Нашите приятни открития в България

[Светославов]

Ако позволи @Lirea, лека корекция за Варненско - край Девня са извори, а не водопади. Наистина е чудесно място за отмора. За жалост не всички могат да се видят, защото някои са хванати за водоснабдяване. В непосредствена близост е и амфитеатърът на древния Марцианопол.  

И едно допълнение от мен. За много изкушените по скални манастири, могат да посетят този до Аврен в посока Садово. 

 

[Lirea]

преди 9 часа, Goal & Boss каза:

нещо, зърнато с периферното зрение, накара спомени да нахлуят в главата ми.

Тежка любов ще да е била 😉  И не е ли време за нови и по-хубави спомени от същото място?

@Светославов, благодаря за поправката. Знам, че са извори, но съм бляла някъде и съм писала "водопади" ☺️ 

[Lindt]

Тази неделя беше предвидена за първа тренировка за Шамони. Е, някои от присъстващите не знаят, че ще дойдат с нас, но за всеки случай ги подготвяме 😎

Зимата мъглата възпрепятства качването на Белмекен, така че беше време за втори опит.

 

@Брани, денивелацията е 669 м, а другите излишни цифри са тук : https://tripsjournal.com/marshrut/yaz-belmeken-vrah-belmeken

 

Причината да пиша тук не е друга, ами е свързана с откритията - там видяхме първите си рилски лалугери. Ако не ги притесняваме с нещо, сигурно ще станат стотици до няколко години 🥰

Компанията ни, разбира се, беше абсолютно възхитителна и всеки може само да съжалява, че не ни е срещнал. А и баницата ми се получи чудесна, защото Жижо маза корите с масло 😉 За да повторите и подобрите изживяването ни трябва да побързате да хванете в цъфтеж розовите цветенца и в никакъв случай да не ядете в ресторант Шишарка, Костенец. 

 

Все пак, докато си лежите сред цветята, внимавайте за мечки: 

[Lindt]

Един задушен делничен юлски ден ни командирова с майка ми на Витоша. Първите стъпки в тази планина често са придружени от шок, че мирише на изгорели газове и е прашно, но този път на изкачване срещнахме Бамби и някакви си индустриални миризми не можаха да ме впечатлят. 

 

Близостта до София не изключва бракониерството, но се надявам, че го свежда до минимум. Затова и все повече оценявам тази планина. Ако забележите нещо нередно, сигнализирайте дори само тук в магеланци. 

 

Основна задача за деня беше да намерим витошко лале, жълт божур или просто атрактивно поле с цветенца по маршрута от хижа Алеко към Железница. Но резерватът ни зарадва с всевъзможни цветя и насекоми, много от които не са заснети и ви чакат 🙂

 

От кумова срама снимах и склоновете надолу, но не вложих сърце и душа: 

 

[Lindt]

Ама аз тук хич не съм писала, пху.. 

 

ЦПШ Мальовица - Йончево езеро - вр. Попова капа

 

Имало едно време в началото на юни мечта да снимам снежни полета, замръзнали езера и  купища лилави минзухари... То много хубаво, но лифтът до Рилски езера беше в профилактика, а доказателства как върви запролетяването липсваха. В цяла България работеха не повече от 2 камери, полезно насочени към купчина дърва. 

 

 

По това време хората вече ревяха за лято, но ние така и не се бяхме нарадвали на снега. След дълго умуване заложихме на Страшното езеро, по пътеката през Йончево езеро, а на връщане имахме по-амбициозни идеи, ако снежната покривка позволи. С амбициозната програма не ни се получи, но на Йончево езеро снегът стана плътна покривка и се сдобихме със спътница, на която да вдъхваме кураж по пътя към мечтата й.

 

Последният превал към Страшното езеро се оказа непревземаем и се наложи да минем по зимната маркировка до вр. Попова капа. Жижо проправяше пъртината нагоре 🙂 Страшното езеро не се беше отърсило от зимната си премяна, но го разпознахме по заслона. Една от малкото очарователни постройки из нашите планини. 

 

 

Покрай това весело занимание с газене неекипирани в снега и прекосяване на реки, чорапите ни бяха доста мокри, но пък срещнахме следното очарователно семейство ( жалко, че не си овладяхме фотоапарата и се побърка от снега) 

 

 

@Брани, информационен линк тук: https://tripsjournal.com/marshrut/tspsh-malyovitsa-yonchevo-ezero-strashnoto-ezero

 

П.П. Преходът бе осъществен в събота на 05.06, което е важно, защото е третият ми опит да спра да пуша. Ще бъде даже успешен, защото тогава толкова ме болеше вратът вече 5 дни и бях така схваната, че искаха да ме сложат на системи в болница и ми беше все тая за пушенето. Пожелах да си помисля до понеделник и увесих

фотоапарата на врата си за лов на минзухари. Хем оздравях, хем..Ами не пуша де 😄

[Lindt]

6 часа път до ... Пазарджик 

 

Въпреки увлечението ни по снега, в края на май отделихме половин съботен ден за търсене на разцъфтели поляни в посока Пазарджик. Колкото и да е странно, този град е наш крайъгълен камък. Привлича ни по много и разнообразни причини, които се допълват наистина хармонично - лалугерите в парка, крафт бирата в Ромбус, и най-близкото място до София с прогноза за времето във формата на слънце. 

 

В този конкретен ден избрахме най-заобиколния път през села и паланки, отбихме се до рудник Цар Асен и наблюдавахме няколко хиляди розови скореца в размножителния им период. Общо сме направили към 3000 крачки, но наситеността на преживянето напълно компенсира схванатия ми врат за цялата следваща седмица.

А рудникът не е отровил изцяло живота наоколо както очаквах. Има много интересни птици, гнездящи непосредствено до извънземната вода. Това ми позволява да се радвам искрено. 

 

Каменната кариера, която са избрали за свой летен дом розовите скорци тази година, е дотолкова изпълнена с живот, че ме боли сърцето как се изхвърлят незаконно строителни материали в средата на защитената зона. Но ако си сложиш розовите очила и приемеш, че нищо в банановата република не е перфектно, изживяването да ги гледаш и слушаш как си търсят партньорка, прикрит в колата си, е сред най-запомнящите се тази година. 

 

Наградата от бира и ребра не е документирана, но е напълно подходяща за отпразнуване на гледките от деня. 

[Lindt]

Пътуване без винетка 

 

Не се бяхме нарадвали на пролетта и в неделя отново потеглихме да я търсим.

Този път по-близо до София, Кремиковци. Нямах никакви очаквания към района и отидохме основно да си търсим животинки. Пък то даже и си ги намерихме: 

 

Освен тези милички мъници, сме очаровани и от котката в манастира 😄 

 

 

В заведението долу получихме извънредно безвкусна храна, поднесена в пластмаса, та ако ядеш със затворени очи, не си сигурен дали не дъвчеш посудата. Обаче има много пауни, странни кокошки и ако се чудите къде да си разходите детето, сигурно е подходящо място. 

 

 

Надолу по пътя отглеждат странна порода прасенца с къдрава козина. Пият мляко, играят си, гушкат се едно с друго и са очарователни 🙂

 

 

 

След като наснимахме всички видове смели животинки, се отправихме към последната точка от програмата си. Пред нас не се ширнаха очакваните полета с цветя, но гледката беше стъписваща!

Двама души, паркирали джип-а си, стояха един до друг и гледаха в земята. Тя имаше лента за фотоапарат на врата, а до колата им имаше и бинокъл. Ние от колата не виждахме какво имат в краката си, но явно беше интересно. Тя се усмихна и приклекна да снима.

Седящият мирно на главата на жената до този момент гарван скочи, хапна си от забавното нещо в краката им и отново се настани отгоре и да си хапва... Жижо по принцип хич не искаше да документира сатанинския ритуал, нито да вникне в подробностите му, но покрай схванатия ми врат, повече се страхуваше от гнева ми, ако откаже, отколкото от вещици.

Прикрила съм лицето на дамата, но ако някой все пак разпознае действията или нея и ми обясни, ще е супер 😉

 

 

[Lindt]

 През девет планини в десета

 

Много тъпа ми се виждаше тази екопътека "Поглед към 9 планини" и все отказвах, ако някой я предложи. Тоест аз не че отказвам, просто започвам да предлагам други неща, докато горкият човек не се съгласи и тази разходка остане за друг път. Ако не работи, нещо там заглавичквам с прогнозата... Ок, обаче @Фил хем има много готини приятели и си знам, че ще ни е интересно, хем не върви да манипулираш хора, с които не си говорил все още.

И така се наложи да отидем 🙃 Май уцелихме и сезона с по-приятни гледки, разцъфтели люляци, имаше вода и места за почивка:

 

Пътечката, дори след цялото излежаване из поляните, не отне много време, така че запълнихме деня с отбивка до Земенския манастир и обяд в невъзможно евтина кръчма. То всъщност и в манастира няма монаси, а музей. Има си кръчма и хората се бяха събрали да се веселят, което ни прокуди по-бързичко извън стените му. А е много красив, църквата и стенописите й са от 11 век и са паметник на културата.  

 

 

Кратката допълнителна отбивка до параклиса на язовир Пчелина се превърна в 10 км разходка по залез, защото пътят не допусна автомобила ни по-близо 🙃 И намерихме диви божури:

 

[Lindt]

Пролетен Врачански Балкан

 

А.. в същата пролетна папка от този уикенд с Пчелина, има и от събота на Кобилини скали. Вече съм описвала маршрута миналото лято, но исках да отидем с майка ми, а и евентуално да срещнем черен лешояд и сърни. Това с животните не се случи, но сега си спомням, че носех от коледните бисквитки на Роца и не можехме да изпитваме разочарование при наличието на толкова захар в организма. 

 

Освен дебненето на всевъзможни пиленца, открихме сезона за фото йога: 

 

 

Този път за водопад Боров камък тръгнахме отдолу нагоре, заобикаляйки табелката без дата, че пътеката в момента е недостъпна. Наистина беше доста хлъзгава и кална, но с нищо фатално не се сблъскахме. А лично не се впечатлявам от повечето водопади и ги наричам вертикални поточета, така че снимките са кът, но майка ми и Жижо го харесват. 

 

[izida]

преди 17 часа, Lindt каза:

Тази неделя беше предвидена за първа тренировка за Шамони. Е, някои от присъстващите не знаят, че ще дойдат с нас, но за всеки случай ги подготвяме 😎

Зимата мъглата възпрепятства качването на Белмекен, така че беше време за втори опит.

 

@Брани, денивелацията е 669 м, а другите излишни цифри са тук : https://tripsjournal.com/marshrut/yaz-belmeken-vrah-belmeken

 

Причината да пиша тук не е друга, ами е свързана с откритията - там видяхме първите си рилски лалугери. Ако не ги притесняваме с нещо, сигурно ще станат стотици до няколко години 🥰

Компанията ни, разбира се, беше абсолютно възхитителна и всеки може само да съжалява, че не ни е срещнал. А и баницата ми се получи чудесна, защото Жижо маза корите с масло 😉 За да повторите и подобрите изживяването ни трябва да побързате да хванете в цъфтеж розовите цветенца и в никакъв случай да не ядете в ресторант Шишарка, Костенец. 

 

Все пак, докато си лежите сред цветята, внимавайте за мечки: 

Потвърждавам, че баницата беше уникално вкусна! Жижо добре се е постарал!

[Kristian Desev]

Извинявам се, че за момент ще прекъсна прекрасните разкази на @Lindt, но искам да споделя за едно място, което ме очарова 🙂. 

Едно от моите приятни открития в България през тази година е църквата ,, Свети Стефан" в стария град на Несебър, която посетих днес! Тя е построена през 12-ти век, като допълнително е била укрепвана. Входът за църквата е 3лв за дете и 6 лв за възрастни, като има различни билети с включено посещение на останалите църкви. Билетът за всички 4 църкви в града е 6 лв за дете и 12 лв за възрастен. Стенописите в нея са от 15-ти век. Мястото изключително много ми хареса, но аз обожавам църкви и за мен усещането да се докосна до нещо толкова древно е много, много специално 🙂. Оставям няколко снимки: 

Дворчето пред самата църква също е много приятно: 

Преди си мислех, че Несебър е град предимно за градски разходки, но не подозирах за тези архитектурни красоти 🙂. Ще се върна, за да разгледам останалите църкви! 

[Lindt]

@Kristian Desev, прекъсвай ме спокойно. Имам да описвам Швейцария и бързам преди музата ми отново да отиде на почивка 🙃

[Иван Попов]

На 27.07.2021 г. в 11:09, Lindt каза:

Май уцелихме и сезона с по-приятни гледки, разцъфтели люляци, имаше вода и места за почивка:

Дали ще е удобно да ми кажеш на този пост как се казваше църквата? Предполагам, че е Параклисът на язовир Пчелина, но не помня как се казваше... Знам, че си на вълна Швейцария, но се ядосвам като не се сещам за нещо. 😊

Благодаря ти предварително! 🙂 

[Lirea]

На 8.07.2021 г. в 23:21, searus каза:

Добре, нов въпрос, за тази Загражденска екопътека, откъде минахте? Чета в друмите, че пътят през Белица е по-кратък, но е направо черен в някакъв си участък и трудно проходим. Информацията е стара, така че питам си, има ли случайно вече свестен път там? След този другия водопад - Гюмберджията?

Вече имам прясна информация от първа ръка - съвсем същото е като това, което си чела. Пътят през Белица е по-кратък, част от него е ок, друга част е ремонтирана и още без маркировка, а около 7-8-10 км е силно казано нещо като път. Отсечката е подготвена за ремонт, асфалт няма, но има утъпкан чакъл, в който поне няма кратери и коловози. По принцип има табела, че тази част от пътя е затворена, но ние звъннахме в кметството на Загражден, откъдето ни казаха, че може да се мине. Става за минаване, ако много-много не си пестиш колата. Ние издрапахме без драми, въпреки че количката ни е сравнително малка, не много висока и беше доста натоварена. Отсечката изглежда като подготвена за ремонт, но такъв няма, нито машини, нито намек, че скоро ще се работи по пътя.

 

Пътят от другата страна към Давидкото и Баните е що-годе приличен, дупки има на места, но се преживява.

 

Загражденската пътека: Започва много силно и зрелищно... и приключва 200-300 метра по-нататък по пролома с една табела, че следващите мостчета и стълби още не са ремонтирани. Пак звъняхме в кметството и пак любезно и търпеливо ни обясниха, че не е желателно да се минава след забранителната табела, защото става опасно. Този път решихме да послушаме и се върнахме при водопадите в началото. Въпреки това не съжалихме, че сме отишли, 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водопад Гюмберджията  -  водопадът се вижда от пътя, долу в ниското. Може да се слезе до него. Като за края на юли ми се видя прилично силен.

 

Наблизо е и скален мост Шапран дупка, също точно до пътя. Шапран дупка е от едната страна на Белица, а Гюмберджията - от другата страна.

 
 

 

[Граф Вронски]

Тази седмица бях и на море, и на работа едновременно. С колеги решихме да се възползваме от възможността на днешното време и на нашата работа - бяхме в office on the beach. От вторник до четвъртък посетихме един бар (няма да му казвам името, за да не бъде като реклама,с местоположение - плаж Червенка, всеки може да го намери лесно), който е сътворил чудесно офис пространство.
Намира се реално под/надолу от земната част на бара, върху камъните/скалите и на две педи от морската вода. Имахме сянка, ток и wifi. Само работещи бяха допускани долу и се пазеше тишина (в рамките на нормално). Музика нямаше, тя беше само горе при основната част - съвсем леко се чуваше, но сложиш ли слушалки (без звук, идващ от тях) - нищо не чуваш. Има като две "зали" - на една има място за 7 човека, на другата за 14 човека. Реално цял ден (с местенето на слънцето) съответно 5 и 7-8 човека биха могли да са изцяло на сянка.

Аз останах мега доволен, защото точно така си го представях. Аз не съм голям любител на морето и не мога да седя/лежа по цял ден, та за мен това е чудесна опция - хем бях на море, хем на работа под слънцето, топнах се веднъж в морето за 3 мин и се наслаждавах на възможността. Пък след работа се разходих (+ малко потичах) по цялата дължина на плажната ивица - от Червенка до Златна рибка.

Такса ток (ако мога така да я нарека) не сме плащали. Но последния ден ни казаха, че "от днес човек трябва да прави сметка 26лв". Ние така или иначе я правихме тази сметка, така че това не ни беше проблем.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

П.с. Все още съм с ясен планинарски тен. 😄 😄 😄

 

[Pantelej Putnik]

Преди 1 час, Граф Вронски каза:

Но последния ден ни казаха, че "от днес човек трябва да прави сметка 26лв".

Каква прецизна разценка са направили на човек на ден само! 🤣 "По 10 човека да имаме така по 26 лв. на ден, ей ти го за 10-тина години едно Бентли". 😂

[adreno]

С тая цена и 30 години няма да им стигнат за Бентли.

[AlexandraKo]

преди 3 часа, adreno каза:

С тая цена и 30 години няма да им стигнат за Бентли.

То па, Бентлито една колаааааа:))))

[Svetulche]

Подводница Слава - последната от 4-те подводници в нашия флот, сега превърната в музей и закотвена на кея в Белослав. Работи от 10 до 14 ч. всеки ден, без понеделник.

За мен беше изключително интересно да вляза в подводница и да я разгледам. Развеждаше ни човек, служил 10 години на подводницата и с голямо удоволствие отговаряше на всякакви въпроси.

Подводницата е спусната на вода през 1959 г., пределната й дълбочина на потапяне е 300 м. и на нея са служили 60 човека.

Оказа се, че жени - подводничари няма, но тази подводница е конструирана от жена! И как иначе - в това малко пространство да се събере и подреди всичко, необходимо за 60 дни под вода - колкото да стигне подводницата до Северна Америка и да се върне 😀.

Ето и малко снимки:

 

 

 

Преминаването през тези люкове е леко предизвикателно, както и влизането и излизането от подводницата 🙂. Но е забавно

 

 

Торпедното отделение. В него се намират и койките на подводничарите. Дълги са 1,20 м. Спяли свити...

 

 

Свързочната:

 

 

Перископът, с който се вижда навън. Има още един, с който се наблюдава звездното небе и при необходимост се ориентират по него

 

Провизии от онова време

 

И камбуза (кухнята)

 

Койка на офицер

 

 

 

Още една част от подовдницата се подготвя за посещение, така че ще стане още по-интересно.

 

В непосредствена близост до подводницата е музеят на стъклото. Заслужава си да се види. Има демонстрация как се правят ръчно украшения от стъкло. Може да се влезе в застинала ванна пещ.

 

Петрич кале

Намира се на високо плато над село Разделна, след Белослав посока Девня.

 

 

Няма много информация за историята на крепостта, смята се че е построена през 5-6 век като част от византийската отбранителна система.

От крепостта не е останало много и всичко е така обрасло във висока трева и тръни, че достъпът е силно затруднен. Гледката от високо, обаче е впечатляваща и самата разцепена скала, в която е поставена стълба, позволяваща да се влезе в нея, също грабва окото и въображението.

Тук трябва да кажа, че идеята да се отиде там пред лятото не е никак добра - първо се върви през гора, която гъмжи от гладни комари. Не знам колко е разстоянието, но го взехме за 30 мин., предвид атаката на комарите. После се излиза на платото, комарите изчезват, но пък напича безжалостно. Последният участък е ужасен, тъй като се ходи през треви и тръни по тясна пътечка, утъпкана от други луди преди нас.

Така, както го описах не звучи като приятно откритие, та нека покажа и кадри 🙂

 

 

 

 

 

Този процеп в скалата предлага единствената сянка и прохлада там горе. Мислех, че няма да мога да се изчегъртам от него 🙂

 

 

Предполагам, че в ранна пролет, когато всичко е зелено и не е толкова топло, изкачването до калето е голямо удоволствие. Въпреки препятствията, радвам се, че го видяхме сега.

 

Калето и подводницата комбинирахме с посещение на музея на мозайките в Девня, който също има какво да предложи. Изграден е над останките от римска вила и са изложени малкото запазени, но много красиви мозайки

 

 

 

Крепост Овеч

Намира се на високо плато над Провадия. Не разчитайте да видите по магистралата кафявите табели за историческа забележителност 😞

 

Крепостта е изградена от римляните и функционира от 4 в. до началото на 7 в. Най-голям разцвет има по време на Второто българско царство.

 

Единият начин да се стигне до крепостта е пеша, по пътека, която тръгва в близост до центъра на Провадия и после се изкачва една спираловидна стълба. Предвид, че се озовахме там по обяд и беше страшна жега, ние стигнахме почти до крепостта с кола. За целта трябва да се следва пътя за село Добрина и да се следи за табела за крепостта в ляво. От тази отбивка, за кратко по черен път, се стига до основата на крепостта. Има широко място за паркиране. От там по изсечени в скалата стъпала се стига до платото и крепостта. 

 

Крепостта е известна с две уникални забележителности – мостовото съоръжение, свързващо северната ѝ порта с отсрещното плато Табиите с дължина 150 м и кладенец с дълбочина 79 м. Друго интересно са щерните за съхранение на дъждовна вода - 13 на брой.

 

Провадия от високо:

 

 

 

 

[Bozhidar1978]

MOKA Coffee and Cakes - най-доброто кафе в Сандански

 

Gelateria Caldo - истински италиански сладолед /GELATTO/ в Сандански

[Svetulche]

Село Горна Арда, изворът на река Арда и Ардин връх

Това приказно място се намира между Смолян и Девин , близо до границата с Гърция. Селото е много идилично - разпръснати къщи, големи градини, прекрасни гледки, а хората - както навсякъде в Родопите - гостоприемни и благи.

От селото, по добре маркирана пътека, може да се стигне до един от изворите на Арда и до Ардин връх, който се намира на границата с Гърция. Пътеката не е трудна и е почти изцяло през гора, което в жаркото лято е голям плюс.

 

 

Диви карамфили, чийто фин аромат се разнася над поляните

 

 

Изворът е в корените на един бук

 

Около извора има приказна поляна, отрупана с билки (кантарион, дива мента, еньовче) и цветя. Ароматът, който се разнася е опияняващ.

 

 

 

 

 

 

При извора има направени беседка, пейки и маси, място за палене на огън.

От тук тръгва пътеката за Ардин връх - не е стръмна, изцяло през букова гора и има две чешми по нея. За около час се взима разстоянието нагоре. Край пътеката хапнахме доволно диви ягоди, а на върха - боровинки. Гръцки май бяха 🙂

 

 

 

 

 

 

Каньон Горло

Намира се между селата Смилян и Кошница, съвсем близо до пътя. Тясна пътечка покрай нечия градина с боб за 2 мин. те отвежда до каньона и попадаш в друг свят - прохладен, тих и спокоен. Дълбоки сини води бавно се движат покрай гладки бели скали. Много красиво място

 

 

 

 

 

 

 

 

Още много красиви места има в непосредствена близост - крепостта над село Кошница с панорамните гледки, пещерата Ухловица, Агушевите конаци, но Горна Арда и каньонът бяха нещо ново за мен

 

Агушевите конаци, обаче, са много впечатляващи. Беседата допринесе много за разбирането и за цялостното усещане. Невероятна структура за времето си - 221 прозореца, 86 врати и 24 комина, стаи с баня към тях и дори вътрешна тоалетна...

 

 

 

 

 

 

[Jenbel]

Svetulche, разкошни снимки, благодаря! Точно навреме ми е твоя разказ, не съм ходила в планината известно време и съм се затъжила специално за Родопите. Наскоро познати препоръчаха конкретна къща за гости в с. Арда, а в този район не сме ходили никога с мъжа ми. Ти можеш ли да препоръчаш места за настаняване? Иска ми се да направим 4-5 дни в Родопите в периода около 22 септември. Не сме решили Западни или Източни Родопи. Времето мисля ще е подходящо за навсякъде. По-назад в темата прочетох поста ти за Източни Родопи и много ми хареса. В село Мезек ли бяхте отседнали?

За настаняването ние нямаме особени претенции, но за яденето имаме 😀 Ако затворят кръчмите изцяло или частично заради пандемията ще трябва да разчитаме само на домакините да ни изхранват. Което принципно не би трябвало да е проблем в Родопите заради прословутото гостоприемство на местните, но все пак предпочитам препоръчани места.

[Svetulche]

@Jenbel Здравей!

За с.Горна Арда мога да ти препоръчам къща за гости с три ръце. Ние бяхме в комплекс Гераница, а собственикът й има и къща за гости в селото. Само я видяхме от вън, но когато отново отида там - със сигурност  ще отседна в нея. Не заради къщата, а заради мястото, на което се намира, гледката и гостоприемството на стопаните.

Комплекс Гераница също е приятно място, намира в гората  на 1,5 км. от селото (в нета ще намериш информация и снимки, та няма да описвам). Пътят, обаче е черен и макар че колата ми не е от най-ниските - не беше ОК за мен. Това, което не ми хареса беше, че комплексът се намира в дере, няма гледка, няма простор, само короните на дърветата са над теб. Други забележки нямам, даже напротив. Отношението и вниманието на стопаните е страхотно, храната - също. Удобен изходен пункт е за изворите и върха. От гл.т. на храна - няма да имате грижа, каквото и да се случи и където и да отседнете - в Гераница или в къщата в селото. Оставям телефон на стопанина - Емо 0889 445 331.

Да се има предвид, че Арда и Горна Арда са две различни села 🙂

 

Колкото до Източните Родопи - отседнали бяхме в Мезек, във вила Аника. Също чудесно място, много чисто, модерно обзаведено, има механа и кухня с всичко необходимо в нея. Но там не готвят за гостите.

Също така, за маршрута, който имахме и който съм описала, Мезек не беше най-удачното място за настаняване, т.к. беше в периферията на терена, който обикаляхме и така ни се удължаваха маршрутите. Но така става, като се резервира в последния момент....

 

Пожелавам приятно прекарване, където и да отидете 🙂

 

[Jenbel]

Svetulche, супер си, благодаря! Ако имаш още препоръки за Родопите, вкл за Гела и Широка лъка, давай ги. И каквото друго се сетиш като информация.

На мен ми препоръчаха Къщи Аргирови в село Арда, което доколкото виждам е съседно на село Горна Арда. 

 

 

[jul]

@Jenbel, в Арда не сме отсядали, само в Горна Арда. На много места сме си казвали, че ще се върнем, но май само там се връщаме наистина от 12 години вече.

2 къщи мога да препоръчам - Тихия кът Ананиеви и Читаковата къща /тя е с малко труден достъп, но с уникална гледка/. 

От Вихър Ананиев знам, че където и да отседнем, няма да сбъркаме. Аз на него звъня и той казва при кого има места 🙂 А жена му как готви 🤗Водил ни е няколко пъти с конете до изворите, особено децата, като бяха малки. Уникални хора са местните!