Прескочи до съдържание

Забравени стари български рецепти


Препоръчани мнения

Публикувано:
2 hours ago, Alexander said:

Аз съм се замислял много пъти и не откривам нито едно ястие, което да е типично българско и да го има само в България-дори имената са я турски, я гръцки. 
Обикновено са взаимствани  от съседнтите ни страни, а понеже сме и малка страна съвсем се размиват ястията  с тези на съседите ни.

Сещам се за сирене по шопски, яйца по панагюрски, попара, принцеси с кайма, погача. Не знам дали ги има в други страни, само в Бг съм ги яла. По този повод си спомних за три ястия, които никога не съм опитвала извън моя дом - щъркелова манжа (супа от пресен лук с разбито яйце), бурания (кисело зеле с боб и ориз) и царева попара (хляб попарен с вряла вода, запържен лук в масло ичервен пипер и сирене).  🤔 Някой знае ли за какво говоря

  • Харесвам 9
  • Браво 1
Публикувано:
преди 26 минути , Marusinka каза:

Някой знае ли за какво говоря

Аз знам 🙂

Буранията, в нашето семейство, я правим само с ориз. Кисело зеле с боб е друга манджа. 

По въпроса за типични български яденета, сещам се за - триеница (претрити трохи от брашно с вода, сварени в прясно мляко със захар); катък, катми, марудник, родопски клин, пататник, брънза, търкалачета... 

  • Харесвам 6
  • Замислям се 1
Публикувано:
преди 1 час, Marusinka каза:

Сещам се за сирене по шопски, яйца по панагюрски, попара, принцеси с кайма, погача. Не знам дали ги има в други страни, само в Бг съм ги яла. По този повод си спомних за три ястия, които никога не съм опитвала извън моя дом - щъркелова манжа (супа от пресен лук с разбито яйце), бурания (кисело зеле с боб и ориз) и царева попара (хляб попарен с вряла вода, запържен лук в масло ичервен пипер и сирене).  🤔 Някой знае ли за какво говоря

Даваш страхотна идея за малко известни български ястия от кухнята на баба. Това е за нова интересна тема, особено ако можем да дадем и рецептите. 

Преди 1 час, bulpa каза:

Аз знам 🙂

Буранията, в нашето семейство, я правим само с ориз. Кисело зеле с боб е друга манджа. 

По въпроса за типични български яденета, сещам се за - триеница (претрити трохи от брашно с вода, сварени в прясно мляко със захар); катък, катми, марудник, родопски клин, пататник, брънза, търкалачета... 

Някои са известни, но сигурно има семейни рецепти, които са много ценни. Можеш ли да ги споделиш?

  • Харесвам 4
Публикувано: (редактирано)
Цитат

 

преди 1 час, Дани Магелани каза:

Някои са известни, но сигурно има семейни рецепти, които са много ценни. Можеш ли да ги споделиш?

Не, че не искам, но проблема на семейните рецепти е, че се готвят на око, баба или майка е казвала кога точно да сложиш нещо, какви подправките, с какво да заместиш нещо и т.н. Не сещам да имаме тетрадка с рецепти, и добра идея даваш  @Дани Магелани да взема да ги запиша 🙂

Катък и катми правеше прабаба, и от нея знам вкуса им. Катък се прави от овче мляко в края на лятото, когато пашата е суха и овцете "прегарят", тогава млякото е с най-висока масленост. Прясното мляко къкри 4-5часа, слага му се сол и се затваря в буркани да отлежава при определена температура. В някои краища слагат сирене и му казват "крокмач". Онзи продукт, наречен катък, който се продава по масовите магазини няма нищо общо вкусово с истинския катък. 

Катмите на вид са като дебели палачинки, но втасват и се правят с мая, пекат се на сач. Следващият път, майка като прави, ще запиша рецептата. 

Марудникът е като американските палачинки, прави с кисело мляко, сода, брашно и масло. 

Родопския клин е баница с ориз, пататник - настъргани картофи и кори. Всяка къща си има рецепта. 

Брънзата е родопски млечен специалитет линк че не ми се пише 🙂

Търкалачета съм яла из харманлийско, дебели меки кори за баница, разточени на няколко пъти с мас и сирене и изпечени на сач, прилича на гюзлеме. 

Чомлек - родопско ястие, в пръстен гювеч се слага заешко месо на едри парчета или цял, цели картофи, лук, моркови и след 4-5-6 часа бавно готвене се хапва. 

 

П. П. Сетих се за капама - кисело зеле, три вида месо, наденица, отгоре сармички, в пръстен гювеч, бавно готвене за 4-5-6 часа. Обикновено я правим за Коледа. 

Редактирано от bulpa
  • Харесвам 18
  • Благодаря 2
  • Браво 4
Публикувано:
преди 4 часа, Marusinka каза:

... бурания (кисело зеле с боб и ориз) ..

Баба ми правеше бурания, но беше със спанак и ориз. И сега като се поразрових попаднах на това, че в различни райони на страната е различно ястие. А за произхода на думата ми беше интересно, че има нещо общо и с бурен :)

"Истината за буранията може да се окаже много по-проста отколкото изглежда. В речника на Найден Геров думата е дадена в два варианта - „бурания” и „бурения”, но без специални обяснения. Обаче за „бурен” освен „непотребна трева” е дадено и второ значение - „зеленчук за ядене, зарзават”, а думата „бурянарка” е обяснена като „зарзаватчийка”. Явно бурания (или бурения) някога е означавало просто ястие от зарзават, все едно какъв - според сезона и наличностите в зимника или в градината."

  • Харесвам 5
  • Благодаря 2
Публикувано:
Преди 1 час, bulpa каза:
Преди 1 час, bulpa каза:

 

 

П. П. Сетих се за капама - кисело зеле, три вида месо, наденица, отгоре сармички, в пръстен гювеч, бавно готвене за 4-5-6 часа. Обикновено я правим за Коледа. 

 

 

И аз така правя капамата. В Банско смесват зелето с ориз местните.

  • Харесвам 1
Публикувано:
3 hours ago, Дани Магелани said:

Даваш страхотна идея за малко известни български ястия от кухнята на баба. Това е за нова интересна тема, особено ако можем да дадем и рецептите. 

Някои са известни, но сигурно има семейни рецепти, които са много ценни. Можеш ли да ги споделиш?

И аз като @bulpa знам само на око някои неща как се правят, но специално за манджите на баба си мисля, че повечето си ги е измисляла или ги готви много различно от обичайното. На пример, в макарони със сирене слага запържени в масло трохи хляб и стават страшно вкусни. Никъде другаде не съм яла така направени.

  • Харесвам 4
  • Благодаря 1
Публикувано:

Лошото е, че не може да се копира, нито напише често рецепта, точно защото няма мерки и всичко е на око.

Обаче това на око, за едни е зле, но за други става по-добре от всичко точно описано, примерно до ден днешен има няколко много възрастни японци, правещи стомана от руда която се пече в пещи на око -(гледат цвят на пламък и какво ли още не,) от най-високо качество и никоя рецепта и точна процедура не се доближава като резултат до техните възможности.

 

  • Харесвам 3
Публикувано:

Едно, че на око, друго че аз навремето не интересувах от готвене и от рецепти. Ако се интересувах, щях да разпитвам, да гледам и да ги запиша.  Когато се заинтересувах, баба ми, всъщност бабите ми, вече не бяха между живите. За някои неща съм търсила специално впоследствие рецепти, но не съм успявала да докарам същия вкус. 

Тук все пак трябва да отбележа, че не абсолютно всичко ми е харесвало. Баба ми правеше едно пиле с катми - катмите се редят на слоеве в тава, режат се на "баклави" и се заливат с пиле задушено с лук и бульона му, после се оставя за малко да поемат катмите бульона, което почнах да харесвам чак в последните класове на гимназията, траханата така и не ми стана любима, само запържените в масло хапки и разтопеното от топлината сирене харесвах, разни яхнии с нахут тогава също недолюбвах. За сметка на това саралията, сърмите, баницата с ориз, както и тази с мая и масло,  разни зеленчукови гювечи, които тя наричаше лятна манджа, кюфтетата на другата ми баба, за мен имат неповторим вкус. 

  • Харесвам 7
Публикувано:

Аз към родопските манджи мога да добавя траханата или "трахана мисирва" (мисирва на родопски диалект е царевица) - гъста супа от черен боб и смляна царевица. В други райони казват трахана на нещо като попара. Не съм сигурна дали е 100% българска рецепта, но баба ми я правеше много вкусна. 

  • Харесвам 6
Публикувано:

Да включа и странджанския край с уникалния за там ЗЕЛНИК, дето колкото баби, толкова и рецепти. Няма такава вкусотия. 

Моята баба го правеше с булгур, сирене и зелении от градината, веднага щом напролет се покажеха първите зелени листенца-маруля, коприва, лобода, лапад, спанак, даже листенцата на някакъвсибоб, дето аз надолюбвах. За това и винаги с различен вкус, но уникален.

 

Странджанско ДЯДО и БАБА. А да ви питам кога последно сте хапвали такова чудо?  Ама истинско, пълнено с домашна кайма, дето сте я месили на почивки цялото семейство 2 дни, оваляно с пепел от печката и жигосано с горещата маша, за да не влиза въздух. После се вее на студа незнамсиколко време и съхне само от жадните погледи на дечурлигата. А баба казваше...сакън, по жътва се яде. Каква ти жътва...да не ви разказвам по колко начини се готвеше, щото само за мезе не бива...да не сме боляри, ама за децата моооже. 

И още, и още...само памет да има, та да се помнят и готвят

  • Харесвам 15
  • Благодаря 2
  • Браво 3
Публикувано:

Баба ми правеше трахана за супа като месеше тесто от брашно, сирене и червен пипер и го протриваше през сито. После го сушеше на проветриво място и го слагаше в торби от платно, които висяха в кухнята. Гребваше с чаша и изсипваше във вряща вода, добавяше препържено масло от буркан и супата беше готова.

  • Харесвам 10
Публикувано:

@Kalina Ivanova @marycap @bulpa направете една нова тема Забравените български блюда или каквото решите да го озаглавите ...

страшно е интересно да споделите тия храни които просто ще отидат във вечността.

Много от нас дори не са чували за тия неща ...

Баба ми си спомням готвеше джигерници ...това е от дроба на заклано прасе се пълнеха черва с подправки и праз и до тук знам...оставяше го да изсъхне ... беше невероятно вкусно.

другото нещо което си спомням е бурмабюрек... точени кори с орехи които се насипваха със захарен сироп бавно и продължително доста време седмица може би ...това нещо ставаше супер сухо и супер сладко навито в тава като баница...но много сухо..

  • Харесвам 6
Публикувано:
Преди 1 час, giafil каза:

@Kalina Ivanova @marycap @bulpa направете една нова тема Забравените български блюда или каквото решите да го озаглавите ...

страшно е интересно да споделите тия храни които просто ще отидат във вечността.

Много от нас дори не са чували за тия неща ...

Баба ми си спомням готвеше джигерници ...това е от дроба на заклано прасе се пълнеха черва с подправки и праз и до тук знам...оставяше го да изсъхне ... беше невероятно вкусно.

другото нещо което си спомням е бурмабюрек... точени кори с орехи които се насипваха със захарен сироп бавно и продължително доста време седмица може би ...това нещо ставаше супер сухо и супер сладко навито в тава като баница...но много сухо..

И аз го предложих преди няколко поста. Може би модератор ще го направи.

 

Яла съм подобна сладка баница с орехи. Една баба от региона на Дупница я беше приготвила. Много вкусна! Мислех, че е някаква разновидност на баклава. 

Ако откриеш рецептата, моля да я споделиш!

  • Харесвам 1
Публикувано:
преди 1 час, marycap каза:

Баба ми правеше трахана за супа като месеше тесто от брашно, сирене и червен пипер и го протриваше през сито. После го сушеше на проветриво място и го слагаше в торби от платно, които висяха в кухнята. Гребваше с чаша и изсипваше във вряща вода, добавяше препържено масло от буркан и супата беше готова.

Баба ми правеше същото, но накрая добавяше и натрошено сирене. 

  • Харесвам 1
Публикувано:
преди 5 часа, giafil каза:

направете една нова тема Забравените български блюда или каквото решите да го озаглавите ...

Ето я темата

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1
Публикувано:

В моето семейство за Нова година (всъщност вероятно е била коледна рецепта) се правеше сладка баница с ориз, яйца и орехи. Баба ми редеше късметите от дряново клончета между домашно точните кори. В средата винаги слагаш венец от дрян, който символизира къщата. 

Триеницата си беше един вид класика, когато няма друго 😉

Траханата се правеше от тесто, в което се слагат ситно накълцани или смлени всякакви зеленчуци. Разточва се на кора, оставя се да изсъхне и след това се натрошава и се съхранява. Не знам как се приготвя по нататък, защото не я обичах. 

Правеше гюзлеми, баници, мекичета, бухти, пържени те картофи с чесън и оцет, а запържени те хапки хляб към макароните (юфката) ми бяха любимите. 

По селата се приготвяне нещо много специфично, което нито знам как се казваше, нито пък как точно се приготвяше. Като заколят прасето, от черен дроб, чисто месо и малко сланина, с подправки и праз, се смилаше на кайма и се пече, увито в булото на прасето. Сега като се замисля, малко напомня на пастет. Но се правеше само веднъж 😀

Катмите са ясни. 

  • Харесвам 5
Публикувано:

Две странджански манджи за Великден:

 

 - агнешко с прясна бакла и пресен джоджен - няма такъв вкус на цялата Земя!

 

 - агнешко с мнооого зелен лук на фурна - винаги става бой за лука!

  • Харесвам 9
  • Браво 2
Публикувано:
преди 2 минути , но нейм каза:

Две странджански манджи за Великден:

 

 - агнешко с прясна бакла и пресен джоджен - няма такъв вкус на цялата Земя!

 

 - агнешко с мнооого зелен лук на фурна - винаги става бой за лука!

 Да добавя и бахура   (кървавица) когато се коли прасе: дреболиите без черен дроб + ориз+ праз се омесват в корема на прасето и се пълнят през задния отвор в червото, после се вари в едни мрежички и .............. никой друг край на страната не прави толкова вкусен бахур! Може би само в "Емил от Льонеберя" е по-вкусен, но... може би, не се знае!

  • Харесвам 6
  • Браво 1
  • Смея се 1
Публикувано:

Към странджанските рецепти добавям най-вкусните и уникални карталаци на моята баба-това са нещо като банички със сирене ,опечени върху сач /баба ги печеше директно отгоре върху печката на дърва/ и обилно намазани след това с масло.Това е само едно най-вкусните неща,с които премина детството ни.Наред със странджанското дядо,биеницата/която се правеше от овче мляко/,агнешкото с джоджен напролет,бахура през зимата и още други деликатеси,които сега няма къде да опитаме за съжаление.

  • Харесвам 6
  • Браво 1
Публикувано:

Любимото ми ядене, което баба правеше са парени (поширани) яйца. Мъжът ми му казва “egg soup” и също много го обича, както и детето. В една голяма тенджера се слага да заври вода и в нея се пошират по 2-3 яйца на човек, така че вътре жълтъкът да е течен. Значи, в Мастър шеф като зададат тая задача и всички участници почнат да се вайкат колко е сложно да се пошират яйца, аз си скубя косите, защото баба ми никога не е пресварявала, спуквала или недосварявала едно яйце, нито пък аз или майка ми и съм в шок, че готвачи с такива умения се затрудняват. Та, в купи се натрошава сирене, върху него се слагат готовите яйца, после от водата, в която са се поширали, и накрая се запържва червен пипер в масло (може и лук) и се разпределя между отделните порции. Аз обичам с повече вода и от маслото с червения пипер, мъжът ми с повече яйца и много малко течност. Приготвя се за няма и 15 мин.

  • Харесвам 5
Публикувано:
На 29.11.2020 г. в 8:56, Kalina Ivanova каза:

Странджанско ДЯДО и БАБА

И цалапишки бабек, което ме подсеща да забъркам едни пържени яйца с бабек 🙂

 

преди 23 часа, giafil каза:

Забравените български блюда

Чак забравени, не са... 

На колелето на гарата в Пловдив, има един павилион за родопски закуски - всяка сутрин има родопски клин, пататник и болярски тутманик, наред с другите тестени изделия. Катми ядох преди две седмици. 

Това лято четох една книга със спомени за Пловдив на Евгени Тодоров, където се вайкаше, че нямаме ресторант с типична филибелийска кухня. Разказваше и за култовите кръчми - Бумбарника, кръчма Пловдив и др. Та един от най-вкусните бумбари продават на топлата витрина в магазина на Новомес по пътя Пловдив - Асеновград. Като написах Асеновград се сетих за станимъшките сармички, възхищавам се на търпението на тези, чиито сарми са с еднаква големина от първия до последния ред в тенджерата 🙂

В ресторанти Даяна предлагат пържени яйца с бабек, пържени яйца с чушки.

  • Харесвам 3

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.