Ситония 2020 - няколко щрихи и снимки

[natchobg]

Здравейте, 

 

Приключихме с двуседмичната ни почивка тази година на Ситония и ще споделя накратко впечатления и няколко снимки. 

 

Халкидики отдавна е зачеркнато от списъка ни с дестинации в Гърция, причините са ясни на четящите форума, но тази шантава година изведнъж, в последния момент, решихме да му дадем шанс и ако и където ни хареса, да останем. Предвид на ограниченията, тестовете, забраната за влизане на някои балкански субекти, очакванията ни бяха за една по-различна Халкидики 2020. 

 

Накратко, очакванията ни бяха оправдани и наистина се насладихме на Ситония почти по начина, по който я видяхме за първи път преди 20 години. Започнахме с късна нощувка в Неа Каликратиа, а на сутринта, неделя след Голяма Богородица, продължихме към Касандра. Лудница, трафикът беше брутален, добре че в обратната на нашата посока, Афитос, Пефкохори и на следващата сутрин единодушно решихме, че е крайно време да избягаме на Ситония.   

 

Намерихме настаняване във Ворвуру, заради любимия Професорски квартал и плажовете му. Кариди не беше празен, но присъствието беше предимно гръцко, което в случая беше почти приемливо. 

 

 

Когато глъчката ми идваше  в повече към обяд, взимах телефона и една кърпа и се разписвах на доста по малко посещаваните плажчета из квартала. 

 

 

 

 

 

За съжаление така и не стигнах до Фоки тази година, но нищо, оставих го за друг път. 

 

След няколко мързеливи и доволни дни, продължихме надолу към Сарти.

 

 

Имаме сантимент към това иначе доста семпло градче-селце. Перфектният плаж, на 100 м. от хотела,

 

 

разходките вечер до площадчето, хапване (изненадващо, има едно ново място, не лошо, а и цените и качеството на останалите, познати места, бяха абсолютно ок, предвид че се намираме на Халкидики). Нищо уау, но приятно, дори почти гръцко, лежерно. 

 

За плажовете, мислех, че знам почти всичко в радиус от 20 км, но ето че открих най-голямата изненада. Може би последният спиращ дъха наистина див плаж на Ситония, достъпен и по суша след 15 мин. ходене под изгарящо слънце по пътека, твърде тясна за мпс-та. 

 

 

 

Останалите плажчета на север и юг ги знам много добре и почти всеки следобед ги посещавах и се наслаждавах на спокойствието, дори и във втората половина на Август. 

 

 

В заключение отново ще кажа, че любимата Ситония не ни разочарова и ни позволи да й се порадваме като в онези първи, носталгични години, без ордите балканци, румънци, унгарци, без силно изразено комерс отношение от местния бизнес, само с красотата и хармонията й.