дневник Насън или на Ява

[Гост]

Браво на вас! Аз не бих издържала без парапети... 

[master_of_germs]

преди 11 минути , Rainy каза:

Браво на вас! Аз не бих издържала без парапети... 

Браво на Арѝ Антониус - шефът на bromoijentrans, че ни осигуриха водач, макар това да не беше упоменато в договорката ни. Не че нямаше да си го наемем. В сух сезон вероятно става и без водач - @randi да каже 🙂 

Браво и на @mary_shery, която се справи по-добре от мене след началното натъртване. Имайки предвид досегашния ни опит с минали контузии при прекосяването на планински рекички, ме беше дважди повече страх за нея. Но тя се справи много по-добре от мене...

А сме имали случаи да се обяснявам, като слизаме от планина, че не съм ѝ насинявал аз окото 🙂😉 

 

И още веднъж благодарности към @T.E.Lawrence за препоръките да изберем тази фирма 🙂 

[randi]

преди 20 часа, master_of_germs каза:

да каже

Ако говорите за Tumpak sewu, без водач бяхме. Аз бях с джапанки тип прашка, но само аз. Другите с туристически сандали или маратонки, с които си газеха. Но аз си ходя навсякъде с джапанки, имам няколко прехода по разни водопади на Гваделупа и групи французи ме сочеха непрекъснато и се чудеха. 

[master_of_germs]

Настаняваме се в Cafe Lava. След рецепцията следва стръмно стълбище надолу и стаите ни са в пристройка през вътрешното дворче. 

http://cafelava.lavaindonesia.com/

 

@Mistress of Germs се къпе, почистваме раната ѝ още веднъж и си дори без да вечеря. Ние с @mary_shery след време отиваме към ресторантчето за вечеря. 19.30 ч е, но отдавна е тъмно навън и повечето гости на хотелчето вече са си легнали. Тук се ляга рано, защото всички стават далеч преди изгрев. Но все пак има това, онова останало за вечеря. Вземам си някаква супа, все нещо по-различно от стандартните препържени неща в Индонезия. Е, и супата беше странна - с твърдо сварено яйце в нея, но важното е да има разнообразие. Фери вечеря с нас и после отива да спи. Поне тая вечер няма да спи в колата - явно туристическите фирми имат споразумение с хотела да настанява шофьорите.

 

Ние стоим още малко на свеж въздух в градинката, но времето отново рязко се променя - извива се силен вятър и  в далечината започва светлинно шоу от мълнии и гръмотевици, Каквото-такова - по-добре да дремнем, пък като станем посред нощ, ще го мислим...

 

Заспивам, а навън се дъждът трополи като водопад...

 

Водопади са и в сънищата ми. А и как иначе - след всичко, което видях през този ден 🙂 

Насън обаче виждам други водопади на Ява... Тези, които заради ограниченото време, дъждовния сезон и здравословните проблеми не успяхме да видим...

 

Всеки, който отиде в района на Тумпак Севу, е добре да предвиди още един водопаден ден. Защото там има десетки водопади, но специално внимание заслужават трима стометрови красавци:

 

1. Кабут Пеланги (преводът е нещо като "дъга в мъгла" и не е трудно да се досетим защо са го кръстили така). 

Може да го зърнете и във видеото на @randi в темата "Индонезия и Малайзия в 4 минути" в този подфорум.

 

През сухия сезон достъпът до него не е проблемен. През дъждовния... нямахме шанс да проверим

 

 

2. Капас Биру

Също постижим и не особено дълъг маршрут, като началото му дори не е стръмно.

 

 

 

Началото на маршрута съвпада и с подхода към:

 

3. Чобан срити (Coban sriti) - този двоен водопад е наистина гръмовен. И макар че е много близо до главния път, оттам на може да се види. Може да се спре до един мост и да се пусне дрон, но иначе от пътя няма нито гледка, нито подход, районът е доста свлачищен. Затова се подхожда от някоко километра встрани, като се слиза в долината на реката и трябва много пъти реката да се пресича, докато се стигне до бучащия казан. А в дъждовен сезон това е много опасно и водата може да е почти човешки бой дълбока и бурна. Със сигурност е нужна и херметично затваряща се водонепромокаема торба за вещите, особено за вотографската техника. В сух сезон е приключенско. В дъждовен сезон от фирмата ни казаха дори и през ум да не ни минава да се пробваме.

 

 

За тези водопади има писано доста из нета, но повечето източници са на индонезийски.

Намерихме няколко добри описания и на английски, но съществено се различаваха като времетраене на преходите. Подозирам, че това е заради различния сезон. Както и заради различната тренираност на пишещите.

Но най-много ми беше харесало, как са представени в ето този блог. Ама блогърът е австралиец, което значи доволно луд, а и явно доста трениран. Та затова мисля, че дава прекалено кратки времена 🙂 От неговия блог научих и за много други места в Източна Ява. То - места много, ама време малко 😕 

 

https://www.journeyera.com/coban-sriti-kapas-biru-waterfall/

 

https://www.journeyera.com/kabut-pelangi-waterfall/

 

 

[master_of_germs]

03.02.2020 г. 03:30 ч.

 

След няколко часа дрямка съм се приготвил. Навън се е изваляло, свежо и прохладно. Но все още духа силен вятър, а на хоризонта блестят светкавици. Чувствам се като Билбо в Последния уютен дом преди планините.

 

 

Пред хотела ни чакат. Водачът ни е един дребен симпатяга, казва се Хери. Мятаме се в местното туристическо возило. Те всичките са по един тертип, джипки, ама доста миниатюрни. Седим доста прихлупени вътре в каросерията. Не че наистина има нужда от превоз. Абсолютна гъзария, то и не са ни возили повече от няколко минути. Това си е съвсем нормално човек да го качи цялото пеш. И без това продължаваме пеш. Първо по асфалт, къде разбит, къде - не. После по стълбища, после тръгваме по пътечки... Намираме се на наблюдателницата Seruni point. На тия наблюдателни площадки се струпва всичкия народ, да се чудиш и маеш защо. За разлика от Иджен, тук мнозинството е от индонезийци, не от чужденци. Ние продължаваме още нагоре с челници на максимум и малко повече внимание, докато намираме хубава пролука, която води до малка естествена площадка на полянка, на петдесетина метра над наблюдателницата. Можем да продължим и по-нагоре, но ние сме първи тук, заплюваме си мястото и тоя път няма да отстъпваме. Наше си е и няма място за други. Имаме същия ъгъл и даже малко по-добър изглед в сравнение с тълпата, а тези, които се катерят след нас, да си търсят друго място още нагоре. Кой превари, той завари 😉 

Истината е, че е малко по-топло, отколкото беше на Иджен преди две нощи, но сме се подготвили. Тук няма да чакаме толкова дълго за изгрев, но и не сме загряли чак толкова. Все пак - един час не ни мърда докато почне да се развиделява и Хери не е очаквал да се качим толкова бързо. Тук идват всякакви кашкавал туристи и обичайно се почива на всеки няколко крачки или стъпала. Не на нас тия. Обаче той не ни оставя да скучаем, а измисля нещо, с което времето си мина много бързо.Похвали ни, че сме взели челници и почна да прави едни фокуси с камерите на телефона си. Huawei P30 ли беше... Не мога да ги запомням тия комбинации от цифрички и буквички по техниките 😄 Ама прави фамозни снимки, де. Идеята е да застанем за половин минута неподвижни в тъмното. Осветява ни с челника за кратко, което се снима с едната камера, а другата остава с отворена бленда за 20-30 секунди, но вече след като челникът е изключен. Накрая двата образа телефонът ги събира така, че хем ние сме осветени, хем зад нас се вижда цялото звездно небе. Челникът и телефонът трябва да са неподвижни също.

Е, имаше нужда от доста проби и грешки, докато се уцелят точните пропорции, ама се получиха добри снимки накрая. И то времето неусетно си мина 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...оттук насетне следват минутите преди изгрева, когато светлината бавно се процежда като петмез отнейде си... 

Дъждовен сезон е и не сме имали онзи фамозен огнен изгрев над Бромо, който украсяваше магеланския календар преди няколко години. Но когато стана достатъчно светло, за да виждаме завихрената мъгла в огромната калдера под нас... Ами не ни беше и нужно изгревът да е чак огнен... 🤩🌋

В следващия пост ще ми е трудно да отсея измежду много подобни снимки. 

Засега само още две от телефона на водача ни Хери, които ни ги прати по WhatsApp.

 

Следва...

 

[master_of_germs]

03.02.2020 г. Развиделяване над калдерата Тенгер (Tengger)

 

Пред нас е Националният парк Бромо-Тенгер-Семеру. Тенгер е древен "супервулкан", след чието изригране  не остава нищо от конуса му, а само един кратер (калдера) - около 16 км в диаметър и запълнен с пясък и пепел ("пясъчното море"). Стените на калдерата, които обграждат пясъчното море, са стръмни и се издигат на 200-600 метра над него. Вътре в калдерата са се образували 5 нови по-малки вулкана от типа "шлаков конус" - Бромо, Баток, Уидодарен, Курси и Уатан(г)ан. Бромо е най-ниският (2329 м н.в.) и най-активен. Най-висок е Видодарен (2650 м н.в.), а от петте конуса най-близкият до нас - Баток - не е активен и поради тази причина е покрит със зеленина. Нещо, което все още няма как да видим в сумрака. 

Най-популярното място за наблюдаване на изгрева от ръба на калдерата е връх Пенанджакан (2770 м н.в.). Сред туристите е добил популярност и като хълма Кинг Конг. Изобщо места за гледки - бол. Но сме нацелили период на религиозни празници сред местното население (между другото в района на Бромо хората са будисти, а не мюсюлмани, както почти навсякъде другаде на Ява). Така че за един месец е забранено влизането с джипове или какви да е МПС в пясъчното море, а това е начинът да се стигне от Чеморо Лауан(г) до Пенанджакан - иначе си е два часа нощен пешеходен преход. Затова и тая нощ толкова много хора са се струпали под нас на наблюдателницата Серуни пойнт.

Отвъд калдерата, но все още в границите на парка, има още една голяма група вулкани, сред които изпъква мощният конус на Семеру, първенецът на Ява със своите 3676 м н.в. И ако Бромо пуши постоянно, то Семеру бълва дим на порции, но доста често - по няколко пъти на ден. Много ясно го видяхме как "изригна" точно на зазоряване.

Мисля, че  толкова сухи факти стигат. Останалото е емоция, която снимките не могат да презсъздадат. И късмет да случиш на истински огнен изгрев, какъвто при нас няма, но пък и в дъждовен сезон е твърде смело да се надяваме на такъв. За някои магеланци изгревът над Бромо е едно от най-запомнящите се преживявания изобщо. Аз не мисля така. Много е красиво, но съм си раннобуден и съм гледал изгреви къде ли не. Вече даже не ги и снимам. И все пак - развиделяването над Тенгер си струва да му отделиш няколкостотин кадъра 😄 

Не ме слушайте - разглезено мрънкало съм си аз 😄 Преживяването си е строго индивидуално. Останах запленен, разбира се. Никакъв намек за разочарование. Просто нищо общо с възхитата, която изпитах пред сините пламъци на Иджен и при Тумпак Севу. Но аз бях подготвен, че ще е така. Познавам се достатъчно добре 🙂 

 

Камера, моля! 🙂 (поиграл съм си на места със снимките, за да засиля читателския интерес 😄 )

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва пешеходна разходка до кратера на Бромо...

 

 

[master_of_germs]

Сега ми е изскочило от акъла, защо сме се прибрали обратно в Cafe Lava ама според снимките ни е така. Върнаха ни с джипа дотам. Казаха, че имаме много време, така че с @mary_shery закусваме набързо. Идеята беше след Бромо още сравнително рано преди обед да потеглим с колата за Сурабая като пътьом направим отбивка и до още един водопад. 

 

За ходилите на Бромо вероятно това наше забявяне е странно. Не сме се бавили много. Но обичайно е огромна надпревара с джиповете кой по-бързо ще се спусне към Пясъчното море, да пристигне по-рано пред основата на кратера на Бромо. Оттам остават да се изкатерят едни стълби, издълбани във вулканичната скала. Много хора са ми споделяли, че това с джиповете в сивия прахоляк било егати преживелицата. На мене ми се повръщаше само като си го представя. Обаче религиозните ритуали ни спасиха. Споменах и в предния пост, по времето, когато ние бяхме там (началото на февруари) влизането с МПС в калдерата беше забранено. Оставихме челници, якета, напълнихме си вода и тръгнахме пеш с Хери, докато още е хладно. След десетина-петнайсет минути слязохме в дъното на Калдерата и пясъчното море се ширна пред нас. Нямаше прах, мъглата все още не се беше раздигнала докрай и усещането беше доста мистично. Много освежаваща разходка. Под нас почвата на пясъчна основа хубаво беше слегнала. все едно ходехме по плаж по време на отлив, даже се почудих дали да не тръгна бос.

 

 

 

 

 

Най-напред от мъглата изниква Баток

 

 

 

 

Освен нас имаше много малко други пешеходци; сегиз-тогиз се появяваха водачи и туристи, които си бяха платили за разходка на коне.

 

 

 

Постепенно се изкачваме по склоновете на Бромо и гледаме да си избираме маршрута така, че да стоим на сянка, тоест, ако има големи скали, те да ни остават отляво, за да ни пазят от слънцето. Признавам си, че тук забравих да се намажа със слънцезащитен фактор и това беше допълнителна причина да побързаме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стига се до малко светилище, откъдето започват скалните стълбища

 

 

Един последен напън и сме на ръба на кратера, където има статуя на Ганеша - слонскоглавият бог на познанието, както и бог, премахващ препятствия. Има логика, като се замислиш, да бъде почитан на такова място. Един вулкан си е сериозна пречка в живота на хората...

 

 

 

 

 

Част от кратера е обезопасена с нисък парапет. Но може да се направи и пълна обиколка, въпреки че на някои места е леко страшно и пътека почти липсва. Почва обаче да напича сериозно и не след двайсетина минути, прекарани в снимане на бълващата пара и дим, дълбините на кратера, калдерата и околните вулкани в нея, решаваме да оемем обратно надолу. В кратера на Бромо има кипящо езеро (не лава, не и киселина), но стълбът пара е толкова гъст, че нищо не се вижда от езерото.

 

 

 

 

 

 

 

 

Надолу е лесно и има време за още снимки. И маймунджулъци 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последно изкачване към Хотела и последни кадри към калдрерата Тенгер.

 

Едва тук вече напълно осъзнавам, че това, която изживяваме на Ява си е съвсем наяве, и изобщо не е насън.

Освежен съм и готов за цял ден пътуване... Е, още едно освежаване под водопад няма да откажа.

 

В хотела @Mistress of Germs даже е станала и закусила. Което си е постижение, защото още е рано. Направо не ми се вярва, колко сме били бързи, цялата тази разходка сме я направили за няма и два часа с всичките паузи за снимки. Имаме време на спокойствие да проверим всичко по няколко пъти, че да не забравим някой багаж.

Фери и той си е поспал като човек и е готов да ни вози за последен ден.

 

...следва...

 

П.П. и за финал пак нещо по WhatsApp, изпратено ни от онзи як телефон на Хери 🙂

 

[Capitan Morgan]

@master_of_germs в средата на платото имаше един храм. До него не се ли разходихте? 

[master_of_germs]

преди 7 минути , Capitan Morgan каза:

@master_of_germs в средата на платото имаше един храм. До него не се ли разходихте? 

Гледахме го отгоре, нищо особено не е. Точно на тоя храм имаше някакви приношения, заради него бяха спрели джиповете. Честно си казвам, имам много ограничен капацитет на поносимост спрямо брой посетени действащи храмове в рамките на едно пътуване, а след първите няколко дни на Бали исках да съм възможно най-далеч от всякакви храмове, за да мога максимално да се възхитя на Борободур и Прамбанан накрая. А и имахме влак да гоним от Сурабая за Джогджа същия следобед. Не знаехме, колко време ще ни отнеме придвижването. То сега, в ретроспекция, сигурно и Баток щеше да има време да изкачим и да слезем и пак да ни остане време 😄 

[master_of_germs]

Ще си позволя да споделя няколко мои усещания за цялото това преживяване - "Изгрев над Бромо". Със сигурност ми хареса, и то много.Пиша му шестица отвсякъде. Но не ме изненада с нищо и изобщо не мога да го сравня с емоцията, която изпитах при Иджен и при Тумпак Севу, за които шестобалната система не ми е достатъчна.

 

Също така прави впечатление постоянната промяна на цените на входните такси (макар че на Бали положението беше доста по-драстично с нарастващите цени).

Има разлика в цената през уикенд и в делничен ден. Последно като проверих за 2021 г. е  320 хил. рупии през уикенда и 220 хил. рупии през седмицата. Това е за чужденци. За индинезийци таксите са в пъти по-ниски, съответно 34 000 и 29 000 рупии. Това е сега. Преди година беше по-ниско, преди две години е било още по-евтино. Не че това е висока цена, усещането си струва. Само дето за мене е безсмислено. Поне както беше при нас в дъждовния сезон. Возенето с джипа също ми се струва съвсем излишно. Ние не сме плащали на място, всички такси бяха предвариутелно платени от фирмата bromoijentrans. Върнаха ни парите за една входна такса, понеже @Mistress of Germs не дойде с нас.

Ако човек има малко повече време, Бромо съвсем спокойно може да си го организира сам. С влак до Проболинго, оттам с маршрутка/автобус до Чеморо Лаванг. Би могло да се организира и транспорт от мястото за настаняване, като и да се договори отбивка до водопада Мадакарипура (ако прецените, че си струва). Ако сте както нас в дъждовен сезон, трудно може да имате пламтящ изгрев, даже ние сме били щастливци, че все пак имахме ясно време сутринта. На подхода откъм Кафе Лава за калдерата трудно ще се мине без билет, но в нета е пълно с варианти от другите места за настаняване, на километър-два по-встрани, как може спокойно да се слезе, и никой няма да те провери. И че, особено следобед, е напълно безпрепятствено. Е, да, сутрешни мъгли няма да има, ама пък си е от най-лесните начини да погледнете в кратера на действащ вулкан. А в дъждовен сезон не е и чак безбожно горещо, още повече тук е високо в планината.

 

Но, ако времето е кът, както при нас, а и в състоянието на все още куцукащата ми съпруга, смятам, че организираният 4 дневен тур от Кетапанг до Сурабая с всичките вулкани и водопади си струваше цената.

 

Докато го напиша това се пренасяме пак година назад - на 03.02.2020 г. около 9:30 ч сутринта, когато се натоварваме за последен ден на колата.

Следващата спирка е водопадът Мадакарипура.

 

Пътуването дотам е около час. Тук вече индонезийският гений за изсмукване на някоя парица от туристите е достигнал апогея си на Ява. Първо, с коли не може да се отиде до входа на парка, Въпреки че има път, но е тесничък. Не че е много, примерно 2 км. Трябва или да се извървят, или (препоръчително, че почват да те гледат лошо) да те извозят с моторче. Дали беше по 30 хиляди рупии на човек? (за двете посоки). Което не е чак толкова малко.

После, самата такса за водопада не е много висока (по спомени, ама нали се разбрахме, че в индонезия цените за билети са променливи понятия), но задължително се плаща 50 хиляди рупии за водач. Които се разделят в нашия случай на две между мене и @mary_shery, понеже @Mistress of Germs решава пак да си остане в колата. Тук няма да има панорамна площадка и след моторчетата пак ще има вървене по двайсетина минути в посока, а и накрая има газене във вода и някои хлъзгави камъни. Още повече почва да препръсква. Тя не се е възстановила достатъчно, за да поема тоя риск. В същото време пътеката е много лесна и вървенето с водач е за мене напълно излишно, но е задължително; няма възможност да влезеш без водач. Неговата роля е само накрая пред самия водопад. И то сякаш повече да те гледа да спазиш забранителната зона за влизане зад едната струя, където се счита за опасно, понеже може да паднат камъни. Иначе помага да не се хлъзнеш на места, но там и да се подхлъзнеш леко, няма опасност да паднеш със сериозен сакатлък; почти равно е. Много е важно да имаш водонепромокаемо яке, дъждобран или поне херметично затваряща се водонепропусклива торба да си сложиш вещите, защото няма начин да се избегне минаването през водните струи.

 

Мадакарипура се води най-високият водопад на остров Ява. Макар че никой не му е мерил точно височината. Някъде около 200 метра е. Но визуално няма как да се усети, защото не е един единствен пад, и части от водопада винаги остават скрити зад зеленината, която покрива склоновете. Лично за мене е обект, който спокойно може да се пропусне, за да спестите време и пари, ако в програмата сте запланували Тумпак Севу. Ако турът е само с вулкани, да, тогава е добре да се включи и Мадакарипура за малко разнообразие 🙂 

 

Иначе снимките стават интересни 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ставаме мокри кокошки въпреки якетата. То моето беше едно много старо и тънко, от памтивека и качулката му беше наполовина отпрана. Но поне успях да опазя фотоапаратите що-годе сухи. Даже тук повече съм снимал с телефона. Та якето очевидно си беше изпяло песента. На връщане връз моторчетата ни вали, но вече не ни пука. Решавам, че това яке само ще ми тежи, без да ми върши кой знае каква работа, и го подарявам на човека, който ме вози на мотора. 

Подсушаваме се под един навес и сме готови да продължим към Сурабая.

[master_of_germs]

...

Вече е станало към обед, а на нас ни предстоят поне два часа до Сурабая, айде, нека са повече, че гугъл мапс обикновено не успява навреме с трафика на Ява. Пътят се спуска доста стръмно надолу през разни селца, а аз успявам да придремя. От три дни само пътуваме, а и с тези ставания за среднощни преживелици режимът на сън и бодърстване съвсем ми се обърка. Разбира се, че пак ми се присънва падаща вода - та малко ли водопади видяхме наяве през тези дни. И ако Мадакарипура е все пак с добре поддържана пътека до него, все пак има една суровост, типична за природата на Ява. Далеч по-култивирани бяха подстъпите до водопадите в северната част на Бали....

 

Пет дни по-рано - 29.01.2020 г. 

 

Денят ни в Лофина започва достатъчно рано. Предният ден, докато пътувахме от Санур към северната част на Бали, @mary_shery проведе задълбочен пазарлък по whatsApp с Тони. Изобщо не бяхме уговаряли нищо за последните си три дни на Бали, бяхме решили, че ще търсим на място. Намерихме няколко фирми в нета, Тони от mylovinataxi излезе най-активен в пазаренето 🙂. Съответно е и навреме пред Студио Лумбунг. Вече е уговорил с негов познат да ни направят един шнорхелинг в близост до Lovina beach. ние плажа вече сме го пробвали предната нощ на по вечеря и коктейлче, но нищо, кой знае какво, не сме видели от него. 

Колкото магеланци ми споделиха по време на планирането, никой не е бил очарован от Лофина. На дневна светлина разбирам защо. Плажчето изглежда едно неугледно такова, със сивеещ едър пясък. Още няма никой освен нас. Лофина е място, на което се ходи основно за сафари с преследване на делфини. Което мене ме отвращава, само като си го помисля. Но пък е място, където може да се направи евтин и сравнително безопасен шнорхелинг за някакви дребни пари. 100 хиляди рупии на човек. Истината е, че рифчетата, колкото и да са малки, са достатъчно близо, та човек ако ги знае, да няма нужда от лодка и сам може да си стигне да се гмурка. А ние защо сме си ги взели тия маски за цяло лице. Шести ден сме на Бали и още не сме се гмуркали (е, @Mistress of Germs го направи веднъж, но без особен успех заради големите вълни). Морето сега е напълно спокойно, което за Бали си е изненада. Няма и някакви течения точно при Лофина. Нашият капитан ни чака и се натоварваме на лодката.

 

 

 

 

 

Плитко е и лесно се плува. На първото място, където слизаме обаче скоро се оказваме наобиколени от дребни медузи. Не че наистина жилят, но създават едно неприятно усещане. Така че след няколко минути излизаме и с лодката се преместваме на стотина метра по-встрани, където вече наистина имаме много приятно място и като видимост, и като подводен свят. Е, състоянието на рифа не е цветущо, както се вижда от клипчето, но риби и морски звезди имаше в изобилие. 

 

И, да, виновни сме! Не трябваше да приемаме да храним рибите с този хляб, който ни даде лодкарят. Незнанието не ни оправдава. Аз не съм ползвал гугъл, понеже съм женен за @Mistress of Germs, а тя си е уж експерт по подводен свят и рибарска щерка. Но проблемът идва от това, че като такава вижда подводния свят основно като деликатес, а хлебните топчета са си класическа примамка. Не сме знаели колко вреден е хлябът за храносмилателната система на рибите, но и не виждам смисъл да си потулваме грешката. Вече знаем. Благодарим на @Gentleman Basta за което!

 

По към края на клипа съвсем се орезилваме, понеже се вижда колко несръчно влача на буксир @mary_shery. В плуването ние двамата сме все едно едноок води слепец 😄 

 

След един час се връщаме на брега и тръгваме по водопади. Целта ни е районът на Мундук. Чели сме, че там има поредица от три водопада, които можем да видим с леко преходче и шофьорът да ни чака на друго място на пътя. Оказва се, че домашното ни не е подготвено точно, защото водопадите са (поне) четири. Тръгваме по пътека, която е широка като за моторче да мине по нея, То и без това на Бали това е основният начин на придвиждане и пешеходецът е вид, застрашен от изчезване 😄 

 

Около нас е джунгла, ама някак си приветлива. Свежо и зелено, и отвсякъде цвърчат цикади и заглушават всичко друго. След няколко минути се пресича рекичката по мостче и се стига дои разклон, Има табелки, които поясняват кой водопад накъде е.Оказва се, че надолу по течението има два водопада, и други два нагоре. Като цяло дори и местните се объркват кой водопад кой е, и май на всеки един от тях може да му се каже водопад Мундук, но аз ще избягвам това име. Ние всъщност също се объркахме и от приказките на Тони. Той все ни питаше, дали искаме да стигнем до golden valley waterfall и че имал и приятел, който можел да ни е водач дотам. Ами стигнахме си сами. Даже май точно него си бяхме отбелязали като "Мундук" 😄. Както и да е, имената не са толкова важни. Районът е много-много красив. НА Бали за всички водопади се плаща вход, но тук таксите са символични. Между 10 и 20 хил. рупии на водопад. Всъщност, платихме билети само за първите два - Лабуан Кебо и Мелантинг, на третия и четвъртия някак се озовахме не откъм парадните входове. На Red coral waterfall излязохме от мястото, където уж продават билетите, но нямаше никого, а на Golden valley (или munduk breeze...) изобщо не видяхме да искат вход, ама там пък има къде другаде да си дадеш парите с кеф 😉 

 

Та сега сме на разклона и научаваме, че най-близо е Лабуан Кебо. Пътечката е равна, минава и в близост до нечии къщи. От време на време ни подминава моторче. Будката за билетите няма как да се пропусне - има място за почивка и след нея почва пътечка със стъпала стръмно надолу, Но е кратка и за няколко минути се стига, Нищо общо с тихия ужас, кал и газене до колене след дни на Ява.

 

Лабуан Кебо

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Връщаме се нагоре до основната пътечка и продължаваме по нея. @Mistress of Germs се е поуморила, и решаваме че ще е добре да щади своите бедни, бедни крачка. Нямаме идея колко  ще е стръно слизането до Мелантинг (а то се оказа доста по-стръмно), и колко стръмно е после нагоре до Red coral (а то не беше много стръмно). Така че, когато съзираме приятно заведение, по всеобщ консенсус тя засяда там. Има всъщност две-три места, на едното предлагаха и за хапване, а там, където седна тя, имаше само някакви сладки неща и напитки. Ама тя се прехласна по разните ядки, по сортовете кафе.  Бяха точно три-четири масички - семейно местенце; кафените зърна на място пред тебе ги счуквха в хаванче. Тя по този тип малки варунгчета много се прехласва и с удоволствие щеше да си остане там, да изпие един пресен кокосов орех, чайче с разни местни аромати, мед с прибавени стрити печени какаови зърна. Ами размаза се, а като се върнахме, си купи и от малко от онези прословути "пацулчета", изакани от цивети, дето са яли кафе, с които Бали е толкова известно 🙂 

 

 

Ние с @mary_shery продължаваме по пътечката и ни извежда в нещо като махала, но къщите са доста добре скрити в джунглата. Пред нас излизат дългокраки дребни кокошки, епизодични кучета, дребна кравичка. Слизането до следващия водопад - Мелантинг, е по доста по-стръмна пътека със стъпала, последният участък е без стъпала, но не е опасен. Слизаме през горичка от дърветa с тези грамадански плодове jackfruit, а покрай пътеката има толкова много цветя...

 

 

 

 

 

 

Мелантинг е най-високият от водопадите в тази каскада. Може би е и най-високият в Бали, като се изключат водопадите от долината Секумпул

 

 

 

 

 

Връщаме се при @Mistress of Germs, която си дооблизва меда с какао от дървената купичка и хич не ѝ се тръгва. Размазала се е от кеф. Но все пак се връщаме по пътеката до първоначалния разклон и поемаме към следващия водопад Red coral. за него не беше написано на какво разстояние е, и други се чудеха. Но, в крайна сметка се оказа достатъчно близо. Той си става и да се поплацикаш малко 🙂

 

Red Coral Waterfall

 

 

 

 

 

 

@mary_shery се застоява малко повечко на фотосесия пред водопада, затова @Mistress of Germs решава да тръгне полека нагоре, че да не ни гони после. КАто се насмимваме, тръгваме и ние, и подминаваме празната будка за билети. Там има и тоалетна. А и един интересен екземпляр ни позира 🙂

 

МАлко след това, обаче, има разклон. А Съпругата ми не се занимава с такива подробности като карти и навигации. Доказвала е, че може да се загуби навсякъде. Би трябвало да изчака на такова място, но тя не мисли като мене. Едното разклонение е по-стръмно нагоре, другото е почти по равно. Всъщност по него бихме могли да стигнем и до следващия водопад. Викам на няколко пъти мощно кодовото "ЗААААААЙЙЙЙЙ". Няма отговор. Джунглата и цикадитезаглушават всичко. Накрая решаваме да тръгнем по стръмното разклонение, защото то е правилното и ще ни изведе на паркинга, където сме се разбрали да ни чака Тони с колата. Оказва се, че напразно съм се съмнявал в ориентацията на съпугата си, както и в способностите на бедните, бедни крачка и тя вече е стигнала горе.

 

... Писането на тоя пост се проточи, а имаше още доста водопади в тоя ден...

 

Много сън, много нещо, ама ще продължа утре 😉 

[master_of_germs]

... продължение от 29.01.2020 г. ...

 

Мундук, северната част на остров Бали

 

Сега, тук стройният план вече не е толкова строен, понеже сме леко гладни, ама само леко. Но пък имаме още водопади да отмятаме от програмата.

А и вече си е обяд, де, пък от шнорхелинг и водопадинг си се хаби енергия 😄 

Не сме си подготвили домашното по тая част и питаме Тони да ни предложи някое място. Той, съответно още не ни познава и ни стоварва съвсем наблизо на местенце, което още отначало е подозрително лъскаво туристическо. Ама пък имат птици-носорози за атракция. Качваме се на панорамната тераса, и гледката наистина е страхотна над джунглите, които стръмно се спускат надолу, та чак до морето. Един поглед в менюто обаче и цените ни отказват. Чак толкоз гладни не сме 😄 

 

 

 

 

Да не пропусна, че в района на Мундук не липсват и тъй емблематичните за Бали оризови тераси.

 

След няколко завоя на пътя има крайпътна будка, която даже и варунг е смело да бъде неречена. Продават разни снаксове, сокчета и сувенирчета. Спираме уж да вземем нещо дребно за изпът (че инак от няколко дни си разнасяме по туровете една торба салак, плод по-известен като snakefruit. и колкото и да го харесваме, не става само с него да се храним). Обаче точно там, където спираме, има табелка за водопад. И за някаква Еко-ферма. Тони поразпитва жената във варунга и да, надолу водопадът не е далече. Пътечката е малко стръмна, и като цяло почвена, само тук-там има по някое стъпало. Времето става едно мърляво, студено, мъгливо, и изобщо замирисва на дъжд. Но само след няколко минути, преди да се излее поройно, стигаме до една двуетажна постройка, и се прислоняваме. Това всъщност е част от тая еко-ферма за копи лувак. По-точно - заведението към нея. Обаче гледката е абсолютен топ. Точно пред водопада (който накрая след сверка с всякакви мапсове се оказва тоя прословут Golden valley waterfall). Отначало даже мислим, че не работи. Качваме се горе на покритата тераса и отнийде никакво внимание. Та доста се бавят с поръчки, нищо, че други посетители освен нас няма. Взимаме си по нещо сладичко и за пиене някакви фрешове, а @Mistress of Germs уцелва бинго с поръчката на bajigur - което е напитка от кокосово мляко с  джинджифил, кокосова захар, канела и лимонова трева. Ама доста добре сгряващо като цяло, защото то наистина си застудява, а отвън си вали стабилно. Ми да ни е сладко! 🙂

  

 

  

 

 

  

 

  

 

  

 

Като спира да вали, тръгваме нагоре нагоре към колата. Тоя водопад иначе си става за фотосесия под струите му, но сме понамръзнали и пропускаме...

 

Не след дълго вече сме в района на погледните места към "езерата - близнаци" Буян и Тамблин(г)ан. Тони предлага да ни спре за снимки, но ние това вече го бяхме направили предния ден напът към Лофина. Оттам на север и стръмно надолу тругват десетки "улици" всяка от които в крайна сметка води до пътека към различни водопади. Няма начин да видим всичките, затова сме си избрали едно място, на което има няколко накуп.

 

Banyumala twin waterfalls

 

Наклонът на тясното асфалтово пътче е направо стряскащ, на места се изчакваме с други коли с туристи, които се качват нагоре, връщайки се от водопадите. А пътчето е твърде тясно, за да се разминат две коли. Паркираме колата, купуваме си билети, и тоя път Тони идва заедно с нас. Логично, на водачите не им искат входна такса. 

Входът (може би) е 20 хил. рупии, но това с цените на билетите на Бали едва ли ще се окаже същото, ако отидем там пак примерно догодина.

До водопадите Банюмала си има още вървене надолу. Пътеката е добре поддържана, на места има дървени стъпала, на места парапети, но все пак си иска малко внимание и има къде да тупне човек, А и е доста стръмна. Но и @Mistress of Germs слезе до долу с нас. Изобщо в тоя ден е с водопадна успеваемост 4/5, което си е доста силно постижение за нея. Но честите почивки ѝ позволяват да се справи. Е, пред самите водопади бързо ѝ писва и след десетина минути поема нагоре, докато с @mary_shery обходим района, че там на малка площ се виждат и още три-четири по-дребни водопадчета. По време на този обход лека травма претърпява "Пещерозко", т.е. на Мери фотоапаратът. Оттам насетне блендата му не се отваря напълно и има нужда от мануална помощ, та доста от снимките излизат с едни леки диагонални черни ивици горе и долу.

 

И въпреки това имаме достатъчно чудесни снимки оттам. Макар че очаквахме Банюмала да са по-пълноводни. Но на Бали като цяло тоя дъждовен сезон'2020 не беше с много валежи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тука решавам, че всичкото това обикаляне по водопади ми е било недостатъчна тренировка за деня и правя серия лицеви опори на фотогенично дървено мостче 😄 

 

Връщаме се нагоре, а @mary_shery е начумерена заради фотоапарата, и с право.

А горе при колата @Mistress of Germs (не) ни изненадва, като си е намерила, поредното култово място да заспи дълбоко, хем от цялото пространство съвсем на ръба. Ние сме й свикнали, но Тони не вярва на очите си. Никой не вярва, като я види така за сефте 😄 

Маха ѝ, вика ѝ - никаква реакция. Аз си знам урока; заставам плътно пред нея, докосвам я, и бързо я хващам здраво, че иначе тръгва да се търкулва надолу; винаги се сепва като от кошмар.

 

 

... ... ...

 

... Пет дни по-късно  (03.02.2020 г. по обяд) и аз съм толкова дълбоко заспал в колата на Фери и се разбуждам, чак когато влизаме в Сурабая. Вътре е с климатик,  но отвън е явно задушно, повече отколкото всеки друг ден от началото на пътуването ни. А може би в дните прекарани по планини, вулкани и водопади просто сме отвикнали от индонезийската жега. Но още е много, много рано. По настояване на Ари от bromoijentrans съм резервирал билети за доста късен влак, за да имаме толеранс от време. Но има повече от три часа до влака. Хич не ми се кисне на някоя гара в тая жега. А и стомасите ни къркорят. Затова молим Фери да спрем нейде за обяд. Той вече ни познава добре след няколко дни с нас и знае какво искаме - място, дето да е колкото може по-народно, да сме сред местните. Но на Ява това е лесно. Шофьорите на Бали са навикнали на много по-претенциозни туристи.

Е, не знам колко повече можем да се слеем с местния бит в Сурабая, обаче сядаме да хапнем в една... АВТОМИВКА! 😄 

Без климатик, но и без забележки. Да, топлата вълна ни лъхва и се препотяваме още щом излизаме от колата, но сме на сянка, менюто е разнообразно, храната е евтина, в питиетата има много лед, а ако хептен жегата ни мори, отиваме при маркучите, с които мият колите, та да се освежим. Все едно се къпем под пръските на водопад! Класика! 🙂

 

 

 

 

...следва...

 

 

[master_of_germs]

03.02.2020 около 16 ч.

 

Не ни се тръгва от тая автомивка, обаче жегата, и най-вече мухите ни морят. Раната на @Mistress of Germs още не е затворена, и мухите я усещат дори и през превръзките. Така че Фери за последно ни качва в колата и ни вози до ЖП гарата Сурабая Губен(г) и ни помага да пренесем багажа си. А вътре в гарта мухи няма. Изобщо надали съм очаквал такова нещо в Индонезия. Но гарата е далеч по-хубава и подредена от вска една гара и нас, макар и да не е особено голяма. Даже има и музиканти, които се грижат за доброто настроение. И навсякъде има контакти да си заредим батериите. В гарата има чекиране както на летище. Служители ти проверяват билетите, за да те пуснат към пероните. 

 

Сега, с купуването на билети за влак на Ява има няколко врътки.

Първо, билет може да се купи предварително, обикновено продажбата се открива 30 дни преди пътуването (в някои случаи може и повече). И е добре да не се бавите много с покупката, защото най-евтините билети почват да свършват. Може да се ползва някоя резервационна система, например tiket.com срещу дребна комисионна или директно в сайта на индонезийските железници. Там трябва да се действа с гугъл преводач, обаче. Но не е особено сложно. Стряскат наглед ужасно многото тарифи за едни и същи уж маршрути, малко е без ред като се изберат за деня влаковете по един и същ маршрут. Има три класи, и понякога за едни и същи места и за една и съща класа се виждат няколко тарифи. Поогледайте и изберете най-евтината опция в икономична класа.

Другата врътка е, че това, което получаваш, не е билет, а нещо като бордна карта с код, който въвеждаш в машина на гарата и тя ти издава билета. Но служителите на гарата помагат.

Всичките тези неща са много подробно и ясно разяснени в ето този сайт, който винаги ползвам, когато искам да проуча пътуванията с влак в по-далечни страни.

https://www.seat61.com/Indonesia.htm

 

Експресните влакове имат само класи "biznis"  и "ekzekutif", които са доста скъпарски, но си заслужават, като видите удобствата. Разликата във времето на пътуване обаче не е чак такава, Иначе има два влака, от скъпите, които можем да хванем преди нашия (който е около 18 ч). Аз единствено се притеснявах дали в икономичната класа ще има достатъчно място за човек като мене. Аз съм със среден ръст, но в Индонезия минавам за височък. Оказа се, че напразно съм се притеснявал.  

Мисля, че докато се натуткаме, не можахме да вземем от възможно най-евтината тарифа, но следващата беше само с около десет хиляди рупии повече. По спомен платихме за пътуването от Сурабая до Йогякарта по 170 хил. рупии, около 20 лв. Това е за над 300 км. Сравнимо като цена и като времетраене с "експреса" София-Бургас. Малко по-кратко и малко по-бързо, под 6 часа пътуване. Не, скоростта не е приоритет, обаче пък комфортът!!!

 

Луд фен съм на жп транспорта, сигурно вече сте разбрали. Обичам да пътувам с влак в Европа. Да ме прощават и швейцарските железници, и Дойче бан, но тук, именно в Индонезия, нивото е несравнимо по-високо. А обслужването вътре е на ниво на реномирана авиокомпания. Не съм ходил до вагон-ресторант, но стюардесите са просто безупречни, а менюто на количката с храна и напитки беше пребогато, цените съвсем нормални. И понеже пътуваме извън час-пик, вагонът е полупразен. За средностатистическият индонезиец пътуването с влак все пак си е скъпичко.

 

Като си помисля, още ме е малко яд, че предната година в Малайзия и Тайланд не ползвахме никакъв релсов транспорт, а имах няколко идеи. Но това пътуване на Ява компенсира 🙂 Въпреки, че не видяхме почти нищо, освен гарата в Сурабая, понеже слънцето много бързо залезе. И друго, което на мене няма как да не ми направи впечатление - на всяка гара беше отбелязана и надморската ѝ височина.

 

 

 

 

Пристигаме в Джогджа малко преди полунощ. Там излизаме директно от пероните към улицата и ни налазват таксиджии. Но сме викнали grab. Малко се въртя като пумпал да разбера къде точно трябва да изчакаме колата. Пък навън си е задушно горещо, нищо че е полунощ. 

Не помня, колко плащаме за граб, но спомените ми са за нещо наистина евтино, по-евтино, отколкото в Малайзия. Може би  равностойност на не повече от два лева, а мястото на нощувката ни хич ме беше близо, може би на 5 км и то в посока обратна на центъра. Направо се шашваме в лабиринта от малки улички, за да стигнем до "The Doctor's Guestouse". Името ме провокира, признавам си,🙂 Не че е нещо особено, те хората там изглеждат малко ошашавени, като се появяваме, въпреки че бяхме писали, че пристигаме след полунощ. Английски почти не говорят, но със жестикулиране се оправяме. Трябва да сме в две съседни стаи в по-хубавата нова къща, където е рецепцията, но едната не е оправена и за първата нощ @mary_shery ще спи в съседната къща на втория етаж. Не помня в тая стая имаше ли нещо за убиване, но в другата, където се премести сутринта, провеждах наказателна акция по изтребване на паяк, То Мери винаги като влезе в стая, първо пуска скенера за паяци и при нужда вика подкрепления 😄 Нашата стая е по-мъничка, но все пак просторна в сравнение с това, дето щеше да е в Сингапур. Кухнята, хладилника и трапезарията можем да ползваме споделено с останалите гости, но то такива почти няма.

 

Абе, то отдавна си стана време за спане, а! 😉 

 

...следва...

[juriwaro]

преди 15 минути , master_of_germs каза:

Абе, то отдавна си стана време за спане, а! 😉 

 

Даже и Шехеразада понякога си е подремвала!

[master_of_germs]

04.02.2020 - (Нга)Йогякарта

 

Или иначе казано - просто Джогджа. Град със славно минало, повече отколкото всеки друг в Индонезия. Град, на който си струва да му се отдели повече време от това, което имахме ние. Изобщо - най-притегателното място за туристите на Ява... 

... Да де, ама аз още спя, и това, дето ви го пиша,е насън 😄 Заспахме почти моментално, всичкото лашкане по пътя си каза думата. И сънувам, че продължавам да се лашкам. Сънувам, че се нося бързо по течението на подземна река в мрака. Сънувам също, че се спускам надолу в мрака, мятам се, овързан с въже; сънувам, че съм с гумени ботуши и газя до над глезените в кал, в мрачно помещение, а от тавана се процеждат няколко тънки лъча светлина и създават съвсем нереално усещане... Сепвам се и мисля, че сънят продължава, но не - тези няколко лъча светлина проникват в стаята през не дотам плътно дръпнатите пердета...

 

А това, което сънувах, ще си остане засега само насън. И на Ява. Но не и наяве. Сънувах две пещери, които не са много далеч от Йогякарта и които биха могли да се видят в рамките на един еднодневен тур, че даже да се комбинират и с някакъв плаж.

 

Пещерата Пиндул - от която може да излезеш едо по този начин 😄 

 

и пещерата Джомблан(г)...

...в която те спускат ето така...

 

...за да погазиш в калта и да видиш ето тази гледка по обяд!

 

 

Пещерата, обаче се намира в частна собственост и, доколкото разбрахме, дневно се допускат ограничен брой хора, на принципа кой превари, той завари на място. Затова е необходимо да се отиде рано. Иначе турове за кола с шофьор дотам се предлагат в интернет много. Може да се комбинират двете пещери, може и с разни други места по крайбрежието. Има и няколко чудни места за посрещане на изгрева, включително и високо по склоновете на Мерапи - един от най-активните вулкани в света. Но всичко това изисква да сме станали далеч преди изгрева, а с оглед късното пристигане след полунощ сънят ни е по-важен.

 

Е, навън вече отдавна е светло и аз повче не мога да спя. Знам, че ще ми се наложи да почакам доста, докато @Mistress of Germs и @mary_shery се събудят. Затова се захващам да изпера и простра, че дрехите, с които бях на Иджен ми омирисват целия багаж на сяра вече няколко дни. 

Докато се освестим, поръчаме храна и обядваме, почва здраво да вали.

@mary_shery се поизнервя и вика grab. Тръгваме към централната култова Mаlioboro street. Спираме пред едноименния мол и решаваме да проиграем малко шопинг, но още без да купуваме.  Джогджа е столицата на платовете от батик. 

Излизаме от мола, а вече не вали и тръгваме из многобройните магазинчета по Малиоборо. Отпред се продават всякакви стоки  за дребни пари и ако човек иска да си накупи евтни дрехи, този град предлага чудни възможности. Аз, да си призная, нещо не му се изкефих особено, макар че си взех една памучна тениска с името на града и наистина си ми е много мека и удобна. A @Mistress of Germs се сдоби с рокля от батик, и веднага реши да я поразходи, а собственикът на магазина ни показа и своята школа и ателие на няколко пресечки от главната улица, където ни почерпи чайче и ни обясни всички етапи в правенето на една картина батик.

 

 

 

 

 

 

 

 

По улицата улицата чакат доста водачи на туктуци, които те налазват веднага. Малиоборо, обаче е еднопосочна и по нея е малко сложно придвижването. Не че цялата улица не е един голям битак, но встрани си има и още един такъв. 

 

Ако продължим още малко, ще стигнем до дворец, музеи, водна градина. но, вече времето напредва, и са пред затваряне. Зърваме ги само мимоходом отвън, дори без да ги снимаме.

Тоя битак, дето се завъртяхме е точно до музея на fort Vredeburg. До него сме снимали и тоя паметник на офанзивата на 1-ви март 1949-та година - важна дата в борбата за независимост от холандците (пардон  нидерландците 🙂 ). 

 

Той също е затворен и го снимам само през оградата. 

Следва ожесточен спор по тема ОР (оптимизация на разходите), тоест, трябва ли ѝ на @Mistress of Germs още една рокля от батик и накрая се стига до компромисно решение, че ще се вземе плат като за още една-две рокли, пък ще си намери шивачка някой ден в София... Платът още си седи заврян в една ракла, а вече мина повече отгодина... Само отбелязвам. 😄 

Надвечер Малиоборо се преобразява. Почват да се появяват разни места да си вземеш нещо пърженко за хапване на крак. Аз съм склонен да си взема, но съпругата ми се назлъндисва. Добре де, ще си намерим някое заведение, което да изглежда с по-добра хигиена и ще седнем вътре. Но първо ще се полюбуваме на някоя от многобройните самодейни музикално-танцувални групички, които са превзели тротоарите и са привлекли тълпи зяпачи 🙂 

 

 

Сядаме да хапнем разни местни специалитети, които не ни допадат никак като вкус и като грамаж. Особено прословутият "гудег".

https://en.wikipedia.org/wiki/Gudeg

 

Заради трафика на Малиоборо чакаме grab-ът да дойде повече от двайсет минути. И като се прибираме в The Doctor's Guesthouse, си поръчваме още някакви неща на по-солидна оризова основа 🙂 

Между другото, удряме на камък в опитите си да си поръчаме целодневен тур с шофьор за храмовете през платформата klook. Оказва се, че вече е късно от днес за утре, трябвало е от предния ден. Ами, ще разчитаме пак на grab - няколко опита ни показват, че едва ли ще ни излезе по-скъпо.

 

Лягаме си рано, защото ще ни се налага да се будим още по тъмно...

 

...следва...

[master_of_germs]

05.02.2020 г. - около 6 ч. сутринта

 

Борободур

 

...или поне пътуваме натам вече от около час. Тръгнали сме рано. Така и така отиваме към най-посещавания туристически обект на Ява, струва си да отрежем малко от съня си, за да избегнем очакваните оромни тълпи от туристи.

 

Както навсякъде има огромни тълпи от туристи. Билетите за чужденци са скъпи - равностойността на 25 щатски долара, като се плаща в рупии и цената редовно се променя, за да съответрства на тия 25 щатски долара. Ако искаш най-якото преживяване с посрещане на изгрева, тогава билетът е 35 долара. Но такъв билет за изгрев не може да се комбинира с билет за други храмове. Нито пък, ако се вземе билет за залез да се остане след часовете на затваряне. Ние си взимаме комбиниран билет за Борободур и прамбанан и гледаме да сме от първите туристи пред огромния комплекс. Отваря в 6 за регулярните билети.

Основният проблем на Борободур са многото ученически организирани групи. Всички от едно училище по правило са облечени в еднакви цветове (да не се загуби някой случайно 😄 ) и общо взето строго си спазват разделението на момчета и момичета и не се мешат. Но пък всички са много любопитни, като видят чуждоземен турист и много искат да контактуват по някакъв начин. Да си направите селфи, или обща снимка, или просто да си потренират английския. За разлика от други магеланци, нас не са ни подразнили. Определено не са настоятелни, като им откажеш. Ние го правехме до известно време, после на @mary_shery и домиля и почна да им уйдисва на акъла. И аз се включих на няколко пъти.

А @Mistress of Germs щадеше бедните, бедни и куцукащи крачка. Но все пак се изкачи догоре, че и пообиколи няколко от нивата. За това се беше щадила предните дни. Истината е, че при съставяне на програмата аз се чудех дали изобщо да включвам храмовете, че дори и Бромо в програмата или да се ограничим до Иджен и евентуално Тумпак севу и да се върнем към Бали. Радвам се, че не го направих. @Mistress of Germs както обичайно проявяваше нулево внимание към обектите, които са над морското равнище, докато веднъж просто като говорех уж на нея,  но повече на себе си за предстоящото пътуване, не промълвих: "има ли смисъл от Борободур". При което Очите й светнаха - "Ама Борободур там ли е!? Искам!"

Примигах и дадох на заето. В смисъл - на нея историята (освен по-новата) и географията не са и по сърце, пък и кой ти е учил за Борободур в училище, нищо че е най-големият будистки храм в света. А тя: "Знам го аз Борободур! Знаеш ли колко пъти съм го строила това световно чудо в "Сивилизейшън"-а!... Искам да го видя!"

С тоз категоричен пирон програмата ни на Ява бе окончателно закована 😄 

 

Иначе има много начини да се стигне до Борободур от Йогякарта. Най-евтино е да се отиде първо с един градски и после с междуградски автобус. Автобусната компания се казва transjogja. има едни маршрутки, като шатълчета, които могат да закарат за по 6 долара на човек. Може да се поръчат от туристическите агенции, може и онлайн в разни системи. Може да си наемем кола с шофьор за цял ден, Цените бяха нещо от типа на 600 хиляди рупии за десет часа. Имаше някакви промоции в klook, но пропуснахме.И да си редим наша програма. Не че няма още водопади, и храмчета, които сме си харесали. Но съдейки по умората си след двуседмично скитане, едва ли ще можем да разгледаме за ден нещо повече от Борободур и Прамбанан. В крайна сметка с grab от Джогджа до Борободур, послед оттам до Прамбанан и накрая обратно до Джогджа мисля, че ни излезе по-евтино, отколкото с целодневен наем на кола с шофьор.

 

Ама да се върнем на Борободур.

 

Целият комплекс е на девет нива. 3 зони по 3 нива. пирамидално разположени едно върху друхо. Долните 6 нива са с квадратни основи, а горните три са на кръгла основа.

Най-ниските три нива са първа зона - КАМАДАТУ - тук са представени на множество каменни релефи причинно-следствените връзки между слабостите в човешкото поведение, нашите най-лоши деяния и последствията от тях. 

Борободур най-вероятно е построен още през 8-ми век от н.е., и строителството му е продължило 75 години. След няколковековно процъфтяване, към 14 век постепенно потъва в забвение. Но по-интерсното е, че още преди това тези най-долни три нива са били затрупани с пръст и са останали под земята, Кога и защо е направено това, остава загадка.

Втората (средната) зона от три нива е РАПУДАТУ, тук вече преобладават каменните статуи на Буда (над 300) и каменните релефи са с писания на санскрит.

В третата, най-висока, зона - АРУДАПАТУ - нивата вече са със сувуршената кръгла форма. ТАм са тези толкова известни каменни ступи и символизира постинагено на чистотата, на нирваната и очистването на ума от всички желания.

Там са и тези толкова известни статуу на Буда вътре в каменните ступи, като по една от тях е оставена навън да гледат към четирите посоки на света. 

 

Изобщо, едно хем духовно, хем БУХовно място, където нашият император и бог Клъвдий IV Бух си похортува и извиси в буховните си мисли редом до своя ортак Бу(х)да 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В комплекса има още атракции, музейчета, няколко слона, влакче за разходка обратно до изхода. Най-неприятното бяяха няколко нахални търговци, които бяха влезли вътре в комплекса и се опитваха да продават сувенирчета и картички на многократно завишени цени. Иначе то вътре всичко е скъпичко - има разни колички и барчета за сокчета и нещо като бургери. 

КАкто и на някои места на бали, изходът е организиран като змейка от пазарски сергии, където навърташ много метраж и се спираш да оглеждаш сувенири. Е, пазарихме се и тук на няколко пъти, но и бедните, бедни крачка се измориха. След змейката от сергии следват доста заведенийца за хранене, тип Варунг, може би все пак с по-добре хигиена. Основно маси и пейки, Не помня какво си поръчахме, но решихме да седнем, защото то аз набързо го разказвам, но си минаха няколко часа. Ние бяхме станали по тъмни доби и вече стомасите ни къркореха. Та, какво ядохме, не помня, ама @Mistress of Germs няма начин да не си е поръчала кокосов орех за пиене... 

 

Напук на слухтящите таксиджии си викнахме граб и отпрашихме за Прамбанан. До Борободур има и още един древен храм (май беше Павон). Шофьорът ни спря да го снимаме през оградата. Тоя ден имахме късмет и валя по-рано, само по пътя между Борободур и Прамбанан, та успяхме да се насладим на максимално хубаво време.

 

...следва...

[Capitan Morgan]

На 8.02.2021 г. в 0:07, master_of_germs каза:

Гледахме го отгоре, нищо особено не е. Точно на тоя храм имаше някакви приношения, заради него бяха спрели джиповете. Честно си казвам, имам много ограничен капацитет на поносимост спрямо брой посетени действащи храмове в рамките на едно пътуване, а след първите няколко дни на Бали исках да съм възможно най-далеч от всякакви храмове, за да мога максимално да се възхитя на Борободур и Прамбанан накрая. А и имахме влак да гоним от Сурабая за Джогджа същия следобед. Не знаехме, колко време ще ни отнеме придвижването. То сега, в ретроспекция, сигурно и Баток щеше да има време да изкачим и да слезем и пак да ни остане време 😄 

@master_of_germs ще сложа все пак малко снимки на храма. Ако не се лъжа само там в Индозения видях свастика.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първа класа Джоджакарта - Сурабая

 

 

 

 

И няколко дни по- късно Гилиманук - Санур. Тук незнам как точно да го класифицирам този транспорт. Първоначално бяхме само ние и две франсета. И после шофьора все да спира на всяко махане от пътя. Натъпкахме се като в Бг маршрутка с малката разлика, че пътувахме 5-6 часа 😄 Климатик няма, вратите не се затварят. Майки с деца в ръцете стоят прави на отворените врати. Идилия. С това пътуване почувствах Индонезия повече отколкото двуседмичното ни обикаляне 🙂 За капак ни таксуваха двойно на местните пътници въпреки протестите и заплахите на франсетата. И сега като се сетя за обстановката и хората ми излиза една лекичка усмивка 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

преди 28 минути , Capitan Morgan каза:

@master_of_germs ще сложа все пак малко снимки на храма. Ако не се лъжа само там в Индозения видях свастика.

 

Свастики видях на няколко места на Бали. Със сигурност на вратите на храма в Лофина. А там и драконите бяха с превръзки на очите. 🤔

Не помня дали качих снимки оттам, но сега пътувам в нощния влак за Добрич и нямам снимки под ръка; едвам смогнах да напиша предния пост преди да тръгна за гарата.

Между другото, що се отнася до спалните вагони, БДЖ са си топ ниво, мисля, че неведнъж съм го споделял.  🙂 Контакти за зареждане, климатик, чистота, изобщо комфорт.

🚂🚃🚞 А откак е почнала тая пандемия все си пътувам сам в кабина, все едно съм класа "екзекутиФ"😉. С едногодишна карта за намаление спалното място в нашите влакове ми излиза колкото билет за най-ниската класа Сурабая-Йогякарта. 

 

[master_of_germs]

05.02.2020 г. около обяд

 

...Пътуваме в grab от Борободур към Прамбанан - най-големите храмове на Ява. Почва да вали, и аз поспепенно се унасям в мислите си за изминалите дни. Колко неща само успяхме да видим на Ява, а и на Бали преди това. Мисля, колко различни са двата острова, колко различни са и хората, и храмовете. Унасям се като в мъгла... като в същата оная мъгла, която за секунди придойде и покри езерото Братан и забули всико около храма Улун Дану Бератан, а после пак така след минути се беше разнесла и остави след себе си всичко толкова свежо и цветно...

 

 

 

 

 

 

 

Дъждовните капки барабанят върху покрива на колата, все по-бързо и отсечено, като ритмите на кечак, който гледахме при Улувату...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дъджът се излива все по-силно и в просъница си мисля за водните стриуи на Тирта Емпул...

 

 

 

 

 

 

Поглеждам в огледалото за обратно виждане и с усмивка и потрес се сещам за стотиците хора, които с часове седяха и чакаха пред небесната порта на храма Лемпуян(г), за да си направят заветната снимка за инстаграма с огледалното отражение... Това щяха да са най-тъпо прекараните ни часове при най-големия туристически капан на Бали, ако не бяхме си ги уплътнили до разходка в джунглите да разгледаме многото други храмове в района, напълно необекпокоявани от нито един друг турист и съпровождани само от крясъците на маймуни...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Но днешният ден няма да е като останалите на Ява и вали само стандартният половинчасов порой, след който отново грейва... Така както грейна и над езерата-близнаци Буян и Тамблин(г)ан на Бали седмица по-рано...

 

 

 

 

 

Пътуването ни обаче е крако и няма време калейдоскопът да превърти всичко, което видяхме на остров Бали.

 

Вече е време отново да слизам от лодката на сънищата си и да прекрачвам през портала реалността, за да се озова отново на яве...

 

...и на Ява...

...Където ни очаква Прамбанан 🙂 

 

...следва...

 

[master_of_germs]

... 05.02.2020 - продължение...

 

Честно казано, чудех се дали ще ми понесе толкоз много древно величие в рамките на един ден. Вече бяхме разгледали най-големият будистки храм в света, а ни предстои да видим и най-големият хиндуистки храм в Индонезия, Прамбанан е също толкова древен. И независимо от популярната легенда за стройната дева (Рара Джонгран(г)), не е бил построен за една нощ. Колко точно време са го строили, не е точно ясно, но е започнал да функционира към средата на 9-ти век. А после доста е бил дострояван. Състоял се е от 240 отделни храма, и, общо взето, не е издържал на атаките на времето, вулканите и земетресенията на Ява. С много местни, а и на чужди изследователски експедиции усилия, обаче, поне най-важните централни сгради са възстановени напълно, доколкото е било възможно, от наличните отломки по метода на анастилозата.

 

Показваме си билетите (комбо-билети за Борободур и Прамбанан, по-горе писах за тях) и още на входа ни приканват като чужденци да се отморим (от какво ли?) , да приседнем на сянка под вентилатори и дани дадат по напитка за добре дошли. Вода студена не отказваме. 🙂 

Преди да влезем в същинската зона на централните храмове, се снимаме като туристи пред надписа, все едно не знаем къде се намираме 😄 

 

 

 

 

Тук има пейки, има дървета, има сянка. @Mistress of Germs съвсем правилно си преценява, че там, насред храмовете сянка едва ли ще има, но пък не може да няма стръмни стъпала, и сянката засега е за предпочитане, отколкото да си мори бедните, бедни крачка.  Ние с @mary_shery минаваме през още един пропусквателен пункт и навлизаме в зоната на централните храмове, които са 16 върху издигната квадратна площадка. Останалите 224 (т.нар. первара)  са ограждали симетрично централния квадрат в 4 реда, като са оставяли проходи към четирите входа, ориентирани към четирите посоки на света. днес каменните блокове, които са изграждали первара, са разхвърляни в безпорядък. Само три от тях са построени наново чрез анастилоза. Ето един макет, как е изглеждал Прамбанан с пълното си величие.

 

На мене ми прилича, все едно някой се е опитал да направи гигантски хибрид между дъска за шашки и за корам (и двете игри съм чувал да ги наричат "дама", така че няма как и някаква дама да не е намесена в историите за тези храмове 😄 ).

 

Пред четитрите входа на централния квадрат има 4 малки конструкции, които се наричат паток. В четирите ъгъла на квадрата има 4 също толкова малки храмчета, но с различна конструкция - те са келир. При северния и южния вход има два храма, наречени апит, които фланкират основните шест храма.

При земетресение през 2006 г. северният апит се срутва. Впоследствие е възстановен, но върховият му камък е оставен на земята отстрани и ограден като спомен за събитието.

 

А шестте големи храма са в две редици по три, като тези от задната редица са много по-големи от стоящите пред тях. Големите три храма са в прослава на божествената троица (тримурти) на хиндуизма - Брахма - създателя; Вишну - пазителят и между тях най-големият, 47 метра висок храм е на Шива - разрушителя.

Пред храма на всеки от богивете е по-малкият храм на неговото вахана - т.е. животното, което язди. Бикът на Шива е Нанди и статуята на Нанди е запазена в храма му.

 

Статуите на Хамса (лебедът на Брахма) и на Гаруда (грабливата птица на Вишну) не са открити, и индонезийците много ги е яд. Гаруда е националната птица на Индонезия, неслучайно и авиокомпанията им така се казва...

Статуите на самите богове са си в съответните помещения в техните храмове.

 

 

 

 

Като храмът на Шива има допълнителни нива, входове и "параклиси" посветени и на други важни персонажи - просветителя му Агастя и неговия син Ганеша (за когото вече стана дума по-рано в темата), както и Дурга, спътницата на Шива.

 

 

 

Точно тая статуя на Дурга вероятно е провокирала въображението на местното население да се развихри и да измисли легендата за стройната дева - Рара Джонгранг. Тя била принцеса на царство, което загубило война. Принцът-завоевател, бил убил нейния баща в битката и бил запленен от хубостта й (или просто искал да се прави на отракан и изискан едновременно, но настоявал не да я взема като трофей, а да спечели любовта й). Тя пък била още по-отракана и му рекла, че ще му пристане, само ако успее да ѝ построи хиляда храма за една нощ. Не знаела нашата лирическа героиня с кого си има работа. Свързал се кандидат-женихът с нечистите сили, призовал зли духове на помощ и те изръшкали земята, камъните сами се дялкали и се нагласяли един връз друг и храмовете никнели като от нищото. Тогава принцесата сбрала дружки и познати, натрупали клада от оризова слама на изток от строителната площадка и я подпалили. 999 храма били готови, а последният храм бил в процес на строене, повечето камъни нахвърляни встрани, когато огънят се разгорял, злите духове помислили, че слънцето изгрява и побързали да се скрият вдън земя. 

И така - непосилната задача си останала неизпълнена.

 

Всичкото това си го изчетох впоследстие, но се опитаха и да ни го разкажат. Нашата магеланска стройна дева, т.е. @mary_shery отново се оказа магнит за местните момичета, и пак я наобиколиха няколко, облечени в еднакви одежди. Но не ни изглеждаха като ученички или поне бяха в гимназия. Но не, друго се оказа. Момичетата бяха кандидат-екскурзоводки искаха да се упражняват. Носеха си листите и сричаха с убийствен акцент, но не ни даваше сърце да ги отпратим. Така ни отне доста време и не мога да кажа, че научихме нещо, но дано за тях да е имало полза. Разведоха ни из повечето храмове и накрая се чувстваха много по-изтощени от нас, че ние нали сме любопитни, питахме за какво ли не, а те се притесняваха, че нямат езиковия запас да ни отговарят 🙂 

 

 

 

 

 

  

 

  

 

Не можахме да  проследим историята на множеството детайлни релефи по стените на храмовете; не сме толкова запознати с хиндуистката митология. Но изпипването на детайлите е впечатляващо.

 

 

 

 

 

Аман от фалшиви божества. С нас е истинският бог-император Клъвдий IV Бух, ако не сте забравили! Беше призован заедно със своята жрица @Mistress of Germs, за да покаже малко величие!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Истината е, че леко се посджавках с охраната, понеже се оказа, че не можело да се излиза през входа. А @Mistress of Germs, както обичайно, беше задрямала на една пейка. Та се наложи да излизам малко извън правилата да си я прибера. След като се поснимахме на площадката с храмовете, (тя не се качи вътре в тях) излязохме  от северната страна и продължихме полека пеш, защото в комплекса на Прамбанан се разглеждат и още няколко храма. Уж има туристическо влакче, но беше паркирано и не изглеждаше да работи. Имахме да извървим около деветстотин метра докато стигнем друг впечатляващ храм, който се включва в билетите ни. При това будистки храм. Фактът, че в древността двете религии са се изповядвали в съперничество, но и в сравнително мирно съжителство в такава близост на острова, говори предостатъчно.

Помислено е и за децата, да има разни забавления, а ето този сламен грозник може да изкара акъла на някого 😄

 

А съвсем близо до алеята има още едно храмче - Bubrah.

 

 

Хубавото е, че алеята е под сянката на дървета, заото индонезийската жега в този ден е решила да ни покаже на какво е способна, а навън е баш най-горещият следобед, откакто сме пристигнали в Индонезия преди две седмици. Има и достатъчно пейки, за радост на @Mistress of Germs.

 

И тъй - стигаме до последния храм в нашата обиколка - candi Sewu

 

 

А какво значеше sewu  на явански?...

 

...Следва...

[ivailo_radev]

Много хубав разказ, благодаря, че ни пренесе там.

[AlexandraKo]

преди 9 часа, master_of_germs каза:

 

 

 

 

А какво значеше sewu  на явански?...

 

.

Може би, “ хиляда”?

Че “ candi sewu” - ни го преведоха , “ хилядата храма”, въпреки че, не са баш:)))

@master_of_germs, страхотно пътешествие! Бях изостанала, ама сега си изчетох всичко, от началото.Интересно, забавно, винаги, с елемент на изненада и щипка хорър, щом и @Mistress of Germsе намесена:))))

Много хубави снимки, много!
Имам няколко фаворита, направо са за  конкурс! Забележителни!

Благодаря ти за удоволствието!

 

 

 

ш

 

 

[master_of_germs]

преди 7 часа, AlexandraKo каза:

Може би, “ хиляда”?

Че “ candi sewu” - ни го преведоха , “ хилядата храма”, въпреки че, не са баш:)))

 

Точно така - се(в)у  на явански е хиляда, както беше писано и по-рано в темата. Tumpak Sewu е водопадът на "хилядата струи". Candi (чете се чанди) Sewu e "хилядата храма"... Но според някои е "Хилядният храм" или "храм номер 1000". Sewu е по-стар храмов комплекс от Прамбанан, по-стар е с едно поколение и от Борободур. Построен е през осми век. по заповед на кралете на Матарамското кралство. В отговор на засилващото се будистко влияние в района около Борободур и Севу пък индуистките династии построяват Прамбанан. Разцветът на Прамбанан е за по-малко от век. После бива изоставен, както и будистките си съседни храмове. Политическата обстановка налага изместване на центровете на властта към други части на острова. Векове по-късно в района на Джогджа се въздига Матарамския султанат. Дотогава обаче земетресенията и вулканите са си казали тежката дума и Прамбанан, Севу и всички по-малки околни храмове са били почти сериозно разрушени, а каменните блокове и статуи са се въргаляли наоколо като парченца от пъзел, готов да бъде сглобен наново. По-голямата част от каменните блокове все още са си така нахвърляни, макар че с десетилетия наред кипи усилен труд по възстановяването и на този храмов комплекс от наличния материал.

 

Кaто брой сгради Севу е надвишавал Прамбанан - 249 спрямо 240. Е, хиляда и двата общо не са, но с околните храмове от всякакъв вид в низината прамбанан, може и да са достигали хиляда. Но хиляда е просто лесна за помнене и за митологизиране цифра. Да си припомним пак легендата за Роро Джонгран от предишния пост. Злите духове на принца построили 999 храма за една нощ, а хилядният храм останал недовършен. Според местните суеверия това бил точно централният храм с комплекса Севу, който е документиран на множество рисунки от холанските завоеватели като внушителна структура за времето си, но все пак явно останала без горната си част.

Заради суеверията за злите сили, местното население почти не разграбвало храмовете. Парченцата от пъзела били там.

Холандците обаче не били суеверни хора. Обичали изкуството, и най-вече обичали да се перчат с него. И понеже да мъкнат цели статуи на Буда им било тежко, хванали чукове и длета и където успели, обезглавили статуите и с главите на Буда декорирали градините на именията си 😮 

Обезглавените статуи са подходящи за снимки по форуми и социални мрежи. 

 

 

 

А Бух, както вече разбрахте, по-рано през деня си стана ортак с Буда, така че не се поколеба да заеме полагащото се на бог място 😄 

 

И севу е комплекс с квардатен план... Добре де, не е точно квардат, правоъгълник е, но стените му са почти равни. Подреждането на отделните сгради е като мандала.

 

 

А при всеки от четирите му входа вардят по двама каменни гиганти-пазители (дварапала).

 

На 300 метра от всеки от входовете е имало и по един харм-пазител. Единият от които е точно Бубрах, който видяхме в края на предния пост.

 

Централният храм на Севу не е чак толков висок, колкото на Прамбанан, само около 29 метра. Така че тук и @Mistress of Germs се присъедини към нас с @mary_shery да поизследваме вътрешността и каменните балкони. А то тук почти нямаше и други туристи освен нас, за разлика от при Прамбанан. Нямаше и местни дечурлига да искат селфита с туристите 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стигнали сме до края на ограденото пространство на храмовете. Виждаме, как някои хора обикалят с колелета, което е наистина добър начин да се види района с по-малко трамбоване пеш. Би трябвало да се върнем около километър пеш до главния вход. Обаче виждаме един служебен вход с бариера. Никой не ни спира, когато излизаме оттам, но преди това дамите си намират и едни бамбуци, сред които да се снимат.

 

 

 

Точно там се оказва,ч е има и автобусна спирка. Има и павилионче, от което си купуваме сладолед.

Но няма да чакаме автобуса. Въпреки че автобусите на Transjogja са наистина евтини. И до района на прамбанан са много редовни. Но от центъра на Йогякарта. А ние трябва да сменяме, докато се приберем в нашата си "Doctor's House". Така че отново си викаме Grab, а докато колата пристигне, дояждаме сладоледите.

Има още един начин да се стигне до Прамбанан, и той е с влак Prambanan express. Като е важно да се отбележи, че и автобусите, и влаковете спират и на летището, което се пада горе-долу по-средата между центъра на града и Прамбанан.

...

 

... Вече сме се изпружили, постегнали сме си багажа. Преценяваме колко рупии в наличност са ни останали, заделяме колкото ще ни трябват на сутринта да стигнем до летището, а остатъка инвестираме пак към grab, чрез които си поръчваме вечеря и закуска за вкъщи. Рупии повече няма да ни трябват, затова леко се отпускаме и в добавка към оризa тоя път има и омар за кеф на @Mistress of Germs.

 

... следва...

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Забравих да кажа: много хубава новата рокля на @Mistress of Germs:)))

[master_of_germs]

06.02.2020 г.

 

Grab ни отнася към летището Adisutjipto (JOG), което, както по-горе писах, e само на няколко километра както от центъра на Йогякарта, така и от Прамбанан.

Това го уточнявам, за да не се обърка някой. Летището е сравнително малко. Малко по-далеч от града е новото международно летище на Йогякарта (Кулон Прого), чийто код е YIA. To е съвсем ново, полети оттам са започнали едва през месец май 2019 г. с идеята напълно да замени Адисуджипто, което просто няма как да бъде разширено, защото е в гъсто населен район, а ЖП линията е буквално на десет метра от самолетната писта. Та ние хванахме тоя преходен период, когато новото летище още не беше напълно разработено и все още имаше международни полети и от старото (честно казано, не знам как е сега заради пандемията).

Но за летището и полета ще разкажа след малко. Полетът ни е в удобно време, около 10 ч сутринта и сме се наспали добре, Така че този път не се унасям в сън, а съвсем наяве се умислям за още от храмовете, които не успяхме да видим около Джогджа. В района на Прамбанан има още десетки, вероятно стотици храмове.

 

Съвсем наблизо е Плаосан - или, както е известнен сред местните "Двойният храм на любовта".

Всичките тия легенди за нечистите сили и строежа на храмовете са си явна измислица и прказки за деца, но пък за Плаосан местните наистина вярват, че е построен от хиндуисткия принц Ракай Пакитан, който се влюбил в будистката принцеса Прамодауардани, дъщеря на последния крал от династията Салиендра. Този, същият принц, след възкачването си на престола, започва строежа и на Прамбанан. Държавните и религиозни проблеми между двете управляващи династии в централна Ява били уредени с класически династичен брак по сметка, пък, кой знае, може и любов да се е появила впоследствие.

Та интересното за Плаосан е, че главните храмове всъщност са два - почти идентични - мъжки и женски храм. По единия има само мъжки фигури на стенните релефи, а по другия - само женски. Впоследствие, холандските учени са изказали идеята, че това реално са били не точно храмове, а помещения където са живеели съответно жреците и жриците, обслужвали по-големия храмов комплекс Прамбанан. (на следващите две снимки)

  

На другите детайли няма смисъл да се спирам, да не се преповтарям - квардатната планировка, статуите пазители. Едно, че не се считам за особено знаещ по материята и второ, който иска, може да намери информацията. Сещам се за няколко истински маниаци на тема археология във форума (като в "маниаци" влагам изключително положителен смисъл и моите почитания) 🙂 

 

 

 

 

 

Това, което прави впечатление, е, че над много от вратите към храмовете и помещенията вътре е устата на божеството Кала, което се предполага, че трябва да изяде всеки, който влиза с нечестиви помисли.

 

 

 

Другият много впечатляващ археологически комплекс в района, на едно плато няколко километра южно от Прамбанан, е Рату Боко. 

 

Оригиналното име на този храм не е известно; на явански Ratu Boko се превежда като Кралят-щъркел. Защо баш щъркел, нямам си идея, първата ми асоциация винаги е с "приключенията на Чоко и Боко" от списание "ДЪГА", ама пък там Боко е жабокът, а щъркелът е Чоко 😄.

Но името пак е свързано със същата епична легенда за Рара Джонгран. Според тази легенда Боко е бащата на 'стройната дева'. Той бил хем дългокрак великан, хем пък грозник с дълъг нос (ми ето защо са му викали щъркел! 😄 ), хем пък се дразнел на принцчето на съседното царство, дето се увъртало около щерка му. И затуй той първи нападнал, пък взел че си намерил майстора. Оттам насетне съм правил сбит преразказ в предишните постове, да не се преповтарям 🙂 

 

Ta, Ratu Boko е по-обширен археологически комплекс. Съответно и има повечко ходене. Там не са само храмове, а и останки от кралския дворец. Има множество артефакти все от тоя същия период 8-9 век и те са както будистки, така и хиндуистки. Двете религии наистина са съжителствали мирно и настъпилите катаклизми с много по-голяма вероятност са били от чисто политически, а не от религиозен характер. 

Входът за Рату Боко обаче е също толкова скъп, колкото и за Борободур и Прамбанан, В добавка с километража, а и с нашата, все пак ограничена поносимост към храмове в рамките на едно пътуване, решихме да не го включваме. И все пак, държа да отбележа - на нас много повече ни харесва да обикаляме из хуини на храмове и дворци, отколкото да влизаме в действащи такива. Затова, ако някой ден отново се озовем в района, задължително ще го посетим.

 

 

 

 

 

 

 

 

... следва...