дневник Ноу инклузив туристи на ол инклузив Египет

[Яничка]

Сега, когато имам малко свободно време, ще разкажа за отминало пътуване до Египет.

Чак след него си дадох сметка как имах нужда от това – от тези прашни и неподредени улици, от тези настоятелни продавачи с естествен загар, от тези пазарлъци и надлъгвания... Да, пътуванията извън Европа винаги са по-различни и изпълнени с непланирани изненади. И тук не се разминахме без такива, но това е третият свят – имаш си план кога и къде ще идеш, но плановете често се оказват само в нашата глава...

Не обичам организираните с туристически фирми екскурзии, но уви, това е най-подходящият вариант за Египет. Ние не сме all inclusive туристи и когато това стана ясно на екскурзоводката, тя не ни се зарадва толкова. Но за това после.

Пътувахме с чартър и отседнахме в Хургада. Уж от туристическата фирма бяха казали, че екскурзията е потвърдена още в началото, но няколко седмици преди заминаването, когато вече бяхме капарирали, разбрахме, че не са успели да съберат достатъчно желаещи. Шок и ужас, ние вече сме се настроили да ходим в Египет и аз си мечтая за шарени рибки и почивка – о, да, най-накрая почивка, няма да тичаме и да бързаме по цял ден да гледаме забележителности. Да, времето все не стига, има толкова неща по света да се видят... За щастие, в крайна сметка събраха необходимия брой хора и потвърдиха датата на заминаване. Пфу, отдъхваме си 😉

Хотелът беше истинско попадение! Albatros Citadel 5* притежава дълъг риф, пълен с шарени рибки, а този подводен свят толкова ми липсваше напоследък! Иначе комплексът е огромен, отнема доста време да стигнеш пеша от стаята до ресторанта за вечеря, плажа и т.н. Дадоха ни стаи с гледка от високо към морето, имахме големи тераси и също толкова големи стаи. Все пак сме дошли на почивка, макар и по нашия си начин, дето все си търсим белята и все искаме всичко да видим...

 

 

 

 

ДЕН 1

 

В уречения ден ние четиримата – аз и моят приятел, заедно с двойка близки приятели – се качихме на чартъра за Хургада, заедно с дузина all inclusive туристи. Дамите се бяха издокарали и нагримирали. Пътувахме с възстаричък самолет McDonnell Douglas на ALK airlines.

 

 

Стюардесите ми направиха впечатление, че са любезни и търпеливи с туристите – нещо, на което отдавна съм отвикнала, сравнявайки го със стюардесите на Ryan Air и Wizz Air.

С наближаване времето за кацане се запознахме с екскурзоводката на тур. фирма – Анна Николова. Мина да раздаде визите за Египет на всички – към този момент таксата за визата беше отпаднала, но все пак трябваше да попълним малко информация.

След 3 часа полет кацнахме в Хургада. Веднага щом се озовахме на Пристигащи, за нас се залепи „служител на ТА“ с количка за багаж и желание да изкара 1 долар. Разпределихме се набързо по автобусите в зависимост от хотела и след 30 мин. бяхме пред Albatros Citadel. Роумингът тук е скъп и бяхме изключили данните на телефоните си, но в автобуса имаше wi-fi и задоволителна връзка, колкото да си провериш пощата и социалните мрежи. Оставихме куфарите пред хотела и малко по-късно служител на хотела ни закара с голф количка заедно с багажа по стаите. Покрай екзотичните вече тарифи на АК отдавна не бях пътувала с чекиран багаж...дори не помня от кога :). На рецепция помолихме да сме в две съседни стаи с нашите приятели, за да сме близо едни до други. Влизането в стаите ставаше с карти, но не как да е – пъхаш многократно и с много бързи движения картата отгоре до долу и се надяваш да светне зелената лампичка, че да се отвори вратата. Египетска му работа... Още на следващия ден се оказа благодатно, че съседите са наши хора – след многократни опити не успяхме да влезем с карта в стаята, но нашите приятели от съседната стая се притекоха на помощ 🙂

Още първия ден от ТА ни организираха среща, за да си продадат туровете. Преди да заминем бях сравнила цените на допълнителните екскурзии на ТА и на местни фирми, препоръчани ми от магеланци и предвид локацията ни в Хургада, а и периодът на пътуване, се оказа че ТА предлага по-изгодни цени. Четиримата се записахме за целодневна екскурзия до Кайро (80 USD, с вкл. входни такси за пирамидите, Сфинкса и Egyptian Museum) и Луксор (90 USD, с вкл. входни такси) - двете в отделни дни.

Бях чела отзивите за хотела в Booking.com и нямах големи очаквания за храната. А това винаги се оказва правилна тактика – няма разочарование :). Всъщност бюфетът на закуска, обяд и вечеря е разнообразен и в големи количества, но не мога да каже, че ми беше вкусно.

На вечеря си избрахме маса на голямата тераса към ресторанта, за да гледаме плажа и Червено море. Времето е топло и приятно.

 

 

Всяка вечер имаше дискотека на плажа. Музиката беше приятна и шумът не стигаше до нашите стаи. Днес прекарахме малко време там и се прибрахме по стаите.

 

Следва...

[Coo]

Аууу, пиши още, защото половинката тъкмо вчера ми пуска линкове на екскурзия до Хургада с ТА. Мен ме издразни в пакета задължително доплащане за новогодишна вечеря 180лв на човек (ние сме с дете на 3г, заспива в 21:00... а ние преди него, дреме ми, че било НГ, като става в 5-6 сутринта). И се чудех за целодневните екскурзии пак по същата причина (ако не спи на обед, детето ни разгонва фамилията). Той ме навива да наемем кола и да си ходим по наш маршрут, ако искаме до Кайро, но на мен много път ми идва за дете на три, най-малко ако не спираме на час-два, ще оповръща рентакара 😞 🙂

[Яничка]

преди 2 минути , Coo каза:

Той ме навива да наемем кола и да си ходим по наш маршрут

Не съм най-големият специалист за Египет, но не знам доколко е сигурно да сте сами с кола. Може и да живея със стари спомени, нека кажат и по-опитните магеланци, ходили многократно в Египет. Иначе да, на мен целокупното пътуване с автобус заедно с цялата група най-много ми тежеше, но пък и затова пакетната цена на ТА е по-евтина, отколкото ако сами си организираме всичко.

 

ДЕН 2

 

По-голямата част от втория ден прекарахме на плажа – все пак сме дошли на почивка. Хотел Albatros Citadel има дълга плажна ивица с шезлонги и чадъри. Всички са направени така, че туристите да имат privacy. Веднага се екипирахме с full face маски за шнорхелинг и аква обувки (много важни за дестинация като Египет, където има корали и каменист бряг) и отидохме в лагуната на хотела. Дори там, където нямаше риф, имаше рибки, които бяха заградени с мрежа, за да може мързеливият турист винаги да вижда подводен свят, дори да е само на метри от стаята си. Още тогава, в началото на почивката ни, видях този страхотен скат, който после преследвах и търсех до края – жълт със сини точки. Голям красавец! 🙂 Мислех, че е местният Гошо, който е там благодарение на мрежата, но повече не го срещнахме, колкото и да искахме. Явно се беше промушил през дупката, но досадните туристи са му дошли в повече и друг път не се появи 😞 Не мога да го виня 🙂

Дясната част на плажната ивица на хотела е отредена за любители на морския свят. Там имаше по-малко туристи, защото брегът не е подходящ за плуване. Гмурнахме се да видим рифа и останах очарована – толкова близо до хотела, а толкова много шарени рибоци! За съжаление фотографските ми опити не дадоха впечатляващ резултат, но все пак заснех някои от рибките:

 

 

 

 

 

Разбира се, днес не пропуснахме обяда и вечерята. От отзивите в Booking знаех, че в хотела има италиански и марокански ресторант, където може да се вечеря само с предварителна резервация, но на място разбрахме, че тя се прави от предния ден в определени часови интервали, и то на рецепция, а не в самия ресторант. Поради това успяхме да се класираме във въпросните ресторанти чак в последните дни от пътуването. Бюфетът на хотела, където се хранят всички туристи, е огромна зала, с въз високи тавани и постоянно прииждащи гладни хора...като нас 🙂

Днешният ден мина бързо и неусетно, бяхме уморени от пътя, а в 1 ч. през нощта започваше турът до Кайро, който бяхме букнали. За мен лично подобни турове с голям автобус са голяма мъка – имам чувствителен вестибуларен апарат. Благодарение на това, че от години сами си организираме пътуванията, рядко страдам от подобни неудобства– или се возя в градски транспорт (метро, трамваи, автобуси за кратко, ходене пеша предимно) или сме с рент-а-кар и внимателен шофьор като моята приятелка @Desi75или моят приятел. Уви, в Египет магистралите не са дело на Б.Б. и тоз ми ти автобус се клатеше достатъчно, че да имам повече от дискомфорт следващите 7 часа от Хургада до Кайро... Прекарах пътуването, легнала на две седалки, в опит да намеря най-подходящата поза, в която не ми става лошо, като на всичкото отгоре облегалката на предната седалка беше дръпната назад и не можеше да се върне към обичайното и положение, та беше изключително тясно 😞 . С групата пътуваше и охрана, която видяхме чак по-късно, защото бяха отделени с перденце в най-задната част на автобуса.

Първата ни спирка беше Zafarana – там се отбиват много автобуси, пълни се с хора. Слязохме да се разтъпчем. На място има заведения за хранене и магазин за сувенири. Екскурзоводката Ани ни беше предупредила, че сувенирите са скъпи. Така си беше, а и бих добавила не са нищо специално, купихме си по-хубави и по-евтини в последствие от други места.

Какво е първото нещо, за което се сещате, когато става дума за организирана екскурзия? Ами да - ходене до тоалетна по команда 🙂 . На Zafarana имахме време за тоалетна, а цената беше 1 USD за трима човека. Всъщност тази схема 1 долар за трима в последствие важеше за всички подобни посещения…

[ivan69]

@Яничка Как стои въпроса с PCR тестове и карантина след завръщането?

[jul]

Лелееее, някой да пише за пътуване в тези времена 😊 Пиши, пиши, аз се чудех дали да не се прежаля с организиран Египет за НГ (поради липса на много алтернативи). 

[Яничка]

ДЕН 3

 

Преди обяд пристигнахме в Кайро. Аз все още лежах на двете седалки и не можах да разглеждам града от прозореца на автобуса, защото вЕрвайте ми, това клатене на превозното средство никак не ми се отразяваше добре. Иначе да, в Кайро трафикът е като във всяка друга циганска държава – хаос, мръсотия и шум. Точно това, което...ми харесва Иди ме разбери – не ща подредени и чисти улици, искам това! Някъде по пътя към групата се присъедини местен гид – на организирана екскурзия сме все пак - българският екскурзовод е с нас от България, но на място ни разказва и развежда местен екскурзовод. Човекът, макар и египтянин, говореше доста приличен български. Всъщност в Египет голяма част от хората, ангажирани в туризма, разбирай дори уличните търговци, говорят руски и английски, като руският е далеч по-разпространен от английският. Раздадоха ни билети за Египетския музей и ни предупредиха, че на входа може отново да ни поискат да платим таксата. Тамън се бях подготвила да се разправям с този, който смее да ми иска пари втори път за нещо, за което съм платила, то пък никой нищо не ни поиска И така, следващите час-два разгледахме този наистина невероятен музей с историята на Египет, събрал на едно място мумии, маски на фараони, тронове, саркофази и всичко онова, което сме гледали по филми и всеки от нас е мечтал да види на живо.

 

 

 

Залата с маската на Тутанкамон е на отделно място, където е забранено снимането. В музея има снимка на всички вещи, които са открити заедно с маската, в един огромен сандък. Интересното е, че в него е имало два по-малки сандъка, прибрани един в друг на принципа на матрьошка, и чак в най-вътрешния са били тези безценни артефакти.

 

Признавам, че след толкова разгледани музеи по света, в един момент всички изглеждат сходни. Но не и този! За жалост на всички ни направи впечатление немарливото отношение на египтяните към тяхната история – много от експонатите бяха покрити с прах, голяма част бяха на открито, а не поставени зад витрина и въобще не бяха положени грижи да бъдат опазени, така както това би било, ако бяха в някой музей в Европа. 

Следваща спирка – най-важното от днешния тур – магазин за памук! Отделихме му подобаващо време. Беше скъпо, но за сметка на това сувенирите бяха грозни!

На обяд бяхме в ресторант на река Нил. Нали сме оу инклузив туристи, дадоха ни избор между пилешко, панирана риба и още нещо. Дамата на съседната седалка в автобуса каза, че е вегетарианка: „I don`t need meat“. Тогава ми стана смешно, но да видиш как на другия ден, когато опитах достатъчно от тяхното месо, и аз минах на гарнитури и салати. Оказа се правилна тактика, но още не знаех...

Иииии, стигнахме до мястото, което всички свързваме с Египет – пирамидите!

 

 

На път за тях местният гид мълчеше в автобуса, но на място, където имахме ограничено време, реши да ни разкаже за тази забележителност... Уви, времето не ни позволи да го слушаме, а вярвам, че интересни неща е казал на групата – дошли сме все пак да видим пирамидите, да ги обиколим от всички страни, да ги снимаме и да се запознаем с местните "пазители". Това са уличните продавачи, които от момента на слизане от автобуса, почват да се мъкнат след туристите и не ги оставят на мира, докато не им продадат нещо. Моята тактика винаги действа в подобни случаи – тотал игнор и си продължавам с бързи крачки в посоката, в която съм се отправила. Явно обаче и тяхната тактика действаше при туристите – видях, че доста хора от групата си накупиха сувенири. Местните, и те си имат номер в живота. Повтарят убедително „I work for the government“. Като им погледнеш прашните панталони и обувки, изчезват всякакви съмнения, че може да не са държавни служители 🙂 Ние обаче имахме цел – да обиколим Хеопсовата пирамида и да я снимаме цялата от най-хубавия ъгъл. Хубаво, ама държавните служители напират да ни покажат от къде ще направим най-хубава снимка, нищо че ние не щем да чуем, а след първите няколко крачки друг държавен служител с бадж взе да ни иска билети за проверка. Ей, така, насред нищото! Поредният номер да ти вземат пари за нещо, за което вече си платил. Зад Хеопсовата пирамида за съжаление в момента строяха нещо, което я закриваше и се втурнахме към друго място. Вече обаче бяхме обградени от служители, които задърпаха една от нас. Мъжът и, който не се слави със спокойния си нрав, за малко да им удари един бой 🙂 Най-накрая имахме заветната желана позиция, а някак неусетно и тихо до нас се беше промъкнал държавен служител на камила, който си предлагаше услугите 🙂 Така е в Египет, трудно може да си направиш снимка или да изминеш няколко крачки, без някой да те дърпа и да вика: „Mister, Mister, I give you a good price“.

Странен народ са египтяните – имат невероятна история, а сами не я пазят. И не само не я пазят, а са направили всичко възможно да се затрият ценни артефакти през годините. Много от обектите са били обрани. Така например, на Хеопсовата пирамида има дупка, направена от крадци, в опит да влязат вътре. Самият вход обаче е на друго място:

И така, следваща спирка – панорамна гледка. Моят приятел е фотограф любител и вече виждаше подходящото място за панорамна гледка. Автобусът ни обаче го подмина и спря на друго място. Еми…на организирана екскурзия сме - ходим, където ни водят...

И тук като се почна едно снимане – как държим с ръка едната пирамида, как ги държим и двете, но най-вече как скачаме 🙂 Тук даже в цялата тарапана си намерих късметче на земята – 5 египетски паунда.

Всичко хубаво, ама понеже в магазина за памук прекарахме доволно време (не видях някой от групата да си купи нещо, то цените бяха едни…), та за Сфинкса тичахме на тагадък, щото наближава края на работното му време.

Страшна работа е Сфинксът на живо - огромна котка пазител.

 

Тук „топ снимката“ за туристите е как целуват Сфинкса. На място на обекта има държавни служители, които предлагат да ви снимат – “One photo, one dollar”. Ние обаче – практични българчета – четирима човека сме, снимаме се един друг. Пред тази забележителност се наблюдава и друго – седят трима младежи, ама наистина младежи, не хитри чичковци, и гледат жадно как поредната девойка се снима как уж целува Сфинкса. Като приключи фотосесията, те се местят пред други туристКи. Особености на местната религия…

След дългото и напоително снимане, на път към автобуса, вече имаме време да обърнем внимание на местните търговци. Купихме си папирус. Цялото пазаруване беше своеобразно шоу – почнахме от висока цена, която ни отказа, разбира се. Търговецът – обиден, че не оценяваме стоката му, почна да подвиква след нас и накрая с една оттренирана реплика: „Don`t make me follow you“ почти ни докара чувство за вина  🙂  Папироси си бях наумила да вземем още от България, та уважихме човека. Той не се отказа до там и подгони нашите приятели с: „Tell your friends to come and buy“ 🙂 Като практични туристи, ние работехме на два стана. Аз и моят приятел спазарихме папироси и сувенирна чиния, а нашите приятели – магнити.

Ето, че се отправихме към магазина за парфюми и масла. Той е много важен момент от днешния тур, защото…след презентацията на парфюми щяхме да разберем. Но първо ни наредиха в една стая, продавачката – българка, не помня от кой български град, ни обясни на чист български, че „ако купите парфюм №9 от листовката, ще ви върви много в живота, няма да имате никакви проблеми“, а „ако купите №5, ще сте големи късметлии в любовта“. Ние – будали, нищо не купихме… Отделихме се в една съседна стая и изчакахме да премине суматохата. Убуу, ама гледам в един момент групата се събра около екскурзоводката и нещо се обсъжда. Явно не кой парфюм да сe купи. Разбра се, че след дъжда, който днес валял в Египет (ние усетихме буквално само няколко капки там, където бяхме), на пътя било станало свлачище и съответно от там не може да се минава. Друг път няма. Не се знае кога ще го оправят, щото египтяните не са известни със своята модерна канализация...

За моя изненада групата го прие леко. Очаквах скандали, щото нали ол инклузив туристът е свикнал всичко да върви по програма. Екскурзоводката Ани каза, че се мислят варианти кога и как да се транспортираме обратно към Хургада, защото след тура трябваше да се върнем по хотелите, но не се знае повече за сега. Върнах лентата назад и си спомних, че докато бяхме на пирамидите, чух екскурзоводката да говори оживено и сериозно по телефона на руски, но тогава не обърнах внимание. Явно още ранният следобяд се е знаело, но не са искали да ни развалят настроението, а и да не пострада шопинга на парфюми, предполагам. Увесили носове, отидохме да вечеряме групово в местен ресторант. След вечеря всички се отдадохме на дискусии на тема „Ся кво ше праим“. Имаше версии, че специално за нас ще пуснат самолет да ни прибере от Хургада или пък, че в полунощ ще отворят пътищата и ще тръгнем на обратно с автобуса към Кайро. Самолет не пратиха, разбира се. Групата ни се оказа авантюристична и всички гласувахме да тръгнем с автобуса в полунощ и да стигнем до Zafarana, където бил затворен пътя, пък по това време се очаквало пътят да е отворен вече. За целта трябваше да подпишем декларации, че сме направили този избор свободно и ТА не носи отговорност за произтичащата от това ситуация. Екскурзоводката обаче се обади на башшефа и той даде най-разумната команда – оставаме в Кайро за непредвидена нощувка и на другия ден тръгваме, чак когато пътят е наистина отворен.

Закараха ни в един учудващо приличен за Кайро хотел – Grand Pyramids ****. Като изключим, че никога не бил плувала в басейна му и че никой не изяви желание да седне на прашните шезлонги, стаите бяха в доста добро състояние – големи помещения, сравнително чисти, с огромни легла. Упътиха ни къде има аптека наблизо, за да си вземем четка и паста за зъби. С моят приятел се настанихме и се отправихме към аптеката. Беше късно вечерта и трябваше да минем по тясна тъмна уличка, където европеец не се виждаше, а в ресторанта в уличката беше пълно само с местни. Нямаше нито една жена, всички бяха мъже. Понеже аптеката не се виждаше още от началото, спряхме едно момче и го питахме за „pharmacy“. Той не ни разбра, но след като ни пита: “Do you speak English” и ние потвърдихме, той посочи: “Pharmacy is there”. Ей, кво нещо е да знаеш чужди езици 🙂

Намерихме аптеката, а на връщане в края на тъмната уличка попаднахме на тук-тук, който току-що беше докарал туристка, с очевидно европейски произход. Момичето излъчваше смесица между гняв и страх и почти щяхме да и предложим да върви с нас в тъмното, но тя изскочи от тук-тук-а и бързо се отправи на някъде. Върнахме се в хотела и на рецепция помолих да ни сменят стаята с друга, защото прозорецът не се затваряше добре. Смениха ни я веднага. Тук видях екскурзоводката Ани и малко ми дожаля за нея – беше изморена и изтощена. Да, това наводнение беше непланирано и неприятно за всички. Преди лягане си спомних как преди няколко години @Desi75, като кацнахме в Сан Франциско, установихме, че British Airways ни бяха загубили багажа. И тогава, както и сега, нямах с какво да спя 🙂 Част от „романтиката“ на всяко пътуване - после, като си спомня какво се е случило, ми става смешно и някак мило.

[Гост]

Много интересно разказваш! Благодаря! 

[Яничка]

ДЕН 4

 

Сутринта след закуска отново настана всеобща дискусия ся ко ше праим. Ние обаче не искахме да губим повече време. Ако трябваше да останем още един ден в Кайро (това все още не се знаеше и не се знаеше кога ще се разбере), искахме да отидем само четиримата да пирамидите и да ги разгледаме без тълпи туристи. Обяснихме плановете си на екскурзоводката. Давам си сметка, че никой гид не обича няколко туристи да се цепят от групата и да развалят иначе стройната организация. Не срещнахме директна съпротива срещу плана ни, но усетих как Ани се опита да спечели време с идеята накрая сами да се откажем: "Защо не изчакате да стане 10 ч.? Тогава ще видим дали има нова информация за състоянието на пътищата". Местният гид на ТА обаче никак не беше въодушевен от идеята ни.  Вместо да си седим кротко като другите, които вече обмисляха от кой мол да си купят бански, за да плуват в хотелския басейн със съмнителна хигиена, щяхме да му създадем допълнителна работа. За кратко избягваше присъствието ни, но накрая като ни видя на рецепция да разпитваме колко ще излезе такси от хотела до пирамидите, дойде и ни обясни, че ще стигнем до там за 15 мин. и ще ни струва 2$. Също така ни накара да се подпишем (на бял лист), че ТА не носи отговорност за нас, ако не се върнем. Разбрахме се да се върнем около 13 ч. и си оставихме телефоните с идеята да ни клипне (щото не можел да провежда разговори, имал само интернет, а ние извън ЕС избягваме да пускаме данни, че ставаме любимци на бг мобилните оператори) 15 мин. преди да тръгне автобуса с групата, за да се върнем на време.

Нарочно викнахме такси от хотела, за да не премине половин час в пазарлъци. Но традициите са си традиции. Дойде таксито и шофьорът обяви 15 долара. Вкупом скочихме да му се караме, а двама от персонала на хотела стояха кротко до нас и само дето не си бяха взели пуканки за шоуто. Накарахме ги накрая да се намесят и спазарихме нормална цена. Качихме се четиримата в колата и шофьорът мигом почна да ни предлага camel riding. Абе, човек, не щем да яздим камили, карай си по пътя! В Египет обаче всички действат на принципа „он че ми каже“. Човекът си беше решил да ни закара да яздим камили и така направи 🙂 Като ни спря пред въпросното място, нашият приятел с по-слабите нерви, много се ядоса: "Аз казах ли ти сто пъти, че искаме на пирамидите да ни караш?"Вече почти го виждах как скача върху таксиметровия шофьор и го налага 🙂  Да видиш как шофьорът изведнъж получи проблясък и подкара колата 🙂 Закара ни обаче на друг вход за пирамидите, различен от онзи, от който вчера влязохме с цялата група. Тук приемаха само египетски паунди, а ние имахме само US долари. Още като се наредихме на касата за билети, и веднага ни обградиха „държавни служители“ – всеки предлага услуги от жизнена важност. Някакси успяхме да им се отскубнем, като дори не ни преджобиха, и се втурнахме към близкото Change  бюро, което видяхме. Там се оказа, че има опашка и най-скоро след час ще ни дойде редът. Whaaaaat? Теглихме им една и на първия банкомат изтеглихме местна валута без никаква такса. Благодаря ти, Revolut!❤️ Върнахме се с кеш пара, купихме входни билети и на спокойствие разгледахме пирамидите и Сфинкса – бяха си само за нас, други туристи нямаше.

 

 

Още с влизането местните взеха да ни уверяват, че пътят нагоре е много, не е за ходене пеш, абе, без камила не става! Ние – тъпи и упорити – пеша ще вървим! Чак сега, когато бяхме без групата, можех да попия дестинацията такава, каквато е, с всичките и несъвършенства, без да виждам само това, което екскурзоводите искат от нас да видим. И така, вървяхме ние по улицата нагоре, а след нас се мъкнеха като опашка няколко местни, които всеотдайно и безотказно предлагаха услугите и стоката си. 🙂 Помня, че в някакъв момент спряхме четиримата и бяхме обградени от едната страна от човек върху камила, малко момче от другата страна, а от трета страна други двама търговеца. Въобще, в Египет всяка снимка е своеобразна победа – за мен - да имам снимка без търговци в кадъра, а за моят приятел - да има снимка, без да е ударил един хубав бой на някой твърде настоятелен държавен чиновник 🙂  А иначе е доста спокоен човек...  

Отидохме си до онази гледка към трите пирамиди, която автобусът пропусна вчера. Мястото е отредено за хеликоптерна площадка, от там се разкриват Хеопсовата, най-голямата, на Хефрен, чиито връх все още е запазен до известна степен и на Микерин, най-ниската от трите. На площадката, освен нас, имаше само трима китайци. Бяхме избягали далеч от държавните служители, наснимахме китайците и те се оказаха любезни люде, наснимаха нас 🙂

 

А така изглежда реалността само на метри от Сфинкса:

 

Ами така де, не искам да виждам мястото само по начина, по който туристическите брошури го представят! Реалността също си има своя чар за мен.

За десерт минахме отблизо покрай великите постройки, така че да виждаме всеки камък. Тогава се заговорихме, че наскоро е имало случай, в който чуждестранна туристка е изкачила нелегално едната пирамида:

От време на време, поглеждахме телефоните си дали имаме обхват, защото чакахме обаждане от гида на ТА. Нито следа от обаждане или съобщение! Малко след 13 ч. се отправихме към изхода, макар и да нямахме сигнал от нашия екскурзовод по телефона. Минахме през огромен паркинг, пълен с коли, покрити целите в прах и пясък. Помислих, че е гробище за стари коли:

 

Метри след това, в търсене на такси, се спазарихме с таксиметров шофьор, който каза, че ей ся ще иде да докара колата и се насочи към същия паркинг с прашните коли 🙂 Ти да видиш, някои от тези автомобили били в движение 🙂 За щастие човекът се върна с далеч по-добре изглеждаща кола от това, което вече си представях. Този път пазарлъкът мина изключително бързо за египетските стандарти, човекът кандиса на нормална цена и чак се зачудих този ще ни закара ли наистина в хотела? Свестен се оказа шофьорът, закара ни до мястото без да ни предлага други услуги и без да спира по пътя 🙂

С влизането в хотела видяхме цялата група, строена на рецепция. Екскурзоводката ни посрещна жизнерадостно: „Добре, че дойдохте, след 5 мин. тръгваме обратно към Хургада“. Нашият багаж беше приготвен от сутринта и само си го взехме от стаята за багаж на хотела. Тогава нямах време да размишлявам, но после се замислих дали изобщо някой от организаторите е имал намерение да се свързва с нас, както се бяхме разбрали, за да се върнем заедно с групата или след като сме подписали бял лист хартия, че фирмата не носи отговорност за нас, значи уговорката за час и обаждане от тяхна страна е просто общи приказки??? А става дума за дълъг път, 7 часа обратно към Хургада...

По пътя на обратно екскурзоводката Ани уведоми групата, че сега е моментът да преценят дали ще направят утрешния тур до Луксор, който са резервирали още в началото. Ние също бяхме платили за тура, за който трябваше да тръгнем в 4 часа през нощта, при положение, че от днешната екскурзия сме се върнали капнали в 0 ч. След кратка оперативка и четиримата бяхме единни, че сме дошли на почивка, а не на обичайното тичане по забележителности, че сме отседнали в хотел със страхотен коралов риф и хубав плаж и искаме да им се насладим. И така оставихме Луксор за друг път. Наспахме се на другия ден като бели хора и…

Следва...

[Яничка]

ДЕН 5

 

прекарахме един чудесен ден в релакс. Аз рядко си почивам, все да видя всичко и този ден наистина ми беше като награда. Преди обяд се излежавахме на шезлонгите около лагуната на хотела, а следобед с моят приятел отидохме от другата страна, където е рифът, за да гледаме пак шарени рибки, онези огромните миди, в които не трябва да си пъхаш ръката и синя бездна. Отново търсих онзи скат на точките, но уви, никъде не го срещнах 😞 

 

 

Днес Червено море се вълнуваше повече, но пак беше топло и приятно. И понеже е почивка, се оставих на поредния местен търговец, обикалящ плажовете и офериращ плажуващите, да ме убеди да отида в SPA-то за масаж. След кратък пазарлък стигнахме до 30 долара за масаж на цяло тяло. Първоначалната цена беше в евро, но ние носехме само долари. Няма проблем, търговецът каза, че „те еврото и доларът са на еднакъв курс“ и се съгласи на 30 долара вместо на 30 евро 🙂 

За съжаление на местния sales моят приятел не проявяваше никакъв интерес към предлаганата услуга. Дори след като на него му казаха, че „For you, Mister, a girl, for your wife – woman“ 🙂

SPA-то беше сравнително голямо, все пак комплексът е огромен, вътре ме посрещнаха на рецепция и скоро моята масажистка ме отведе до отделна стая. Прекарах близо час в блаженство.

Днес постигнахме голям успех – най-накрая резервирахме мароканския ресторант на хотела, за който бях чела отзиви, че е много хубав. Процедурата не е проста. Резервацията става само от предния ден – немислимо е да резервираш два дни по-рано, защото служителят, който отговаря за това, води списъка в…тетрадка. 🙂 Освен това въпросният служител има строго работно време, което спазва. Всеки път, когато минавахме през бюрото му, в близост до рецепция, него го нямаше. А на хотелската рецепция им е забранено да правят резервации за ресторантите, защото за това отговаря само конкретното лице.

След обичайната вечеря четиримата завършихме деня в бара, където нали сме ол инклузив туристи, всички коктейли са безплатни. Имаше и изпълнения на живо с певци от световна класа 🙂 Всеки от певците, които слушахме през вечерите, си имаше собствен стил и начин да избягва верните тонове 🙂  Но пък ставаше купон, даже дискотека направихме там, на бара, докато морето до нас леко отразяваше луната.

 

 

 

Следва...

[Яничка]

ДЕН 6

 

Тъй като се бяхме отказали от тура до Луксор, който бяхме предплатили още първия ден, екскурзоводката Ани ни беше казала да си търсим парите от друг представител на ТА. То добре, че я бяхме питали, иначе на нея от къде да и дойде на ум, че си искаме обратно 90-те долара? Такъв представител трудно намерихме, но на трети-четвърти опит попаднахме на друг служител с униформа на ТА, който беше много приятен и любезен и без никакви усложнения ни върна парите. Попълнихме само един формуляр на руски набързо.

Същият този мил човек ми помогна, когато се оказа, че интернетът в хотела изчезна и го немА 2-3 дни. Бил станал някакъв мейджър проблем в Хургада и дори извън хотела нямало връзка. А на нас интернет ни трябваше. Та след като два дни на рецепция все вдигаха рамене и не знаеха кога ще се оправи проблемът, отидох един ден да им досаждам по-дълго. Пуснаха ме покрай ушите си, но видях същия представител на ТА, седнал във фоайето, който беше така добър да ми пусне малко интернет от телефона си, за да си свърша работата.

Още преди да заминем от България си бях наумила да карам ATV в пустинята. До сега не бях карала такова, а ми се искаше да е нещо интересно, да не е просто някъде из България на равен терен. В един от предните дни, докато се разхождахме из комплекса, за нас се залепи поредния търговец, който предлагаше турове. Камила съм яздила два пъти, харесвам различните преживявания, но това повече не ща да си го причинявам 🙂 Исках само каране на ATV и след дълги и напоителни преговори с търговеца, се спазарихме на 35 долара за група от 6 човека, времетраене - половин ден. Иначе имало и „брайбът“ за повече пари. Хубаво, ама какво е "брайбът" тур? Спогледахме се двамата с моя приятел озадачено и накрая проумяхме – “private tour” 🙂 Та днес двамата отидохме в пустинята, а нашите приятели останаха в хотела да се радват на слънцето, плажа и морето.

Последва 30-минутно мъчително за мен возене в малко бусче, което пак се клатеше по пътищата, на мен не ми беше особено добре. На място ни направиха бърз инструктаж на руски, не ни дадоха каски, но ни предложиха „който иска“ да си купи пластмасови очила, за да се пази от пясъка в пустинята, докато кара. Тези очила според мен са задължителни, иначе този фин пясък ще ти влезе навсякъде. Казах навсякъде!

Заведоха ни до ATV-тата и ни обясниха, че всички ще караме един зад друг. Карахме около час. За мен си беше истинско приключение и страхотен адреналин! Първо, докато излезем в пустинята, минахме по абсолютно неравна повърхност, където буквално подскачах върху седалката на ATV-то. Още не му бях свикнала, та карах бавно. На два пъти на други хора от групата им загасна количката и спирахме, докато гидът им помогне. Моят приятел беше зад мен, за да ме наглежда да не бягам от пътя. На една от спирките обаче гидът ни каза да се сменим и аз минах зад него. Така се сдобих с ATV, което се кара далеч по-лесно, ако си жена, защото изисква по-малко усилия да се натиска газта с палец. На моменти ми беше доста трудно, защото съм по-слаба в ръцете и по-трудно завивах, количката си тежи, та се забивах в камъни, които чудесно виждах, но не успявах да накарам ATV-то да завие навреме. Забравих да спомена, че турът, на който щяхме да бъдем малка група 6-7 човека, наброяваше около 30 други такива като нас 🙂

 

15 минути след началото ни докараха на един плаж, където стояха две камили и ни оставиха там известно време, докато се убедят, че наистина никой не проявява интерес към офертата да язди камила, при положение, че е платил за тур с ATV. Не се предават тия египтяни, до последно ще ти продадат нещо допълнително 🙂

Половин час по-късно вече така да се каже бях овладяла ATV-то и изпитвах истинско удоволствие от карането. Постоянно се надпреварвах с количките пред мен - караме заедно един зад друг и не бива да изоставаме. На няколко места трябваше да се изкачим по високо хълмче от пъсяк, а после да се спуснем по стръмно място в пустинята. Малко преди да го направя все си мислех, че ще се обърна! Нищо такова не се случи, скоро се стъмни, запалихме фаровете на ATV-тата и завършихме тура по тъмно. Беше истински кеф!

 

 

Скоро се върнахме на мястото, където ни проведоха инструктажа. Всички бяхме целите в прах и пясък. Погледнахме си часовника и о, ужас, оставаше само половин час до резервацията ни в мароканския ресторант! Ай, сиктир, толкова зор да резервираме тоя ресторант, а сега не можем да се върнем на време! 🙂 Опитах се да хвана wi-fi, за да предупредя нашите приятели, които вероятно вече бяха в ресторанта, че сигурно ще закъснеем, но интернет нямаше. За щастие гидът не се моташе излишно, скоро се натоварихме обратно в бусчето и към хотела. Добре, ама преди да тръгне бусчето, започва оживена дискусия на руски между шофьора и някои от другите туристи, които не познаваме. Първо не им обърнах внимание, но после се заслушах и разбрах, че се уговарят с него да остави цялата група на някакъв пазар, където да ни изчака известно време да напазаруваме. Не знам какъв е този пазар, но веднага оправихме това недоразумение. Който иска да ходи на пазар, си има други турове! Ние се връщаме в хотела!    

Стигнахме навреме и прашни-прашни влязохме в луксозния марокански ресторант. С крайчеца на окото си видях как сервитьорът ни изгледа 🙂 Нашите приятели ни чакаха на масата, чисти и спретнати 🙂 Казаха, че още като ги настанили, питали къде са другите двама и кога ще дойдат за вечеря. Брей, че пунктуални тия египтяни! 

Вечерята беше превъзходна, нищо общо с тази в общия ресторант – surprise, surprise 🙂 Завършихме този екшън ден отново на бара с музика, докато се чудехме кой коктейл е най-хубав 🙂

 

Следва...

[Яничка]

ДЕН 7

 

За днес бяхме букнали тур до т. нар. Paradise Island. Същата екскурзия я предлагаха и ТА, но местните търговци в хотела ни предложиха за същата цена да ни вземат от хотела с яхта, вместо да се лашкаме с бусче до мястото, от където тръгва турът. Оказа се чудесен избор. На корабчето бяхме сравнително малко хора, а самото то беше доста голямо. На горната палуба:

 

 

На хоризонта се вижда нашата цел:

 

Отдалечихме се от хотела по море и видяхме всъщност колко голям е комплексът, гледайки го от морето:

 

 

 

 

Турът до острова включва: две спирания за шнорхелинг на риф, плажуване на острова и обяд на борда. Нашият гид се казваше Аладин. Направи ни кратък брифинг, каза ни името на нашата група, че да не вземе някой да се обърка да се качи по грешка на друга яхта. С нас пътуваше и задължителният фотограф, който накрая успешно пласира снимките, които направи на част от групата. Стигнахме т.нар. Orange Bay:

 

Корабчето не акустира на самия бряг, а ни взеха с малка лодка и ни закараха до там. Тук има барче, съответно карат туристите да изхвърлят вода и напитки, ако носят с тях, за да консумират на острова. Мястото е приятно, с онзи готин син цвят на водата. Има места за препичане на слънце и на сянка, но аз и моят приятел имахме желание да поплуваме малко.

 

 

 

Водата е доста солена – молко е неприятно, като си намокриш очите, но се преживява.

Накрая се качихме по стълбичките до място, от където се вижда острова:

 

 

Нашите приятели също разгледаха острова, направиха красиви снимки и...то времето свърши.

Заговорихме се с Аладин. Оказа се, че като приключи сезонът в Египет, работи на друго място – като учител по английски в Германия. Малко се изненадах, защото често правеше грешки в ползването на единствено и множествено число...

Дойде време да се върнем на корабчето и да направим първия шнорхелинг. Тайно се надявах днес да видя онзи скат на сини точки, от първия ден на пътуването все го търсех. Аладин раздаде плавници – моят приятел си сложи, аз с тях така и не можах да свикна, по-удобни са ми акваобувките. Сложихме full face маските, аз влязох във водата със спасителна жилетка, моят приятел – без. Аладин ни обясни в коя посока са рифовете и тръгнахме на лов за рибоци. Наблизо имаше още няколко корабчета и групи за шнорхелинг. За съжаление този риф се оказа голяма розачорование – почти не срещахме риби, а ако трябва да го сравня с рифа пред нашия хотел, беше в пъти по-слабо като изживяване. Морето беше доста бурно, а и прекарах доста време в търсене и следене къде е Аладин, за да плувам с групата, а всъщност не беше нужно. Виждаше се в коя посока са рифовете.

Тука нЕкакви ПРО-та:

 

След шнорхелинга беше време за обяд. Храната на борда беше сравнително вкусна. Хапнахме всички на долната палуба. Беше почнало доста да духа, аз с мокра коса и тениска за плуване, та не е изненадващо как след 2 дни настинах...

Понеже останах много разочарована от първия риф, питах Аладин ще видим ли скат на следващия. Той каза, че там било мястото, но пък фотографът не даде надежди. За щастие имахме късмет – тук видяхме ската, седеше си на дъното, скрит под някакви корали, показваше се само половината от него. Скоро обаче ни видя и бързо ни избяга. Нищо, имам си го вече запечатан на  снимки, а и още ми е в съзнанието. Убавец е:

 

 

 

По дъното беше пълно с морски таралежи:

 

 

Тук видяхме много от тези сини риби, които имаше и на рифа пред хотела. Плувайки над един от рифовете, ми направи впечатление, че една такава риба взе да кръжи под мен в кръг доста дълго. Вероятно ме възприе за заплаха и си пазеше територията. Отминах я, за да не и създавам излишни емоции 🙂

Като излязохме от водата, се оказа, че само аз и моят приятел сме били единствените желаещи да шнорхелуват. Дали защото първият риф, където ни спряха, не беше нищо особено, или защото повечето от туристите на борда не бяха толкова приключенски настроени, колкото с желание за плажуване, бяхме сами, та дори и Аладин не си направи труда да слезе с нас. Нищо, имахме си рифовете, а и скатът само за нас. 

И така, прекарахме един чудесен ден с плаж и сред рибки, останах доста доволна.

За вечерта жената на нашия приятел беше успяла да направи резервация в италианския ресторант към хотела. Този път не дойдохме прашни, имахме време да се подготвим 🙂 За жалост храната не беше нищо особено, наложи се да се прехвърлим в общия салон, за да не останем гладни, така че най-добрият ресторант си остана мароканският. Точно както пишеше и в отзивите в Booking...

Тази вечер ни беше последната в хотела. Изпратихме я подобаващо – с питиета и сладки приказки в бара. Коктейлите бяха доста приятни. Малко танци и...дойде време да си ходим по леглата.

 

ДЕН 8

 

Сутринта набързо оправихме куфарите и се присъединихме към нашите приятели за закуска. Казахме чао на Червено море, автобусът дойде да ни вземе и се отправихме към летището. На гейта се видяхме с останалата част от групата. Даже и магеланкци имаше с нас, но са били с друга локация. Поздрави на @kaka reni 🙂 След 3 часа си бяхме в София.

Последва дъъълга седмица, през която се борех с настинката след последния шнорхелинг, някои от другите участници в мероприятието пък имаха стомашни проблеми. Абе, всичко си беше в реда на нещата 🙂 Сигурно съм някакъв мазохист, но и при това продължение, пътуването си беше чудесно. Съвсем скоро ще помня само хубавите неща и пореднота доза щастие :)

[Бръмбар]

Преди доста години и ние бяхме на подобна организирана екскурзия за Нова година. Като гледам нищо не се е променило. Само дето ние бяхме с чартър, който първия ден беше с нощувка в Кайро, като първия ден ходихме в музея, имаше и криуз по Нил, а на следващия ден - пирамидите с подобаващо количество работилници и работилнички за парфюми, папируси и каквото още се сетиш и после със самолет до Хургада. Та поне 7ч пътуване с автобус до Кайро и обратно ни беше спестено. За мен посещението на Луксор, заедно с храма на Хатшипсут и Долината на царете беше най-интересното нещо.  Впечатли ме много повече от пирамидите. Шнорхелинга не беше до този остров Paradise или поне нямаше престой и обяд там и не съм го запомнила, а включваше 3 рифа, и обяд на лодката. Първия риф пак нищо особено не беше, втория беше по-интересен, а на третия не плувах, че вече ми беше много студено. Във водата не беше студено, но много силен и студен вятър имаше навън и трети път не ми се съхнеше на него. Хигиената на лодката, шнорхелите и плавниците, които се търкаляха по земята и преминаваха без каквото и да е почистване от един ползвател в друг, няма да ги коментирам. Не е чудно, че всички от групата в един или друг момент имаха стомашни неразположения, къде в по-лека, къде в по-силна степен. Местехме се от един хотел в друг точно на 31 декември, понеже ни настаниха първоначално не там, където бяхме резервирали и с големи разправии ни преместиха на другия ден. Безкрайни пазарлъци за всичко, което мен ме уморява. Иначе Египет е забележителен и си струва дори и с всички недостатъци на пътуването. Искам още веднъж да отида поне, но по друг маршрут, но кой знае кога ще стане ☺.

[Яничка]

Преди 1 час, Бръмбар каза:

Преди доста години и ние бяхме на подобна организирана екскурзия за Нова година. Като гледам нищо не се е променило. Само дето ние бяхме с чартър, който първия ден беше с нощувка в Кайро, като първия ден ходихме в музея, имаше и криуз по Нил, а на следващия ден - пирамидите с подобаващо количество работилници и работилнички за парфюми, папируси и каквото още се сетиш и после със самолет до Хургада. Та поне 7ч пътуване с автобус до Кайро и обратно ни беше спестено. За мен посещението на Луксор, заедно с храма на Хатшипсут и Долината на царете беше най-интересното нещо.  Впечатли ме много повече от пирамидите.

Тази година, заради короната, круизове и удобната опция  кацане в Кайро - връщане от Хургада въобще ги няма. Щастливи бяхме, че въобще чартърът се осъществи. Наши приятели, които ходиха седмицата преди нас, при записване не им казаха със сигурност дали ще може да се провеждат турове до пирамидите, Луксор и т.н., заради забраната. На място вече успяха да ги направят и бяха много доволни. Със сигурност Луксор си струва да се види в пъти повече от Египет. При нас обаче така се стекоха обстоятелствата. Нищо, живот и здраве по-нататък ще направим круиза по Нил, явно при Египет от първия път не става 🙂

[Coo]

@Яничка много ти е хубав разказа и много ми помогна да взема решение за себе си, благодаря! ❤️

 

Мисля, че всички ТА предлагат пакета на един и същи туроператор. По НГ тази година има два вида: 8 дни кацане Кайро и излитане от Хургада или 7 дни кацане/излитане от Хургада. Аз почти бях приела организирано пътуване, но определено не ме радваше идеята да изкарам НГ в ресторант на хотел и търсех по-ранно тръгване (21-22-23.12), но нямаше оферти. Предполагам, че голям фактор е министерството какво ще каже за мерките за коронавируса. В добавка сметнахме, че декември-януари е супер температура да ходиш по забележителности, но не е достатъчно топло, а детето 3г. от камъните няма да се впечатли, ще иска да кисне постоянно във водата. Оставихме го за догодина това пътуване, 😞 като гледам и пролетта нещата ще са крехки за планиране каквито бяха и през есента, така че имаме шанс и ние да се пуснем на олинклузивите, но на по-висока темпратура на въздуха и водата 🙂 😉

[Lilia13]

Здравейте, а става ли за къпане в Червено море покрай Нова Година? И ние се чудим дали да не се запишем за такава организирана екскурзия - 7 дни в Хургада и един в Кайро, но сме силни привлечени от подводния свят. Ако не става да се къпем ще се замислим дали да отидем. 

[ivooo]

преди 7 часа, Lilia13 каза:

Здравейте, а става ли за къпане в Червено море покрай Нова Година? И ние се чудим дали да не се запишем за такава организирана екскурзия - 7 дни в Хургада и един в Кайро, но сме силни привлечени от подводния свят. Ако не става да се къпем ще се замислим дали да отидем. 

 

 За къпане по Нова Година навсякъде става . Зависи колко му се къпе на човек и колко е празнувал преди това 🙂  . Иначе мисля че около 22-24 " е температурата на водата при  Хургада по това време . 

 

 За повече от 10+ посещения в Египет ( преди т.н. революция ) винаги сме ползвали ТА . Не само цената , но и чартъра е голямо удобство . 

 

Повечето бяха със задължително посещение в началото или края на Кайро . Още на този етап се деляхме от групата и си доплащахме за вътрешен полет. Вътрешните полети са учудващо чисти и комфортни.   До Шарм ел Шейх обикновенно се минаваше без това . 

 

Почти всички , които познавам с изключение на един мой приятел професионално свързан с история и археология не повториха Кайро , Луксор и т.н.  Но за първо посещение може би е задължителен . Да не може да те затапи някой 🙂  . А видя ли пирамидите ? А долината на царете ? А музея ? А сфинкса ?   🙂 .

 

   Ще си позволя и няколко съвета . Пролет и есен е най доброто време за посещение . Ако е за подводен свят  изберете Шарм ел Шейх пред Хургада . Хотелите да са  от 4 звезди нагоре  , но не очаквайте да са наистина толкова .  При положение че прислужниците са мъже  не очаквайте и особена чистота 🙂  . Храната навсякъде е само  за наяждане . Бирата от инклузива макар и разредена става , но твърд алкохол задължително се носи в чекирания багаж  и се избягва този от инклузива 🙂  .  За да ви е всичко по вода навсякъде се оставят дребни доларови банкноти 🙂 .  Абсолютно задължително  маска , плавници , шнорхел и подводен апарат за снимане  ! 

И фервекс  или нещо подобно ако настинете още първия ден защото не ви се излиза от водата 🙂  . 

 

     Да не забравя най важното .

 

@Яничка   БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ЧУДЕСНИЯ РАЗКАЗ !!!

  

     

[само Рени]

На 9.12.2020 г. в 10:02, Яничка каза:

 Нищо, живот и здраве по-нататък ще направим круиза по Нил, явно при Египет от първия път не става 🙂

Задължително го направете! Круизът дава много възможности за разходки и разглеждане на исторически и други места. Без умора, забавно, с хубави гледки по изгрев и залез и вкусна кухня. @Яничка пишеш много увлекателно!

 

[dechy]

Чудесен разказ, @Яничка. Благодаря! Точно такъв пътепис с описание на подводния свят ми трябваше.

Чакам да отпадне задължителната 10-дневна карантина при завръщане от Африка и да се юрна. 🙂 

Много ми е проблематичен изборът на хотел в Хургада или в Шарм ел Шейх. Искам на плажа хем да има пясък, хем в някоя част да има риф. Попадам на едни хотели в Макади, на чиито плажове има отлив и понтони по 400м. Ако има хубав риф, почти няма пясък и обратото. Или пък хотелът е с калпави стаи.

@Яничка, в Albatros Citadel каква е дълбочината на морето при рифа? Честно казано ме е страх да плувам без спасителна жилетка, ако няма дъно. Течения има ли? А, на пясъчния плаж как е като дълбочина? Много ме зарадва това, че са помислили за рибите на мързеливите туристи, макар че не е много добре за рибите. 

Ние сме били преди 15 год. на круиз по Нил в Египет и сега изобщо не ме вълнуват историческите забележителности. Гледам само дей триповете за плаж и шнорхелинг. И май предпочитам за момента Хургада, защото намерих един тур, на който може да се видят дюгони. Не че вярвам, че баш такъв голям плувец като мен ще ги види. 🙂 

[Яничка]

Благодаря ти, @dechy.

Относно плажа при рифа на хотела - влиза се постепенно и вече в по-дълбоката част, която свършва с рифа, няма дъно. Ако не искате да стигате до толкова дълбоко, може спокойно да останете при рифа, където свободно се стига дъното - краката ни можеха да докоснат коралите, които се стараехме да не нараним. Имай в предвид, че и двамата не сме кой знае какви плувци и ни беше ок. Не усетих течение.

Другият плаж, където има мрежа, разделяща плитката от по-дълбоката част и където съм писала, че има рибки за по-мързеливия турист (това не е риф), ако не преминавате мрежата, спокойно ще сте в по-плитката част, където по-висок човек стига дъното.

Комплексът е доста голям и има втори и трети плаж за плажуване - там дълбочината е нормална. Не сме навлизали там по-далече от брега, че ни влечаха рифовете, съответно прекарвахме най-много време на плажа с рифа.

 

[dechy]

На 5.12.2020 г. в 21:30, Coo каза:

Аууу, пиши още, защото половинката тъкмо вчера ми пуска линкове на екскурзия до Хургада с ТА. Мен ме издразни в пакета задължително доплащане за новогодишна вечеря 180лв на човек (ние сме с дете на 3г, заспива в 21:00... а ние преди него, дреме ми, че било НГ, като става в 5-6 сутринта). И се чудех за целодневните екскурзии пак по същата причина (ако не спи на обед, детето ни разгонва фамилията). Той ме навива да наемем кола и да си ходим по наш маршрут, ако искаме до Кайро, но на мен много път ми идва за дете на три, най-малко ако не спираме на час-два, ще оповръща рентакара 😞 🙂

Не знам сега какво е положението, но преди много години имаше заплахи от атентати срещу туристите в Египет и като се придвижвахме до Луксор, бяхме колона от десетки автобуси , които се охраняваха от въоръжена охрана. Не можеха да се движат самостоятелно автобусите. Придвижването от Кайро до Хургада не беше така. Там се придвижихме с микробусче, без да е в кордон и с охрана.