дневник Насън или на Ява

[master_of_germs]

... Сутринта на 06.02.2020 г.

 

Grab ни стоварва на летище Адисуджипто и първото ми усещане е като по-скоро за автогара в неголям град. Помещенията са с доста нисък таван, което на мене ми създава доста тегаво усещане. Полети почти няма, а ние сме цъфнали повече от два часа преди нашия. Никой няма на гишетата за чек-ин. По едно време се появяват едно местни девойчета. Всъщност си бяха дами, но понеже са все толкова нисички, по-ниски даже от @Mistress of Germs която си е миньонче по нашите стандарти, а и все с еднакви розови забрадки и многоцветни костюмчета. Та забрадките обрамчват едно кръгловати лица с присвити очи и все създават усещането, че говориш с много млади момичета. Пък не са.

 

Заформя се една опашка във възтясно пространстяво, понеже всички са в мнооого куфари. На тоя фон ние тримата с една раница и два куфара сме си направо скромни. А на мен нашето ми се струва невъобразимо количество багаж. 

По принцип планирах да летим JOG-SIN с AirAsia, изпробвано предната година в Малайзия и Тайланд. Съответно си правехме разчетите пак за ръчен багаж до 7 кг и тримата да сме с еди чекиран багаж - моята планинарска раница, дето е 70+10 литра. Обаче на ЕърЕйша ам да доплатиш за багаж, а за нещо друго дребно, а за хапване (макар че то е евтино и вкусно). И полетът им беше рано, рано, още към 7 сутринта. Което не е лошо, така щеше да има повече време за разглеждане на Сингапур. Ама дебнех ги седмици наред, цената им си стои закована на 97 лв (без допълнителните за багаж и т.н.) И накрая си викам, ще ги взимам, то се е видяло. Може би месец и половина преди пътуването. И както посред нощ си комуникирах с @mary_shery, колко килограма чекиран багаж да платим (че там има няколко тарифи), какво меню бихме поръчали ( че в тоя час за закуска време не би имало... и всякакви други дреболии. И тоя момент се изнервих и реших ей тъй просто информативно да видя пак в скайскенера - и хоп - полет за 60 лв. Директно в сайта на Singaporean airlines. 

Гледам и не вярвам на ушите си!!! 😄 Гледам пак. И пак. Няма лъжа, няма измама. Това с включени 30 кг багаж на човек, точно колкото позволяват и катарците за дългите полети. Хем полет в 10 ч сутринта, като нормални хора да се наспим. Е, да, изпълняван от Silk Air, ама те са си лоу-кост подразделение на сингапурците и ако на сингапурците не мога да разчитам за резервация, значи на никоя авиокомпания не бих могъл. При това цената беше такава само за тая дата и само за тоя полет. И ако дотогава умувахме колко дни да си оставим за Сингапур в края на пътуването, то този полет ни ги определи - два и половина, защото щяхме да пристигнем по обяд.

 

... И тъй, идва нашият ред да си чекираме багажите, а забрадената дама на чек-ина ми иска паспортите и ме пита: "Мастър това вашите жени, оп пардон, багажи ли са?" 😮  😄 Бе не го каза баш така, обаче си го помисли. На тях двечките - нула внимание... "Може ли, мастър (мистър, де) да ги пишем всичките багажи на ваше име?" Бе, отвръам, нали има лимит все пак по 30 кг на човек. На кого му пука какъв е лимитът, тука е Индонезия. Щом жените са с мене, значи всичките багажи са мои 😄 С всичките последствия. Каквито, слава богу, нямаше!

А ще ме питате, какви пък последствия? Ами това, че и @Mistress of Germs и @mary_shery обичат да слагат разни неща из багажите, дето не съм ги видял кога ги купуват или събират. Ей, тъй, на моя гръб да тежат! 😄 ... Айде, че съпругата ми носи цял топ плат за рокли, това го знам вече. Ама @mary_shery все обича да домъкне някое камъче за майка си. Тоя път обаче от плажовете на Бали взела нещо, дето само прилича на многоръбчесто камъче, ама същност е парче изхвърлен от вълните на брега корал. Да, отдавна мъртъв, ама все пак КОРАЛ! А Индонезия е криминализирала под всякаква форма износа на корали. Тя това не го знае, ама аз го знам. И добре, че научих чак в София, че неволно съм бил ползван за "муле". Щях да откача направо!

Дет' се вика, аз съм останал с хиляда рупии в джоба си, пък то, за такова нещо, ако се разминеш само със солена глоба, си късметлия.

Ама, а, де! Багажите вече са чекирани и се товарят на самолета. Следва ръчният багаж да мине през скенерите. Нищо не пищи и аз вече си нарамвам раничката, когато един от служителите любезно ме пита: "Господине, да ме прощавате, ама раницата ви май мирише на сяра?" 

 - Ми да! - отвръщам му. - Tова е още от вулкана Иджен.

Хич съм и забравил, че в ръчния багаж нося ония серни жълти костенурчици за сувенири на племенничката и на други дечица. Сещам се, де, но и през ум не ми е минало, че са проблем - нали не са течности.

Е, не са течни, ама сярата е запалима.

 

Покрусих се от собствената си глупост... Останах без сувенирчета да раздавам от Индонезия и за това сам съм си виновен, да си заблъскам главата залюхана мастърска! 😄 

 

Другото интересно нещо, което се случи на летището е, че съзряхме и един изключително добре дегизиран служител на имиграционните служби в яркозелен костюм 😄 

 

Напоследък във форума е станало модерно да се снимат птички, ама ние през това пътуване се отвяхме да снимаме членестоноги...

 

Ето, например, хората отиват в Бали да снимат оризови тераси, а ние немалка част от времето при терасите Джатилууих го прекарахме да снимаме как едни мравки се сбориха с една черна вдовица...

 

 

 

 

 

😄 

 

И тъй, качваме се на машината на Silk Air и отлитаме към Сингапур.

 

На борда имаме време да похапнем, а и да се информираме за настъпващата пандемия от местната преса на английски, че за две седмици съвсем сме загубили връзка с реалността. Междувременно, в Сингапур има вече и първото регистрирано местно огнище на коронавирусна инфекция, нулевият случай е на екскурзовод, който развеждал група китайци, впоследствие има доказани вече няколко десетки случая на предаване на местно ниво.

Правеше впечатление, обаче, много добре поднесената информация във вестниците, без намеци да се създава паника и сензации. От всяка страница лъхаше увереност, че нещата са под контрол и то в действителност целият свят и занапред можеше да се поучи от сингапурците, как се контролира епидемия.

В това време индонезийците нищо не предприемаха като ограничителни мерки, а тъкмо напротив - пращаха допълнително свои самолети към Ухан да си приберат всичките няколко хиляди работници и студенти в тоя град...

 

 

 

Полетът е над два часа, чака че имаме време да поснимаме бреговете на Ява и на Сингапурските острови.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оставяме Индонезия зад гърба си и кацаме на най-красивото летище на планетата - Changi

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Взимаме си карти за телефон и интернет (поръчани предварително по klook) и отново решаваме, че grab е по-добрият вариант за придвижване, отколкото да се влачим по метро и автобуси до хостела си. Нищо и никакъв хостел в Гейланг, който макар да не е официално чайнатаун, всъщност си е точно такъв. 

https://www.booking.com/hotel/sg/q-loft.en-gb.html?aid=356980;label=gog235jc-1DCAsoyQFCBnEtbG9mdEgzWANoF4gBAZgBCbgBF8gBDNgBA-gBAYgCAagCA7gCw4KJgwbAAgHSAiQ2NWFmYjFkNi1hZTkzLTRlY2EtYTI2MC1mNzY0MmI5NzM3ZmbYAgTgAgE;sid=0e0ad0fa0fc7c8efe5e75fb700f64121;dist=0&keep_landing=1&sb_price_type=total&type=total&

 

Сега гледам, че пишат, че са предприети допълнителни мерки за дезинфекция и безопасност и дано да е тъй, понеже, на снимките в букинг кухничката изглежда чиста, обаче се въдеха коскоджамити хлебарки. Иначе в стаите наистина беше чисто, просто едва имаше място да се обърнем, но не и да се разминем трима души. Та всеки, на когото разказвам, ми вика: "Не е възможно! Хлебарки в Сингапур"... Ами а, де - за две седмици в Индонезия хлебарки не видяхме. Било ни писано в прехваления Сингапур да ги навестим 😄 

Но до хлебарките има време. Първо трябва да изкача едно стръмно стълбище нагоре до рецепцията на втория етаж с все багажите. А там, освен обичайните формалности с документите, ни изваждат термокамера. @mary_shery от сутринта не се чувства особено добре и на челото и светва 37.3 оС. Според индиеца на рецепцията, при 37.5 градуса трябва задължително да викат лекар. 😮 Пак минаваме по допирателната! 😮 

 

Целта на тази тема не е Сингапур. Писано е толкова много, че едва ли нещо мога да добавя. Макар че може да напиша набързо или да напиша нова тема, или пък просто да кача албуми. Защото посещанието ни в Сингапур беше много целенасочено и теметично. Паркове, паркове и пак паркове. Паркове от всякакъв вид, паркове на открито, паркове на закрито, заоопаркове. Като за мегаполис Сингапур ми е сред най-любимите градове.

Но ми е трудно да го класирам някъде сред посетените от мене страни. Докато тези две седмици в Индонезия бяха повече от достатъчни, за да я наредят в челната тройка. Две седмици. А в тях изсипахме толкова много адреналин и събрахме спомени да ни топлят не през една, а и за две пандемии, ако се наложи (да не дърпам дявола за опашката). 😉 

 

Не, Ява не беше насън! Беше си съвсем наяве! Но ще продължавам да я сънувам отново и отново... 🙂