Ела komşu седни, погледай как расте нара...

[giafil 3338]

Пътуването Бодрум - Милас е около час и малко, маршрутките тръгват на всеки 30 мин. Еднопосочен билет 13 TL. Пристигнали на автогарата в Милас трябваше да хванем друга за  Соке (Soke), която спира в Бафа (Bafa).

Човека който държеше офиса по това направление разбра къде искаме да отидем и ни обясни, че до Бафа няма проблем , но после ще ни трябва такси да Голияка (Golyaka). Като там нямало две, три или пет таксита там имало само едно…

 

Оппа червената лампичка светна явно беше, че искат да ни намажат ските. Въпроса беше  каква ще е ваксата.

Благодарихме му и му отказахме с усмивка, въпреки че настоя да се обадил на човек да ни чакал.

 

Много бързо стигнахме във Бафа (Bafa), маршрутката спря пред чаения хоремаг накрая на селото в близост  до магистралата и още като слизахме ни стана ясно, че все пак е предупредено за нашето пристигане.

 

Човека с таксито противно на очакванията ни се оказа много мил и не натрапчив и знаеше доста добре какво искаме да видим и как да стане защото ние имахме план до отидем и до Хераклея (Heraclea ad Latmus) и връщането щеше да е проблем.

 

Искаше 50 TL  до Голияка селото от където започва пътеката за Манастира Йедилер (Yediler Monastery), 2.5 км трябваше да си ги извървим по стръмното, да се върнем на асфалта и после да отидем пеша до Капикири (Kapikiri) около 3.5 км и от там от едно заведение Пеликан , което незнайно защо аз кръстих Пингвин да му се обадим да дойде да ни прибере. За обратния курс искаше 100 TL . Видя ни се много обратния курс, но не го коментирахме защото първо не бяхме стигнали и видели опциите за връщане, че да хвърляме рибата в тигана. Сега като пиша това и смятам, че за 6 км ни е взел 50 TL  ще рече близо 2лв. на км той сериозно си ни е обръснал, но това са пари които дадохме с удоволствие, не се пазарихме, икономическата ситуацията в Турция не е добра и е ясно, че всеки търси начини да оцелее. Освен това беше добър човек.

 

Качи ни до възможно най-крайната точка на селото до където имаше настилка, сбогувахме се 

 и ние поехме нагоре.

 

 

 

 

 

Гледките ставаха все по пленяващи колкото по нагоре се изкачвахме.

 

 

 

 

 

Пътеката на места доста стръмна, е отлично маркирана и обозначена.

 

 

 

 

 

 

 

Почти загубен в пейзажа манастирът се открива с цялата си прелест. 

 

 

 

 

 

 

Предполага се, че комплекса е строен около 960 г. различни структури са добавяни по късно и като цяло е завършен някъде към 13 в. Изследователите са единодушни анализирайки емайла по стените и богата тухлена зидария, че принадлежи към късно византийския период.

 

 

 

Монаси прогонени от Синай Египет са първите които се заселват по тези места още през 7 в. отчели защитната функция на планината, плодородието и наличието на питейна вода.

 

 

 

Построили са огромни резервоари за събиране на питейна вода които могат да се видят и днес.

Ние много внимавахме къде стъпвахме за да не се слезе някой от нас при Хадес без асансьор. 

 

 

Личат два реда защитни стени и кули построени върху камъните. Явно арабските нашествия са били много свирепи за да ги принудят да се укрепяват така сериозно. 

 

 

 

 

 

Аз по едно време сериозно се притесних, че няма да намерим камъка със стенописа защото всички камъни наоколо са доста големи и в подобни форми, но турците дори бяха сложели описателна табела.

 

 

 

Притихнахме…на такива места думите са излишни,

 

 

 

 

 

 

Възкресението на Лазар 

 

Красотата и мистичността те кара да не можеш да си тръгнеш. Прекарахме около два часа горе и беше време да поемаме на обратно защото искахме да видим и Хераклеа. 

 

 

 

Слизането беше бързо, в двора на първата къща в селото имаше деца които играеха и аз ги помолих да ни напълнят бутилките с вода. Жегата си беше казала думата.

Тръгнахме по пътя за Капикири мълчаливи. Всеки със своите мисли от видяното. Има едни такива моменти когато си мислиш, че ако кажеш нещо и ще развалиш магията. Мястото беше ни омагьосало.

 

 

[giafil 3338]

Тишина и красота...

Редактирано 8 ноември, 2020 от giafil

[giafil 3338]

Размазани от жегата и видяното буквално се влачехме по пътя когато неусетно до нас спря кола, двете момчета вътре попитаха за къде сме?

Казахме им за Капикири и те айде качвайте се. Качвайте се ама къде???

Затворен пикап с място за 2 човека отпред , айде със зор трима , а ние ставаме  общо четирима.

Аз му показах отзад , момчето се поколеба, но отвори багажното. Оказа се пикапа с който изкупуват млякото от селяните. Метнахме се вътре, той затвори и няма да обяснявам каква воня беше, с маска и с плата от роклята дишане няма…Успокоението беше, че разстоянието е 3.5 км и няма да отнеме много време. Караше много внимателно, но на мен ми се стори цяла вечност. Изскочихме в Капикири ухилени до ушите.

 

Heraclea at Latmus  древен карийски град, част от делоската лига, сражава се на страната на троянците в Троянската война. Карийците  първи слагат дръжка на щитовете си и пера на шлемовете си. 

 

 

 

Селото буквално е кацнало върху разкопките,

 

 

 

селяните така сериозно са рециклирали древните постройки, че кокошките се радваха на курник изграден с камъни от  времето на войните с персийците.

Кучето имаше колиба подпряна на две дорийски колони…а докато вървяхме по пътя двама се опитваха да преместят с трактор едни доста сериозни камъни за обора на кравите.

 

 

 

 

 

Храма на Атина стоеше гордо на хълма

 

 

 

агората и до сега функционираше като селски площад

 

 

 

а в езерото на остров се виждаха останки от манастир.

 

 

 

Рибарите срещу дребни пари карали желаещи до манастира, но ни е не разполагахме с много време и за това се запътихме в обратна посока.

 

Тук според легендата е пещерата където Зевс обрекъл Ендимион (Endymion) на вечен сън.

 

 

 

Ендимион е бил овчар, смъртен с невероятна красота и за това Зевс го прибира при боговете на Олимп.

Хера обаче не останала безразлична към него и Зевс за да си няма проблеми го обрекъл на вечен сън и го скрил тук където го намира Селена богинята на луната и се влюбва в него.

Смята се, че щом луната се скрие зад облаци Селена се спуска да целуне спящия Ендимион. От тия “целувки” тя му ражда 50 деца. 

Ето я Селената от олтара на Пергамон , който сега е в Берлинския Музей. 

 

 

Има различни интерпретации на мита в изкуството през вековете, една от  тях е картината на Никола Пусен която ми и много любима. Крилатата фигура на нощта отдръпва завесата на мрака, на заден план Аполон богът на слънцето е яхнал огнена колесница и донася светлината на деня в средата Селена и Едимион сбогуващи се…деца наоколо и една спяща фигура – съдбата му отредена от Зевс… 

 

 

Мястото е много романтично безспорно. Езерото си мени цветовете под влияние на слънцето и най-вероятно и луната.

 

 

 

 

Ние се отправихме към останките на византийска крепост, 

 

 

 

 

 

 

 

 

но по впечатляващи се оказаха некрополите, буквално разхвърляни наоколо. 

 

 

 

 

 

 

Стотици гробове издялани в скалите, много капаци и един невероятен пейзаж. 

 

 

 

Заобиколени от цялата тази красота времето буквално се изнизваше, а трябваше да помислим за връщането.

 

 

Бях седнала на разклона на края на селото и чаках мъжа ми, за да решим какво да правим дали да ходим до ресторант Пеликана и да викаме бай Али с таксито или да се опитаме да стопираме някоя кола която да ни хвърли до Бафа откъдето да си хванем маршрутката на обратно, когато спря един пикап. Мъж и жена сериозно учудени какво прави жена явно чужденка сама там. 
-Здравейте.
-Здравейте.
-Всичко наред ли е? Добре ли сте?
Аз бях не по малко учудена от въпросите им, обясних им че чакам съпруга си и че ще пътуваме към Бафа при което те ме попитаха с кола ли сте, Знаете ли пътя? 
Да пътя го знаехме, но бяхме пеша при което мъжът отвори пикапа и показа една резервна гума в средата и каза, че ако нямаме нищо напротив да седим на нея може да ни хвърлят….
Тук по някакъв странен начин ми звъннаха думите на един приятел шофьор на ТИР който разказваше, че в Турция няма как да останеш на пътя. Винаги спира някой да те попита дали имаш нужда от нещо.

Огромна усмивка озари лицето ми. Трябваше само малко да почакаме защото искаха да купят мляко, обаче стопанина на кравата още не беше е издоил. 
Покрай млякото се сдобиха и с туба със зехтин и бидонче с маслини. Толкова ни се искаше и ние да си купим защото това е мястото за покупка на такива неща, но за съжаление предвид пътя който ни чакаше такава покупка беше крайно не рационална. Взехме си само малко маслини и трябва да кажа, че тези маслини нямаха нищо общо с онези което купуваме от магазина.

Пътя беше много живописен, от една страна езерото от друга планината. Различни дървета, маслини, шам фастък , нар. Мъжът в един момент мина в насрещното платно, приближи се възможно най-близо до едно дърво отрупано с нарове, откъсна един голям плод и ни го подаде. 
Нарът е символ на Слънцето, на съзидателното начало в живота. Ако някой ти даде нар, то това е пожелание за късмет, просперитет и благосъстояние. 
За пореден път този ден оставахме без думи… 

[Стоянка 459]

Много ми хареса, много 🙂 кога да очакваме продължение?

[giafil 3338]

преди 2 часа, Стоянка каза:

Много ми хареса, много 🙂 кога да очакваме продължение?

ще го карам като турски сериал бавно 😉 но без губя нишката...

[Бръмбар 4564]

Много увлекателен разказ с картинки, @giafil. Благодаря за споделеното!

[master_of_germs 54076]

@giafil, благодаря много за увлекателния разказ. Районът на езерото Бафа навремето не можах да го видя и от много време ми е заседнал в дълбините на купичката с желанията. Благодаря ти, че ми я разбърка и го извади на повърхността! 🙂

[iaia_mama 14630]

На 5.11.2020 г. в 14:42, juriwaro каза:

Обзалагам се, че се нарича ракълъ дондурма!

Поздравления за описанията.

Ама турците казват "съкъз" на смолата на растението Мастика, та по-скоро ще е "сакъз дондурма"  🙂 

[giafil 3338]

Селджукската империя е тюрко-персийска сунитска мюсюлманска империя от рода Кънък на племето Оузи.

Тръгват от района на днешно Аралско море, бързо се разрастват и в периода на най-голям възход владеят

земи в Мала Азия и Леванта , стигат до Хиндокуш и Персийския залив.

 

През 1071 г при Манцикерт Армения печелят битка с Византийската империя в резултат на което завладяват Анадола. Това е и причината за започване на Първия Кръстоносен поход 1095-1099. По това време от Селджукската империя се отделя Иконийския султанат който на свой ред се разпада на отделни административно-териториални единици наречени бейлици. Бейлика се управлява от бей-управител на провинция.

 

Едно от тях е Ментеше. Като негова столица става Бечин (Becin) в турски източници се среща като Pecin. Крепостта строена върху висока скала изглежда абсолютно непревземаема.

 

 

 

 

Бечин се на намира на 5 км от Милас. Маршрутката от автогарата на Милас струва 4 TL. и спира в подножието на крепостта. Има такса вход:10 TL .

 

 

Разкопки през 2007 откриват гроб на дете от ранно бронзовата епоха. Археолозите датират обитаване на тези места от около 3000 пр. н. е. Има свидетелства от карийци, гърци, но най-много от селджукския период. Причината естествено плодородната земя и кръстопътя на който се намира Бечин. 

 

 

 

Ние бяхме изненадани, че горе има не само крепост, а останки от цял град. Организиран по всички правила на селджукското градоустройство. Три зонен.  Първа зона цитаделата където живеят управителите, знатните граждани и военачалниците там е съсредоточен гарнизона. Втора зона самия крепостен град обграден с външна крепостна стена и третата зона предградията оставащи извън стените. 

 

 

През деня портите се отваряли и се водела търговията и други ежедневни дейности. 

 

 

 

 

 

На входа на цитаделата е имало чешма, останки от която още стояха

Kübbeli Çeşme това е бил основният им източник на вода.

 

 

Но явно с разрастването на града е имало нужда от още.

На мястото се виждаше постройка на още една, а до нея залепена съвременна от която капеше по малко, през това пътуване видяхме доста пресъхнали чешми.

 

 

 Над тях имаше дърво на чийто клони бяха окачени бели парцалчета.

 

 

 

Знаехме, че на Демир Баба Теке у нас връзват такива парцалчета, но май предимно червени и е свързано с езическите обичаи - отзвук от култа към богинята майка, но тук си нямахме представа защо.

 

Някой ако знае ще е хубаво да обясни?

 

Малко зад това дърво имаше останки от Византийска църква,

 

 

 

а в противоположната страна беше построен големия хамам Yelli Capez Hammam.

Тавана е паднал, но декорацията по стените е красива.

 

 

 

 

 

 

 

 

Намерени са останки от пет хамама. Един от които е в Kizil Hani – Чарвения хан. 

Хана е бил на два етажа с място за конете и животните на търговците, за стоката, и втори етаж за спане. 

 

 

 

 

 

  Овен за почивка е служил и за място за търговия. 

 

Имало е хамам

 

 

и масджид-малко място за поклонение и молитва.

 

 

 

 

До него е къщата Мюлтезим, сградата е открита по време на разкопки през 2000 г. предполага се, че е къща на данъчен служител живял през османския период, в различни краища на къщата намират 3 кожени торбички с общо

 

33 кг. монети. 

 

Това е най-голямо количество монети откривано на територията на днешна Турция, 8848 отомански и 848 европейски, основно сребърни и една единствена златна.

Овъглени дървени части и предмети са свидетелство за пожар в сградата.

 

В близост до нея е джамията Орхан Бей.

 

 

Орхан бей е един от тези които участват в първите неуспешни кампании по превземането на остров Родос срещу рицарите хоспиталиери. Вратата и пода на джамията са покрит с мраморни плочи най-вероятно взети от гръцки храмове в околността.  

 

 

 

Срещу нея е медресето на Ахмед Гази. Погребан е в двора заедно с жена си.

 

 

 

 

На стената има два лъва,

 

 

 

но за нас по-интересно беше ето това:

 

 

Представихме се как във време на почивка от молитвите са играли на логически игри. 

 

 

 

 

 

Наоколо докъдето поглед стига имаше останки от постройки със различно предназначение, но погледа ни привлякоха едни кипариси в далечината. 

 

 

 

Оказа се гробището. 

 

 

 

След гробището се намира Кара Паша Медресе. Там течеше доста сериозна реставрационна дейност.

 

 

 

 

 

Мястото е наистина много голямо и интересно, свидетелство за ранното устройство

на селджукските поселища – бейлици. Археолози продължават да правят открития.

Включено е в UNECO Tentative списък от 2012г.

 

И накрая приятел който е и основния подстрекател да започна да пиша, ме упрекна,

че съм супер анонимна, та ето ме на входа на крепостта Бечин.  

 

 

 

 

[master_of_germs 54076]

Виждал съм подобни дървета с парцалчета на няколко места в Турция. Нещо като молитвено дърво за сбъдване на желания. Най-вече за здраве, собствено или на близък човек. У нас също, но не мисля, че цветът е от значение. А и съм бил в тази част на Турция преди доста години. Обясняваха ми, но вече съм позабравил.

В по-източни будистки страни съм виждал да обвързват съответен цвят с определен тип желание/молитва.

[giafil 3338]

ние имахме някакъв спомен, че винаги са до вода или чешма, но дали това е определящо...

[jungfraujoch 15884]

Преди 1 час, giafil каза:

Някой ако знае ще е хубаво да обясни?

Аз съм виждала такова дърво в Турция-Ефес.До къщата на Дева Мария.Обясниха ни,че трябва да откъснем конче или малка част от дрехата ни за здраве,щастие и късмет.

[iaia_mama 14630]

Тук го пише:
...Today, in western Turkey on the coast near Bodrum, people tie rags to a tree for luck...

[juriwaro 1790]

преди 6 часа, giafil каза:

Знаехме, че на Демир Баба Теке у нас връзват такива парцалчета, но май предимно червени и е свързано с езическите обичаи - отзвук от култа към богинята майка, но тук си нямахме представа защо.

 

Някой ако знае ще е хубаво да обясни?

Имам допълнителен въпрос към Н.В. Знаещия, който обяснява Всичко - във връзка с изцяло жълтото колело на първа страница.

В момента съм на леко велосипедна вълна след ремонта на семейните три 25-годишни броя и искам да запитам следното:

Изцяло боядисано в бяло колело е символ и паметник на починалия колоездач - там където е починал.

Какво аджеба значи боядисаното в жълто колело из турските паралели?

Благодаря предварително.

[master_of_germs 54076]

Колелото на първа страница вероятно е такова лимоненожълто като връзка с името на кафето.

Но иначе "жълтото колело" в Турция е проект за популяризиране на колоезденето в страната особено сред жените и децата. 🙂🚴

https://aktifyasam.org.tr/proje/eti-yellow-bike-project/?lang=en

 

[AlexandraKo 116622]

Преди 1 час, juriwaro каза:

Имам допълнителен въпрос към Н.В. Знаещия, който обяснява Всичко - във връзка с изцяло жълтото колело на първа страница.

В момента съм на леко велосипедна вълна след ремонта на семейните три 25-годишни броя и искам да запитам следното:

Изцяло боядисано в бяло колело е символ и паметник на починалия колоездач - там където е починал.

Какво аджеба значи боядисаното в жълто колело из турските паралели?

Благодаря предварително.

В турция, преди няколко години, създадоха  проект ETI “Yellow Bike “ - Социална отговорност, с инвестиране на много милиони TL.Дали не бяха 10.

Цел на проекта, който досега е обиколил шест пъти  света,  / като количество км. 250 000/ и  с цел да популяризира концепцията за „мобилност“, която е един, от най-важните елементи на здравословния живот, във всички сегменти на обществото, чрез колоездене, ETİ продължава да работи,  заедно  с „Асоциация за активен живот“. 

Както и в развитите страни, Турция се стреми да превърне физическата активност в ежедневие , използвайки проекта “ Жълто колело” и с мотото: „Движение за здраве, велосипеди за действие“ приканва обществото да се включи.

На снимката, жълтото колело е пред една култова кръчма, Limon Koyiçi, та може и по тоя повод да е жълто.

А иначе, по другите ширини, жълтият велосипед е символ на Тур дьо Франс.

Те и турците, вероятно, оттам са копнали идейката:)))))

С Мастера сме писали едновременно:)))))

[AlexandraKo 116622]

 

Велосипедите от проекта, изглеждат така.

[giafil 3338]

Време беше да се сбогуваме с Бодрум.

Минахме да видим хората в ресторанта и да си вземе довиждане и се запътихме към маршрутките.  

Плана:  Доста оптимистичен…Да вземем маршрутка до Милас. Да оставим багажа на автогарата. От там маршрутка до Iasos (Kiyikislacik) обратно в Милас, после маршрутка за Мугла, но слизане на Стратоникея. Маршрутка до Ятаган или Мугла автогара и от там автобус до Каш или Фетие евентуално.  

До като чакахме да тръгне маршрутката за Милас, аз си нямах друга работа ми питах шофьора как да стигнем до Iasos. Как го питах, като той говореше само турски е магия.

Така или иначе човека видя на Maps.Me  Kiyikislacik  (това име ми връзва не само езика, ми и връзките на обувките на панделка)  и каза нещо, отиде някъде, върна се говорещ по телефона и изобщо настъпи една такава суматоха…чудо.

Каза пак нещо на турски, натърти няколко пъти , но като не разбирам та не разбирам ама как да му кажеш като го гледаш, че с какъв ентусиазъм иска да ни помогне. Та казах  ок , таман и се засмяхме всички. 

Наближихме автогарата на Милас, в маршрутката бяхме останали ние и още две жени. Шофьора ги попита нещо, те му отговореха, за нас разговора terra incognita. Скоро разбрахме, че човека се беше отклонил от обичайния маршрут за да ни остави на спирка от където минава маршрутка за въпросното село и Iasos. Беше преценил, че ако ни закара до автогарата, ние ще изпуснем връзката и трябва да чакаме около 3 часа за другата.

Благодарихме му , той даде нареждане на една баба която седеше на пейката и хранеше котките да ни каже на коя да се качим и потегли. 

 

Плана за оставяне на багажа на автогарата отпадна. Докато се усетим, се зададе една малко автобусче и бабата даде сигнал, ясно беше него чакахме. Платихме на шофьора, и видяхме разписание  на стъклото,

 

тогава ни стана ясно огромният жест който шофьора на първата

 

маршрутка беше направил за нас, той реално ни беше спасил целия ден. 

 

Iasos не е бил от големите градове в древността, но за сметка на това доста богат заради рибата в залива и специфичния мрамор в планината наблизо.

 

 

От тук са червените пана мрамор в църквата св. София в Истанбул

 

 

 

също мрамора за параклиса на Данте Алигиери в Равена. 

 

 

През цялото време е добивано и продавано мрамор на кой ли не, забогатели са и естествено заради това са били постоянно нападани.

 

Iasos е част от Делоската лига и участва в Пелопонеските войни. Атакуван от спартанците и разграбен. После става част от римските провинции в Азия.

 

Ние с всичкия багаж се изсипахме на входа. Имаше някаква зелена будка явно за билети, но вътре нямаше никой. Минахме през древната арка 

 

и се отзовахме в центъра на агората.

 

 

Първото нещо,  което прави впечатление тръгвайки по нея е булефтериона от дясно. В него са се провеждали съвещанията на градския съвет. 

 

 

 

Лъвските лапи завършек на реда веднага приковат погледа.

 

 

Въпреки, че не са останали много неща до наши дни  

 

 

богатството на детайла веднага прави впечатление. 

 

 

 

Естествено и тук имаме пълната палитра от гръцко, римско, византийско и османско наследство. 

На върха има византийска крепост и цистерна

 

 

 

и невероятно гледки.

 

 

 

 

Мястото пленява с красота и хармония. 

 

Долу е кулата чиято цел е била да регулира движението на корабите.

 

 

Но и най-вероятно да помага в отбраната на града.

Археолозите още спорят през кой период е строена. Дали 12-13 в. от византийците, подобни контрафорси има на някои крепости в Кипър, от друга страна в османския портолан на Пири Реис се споменава “кулата” на Iasos  строена по времето на султан  Баязид II  да защити пристанището през 1481-1512 г. 

 

 

Има останки от жилищни сгради

 

 

и консервирани мозайки. 

 

 

/Снимката е от интернет, моята не успя да се получи заради лошото време и липсата на осветление/

 

По ценните находки са прибрани в музея който се помещава в реставрираната сграда на рибния пазар. 

 

 

 

 

 

 

 

Неусетно беше станало 13.15, започнахме дискусия дали да не хванем следващия автобус. Мястото толкова ни беше очаровало, че бяхме готови да останем още малко.

 

 

 

И докато си говорихме, автобуса пристигна, разума надделя. 

 

Чакаше ни Стратоникея. 

Стратоникея се намира буквално на пътя между Милас и Ятаган, по близо до Ятаган (около 13 км).

 

Стратоникея – град на вечната любов и “пенсионираните” гладиатори. 

 

Основан е около 3 в. пр. н. е. от Антиох I Сотер

 

 

и кръстен на жената която безумно обичал Стратонике или Стратоника.

Тя е всъщност негова мащеха, втората жена на баща му Селевкт I Никатор.

 

 

Бащата като разбрал за любовната болест на сина си преотстъпил жената, а след убийството му

през 281 г. пр. н. е.  в похода към Македония,  Антиох I наследява и огромна империя.

 

Истината е, че и двамата са били много уважавани, храбри и успешни в начинанията си мъже.

Синът задминава бащата, но все пак той стъпва на сериозно наследство.
Стратонике и Антиох I имат 5 деца. 

 

Историята на тая любов е интерпретирана от много художници.

Ето две наистина красиви картини. 

 

Жак-Луи Давид – Антиох и Стратоникея

 

 

 

и Теодор ван Тилден – Антиох и Стратоникея

 

 

[giafil 3338]

Пенсионираните гладиатори ….

Калени в битките бойци, стигнали до истината, че живота може да е кратък, но много стойностен

ако запазиш достойнството си и презреш смъртта. 

Гладиатор победил в 40 схватки бил освобождаван и от роб ставал пълноправен гражданин.

Стратоникея е бил център където гладиаторите тренирали, правели демонстрации и прекарвали живота си след пенсионирането.

Спортът бил много важен за стратоникейците. Тук е открит най-големият гимназион  (gymnasium)  строен през античния период 105 м. широк и приблизително 267 м дълъг. 

 

 

 

 

Gmnasium е място за тренировка на атлети.

Gymnós  на старогръцки е “гол” , Gymnasia идва от там, че атлетите се събличали голи мажели телата си с и благовонни масла и така тренирали. 

 

 

 

В по-късния период били отредени специални места където философи и софисти разпространявали реториката. 

 

 

 

12 гроба на гладиатори са открити, знаят се имената им, саркофазите са поставени в началото на града.

За съжаление ние ги видяхме, но не обърнахме голямо внимание впоследствие прочетохме за тях

затова и снимката е от интернет. 

 

 

Забележително място, обитавано непрекъснато още от късно бронзовия период 1500 г.пр. н. е.,

хетите са го наричали Атрия (Atriya). Един от най-важните градове на Кария  (Caria ).

През класическия период е носел името Крисаорис (Khysaoris)  и Идриас (Idrias) докато накрая стане Стратоникея.

 

Населявано през османския и турски период с името Ескихисар (Eskihisar).

Доскоро четири фамилии са живели тук, те са били последните преди да влезнат археолозите. 

 

3500 години история беше пред нас. В един момент не знаехме какво по-напред да гледаме дали

къщите от турското село Ескихисар (Eskihisar),

 

 

 

 

Хамама

 

 

 

и джамията Шабан Ага (Şaban Ağa Camisi)

 

 

 

 

 

 

/снимките вътре в джамията са от интернет, от респект не снимаме на такива места/

 

или гръко-римското наследство. 

 

В центъра се намира Булевтериона, мястото за заседание на градския съвет,

построен е през втората половина на 1 в. пр.н.е.

 

 

 

На външната му фасада се вижда една от най-пълните версии на Едикта на Диоклециан запазен до наши дни.

 

 

През 301 г.пр.н.е. Диоклециан издава едикт за твърдите цени на продаваните стоки и

твърдото заплащане на труда.

 

 

Поради много и различни войни които се водели, разходите на империята се увеличили.

Данъците нараснали, цените на стоките също, това задвижило инфлацията. В опит да я задържи, да спре лихварството и спекулата Диоклециан издава този едикт. Имал е желание да облекчи положението на населението като пазарните цени да съответстват на заплащането.

 

 

Такава по размерите си реформа не била прилагана. Едикта бил поставян на видно място в градовете на римската империята на латински и на гръцки. Големи наказания дори смърт заплашвали всеки, който дръзне да продава стока над установените цени. На някои пазари били поставяни дръвници с дежурещи до тях палачи за злоупотребилите.

Едикта нямал успех, няма как да регулираш човешката алчност.

Тоя социализъм някой от нас са го преживели много реално.

 

Ето някои цени за свършен труд:

 

Водач на магаре или камила за пълен работен ден – 25 денарий

Работник на полето на пълен работен ден-25 денарий

Професионален художник на пълен работен ден – 75 денарий

Работник за паваж с мрамор на пълен работен ден – 60 денарий

Адвокат за отваряне на случай-250 денарий

Съдия след произнасяне на присъда-1000 денарий

Нотариус за легализиране на документ – 10 денарий

Начален учител получавал за един ученик на месец - 50  денарий

Учител по гръцки, латински и геометрия за един ученик на месец-200 денарий.

 

Какво можело да се купи с тези пари:

 

Мерната единица е в либра 1 либра-328 грама

 

Говеждо – 8 денарий / 1 либра

Пилешко – 60 денарий / 1 либра

Речна риба – 12 денарий / 1 либра

Морска риба – 25 денарий / 1 либра

 

При варивата и житото – мерната единица е 1 модий = 8 литра суха маса

 

Боб – 60 денарий / 1 модий

Нахут – 100 денарий / 1 модий

Ориз почистен – 200 денарий / 1 модий

Сол -  100 денарий / 1 модий

Пшеница - 100 денарий / 1 модий

Праскова 1 бр. – от 1 до  2½  денарий

 

При течностите мерната единица е 1 секстариус = 0.546 литра

 

Зехтин – 40 денарий / 1 секстариус

Бира Келтска (Celtic) или Панонска (Pannonian) – 4 денарий / 1 секстариус

Египетска бира – 2 денарий / 1 секстариус

Местно вино – 30 денарий / 1 секстариус

 

Едикта съдържа над 1400 фиксирани пределни цени на заплащане на труд, стоки и услуги.

 

В Стратоникея той е гравиран от външната страна на булевтериона и е единствения намерен на такова място.

От вътрешната стена има календар като започва от месец октомври и е написан на гръцки,

 

 

завършва със стих от Менипос (Menippos) местен оратор.

 

 

От Стоата почти нищо не е останало. Колоните на една страна, покрива на друга.

 

 

 

В древногръцката архитектура Стоа е покритата колонада в общественото пространство,

най-често до агората и се използва като място за срещи.  

 

 

За сметка на това стояха латрините  (градските  тоалетни) с целия воден комплекс.

Входът с нейно величество водата като декорация...

 

 

 

 

 

 

 

Елитът на града се събирал за общо облекчаване на естествените нужди. Първенците обсъждали големи дела, докато долната част на тялото им вършела други големи работи.

Използвали обща гъба закрепена на пръчка за измиване.

Търговците резервирали места защото там се въртяла търговията.

След толкова много интимност защо да не сключиш и добра сделка.

 

 

Пък и една баня можете да вземете заедно.

 

 

 

 

[giafil 3338]

Точно до латрините беше поставен този саркофаг. Невероятно произведение на изкуството.

 

 

 

 

 

А до него останки от византийска базилика

 

 

 

 с некропол,

 

че дори и стенопис. 

 

Различните периоди в развитието на Стратоникея бяха оставили своя отпечатък.

 

 

 

 

 

Не можа да им устои, а аз обещах да не кажа на никой…

 

 

Между театъра и агората се е намирал стадиона, но от него почти нищо не беше разкопано

 

 

 

само част от канализационната система се виждаше на повърхността.

 

 

Театъра е прекрасен. Построен е на северната страна на южния хълм.

Побира 10 000 -12 000 хиляди човека. Построен е от гърците и обогатен от римляните.

 

 

 

 

 

От гръцкия период е гравираният тирс (thyrsus) на една от колоните на сцената на театъра.

 

 

Тирсът е религиозен инструмент свързван с култа към Дионис.

Състои се от дълга пръчка от гигантски копър, увита в бръшлян или лозови листа на чийто връх има шишарка.

 

Често самия бог е изобразяван с тирс в ръка.

 

 

От ранно римския период е храма на Август който така майсторски е построен,

че създава илюзията, че е част от театър още от неговото създаване.

 

 

 

 

 

[Kalina Ivanova 11407]

Съм дълбоко респектирана от пътеписа!

И не мога да не попитам, тези така енциклопедични знания за местата там са професионално ориентирани

или просто така сте решили да протече пътуването ви?

Направо се замислих, как пътувам и колко от това (не)съм видяла, знаела и пропуснала мимоходом!

Благодаря за разказа и очаквам новите!

Пък и ако е възможно и една презентация....някоя дълга зимна, Ковид вечер

 

 

 

[giafil 3338]

Благодаря много, това е начина ни на пътуване...

Обичаме да четем и много близък приятел който е слушал историите ни, буквално ме принуди да почна да пиша... не сме професионално ориентирани изобщо по скоро е една много голяма любов към пътуването и света като цяло, макар че съпруга ми е завършил археология в Софийския Университет и е работил малко по разкопки в България, но преди 10 ноември 1989г.

Той ми обръща внимание на много детайли които аз може би бих пропуснала на пръв поглед. 

За Стратоникея пиша с много голяма любов и за това и толко разводних темата, но мястото е наистина място на вечната любов...

 

 

  

[jungfraujoch 15884]

Всички магеланци,които публикуват пътеписите си,са с различен стил и поглед към заобикалящата ги среда по време на пътуване.

@giafil,силно впечатлена съм от разказът ти.Пишеш чудесно,имаш всестранни интереси.И като прибавим към тях и така хубавото чувство за хумор,се получава пъстър калейдоскоп от емоции и знания,които ме обогатяват и ме радват много.

Благодаря ти.

 

[giafil 3338]

Отправихме се към противоположния край на града.

 

 

Там са съсредоточени по-голяма част от къщите на селото Ескихисар.

 

 

Хората векове наред бяха живели в съседство с древните останки. Обработвали земята и вършели ежедневни дейности без много да се впечатляват от мястото.

 

 

На места в къщите имаше вградени елементи от античния град. Просто бяха оценили красивото.

 

 

Надничахме във всеки двор страхувайки се да не изпуснем нещо.

 

 

Минавайки през селския площад ми стана малко тъжно. Хората са се събирали тук на раздумка, чешмата още работеше, наровете стояха необрани…

 

 

 

 

Ненадейно се откри гледка. Оказа се северната порта на града.

 

 

 

От там е започвал свещения път, дълъг около 10 км и свързващ Стратоникея и

светилището на богинята Хекате в Лагина.(Lagina)

 

Богинята Хекате е свързана с лунната митология, тя нощем пътува с колесницата си и огрява целия космос.

От Зевс е получила власт над земята и морето, а от Уран скиптър с велика сила да държи връзките на Космоса и Земята неразрушими.

 

 

Почитана е като богиня на подземния свят, държи ключа,  богиня на раждането, често е призовавана за да облекчи

 

родилните болки. 

 

В статуите е изобразявана с факел – символ на лунния огън, със змия олицетворение на безсмъртието и с нож – на акушерството. Почитана е и като богиня на нощта и кръстопътя, светилищата винаги са били строени на кръстопът. 

 

 

Вярвало се, че изпраща тежки сънища на хората и трябва да бъде викана при правенето и развалянето на магии.  
Изобразявана е с три глави, понякога дори с три животински: една на куче, една на коза и една на кон. 

 

 

Приликата е поразяваща....

 

 

Извървявайки пътя от светилището на Хекате, жителите на Стратоникея са влизали в града през Северната порта, която всъщност е представлявала монументална арка с два входа и фонтан в полукръг между тях.

 

 

Минавайки от там човек се е отзовавал на широка 8.70 м покрита с мраморни плочи улица,

 

оградена с колони и статуи

 

водеща към центъра на града. Отстрани е имало магазини чийто под с мозайки все още стоеше.

 

 

 

Осем монументални колони поставени пред входната арка са очертавали началото на града. 42 м е отвореното пространство което ограждат.

 

 

Мястото се е ползвало за срещи. Хората са се наслаждавали на фонтана,

 

 

от който беше останала някаква част от

 

мраморната основа 

 

и част от мозайката.  

 

Погледа ми привлече една свастика

 

 

и отидох да е снимам по-отблизо. Имаше две момчета на възраст 30-35 г. които нещо вършеха наоколо, при което единият видял интереса ми ме попита дали съм изненадана.

 

Не изобщо не бях изненадана, по-скоро впечатлена защото свастиката е древен символ на просперитета, богатството, здравето, добрия късмет, т.е Стратоникея беше орисана с благополучие

и пожелания за божествена закрила. 
Отговорих му, че не съм защото в България си ги имаме много и то по-стари от тази. 

 

При което явно събудих интереса им, но и недоверие се четеше в погледа им.

 

 Нефритена свастика открита в праисторическо селище под центъра на Кърджали, датирана около 8 хил. г. пр. н. е

 

 

 

Глинен съд от врачанското село Алтимир датировка около 5 хил. пр. н. е.

 

 

 В мозайките от II – III в. на вила Армира близо до Ивайловград я имаш под каквито форми искаш.

 

 

 

 

 

Несебър църквата св. Христос Пантократор 13- 14в. на фасадата.

 

 

 

В антична сграда Ейрене (Eirene) във Филипополис от 3 в.

 

 

Тук вече мъжа ми не издържа и почна да се хили с глас.

Все пак беше  включена тежката артилерия Филипополис- родния ми град.

Обяснихме им защо се смее момчетата и те почнаха да се смеят.

Оказа се, че са археолози от университета в Коня които вече 7г работят тук.

Естествено целия разговор разчупи много атмосферата и те ни разказаха доста неща за Стратоникея.

Показаха ни гравирана игра от османския период на една от централните колони. Явно при някое от многото земетръсния беше паднала и хората са е вкарали в употреба. 

 

 

 

Имаше и още знаци и кръстове от византийския период. 

 

 

 

 

 

Те бяха много учудени, че изобщо знаехме за този град, тъй като самия археологически обект не е отворен все още като туристически обект. Няма вход и няма кой знае колко посетители пък за чужденци изобщо да не говорим.

Но е в UNESCO Tentativ списък от 2015 г. и те се надяват скоро да стане сериозна туристическа дестинация, естествено с вход защото финансирането от държавата не стига, а искат и да реставрират 30 къщи от турския период. 
Личеше си, че го подготвят защото бяха поставили табели по целият археологически обект, на входа имаше будки за продажба на билети и тоалетни, имаше прясно асфалтирана отсечката - отбивка от магистралата Милас - Мугла. 

Беше станало време да си вървим. Благодарихме и се сбогувахме с археолозите. Бяхме си оставели багажа в единственото отворено кафене до джамията. Благодарихме и на тях единствено съжалихме, че нямахме достатъчно време да седнем да пием чай с тях, но минутите летяха, а път ни чакаше. 

Стоварили багажа, стояхме на кръстопът който свързваше Стратоникея и основния път за Мугла. Чакахме маршрутката която тръгва от Милас за Мугла на всеки час.

Единствено се притеснявахме да не ни затрещи някой дъжд защото цял ден времето беше на ръба. На два пъти дребни капки ни накапаха, но нищо сериозно, но сега просто го усещахме във въздуха. 
Казах на мъжа ми да вади от раницата нара дето го набра от градините на хората и да го слага на кръстопът за да омилостивим богинята Хекате, обаче той беше категоричен, по-добре да съм и дала някоя от моите рокли и обеци нали била жена. 
Можело към тия дарове и коланче да приеме таман и раницата ще олекне. 

Докато се занасяхме и изведнъж зад нас спря кола. Идваше от археологическия обект.
За къде сте? 
За Мугла? 
Айде качвайте се, че идва дъжд. Натоварихме багажа и се наместихме. Три момчета, две братчета и техен приятел, бяха дошли да разгледат Стратоникея и се прибираха в Мугла.

Аз не издържах и ги попитах вие в тая държава всички ли сте такива или

господ заради някакви неясни наши заслуги ни праща възможно най-добрите хора. 
Трябва да кажа, че момчетата бяха много внимателни, уважителни и добре възпитани. Удоволствие беше да ги слушаме как се изразяват, как говорят за родителите си, за държавата си за нещата от живота. 
Оставиха ни на автогарата в Мугла, но се погрижиха да ни придружат до автобуса за Фетие.

 

Последно селфи , размяна на координати и уговорка за гостуване в София. 

 

 

[juriwaro 1790]

На 10.11.2020 г. в 12:44, giafil каза:

Така или иначе човека видя на Maps.Me  Kiyikislacik  (това име ми връзва не само езика, ми и връзките на обувките на панделка)  и каза нещо, отиде някъде, върна се говорещ по телефона и изобщо настъпи една такава суматоха…чудо.

 

В пъти по-беден би бил светът, ако от време на време не връзвахме езика в комплект с връзките на обувките си.
Около 3 месеца постоянно слушане на турска реч ми бяха нужни, за да наместя звуците към азбуката.
Но след прощъпулника, хармонията и правилата на тази (неясно защо) толкова трудна за ушите ни реч стават все по-разбираеми и близки.

Което само по себе си си е достатъчен повод за чанч.
Къйъ - бряг, къшлачък - поселище (кишлак идва от там предполагам).