дневник Андора - моята Covid изненада

[Яничка]

Защо Covid изненада? Ми щото Андора въобще не беше планувана. Имахме билети до Португалия с прекачване през Барселона. Около 3 седмици преду пътуването Ryan Air ни изненадАха, че местят свързващия полет и лъснахме с 2 дни в Барселона на връщане. Чудехме се какво да ги правим, щото в Барселона не ни се ходеше пак и ей на, Андора е на 3 часа път с кола от летището. Подготовката ни беше минимална. Знаехме, че Андора е в Европа, но не и в ЕС, съответно изключихме интернета на телефоните, за да не ни изненадат мобилните оператори. Свалихме офлайн карти няколко дни преди да кацнем в Барселона, а така наречената програма направихме на летището в Порто, малко преди да излетим за Барселона (знам, че @master_of_germs е много по-подготвен с набелязани места и гледки, но аз си имам извинение и то се казва Cocid-19 🙂). Кола резервирахме също няколко дни по-рано. От Skyscannner излязоха няколко оферти, всички много евтини.  Уловката с колата е, че се плаща такса за излизане извън границите на Испания. Таксата успяхме да  намерим най-евтино за 18 Евро за 2 дни от Record Go Rent-a-car - малка фирма.

Знаехме, че Андора е шопинг и ски дестинация и няма кой знае колко популярни забележителности, затова отидохме там без очаквания. И как ми хареса само! Не че е нещо уникално, но е доста подценявана. А има чудесна природа. Месец октомври ни изненада приятно - хем беше зелено, хем дърветата вече бяха обагрени в есенни цветове и имаше чуден контраст. По пътя из страната често се залепях за прозореца на колата и гледах есенните краски. Но първо за влизането.

След кацане в Барселона на Т2 трябваше да идем на другия терминал - 1. Това го проспахме, защото бяхме спали точно 3 часа, заради ранния полет и късното ни прибиране и се сетихме, когато вече бяхме извън летището. Хванахме безплатния шатъл и стигнахме до Т1. Там обаче трябваше да идем на Arrivals, за да ни вземат с шатъл от рент-а-кар компанията. И се почна една безумна комуникация с испанските служители, които работейки на летище, не говорят и дума английски. Нали всички са в шок и ужас от ковид, не искат да ни пуснат да отидем на "Пристигащи". Пращат ни някъде на майната си да минем отдолу, но там е заключено. Върнахме се пак при тях. Пак не ни пускат, а и не си дават много зор да се разберем. Накрая хем още в началото им бяхме казали, че искаме да стигнем до рент-а-кар компаниите, взеха че вдЕнаха от втория път и единият служител ни пусна. Неговата колежка пък не беше разбрала и пак ни спря, но онзи и каза да ни остави да продължим. И така, стигнахме до заветното място, където почти веднага се появи бусчето на Record Go  и ни откара до мястото, от където взехме колата. Един Hyundai i10 бръмбъзък, идеален за нашите цели.

Всичко хубаво, ама аз съм гладна. Мисля си - по пътя ще спрем за храна. Да, ама по пътя минаваме през някакви забравени от бога населени места в Испания и няма отворени магазини или ресторанти. На първото по-нормално изглеждащо място спряхме и обиколих всичките магазини и ресторанти около центъра - всичко за ядене затворено! Накрая спряхме в някакъв голям хранителен магазин  в Испания, където очевидно се готвеха за края на света (Covid) и дори сандвич нямаше от къде да си купиш. На излизане от магазина ни посрещна някаква нечовешка миризма! Начи от Ковид може и да не умреш, ама от тази миризма падаш на място! Явно торяха нивите наоколо и на паркинга на хранителния магазин беше спрял голям камион. От него се носеше нечовешка смрад. После по пътя сума време не можа да се измирише колата. И не преувеличавам!

Границата Испания - Андора минахме бързо. Аз бях чела, че може да се сдобиеш със сувенирен печат, който го слагат на границата в полицията. Правих-струвах, ама не можах да се разбера с граничните власти и на отиване си останах без печат. Който иначе не е някакъв хубавец, изглежда така, но на мен много си ми харесва 🙂

 

 

Скоро след влизането в Андора ни направиха впечатление къщите. А аз много харесвам къщички и вече трудно се впечатлявам, защото покрай Елзас и Германия, където има чудесни цветни къщички, малко се пренаситих. Но в Андора къщите и хотелите ме грабнаха с еднаквия си стил, присъщ за страната. Поради това, че това е зимна дестинация, къщите са с някаква каменна изолация и това ми създаде едно чувство на....уют.

 

 

Да не забравя. Жителите на тази иначе малка страна са известни със своята "сиромашия". С други думи, живеят си луксозно хората.

 

Следва...

 

 

[Lindt]

Аз не разбрах - намерихте ли храна и да спирам ли да се притеснявам ? 

[Яничка]

И така, да не губим време, отправяме се към първата ни андорска спирка - Mirador roc del Quer. По пътя нагоре нямаше кой знае какъв трафик, спряхме да се порадваме на красотата и да се пофоткаме:

 

 

 

 

 

 

 

Бързо стигнахме до мирадора. Паркирахме малко преди него - имаше си разчертан паркинг. На място освен нас, имаше още 4-5-ма туриста. Входна такса няма. Гъмжеше от табели, че има коронавирус и да пазим дистанция. А мирадорото, ох, какво мирадоро!

 

 

 

 

 

 

 

Платформата е много издадена напред, а малка част от нея е с прозрачен под:

 

 

Поседяхме малко, порадвахме се на хубавите гледки и се отправихме към Estanys de Tristaina, които са на 2300 м. На 40 мин. път е от първата ни гледка. На място знаехме, че има лифт, но нямахме представа колко време ходене пеша е, ако не работи лифтът. Като пристигнахме наистина се оказа, че лифтът не работи. Но пък пътят нагоре за кола ни приближи доста. Питахме един местен от къде да подходим и той ни показа къде се виждат хората, които бяха тръгнали към езерата пеша. И така, облякохме се дебело, щото на високо е още по-хладно и на моменти доста духаше, и се отправихме по пътечката нагоре. На места беше доста кално и все си мислех, че ще се подхлъзна някъде и ще стана цялата в кал, но ми се размина. Повървяхме 30-40 мин. със спирането за снимане, защото наоколо е доста красиво, и трите езера започнаха да се показват пред нас.

 

 

 

 

 

 

 

 

Беше наваляло достатъчно сняг, за да затъваме на някои места. Отстрани на нас видяхме трима туристи с щеки, от които едната жена в един момент затъна доста и останалите и подаваха щеки, за да я издърпат. Не минахме по този път 🙂

Порадвахме се известно време на зимната приказка, посмяхме се как до преди няколко дни като част от същото пътуване сме били на плаж в Алгарве, а сега джапаме в снега и тръгнахме да се връщаме към колата. Беше време да се отправяме към хотела, но по пътя към него се отбихме и през църквата Església de Sant Martí de la Cortinada - на снимки преди това не ми изглеждаше нещо особено, но на място много ми допадна. Наоколо беше тихо и спокойно, бяхме само ние двамата.

 

 

За хотелите - не знам дали заради коронавируса или по принцип (нека се изкажат по-запознати с дестинацията), но хотелите бяха много евтини. За 40 Евро имаше приятни хотели в центъра и извън. Аз обаче много харесах едно хотелче, за което пишеше, че е в гората,  близо до езерото Lake Engolasters, и за крупната сума от 35 Евро резервирахме там. Друга особеност - паркингите в Андора са мамата си джаста! За хотелите с паркинг се доплаща между 10 и 18 Евро, ако ще го ползваш. Нашият хотел беше с евтин паркинг - само 10 Евро.

 

преди 14 минути , Lindt каза:

Аз не разбрах - намерихте ли храна и да спирам ли да се притеснявам ? 

О, да, по пътя минахме през друго забравено от бога място и от някаква пекарна взехме някакви много нестандартни, но вкусни пици. Толкова ни харесаха, че като се връщахме на другия ден, отново минахме през пекарната и пак се наплюскахме 🙂

[Яничка]

И така, тръгнали сме към хотела. Вече се е стъмнило, а светлините на столицата са под нас. На един от завоите не издържахме, оставихме колата отстрани на пътя и отидохме да видим града отгоре:

 

 

А отстрани на тази гледка едни бедняшки къщи, мани, мани. Представих си какво е да седнеш вечерта с чаша вино (а аз не пия вино 🙂 ) и да се наслаждаваш. Just like that. По пътя към колата пеша минахме точно покрай една такава сиромашка къща. Не се сдържах и надникнах вътре, защото светеше. От малкото, което видях, си личеше стила и вкуса на собствениците.

Пристигнахме в хотела. Собствениците се оказаха семейство руснаци. Не особено гостоприемни, но локацията на хотела за мен си остава топ. За сутринта предлагаха закуска, но така и не се съгласиха да ни я дадат по-рано или пък опакована за изпът, щот нямали такава практика и на сутринта аз пак гладувах известно време 🙂

На другия ден станахме, отворихме прозорците и пред нас беше гората. Ама чудно просто! 🙂 Натоварихме багажа в колата, защото в Андора бяхме точно за 2 дни, и освободихме хотела. Отидохме пеша до изкуственото езерот Lake Engolasters:

 

 

По пътя към езерото се разминахме със спортен тип, който тичаше...с маска. Така де, преди да ни види, си я беше свалил под носа, но като мина покрай нас си я вдигна.

Пак се порадвахме на столицата Andora la Vella, сгушена между Пиренеите:

 

 

Следва...

[Дани Магелани]

Поздравления! Предишният път се отказахте от идеята за Андора. Радвам се, че все пак я реализирахте!

[Яничка]

В момента, Дани Магелани каза:

Поздравления! Предишният път се отказахте от идеята за Андора. Радвам се, че сега я реализирахте!

Тогава имахме друга програма за реализиране. Но много ти благодаря, че ми подхвърли идеята, още от тогава обработвам почвата при моя приятел 🙂

[Яничка]

Вторият ден беше отреден за столицата - приятно градче, разглежда се пешеходно. В търсене на храна за ламята Спаска стигнахме до Centre Termolúdic Caldea - голям СПА комплекс с интересна архитектура. Спряхме на близка до него уличка, платихме за 20 мин. паркиране на автомата и отидохме да го видим:

 

 

Една от първоначалните идеи, четейки за Андора, беше да релаксираме няколко часа в басейна, но високата входна такса ни отказа. Това обаче не ми попречи да го обиколя от всики страни, гледайки жално, и да хвърлям злобни погледи на хората, които бяха в открития басейн. От водата се вдигаше пара, а навън температурите бяха доста ниски. Искам и ааааааааааааааааз 🙂

Из града паркирането е почти невъзможно, моят приятел беше набелязал един подземен паркинг - 1,80 Евро/час. Оставихме там колата и отидохме на Plaça del Poble - открита платфома на върха на административна сграда, достъпна за всички. Уж трябваше да има хубави гледки към града, но не беше направено така, че да може да се вижда. После от друго място имахме такава гледка:

 

 

Нищо, аз пък си намерих там пекарна и изядохме закуската на открито, с гледка към Пиренеите.  А от тук на метри се намира Sant Esteve Church:

 

 

 

 

Наблизо е Casa de la Vall - най-известната сграда в столицата. Построена е през 1580 година, а в момента в нея се помещава седалището на Генералния съвет на Андора:

 

 

От вътрешната страна са направили малко дворче:

 

 

Тръгнахме към главната улица да търсим магнити. Магазин за сувенири трудно се откриваше - ми то туристи няма 🙂 Нищо, с малко зор, намерихме това, което търсихме, даже в един от магазините на Parfois се сдобих с нова чанта. И така от магазин на магазин - все пак Андора е шопинг дестинация - се приближавахме към творбата на Салвадор Дали, която заема централно място в града:

 

 

Тук е и мостът на река Валира, а на място дори са направили стойка за смартфон с надпис да си направиш селфи. И ние тва направихме:

 

 

За обяд спряхме в едно ресторантче, което не изглеждаше особено обещаващо, едвам се разбрахме със сервитьора, даже ни донесоха първо нещо, което не бяхме поръчали, но накрая храната се оказа ужасно вкусна.

Дойде време да заредим гориво - преобладаващо бензинът е 1 евро/литър - и да поемем по 3-часовия път за летище Барселона.

На границата Андора - Испания направих последен опит да се сдобия със заветния печат. Първо пак ударих на камък, но накрая един от служителите ми посочи в коя сграда удрят печатите. Ние вече бяхме минали границата, но ни направиха път да направим обратен завой и отидох до Полицията. След малко излязох с широка усмивка и нов печат в паспорта 🙂 Моят приятел въобще не се вълнува от сувенирни печати и наблюдаваше всичко с лека насмешка, но сега аз си имам печат, а той - не 🙂

Пътят след границата минава през красиви гледки, продължихме да се наслаждаваме на Пиренеите, зеленината по тях и заснежените върхове. Въобще много приятен път, държи те буден. Отново минахме през онова място, където торят и отново усетихме познатата миризма. Този път обаче прозорците ги бяхме здраво залостили 🙂

Върнахме колата на рент-а-кар компанията. Служителката помоли моя приятел той да влезе и да даде контакт, за да провери дали е пълен резервоара, да не пипа тя волана - Ковид мерки... Накрая той и подаде ключа от колата и тя го забърса с дезинфекциращи мокри кърпички...

Всъщност забравих да спомена, че в Андора се носят маски на открито и закрито. Мен маските отдавна не ми пречат - ако те са задължителното условие да пътувам, then so be it. По принцип трябваше да ни оставят с шатъла на другия теринал, но ги помолихме да ни закарат до терминала на Ryan Air и те, понеже освен нас имаха само още двама клиента, ни оставиха точно, където искахме. На летището минахме през лаунджа на летище Барселона - за пореден път тази година се убеждавам, че този салон не си струва посещението, но все пак ми се искаше да създам малко работа на заспалите служители там. Последва бординг и късен полет Барселона - София. Самолет - пълен, както и всички полети до сега, откакто пътувам по време на коронавирус.

22:30 - Здравей, София 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Благодаря ти за споделянето! Подсети ме, че за РД на сър Антъни, мога да натъкмя  една СПА седмица в Калдея-та, та почнах  да дебна за пакети. Предния път,  спахме в хотела срещу СПА центъра и по половин ден си висяхме там:))))

[Роми]

И аз отново закопнях за там. А колко маратонки, обувчици и чантички си домъкнах....

[Яничка]

преди 1 час, AlexandraKo каза:

Благодаря ти за споделянето! Подсети ме, че за РД на сър Антъни, мога да натъкмя  една СПА седмица в Калдея-та, та почнах  да дебна за пакети. Предния път,  спахме в хотела срещу СПА центъра и по половин ден си висяхме там:))))

Ауууу, завидях му на Сър Антъни за тоя подарък 🙂

Преди 1 час, Роми каза:

И аз отново закопнях за там. А колко маратонки, обувчици и чантички си домъкнах....

И ние, за малкото време, което имахме, шопинг опциите много ни харесаха 🙂