Обиколка на Пелопонес през септември 2020

[Shlosera]

преди 2 часа, harta каза:

Shlosera - до къде стигнахте? В пресата пише за затворени пътища, наводнени домове и коли. 

На 160 км от Арахова. Някакъв поток е излязъл от коритото си и е наводнил магистралата и сме спрели. Дойде пожарна, която вероятно нищо няма да може да направи :(

[ttelena]

преди 27 минути , Shlosera каза:

На 160 км от Арахова. Някакъв поток е излязъл от коритото си и е наводнил магистралата и сме спрели. Дойде пожарна, която вероятно нищо няма да може да направи 😞

Стискам ви палци всичко  да свърши  по -бързо

Четох че в неделя  урагана ще напусне района на Гърция .
Мислете за хубавите места които ви  очакват!!

И ние се чудим  какво да правим да изчакаме ли или утре да тръгнем обратно към дома

В момента сме в Монемвазия

днес валя следобяд но за кратко и слабо в момента не вали и  небето е ясно.

 

[Shlosera]

Ами не стигнахме до Арахова. Магистралата при Алмирос е затворена заради голяма локва и за това обърнахме наобратно. Поне намерихме едно доста прилично място за през нощта, въпреки протеста на щерката, която искаше да спим в колата 🙂 Утре ще преценим как да продължим пътя си, но Делфи определено ще бъде посетено друг път. Надявам се да изпълним останалата част от програмата поне. 
Положителното поне е, че хазяина влезе в положение и отменихме резервацията  без допълнителни такси в 10 вечерта. 
@ttelena, ако сте планирали още дни по добре си ги изкарайте до края. Времето се оправя така, че защо не.

[ttelena]

Дано имате шанс да продължите и да дойдете до Пелопонес.

В момента тук е мрачно и заваля.

Ние ще изчакаме на полуострова докато се нормализира обстановката  по магистралата  Атина  София.

Ако мога да помогна с нещо пиши.

[harta]

Започна да вали дъжд и в Атина и цялата Атика предолагам. Казват, че всичко ще мине до 17:00-18:00. Няма буря все още. В момента е един лек дъждец,

 

 

[Shlosera]

Пускам един доклад за пътуването до Източен Пелопонес. Надявам се да е полезен за всеки който планира пътуване до там.

 

18.09. Тръгнахме в петък следобед от Благоевград, след работа или по скоро по време на работа. Предимството да работиш от вкъщи и детето ни още да не ходи на училище е, че можем да разполагаме много по гъвкаво с времето си. Така натоварени в колата и в добро настроение към 15 часа вече бяхме излезли на пътя. На границата чакахме около 25 минути, като никой не пожела да погледне 100 левовите ни PCR тестове, както и QR кодовете, колкото и да се опитвах да ги покажа. До колкото разбирам, това означава, че ги проверяват на случаен принцип. 

Пътуването тръгна добре, обаче времето на юг от Солун се влоши доста, с много силен  дъжд и вятър, който току спираше и започваше. Всичко вървеше добре, докато не спряхме блокирани до едно градче Алмирос, където някаква река беше излязла от коритото и беше заляла магистралата тук. След около час чакане, успяхме да обърнем и сред целия хаос от коли, хора, дъжд спряхме да потърсим из Интернет някакво алтернативно място за спане. Намерихме хотел, настанихме се и решихме, след като преспим на сутринта да преценим какво да правим, въпреки протестите на щерката, която държеше да спим в колата. Междувременно автомобила започна да прави някакви номера, явно при стоене на място се е намокрил някъде си и при натискане на съединителя, вдигаше обороти до небето. Добре че в комбинация с натисната спирачка, оборотите се нормализираха, че трудно се маневрира на първа и задна, при 5000 оборота. На всичко отгоре получих чрез оповестителната система на мобилния оператор спешно съобщение, с което ни предупреждават да стоим на високите етажи в района. Попрегледах и новините, където пишеше малко страшни неща за ситуацията точно по нашия път. За късмет пък успяхме да отменим резервацията в Арахова, която трябваше да бъде нашата първа спирка и изходен пункт за разглеждане на Делфи. Ясно беше, че заради лошото време ще го пропуснем.

 

Времето по пътя.

 

19.09. Колата след като беше поизсъхнала на сутринта се беше оправила, както и междувременно прогнозирах, че ще се случи. Решихме да обърнем програмата, така че в този ден на лошо време да пътуваме максимално, стигайки до една от най - далечните точки, а именно Монемвасия. Намерихме студио в Romeo's House в Гефира, като искам да подчертая, че търсенето беше през букинг, а резервацията по телефона, където определено цените са по добри, на места над 30% по евтино. Междувременно минахме през Коринтския канал, където се отвори един прозорец от хубаво време, за да успеем да разгледаме на воля. От там до Монемвсасия обаче валя, за късмет с пристигането ни спря, но пък в самата Монемвасия духаше ужасяващо, отнасяйки в морето една от любимите ми шапки😞. Въпреки това направихме вечерна разходка. 

 

Коринтския канал

 

Монемвасия вечерта.

 

20.09. Продължихме с дневна разходка, при много слънчево време, но все пак така ветровито. Качихме се и на крепостта от където се отваря страхотна гледка. Първите впечатления, че Пелопонес е малко по различната Гърция, която познавам най - далеко до Солун и Халкидики. Следобеда продължихме към о. Елафонисос, където целта ни бяха плажовете. На ферибота, после настаняване в студио над селото насред маслинови дървета и със страхотна гледка, след което се отправихме директно към плажа Симос, където стояхме до тъмно. 

 

Момемвасия от високо

 

Плаж Симос

 

21.09. На сутринта продължихме към плаж Панагия, където на мястото на паркинга имаше една огромна локва. Самия плаж, е с бял пясък, а единствените посетители бяхме ние, като по едно време се появиха и други хора, които мога да изброя на пръстите на едната си ръка. Водата е кристална, а малко навътре се виждат и интересни шарени рибки, за любителите на плуването с маска и шнорхел. Решихме да се преместим на дългата страна на Симос, където водата и гледката са главозамайващи. Късния следобед се отправихме към ферибота и газ към Дросопиги - селце на 400мнв със само 9 жители, където бях уредил спане за три дни в една традиционна каменна вила с невероятна гледка към Лаконийския залив. По пътя минахме през Гитио където ядохме октоподи, каквито бяхме яли и на други места, така че освен разходката по крайбрежната улица, не бях особено впечатлен от кухнята. За да не бъде разбран погрешно, ресторанта в който вечеряхме беше на ниво, както и храната, а цените нормални, но това което ядохме не беше по различно от навсякъде в района. Най - на края към 10 вечерта успяхме да се доберем до къщата, до която последните 200 метра са доста каменисти.

 

Гитио

 

Гледката от терасата на къщата.

 

22.09. Направихме обиколка на Мани от източния бряг, като връщането беше по западния. Част от селата могат да бъдат игнорирани защото нещата започват да се повтарят и по малко изморително е ако човек се фокусира само върху някои. Порто Кайо, където обядвахме, достигайки го по път с невероятни гледки и остри завои. Ватия, Кита, Геролименас са някои от по впечатляващите места, но определено след като човек спре на едно две, след това нещата започват да се повтарят. Стигнахме и до най южната точка на континентална Европа Нос Матапан, което ни коства двучасов преход (отиване и връщане) по доста каменист маршрут, но определено си струваше усилието. Прибрахме се доста късно и не можахме да се възползваме от горещо препоръчаната ни таверна в селото с домашно приготвени гозби.

 

Порто Кайо

 

Нос Мапатан с морския фар.

 

Ватия

 

23.09. След уморителния предишен ден в Мани решихме да се го караме по лежерно - разходихме се до пещерата Дирос, която беше с много съкратен маршрут по реката, разходка из Ареополи, посетихме замъка в Кардамили, като за съжаление не успяхме да се качим на кулата защото я бяхме оставили за последно, а работното време свърши и я затвориха точно пред нас. На края завършихме с плаж в Ступа, който не е нищо особено, но пък за сметка на това по крайбрежната алея има много заведения. Така и не успяхме да стигнем отново до таверната в селото.

 

Пещера Дирос

 

Замъка в Кардамили

 

24.09. На този ден се запътихме към Навплио, като по пътя минахме през плажа Валтаки с основната забележителност - корабокрушението на кораба Димитрос. Посетихме също така Древна Спарта и Мистра, която определено си струваше. Честно казано, друг път не бих отделил време за Спарта, защото ако не си много, ама много запален по археологията, няма нищо останало от този период, когато е съществувал могъщия древен град държава. В Навплио пристигнахме към 6 минавайки по много красив път, на слизане с много завои. Студиото в което престояхме през следващите три дни беше единственото букнато през букинг.ком, защото цената беше доста по ниска от обявената по телефона. Веднага се впуснахме в разходка из стария град, който определено ще запомним, издигайки се в класацията ни за любими градове.

 

Корабокруширалия кораб Димитрос.

 

Мистра

 

25.09. Направихме доста подробна дневна разходка из стария град, като на връщане към апартамента, решихме да хапнем в една от кръчмите в близост, където обикновено може да се засекат само местни - оказа се добър избор, не толкова заради кухнята, която си беше със същото качество, а по скоро за цената, която не стигна и 20 евро за обед. Тук подчертавам, че пет годишната ни дъщеря яде от нашите ястия, защото не е от най - ящните деца. По рано сутринта пък хапнахме в близката пекарна, някакви вкусотии от типа баничка с боза (у нас). Следобеда се качихме на крепостта Паламиди, от която се разкрива прекрасна гледка към града и околността, а в късния следобед завършихме на плаж Karathonas, който въпреки че е с дълга плажна ивица, пак не ни впечатли особено много. Явно след о. Елафонисос нищо не може да ни хване окото. Важното е че намерихме време да се излежаваме на пясъка, да поиграем с детето и да поплуваме след интензивните обиколки. На тръгване претърпяхме малък инцидент, в който едно няколко месечно куче реши, че страха от кучета на дъщеря ни е знак за игра - заподскача около нея, докато горкото дете пищеше ужасено. Дойде собственичката извинявайки се, прибра кучето, успокоихме малката и по живо по здраво се прибрахме.

 

Навплио - стария град

 

Напвлио - крайбрежната алея

 

Гледка от крепостта Паламиди в Навплио

 

Залез от на плаж Karathonas

 

26.09. Този ден, като предпоследен решихме да го даваме по леко. Отидохме до Епидавъра, после се върнахме се в Навплио, където направихме обиколка около Спящия лъв и една интересна църква Благовещение, от която гледката към града беше добра. След кратка почивка и обяд завършихме с плаж в Толо. Заради деня на Европейското културно наследство, през уикенда 26-27.09, входовете на забележителностите Епидавър, Микена, Тиринт, Паламиди и още някои са безплатни.

 

Епидавъра - амфитеатъра

 

 

Спящия лъв в Навплио

 

27.09. Последен ден в който пътувахме директно към София. Минахме през Микена, след което се качихме на магистралата и към 10:30 вечерта си бяхме вкъщи. 

 

Лъвската порта - Микена.

 

Разходите за пътни такси са около 80 евро в двете посоки в зависимост от избрания маршрут. Например минаването покрай Атина може да се спести с по краткия с около 40 км маршрут през Тива, където освен магистрални такси се пести и гориво. Времето по навигация е пренебрежимо по кратко, но аз лично предпочитам да мина от там. Също така между Спарта и Навплио предпочетохме да пътуваме извън магистрала по много живописен път, който имаше завои само в последните 10-тина километра. Времетраенето е същото, но километрите са с около 12 по малко. 

 

Цени на горивото. Северна Гърция е осезаемо по скъпо отколкото на юг. Цената на магистралата е по правило по скъпа отколкото извън, а в градовете е най - ниска. Най ниската цена видяхме в Навплио, а на най - високата на около 50-60 км от границата с България, като разликата беше 36 цента.  При навлизане в Пелопонес цените стават по ниски, но колкото по на юг се пътува, се повишават с всеки изминал километър.

 

Относно настаняването. На нито едно от посочените места нямахме основни забележки, макар че сме претенциозни в разумни граници, въпреки че често ходим на палатка. Заради ограниченията за пътуване корона вируса, този сезон е много лесно да се намери място ден за ден, така че това ни позволи да променим програмата на 180 градуса, което се оказа по добрия начин. 

 

За 9-10 дни това е програма максимум за нашето семейство. Успяхме да обиколим източната част, като не сме се фокусирали на всяка забележителност, заради умората на сетивата, която прави така, че иначе интересни неща, не ти правят особено впечатление. Западната част по план трябва да я направим догодина, защото Пелопонес и областите в него, всяка една има свой собствен дух, който трябва задължително да се усети. 

[krasen_denev]

преди 47 минути , Shlosera каза:

Веднага се впуснахме в разходка из стария град, който определено ще запомним, издигайки се в класацията ни за любими градове.

Радвам се,че сте се прибрали живи и здрави.

Аз ти казах,за Нафплио,че е чуден град,а ти даже не бе предвидил време за него.Получило ти се е идеално.

Май не сте ходили до крепостта Бурци? От там гледката към града е много по-добра от колкото от Паламиди.😉

[Shlosera]

Крепостта Бурци беше в плановете, но за съжалени е в ремонт и тези дни беше затворена. Имаше опции да спим някъде в покрайнините на Навплио, но избора за престой в периферията на центъра се оказа много по добро решение.

Благодаря за съветите, които получих в темата, заради които успях да направя оптималната програма. 

Западен Пелопонес да ни очаква към края на май 🙂