro каза:

Еее, това е покривката да има дупки от фасове, а сервитьорът за каже "нямаме го" 😂

От кога по такива заведения има покривка 😉 

[Георги]

Нямаше естествено 🙂 Иначе тия дупки от фасове са като запазена марка на Балкантурист 🙂

[ДиянаВ]

Петък е, че и 13-ти. Навън е студено, че и облачно. На обяд приятелка имаше повод да почерпи чаша червено вино, че и с десертче. Трябва ли да търся други причини да Ви разкажа за моето откритие 😀 ...

 

 

... Мекичката 😋 Голяма работа е! Закуска с топла топла мекичка лицето озарява, апетита отваря, душичката умилява. Но това пърженко изкушение прави и други фокуси. Като магнит притегля уюта на бита, красотата на природата, незабравата на спомена.

 

Та, да Ви разкажа за моя път към мекичките. 

За рождения ми ден пожелах за подарък от семейството уикенд разходка някъде наблизо преди Балкана. Тръгнах да търся място за нощувка и попаднах на Осмарски къщи в с.Осмар, Шуменско. Като видях, че за закуска предлагат мекички, приключих с другите места. Домакините са мъж, който е малко дръпнат /може би заради грижите в тези времена/ и млада жена, която е на другата противоположност - любезна и разговорлива. Резервацията направих директно по телефона. Иначе хотелчето се предлага и в Букинг с отлични отзиви и със същата или подобна цена, но реших да ги подпомогна домакините като избегнем комисионната на посредника. Не беше съвсем лесно да резервирам, защото се обадих около 20 октомври преди да започне обкръжаващата ни шумотевица и мъжът, надявайки се, че ще може да осигури заетост на стаите за две нощувки - петък и събота, мънка, сука, овърта и накрая каза, че няма свободни места. След няколко часа, обаче ми се обади жената и работата стана 🙂. Впоследствие като пристигнахме освен нас имаше само още две жени с две деца.

Къщата е прекрасна, възстановена от полусрутена. Условията са отлични, атмосферата уникална, има и механа с вкусна храна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цените са по моите представи напълно приемливи - нощувката със закуска за двама възрастни и дете - 90 лв. за студио лукс /има и по-евтини двойни стаи/, гозбите - 7 лв. осмарска салата, 12 лв. осмарски кебап, 12 лв. един литър наливно домашен осмарски пелин или вино. За първо, второ, трето и пиене сметкана ни беше към 90 лв. 🙂

 

 

 

Къщата има и гальовни обитатели, някои мързеливи, други по-игриви за радост на малките гости 🤗

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нямаше нито едно нещенце, което да ме издразни 🙂

Следва къде се разходихме наоколо ...

 

[juriwaro]

На 14.09.2020 г. в 16:51, Lindt каза:

Цитирам пресните и тогавашни впечатления на Жижо: 

Цитат

Невероятен завършек на страхотен ден! Наблюдавахме 30-минутна игра на котка и мишка между голяма немска овчарка и 2 лисици. Борбата беше за вечерята на кучето и май лисиците спечелиха.

Сори, че окъснях с коментара, но снимката на лисичето събуди спомени.
Преди някъде 5 години, и то по никое време около Коледа, точно между Пеещите Скали и Курубашица (старопланинския Матерхорн) в посока Мазалат видяхме едно такова лисиче, загубило страх и свян - само чакащо какво ще извадим от раниците. Първоначално даже го помислихме за болно - поддържаше никаквата за диво жувотну дистанция от 4-5 метра и то доста преди 2020 година, което си е класически симптом на бяса. Но хижарят в последствие разказваше за него и сигурно и досега си е живо, хитро, дзибело и и здраво.

[ДиянаВ]

Та, нали Ви казах. Първо избрах мястото с мекичките, а после почнах да гледам къде можем да се разходим наоколо и какво да видим. Мекичките не лъжат, водят към правилната цел 😀. Оказаха се много маршрутите, но според времето, с което разполагахме и настроението ни, на място ги сведохме до два. Това харесвам на близките пътувания, че можеш спокойно да се отдадеш на мига, за никъде да не бързаш и ако нещо от програмата ти отпадне да си кажеш скоро пак ще дойда. Ние пропуснахме Мадарския конник и Плиска, защото си заслужават по-дълга разходка, а ни беше обвзела лежерност. Като ни беше кеф да сме там, където сме, защо да отскачаме от място на място 😆

Село Осмар - намира се на 15-ина км от Шумен по посока Стара планина, в полите на Шуменското плато. След Освобождението е било едно от най-богатите български села, благодарение на производството и износа на известния Осмарски Пелин. Сега много лозя по пътя не видяхме. Имаше повече овощни градини. Има романтично изглеждаща църква, къщите са някои лъснати и спретнати, други рушащи се. Из селото няма много за гледане, но от тук тръгва туристически маршрут от 2.30-3.00 часа ходене и естествено снимане 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Костадинов скален манастир, чийто стенописи за съжаление са унищожени.

 

 

 

 

 

Скален феномен "Окото", който според Ванга е четвъртият енергиен център в България. Заредих се, ще видим какво ще стане с мен 😉

 

 

 

 

 

 

Скално-гориста тераса "Панорама" с едноименна гледка.

 

 

 

 

 

 

В неделя след закуска баш с онези мекички, бавно-бавно пивайне на кафенце и малко гимнастика на котките, се отправихме към стария Велики Преслав. Днес нареченият Национален историко-археологически резерват не е много фотогинично място, въпреки че е в полите на Стара планина. На нас обаче много добре ни подейства въздуха там. Дъщерята тича по камъните, не се спря, голяма енергия я обвзе. Беше й интересно да види на живо картинките от учебника по история, да чете  за строителството по онова време. Не знам дали защото сме българи и Златния век на България е гордост за нас, но това място ме зареди, въпреки занемарения си вид. Имах чувството, че стъпвам по основите на столицата на Симеон Велики, а не по руините й. Не мога с думи да го изразя вътрешното си усещане. С една дума прекрасно беше.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Svetulche]

На 6.09.2020 г. в 19:08, Svetulche каза:

Съвсем наскоро открих връх Острич над Тетевен с 360 градусова панорама - към Тетевенския, Троянския и Етрополския Балкан и към билните поляни на север от него. Връх Острич е конусовидния, обрасъл в зеленина връх над Тетевен, в подножието на който е село Бабинци.

Да допълня малко есенни кадри от Тетевенския Балкан и село Бабинци. Мястото е много красиво през всеки сезон, явно

 

 

 

 

 

Гледка към връх Острич (в ляво) и Трескавц (в дясно) от пътека Нагоре към слънцето. Колата се оставя на големия завой на пътя и от там тръгва пътеката. Стръмна е само в първите метри, после върви с лек наклон и е много панорамна.

 

Крайната точка на пътеката е билото горе. Не стигнахме до там (денят преваляше), ще се ходи пак 🙂

 

 

 

Слънцето отива към залез и дебелата сянка налазва планината

 

 

 

[jul]

Днес направихме приятна разходка в Средна гора, между Свежен и Бабек. Обиколихме част от камъняка в района (а то е пълно с тракийски светилища, римски пътища... ) - всички добре обозначени. За съжаление не стигнахме до Люляковото светилище и Слънчевата стела, понеже имаше предупреждение, че днес стрелят по глигани 🙂

 

Яйцето на змеицата, обредна маса, слънчевата врата - с доста въображение, но пък с чудесна гледка на юг - 

[Tonyco]

Тук искам да покажа едно малко известно място в България, а именно Пантеона Майка България в с. Гургулят. Маршрута е много хубав за колоездене и го правим от време на време, та и сега на 31.03.2021 г. отново минахме от там. Пътя е окаяно състояние, но с мотоциклет или велосипед не се усеща. Ето и малко факти за Пантеона:

 

Има само 3 конструкции в света, в които е използван полублагородния и много скъп камък кварцит.

Единият е паметника на Майка България в село Гургулят.

Вторият е мавзолея на Ленин в Москва, а третия е Триумфалната арка в Париж.

Висококачествения камък – кварцит, за Пантеона Майка България ни е подарен от Русия. Той се добива само на 3 места в света.

Паметника е изграден от червен бетон и е във формата на пресечена пирамида с площ около 700 кв. метра и височина около 20 метра. В центъра му е издигната статуята от въпросния кварцит на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените чеда.

Пантеонът е монумент в почит от нацията и държавата към загиналите в решителното сражение при Гургулят български войници, подофицери и офицери, както и местни жители, сред които и жени, влезли в битката, и за победата в Сръбско-Българската война 1885 г. в битката при с. Гургулят. Издига се в местността Църквище на най-високото място над с. Гургулят. Избраното място е най-ветривото, за да навява спомена за безстрашните Българи.

 

Лошото е, че от трите конструкции в света само нашата се руши и е изоставена на произвола на времето, бил съм и на трите и такова нещо не съм видял другаде. 

Всички снимки са тук: http://www.tonyco.net/pictures/Pantheon_mother_Bulgaria_31_03_2021/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

@Брани На долната снимка е площадка за излитане на тайфайтери и сувалки от един от разрушителите ти... 😂🤣

 

 

 

 

[jul]

@Tonyco, конструкцията малко ми прилича на Братската могила в Пловдив. Не знаех за този монумент. 

[Zaro]

На 2.01.2021 г. в 18:17, jul каза:

За съжаление не стигнахме до Люляковото светилище и Слънчевата стела, понеже имаше предупреждение, че днес стрелят по глигани

В качеството си на какви решихте да не ходите? 

[jul]

@Zaro, знам ли, страх козина пази 😆

Между другото го видяхме успешно миналата неделя. Кратък, приятен маршрут, твърде много хора, боклуци. Не знам дали щото е след Странджа, но не ме впечатлиха особено нито гледките, нито камъните. Даже не снимах. 

[Tonyco]

На 2.04.2021 г. в 17:28, jul каза:

@Tonyco, конструкцията малко ми прилича на Братската могила в Пловдив. Не знаех за този монумент. 

Ами пресечена пирамида... 😁

[Tonyco]

Ето и едно кратичко видео от Пантеона. 😀

 

 

[jul]

След вчерашния целодневен дъжд, днес решихме да проверим цъфнали ли са родопските лалета (не са), но пък се качихме до вр. Анатема и погледахме Асенова крепост от високо. 

 

 

 

 

Иначе трябваше да видим това (снимката не е моя), но сме подранили с около 2 седмици май 

 

 

[Svetulche]

Моето приятно откритие в България тази пролет са Източните Родопи.

Минавала съм през лятото и августовската жега и прахоляк ме смазаха и не позволиха да оценя пейзажа. Свежестта на пролетта промени всичко - избуяло ярко зелено, най-различни цветенца нацъфтяли, земята - обработена, стада край пътя (и по него) и селата пълни с живот.

Изненадаха ме пътищата - перфектни, и внимателното шофиране на местните хора.

 

Базата ни беше Мезек, приятно спокойно селце, в което могат да се посетят:

- една от най-представителните тракийски царски гробници по нашите земи

 

 

- крепостта над селото - средновековно византийско укрепление от 11-12 в., служило като гранична стражева крепост.  Добре запазена, внушителна структура, от която се откриват гледки към селото и низината към Свиленград

 

 

До крепостта се стига лесно за 15-20 мин от селото по пътечка през гората, може и с кола. След крепостта пътят продължава още 10-12 км. нагоре в планината  до вр. Шейтановец. На 5 октомври 1912 г. на върха става първото сражение в Балканската война. В него загиват  охраняващи котата войници от 30-и Шейновски полк, дал името на върха. От върха се разкриват чудни гледки към Източните Родопи, яз. Ивайловград, Тракийската низина и към Турция

 

 

 

Източните Родопи са известни с тракийските си светилища.

Ние успяхме да се насладим на няколко:

 

Глухите камъни - на 10 км. от с.Малко Градище по пътя за Ивайловград. Пътеката е ясно маркирана, минава през гора, изпъстрена с цветя по това време. Самите Глухи камъни са много интересни, човек може лесно да прекара няколко часа там, ако реши да ги разглежда подробно и да се изкатери до всички възможни (и невъзможни) места 🙂 или да мине през разните провиралки

 

 

 

Този петроглиф, хем е обозначен къде е, хем трудно го открихме - очаквах да е на стена, а той - на пода и очаквах да е по-голям отколкото е

 

 

 

От най-високата част се вижда яз. Ивайловград

 

 

и едно прекрасно цвете, което до сега не бях виждала:

 

Кромлеха при с.Долни Главанак - доста се озорихме да го намерим. Оказа се лесно, има ясна пътека, но никакви табелки, а началото на пътеката е преградено с бодлива тел. Пътеката започва от отбивка на пътя след село Долни Главанак в посока с.Тополово. На отбивката има неработещ посетителски център. Пътеката започва от отсрещната страна, трябва да се прецапа рекичката (мостчето не беше никак надеждно), да се преодолее бодливата тел и да се следва пътеката през гората. Извежда направо на кромлеха

 

 

 

 

Скалата - кошер - Кован кая, близо до с. Долно Черковище. Точно до пътя се намира

 

 

В близост до Кован кая са скалните гробници при с.Пчелари - до тях се стига по черен път през нивите. Той тръгва от посетителския център между селата Пчелари и Орешари. Там има и туристичски комплекс, в който хората бяха много любезни и ни упътиха

 

 

 

 

 

Малко далечко ни дойде, но все пак - стигнахме до Крумовград и водопада край с. Долна Кула. Е, много е впечатляващ, макар и маловоден по това време. А и пътя до там е много приятен, насладихме се на прекрасни картини

 

 

 

 

село Долна Кула

 

 

И водопада. От селото има ясна пътека и за 10-15 мин се стига до основата му. А има и пътечка, която води над него

 

 

 

За Маджарово не остана никакво време, видяхме толкова, колкото да решим, че пак ще дойдем

 

 

 

 

Вила Армира не работи от година и според информацията, която получих, поне още година няма да работи. Така че Ивайловград, за съжаление, отпадна от програмата. Беше заменен, не много равностойно, от бърза забежка към Сакар и долмена край с.Хлябово

 

 

 

 

Това е малка част от красотата на Източните Родопи. Определено си заслужава да се отдели повече време за този край или да се отиде няколко пъти. Предполагам, че и есента ще е подходящ сезон - когато жегата намалее и природата се нашари. 

[дядо Пепи]

преди 9 часа, Svetulche каза:

Това е малка част от красотата на Източните Родопи. Определено си заслужава да се отдели повече време за този край или да се отиде няколко пъти. Предполагам, че и есента ще е подходящ сезон - когато жегата намалее и природата се нашари. 

Много благодаря за споделеното. Планирах Източните Родопи за края на август, началото на септември. Част от местата, които видях влизаха и в нашия маршрут. Ако се преборя успешно с последствията от ваксината ще изпълним заложеното. Ако не ще го отложим за другата година, или и аз не знам за кога. Здравето ще покаже. Но определено видяното тук ме кара да мисля, че Източните Родопи е пълно с интересни и вълнуващи места. Благодаря за показаното!!! 🙂  

[Дани Магелани]

преди 50 минути , дядо Пепи каза:

Ако се преборя успешно с последствията от ваксината ще изпълним заложеното. Ако не ще го отложим 

Това наистина ме стресна. Какви последствия и на коя ваксина?

Пожелавам ти да си здрав и спокоен!

[дядо Пепи]

преди 42 минути , Дани Магелани каза:

Какви последствия и на коя ваксина?

Модерна. Постваксинационен миокардит и перикардит. Модерна и много актуална диагноза.

[ivan69]

Хотел Сън Сити , Слънчев Бряг. Срещу 108лв на ден получаваш 60м2 апартамент с голяма спалня и хол ,Ол Инклузив. Храната е скромна , но много вкусна , Целият Хотел работи (почти) само за нас. Слънчев Бряг е призрачно пуст .Дано Хотелът оцелее.