Най-южната точка на България, в. Вейката

4 декември, 2020

Здравейте Магеланци,

на 28 Ноември 2020 г. за първи път с Боби "Железото" достигнахме най-южната точка на България, а именно връх Вейката 1463 м. Всичко започна от една снимка, която ни пратиха преди време нашите приятели Деси и Ясен, с които се запознахме по време на 4 дневния преход из стара планина с Боби това лято. На снимката се виждаше ясно о. Тасос и морето. Веднага попитах от къде е правена и тогава споменаха Вейката. Беше въпрос на време да отидем на това неземно красиво място. Спретнахме се петък след училище и работа с Боби и отидохме на гости при тях. Те държат хотел "Хепи ринг" в Хасково, където пък се оказа, че близо 10 г. всеки път на връщане от Тасос спирахме да обядваме, без да се познаваме. Плана беше в Събота да се качим до върха. На гости също беше и техен приятел Жорката и се събрахме сериозна група. След като се оправихме сутринта се изнесохме с колите до последната възможна достъпна точка с лек автомобил изоставената гранична застава край с. Горно Къпиново. За да спестим малко време Ясен предложи с тяхната кола да се опитаме да се качим по черния път, до където е възможно. Така и направихме, идеята беше да стигнем до х. Хвойнова поляна, но пътя е много изровен и е за джип, та колата започна да опира и я оставихме до една беседка на сред нищото. От там продължихме пеша към хижата. Въпросната хижа е някаква частна собственост и се ползва само от ловните дружинки в района. След хижата започва маркирана пътека към билото. Тази пътека е в памет на Ганка Бешева за която в. Вейката е била нещо много специално. По пътеката излязохме на билото, от където пък хванахме по граничната бразда в посока в. Юч Бунар 1335 м, преведено от турски означава Трите кладенеца. На него имаше само останки от погранични постове, само основите бяха останали. Гледката от цялата билна пътека е просто невероятна, вижда се о. Тасос и морето като на длан. След върха има стръмно спускане като отново се движим по рида. След около час време достигнахме и връх Вейката. Имахме идея да отидем леко незаконно и до в. Орлицата, който е на 2,9 км от Вейката в гръцка територия, но времето нямаше да ни стигне, деня е къс и щеше да ни хване мрак някъде из горите. в. Орлицата със своите 1483 м е най-високия в рида Гюмюрджински снежник в южната част на източните родопи. Аз все пак отскочих на около 500 м навътре в гръцко да преслушам пътеката как е за лятото. До някъде е прилична, носле трябва да се преодолеят няколко стотин метра с морени и камъни. Като цяло не е нещо невъзможно, но иска време с което не разполагахме. Докато се мотках из гръцко Боби намери геокеша на Вейката, скрит доста умело в дупка в скалите и затиснат с камък, та го отментахме и него, от 2018 не беше намиран. Отправихме се в обратна посока, като достигайки в подножието на в. Юч Бунар има нова пътека по която се слиза право надолу към хижата без да се налага да се изкачваш отново до върха. Малко е завъртяна и недобре маркирана и значително по-дълга, но пък е надолу. Мрака ни хвана някъде на около 2 - 3 км преди заставата, но вече се движихме по широк коларски път и с челника не беше никакъв проблем. Аз и Жорката се спуснахме пеша до края, за да не претоварваме колата и пак да опира по камъните. Беше приятна 18 км-ва разходка с приятна компания. В неделя на връщане пък обиколихме на лов за кешове из Пловдив, успяхме да разгледаме доста графити покрай един мулти геокеш, който те разхожда из различни точки на града. Получиха се много добри фотографии и от Пловдив. Всички снимки съм събрал в следващата фотогалерия: http://www.tonyco.net/pictures/Veikata_Plovdiv_28_11_2020/

Ето и малко извадки за зарибявка: