Нашите приятни открития в България

[Tonyco]

От много време пътувайки през Петрохан гледам табела на един завой, дето на нея пише Исторически път и все се каня да го мина да видя какво му е историческото. Всъщност открих за него това в нета: 

 

На няколко километра преди село Гинци с плоча поставена на базалтов камък е отбелязано началото на Историческият път на Септемврийското въстание от 1923г. Пътят е наречен исторически тъй като през Септември 1923г. водачите на въстанието Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов преминават по него на път от София за тогавашният град Фердинанд (Монтана). Състоянието на пътната настилка е лошо, но за сметка на това пътят е живописен и достига до прохода "Петрохан".

 

Та решихме вчера с една приятелка да минем по него та чак до в. Ком и обратно с колелата. Наистина е доста живописен, даже се виждат и някакви странни кратери в едно поле, дали не са от паднали астероиди не знам. Сглобих кратко клипче от разходката 51 км с 1400 D+, там се виждат и кадрите с кратерите. 

 

 

[Моника]

преди 7 минути , Tonyco каза:

От много време пътувайки през Петрохан гледам табела на един завой, дето на нея пише Исторически път и все се каня да го мина да видя какво му е историческото. Всъщност открих за него това в нета: 

 

На няколко километра преди село Гинци с плоча поставена на базалтов камък е отбелязано началото на Историческият път на Септемврийското въстание от 1923г. Пътят е наречен исторически тъй като през Септември 1923г. водачите на въстанието Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов преминават по него на път от София за тогавашният град Фердинанд (Монтана). Състоянието на пътната настилка е лошо, но за сметка на това пътят е живописен и достига до прохода "Петрохан".

 

Та решихме вчера с една приятелка да минем по него та чак до в. Ком и обратно с колелата. Наистина е доста живописен, даже се виждат и някакви странни кратери в едно поле, дали не са от паднали астероиди не знам. Сглобих кратко клипче от разходката 51 км с 1400 D+, там се виждат и кадрите с кратерите. 

 

 

Благодаря, че сподели за този път. И аз бях виждала табелата, но така и не намерих време да мина по него, красиво е определено. Кратерите разпалиха любопитството ми.🧐

[Tonyco]

@Моника Наистина са много странни тези кратери и аз се чудя от какво са се образували така.

На тази снимка пак се виждат, но не толкова добре като в клипа.  Иначе пътя за нормална кола не става, освен ако не си я прежалил тотално. 😁

 

 

Не съм правил снимки над тях, чак като сглобявах клипа ги забелязах. Направих обаче 360 сферична панорама на района и се виждат по-добре и как са разпределени в една точно определена зона, наистина сякаш са от частици от астероид, ама трябва някой по-компетентен да се изкаже по въпроса. 

 

Сферична панорама на района

 

 

Ето и още някоя снимка от вчера.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[neuromancer]

да не са понори това? (карстови образувания)

от метеорит или ще е по-голям кратер или няма да има нищо, мисля

[Tonyco]

преди 26 минути , neuromancer каза:

да не са понори това? (карстови образувания)

от метеорит или ще е по-голям кратер или няма да има нищо, мисля

Нямам представа, изглежда сякаш раздробен метеорит с различно големи парчета е паднал там, но може и да не е това. Намерих клип с дрон точно в този район от 2019 г. и на него ги има и понеже клипа е прелитане ниско из района се вижда, че има и растителност в тях.

[jul]

Златна есен! Прекрасен момент за обиколки из Източни Родопи. 

Екопътека Райски изглед и пещера Утробата. 

 

 

 

 

 

  

[jul]

Продължавам с темата тракийски светилища в Източни Родопи. Крепост, шарапани, ниши,кладенец, саркофаг и гледки - (Х)асара над с. Ангел Войвода, Хасково. Предупреждавам, че няма никакви табели, маркировка или указания, но мястото е приказно. 

 

 

 

 

 

 

 

[bibi]

Хотел Орбита спа в / до Благоевград. На собственика на Катарино е с цени 25-30% надолу. Перфектно съотношение качество/ цена. Много добро обслужване, много добра храна, в голямата си част от местни ферми и собствени стопанства. В гората е и близо до парк Бачиново.

[Svetulche]

Една тридневна разходка из Източни Родопи, която само потвърди, че тази част от България е вълшебна и изпълнена с мистерии, че тук животът тече различно. Пасторалните картини, които се разкриват след всеки завой те връщат в едни отминали времена и те хвърлят от едната в другата крайност - възторг от красотата, сътворена от природата и тъга по това, което безвъзвратно си отива. Не може да не те стегне сърцето при вида на разпиляните купчини камъни, които някога са били къща. Но пък все още има хора, макар и малко, които карат комините на гордите каменни къщи по махалите да пушат вечер и прозорчетата да светят...

 

Та, ето какво видях за три дни в този приказен край и горещо препоръчвам:

 

Първа спирка: Пармаклъ кая при махала Емин чауш, преди село Ночево. От пътя Асеновград-Кърджали има отбивка за Ночево. Пътят е хубав, тесен, но здрав. Колата се оставя при чешмата в махалата (там свършва асфалта) и от там за 10-15 мин. по лека и приятна пътечка през гората се стига до светилището, което представлява голяма канара с издълбани скални ниши и не малка пещера-утроба в основата.

 

 

 

 

 

Пещерата-утроба:

 

 

Може да се качите отгоре на канарата и оттам се разкриват чудни гледки към планината:

 

 

 

От там продължихме в посока Кърджали, за да открием и разгледаме светилищата край Небеска и Женда. За целта на с.Комунига поехме по пътя към Безводно. Пътят е много добър, а гледките предразполагат към често спиране.

В началото на с.Женда  в ляво, през къщите, се отбива черен път, който води до Небеска. Под 1 км. е разстоянието и пътят, макар и черен , не е лош. Небеска не разбрах село ли е или махала, има няколко къщи, но жив човек не видяхме, който да ни упъти. Все пак, лесно открихме светилището с причудливите му скали, скални гъби, площадки и трапецовидни ниши. Всичко беше само за нас, нямаше други туристи. Много е интересно мястото и разкрива чудни гледки към околността и следващата ни цел - светилището при Женда - Асар кая. Там вече видяхме да се разхождат и други като нас.

 

Светилището при Небеска от далеч:

 

 

Една от къщите в Небеска

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поглед към Женда:

 

 

 

Крепостта Асар кая. От нея не е останало почти нищо, но платото на което се намира, разкрива великолепни гледки. Тук е имало древно светилище, а под платото се намира скална гъба, която изглежда по различен начин, погледната от различните страни.

До Асар кая се върви по черен път (колата се оставя до гробището след края на Женда) около 40 мин. Сега, когато гората не се е разлистила съвсем, платото и гъбата под него се виждат ясно от пътя

 

 

 

 

 

 

Трябва да се слезе под платото, за да се стигне до гъбата, а от там се виждат ясно скалните ниши, издълбани в скалата:

 

 

 

Т.н. гъба при Женда:

 

 

 

 

Има много скали с причудливи форми и ако човек има време, може да намери разични образи по тях

 

 

 

Гледката от Асар кая:

 

 

Имало някога една махала и едни хора......

 

 

От Женда пътят се спуска надолу до стената на яз. Боровица и от там продължава към с. Безводно, където свършва или, в обратната посока - към Кърджали. Но има много завои, а и част от пътя към Кърджали е в ремонт, та ние продължихме към Кърджали по пътя, по който дойдохме.

 

Втория ден отделихме за Харман кая и крепостта Моняк.

 

Харман кая се намира след Момчилград посока Татул. След отбивката за Татул се продължава към с. Биволяне, има табели, вкл. на мястото, където се оставят колите. След това се върви по черен, равен път, около 1 км. до светилището.

 

Според прочетеното в нета, светилището би могло да предизвика интерес, не по-малък от Парперион или Татул. Единствената причина това да не се случи е, че то все още е слабо проучено. Според археолозите скалното плато Харман кая е не само светилище, то е цял град с улици, площади, помещения, които непрофесионално око трудно би различило измежду избуялата трева и храсти наоколо. Ясно се е запазило и до днес личи светилището на скалния комплекс, пещерата в основата му и издълбаните във високите непристъпни скали ниши.  На платото ясно са очертани две изравнени площадки – Големият и Малкият харман, по-голямата с диаметър около 15 метра и с 11 полукръга, леко наклонена на юг, а по-малката с диаметър около 10 метра и с 6 полукръга, наклоненна на север Полукръговете и на двете са пресечени от врязани в скалите линии. Според някои площадките са били предназначени за жертвоприношения, според други са служели за измерване на годишния цикъл на времето и за установяване на лятното и зимното слънцестоене. Астрономическите наблюдения са били провеждани около 2000 г. пр. н.е. като се предполага, че са били част от ритуалните обреди по това време в култ към Бога – Слънце.

 

Достигайки края на пътеката пред погледа ни се откри Малкия Харман:

 

 

 

Големия Харман:

 

 

 

 

 

 

За мен светилището беше много приятна изненада, имаше атмосферата, която усетих при първото си посещение на Татул преди близо 20 г. - неразгадано, неразкопано, непосещавано (въпреки че тук срещнахме и други туристи, но не бяха много), непоругано от човешка ръка. 

 

Продължихме към крепостта Моняк, която се издига близо до Кърджали, над с. Широко поле. Изкачването е около 3 км. по черен път, половината от времето се върви през гора и има сянка, но останалото е на открито, вода няма никъде, а при топлото пролетно време, което случихме, това определено е проблем. Част от пътя, поне първата половина, може да се мине с по-висока кола. Изкатерихме се, все пак и бяхме наградени с великолепни гледки към яз. Студен кладенец, Кърджали и въжения мост над с. Лисиците

 

 

 

Село Лисиците и въжения мост:

 

 

 

Едни големи птици се рееха в небето и гнездяха по скалите, на лешояди ми заприличаха...

 

 

 

 

 

 

На третия ден решихме да видим крепостта Вишеград, на която от три месеца слушам реклами по радиото. Преполага се, че тя е дала началото на днешния град Кърджали. Крепостта е съвсем близо до Кърджали, при село Вишеград, табели няма никакви, въпреки рекламите.... Преди селото се минава покрай градското сметище и гледката на украсените като коледни елхи дървета и храсти е потресаваща. След това се преминава през ромската махала, настроението пада още по-надолу....В края на махалата има голяма поляна, където се оставя колата и крепостта се вижда на един хвърлей място напред.

Вишеград е малка крепост, има хубави гледки към Кърджали, от историческа гл.т. вероятно е много ценна, но за мен не си струваше посещението, след като вече видях Моняк и предвид през какво се минава, за да се стигне до нея. Предпочитам да се бъхтя 1 час по баира, но около мен да има чиста природа, отколкото да имам лесен достъп до .... бунище, пък било то и исторически значимо ...

 

 

 

 

Побързахме да оправим вкуса с разходка по най-дългия въжен мост в България, а именно - този при с. Лисиците. Изходната точка е село Широко поле, където в края на черния път се оставят колите, върви се известно време по пътечка, за кратко по жп линията, после през горичка и хоп - ето го моста. Разходката е все по равно, лесна и приятна, поради което в този ден в с.Лисиците, населявано от  25 човека, имаше нашествие от посетители. 

 

Това е Моняк, видян от с.Широко поле:

 

 

 

Веднага след тази спирка на влака, в ляво се спуска пътечката към моста

 

 

 

 

 

 

Крепостта Моняк, видяна от Лисиците:

 

 

 

Село Лисиците, до което се стига или по вода или по моста

 

 

 

 

С неохота се разделихме с това красиво и спокойно място. Нямахме време да потърсим намиращото се в близост светилище Чит кая. Тъкмо ще остане нещо и за следващото посещение.

За София решихме да минем по пътя, който от Кърджали води покрай яз. Кърджали за с.Безводно. След Ненково продължихме към Женда  и от там - на пътя за Асеновград. Като изключим част от пътя (10-12 км.), които са в ремонт, останалата част от пътя е добра и си заслужава да се мине от тук заради красивите картини в сърцето на планината и изумрудените води на река Боровица.

 

 

 

 

 

Старият мост над река Боровица при с.Ненково

 

 

 

 

 

Къщите тук са от другата страна на реката и с пътя ги свързат висящи пешеходни мостове като този:

 

 

 

В заключение, Източните Родопи са прекрасни, особено през пролетта. Могат да предложат много, за този който иска и търси красотата.

[jul]

Уикендът мина в с.Черни Осъм, Троян. Селото е чудничко - прохладно, с любезни хора и вкусна евтина храна. 

Предупреждавам - част първа /х.Амбарица/ не е лежерна разходка и не е за неподготвени туристи, но не ми се искаше да разделям уикенда на 2 части в 2 теми. Втората част вече става за всякакви хора и туристи 🙂

 

Събота - х.Амбарица. Тръгнахме по т.нар. "Пенсионерска пътека", но тя била пенсионерска, защото навремето пенсионери някъде по нея направили чешма. Страшна денивилация! Яко се озорихме нагоре! Обаче гледките..... 

Връщането по по-лесен път, да не се морим двойно все пак 🙂 

 

 

 

Малинада с гледка

 

добре, че са направили банкомат 🙂

 

Отсреща Ботев, Купените, Безимен.... Влиза в личната ми класация "Пейка с гледка" 

 

 

Ден 2 - Троянски манастир. Препоръчвам! Не съм ходила поне 5 години и цялата околност е много променена, учудващо в добра посока!

 

Изненадата за мен - махала Баба Стана. Нещо като Боженци, но не е туристическо. Щях да прескоча това скрито бижу, ако едно пиленце не ми беше подсказало. А е само на 2км. от манастира. Легендата - https://www.lifebites.bg/mahala-baba-stana/

 

 

 

 

 

 

И после към Гумощник, където има килийно училище и..... Паметник на загиналите от Гумощник и Троян на Титаник - същото пиленце ми подсказа 🙂

 

Килийното училище

 

 

[Pantelej Putnik]

преди 3 часа, Argentique каза:

Живея криво-ляво наблизо и съм ходила няколко пъти само за хапване след разходка из Белинташ. Храната винаги е била чудесна и не ми е направила впечатление като скъпа. За актуални цени не мога да кажа, че последно бях миналата пролет, а след този момент цените сериозно полудяха навсякъде. Колегата @Pantelej Putnik ще каже и ще покаже, предполагам. 

Бих искал да дам инфо, но не мога да намеря подходящата тема. Да си призная - много ми е трудно да намирам подходящите теми за различни постове. Ако не знам определена тема лично, то намирането й ми е почти невъзможно. Нямам представа другите как се оправят.

Искам да препоръчам "Старите къщи" на Белинташ. @Jenbel се интересуваше как е тук като цени, храна и т.н. Ето как е 

 

 

 

 

 

 

 

Приложил съм снимка на менюто. Според мен е на нивото на цените в Пловдив. За София вероятно е евтино. На мен ми е леко скъпичко. Цените на стаите са около 100-140 лв. за вечер, като всеки нека сам прецени дали е ОК. За мен е скъпичко. След Япония всичко в Европа ми е скъпо. Въпреки всичко обаче смятам, че тук е санаториум за души. Харесва ми много. 🙂

 

П.П. Моля модераторите да преместят поста в подходящата тема. 

[Kalina Ivanova]

преди 55 минути , Pantelej Putnik каза:

Бих искал да дам инфо, но не мога да намеря подходящата тема

Може би тук 

Ние също бяхме там за майските празници. Мястото е магично и за разлика отпреди 10 години, когато имаше стари, родопски къщи и чар, сега има нови модерни, предстои откриване и на огромен нов комплекс и очарованието му започва да се губи в ценоразписите.

@Pantelej Putnik

Даже сме снимали едни и същи черги

 

 

 

 

 

[Kalina Ivanova]

На 3.08.2020 г. в 9:39, Lindt каза:

попитах и за лупини. Тогава гледах снимките на @Svetulche и не можех да преживея мисълта, че ще прецъфтят без да ги видя.

А аз се чудих толкова време, кой и къде ми запали фитила за тия лупини

@Lindt

Време е да благодаря

 

 

Извън темата е

Но не знам, как да го трансферирам в подходящата. 

[Pantelej Putnik]

"Ходи ми се някъде на хубаво хотелче с язовирче, но да не сме ходили досега". И аз нали съм организатор, ровя, ровя и намирам това:  https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url=https://melnicata.bg/&ved=2ahUKEwjL4uOsss3_AhUuX_EDHYPRCVEQFnoECDEQAQ&usg=AOvVaw3tjH8JJFG3u-6Jkd3DlVSu

Първо ми направи впечатление колко хубав е сайтът, колко са хубави снимките... Резервирах преди 2 седмици. Още в петък след работа тръгнахме. От Пловдив по магистралата до Ст. Загора, по пътя към Казанлък, излиза се на Подбалканския път и на изток. При Ветрен свихме по пътя към с.Зимница и с.Елхово. Това беше основна грешка, защото пътят беше много, много лош, та чак ме заболя душата, защото само преди месец дадох сумати пари за ходова част. Трябваше да свия при Николаево към с. Едрево, та с.Елхово. Пътят от там е супер. 

Пристигнахме, настанихме се, заваля и си накладохме огън на една външна камина. Тук има и ресторант, но не работи в момента. Може обаче нешо да си приготвите в добре обзаведената му кухня. Освен това в с. Елхово има бистро "Ловна среща"), от което можете да си поръчате и да ви ги доставят дотук. 

Първаначално тук е била мелница (според мен по-скоро воденица). Запазили са сградата и са я модернизирали. Има красив двор с трева и рози. Всичко е добре подържано. 

Язовирът е частен (техен) и посетителите на хотелчето го ползват безплатно, ако желаят да ловят риба. Цялото имение прилича на онези вили във Франция и Италия, които ги показват във филмите. Интересно, че аз си мрънкам когато нещо не ми харесва. Вчера почти цял следобед валя. Не ми направи дори впечатление. Взех си един голям чадър и пак си риболовствах. Не ми мина и през ума да мрънкам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Градски деца сме. Много обичаме да ходим на село (нямаме си село). Това вече става "нашето село". 🙂

[Radnev]

Гарваница, Източни Родопи.

Сред възвишенията на Източните Родопи, точно над село Брястово, в непосредствена близост до Хасковските минерални бани се намира местността Гарваница. По европроект е изградена екопътека.

Обиколката на района с останктите на Градушката църква и тракийската крепост е около 20 км с положителна денивелация от 350 - 400 метра. Ако на някой му се струва много, може да се качи само до Гарваница, без да обикаля наоколо.

 

 

 

 

 

Останки от тракийска крепост (паметник на културата) и то с мраморна плоча😲.

Разбира се, напълно изоставено😄

 

 

 

 

[Anna Kalinovska]

 

Прочетох при @Svetulche за с. Горна Арда и в съзнанието ми тутакси изплува Средна Арда заедно с едноименната къща за гости и нейните домакини, Катя и Стоян.

Да, Средна Арда беше приятно откритие за мен, изключително приятно, и си остава място, което непременно ще видя и преживея още веднъж, като остана там поне 3 дни, за да се насладя в пълна степен на всичко, което предлага околността. Защото за един цял ден много видях, но сигурна съм: още повече остана.

 

Дотам се пътува единствено по вода или с влак. На 4 колела не е възможно.

Ние стигнахме с лодка по яз. "Студен кладенец", след като се бяхме разходили из с. Лисиците, ползвайки онзи най-дълъг висящ мост под крепостта Моняк. Сухопътно може да се стигне с влак - до ж.п. сп. Средна Арда, която се намира на около 15 минути път пеша от къща за гости "Средна Арда".

Още преди време си направих труда да разгледам ж.п. връзките и установих, че от София се стига спокойно за вкусната вечеря на Катя. (Бях забелязала влака още от лодката и го бях снимала, преди да влезе в тунела, и след това, а намясто разпитах как може да се стигне дотук от София. Оказа се, че Катя работи на ж.п. спирка Средна Арда, а стигането до местността Средна Арда с влак ми се вижда също приятно осъществимо - някакво си прекачване в Пловдив, с престой от половин час там; хубава книжка между красивите гледки и си там за настаняване и вкусна вечеря.)

 

Тогава в къщата за гости имахме само една нощувка.

 https://srednaarda.com 

 

https://razpisanie.bdz.bg/bg/sofia/sredna-arda/11.07.2023

 

 

 

 

Тук съм съзряла влака. Или е свирнал.

 

 

 

Това трябва да е гаровата спирка.

 

 

 

Вече акостираме. Къща за гости "Средна Арда" е насреща. Нищо луксозно на вид, но бижу отвсякъде. Обитавах стаята с балкончето.

 

 

 

Луната организира собствен спектакъл.

 

 

 

На вечеря. Избрах, разбира се, риба, прясно уловена в язовира, и вкусен десерт. Гайдаря си водехме с нас, по-скоро той ни водеше из родните си Родопи.

 

 

 

Кавалджията обаче беше местен импровизатор.

 

 

 

От интериора

 

 

 

В ранни зори, след невероятните мекици на Катя със сладка и количества по избор, направо от бурканчетата, язовирът изглеждаше така и бряг не се виждаше.

 

 

 

Качваме се в лодката на Стоян, водача ни този ден.

 

 

 

Маранята се е раздигнала и вече виждаме всичко наоколо, вкл. преминаващи стада диви животни.

 

 

 

 

Спираме на остров с параклис, посветен на „Св. Георги“.

Село Дарец има интересна история https://www.desant.net/show-news/33670

 

 

 

Тук се взираме за белоглавите лешояди, защитен вид, характерен за района.

 

 

 

 

Навлизаме в тясно ждрело и още не знаем какво ни очаква.

 

 

 

Слизаме от лодката, проправяме си път през трева и камъни и пред очите ни е нещо невиждано: водопад в язовира, Коневският водопад. И каба гайдата на Светльо заручава. Вълшебно!

 

 

 

Ще тръгваме обратно.

 

 

 

Лобното място на пилоти от разбил се при неизяснени обстоятелства Миг 21. Стоян тук знае всичко. А сега разбирам, че е треньор по бокс и младежите му печелят медали..

 

 

 

С тези симпатични рибари от околността имах интересен разговор.

 

 

 

С малко въображение в средата на снимката се вижда, белее се, уловеният от тях едър сом, който щяха да пуснат обратно във водата.

 

[дядо Пепи]

преди 9 часа, Anna Kalinovska каза:

Лобното място на пилоти от разбил се при неизяснени обстоятелства Миг 21.

Емил Тодоров и Дойчин Василев са пилотите , които загинаха с Миг-21У до яз. Студен кладенец. Първият ми е съвипусник, заедно завършихме ВНВВУ през 1981г. С Дойчин, който е един випуск след нас (1982г) живеехме на един етаж. Децата ни растяха и си играеха заедно. И двамата бяха много точни като хора. Но за съжаление платиха цена за любовта си към небето. Колко и тривиално да звучи. Нещо, което винаги ще бъде част от нашата професия. Всичко за катастрофата се знае. Сори за лиричното отклонение! 

Иначе БЛАГОДАРЯ за хубавия разказ!

[jul]

Вчера се върнахме от Юндола. Стотици пъти сме минавали от там, но никога не бяхме преспивали. Единственото място, в което имаше места за 9 човека беше комплекс Лебанов. Оказа се чудно място, с чудесни домакини!

Гледка от леглото -

 

 

В петък вечерта на мястото на пазарчето имаше събитие, което виждам за пръв път. ДиДжей с тонколони, български хорА, десетки млади хора, а по-възрастните отстрани. Нямаше как да се снима, но вероятно беше сгляда на младите от района. Много интересно събитие!

Гледка от хотела сутринта -

 

 

Първия ни лъч беше към Якорудските езера. Планът беше Рибното-Мъртвото-подсичане на връх Ковач и спускане от другата страна обратно към Нехтеница /кръгов маршрут/. За съжаление стигнахме само до Рибното, защото след него всичко течеше в потоци и щяхме да газим до колене, а градусите бяха твърде ниски за продължително газене в студена планинска вода. Както се вижда, има преспи сняг още. Прекрасно гледки и нити един турист освен нашата свежа група.

 

 

 

 

На другата сутрин, след като си изпихме кафето със същата гледка и набрахме малко див кимион от поляната, тръгнахме към Филибелийската поляна /защитена местност/, на която в момента цъфти див божур /Витошко лале/. Голяма красота!

Изобщо, много приятна разходка се получи. Непременно ще се върнем.

 

 

[Anna Kalinovska]

Приятно? - Не, направо изумително откритие за мен е изобилието в настоящия сезон от невиждано досега от мен разнообразие от растителни видове, цветове и наситени багри на едно място, на което се натъкнах с изненада и възхита при разходката си до Черни връх тези дни. От обилните дъждове в продължителен период от време всичко е не само избуяло, но се е наляло с живот и цвят.

 

 

 

 Едри, цели 2-3 пъти по-големи, са цветовете на теменужките, цветчетата в съцветието на белия равнец, камбанките, дивия карамфил, бодилите... и всичко например. Съжалявам, че не снимах и плантациите с диви орхидеи 🤨

 

 

 

 

 

 

 

Тучни са тревите, а цветовете са направо други - плътни, наситени, ярки, вълнуващи, зеленото е в невиждани от мен тук нюанси и тонове - направо пир за сетивата! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Правя аналогия с растителността в джунглата, където всичко е пораснало мнооого голямо, не само бамбукът, лианите и гигантските дървета, над които в перуанската джунгла ни пускаха по зип лайн 

Като тези бобови зърна, които си донесох от тайландската джунгла до бреговете на река Куай от едноименния филм 🙃 

За това се сетих, докато бродех из родната Витоша планина до най-високия й връх и направих това откритие, а сега снимах за вас едрите бобчета. 

 

 

 

 А прегаряне, изсушаване и пожълтяване от силното слънчево греене още не е започнало. Но вероятно след седмица-две.

Та който иска да сподели откритието ми на сезона и да се наслади, нека побърза и хукне нагоре 🌿 ☺️ 🥀 

 

 

[Svetulche]

На 31.10.2021 г. в 17:00, jul каза:

Крепост, шарапани, ниши,кладенец, саркофаг и гледки - (Х)асара над с. Ангел Войвода, Хасково. Предупреждавам, че няма никакви табели, маркировка или указания, но мястото е приказно. 

@jul опитвам да намеря някакви упътвания как се стига до това място, но явно си остава немаркирана пътеката. Може ли помощ? Ако питаме в селото дали има шанс някой да ни упъти?

Благодаря!

[jul]

@Svetulche, знаят хората /че и български проговарят 😏/ - ние така хванахме пътеката с питане в магазина. В Mapy.cz я има маркирана, по нея вървяхме. Единствено слънчевия часовник така и не открихме. 

Та като стигнахме до магазина с колите се оказа, че сме подминали мястото /За камъните ли питате 😄/. Така че се върнахме /примерно 500м./ и по спомен имаше дървена табелка някъде си закачена. С колите се стига до горната махала и после вече пеша. По спомен от селото се излизаше, ако си с лице към магазина - на северозапад.

Нещо такова https://www.google.com/maps/dir/Angel+Voivoda/Крепост+Хасара,+6373+Mineralni+Bani/@41.8300188,25.2639071,15z/data=!3m1!4b1!4m14!4m13!1m5!1m1!1s0x14ad3ff7da3187e3:0x3e84adf9e10968f5!2m2!1d25.2857106!2d41.8287374!1m5!1m1!1s0x14ad3fe71eb97479:0xf4ddcf2fd42d9b73!2m2!1d25.262703!2d41.8332867!3e2?entry=ttu

[Svetulche]

Много благодаря @jul. Ще пробваме, пък до където стигнем ....

[jul]

преди 4 минути , Svetulche каза:

Много благодаря @jul. Ще пробваме, пък до където стигнем ....

Ще го намерите, няма начин. Въпросът е веднъж да хванете пътя. Ако нямате мару- препоръчвам с две ръце. Аз и офлайн тегля за всеки случай.

[Pantelej Putnik]

Тези дни го "дават" дъждовно. Логично е желаещите за уикенд извън града да потърсят СПА. Като е лошо времето, поне да се топнеш в басейна, да се запотиш в сауната. Почти всички СПА хотели в БГ бяха пълни за този уикенд. Явно, че приказките, че българите са бедни трябва да се поставят под съмнение. 

И след многото търсене и ограничените възможности се спрях на една опция, която отдавна обмислям, но все не стигам до нея - Хотел КООП Рожен. Хотелът не е луксозен, не е и СПА, но точно отговаря на моите изисквания - насред Родопите, чист въздух, борове, хубави чисти стаи, вътрешен басейн с топла вода, сауна, парна баня, хубаво ресторантче с добри цени и народна музика. Харесва ми тук. А цената, която докарах за 2 вечери - апартамент за трима със закуски за под 200 лв. все допринася за доброто чувство. 

 

 

 

 

 

 

 

[Svetulche]

Екопътека "В царството на зелениката" при с. Кондолово.

 

Странджанската зеленика е вечнозелено растение, достигнало до нас от епохата на терциера и което в Европа може да бъде видяно в естествената си среда единствено в Кавказ и в Странджа. Цъфти през май и юни, но тази година всичко е с месец напред и успях да видя може би последните цъфтящи растения за тази година. 

 

Мислех си, че ще трябва да я издирвам зелениката къде се крие из гората и нямах големи надежди, пък то се оказа, че тя се е настанила на доста голяма площ под високите букови дървета и голяма част от пътеката върви през самите храсти. Пътеката е изключително приятна (4 км. кръгов маршрут), много лека, добре маркирана,  има поставени много информационни табели за растенията и животните в Странджа. С две думи, горещо препоръчвам!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Залив Зигра - много красиво място, различно от всички други наши черноморски заливи, които съм виждала - целият залив е скалист, с едни такива овални камъни, дори в единия, като по чудо крепящ се на брега, има вкопани две дълбоки скални ниши.

Пътеката за залива тръгва от Бегликташ и малко преди да се стигне до залива Св.Параскева има отбивка в дясно, с табелка. 

 

 

 

 

 

 

 

Заливът Св. Параскева също е много красив и си заслужава разходката