дневник Из Елзас по време на пандемия

[Lindt]

От няколко години често поглеждам към Елзас - шарени къщи, Франция, вино, удобни билети. А и през есента - цветни гори, жълти лози, малко хора. И когато противоепидемичните мерки възпрепятстваха нашата ежегодна лятна планина, този път предвидена в Швейцария, започнахме да се чудим за каква дестинация да си сменим билетите от Райън. Не беше останало много от София, та избирах между декември до Мадрид и октомври до Баден Баден.

Няма да се впускам в подробности за терзанията дали да се откажем да пътуваме, да проверяваме ли предварително за хотели, транспорт и атракции.... Да се оставим ли на интуицията и планове в последния момент или ще изпуснем много? Но е наистина странно да се срещаш седмица след седмица с магеланци, ходили скоро там или традиционно влюбени в района, но да не ги разпитваш нищо за пътуването, за да не се пренавиеш, а пък то да пропадне накрая 🤪. Особеностите на 2020-2022 предполагам. 

Много се радвам, че отидохме! Създадохме си ново хоби тази година, намерихме си доста интересни занимания, виждахме се по-често с чудесни хора, но пътуването си е пътуване и нищо не може да го победи! 

[ECC]

Е,можеше поне Жижо да е с бели маратнки,но....

[master_of_germs]

С тия пасващи аутфити Жижо да не кандидатства за новия сър Антъни на форума 😲👏

 

Прескачай направо към бобъра, моля! 😎

[Lindt]

Дни преди тръгване, бяхме истински стреснати от възможността Германия да ни обяви за пристигащи от рисков район и да не можем да минем спокойно. @tch, извини се! А планирахме да се разнообразим пътуването с Хайделберг и последната ни нощувка да е в страната. Естествено, трудно е хем да правиш програма, хем да не гледаш нищо за пътуването, така че отпадането на това място не нарани сериозно чувствата ни 😇

 

Така или иначе  на тръгване имахме почти истинска петдневна програма: 

1 ден -  полет и абатство 

2 ден - селца

3 ден - замък и шоу с орли

4 ден още селца и Колмар

5 ден - Страсбург и полет

 

Е, ние тайничко бяхме предвидили да вмъкнем поне 2 прехода и разходка в Германия, защото луд умора няма 🙃

 

В комбинация от среса от немските решения за опасността ни, проклетата кола, която запазвахме в последния момент, струваше почти 600 лв за 98 часа. За 4 дни (96 часа) беше по-скъпа. Така де, идеше ми да зарежа плана и билетите ни до Баден Баден, да купя нови билети с уиз до Базел и да запазя кола за 300 лв от там. 

Въпреки натрупаните отрицателни чувства към Германия, в деня на тръгване все още не бяхме обявени за обществено опасни елементи. Преценихме си, че абатството ще отиде при замъка, а сряда следобед се посвещава на пътуване през Шварцвалд. 

 

На хартия пътуването през Германия не провокираше никакъв ентусиазъм в душите ни, но на практика не сме били в цивилизацията от 7 месеца и бяхме щастливи да сме пак в Европа 😉 Покрай пътя виждахме едни нощни чапли, множество големи и спокойни грабливи птици, китни селца, есенни цветове и зелени поляни. Ако имаше и отбивки, ние никога нямаше да стигнем до целта си.   

 

Но да се съсредоточа в историята - отклонихме се от пътя си и вместо директно да се посветим на Фрайбург, отидохме в Триберг. Уж набързо да видим най-високия водопад и най-големият часовник с кукувичка 😍 

При водопадите се обикаля с маска. И се плащат 6 евро вход. Но мястото е прелестно. И за пръв път наистина виждаме животните, което са изтипосани на табелките какво ще видим 🤔

 

Сокерица: 

 

Червена катерица-стрела: 

 

Отегчена гъска: 

 

Ето ги и водопадите, фотогенични са: 

Следващата част от плана бяха часовниците с кукувички. Обещанието беше за 1000 модела в един магазин, а и уличката изглеждаше примамливо: 

 

Нищо не си купихме, но и все още не бяхме виждали най-големия часовник с кукувичка, тежаща само 300 паунда. Трябваше да излиза да дефилира на всеки 30 минути, но явно истинското шоу е само на кръгъл час. Вие не сте свикнали с нецензурен език от мен, но да си кажа, че на половин час кукувичката излиза само да каже "Ку(р)" и докато се освестиш, се е прибрала. Мързеливо творение, ей! 

 

Виждате ли малкото петно пред часовника? Много смешно кученце беше, мислехме да го взимаме с нас 🙂

 

А да, за маските:

преди 10 минути , master_of_germs каза:

С тия пасващи аутфити Жижо да не кандидатства за новия сър Антъни на форума 😲👏

 

Прескачай направо към бобъра, моля! 😎

Мани, толкова беше разстроен, че не искам да си взема Salomon якето, за да сме си червенички 🤣 Да ходя във Франция с Jack Wolfskin, ужас и престъпление! Ама аз съм погледнала прогнозата и няма как да тръгна със сиво яке в мъглата 🤩. Утре ще пусна Страсбург и бобъра във фейсбук, пък дано ти се получи после по-лесно убеждаването за този град. 

[tch]

преди 53 минути , Lindt каза:

. @tch, извини се! 

Така е аз вдигнах тревога. Бяхме предминали прага, но защо решиха да не ни обявяват за "обществено опасни елементи" не знам. Надявам се не съм ви стресирал излишно.

 

преди 54 минути , Lindt каза:

Вие не сте свикнали с нецензурен език от мен, но да си кажа, че на половин час кукувичката излиза само да каже "Ку(р)" и докато се освестиш, се е прибрала.

Не разбирам за какъв нецензурен език говориш?! Kur е лечение на немски 🙂

[master_of_germs]

Да не ти разправям първия път в Шварцвалд, как се оцъклях всеки път, като чувах "Ку-ку(уу)р". Докато един екскурзовод не рече на английски "КуКу-Клок"... Ама прозвуча почти като "Ку-Клукс-Клан" с режещ немски акцент. 

 

...дето викаше Весо Парцала в един стар виц: "Идеше ми да 'зема един чехъл да я пухна един път по глъвътъ таз кукувичка... Да спре да са мандахерца онуй отдолу... Ма викам, шъ 'зема да го счупя, после пак аз тря'а го купя..."

[Lindt]

Пристигане в Колмар 

 

Унесени във водопади, часовници и подобни, въобще не бяхме отчели факта, че хората се нуждаят и от храна. А нямахме никакво време за търсене на заведение и сядане, защото ни чакаше път до Колмар и не искахме да караме домакина ни да си прекъсва вечерята.  Така че се снабдихме с бретцели, шварцвалдска шунка, бри и вино и потеглихме към Франция.  

Всъщност в средата на октомври се стъмва толкова рано, че и да бяхме по-експедитивни, пак нямаше да хванем Фрайбург по светло. Граничен контрол нямаше, нито някой, на който да предоставим декларации за влизане във Франция. Все пак се усещаше, че сме пристигнали в друга държава - имаше кръгово на всеки 2 км 🙂 

 

Домакинът ни беше много приятен човек, с правилно поставена маска. Въпреки това спазване на правилата, си спести доста време за обяснения къде мама да паркира колата и се качи той да я откара до правилното място. 

 

По план искахме да разделим нощувките и в събота да нощуваме в Страсбург, но апартаментът ни беше по-евтин за 4 вечери, отколкото за 3. Така излизаше, че ни плащат, за да останем още малко в Колмар, а ние приехме 🙃 След настаняването имахме време да направим бърза разходка до малката Венеция, удобно намираща се на съседната пряка от дома ни. Това са си удобствата на 2020 - можеш ден предварително да запазиш чудесен апартамент на централно място в Колмар, който да струва по-малко от апартамент в Хисаря например.

 

След бърза и вдъхновяваща разходка, се прибрахме да пийнем вино и да начертаем плана за следващия ден. Усещането отново да пътува човек беше страшно ободряващо

[Lindt]

Над Рибовиле 

 

Едни от най-популярните селца в района са Рибовиле, Риквир и Хунавир. Е, ние не бяхме сигурни кое с какво се е отличило сред всички останали в Елзас, но имахме цял ден да научим отговора. При това надявам се никой не очаква, че ще пропуснем да си направим крачките за деня. Бяхме сглобили кръгов маршрут от 14 км, за да не пропуснем случайно да заснемем някое лозе, къща, гледка или руини. 

А започнахме с Рибовиле, защото беше най-очевидно къде е безплатният паркинг. Като ходиш тотално неподготвен някъде, трябва да си измисляш абсурдни критерии, иначе няма да знаеш как да започнеш.

От няколко години убеждаваме мама, че трябва да си купи джип. Не за друго, ама живеем в България и половината ни крачки заедно са направени, защото сме спрели ниската кола 5 км преди планираното. На това пътуване обаче толкова си личеше, че не й е понятно какъв е размерът на колата и как се извършват  наглед прости маневри, които прави от 30 години с по-малки коли, че май предпочитаме да си ходим пеша. Така де, паркирането беше толкова комично, че минахме половината селце, преди да спрем да се смеем. 

Това е третият опит да вкара колата в очертанията и повярвайте ми, по-добър е от първият и вторият:  

 

 И докато не съм забравила, да споделя, че най-красивите есенни цветове видяхме при дърветата на паркингите.  Все едно е състезание - я, това е най-красивото дърво, отивам да паркирам под него и да блокирам всички снимки. 

 

Селото не е точно село по български разбирания. Даже днес четох за следната заплаха : в Западна Европа както си живееш в спокойно село, слушаш камбаните на църквата и си гледаш прасе, да се заселят мигранти, бягащи от война, за която не си чувал и докато се усетиш, да кажат, че църквата ги смущава, а прасето ти е обида и да останеш и без двете. Е, явно в този район на Франция отдавна са дошли бежанците, защото никакви животни не гледаха из селата.

 

Така де, бавно и спокойно се разходихме, някои въоръжени с кафе, за да поддържаме доброто им настроение. Зяпаме си ние витрини, цветя и шарени къщи и се наслаждаваме на живота. Но над Рибовиле се извисяваха два замъка. Е, как да не зареже човек всичките си планове и да се юрне по баира? 

 

 

Потегляме! Есента бавно настъпва, но всички листа си седят по местата. На първата снимка е училището, с чудесна гледка към лозята. Дечицата послушно си учат с маски. 

Нямаме най-великото време, но и така сме си щастливи да сме навън, да имаме гледка и всичко да е ново за нас. Даже и набрахме сърнели по пътеката по липса на боровинки. 

[ДиянаВ]

Страхотни есенни снимки, на които сте придали нотка от Вашето настроение🙂

 

За тези села и лозя пак го има нещото глобализация. Не можеш да кажеш ей това е лозето на бай Кольо/мосю Клод 🙂. Всички лозя са на големи фирми и дори и да има такива по наследство от поколения, фамилният елемент се е слял с корпоративния, даже е погълнат.

Така си мисля. @Роца ти ще знаеш по-добре от мен. Мога ли примерно да си купя половин декар лозе в Елзас и да си правя домашно вино за собствени нужди? 🙂

[chandni]

Много обичам Елзас и с удоволствие чета разказа ти и гледам снимките. 🙂

[Роца]

преди 1 час, ДиянаВ каза:

За тези села и лозя пак го има нещото глобализация. Не можеш да кажеш ей това е лозето на бай Кольо/мосю Клод 🙂. Всички лозя са на големи фирми и дори и да има такива по наследство от поколения, фамилният елемент се е слял с корпоративния, даже е погълнат.

Така си мисля. @Роца ти ще знаеш по-добре от мен. Мога ли примерно да си купя половин декар лозе в Елзас и да си правя домашно вино за собствени нужди? 🙂

Според мен, глобализацията е повече при шампанското (ама трябва да ида и там да обиколя лозята 😉) и вината, които се намират в супермаркетите. Но не съм запозната много подробно по въпроса. В много райони могат да се намерят и доста независими винопроизводители, които продължават семейната традиция. Аз съм споменавала за нашите приятели в Елзас. Покрай техния син се запознахме с един негов приятел, който започва да поема семейната винарна и даже прави свои асамблажи вино. Но техните вина се намират например само на място или по местните пазари, но не и в супера.

Та, в този ход на мисли, по принцип можеш да си купиш половин декар лозе (стига да намериш от кого 😉😂) и да си правиш вино. Виж, силен алкохол нямаш право да дестилираш 😂.

П.П. @Lindt, чета с интерес вашите елзаски скитания 😀.

[Lindt]

Към Риквир 

 

Толкова се замотахме покрай замъците и гъбобера, че ни стана ясно, че няма шанс в този ден да минем още 14 км и да разгледаме 2 села. А и бързах да седнем за обяд, че току виж повторим гладната терапия от предния ден, залисани с разни красоти. 

Добре облечени бяхме, така че се заинатих да седнем навън и да пробвам местното вино, пушейки си. Жижо отдавна е научил, че не бива да внася разум където говорят пороците ми, така че примирено се настани навън. Е, поглеждаше с копнеж към уютно седналите вътре и бъбрещи оживено туристи, ама не се оплакваше на глас. 

За наше учудване никой в заведението не ни отговаряше на английски на уточняващите въпроси, така че аз хубаво си получих тарт фламбе, но Жижо яде плато саламчета вместо очаквания чукрут 🤔  Виното много ни хареса, макар че хич не ни стопли.

Странно и непоследователно е в рамките на час да седнеш съзнателно навън, а после да си надуеш парното в колата и да не искаш да слезеш от нея. 

Избраното следващо място беше Хунавир 🙂  По-трудно се справихме с паркирането и направихме 2 кръгчета на селото, докато видим къде се намира издирвания паркинг. Беше изцяло празен и в близост до катедралата. Не намерихме никакви домати наоколо като предходни посетители, но и не снимахме църквата, кокетно надничаща сред лозите.  Явно наистина ми е било много студено, защото просто си нахлупих маска и качулка и заприпках директно по баира към следващото селце, опитвайки се да се преборя с вкочаняването. Дали заради тракането със зъби, дали заради нещо друго, но Хунавир най-малко ни допадна от всички посетени места и в този, и в следващите дни. 

За сметка на това обаче пътят към Риквир беше наистина красив. И изядох много грозде, което изобщо не смятам, че съм откраднала. А още предния ден се бях размрънкала, че подминаваме разкошни дървета с натежали клони с яркочервени ябълки, но все няма и няма отбивка в близост. Така че като намерихме не едно, а две такива дървета, бях на седмото небе. Най-съвършената ябълка ми я даде мама, но и другите ставаха 🙂

 

 

[Lindt]

Разходка из Риквир 

 

Не знам дали в нормални години това място не е претъпкано с туристи. Имаше изисквания за маски и на открито, но не и тълпи от хора. Но ни грабна още от влизането и с удоволствие го обиколихме два пъти, разглеждайки атрактивните табелки на ресторантите. Сивото небе не беше добър фон, така че им се наслаждавайте в другата тема 🙂

Една прекрасна дама изваждаше прясно изпечени бисквити и ги раздаваше на туристите, но нас ни достраша да се завреме в тълпата, за да хапнем и ние по една.

Няколко дни по-късно прочетохме, че тези искрящи цветове на къщите не са традиционите за района и са характерни за този век. Забелязвам, че старите градове на много места се реновират в ярки тонове, за да са по-атрактивни за туристите. А и за хората, които живеят там сигурно е по-приятно. Обаче пък всичко е с надута сатурация. На мен много ми харесва всичко да е шарено. Не е далеч моментът, в който ще търся несъзнателно бутон за увеличаване на яркостта, където и да отида. 

 

 

Всичко си имаше градчето - фонтан, кули, порти, гледки към лозите, ресторанти със звезди мишлен, дори няколко човека по улиците за цвят. Аз лично го подреждам сред най-любимите си места в Елзас. 

Това е приятел на Жижо, много добър съгледвач 🙂 Помогна ни  напълно безкористно да открием пътя към вкъщи 🙂 

 

[Lindt]

В петък ще се посветим на по-конкретни забележителности, а не на скитане из шарени градчета. За уикенда имаше доста по-прилична прогноза със слънчеви лъчи вместо мъгла и дъжд. Но пък предполагахме, че точно тогава спотайващи се тълпи ще изскочат от свърталищата си и ще се бутат в нас все едно сме на опашка в български супермаркет.

Ще си помислите, че е 2020 и опасенията ни от тълпи са напълно безпочвени, но започваше детската ваканция на французите и предполагахме, че все пак ще искат да се помотаят навън.  Така че направихме разумни компромиси - планинският ни преход да е в събота, а най-известният замък и прекрасното абатство в петък. 

 

Замък Хаут-Кьонигсберг

 

Хубаво нещо са замъците. Особено по-известните от тях. Не знаем как е в други години, но сега може да влезете да го разгледате само с предварително закупени билети онлайн. Пък ние до сутринта включително  бистрихме програмата си и предпочитахме да видим панорамни гледки, кули и стени пред интериора на замъка. Нищо, че е препоръчан и една от топ атракциите в района. Паркоместата са разчертани по пътя  нагоре и са в рамките на няколко километра. Ние спряхме отпред, защото имаше под 10 коли. Тези глупости ги пиша за посетилите преди Елзас, ако им е интересно да го съпоставят със своето посещение. Иначе в други години е ясно, че няма да има нищо общо с реалността нашето преживяване. 

Пътят към замъка започва прилично, постепенно издигащ се през гора. Но при пристигането не може да се каже, че успяхме да видим замъка  🙃

 

Всъщност краткия обход ни подсказа, че ако нямаш билетче, няма да видиш много от замъка. Той е издигнат на най-високата част на хълма и има стени, така че всички снимки в гугъл са от дрон - цък или от някоя кула вътре. Ние стигнахме до тази врата  ;) 

Върнахме се в колата и се зарових да проверявам съседния замък и Eagle park. Те обаче сериозно бяха намалили работните си дни и шоуто с грабливи птици се провеждаше само в сряда и през уикенда. Все пак си мисля, че би било интересно да се посети. За маймунската гора не съм сигурна. 

 

Следващите ни цели за деня бяха град Обернай и абатство Мон Сент Одиле. Вече си бяхме понаучили урока с високите мъгли и гледките и се отдадохме първо на градчето, да съберем малко красоти и да дадем шанс на времето да се оправи. 

 

 Обернай

 

Още от влизането и прелестната сладкарница много ни хареса това градче-село. Всъщност преди тръгване имахме опасения, че ще ни доскучае из селцата и направихме огромни усилия да намерим планински маршрути из този хълмист винарски район. За наш късмет изобщо не ни омръзнаха шарените улички, иначе с тези мъгли щеше да ни бъде трудно да се разнообразим. 

Нямам велики снимки от този ден, но

 

За днес си бяхме научили урока и седнахме да хапнем пайове вътре. Да не повярвате, но моят избор се оказа най-добър, кайсиевият тарт отзад. Жижо опита местния специалитет, което са някакви джанки. Винаги съм си мислела като отидем в Азия и почнем да пробваме ентусиазирано всякакви плодове, че алтернативата тук би била да продаваме на туристите джанки и шипки. Е, французите ги готвеха и продаваха във вид на пай за 4 евро напълно успешно 🤪.  

 

Малко преди да си тръгнем, видяхме и синагога. Невярвайки на късмета си, се запътихме към вратата. Май никога не сме успявали да влезем в такъв храм и наистина ми се искаше да разгледам. Още повече, че на това пътуване нямахме много късмет и с катедралите - обедна почивка, литургия, мерки срещу вируса. Но така де, и синагогата се оказа затворена.От яд не я и снимках 😉

Ще взема да посетя тази в София, да си попълня малко общата религиозна култура 🙂

[Lindt]

Алоооу, модераторчетата, къде ми е звездичката на темата 🤭? То само с лайкчета не може! 

[Lindt]

До абатството

 

По първоначален план щяхме да посветим още първия си следобед на абатство Мон Сент Одиле. Идеално се връзваше с пътя от Баден Баден до Колмар. А и наистина си заслужава половин ден, макар че няма да си проличи по нашия разказ. 

 

В това време, което ние уцелихме, на мен лично ми напомняше Аушвиц. Вярно е, че бяхме в края на лятото на това печално място, но поне веднъж мъглата в пътуванията ни се появи уместно.  

Пътят към абатството минава през разкошна гора, тук там с разни вилички, къмпинги и разхождащи се хора. Не е такава зашеметяваща гора като в  Триберг в Шварцвалд, по-млада е, но пак е много примамлива за разходки. Всъщност е много важно за нас да го отбележим - да има път за пешеходци, а не те да си делят асфалт и прахоляк с автомобилите не изисва много, имаше го навсякъде в този район. Отделно са се сетили преди повече от век да оставят дърветата покрай тези пътеки, в градовете и в част от горите, така че сега те са наистина внушителни и поне за нас изключително красива гледка 😍

Покрай спасяването на охлювите ме бяха набедили, че не обичам растения. Много ми стана смешно 🤣 Малко неща ме правят по-щастлива от това да съм заобиколена от зеленина и цветя. А на всички места разучавам внимателно какво точно вирее и си представям как изглежда в други сезони. В този регион много активно мислех за друг по-добър или поне сходен период за посещение и именно в абатството си отговорих на въпроса - аз бих го посетила в началото на юни, ако успея да хвана цъфтежа на вековните липи и кестените в гората. Ако не, ще се задоволя и с пищната зеленина. 

 

 

Наистина сме сигурни, че в ясен ден гледката ще е невероятна. А и как се е чучнало на тези скали абатство 🙂 Определено ни хареса повече от замъка 😉Помотахме се, влязохме, разгледахме, пощракахме, посмяхме се на мъглата, но наистина ни се стори по-добра идея да се спуснем към равнината и да видим дали в по-ниското ще успеем да видим нещо. Дори едно шато си избрахме за кратко разтъпкване. Оказа се във втора поредна гора с ядливи кестени, където хората отиват и си събират с торби за вкъщи. Не бях виждала такава организация и уж се оглеждах за някакви хлебчета и ястия с кестени, ама нищо не намерих. 

Страхотен замък с гледка си намерихме само за нас, но снимките са ужас 🙂

Остатъкът от деня посветихме на Колмар - хем в ниските части е шарено и не  проблем времето, хем щеше да е срамно 4 нощувки до малката Венеция и да не влезем в стария град. 

 

П.П. Получих звездичка,благодаря, дано никой мил човек не ми сее обидил! 

[Crazy Horse]

Еееееееее, супеееееееееееееееееееееер!👏🤗 Докарахте ми супер емоциони и ме пренесохте пак на това невероятно място с прекрасните ви снимки и впечатления! Браво сладури! Елзас е едно от най-най-най-любимите ми места не само в Европа, но и в света! Радвам се, че ви е харесало.

[Lindt]

 

Благодаря, @Crazy Horse, радвам се, че ти е уютно и приятно в дневничето ми 😉

На нас ни харесва на всяко място, където нещата са направени, за да доставят радост. Това казах на Фичо докато си пътувахме - трудно може да видиш нещо, което не ти харесва. Няма причина да си разочарован. Няма нужда да обясняваш какво би променил и подобрил ти самият.  Някой е помислил какво ще ти хареса, преди да си го направил ти. 

 

Колмар 

 

Мама не е така свикнала с Франция като нас. Все пак ние сме били веднъж повече там за дълъг уикенд около Ница🙃  И така де, тя много искаше да видим не толкова известните села, а с някакви олющени автентични къщи. Е, да де, ама ние си знаехме, че няма такива. И не намерихме. По тази причина надделях да се върнем по-рано и да видим поне стария град на Колмар в този ден, вместо да гледаме някое неизвестно село.

С колата бяхме видяли вече статуята на свободата, гарата, някой и друг дворец, квартал и кръгово. О, и на изхода на града стадото сърнички, ние се сближихме с тях - всеки ден на излизане и на връщане ги виждахме,но не намерихме къде да спрем да си ги снимаме. Обаче ние в градовете обичаме старата част и парковете. И трябваше да проверим дали Колмар се отличава от селцата, има ли хора, магазините различни ли са, има ли усещане за град. Не видях например галерии и особено изящни произведения на изкуството. Основно цветя и порцеланови декорации за дома. Без кой знае какви фонтани, статуи, декорации, кокетност. Доста земно, непретенциозно усещане ми остави този район на Европа. 

Тръгваме - това е мостът до нашия апартамент: 

 

Жижо активно преследва с апарата тази френска мацка поне 10 минути. Добре че беше на може би най-красивата уличка и не ни доскуча: 

Точно покрай най-неочакваната и красива част на канала, открихме нещо като хали с местни храни, напитки, зеленчуци. Хем наближаваше 6 и затваряха, хем пък и се здрачаваше скоро. Не можехме да вземем решение дали сме по-любопитни какви неща продават за вечеря или какви снимки ще станат на шарените къщи. В крайна сметка подредихме първо магазина, после снимките. И не сбъркахме! 3 парчета различни изключителни кишове се появиха в нашата кутийка с храна за вкъщи 🙂

 

Като за край на деня много се впечатлихме и от това как се осветяват някои сгради с цветен прожектор в определена форма. Не е изумително яко, но не го бяхме виждали другаде и много му се радвахме: 

 

 

[Lindt]

Сутрин в Егисхайм

 

В събота се събудихме рано, заредени с множество разнородни очаквания към деня. Абсолютно стройно си бяхме подредили деня като започнем със великолепното село с неразбираемо име Егисхайм, минем през чудесен и зареждащ планински преход Sentier Des Roches  и вечерта дори видим нощния пазач в Туркхайм.

Разбира се, програмата ни беше направена така, за да избегнем тълпите (хахах) и да се възползваме максимално от слънчевия ден.

Трябва да признаем обаче, че денят не беше никак слънчев и може би даже най-студения ни в Елзас 🤭 Поглеждайки подозрително взетите си дрехи, Жижо, пак дрехите, прогнозата, окуражително показваща 6 градуса, пак него, ме обзе прозрение, че аз някак трябва да се превърна в пръта в колелата на тази програма, за да не прекарам деня в тракане със зъби и настроение на осъден на смърт. 

 

След като всеки достигна до необходимите прозрения, беше време да закусим. Имахме си напълно годна за ползване кухня в апартамента и се възползвахме от нея. Основно да си печем тарт фламбе и да си режем франзелки и сирене, но важното е, че вършеше работа. Тук трябва да вметна, че ако си вземете киш от магазина, който да си готвите вкъщи, тоест полуфабрикат, не става за нищо. Поне според моя опит. Но при тарт фламбето положението е по-добро - съвсем същото си беше като в заведението. Е, може би просто не сме уцелили заведение, в което да пробваме, но аз спокойно мога да си закусвам това нещо всеки ден поне месец. Тук не закусвам, ама ако имах тарт фламбе и мюнстер, бих. 

 

И сега към Егисхайм. Да, всички села в Елзас си приличат. И да, всички са много хубави и имат шарени къщи и купища цветя. Но независимо кога ще изберете да отделите време на точно това селце, пак ще ви хареса. 

Първо площадът с катедралата е страшно красив. Второ къщите са по-нежно оцветени и някак изглеждат по-истински. Трето уличките са по-автентични, тесни и има дори табелки с информация на консумиран от нас език. С две думи бяхме удивително доволни от обиколката си. 

 

 

 

[Lindt]

Туркхайм

 

В края на разходката из Егисхайм, трябваше да се преразгледа програмата за остатъка от деня 🤔 Съботата хич не беше слънчева, тълпите изцяло липсваха и при пъплещата ниска облачност, хич не ни и трябваше да мръзнем из по-високите пътеки.

Това е урок №1 от Швейцария - колкото и да искаш, какъвто и оптимизъм да расте в гръдния ти кош, не си губи времето да се опитваш да се издигнеш над мъглата.  По-добре намери интересни обекти в низините, гмурни се под нея и трупай положителни впечатления. 

Така се насочихме към Туркхайм - очевидно не точно навреме за представлението на нощния пазач, но ни беше на път и си заслужаваше да проверим какво интересно може да намерим там. И определено си струваше! Още при минаване на портата открихме, че градчето не е като другите. Сега, връщайки се назад, ми звучи смешно да твърдя, че има цветя, за разлика от останалите, но на място се усещат все едно са много повече. И  наистина е страхотно селце, дори за стандартите на Елзас. 

Въпреки очарователните улички ни се струваше, че има малък шанс облачността да бъде пробита скоро и искахме да се възползваме да обиколим лозовите насаждения наоколо и да се насладим на гледките към градчето. В такива моменти винаги виждаме весело скачащи птички, но докато сменим обективите и те всичките изчезват - само един гарван се смили над нас и застана уж да позира, но светлината си беше лоша и това си е. След това масово отлитане от  посещавания от нас периметър, чакаме в готовност птиците да се върнат и не снимаме нищо по пътя си.

Но вие като отидете се огледайте и намерете пътечката, струва си половин час да се помотае човек отгоре, ние дори видяхме щъркели. А като избягат птиците, се налага да снимаме самолети. 

Накрая направихме още един тигел из Туркхайм, вече в слънчево време, колкото да се почудим как да снимаме срещу слънцето и за пореден път да изпуснем щъркелите, докато сменяме обективите 🙂 О, имаше все пак смисъл освен чисто визуалната ни наслада - купихме си вина от магазин Казино с капачка с винт. Не се сещаме да си носим тирбушон, а си е грехота да планираш пикник с гледка, но без вино. 

 

Някой знае ли защо около входа/изхода на повечето градове в района има статуя на Христос? И в немската част бяха навсякъде. @Роца, имаш ли идея? 

[Роца]

@Lindt, честно казано, намам представа за тези статуи. Знам, че има една голяма статуя на Христос, като закрилник на Елзас, издигната след Първата Световна война, но за другите не знам (и не съм се интересувала, признавам 😀).

Тюркхайм изглежда супер! Имам резервация за апартамент там след Коледа, да видим дали ще ни се отвори парашута 😉. 

[Lindt]

Кайзерсберг

 

Програмата придоби окончателни очертания около обяд - щяхме да отделим слънчевия следобед за мързелив пикник до замъка на Кайзерсберг и с гледка към шареното градче, да изпонаснимаме реката и когато сме готови, да се приберем в Колмар - Жижо да се види с негова колежка, а ние да пийнем вино преди да се стъмни и да видим града с пуснати светлини. 

Пропуските в планирането бяха пренебрежимо малки - по-скоро ръмеше, отколкото да ни пече, но гледката, лозите и замъка си бяха на ниво. И виното също! Много си е хубаво да пие човек вино по обяд, по-лесно се смее и вероятно е по-добра компания. Или не е, но се чувства така. А и козето бри беше великолепно. Навремето в района на Амалфи ни бяха станали подути и  много големи коремчетата от злоупотреба с прясно сирене, но от бри май няма странични ефекти и може спокойно човек да се тъпче от първия до последния ден 😍

От кулата, която енергично изкачихме, за да се стоплим и да се отърсим от опиянението, не се разкриваше забележителната гледка, която може да се очаква в ясен ден. Но пък ставаше. А в двора на крепостта се настаняват посетителите и гледат с помощта на очила в реално време какво се вижда от дрона, който лети наоколо. Готино е като замисъл, а вероятно и като преживяване, но ние не пробвахме. За другия път 🙂

 

От самото градче май очаквах повече гледки около реката, не само да я пресичаме, но не се оплаквам, шарено и приятно ни беше. А и даже си намерихме отворена катедрала, макар и не най-впечатляващата на света 

 

 

[Lindt]

И както си седя и гледам снимки вкъщи, чакайки да се разхлади достатъчно, за да отидем на разходка на Витоша без слънчев удар, внезапно ме обзема срам, че си дописвам само разказите за Швейцария. 

 

Няколко часа в Страсбург 

 

А Страсбург не е толкова различен от Швейцария и за съвсем кратко посещение ни е дарил с огромна радост - най-близки срещи с диви животни в това пътуване. Накарал ни е да мечтаем да живеем на място с чисти реки, зелени пространства, плуващи лебеди и нутрии. Припомнил ни е как изглежда добре планиран град от високо и даже как някога централните площади навсякъде бяха препълнени с хора. Изумил ни е с величествен храм.... 

 

Градът е доста по-различен от красивите селца и Колмар, с по-приглушени цветове и усещане за простор. Определено ни е интересно да се разходим из централната му част. За повече за съжаление нямаме време.

 

Катедралата на Страсбург е една от най-големите в Европа и дълги години е била и най-високата сграда в света. Постройката е толкова голяма, с толкова много детайли, че когато и да я зърнеш, трудно успяваш да отместиш поглед, всеки път виждаш нещо ново и различно. Ние и двамата обожаваме да влизаме в катедрали и винаги ни е интересно. 

За съжаление не успяваме да влезем и да разгледаме, защото е неделя и във времето между литургиите не успяват да приемат всички желаещи да я посетят/ковид мерки/. Най-лошото е, че няма да видим уникалния астрономически часовник и пропускаме шанса си най-сетне да убедим Жижо, че движенията на планетите и зодиака не са безмислен брътвеж 😀

 

За утешение се качваме на кулата. Първо ни взима дъха, а после компенсира усилията ни с изключителна гледка. Понеже отдавна не сме били на такова място ахкаме и се радваме колкото всички останали хора наоколо, нищо че градската среда не е сред топ интересите ни. 

 

Както повечето огромни постройки, и тази катедрала си има собствена гравитация, така че въпреки ограниченото си време, отиваме още веднъж при нея да се полюбуваме. Но след това вече е време да се сбогуваме със Страсбург, Франция, а после и Европа за много дълги месеци. Изпращат ни за последно сбогом цяла банда речни обитатели: