дневник Рожден ден в Исландия 2015

[ppl]

Здравейте, аз не съм писал, като новак, но искам да споделя, че празнувах 50-я си рожден ден в Исландия. Дано не се повтарям с нещо описано от DenitsaS. По-нататък ще потърся снимките, да кача и аз нещо. Това беше март месец 2015 г. От тогава съм влюбен в тази държава, страна ,територия и т.н. Освен рождения ден, целта ми беше и Аврората, за която съм слушал много от баща ми. Като чета и слушам други хора, които са били там, явно съм голям късметлия. Времето беше уникално - 0 градуса средно, но цяла седмица почти сълнчево. Аз се бях подготвил за време на Северния полюс, но...изнанеда. Цялата организация я направих от БГ, защото прочетох, че на място цените са по-високи. Задължително рентакар. И ние взехме мъниче като Хелга, но Шевролет Матиз. Първият шок беше, че ни посрещна една нигерийка на летището, защото офисът на Авис беше достатъчно далеч от аерогарата на Кефлавик. И тя, като Деничка, дошла от Лондон. Как ли мръзне!?!? Като махнеш "магистралата" от двете страни на Рейкявик за около 15 и 30 км, другото е път, който се прави от трамбована лава. Такива кариери има през 30-40 км по пътя. Отгоре не знам с какво го заливат, но това предпазва от острите връхчета на отпадъците от лава, които режат гумата като нож масло. Но и не препоръчвам да превишавате ограниченията на скоростта, която масово е 60-70 км/ч, защото чух че глобите са уникални за нашия стандарт. Нищо че за 6 дни шофиране, един път само видяхме полицаи. Спахме в Рейкявик в хотел на Бест уестърн, който обаче наскоро гледах, че е вече под друга собственост. Първото нещо, което посетихме, беше едно заведение-ресторантче в нещо като търговска зона с магазинчета на самото пристанище, което заведение е прочуто със супата на собственика, който ако правилно съм разбрал, се води някакъв местен благородник. Самата рецепта била тайна и като потвърждение на това, следна влезна група от 10-на китаеца, които с таблет в ръка посочваха, че искаха да ядат от супата. Ако има нещо, което не занете как изглежда, но искате пак да го ядете, това е тази супа. Само заради нея бих севърнал пак там! Заведението няма нищо общо с "изискванията" на нашето РЗИ, ХЕИ и всякакви органи, които съсипват бизнеса. Минаваш си свободно през кухнята, има две залички с маси, които са капаци на дървета, взети от някой гатер за дървесина. А освен пейки, има столове тип варели, но боядисан свежо. Но няма места! Факт за тогава. Ако не е ставало въпрос, най-големият ни майтап беше, че аз като юрист, търсих почти цял час сградата на техния Парламент. Оказа се, че доста местни не знаеха или не ни разбираха, въпреки че бях научил как се казва на исландски Парламент. Накрая, аз с пухено яке, с шал, с дънки с подплата и специални обувки за -25 градуса студ попитах едно девойче, ученичка, което беше облечено с тънка блузка с широко деколте и тънко пролетно яке, а надолу с къса поличка и чорапи до коляното в този минусов студ, къде е този пусти парламент и се оказа, че това е най-невзрачната къща в центъра на Рейкявик - да, къща, която обикалям от един час с навигация в ръце, на която няма нито охрана, нито ограждения, нито решетки, абе културен шок. Даже отвън се виждаше вероятно библиотеката вътре в една по-голяма стая. От там свикнах, че в Исландия всичко е малко миниатюрно дори за стандартите на България. Хем се радвам, хем ми е мъчно, като гледам снимките на DenitsaS на прочутата Синя лагуна - когато аз я посетих, беше три пъти по-населено и едни американски негърки ни снимаха. А китайците бях пет пъти повече на всяко място, което сме посещавали. Но пък сега е по-спокойно. Най-жестокото си преживяване в буквалния смисъл, беше в деня на рождения ми ден - тогава решихме да отидем да видим китовете. Тогава открих каква отвратителна морска болест имам и освен, че свърших всичката вода на корабчето, не можах да намеря сили да погледна дори опашката на един кит 😂 Добре че после беше посещението в Синята лагуна, да се освестя. Аврората я гледахме всяка вечер, като следяхме два сайта, които ни бяха казали, че дават инфо къде може да се види. След третия ден вече бяхме специалисти и почти се оправяхме и без да търсим специално тъмни места, което казват, че е изискване по принцип. Но е много интересно да виждаш как, когато настане вечерта и целият туристически поток от Рейкяваик започва да напуска града в търсене на тази невероятна красота - Аврора! Чета сега, че доста зачестили нощните катастрофи, защото местните нямат навика, когато отбиват отстрани на пътя, което е опасно заради острите парчета лава както писах по-горе, да оставят колите поне на габарити и трябва да си нащрек. В една такава вечер ми се случи най-фрапиращата случка, която тук в БГ посмърнто няма как да стане - отбивам от пътя и като съвестен шофьор, решавам да оставя аварийните да мигат, защото половината кола беше на пътя, а и бяхме сами. В други случаи, когато има и други търсачи на Аврората, задължително се гаси всичко. Къде пък го улучих, спрях точно до някакъв воене полигон или стрелбище, поне така си го преведох. И някъде към 0.30 ч един Опел Кадет спира до нас и явно се вижда, че сме с кола под наем, т.е. чужденци, едно слабичко, нисичко доста младо момиче попита на чист английски дали имаме проблем, защото видяла, че аварийните светят и каза, че това не е обичайно за тук!? 😮  Някъде мярнах за Secret lagona, но да кажа, че има още доста места, които само местните си ги знаят, където можеш да отидеш да се топнеш въпреки студа, защото водата е почти 38-40 градуса. Но ще си замълча аз къде ходих! 😉 Осевн трите най-известни водопада, за които Дени е писала поне за южната част, ходихме до Ледената лагуна - раят за фотографите. През целия път от Рейкявик до там - около 380 км, буквално не видяхме кола, но там, като паркирахме към 17 ч - ехааа! Имаше поне 50-60 души ама хард професионални фотографи с цял бус оборудване, манекени и манекенки. Направо им се чудех как в този студ може да са по спортно облекло единия или с буличнска рокля една азиатка. А тия фотографи залягаха по земята, то филтри, то ледени късове на обектива, какви ли не номера правеха и снимаха. Там интересното е, че целият залив - лагуна е в ледени късове и в тази следобедна тишина се чува еден звук като скърцане от триенето на ледените късове един с друг. Пишеше, че при късмет тук могат да се видят и тюлени, но явно тук нямахме такъв. Много е величествено и едновременно леко страшно, като се замислиш как някои плават сред такива ледени късове! Сори, ще трябва да прекъсна. Ако проявите интерес, мога да продължа, дано намеря и снимките да пусна и аз нещо тук!

[jungfraujoch]

Преди 1 час, ppl каза:

Здравейте, аз не съм писал, като новак, но искам да споделя, че празнувах 50-я си рожден ден в Исландия. Дано не се повтарям с нещо описано от DenitsaS. По-нататък ще потърся снимките, да кача и аз нещо. Това беше март месец 2015 г. От тогава съм влюбен в тази държава, страна ,територия и т.н. Освен рождения ден, целта ми беше и Аврората, за която съм слушал много от баща ми. Като чета и слушам други хора, които са били там, явно съм голям късметлия. Времето беше уникално - 0 градуса средно, но цяла седмица почти сълнчево. Аз се бях подготвил за време на Северния полюс, но...изнанеда. Цялата организация я направих от БГ, защото прочетох, че на място цените са по-високи. Задължително рентакар. И ние взехме мъниче като Хелга, но Шевролет Матиз. Първият шок беше, че ни посрещна една нигерийка на летището, защото офисът на Авис беше достатъчно далеч от аерогарата на Кефлавик. И тя, като Деничка, дошла от Лондон. Как ли мръзне!?!? Като махнеш "магистралата" от двете страни на Рейкявик за около 15 и 30 км, другото е път, който се прави от трамбована лава. Такива кариери има през 30-40 км по пътя. Отгоре не знам с какво го заливат, но това предпазва от острите връхчета на отпадъците от лава, които режат гумата като нож масло. Но и не препоръчвам да превишавате ограниченията на скоростта, която масово е 60-70 км/ч, защото чух че глобите са уникални за нашия стандарт. Нищо че за 6 дни шофиране, един път само видяхме полицаи. Спахме в Рейкявик в хотел на Бест уестърн, който обаче наскоро гледах, че е вече под друга собственост. Първото нещо, което посетихме, беше едно заведение-ресторантче в нещо като търговска зона с магазинчета на самото пристанище, което заведение е прочуто със супата на собственика, който ако правилно съм разбрал, се води някакъв местен благородник. Самата рецепта била тайна и като потвърждение на това, следна влезна група от 10-на китаеца, които с таблет в ръка посочваха, че искаха да ядат от супата. Ако има нещо, което не занете как изглежда, но искате пак да го ядете, това е тази супа. Само заради нея бих севърнал пак там! Заведението няма нищо общо с "изискванията" на нашето РЗИ, ХЕИ и всякакви органи, които съсипват бизнеса. Минаваш си свободно през кухнята, има две залички с маси, които са капаци на дървета, взети от някой гатер за дървесина. А освен пейки, има столове тип варели, но боядисан свежо. Но няма места! Факт за тогава. Ако не е ставало въпрос, най-големият ни майтап беше, че аз като юрист, търсих почти цял час сградата на техния Парламент. Оказа се, че доста местни не знаеха или не ни разбираха, въпреки че бях научил как се казва на исландски Парламент. Накрая, аз с пухено яке, с шал, с дънки с подплата и специални обувки за -25 градуса студ попитах едно девойче, ученичка, което беше облечено с тънка блузка с широко деколте и тънко пролетно яке, а надолу с къса поличка и чорапи до коляното в този минусов студ, къде е този пусти парламент и се оказа, че това е най-невзрачната къща в центъра на Рейкявик - да, къща, която обикалям от един час с навигация в ръце, на която няма нито охрана, нито ограждения, нито решетки, абе културен шок. Даже отвън се виждаше вероятно библиотеката вътре в една по-голяма стая. От там свикнах, че в Исландия всичко е малко миниатюрно дори за стандартите на България. Хем се радвам, хем ми е мъчно, като гледам снимките на DenitsaS на прочутата Синя лагуна - когато аз я посетих, беше три пъти по-населено и едни американски негърки ни снимаха. А китайците бях пет пъти повече на всяко място, което сме посещавали. Но пък сега е по-спокойно. Най-жестокото си преживяване в буквалния смисъл, беше в деня на рождения ми ден - тогава решихме да отидем да видим китовете. Тогава открих каква отвратителна морска болест имам и освен, че свърших всичката вода на корабчето, не можах да намеря сили да погледна дори опашката на един кит 😂 Добре че после беше посещението в Синята лагуна, да се освестя. Аврората я гледахме всяка вечер, като следяхме два сайта, които ни бяха казали, че дават инфо къде може да се види. След третия ден вече бяхме специалисти и почти се оправяхме и без да търсим специално тъмни места, което казват, че е изискване по принцип. Но е много интересно да виждаш как, когато настане вечерта и целият туристически поток от Рейкяваик започва да напуска града в търсене на тази невероятна красота - Аврора! Чета сега, че доста зачестили нощните катастрофи, защото местните нямат навика, когато отбиват отстрани на пътя, което е опасно заради острите парчета лава както писах по-горе, да оставят колите поне на габарити и трябва да си нащрек. В една такава вечер ми се случи най-фрапиращата случка, която тук в БГ посмърнто няма как да стане - отбивам от пътя и като съвестен шофьор, решавам да оставя аварийните да мигат, защото половината кола беше на пътя, а и бяхме сами. В други случаи, когато има и други търсачи на Аврората, задължително се гаси всичко. Къде пък го улучих, спрях точно до някакъв воене полигон или стрелбище, поне така си го преведох. И някъде към 0.30 ч един Опел Кадет спира до нас и явно се вижда, че сме с кола под наем, т.е. чужденци, едно слабичко, нисичко доста младо момиче попита на чист английски дали имаме проблем, защото видяла, че аварийните светят и каза, че това не е обичайно за тук!? 😮  Някъде мярнах за Secret lagona, но да кажа, че има още доста места, които само местните си ги знаят, където можеш да отидеш да се топнеш въпреки студа, защото водата е почти 38-40 градуса. Но ще си замълча аз къде ходих! 😉 Осевн трите най-известни водопада, за които Дени е писала поне за южната част, ходихме до Ледената лагуна - раят за фотографите. През целия път от Рейкявик до там - около 380 км, буквално не видяхме кола, но там, като паркирахме към 17 ч - ехааа! Имаше поне 50-60 души ама хард професионални фотографи с цял бус оборудване, манекени и манекенки. Направо им се чудех как в този студ може да са по спортно облекло единия или с буличнска рокля една азиатка. А тия фотографи залягаха по земята, то филтри, то ледени късове на обектива, какви ли не номера правеха и снимаха. Там интересното е, че целият залив - лагуна е в ледени късове и в тази следобедна тишина се чува еден звук като скърцане от триенето на ледените късове един с друг. Пишеше, че при късмет тук могат да се видят и тюлени, но явно тук нямахме такъв. Много е величествено и едновременно леко страшно, като се замислиш как някои плават сред такива ледени късове! Сори, ще трябва да прекъсна. Ако проявите интерес, мога да продължа, дано намеря и снимките да пусна и аз нещо тук!

На мен ми е много интересно.

Ако искаш можеш да си направиш собствена тема за пътешествието до Исландия и да ни разкажеш за всичко,което те е впечатлило.

[DenitsaS]

Здравей и добре дошъл във форума 🙂 Отделих ти поста в нова тема, за да ни разкажеш по-подробно за твоите изживявания в Исландия. Тъкмо е хубав повод да започнеш да пишеш 😉 Някои хора си описват ден по ден пътуването със снимки, но ти ще си решиш как да си го направиш. Между другото съм била на ледената лагуна 3 пъти и едва последния път това лято имах късмета да видя тюлени и то доста. А заведението, което споменаваш в Рейкявик, си мисля, че е Sægreifinn или The Sea Baron - оттук и объркването, че собственикът е благородник. Старият собственик е бил рибар, а супата, с която са известни, е от лангустини или вид омар, и е изключително вкусна - избрали сте най-доброто място в града и бих казала едно от най-добрите на целия остров, за да опитате този специалитет 🙂 За Парламента: мисля, че си видял къщата, в която са офисите на министър-председателя и министрите от кабинета. Тя наистина е стара и невзрачна, но защото е историческа, им е важна. А парламентът е неголяма сграда от другата страна на кръстовището, сигурно си я видял и нея: https://www.althingi.is/english/about-the-parliament/the-parliament-house/  Щом си влюбен в Исландия, съм сигурна, че отново ще се върнеш - пожелавам ти да я видиш както ние в момента без тълпите от туристи 🙂 Ще чакаме нови разкази от теб!

 

 

[AlexandraKo]

Много хубаво,че този пост е в отделна тема.Чакаме и снимки,моля !

[ppl]

Здравейте, ами да продължа, макар че, както ще видите по-нататък, беше добре този разказ да е на старото място, за да може или да съпоставяте с разказите на DenitsaS, или поне да видите наименованията, защото на мен ми е малко трудоемко да се връщам по картата и да ги търся, за да ги напиша правилно. Естествено, каквото мога, ще се постарая, да посоча. Мястото, което ме развълнува до сълзи в тази пуста Исландия, дето ме плени така, беше по южния път, на път за един от водопадите и се оказа, че е ферма - къща-стопанство, както искате го наречете, което се е намирало най-близо при изригването на онзи вулкан със сложното и непроизносимо име Eyjafjallajökull. В него освен със земеделие са се отглеждали, ако правилно помня и 40 телета. При изригването се е провела евакуация на хората в опасна близост от вулкана, но не е било възможно да се евакуират и тези животинки. Съветът е бил да се затворят вратите плътно и да се остави храна за 5 дни. След преминаване на опасността, стопаните се връщат на 7-я ден, ако правилно съм запомнил и със свито сърце установяват,... че всички теленца са живи!!! След което, щат не щат, за почват да почистват района от 20 см слой натрупана вулканична пепел. Покъртителното е, освен че се е вършило почти на ръка, освен пожарникари и обикновени хора от близките селища, там се стичат дори доброволци от град Акуйери, който както вече знаете е далеч на север и то не по права линия. Това просто ме изуми! Цялата ферма, включително и земята до морето е била изчистена и стопаните решават да продължат земеделската си дейност. За радост на всички още следващата година се появява и първата реколта от моркови. Цялата тази мелодраматична история жената-собственичка на ферамата решава да разкаже буквално на света и прави на самия път малък музей на прочутия вулкан и кратко филмче, около 20 мин, за неговото изригване и събитията около него. Таксата за филма беше мисля около 14 или 16 евро, но определено не помня. Просто за ориентация. Интересното е, че държавата отпуска безлихвен заем на фермерите за този малък музей. Вътре се продават много сувенирчета от лавата на този вулкан, както сапуни и олио от тяхното производство и парфюми, правени с вулканична вода. Сайтът на музея е www.icelanderupts.is, но сега установявам, че от 2 г не работи, което ще е много жалко, защото това е един малък паметник на човещината, съществуваща в целия си блясък на този малък и далечен остров. Друго място, което си е впечатлително, е най-прочутия гейзер там Geysir и най-активния Strokkur, който е съвсем близо. Там е оформена цяла туристическа зона с почти всичко необходимо за посетителите. Ами струва си да видиш, как буквално една 5-6 метрова "локва" леко се вълнува и изведнъж на всеки 4-5 мин изригва с такъв стълб на височина около 20 м гореща около 40 градуса вода. Тук е момента да споделя, че ми направи впечатление, че почти никъде в Исландия не се плаща, за да посетиш такива забележителности. Навсякъде е уредено с безплатни паркинги и поне едно-две заведения, където да можеш да си починеш, да хапнеш и да разгледаш съответната забележителност. По пътя постоянно виждахме малки стада от тяхната местна порода коне, които много приличат на дребните монголски коне. Това, което разбрах е, че в Исландия е забранено да се внасят каквито и да са коне. Можеш да изнасяш, но внос не. Почти до всеки видим малък или голям водопад, каквито не липсват изобщо там, има устроено някакво стопанство, сравнително много са оранжериите, в които освен домати и краставици, видях дори банани и портокали да се отглеждат. Тъй като бях фен на Исландия още от голямата криза, като показаха буквално среден пръст на големите банкстери и отказаха да плащат, ми беше интересно как живеят, какъв е стандартът, въобще докъде са я докарали след 7 години. Ами това, което се набива на очи, поне тогава е, че никъде няма да видите реклама на кока кола, на найк, на армани и т.н. Там се продават и рекламират само техни марки продукти. Аз дори не видях Макдоналдс, те си имат една тяхна верига за сандвичи и това е. Също много трудно може да видите /не че аз непушача тръгнах да търся/ някъде да се продават цигари. Конкретно видях точно две места в Рейкявик, на които може да се пуши на открито. В хотела ни питаха, явно мерките са строги там. Явно това е пътят за излизане от кризата и за високия стандарт! Ако трябва да опиша, освен прочутата супа, какво друго ми е харесало в местната кухня, то това се случи последната вечер. Потърсихме буквално в Трипадвайзъра някакъв сносен ресторант, като за последна гала-вечеря, преди да отлетим на следващия ден. И решихме да изберем третия в списъка, не ме питайте кой беше, как се казваше, само помня, че някъде в центъра беше, през едни малки улички, но това, което ни привлече беше описанието на един от сервитьорите, явно забележителност на ресторанта, който доста атрактивно представял менюто, което всъщност беше около 15 ястия от салата до десерт. Ако го улучите, ви съветвам ама много горещо да си поръчате някаква тяхна местна риба, океанска беше, която така и не намерихме може би точен превод. В един речник я даваха като дяволска глава, в друг като биволски рога т.е. грозна риба, но ми беше обещано, че няма и милиметър кости. Честно да ви кажа, в първия момент попитахме, да не са объркали поръчката, защото месото беше буквално като една голяма порция телешко с форма на куб и с цвят на пилешко, а се разкъсваше буквално с поглед. Невероятно сготвено. Още по невероятна беше да го наречем гарнитурата - две големи топки леща яхния!? Точно нашенска леща яхния и най-отгоре две яйца на очи! И о, късмет - прословутия сервитьор ни се падна точно на нас. Не че имаше навалица и имаше още 5 сервитьора, но все пак имаше друга част в ресторанта, в която имаше явно някакъв клас 9-10 вероятно, който празнуваше нещо, а може би рожден ден. Накрая, преди да си тръгнат, всички деца се наредиха на бара и на въпроса ми, какво се случва, ни отговориха просто, че си плащат сметката всяко едно за себе си! Стана ми неудобно да питам повече! 😉 Та сервитьорът, да се върнем на него, е един тогава около 45-50 г пич,, на който само му задаваш въпрос и така започва да ти го обяснява, че започваш накрая да си вярваш, че наистина си голям познавач на храните , на виното, на рибите и т.н. Просто се изнася един театрален спектакъл, който благодарение на вече бившата ми жена, която перфектно знае английски, успях да разбера. Иска ти се да поръчваш и пак, и пак, за да ти говори този, само не знам как не запя, но честно казано, не че не можех да си позволя, но тази порция риба беше около 55 евро и леко ми се досвидяха да дам за повторение. И те така! За снимките по-долу. Първата е с прочутата супаТова е въпросната църква на един хълм в Рейкявк. От камбанарията се открива прекрасна гледка към града. Срещу 8 евро асансьора! Поглед отвътре на църквата.Панорамата!Тук съм на корабчето на път за китовете, да не помислите, че си съчинявам, но морската ми болест наистина се оказа проблем и това беше всичко, което снимах, докато бях в час! Тук май няма какво до обяснявам - Синята лагуна!Самата синя лагуна, просто нямаше как във водата да размотавам апарата и телефона.Въпросната порода конеТук също има много коне, но масово през зимата се кара с такива гуми, защото се организират турове по ледници, а леките автомобили са с гуми с шипове, ясно защо. Несвикнал със звука на шиповете, поръвначално помислих, че са ми дали кола със спукана гума, но краткия оглед, ме успокои, че всичко е наред.Информационната табела на Гейзер  и Сторукр.Един от водопадите с почти постоянната дъга до него при слънчево време естествено! Сори, не помня кой от всичките е.Водопадът Скогафос.Може да забележите пътната настилка какво представлява - това е мисля през целия Златен кръг, който обикаля Острова. Или поне южната част.Обичаен пейзаж към 7 чВъпросните фотографи на Ледената лагуна. Вижда се как използва ледения къс пред легналия за филтър или нещо такова, да кажат фотографите тук.Още фотографи на фона на ледената лагуна!О, тази снимка ми напомня за едина друга забележителност, поне за мен, като мъж, който се интересува и впечатлява от технически, инженерни и природни факти. На снимката виждате парче от мост, който е съществувал преди 2015 г. Често на пролет на това място са се образували буквално снежни свлачища в колосални размери. През тази година очаквания дебит на свлачището, ако съм запомнил е бил около 20000 т на метър за секунда. Нещо от сорта, има го описано на информационната табела. Уви, на практика то е достигнало 50 или 60000 тона и от този мост е останало само извитото желязо на следващата снимка - доказателство за силата на природата и немощта на човешките постижения да се справи с това! И сега там има този малък паметник. Много е внушително и страховито едновременно!И последно - всеки, който покаже тази снимка на този арт монумент, доказва, че е бил на летището на Кефлавик и съответно в Исландия!Това е инфо табелата за разрушения мост. Не мога да я подредя до горната.

Две снимки само за мъже! 😇Снимка от центъра, където хората при минусови температури си хранят тези красиви лебеди и други птици!Модерен кош за боклук в центъра на Рейкявик. Ами това е. Надявам се да ви е било интересно! Ако се сетя нещо друго, ще допълвам!

 

 

Още веднъж водопадът с дъгата и на следващата снимка е мостчето над него за наблюдение!