дневник Covid Нормандия – кратка, но много съдържателна

[Яничка]

На късмет ли, не знам, но и второто ни пътуване със самолет по време на Covid взе, че се получи. То със самолет си е тото – или ще ти отменят полета, защото няма достатъчно желаЮщи, или ще сложат карантина в последния момент, или ще са изобретателни и ще измислят нещо друго… С наближаването на нашите дати случаите с коронавирус във Франция рязко се покачиха, но за щастие това не се отрази на нашите планове. 🙂

 

Ден 1

 

И така, в петък вечер имаме късен полет с Wizz за Париж Бове. От авиокомпанията любезно са ни пратили да попълним формуляри за пътуване до Франция по време на коронавирус, които така и не ни поискаха никъде. Преди това отново сме си направили медицинска застраховка за пътуване, покриваща Covid-19 – пак в Евроинс.

Минаваме през лаунджа на нашия терминал 1 и срещаме знатни магеланци. Дъ-ра-бъ-ра с тях и идва време за качване в самолета. Мда, това пътуване започва приятно 🙂

Полетът беше пълен, всички сме с маски на борда. Пристигнахме на Т1 на Бове към 21:30 ч. и отидохме да вземем колата от sixt. Гишетата на рент-а-карите се намират извън терминала, на пешеходно разстояние. Ъпгрейднаха ни - вместо най-ниския клас ни дадоха следващия. Еми, обичаме ги тези ъпгрейди 🙂

 

Заради коронката бяхме резервирали само първата нощувка, а останалите само бяхме добавили в Wish list-ата и ги букнахме вече на място във Франция. Та късно вечерта пристигнахме в град Fecamp, който е много близо до Етрета, от където бяхме планирали да започне нашата програма. Та някъде към 1 ч. през нощта тамън бяхме по леглата, когато се задейства пожарната аларма 🙂 Излязохме да видим какво става –  алармата вие, а всичкото французин наизлязло пред стаите по долни гащи и се чуди какво да прави. Накрая звъннах на рецепция, където ме разпитаха от коя стая се обаждам и как ми е името (?!?!) и алармата магически спря. Явно някой беше запалил цигара и я беше активирал, но нас толкова ни се спеше, че повече не разсъждавахме и отново в леглото, защото утре ни очакваше чудесен ден 🙂

 

Следва...

[eloena]

Бързо пиши, че ми е важно 🙂

[Яничка]

Ден 2

 

Откакто има коронка, хотелите преобладаващо са без включена закуска. Ние и без друго сутринта нямахме време. Взехме по едни френски кроасани и отпрашихме към Етрета. Градчето с едноименните скали на брега на Атлантическия океан беше само на 30 мин. от хотела ни във Fecamp. Там, където плащахме тол такси, ни направи впечатление, че само Revolut мина, други български карти – не. Оставихме колата на паркинг, близо до скалите. Плаща се на автомат – пак само Revolut мина. За 10 часа платихме 5 €. Слиза се надолу по улицата, за да се стигне до скалите, но не се върви по нея, а успоредно на пътя има обособена пътечка. Първо тръгнахме към градините Етрета, но междувременно взеха да се откриват гледки към плажа и скалите от другата страна и се отплеснахме:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оставихме градините за после и тръгнахме по скалите в посока църквичката Notre Dame de la Gard. Макар и Covid период, тук си има туристи. Представям си какво е, когато няма коронавирус…

 

 

 

След като си направихме доста приятна и продължителна разходка от тази страна, се отправихме към градините Les Jardins d’Etretat, които са много близо до църквичката. На входа им има каса – плаща се кеш или с карта. Билетът е 9.50 €. Градините, дело на ланшафтния архитект Александър Гривко, са спечелили една от най-престижните европейски награди European Garden Award. Наистина са нещо по-различно от обичайните градини, които сме виждали по света – най-вече заради скулптурите:

 

 

 

 

 

 

Ето го и Клод Моне, който обичал да рисува залезите тук:

 

 

Иначе градините са малки по размер, разглеждат се бързо, но се улисахме в снимане, а и трудно

си ги разделихме с останалите посетители, докато си ги наснимаме само за нас, без други хора в кадър. От тук също има гледка към скалите:

 

 

Стана обедно време, затова слязохме до града да потърсим къде да седнем да хапнем. Пред повечето ресторантчета имаше опашка, беше около13 ч. На открито беше доста духовито, затова се радвам, че си намерихме място на закрито. Аз опитах тукашните палачинки Crêpes – с шунка и гъби. Доста са големи, иначе вкусът им не е някакъв запомнящ се:

 

 

Вече заредени и отпочинали, се върнахме към скалите Етрета, но вече ги гледахме от другата страна, където са още по-впечатляващи.

 

 

 

 

 

Тук е Иглата, висока 70 м., която се издига самотно в океана:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А може да се наблюдават и така:

 

 

На път за чукарите видяхме плажа. Въпреки хладното време си имаше хора, които лежаха по пясъка, а видяхме и трима моржа, които влязоха във водата. Смахнати хора 🙂

По скалите е пълно с туристи. Всички носехме маски, въпреки че всеки ги носеше както му е удобно. По едно време видяхме полицаи да спират и да правят забележка на човек, който беше без маска, но като цяло никъде във Франция не усетих напрежение.

 

 

Следва…

 

 

 

[Яничка]

Тази вечер бяхме на лазерно шоу в Руан и ни чакаше час и половина път, за да стигнем на време. Първо минахме през хотела и оставихме колата на паркинга отпред. Много удобен открит паркинг. От хотелската стая си имахме приятна гледка:

 

Шоуто, при което се осветява катедралата Notre Dame de Rouen, започваше в 21:30 ч. За разписанието следяхме тук.

Замотахме се малко в хотела и за малко да закъснеем. По-късно разбрахме, че заради Covid делят посетителите на две групи и правят шоуто 2 пъти, всяко с продължителност 25 мин. Представлението е безплатно и всяка година темата му е различна. На площада имаше доста хора, всички с маски. Впечатляващо е – звук и картина, при това за картината доста са се постарали:

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

 

[Яничка]

Ден 3

 

Хапваме сутринта и се отправяме към Deauville – курортно градче на брега на Атлантика, притегателно място за кинозвезди, идващи на Филмовия фестивал. Мястото е много приятно за час-два разходка. Заведенията – много скъпи, щото нали тук идват кинозвезди. Не ги уважихме 🙂 . Оставихме колата на паркинг в района на плажа и платихме на автомата там. Първа спирка – крайбрежната алея Promenade de Planche и плажа на Довил, защото тук са кабинките с имена на актьори и режисьори. Кабинките се отдават под наем за преобличане преди плажа, но доколкото видях в „Орел и решка“, могат да се наемат минимум за месец и цената им беше от рода на над 200 €, а от вътре не са кой знае какво.

 

 

Плажната ивица е широка и равна. Времето не беше като за плаж, леко ръмеше, та и нямаше плажуващи:

 

 

Тръгнахме към казиното Barriere de Deauville, красива сграда:

 

 

На път за там ни спряха и ни направиха забележка да си сложим маските и двамата. Зачудихме се защо пък е толкова важно и минути след това се озовахме пред червения килим, където имаше няколко фотографа и малка публика. Оказа се, че е започнал кинофестивалът в Довил и скоро по червения килим почнаха да минават участниците във фестивала. Бърза справка в интернет и разбрахме, че, о, самият Майкъл Дъглас е открил тазгодишния фестивал в петък вечер! Значи Майкъл Дъглас все още е тук някъде из улиците на града или все още си спи комфортно в луксозната хотелска стая, защото беше към 11 ч. 🙂  Така и не разпознахме нито едно celebrity, защото всички бяха с маски, но минавайки покрай нас, ни махаха 🙂

 

 

Разгледахме Довил – много сладко градче, със сладки къщички:

 

 

 

Вила Страсбург:

 

Днес ни беше денят, посветен на Мон Сен Мишел. Легендата за острова е свързана с Архангел Михаил, който се явил на един епископ и по негова заръка на това място била построена малка църква. Интересното е, че абатството е построено на остров и при отлив океанът се отдръпва с 11 км. Тогава много туристи ходят из пясъчното дъно. Видяхме ги, на групички джапаха в калта и от време на време спираха, за да им разкаже нещо гидът. Справка в интернет и о, за този "невероятен" тур взимат по 12€! Изобретателни са местните, няма спор 🙂

 

За да стигнеш до Мон Сен Мишел, трябва да оставиш колата на големия паркинг, който е на 2,5 км. от острова. Дали ще паркираш за 1 час или за повече, цената е една и съща – в нашия случай 14,20€  за 24 часа, защото до края на септември е висок сезон.  Има и вечерна тарифа - 4,60€ от 19 ч. до 1 ч.

На входа на паркинга машинката дава талонче, с което после се плаща на тези автомати:

Те се намират след паркингите, в близост до мястото, от където тръгват шатълите за Мон Сен Мишел. Точно при автоматите има чисти тоалетни, които е препоръчително да се посетят, защото после на острова има само една, за която четох, че е мръсна.

Така изглеждат автобусчетата:

И така, качихме се на шатълите и за няколко минути бяхме пред портата на Мон Сен Мишел. Шатълите са безплатни и са на често – на всеки 10-15 мин. Първият автобус  е в 08:30 ч., последният –  в 0 ч. Сега заради Covid пътуваха с по-малко пътници, но пак не сме се забавили, бързо пристигнахме.

Първа гледка към Мон Сен Мишел:

 

 

Мястото е магическо, но и страшно туристическо. Четох, че е второто по посещаемост във Франция, сред Париж. И наистина, дори сега по време на коронавирус, тук имаше много хора – основно французи, но чухме и българска реч.

Мост свързва острова със сушата, но допускам, че при прилив част от моста е във водата, защото в началото си той е в ниското:

 

За да влезеш на острова няма такса. Изкачването до манастира и църквата на върха започва от вход през крепостна стена и живописна и стръмна каменна улица със средновековни къщи, чийто партерни етажи са населени със сувенирни магазинчета, кафенета и ресторанти. Добре е да си носите удобни обувки, защото има доста стълби.

В самото абатство нямахме желание да влизаме, но който иска – входът е 9€ в момента. Четох, че има големи опашки за влизане там. Сега хората бяха по-малко, но пак имаше доста желаещи да влязат. За тези, които искат да разгледат абатството отвътре – четох, че ако не си си купил билет предварително онлайн, трябва да чакаш на опашката. А ако имаш билет, закупен по-рано, те пускат само за часа, посочен на билета. Дали е така – не мога да потвърдя. Билети се купуват онлайн от тук.

От любопитство проверих 2-3 дни преди деня на нашето посещение - имаше билети, ако се купят от днес за следващия ден. Така че това е вариант – може да се купят, когато вече имате представа в колко часа ще сте там и само ги показвате от смартфона.

Пожарната на абатството – високопроходима:

 

Из острова:

 

 

Бяхме оставили посещението на Мон Сен Мишел за следобед, защото искахме да изчакаме залеза. Той беше в 20:30 ч. Хапнахме, обикаляхме из района, но все още имахме 3 часа до залеза. Отидохме в полето и там от тръстиката си набелязахме място за снимки. Все още беше отлив и беше сухо в полето, но на места имаше кални участъци.

Три часа трудно се запълват – приехме промяната на полета на връщане на Wizz Air, чекирахме се за обратния полет, писахме из форума, моят приятел се обади да честити рожден ден, но 3 часа са си три 3 часа, не минават бързо 🙂 Пробвахме да видим от къде е по-фотогенично мястото – ако отидеш от дясно на моста, се хваща Мон Сен Мишел без места. Ако преминеш от лявата страна на маста, и той влиза в кадъра и също се получават интересни снимки:

 

 

 

Накрая бяхме възнаградени със залез, но не толкова красив, колкото се надявахме. Нищо, до сега не бях седяла в тръстиката в очакване на гледка, беше си ново преживяване за мен 🙂 На връщане към паркинга нарочно не взехме шатъла – искахме да вървим пеша. Отне ни около 25 - 30 мин. Беше се стъмнило и на паркинга имаше само още 2-3 коли, освен нашата.

Доволни от деня, се отправихме към мястото на днешната ни нощувка. Резервирахме я предния ден и като пристигнахме, се оказа, че резервацията и плащането още не са отразени в системата. Поразправяхме се малко на рецепция, но бързо ни настаниха 🙂

Следва…

 

 

 

[AlexandraKo]

Преди години достъпът до МСМ беше по една дига и като имаше прилив, оставаше под водата:

 

 

През 2014 направиха мост с височина 12 метра и вече островът не е откъснат от сушата, дори, по време на приливите.

 

 

Някъде четох, че само два пъти в годината имало много високи приливи, та заливали и моста.

 

Снимките са от нета, че не ми се рови из моите:))))

 

 

[Яничка]

Ден 4

 

Тъй като довечера трябваше да върнем колата, се оглеждахме за бензиностанции. Цената за бензин SP95 / Е10 се оказа най-ниска в Pont-Audemer - 1,30 евро/литър. Заредихме тук.

За днес сме замислили Le Bec-Hellouin – малко китно местенце с хубави къщички. Наскоро четох, че е избрано за едно от най-красиво селце във Франция. Като пристигнахме, селото още спеше, тук-таме се виждаше някой заблуден жител. Разгледахме го за половин час. Много е приятно, но е доста малко:

 

 

 

 

 

 

 

Бяхме оставили колата на паркинг пред хотела в селцето. Нямаше автомат за паркиране, не сме плащали. От тук имахме по-малко от час до Руан. Днес искахме да го разгледаме на спокойствие, защото онзи ден бяхме дошли специално, за да хванем лазерното шоу вечерта. Руан е по-голям град, но се разглежда пешеходно. Трябваше да оставим колата някъде. Моят приятел беше намерил паркинг в центъра на Руан, точно до катедралата Жана Д`арк. Още сутринта нямаше много свободни места, а към края на деня, когато се върнахме да вземем колата, беше пълно с коли.  За 6 ч. 30 мин. платихме  9,90 евро. Плаща се на излизане на автоматите по стълбите, не приемат български карти, само Revolut мина. Паркингът е много удобен – от тук може да почне разходката ви из града, а наоколо има кафенета и заведения.

Първото нещо, което видяхме, беше катедралата Жана Д’Арк. Отвън архитектурата и е интересна, а отвътре също си струва да се види. По това време – някъде 11 – 11:30 ч. – все още беше затворена, но привечер, като се връщахме, я бяха отворили и успяхме да я разгледаме. Хареса ни:

 

 

 

 

Около нея обаче не изглежда много поддържано. Очаквах повече грижи да полагат за такава знакова сграда. Тъй като катедралата е посветена на Жана Д’Арк, на мястото, където е била кладата, сега има малка табелка и огромен  кръст.

Няколко крачки встрани и излизаме на централния площад на Руан с шарени къщички и заведения:

 

От тук бързо стигнахме до Gros-Horloge - часовникът емблема на града. Интересното за него е, че е само с една стрелка. Така са измервали времето едно време, минутите не са били от значение. Какви времена са били - а сега цепим секундата и все бързаме за някъде... Бях гледала снимки на часовника, но на живо е наистина впечатляващ.

 

 

Точно до него е кулата, от която има хубава гледка над града. Бях решила да се изкачим по тесните стълбички до горе, но на място ни посрещна табела, че в кулата може да се влиза всеки ден без понеделник. Не беше голяма загуба, качвали сме се и на други подобни кули, здраве да е.

Замотахме се из стария град, без да бързаме – тук има доста от онези half-timbered houses, каквито има в Елзас и в Германия, но тези в Руан признавам, не са толкова впечатляващи:

 

 

 

 

 

 

 

Стигнахме и до Съдебната палата (Palais de Justice), считана за най-красивата сграда в града:

Лежерно и без да бързаме се отправихме към река Сена за една спокойна разходка. Районът около нея е направен за отдих и спорт – имаше игрище и алея за бягане. Някъде тук попаднахме на скулптури, които в момента почистваха старателно, и аз си избрах да се снимам с най-знаковата за магеланци – тази на Фернанд де Магелан:

След толкова тичане и бързане да не пропуснем нещо да видим тези дни, днес имахме повече време. Затова си харесахме едно ресторантче на река Сена и направихме един двучасов обяд или вечеря може би 😉  Седнахме на открито - грееше слънце и се чувствахме прекрасно, макар и да ни беше последен ден от това чудесно пътуване.

 

Аз си поръчах характерната за Франция flammekueche. Моят приятел хапна също нещо местно, което много хареса, но не помня името му.

 

Полетът ни Бове – София на Wizz Air беше вечерен и това ни даде възможност така спокойно да разгледаме Руан. Натоварихме се на колата и след час и 30 мин. бяхме на летището. Оставихме ситроена на същия паркинг на Т1, от който го бяхме взели. Появи се служител на sixt и взе ключовете.

Париж Бове е малко летище, няма lounge, изчакахме полета на гейта, заедно с останалите пътници, които в преобладаващата си част бяха мургави сънародници. Самолетът отново беше пълен, с моя приятел бяхме на различни редове, но след излитане видях, че последният ред е празен и помолих стюардесата да се преместим там заедно. Така успяхме да дремнем малко, защото кацането беше в 01:35 ч. през нощта.

Надявам се пътеписът да е полезен и за други, запътили се към тези красиви места. Районът си заслужава. Може да се направи за няколко дни или за по-дълго, съчетано със замъците по Лоара, както са правили други съфорумци.

 

[Bellaero]

Страхотна разходка!

[jorocontrola]

Ами в Нормандия за 3 дни колкото да се каже, че сме минали или за 2 седмици с Бретан.

Местата за посещение са толкова много, че трудно може да се направи пълен списък (или поне моя е много дълъг).

Аз лично Лоара бих го оставил за отделно посещение.

Относно коментара ти за проблемите при плащанията - отказва ти всякакви БГ карти или само дебитните?

Защото при мен често не минават дебитните, а кредитните от ДСК и Уникредит за ОК.

Но това съм го забелязъл и в Германия - "липса на дебит" и не може да се плати ...

[Яничка]

преди 11 часа, jorocontrola каза:

Ами в Нормандия за 3 дни колкото да се каже, че сме минали или за 2 седмици с Бретан.

Местата за посещение са толкова много, че трудно може да се направи пълен списък (или поне моя е много дълъг).

Аз лично Лоара бих го оставил за отделно посещение.

Относно коментара ти за проблемите при плащанията - отказва ти всякакви БГ карти или само дебитните?

Защото при мен често не минават дебитните, а кредитните от ДСК и Уникредит за ОК.

Но това съм го забелязъл и в Германия - "липса на дебит" и не може да се плати ...

Всеки е свободен да си направи пътуването, както прецени, в зависимост от времето, с което разполага. За много хора 2 седмици за Европа са кощунство при наличието на ограничени дни отпуск и повечето време, необходимо за далечни дестинации.

Относно неприемането на български карти - ако говорех за дебитни, щях да кажа изрично. Те по принцип често не се приемат в други държави. Кредитните кк на ДСК вече имат такса превалутиране. Не знам някой да ги ползва за плащания във валута, различна от лев.

[violeta]

На 9.09.2020 г. в 23:13, Яничка каза:

Пристигнахме на Т1 на Бове към 21:30 ч. и отидохме да вземем колата от sixt. Гишетата на рент-а-карите се намират извън терминала, на пешеходно разстояние. Ъпгрейднаха ни - вместо най-ниския клас ни дадоха следващия. Еми, обичаме ги тези ъпгрейди 🙂

 

 

Имаш ли спомен с този маршрут дали сте се вместили в mileage limit-а на sixt от 250 км/ден; дали сте доплатили за 350 км/ден или просто в момента, когато сте резервирали колата е имало опция за неограничен пробег? 

[Яничка]

Преди 1 час, violeta каза:

Имаш ли спомен с този маршрут дали сте се вместили в mileage limit-а на sixt от 250 км/ден; дали сте доплатили за 350 км/ден или просто в момента, когато сте резервирали колата е имало опция за неограничен пробег? 

900 км. навъртяхме, толкова е маршрутът по пътеписа. Колата е била без ограничение на пробега, сега проверихме. 

[violeta]

преди 10 часа, Яничка каза:

900 км. навъртяхме, толкова е маршрутът по пътеписа. Колата е била без ограничение на пробега, сега проверихме. 

А през кой сайт? Директно от sixt или друг? 

[Яничка]

преди 50 минути , violeta каза:

А през кой сайт? Директно от sixt или друг? 

Не, през Skyscanner, все от там 🙂