дневник Last minute Covid Испания

[Яничка]

Както всички останали, и на мен ми пропаднаха много пътувания заради Covid-19. Но ако коронавирусът ме научи на нещо, то е да намаля до минимум планирането и да действам в последния момент, пък нещата евентуално моооооже да се получат. Тамън бяхме решили да ходим до Доломитите, и Италия обявиха карантина за българи. Бърза справка показа, че Испания все още е отворена за нас и така Испания стана нашата Италия. Тъй като Wizz Air ни дъниха страшно много пъти тази година, този път заложихме на Ryan Air, които даваха възможност за еднократна промяна на дати/дестинации и за щастие те не ни разочароваха – закараха ни до Барселона. Покрай многото провалени пътувания и несигурността от цялостната ситуация, правихме всички резервации в деня преди пътуването. Имахме активирани медицински застраховки благодарение на Diners, но за всеки случай си направихме по една застраховка при Евроинс, която е може би единствената застрахователна компания с покритие за Covid.

Първоначално излизаха само високи цени за рент-а-кар, но накрая skyscanner ни предложи баничарка на добра цена и ние, доста развеселени, че ще се разкарваме с полутоварна кола, я резервирахме. Малко преди полета, докато седяхме в полупразния  Преслав lounge, попълнихме формуляра Spain Travel Health за влизане в Испания. Застраховката за колата я правихме, докато течеше бординг. Тук обаче се появи проблем – оказа се, че не приема картата. Пробвахме с няколко различни карти и накрая любимата Revolut свърши работа и получихме потвърждение, а и сумата беше дръпната.

Искахме разнообразно пътуване и така се получи – хем планина, хем море, хем град 🙂

Полетът София – Барселона беше почти пълен, но започна доста изнервящо. Докато си седях и чаках да излетим, чух една испанка да се провиква нещо на испански. Първоначално не и обърнах внимание, но после чух, че прави забележка на някой, че не си е сложил изцяло маската. След като си размениха няколко реплики с другия пътник, тя му извика „Put your fucking mask“ и на мен тотално ми изкипя и и казах да се поуспокои малко. 10 мин. по-късно имах разправия с българка, която седеше на седалката зад моята, която ми направи груба забележка, че маската не ми покрива носа. След като си разменихме няколко реплики, се оказа, че жената е пияна. Захвана се и с пътника, с който испанката първоначално влезе в спор, той се оплака на стюардесата, че има пиян пътник на борда, въобще се създаде ненужно напрежение. Не съм почитател на маските, но когато трябва, спазвам правилата. Още повече не харесвам създаването на истерия – всички спазваме мерките, колкото можем, но който толкова го е страх от коронавирус, да не пътува със самолет! Преди да излетим, стюардесата размести пътниците по седалките с цел спазване на дистанция. Помоли и въпросната пътничка да се премести два реда по-назад, а тя и отговори завалено: „Местата отзад не са ли по-евтини? Аз съм си платила за това място и не искам да се местя“. Така аз се преместих два реда по-назад, уредих се с така предпочитаното от мен място до пътека и викнах моя приятел да седне до мен. Той пък преди това беше няколко реда по-напред и нищо не беше чул от шоуто. И така излетяхме по нашенски, като основната разлика от всеки друг полет преди Covid, беше че когато пътник иска да отиде до тоалетна, трябва да сигнализира и стюардеса да го отведе до заветното място. Това с цел избягване образуването на опашки.

Кацнахме в Барселона, след Паспортен контрол показахме на служител QR кода от Spain Travel Health и се отправихме към влака, който ни закара до Barcelona Sants, главната ж.п. гара на Барселона. Преди това от автомата на гарата си взехме билет Т-10, който важи за 10 пътувания за всички видове транспорт. Първият билет използвахме именно за влака. Гишето на Enterprise на гарата Barcelona Sants, от където трябваше да вземем колата, беше затворено. Не бяхме изненадани, защото бяхме дошли около час по-рано. Метнахме се на метрото и отидохме до Primark, където направихме един бърз шопинг. Предварително си бях набелязала няколко дрешки и само показах скриншот на служителите в магазина, за да не губя време да го обикалям. Така бързо се върнахме на гишето на Enterprise, което обаче отново се оказа затворено! Разпитахме и се оказа, че трябва да се качим по външните стълби на покрива на сградата на ж.п. гарата, където има друг офис на Enterprise. Теглихме им една и се помъкнахме с всичкия багаж до горе, запердени с маски, защото в Испания се носят и на открито, и на закрито. Попаднахме на готин служител. Попита ни наистина ли имаме нужда от тази баничарка, след което ни даде една лека кола с голям багажник без да доплащаме:

 

Също така ми направи впечатление, че служителят на Enterprise носеше някакъв нов device като таблет, на гърба на който имаше терминал за кредитни карти и всъщност моят приятел плати за колата не в офиса, а на място пред колата, докато я разглеждахме за драскотини. Всички докладвани преди това дефекти на колата от други пътници също бяха отбелязани на този device и за нула време приключихме с формалностите. Беше се свечерило и потеглихме към първата ни нощувка в едно градче Rubí, което беше само на 30 мин. с кола от планината Монсерат. На рецепция доплатихме за закуска, която доставиха на сутринта пред вратата в торба, надлежно пакетирана. А самата врата на стаята ни пък беше запечатана:

 

А на рецепция забелязахме друго нововъведение – device, който измерва температурата на гостите на хотела:

Така още в началото усетихме колко се внимава с коронавируса в Испания.

Следва…

 

 

[Яничка]

Ден 2

 

Този ден посветихме изцяло на планината Монсерат. Към 9 часа бяхме на Cremallera de Montserrat, където оставихме колата на голям покрит паркинг, безплатен. От там взехме влакче (билет се взима там на касата) и се изкачихме до мястото, от където тръгва фуникуляр. Не се качихме на него, а продължихме пеша по стълбите. Те са тесни, а пътят до горе е дъъъълъг. За щастие сега, заради периода на Covid, тук имаше сравнително малко туристи и рядко се разминавахме с други хора. В началото и ние, и останалите носехме маски. С напредването нагоре обаче, жегата и задъхването от стъпалата, ги свалихме и просто спазвахме дистанция с другите хора, които също бяха без маски. Беше малко мъгливо и планината не ни се показваше в нейния блясък, но по пътя имахме страхотни гледки:

 

 

 

Манастирът, сгушен в планината:

 

 

 

Накрая на тези стълби, водещи до върха, леко се олюлявах, но си траех, щот нали така се става мъж 🙂

Обядвахме на най-хубавата гледка – тази от върха на Монсерат. Винаги съм смятала, че и най-обикновеният сандвич има съвсем друг вкус, когато се наслаждаваш на някоя природна красота:

 

 

Гледката от върха:

Тук видяхме катерачи:

А други се радваха на красотата от още по-високо:

 

Пътя наобратно отново го взехме пеша и пак се радвахме на причудливите форми на планината:

Ето я и нея - най-популярната гледка - манастирът на фона на Монсерат:

На място има бюфет, нещо като стол, отделно имаше и готови салати. Седнахме малко да отпочинем, защото ни чакаше път до втората ни нощувка - тази на крайбрежието 🙂

По светло пристигнахме в Малграт де Мар - градче, където почиват най-вече испанци. Хотелът ни беше точно в центъра, но с паркинг за 10 евро на ден. Същия ден получихме мейл от хотела с инструкции как да стигнем, но понеже беше на испански, не ми се занимаваше да го превеждам от телефона. Пуснахме навигацията и тя ни отведе до...пешеходна улица в градчето. Оказа се, че по-нататък не можем да стигнем без тези инструкции. Обадихме се в хотела и се разбрахме да оставим колата на обществения паркинг там, а после да ни дадат указания как да стигнем до хотелския паркинг. Така открихме, че общественият паркинг е безплатен от вечерта чак до сутринта до 11 ч. и се отказахме от платения паркинг на хотела. По указания на един полицай оставихме бележка на таблото на колата, че сме паркирали в 21 ч. Рецепционистът се оказа турчин, много любезен и услужлив. Вечеряхме в едно ресторантче, препоръчано от tripadvisor и се отправихме към леглото 🙂

 

[Яничка]

Ден 3

Този и следващия ден бяха посветени на релакс. Сутринта любезният турчин от нашия хотел ни съпроводи до изхода и ни предложи плажни чадъри безплатно. На нас ни се видя излишно, щот нали ще си вземем шезлонги с чадър. Още на първия плаж разбрахме, че няма такава практика и почти всички си носят чадъри. Ама казвайте ги тези работи! Едвам си намерихме сянка 🙂 

За днес бяхме набелязали два плажа. Първият беше Platja del Canadell и наистина беше чуден с тези шарени къщи зад плажната ивица:

Да намериш паркинг обаче, когато всички испанци са се втурнали точно към същия плаж, се оказа предизвикателство. След известно  обикаляне из улиците, оставихме колата на един публичен паркинг и се разходихме пеша до плажа, както всички останали. На входа стоеше служител, който следеше за броя посетители на плажа и пускаше хората на порции. Неговото присъствие до голяма степен беше излишно, защото плажът така или иначе беше пренаселен и скоро и ние, както всички останали желаещи да влязат, вече бяхме по кърпите на плажа. Местните много спазват мерките – като ставахме да се разходим из плажа, често срещахме хора по бански, но с маска. Иначе се печаха без нея. В тези жеги това ми се виждаше безумно, но щом вярват, че ще ги спаси…

Въпреки високата температура водата в морето беше малко хладка, както се казва освежаваща 🙂  Дъното беше леко каменисто, та акваобувките са доста популярни тук.

Малко в страни на плажа, като се изкачиш по едни стълбички, имаше приятно барче и ресторант. Гледката от там беше чудесна, но все пак си помрънках малко как може beach bar-ът да е толкова далече. Тук опитахме първата порция за това пътуване тапас и открихме коктейла Сан Франциско, на който следващите дни отделих спИциално внимание 🙂

Тъй като леженето и плацикането се оказаха много изморителни, следобяд отидохме на друг плаж, да си починем 🙂  Platja de Treumal, който също бяхме харесали от една класация за плажове, беше приятно място, но преди да стигнеш до него, оставяш колата на един голям паркинг за 8 евро и вървиш пеша по нанадолнището няколко минути. Въобще изморителна и изтощителна работа, ама ей на, все някой трябваше да я свърши 🙂

Тук отново всички си носеха техни чадъри, а и лека полека почнах да свиквам с полуголите испанки, които от сиромашия носеха само едната част на банския. До самия Platja de Treumal се намира друг плаж, който също беше пренаселен, но пък зад него имаше няколко заведения. Наближаваше краят на деня и барчетата бяха почнали да затварят, но си намерихме място, където да изпием по един безалкохолен коктейл.

 За вечерта турчинът ни препоръча чудно ресторантче на пешеходно разстояние, където наблегнахме сИрьозно на тапас. Добре, че мястото беше наблизо, че добре се погрижихме за себе си 🙂

Следва...

 

 

[Яничка]

Ден 4

Сутринта се сбогувахме с любезния турчин от хотела и газ към Tossa de Mar. Пообиколихме, докато намерим къде да оставим колата. Извадихме късмет, че попаднахме на едно свободно място в центъра, за което веднага щом паркирахме, имаше други желаещи. Аз останах при колата, а моят приятел отиде да се бори с автомата за паркиране, по-надолу по улицата. Взе всичките ни налични спестявания в монети и така имахме паркинг за целия ден за 7€.

Tossa de Mar страшно ми хареса – има една атмосфера, един уют, по уличките - шаренко. Навън пълно с хора, сякаш не са чували за Covid. Единственото нещо, което издаваше по-специалната ситуация, бяха разноцветните маски, които всички без изключение носеха в жегата – коя на звездички, коя с нарисуван червен нос и усмивка като на клоун… Почнах да се замислям как би седяло логото на magelanci на обикновената ми едноцветна маска 🙂

 

 

 

 

Смесихме се с множеството и право към магазина за сладолед, а след него шейк. Вече полюшвайки се като огромни китове, се насочихме към замъка. Като влезеш вътре, виждаш че всяка дупка е запълнена от китно ресторантче. Много приятно за разходка. От върха на замъка чудна гледка!

Ето го и централният плаж:

А като се промушихме през едно място, излязохме на плажа, който си бяхме набелязали - Es Codolar:

 

 

 

И тук имаше пропусквателен режим – една служителка на входа следеше за бройката плажуващи, за да може да пусне новодошли.

Вече сме на първа линия. Плажът е обграден от скали, а зад него е замъкът. Народ по плажа, колкото искаш. Дамите отново разсъблечени до половина. Аз като демократична жена позволих на моя приятел да заглежда свободно всички дами над… 60 г. 🙂 

Тук прекарахме половината ден. От трите места, където плажувахме тези дни,   Es Codolar най-много ми хареса. Не ми се тръгваше накрая. Тук beach bar-а си е баш на мястото си, няма нужда да катериш стълби, за да пийнеш нещо освежаващо . И имаше тапас, и либимият ми вече коктейл Сан Франциско 🙂

Късно следобяд настана време да си ходим. Ама аз не искам! Бях си сложила вече роклята, когато слънцето отново изгря и съблякох набързо дрехи, за да се втурнем пак в морето. Слагайки отново горнището на банския си мислех, че 1/3 от хората на плажа не доумяват защо го правя 🙂

Тази вечер имахме да връщаме кола - очакваха ни 2 дни в Барселона, която по-удобно се разглежда пеша и с гр. транспорт. След доста уговорки моят приятел успя да ме изтърже от плажа, забърсах една палачинка с шоколад по пътя към паркинга и се натоварихме към хотела в Барселона. След час вече бяхме в града. Съставихме план – моят приятел да ме остави с багажа в хотела, а той да отиде да върне колата, за да не носим всичкия багаж. Ние бяхме тръгнали само с по една раничка на човек, но тя бързо се беше мултиплицирала в още няколко чантички и ранички. Движението в Барселона е натоварено, спряхме набързо пред хотела и аз нарамих шестте ни чанти/раници и ги натрупах на първото възможно кресло в лобито. На рецепция обаче не можаха да ни намерят резервацията. Рецепционистът ми каза, че в града имало 3 хотела, съдържащи „Sunotel“ в името си и най-вероятно съм сбъркала хотела. Гледам опулено аз и му казвам: „Няма начин да сме сбъркали“ и докато отварям резервацията, установявам, че наистина не сме за тук. За късмет верният хотел бил на 4 пресечки пеша от тук. „Не се притеснявайте“, казва рецепционистът, „често се случва хората да се бъркат“. Нарамих пак багажа и с две спирания по пътя за почивка, стигнах до правилния хотел. Там пък рецепционистът казва: „Резервацията е на друго име, ще трябва да дойде и другият гост, да го регистрирам с документ за самоличност“. Викам му: „Още поне 30 минути ще го чакате, взимайте моята лична карта, че се препотих в тази жега навън да обикалям хотелите“. Разбран човек се оказа, ъпгрейдна ни безплатно в по-хубава и голяма стая. 🙂 Настаних се и звъннах на моя приятел да дойде на правилното място. Той пък беше много напрегнат, щото по пътя към хотела гледаше мача между Манчестър Юнайтед и някакъв испански отбор и силно се вълнуваше кой ще бие 🙂 

 

[Яничка]

Ден 5

 

Бяхме взели хотел близо до плаца Каталуня, за да ни е удобно откъм транспорт. Днес и утре бяхме изцяло в Барселона и се придвижвахме само пеша и с градски транспорт. За целта се бяхме снабдили с билет Т10 (T-casual), който важи за 10 пътувания, за всички видове транспорт (€11.35).

 

Идвала съм в Барселона вече два пъти, но имах някои пропуски, които сега отметнах🙂

Денят ни започна рано, за да отидем на гледка. Първа цел - хълма Montjuic. Стигнахме до спирка Paral lel Station на метрото, от където хванахме фуникуляра за Монтжуик. Хубаво е, че билетът за фуникуляра се покрива от билета Т10, така че не сме плащали допълнително за този вид транспорт. И след само 2-3 мин. бяхме горе на Монтжуик. Във фуникуляра бяхме само ние и още една жена, а горе на хълма беше доста разредено откъм туристи. Благодарихме мислено на коронката и тръгнахме да обикаляме пеша в жегата, да си търсим нашата гледка. Докато си маахме по нанагорнището, ни застигна полицейска кола и спря до нас. Викам си, „какви мили хора, ще ни качат до горе“. Дрънци! Направиха ни забележка да си сложим правилно маската! Наоколо няма жива душа, а от жегата едвам дишахме, ама щом ще спарим света с тези плътнопокриващи лицето маски, слагаме ги…

 

Наистина от хълма се вижда чудесно целия град:

 

 

 

 

Наблизо е Montjuïc Castle – влязохме и тук да проверим каква е гледката. Вход - 5€.

 

 

 

И от тук градът е прекрасен. Аз, нали съм знаменосец, реших да се кача по-нависоко, на забранено място, да снимам знамето. Тамън разперих флага и чувам отдалече се засилила една служителка да ми прави забележка. Слизам внимателно, като внимавам да не се пречукам и възпитано се извинявам. Еми, не мога, аз ако не наруша някое правило, ми е прекалено подредено и скучно...

 

 

Следваща спирка – стадионът Камп Ноу. При предното си посещение на Барселона ходих да го гледам само отвън. Сега обаче ще правим тур отвътре, заради моя приятел, който е почитател на футбола. Отидохме на касата. Почти нямаше хора и тъй като цената там е малко по-висока в сравнение с тази онлайн, купихме билетите онлайн от тук. Важаха за тура за след 10 мин, но ни пуснаха веднага. Вътре, докато се мотахме сред купите и наградите на отбора, служителка ни предложи първо да направим информативния тур, който скоро ще приключи, а после да се върнем за разглеждаме. Идеално 🙂 Включихме се в разглеждането към група. Реално няма гид в момента заради Covid, а хората просто минават един след друг през обозначен път, за да стигнат от вътрешността на стадиона до трибуните. Стадионът е доста стар и му личи. Моят приятел беше доста разочарован. Аз, както стана ясно, от футбол нищо не разбирам, но съм правила такъв тур на стадиона Маракана в Рио, който е далеч по-нов и разликата е огромна! В момента за съжаление сменяха тревата, та не можахме да го снимаме в най-добрия му вид. Щракнахме си и ние няколко снимки, но в повечето случаи с маска, защото служители на стадиона гледаха зорко:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стадионът отвън:

На изход от тура вече бях прегряла от жега и седнахме в първата сладкарница, която ни се изпречи. Освежихме се с онези сокове с лед в тях и хапнахме нещо сладко. Върнахме се набързо до хотела ни, Sunotel Club Central, да пийнем нещо на басейна горе, че с тая напрегната програма знаехме, че няма да ни остане време да останем горе за по-дълъг релакс. Там имаше сериозна посещаемост, другите гости на хотела мореха жегата по шезлонгите и в басейна. Хубаво нещо са хотелите с басейн на покрива, но при постоянното ни желание да видим всичко от дестинациите, рядко остава време за спокоен релакс. Нищо, преживяхме го някак и продължихме с нашата обиколка.

Отидохме да видим Casa Vicens – първата къща, която Гауди сътворява. Фасадата и е с богата орнаментика, ярки цветове и множество детайли. Много харесвам стила му и къщата, макар и негов пръв проект, за мен беше не по-малко впечатляваща от другите известни каси в Барселона. Вътре правят турове, но от това, което се виждаше отвън през прозорците, преценихме че не си заслужава входната такса и загубата на време. Служителката на входа ни каза, че вътре не е мебелирано, а да гледаме празни стаи, не ни беше интересно. Турът завършва с разглеждане на градината на къщата. Снимахме я отвън.

 

 

 

Хванахме автобуса и се качихме до Muhba Turó de la Rovira, за да видим Барселона от друг ъгъл. Пак имаше ходене по нанагорнището в жегата, но гледката си заслужава. Тук даже имаше повече хора в сравнение с Монтжуик. Местните явно обичат да идват тук да пафнат някоя цигарка или пък да излязат с някое момиче на романтична среща. Гледайки града от тук, ясно се откроява Саграда Фамилия:

 

 

 

 

 

 

Оказа се, че ни остава време за още две къщи на Гауди, които исках да покажа на моя приятел. Той, за съжаление се впечатлява повече от природа, отколкото от архитектура, но геният Гауди си е гений. Дори и за трети път, за мен беше приятно да видя Casa Mila (La Pedrera):

 

и casa Batillo, която с това осветление даже изглеждаше малко приказно причрачно:

 

Сега не сме влизали в касите, но при предното си идване в Барселона правих тур на Casa Mila отвътре и определено си заслужава. Особено като се качиш горе на покрива и видиш как Гауди е пресъздал комините през неговата призма.

След толкова ходене пеша из града, завършихме деня с вечеря в хубав ресторант. Избрахме си La Lolita, но резервирахме с 50% намаление през app-а The Fork. Отдавна исках да използвам приложението, но то основно съдържа ресторанти в Испания, Португалия и Франция, а скоро не бях ходила из тези държави. Удобното е, не само отстъпката, която е реална и е от цените в менюто, но и това, че може да видиш предварително цените на ресторантите, включени в приложението, защото иначе рядко ги има в сайтовете на съответните ресторанти. Резервацията става бързо и веднага получих потвърждение на и-мейла. На място ни посрещнаха и по наше желание ни настаниха във вътрешната част на ресторанта:

 

 

 

 

 

На масата имаше QR код – сканирахме го и така разгледахме менюто. Модерна работа 🙂  Храната беше вкусна, а ресторантът скоро почти се запълни с други клиенти. Опитахме паеля, панирани маслини, пилешка супа и салата. Всичко беше чудесно, единствено пилешката супа ме озадачи и не я изядох – в такъв формат до сега не я бях опитвала. Имаше основно бульон и пиле и вкусът не беше обичайният, с който сме свикнали. Но пък я сервираха ефектно в тенджера 🙂

 

Та така, завършихме предпоследния си ден от това пътуване спокойно, без да бързаме, в стилна обстановка.

 

Прибрахме се в хотела и приготвихме багажа, за да може утре преди финалното разглеждане на Барселона, да оставим раниците в хотела и да се върнем да ги вземем преди да отидем на летището.

 

Следва...

 

 

 

 

[jul]

Ехееее, къде ме върна 🙂 Преди (след дни ще станат) 16 години бяхме на сватбено пътешествие по същия маршрут. Принципно имаше план да завторим, но уви, битовизмите силно редуцират възможността за covid решения в последния момент 🤭

[Яничка]

Ден 6

 

Понеже предния ден отметнахме повечето набелязани неща из Барселона, днес не бързахме толкова.

Сутринта първо се отбихме до Саграда Фамилия, чието дострояване продължава да продължава 🙂 С времето все по-ясно си личи разликата между частта, строена по времето на Гауди и новата част, която в момента се прави. С тъга мога да отбележа, че старата част доста е почерняла и е загубила малко от красотата си. Поне това беше моето усещане. Но дори и така, това е приказно творение на Гауди, което всеки трябва да види поне веднъж.

Като съм идвала друг път, около базиликата е било пълно с туристи. Сега почти не се виждаха хора – благодарим ти коронка! 🙂

Пак заради Covid турове вътре в Саграда Фамилия не се правят всеки ден, а само събота и неделя. Повече инфо и резервация – тук.

Отправихме се към Парк Гюел. При предните ми идвания в града нямаше входна такса, но вече се плаща 10 €.  Билети взехме на път за парка от тук.

Трябва да призная, че пътуването без много планирания си има своето предимство. Преди коронавируса повечето неща ги резервирахме предварително, за да не свършат местата, а сега купихме билети минути преди да влезем.

 

Влязохме от горния вход, от който започва слизането надолу. Той не е интересен и с нищо не загатва какво е сътворил Гауди в парка. Но със спускането надолу се стига до пейките с мозайките и централния вход на парка – най-впечатляващите. Тук вече беше пълно с туристи! Явно всички бяха забравили за Covid и изведнъж се оказахме сред тълпи, които се снимаха в различни пози. Едвам успяхме да намерим свободна пейка с гледка към централния вход, за да усетим мястото и просто да му се радваме. Приключихме със съзерцаването и отстъпихме пейката на една възрастна двойка туристи, които много се зарадваха и веднага почнаха да се снимат там. Скоро времето ни за релакс в парка Гюел приключи, хванахме автобуса и отидохме да хапнем тапас близо до каса Батло. Най-накрая не бързаме за никъде! А и имаха коктейл Сан Франциско! Чудесно 🙂

И така в шеги и закачки стана време да ходим на летището. Взехме багажа от хотела и беж към El Prat. Полетът ни беше вечерен и трябваше да кацне в София в 22:30. На летището обаче Ryan ни зарадваха, че ще има закъснение. Ама само половин час 😞 То нито да вземеш нещо от Colibra, нито да се прибереш на време... Но пък за щастие закипя бурна организация при бординг, пилотът навакса закъснението и накрая кацнахме само десетина минути по-късно.

За финал можем само да си пожелаем следващите Covid пътувания – на нас и на останалите магеланци - да се случат 🙂 Амин!

[Stryper]

Много хубаво пътуване и много добре организирано за last minute. Поздравления!