Ела komşu седни, погледай как расте нара...

[giafil 3338]

-Няма да се качваме нагоре по хълма защото тия облаци които идват най-вероятно носят дъжд и горе няма къде да се скрием.

-Добре, на мен и без това театъра страшно ми харесва и искам да го разгледам по-добре.

 

 

Театъра е театъра на Лимира (Limyra).

И докато изкачвах стълбите, правех снимки и се наслаждавах на цялото величие на постройката, небето от тъмно синьо мина през лилавия цвят и рязко почерня. Прахта полетя заедно с найлони, листа и суха трева. Вятъра правеше опити да отвее камъните. Едрите капки за секунди се превърнаха във водопад от дъжд. В бързината да се скрием от бурята, мъжът ми влезна под арката в левия пародос на театъра, аз във възможно най-далечната част на десния, а помежду ни остана морето от вода което се изсипваше от небето. Обърнах се да го потърся и погледите ни се срещнаха, делеше ни една цяла орхестра. Усмивка грееше на лицето му.

- Видя ли, веднага си личи си кой е роден във Филипополис, инстинктивно избра правилният вход на гражданите. А аз пак при селяните отидох.

( В древногръцкият театър гражданите са влизали от десния вход, а селяните и чужденците отляво.)

Засмях се, но хич не ми беше весело защото имахме план да отидем и до Ариканда (Arycanda), но явно нямаше да се осъществи.

Нищо не ни оставаше освен да чакаме, изпробвайки акустиката на театъра, надвиквайки дъжда.

 

Стоях под арка на хиляди години в плен на времето и съвършенството.  

 

 Гледах как са подредени каменните блокове с изкусна точност. Мислите прескачаха от век на век. Колко житейски съдби, радости, победи, щастие, любов, човешка суета е минала от тук. За мъката и смъртта не исках да мисля…

 

 

 

 

 

Замислена , малко мокра и повече измръзнала, притихнах защото по шосето където дори колите бяха спрели да се движат, гордо в пороя крачеше човек. Сключил ръце отзад, отмерваше крачка след крачка бавно и достолепно, сякаш природата трябваше да се съобразява с него, а не той с нея. Видя мъжът ми и тутакси се отправи към него.

 

 

 

 Не беше минала и минута от срещата им и от другият край на театъра се разнесе силен смях. Мъжът ми не говори турски, разбира доста повече от мен защото е израснал в район където най-добрите приятели в детството му са били

български турци преди да се изселят в Турция. Може да брои и да поздравява, но чак пък такъв разговор с такава

веселба каквото се носеше, няма да е. Възрастният мъж едва ли говореше английски, но радостта от общуването им накара дъждът да спре и слънцето да се усмихне.

 

Започвам разказа за пътуването ни в Турция с тази случка защото хората които срещнахме бяха

невероятна благословия. Винаги в нужният момент се появяваше човек който да ни упъти, помогне, да даде точната информация, да си поговори с нас или просто да накара слънцето да изгрее отново…

 

Това е и причината да седна и да опиша пътуването ни в знак на благодарност за всички хора които

срещнахме и тази благодарност искаме да върнем като информация за онези които по една или друга причина не се престрашават да обикалят Турция или искат да посетят някое място и се чудят как да го направя.

Или просто ще научат за някое място което не са предполагали, че съществува и нашият разказ би ги вдъхновил да го включат в плановете си.

 

Планът: План нямаше колкото повече толкова по-добре.

Турция без план.

 

Рамката: Места свързани с човешко присъствие от хилядолетия.

Човекът-създател. Природата дотолкова доколкото е фон и красотата.

 

Времетраене: Неограничено, което в крайна сметка излезе 30 дена.

 

Хотели: Семейни да виждаме хората, да общуваме с тях и да знаем, че парите ни отиват директно в техния джоб.

 

Транспорт: Обществен и доста автостоп, плюс лодка която буквално ни спаси от едно място, което беше невероятно красиво, но аз не отчетох, че от там за да се измъкнем трябва доста стръмен преход около 3 часа, а след час щеше да се стъмни.

 

Тръгването: Автобус: 1.София-Хасково с Grup plus или Ардатур

                                         2. Хасково-Измир с Akbulut Turizm – тръгва 17 ч. пътуването е около 11 часа

                                             в зависимост от границата на Капикуле и ферибота на Галиполи.

                                             Ние пристигнахме в 4.20 сутринта в Измир.

                                             Цена: 55 лв еднопосочен билет.

                                         3. Измир-Чешме с Cesme Sayahat- първият автобус тръгва от автогарата в Измир в 7 ч сутринта.                                                         Цена 18 лири (тук слагам уговорката,

                                             че цените ще варират заради инфлацията)

 

Оказа се, че по време на епидемия някои автобуси се обявят, но изобщо не пътуват и така нашият строен план да хванем автобуса от Хасково за Измир в 17 ч. щеше да прeтърпи провал заради липса на превоз от София до Хасково.

Бяхме в 11ч. на автогара Сердика и време да стигнем до Хасково имаше достатъчно, но май нямаше с какво. Аз не бях отчела дребната подробност, че е петък и всички софийски пловдивчани бяха тръгнали

към Филибето така, че варианта първо до Пловдив и после до Хасково отпадна. В безизходицата ни се обадих

в офиса на Akbulut в Хасково и жената обясни, че ако хванем Арда тур в 13.30 ч той ще пристигне някъде към 17ч. и те просто ще задържат автобуса за да можем да го хванем. Запътихме се към офиса на Арда тур, чакаме отвън и слушаме как служителката която продава билети е толкова отровна към едно момче което иска да си купи билет, че мъжа ми вика:

- Влизай ти!!!! Ти ще се справиш в тая война.

Затаих дъх, издишах дълбоко, вдишах дълбоко, наместих маската и бях готова за атака.

Толкова ги мразя тези битки да накараш някой да си свърши работата за която взима пари, без да имаш усещането, че си участвал в Балканската война.

В същият момент телефона ми звънна. Пощадена бях.

Жената от офиса в Хасково  беше уговорила с Метро Туризъм да ни качат до Хасково с автобуса в 12 ч. за Истанбул. Оказа се, че не е практика, но ако някой закъса и има места в автобусите на Метро за Истанбул те продават билет до Капикуле  (цена-20лв.)  защото нямат право на превози в страната, но човек може да слезне в Хасково или в Пловдив.

Слънчево Хасково стана още по слънчево заради добротата и благостта на тази жена, която ни посрещна и която така и не попитах как се казва. Но ние пак ще пътуваме с тази фирма защото обслужването и загрижеността им ни трогна и спечели.

Пътуването мина неусетно. Дори ни се искаше да бяхме се забавили защото автогарите не са най-приятното място за чакане. Автобуса за Чешме тръгва от второто ниво на автогарата и ние взехме стоянката на прицел от съседното кафе с надежда, че може да има по ранен автобус, но уви тръгна си точно в 7ч.

 

Хотелите не сме ги резервирали предварително, набелязвахме няколко в Maps.Me и ги обикаляхме, макар че до обикаляне не се е стигало защото заради Covid-19 кризата хората бяха много склонни на отстъпки в цената и нямаше някой който да ни изтърве. Плащане в брой веднага ако искаш по-ниска цена от обявената това беше правилото. Основно плащахме 150TL на вечер, и на 2 места само по 200 TL. Като в цената влизаше и закуска.

 Дълго се чудех дали да давам информация за нашите хотели защото според мен избирането на хотел е нещо много индивидуално и това което за нас е ок за някой би било неприемливо.

За нас беше важно да е чисто, стаята да е с нормална големина, да има закуска, по възможност и тераса или двор където да простираме дрехите защото пътувахме с малко багаж и перяхме доста и да се стига лесно до автогарите за да не губим време.

Чешме

 

 

Градът е с много приятна атмосфера между гръцко наследство и турско гостоприемство. Лежерен, спокоен, бавен и лепкаво-сладък като следобедна баклава с турско кафе…

Чешме е удоволствието нищо да не правиш, да се припичаш на слънце като хилядите котки наоколо,

да измъркваш по малко от задоволство и да се радваш на лекият бриз който гали тялото

и допълва блаженството.

 

 

 

Чешме е основан от римляните най-вероятно заради стратегическото си място и удобното пристанище,

а в последствие откриват и  минералните извори в Илика. Плодородна земя, живописна природа,

прекрасни условия за живот. Многогодишни дървета мастика, лозя, анасон, сусам, артишок…

Сладолед с мастика е един от местните специалитети.

 

 

[giafil 3338]

 

Първото нещо което няма как да подминеш е крепостта на Чешме. Сроена по заповед на Баязид II върху останки от византийски и геноезки крепостни стени основно за да спре морски набези. В нея се помещава Археологическият музей на града.

Цена: 18 TL , работно време 8.30-17.30 , без почивни дни.

Крепостта е в Tentativ списък на UNESCO за 2020.

 

 

 

 

 

 

В близост до нея се намира добре запазен Кервансарай строен по заповед на Сюлейман Великолепни през 1529г. В момента сградата е бутиков хотел, добре възстановена със запазени османски мотиви.

 

 

 

Като си представиш как са влизали търговците с конете вътре…хубава сграда.

 

 

 

 

 

Малко по надолу по централната улица е гръцката църква Agyos Haralambos която турците са реставрирали, но е ползват само за културни мероприятия и галерия. Не можахме да влезнем защото беше затворена, но така и не разбрахме заради пандемията ли или заради изострената ситуацията между двете държави.

 

 

 

За сметка на това на гърба на църквата има баничарница с много вкусни закуски.

 

 

Района е владение на котарака Ибрахимчо, който първо изяде половин баничка, после бръкна с лапа в чашата чай, проведе някакъв разговор по мъжки с мъжа ми и накрая се опъна на масата за галене между ушите и започна да преде.

 

 

 

 

Първия пък когато чух за Чешме беше една картина на руския художник Иван Айвазовски която висеше в коридора на основното ми училище.

 

 

Огнена, героична и помня как тогава много исках да съм капитан на кораба от картината, е и сега понякога си искам, особено като видя големи контейнеровози😉 …

Платното всъщност изобразява една много славна морска битка на чест, достойнство и жертвоготовност.

На победата в тази битка е посветена средната бяла ивица на сините яки от униформата на  руските моряци.

 

Руски моряк остава без ръка и с простреляна друга в опит да плени турското знаме, накрая го отскубва със зъби.

 

От турска страна флота е командван от Капудан Паша Хасан Бей. Чийто паметник с домашния си любимец африкански лъв е поставен пред входа на крепостта и входа на Археологическият музей в Чешме. Човек с невероятна житейска история. Роден грузинец, православен, продаден в робство на един от пазарите за роби. Купува го търговец от Текирдаг и се грижи за него като собствен син. Обучение, стаж при пиратите в Алжир, африкански странствания, кампании в Египет.

 

 

Достоен за уважение Адмирал който поставя началото на Турската Морска Академия.

Губи с гръм и трясък битката при Чешме от руския флот начело с Адмирал Спиридов, очаква да бъде обезглавен в Константинопол, отивайки да занесе лошата вест, но султана има друга планове за него. Не само, че не го убива, но го прави и Велик Везир впоследствие. На 84 г ръководи отново турски флот в първите кампании на Руско-Турската война 1787-1792г.  Умира най-вероятно отровен 1790 г.

 

В близост до паметника му от друга страна на улицата е Туристическият информационен център. Ние винаги минаваме в градовете където има такива центрове защото много често от работещите там получаваме много ценна информация която няма как да е получим от интернет. Разписания на автобуси, забележителности струващи се да се видят, но не комерсиални или просто да разберем дали има концерти ли някакви събития във въпросният град. Жената която работеше в офиса в Чешме беше абсолютен професионалист в работата си. Голяма Благодарност. Благодарение на нея видяхме Ildir и Erythrai.

Ildir се намира на 25км от Чешме и е малко, много живописно село на брега на морето.

 

 

 

Срещу него е гръцкия остров Хиос. До Илдир стигнахме с маршрутка от Чешме, спират на главната улица на същата спирка където спират автобусите за Измир и Алачатъ. Разписанието им е на всеки четиридесет мин.

 

 

 

 

 

 

В горния край на селото се намира Erythrai има кафяви табели. И археологическите разкопки са буквално в градината на един човек, който продължава да е обработва. Няма такса вход и е свободно влизането.

 

 

 

 

Еритрея е бил един от дванадесетте полиса в Йонийската лига. Населяван от заселници от остров Крит според някой източници. По интересното тук е, че в светилището на Аполон е пророкувала Сибила.

Мраморна инкрустация на Еритрейската Сибила може да се

 види в катедралата в Сиена в Италия

рисувана е също и от Микеланджело в  Сикстинската капела.

 

 

Сибилите са оракули на които се доверявали всички слоеве от античното общество. Гадаели са бъдещето като са изпадали в екстаз под влияние на отвари, но не съзнавали смисъла на казаното и за това към тях били прикрепяни специални тълкуватели – херменевти които да обяснят казаното. На Еритрейската  Сибила се приписват пророчеството за идването на Исус Христос.

В един от нейните акростихове се съдържа думата “Ихтюс”- риба - тълкувано като

Исус Христос Теу  Юйос Сотер – Исус Христос Син Божи Спасител

А освен това рибата е един от най-ранните и основните символи в християнството. Предрекла е падането на Рим и още купища неща на Александър Македонски ама на него нещо не му харесали много та спестил някои неща, но те пак се случили ….

От храма на Аполон е останало само това:

 

 

 

Духът на Сибилата отдавна е излетял така, че за нас остана само красотата на мястото и една незабравима среща с професор по реставрация и археология от университета в Кападокия.

 

 

Седнали на театъра като някога в антични време, разговора ни тръгна от археология, мина през история, изкуство и религия и стигна до  политика защото като разбереш, че човека с който общуваш е от Нагорни Карабах, макар и напуснал Азербайджан преди 30 години няма как да не попиташ за ситуацията там. Жената беше с двете си деца, момчета на приблизителна възраст 18-20 г. и въпреки, че бяха родени в Турция тя беше настояла да научат освен азерски, турски, английски и руски. Това ни учуди много приятно защото ние споделяме същото мнение, че руския отваря много врати на места където няма шанс с друг език.

 

 

 

Не ни се тръгваше от това мистично място и тоя театър все още не разкопан и криещ вероятно много загадки. И сега когато гледам снимките от това място, въпреки че видяхме много антични театри този остава много специален и красив по своему. Загадъчен…

 

[bulpa 8379]

Супер интересни неща разказваш 🙂 

Очаквам продължение...

[jungfraujoch 15864]

@giafil,благодаря за интересния разказ и снимките!И аз очаквам продължение.

 

[juriwaro 1790]

преди 22 часа, giafil каза:

Сладолед с мастика е един от местните специалитети.

Обзалагам се, че се нарича ракълъ дондурма!

Поздравления за описанията.

[epetkov 5146]

преди 23 часа, giafil каза:

Жената от офиса в Хасково  беше уговорила с Метро Туризъм да ни качат до Хасково с автобуса в 12 ч. за Истанбул. Оказа се, че не е практика,

Напротив,  за информираните  е практика да ползват  "на черно"   автобусите на Метро  за превоз между два български града.  За черноморието често се ползва вечерния автобус Варна- Истанбул  за отсечката Варна-Бургас.  Варна 21:30 --> Бургас 23:30, защото последния бус от Варна е  в 18:00ч,  също Варна 04:30--> Силистра  08:00.  Метро са удобни и за  Пловдив - > София. От Пловдив по разписание има в 03:00ч и 04:00ч. именно последните два автобуса покриват  нощната дупка  от липсата на влакове и автобуси за Пловдив-София.

[jul 8756]

Чакам продължение...... 🙂

[giafil 3338]

@epetkov ние не бяхме от информираните. 😉 Благодаря за информацията...

[marycap 8511]

преди 5 часа, juriwaro каза:

На 4.11.2020 г. в 15:41, giafil каза:

Сладолед с мастика е един от местните специалитети.

Обзалагам се, че се нарича ракълъ дондурма!

Поздравления за описанията.

Мастика (мастиха) е смола от едноименното дърво, която се ползва за подправка, за дъвка, за лекарства и е емблемата на съседния остров Хиос  (където расте предимно), заедно с прочутото  Узо с мастиха Хиос. Така, че сладоледът е мастика дондурма. 🙂

[giafil 3338]

Маршрутката за Чешме тръгва от центъра на селото, но тъй като мястото е тясно маршрутките се изчакват, т.е едната пристига и тогава тръгва другата. И докато тръгне нашата имаше малко време за снимки.

 

 

 

 

 

Тук е мястото да спомена, че дори и в най-забутаното село в което бяхме имаше тоалетна на центъра на селото. Всичките до една бяха безплатни, чисти и имаше тоалетна хартия,  сапун и канчета с вода, само на едно място ме пратиха в джамията, но и там беше всичко ок…

 

 

По обратният път в маршрутката от шофьора разбрахме, че събота е пазарен ден в Алачатъ.

Очите ми светнаха…Помолихме го да ни остави на пазара…

Мъжът ми предусещайки какво ще се случи само ме погледна и вика:

-Нищо няма да купуваме нали????

Е как можеш да кажеш на една жена тръгнала за пазара, че нищо няма да купува…Тя ако може ще изкупи целия пазар заедно с амбалажа, само да има къде да го прибере…

-Ааа ти може нищо да не купуваш обаче на мен ми ТРЯБВАТ две рокли, балтон с копче, поялник, тенджера и фиба….

Мъж ми прихна и докато се хилихме цялата пъстрота на мястото ни завладя. Обичаме пазарите, цялата шумотевица и суетня, виковете на продавачите желанието да се заровиш в купищата стока която не ти трябва, но искаш да видиш, да пипнеш, да помиришеш….

 

 

 

Това е линк от YouTube не е наш и е от 2012 г , картината е идентична с 2020 само дето хората са с маски. Споделям го защото атмосферата е невероятна и няма как чрез снимки да се усети…

 

Пазара в Алачатъ е в събота и буквално всички улици са окупирани от продавачи, препоръчвам го защото накрая може без да се усетиш да си си купил козичка с червена панделка на повод за куче.

 

 

Аз се измъкнах само с две панерчета за хляб които после ги мъкнах гордо от град на град,

 

 

 е купихме и няколко килограма плодове, но на това вкусово изкушение надали някой може да устои.

 

 

 

 

Алачать е от ония малки, харизматични и чаровно хаотични градчета в които веднага се влюбваш.

Провокира желанието да изследваш дори и най-забутана улица и да не сваляш фотоапарата от очите си.

 

 

 

 

 

 

 

Прегръща те с топлината и уюта си, с усмивката на хората. Размечтаваш се да се изгубиш и да не те намерят за да не те изкарат от този унес …

 

 

 

Обявен е за архитектурен резерват и новите къщи които се строят не трябва да се различават от

съществуващите.

 

 

 

Гръцкото наследство прозира от всеки ъгъл…

 

На центъра е намира Alacati Pazaryeri Camii – Джамията на пазара , която всъщност е гръцка православна църква построена 1830-1874 г. една от трите най-големи църкви построени през този период и единствена останала до днес. След размяната на населението между Гърция и Турция – 1923г. църквата е обърната на джамия.

 

 

 

 

 

Махнали са кръстовете, построили са едно минаре в ъгъла,

 

 

постлали са килим вътре,

 

но са запазели  мраморният иконостас с иконите и само са ги скрили с перде, няма никакъв проблем да се видят…

 

      

 

 

/Снимките вътре в сградата са от интернет, не сме снимали от уважение/

 

 

Отвън площада е покрит с черно-бялата настилка от речни камъчета типична и отличителна за много православни църкви в Гърция.

 

 

Друг типичен гръцки символ са вятърните мелници на хълма, строени 1800 г и много добре реставрирани.

 

 

 

Обаче нашият любим символ от гръцко време беше виното… Региона е известен с производството на вино от древни времена, гърците са го издигнали в култ, турците са продължили традицията. Марка не мога да препоръчам, на нас собственика на хотела последната вечер ни спретна такава домашна дегустация от личните му лозя, че ние в един момент проговорихме на турски, а той на български…Няма да споменавам пеенето на песни на гръцки и турски,  като текста на една ми се загнезди в главата за това, че в Алачатъ всички сме чужденци само вятъра е от тук, вятъра който суши прането на жените и издува платната на лодките….

 

След такава вечер ставането на другия ден е голяма мъка, но път ни чакаше…Естествено в такива случаи движението и реакциите на човек са много забавени и ние допуснахме грешка, която ни струваше няколко часа лутане из транспортната система на Измир.

Съвета ми е колкото и да сте недоспали и уморени, отидете на автогарата на Чешме и си хванете автобуса за автогарата на Измир.

Ние отидохме на спирката където обикновено спираха маршрутките и спряхме автобус на който имаше табела Измир. Попитах човека който се занимава с багажа и билетите Измир? Той каза:-Измир и всичко уж беше таман…ама не дотам…

Тамана беше, че ние стигнахме до Измир за час и нещо, дори значително по-бързо от отиването.

Не дотам тамана: че автобуса буквално ни изплю на една спирка от измирското метро някъде в началото на града. Правейки справка с Maps.Me къде се намираме точно и каква степен на загубване сме постигнали, се оказа, че от единия край на полумесеца на залива на Измир трябва да се придвижим до почти другият край. Работата беше МАШАЛА…

[giafil 3338]

Спуснахме се в метрото и директно на гишето. В Турция хората говорят езици, вероятността да срещнеш някой на улицата който говори английски, немски, руски, че дори и испански е голяма…в случая обаче човека от гишето говореше само турски. Добре че думата автогара е otogar  на турски и автобус - otobus та лесно успяхме да обясним къде искаме да отидем проблема дойде в отговора, че нищо не разбрахме…гледахме много умно…човека ни продаде карта заредена достатъчно за да ни стигне кредита до крайната точка и в огромното си желание да ни помогне скочи от стола, сам сложи картата на пропускателните вратички и ние се оказахме вътре в метрото без да разберем къде трябва да слезнем.

 

Линията беше само една, така че се метнахме на вагона и първата ми работа беше отново да провеждам интервю дали някой говори някакъв език освен турски за да ни обясни къде трябва да слезнем и как да продължим до автогарата.

Малшанс никой не говореше,( около 15 човека във вагона), но това не попречи веднага да се проведе консилиум при което един дядо виждайки, умната ми физиономия в опит да разбера нещо ми викаше яваш яваш аз само се хилех защото ситуацията беше много сюрреалистична с ориенталски привкус.

Бяха взели решение и докато се усетим една жена на средна възраст ме хвана за ръката и вика айде , слезнахме на една спирка, по ескалатора и бум при полицаите който проверяват на входа на метрото каза им нещо и отговора който чух беше таман. Ясно пак до тамана стигнахме. И двамата говореха много добър английски и ни показаха на кой изход трябва да излезем и че отгоре има автобус който отива директно до автогарата. Единият попита дали имаме карта и отиде да е провери дали ще ни стигне кредита защото системата беше само с карти. Явно много заблудени и объркани сме изглеждали защото за да е по-сигурен направо дойде с нас до спирката.

 

Казахме му едно голямо çok teşekkür ederim и зачакахме автобуса. Превърнахме се в атракцията на спирката, вече всички знаеха, че отиваме до автогарата и че сме от Булгаристан, голяма веселба падна.

След час и половина път от Чешме до Измир и още толкова в дебрите на транспортната система на Измир заветно се добрахме до автогарата.

 

Следващата дестинация беше Бодрум. Камилкоч и Памуккале са автобусните компаниите които обслужват маршрута Измир-Бодрум. Еднопосочен билет-50 TL автобуси има на всеки час.

Взехме билети от Камилкоч защото беше най-скоро тръгващият автобус. Тук за пръв път ни поискаха прословутия HES CODE.

Около два часа по-късно малко след Соке пътя беше отцепен от Жандармата . Проверяваха  хората във всяко превозно средство за кода и нещо което за пръв път ни се случва качиха куче в автобуса за проверка на наркотици предполагаме, не вярвам да имат кучета обучени да разпознават корона вируса. По интересното беше, че полицая преди да качи кученцето попита има ли някой алергичен към животни…

 

Най-сетне Бодрум.

 

 

 

 

 

Единствено нещо което можехме да направим този ден беше да проверим информационния център и да ядем.

 

 

 

 

 

Информационния център в Бодрум се намира на пристанището като толкова е скрит зад едно кафе и входа на джамията Kizilhisarli Mustafa Pasa Camii , че се чудиш нарочно ли е.

 

 

 

Имаше доста информационни материали, но жената говореше толкова лош английски и беше толкова некомпетентна, но пък супер целеустремена да ни продаде някакъв тур, че ние набързо си тръгнахме.

 

 

 

Оставаше втората задача да намерим място където да се нахраним. В Турция храна каквато искаш и колкото искаш, ние ядем всичко с едно единствено условие да е вкусно и по възможност евтино. Ясно беше, че трябва да са махнем от туристическият център защото там читава храна нямаше да намерим. Първото предложение беше да видим около автогарата. В уличките до автогарите винаги има места където можеш да се насладиш на прекрасна шкембе чорба или пилешка супа, бавно и с удоволствие сготвена храна и бързо поднесена.

Именно на такива места сме откривали невероятна храна.  И Бодрум не правеше разлика, точна на самата автогара открихме Kuzey Asya-Северна Азия.

 

 

 

/Снимките са от фейсбук страницата на ресторанта/

 

 

 

 

За един месец в Турция и ядене в какви ли не ресторанти мога да кажа, че това беше най-вкусната храна която опитахме. Храна която стопля душата, обостря сетивата и те прави щастлив.

Изкуство в чинията. Всяка хапка беше палитра от вкусове, допълващи се и изграждащи невероятната хармония. И сега спомняйки се за това място слюнки пълнят устата ми.

 

 

 

Не спирахме да благодарим и обясняваме колко невероятен готвач е жената която приготвяше храната, те пък толкова ни се радваха, че накрая се разделихме като най-близки приятели с мъка.

В Бодрум бихме се върнали единствено заради тези хора и тази жена която твореше шедьоври в чинията всеки ден.

 

Следващия ден започна с план да видим някои села около Бодрум и плаж евентуално, на закуска обаче аз нещо се заравям в телефона и откривам ето това:

 

 

 

 

 

Yediler manastiri - Седемте манастира и и изтрещявам буквално…

 

Зачетохме се как можем да стигнем и се оказа не много лесно, но все пак възможно.

Попитахме собственика на хотела за някаква информация, но той беше толкова out of space, че си беше чиста загуба на време.

Плана: да стигнем до Милас с маршрутка и после ще видим.   

[juriwaro 1790]

На 5.11.2020 г. в 19:01, marycap каза:

Мастика (мастиха) е смола от едноименното дърво, която се ползва за подправка, за дъвка, за лекарства и е емблемата на съседния остров Хиос  (където расте предимно), заедно с прочутото  Узо с мастиха Хиос. Така, че сладоледът е мастика дондурма. 🙂

По едни бегли спомени, под думата мастика на турски (както и на български) се подразбира предимно напитката.

А смолата се казваше сакъз: сакъзлъ дондурма - кусурсъз.

Може би някой с повече знания по езика ще се изкаже (почвах ли да говоря с думите от старите български книжки,  колегите турци казваха - така говорят бабите ни).

[marycap 8511]

преди 5 минути , juriwaro каза:

По едни бегли спомени, под думата мастика на турски (както и на български) се подразбира предимно напитката.

Мастиката е "дамла сакъзлъ" ,но не споря - знам гръцки, а не турски език. 🙂 Ставаше дума сладоледът с какво е. 🙂 

[giafil 3338]

[giafil 3338]

[Bellaero 1398]

Ох, благородно завиждам! 

[Костов 13138]

@giafil, благодаря ти за идеите, за пътуване из Турция.

 

[Polina 19640]

преди 5 часа, marycap каза:

Мастиката е "дамла сакъзлъ" ,но не споря - знам гръцки, а не турски език. 🙂 Ставаше дума сладоледът с какво е. 🙂 

Сладоледът е със сакъз 🙂 или мастикова смола (чам сакъз). 

[marycap 8511]

На 5.11.2020 г. в 20:01, marycap каза:

Мастика (мастиха) е смола от едноименното дърво, която се ползва за подправка, за дъвка, за лекарства и е емблемата на съседния остров Хиос  (където расте предимно), заедно с прочутото  Узо с мастиха Хиос.

@Polina, точно това съм казала преди два дни. А последният цитат от днес е за питието мастика.

[Polina 19640]

преди 5 минути , marycap каза:

@Polina, точно това съм казала преди два дни. А последният цитат от днес е за питието мастика.

А, извинявай. Не съм видяла какво е писано два дни назад. 🙂

[juriwaro 1790]

Не претендирам изобщо за достоверност, но смятам, че:

сакъз = смола, най - широко използвано за мастикова смола поради географската близост,

сакъз адасъ = Хиос

дамла = капка, не знам до къде "дамла сакъз" се отнася точно към мастиката (смола)

чам = бор.

Затова писах, че някой с матерен турски трябва да разясни нюансите,

които иначе може да си тълкуваме до безкрай.

 

[Polina 19640]

Тук е разказано малко повече: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100231038/halva-boza-cham-sakyz 

 

Чам сакъзът, /в превод от турски „борова дъвка”/ неслучайно “съпровожал” сладките удоволствия при търговското им предлагане. Тази изключително полезна за здравето дъвка се приготвя от смолата на дърво, което вирее най-добре в средиземноморските страни. У нас я внасяли от Турция и Гърция. В Гърция тази смола наричат „мастикс”. Употребява се още за производството на лакове, мастило, има приложение в официалната медицина. У нас чам сакъз, примесен с пчелен восък, давали на децата при различни възпаления в устната кухина, както и при стомашни проблеми. 

[juriwaro 1790]

Мастикс

 

 

Чам сакъз

 

 

[AlexandraKo 116622]

преди 7 часа, Polina каза:

Тук е разказано малко повече: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100231038/halva-boza-cham-sakyz 

 

Чам сакъзът, /в превод от турски „борова дъвка”/ неслучайно “съпровожал” сладките удоволствия при търговското им предлагане. Тази изключително полезна за здравето дъвка се приготвя от смолата на дърво, което вирее най-добре в средиземноморските страни. У нас я внасяли от Турция и Гърция. В Гърция тази смола наричат „мастикс”. Употребява се още за производството на лакове, мастило, има приложение в официалната медицина. У нас чам сакъз, примесен с пчелен восък, давали на децата при различни възпаления в устната кухина, както и при стомашни проблеми. 

Едно време, тази дъвка, се продаваше на зрънца в аптеката.

И имаше голямо търсене, щото го слагаха в ракията , за аромат.:)))))Тамянът е същото.

И да, прави се от  дървесна смола.

[Бръмбар 4564]

Преди 1 час, AlexandraKo каза:

Едно време, тази дъвка, се продаваше на зрънца в аптеката.

И имаше голямо търсене, щото го слагаха в ракията , за аромат.:)))))Тамянът е същото.

И да, прави се от  дървесна смола.

Майка ми е (беше) фармацевт и в детските ми години вкъщи винаги се намираше. Дъвчех си като дъвка по няколко зрънца и на приятели давах, макар и да е доста твърда и лепкава и предпочитахме стандартните дъвки, с които може да правиш балони. Този великден правих козунак по гръцки - с  махлеб, мастикс и кардамон, цялата къща ухаеше. Но е силна подправка и не на всеки се харесва.