Зимни преходи в планината

[Eva eva]

преди 16 минути , iMari каза:

Ще се радвам да споделиш как е минало, така и не стигнахме до върха.🙂

 

Благодаря ти много 🙂 На големия паркинг, над басейна, нищо не се плаща. Няколко пъти съм си оставяла колата, даже с нощувка 🙂 Разбира се, ще споделя. Това ще е маршрутът 🙂 

 

[Tonyco]

Уикенда си спретнахме истинско снежно приключение с Боби (Железото) и Лили. 😁 Искахме да излезем на билото на алпийската част на Стара Планина в Цетрален Балкан, а именно между в. Голям Купен (моят Любим❤) и в. Амбарица (Левски). За целта събота сутринта се транспортирахме с колата до местност Смесите малко след Орешака и оставихме колата там. Пеша по пътеката от Смесите до х. Амбарица са около 6.5 км с 908 м D+, но някак си не се усеща тази денивелация. Хижарката Ема е изключително гостоприемна и хижата е поддържана и в отлично състояние, макар освен гореспоменатата пътека да няма друг по-лесен достъп до там. Всичко се качва на гръб или с коне когато е възможно. Има дори баня на дърва. Пренощувахме на хижата и към 8 ч. сутринта в неделя потеглихме по ръбовете към билото. Оказа се, че снега не е много и даже почти до билото по ръбчето изкарахме без котки, като накрая за финалното стръмно изкачване сложихме котките за по-сигурно.. Гледките от там са невероятни ! Терена е техничен и трябва опит и внимание, ръбовете не са много остри, но ако тръгнеш на едната или другата страна си до там, има и снежни козирки и трябва да се стъпва само на правилните места и да се спазва точно коловата маркировка. Издрапахме до в. Амбарица (Левски) за около 2:40 ч. от хижата. На билото духаше доста силен вятър, но сме добре екипирани с хубаво якет и маски на очите, та почти не се усеща ледения порив. На връщане от върха духаше още по силно до бурно и чак залитахме насам-натам. Слазохме 100 м под билото и вятъра веднага изчезна. Времето в неделя беше прекрасно без нито едно облаче и много слънце, макар и на върха да беше около -12 , -15 градуса. След като се върнахме обратно към хижата, почти на бегом се спуснахме до колата, за деня 16.5 км с 742 D+. За един ден до върха зимно няма как, това са си около 11 ч преход, а деня е къс. Спирам да пиша, оставям си да се насладите на гледките.

 

Сферична панорама над х. Амбарица ТУК, Панорама от билото между в. Голям Купен и в. Амбарица ТУК

 

Ако искате да се разходите из алпийската част на Централен Балкан мога да ви пожелая приятно гледане в следващите 6 мин.

 

 

 

 

[Светославов]

Поздрави!

Добре сте се поразкършили, а и времето е било с вас! 

Дългият дял хич не е за подценяване, па и зимата. 

[Tonyco]

преди 1 минута , Светославов каза:

Поздрави!

Добре сте се поразкършили, а и времето е било с вас! 

Дългият дял хич не е за подценяване, па и зимата. 

Да, като изключим силния вятър на билото, всичко беше ОК, но сме добре екипирани и не ни пречеше прекалено, само дето не можах да пусна дрона баш там. Странното е, че го пунах 100 м под билото и го издигнах на 200 м нагоре и нямаше там силен вятър, явно завихря точно на самия ръб, над него няма нищо и си летеше спокойно.

[prolet42]

Ей, Tonyco , как съжалявам, че не разгледах внимателно хората в хижата!!! Аз бях в компанията с китарата /надявам се, че не смe ви пречили/. Много исках / и искам/ да се запознаем на живо - с голям интерес чета публикациите ти и гледам клиповете. До следваща среща в планината 🙂

 

[Tonyco]

преди 39 минути , prolet42 каза:

Ей, Tonyco , как съжалявам, че не разгледах внимателно хората в хижата!!! Аз бях в компанията с китарата /надявам се, че не смe ви пречили/. Много исках / и искам/ да се запознаем на живо - с голям интерес чета публикациите ти и гледам клиповете. До следваща среща в планината 🙂

 

ААА тези дето до 6 ч сутринта изкараха 😉 Песента за Мальовица ми хареса ! 😁 Ами следващия път, ама как не разпозна Боби железото ! 😁

[Eva eva]

Чуден преход ми се получи днес - басейн Корали - стената на яз. Панчарево - вр. Бачун, Лозенска планина. 

Оставих колата на паркинга срещу басейна, нищо не се плаща. Пресякох стената на язовира и в края е пътеката за върха, която се отбива от асфалтовия път. Пътеката е с добра маркировка, няма как да се объркате. В първата половина на пътя е с малка денивелация, но нищо сериозно. След това, втората половина от пътя е почти равно. Върхът е много панорамен - вижда се цяла София, Витоша и чааааак до Рила. Дава ми го общо 144.6 км., 590 м. денивелация. В 10:00 ч. оставих колата, 12:15 ч. бях на върха, 14:00 ч. - обратно при колата. Страхотно беше, случих и на време, какво повече да иска човек от живота 🙂 Както казват братята йоги - точно от това имаше нужда моето тяло днес 🙂  @iMari, благодаря ти много за препоръката 🙂  Сложих снимки в "В момента съм".

[Lirea]

И аз тази седмица направих един много приятен и сууупер лек преход с начална точка яз. Панчарево, само че ние си спестихме минаването през стената и паркирахме направо на паркинга от другата й страна (минава се през Герман, за да се стигне до там). От там нагоре по панорамната пътека, която досега някак си съм игнорирала и пропускала. Разклонът е съвсем в началото на голямата пътека край язовира. 

Направихме много приятен кръгов маршрут като се слиза при ВЕЦ Кокаляне и се връщаме по популярната пътека покрай язовира.

 

Дължина 6-7 км. Освен изкачването в началото, останалото е равно. Добре, де, и слизането накрая, но не е нещо кой знае какво. По пътя има много приятна наблюдателна площадка с импровизирани пейки - там си спретнахме обяд с тези гледки. 🙂

 

 

 

 

 

 

[Lirea]

Супер оптимистично днес тръгнах към водопад Полска скакавица, за да си начеша крастата, която ме хвана лятото, че искам да го видя замръзнал, а наоколо да е бяло. Надявах се, че минусовите температури и падналият сняг по-рано тази седмица ще ме зарадват. Вместо това в района вече е края на март и никой не може да ме убеди, че не съм права! Напъпили дръвчета, пеещи пилета, остатъци от сняг колкото да разкалят частта с катеренето, равната част от пътеката беше съвсем суха. Поне под водопада имаше едни нещастни 4-5 ледени висулки, колкото да не съм съвсем капо. Дори не си направих труда да извадя дрона да го снимам, а го бях взела специално за тази цел. Извадих го после на гарата, защото имахме сума ти време да чакаме влак... Какъв влак ли? 

По-забавният начин да стигнеш до водопада е с влак - в нашия случай го хванахме от Земен. Има 15 минути през дефилето, което си е зрелище само по себе си и отвсякъде си заслужава 1,60-те лева за отиване и връщане. Слиза се в небитието при две полусрутени сгради насред нищото (чудно начало за хорър филм). Чакате влака да тръгне и тръгвате след него по релсите. Минавате през първия жп тунел (всъщност може и да го заобиколите, ако не искате твърде много адреналин, има табела с отклонението) и преди втория тунел хващате пътеката вдясно към водопада. Цялата работа е половин час ходене в посока до водопада.

 

 

Йеееей, има висулки. Не е като да е замръзнал, както си го представях, но когато няма орел и врабчето е орел.

 

 

 

Ето ги и двата тунела. Минава се само през първия. По-безопасният начин е да се мине над него по бялата пътека, която се вижда вляво от релсите.

 

 

 

Уточнение: От там минава само един влак. Този, от който сте слезли, е единственият и ще се върне след около час и половина. Ако проверите разписанието, ще можете да сте спокойни кога няма да минава влак. И все пак да повторя - има заобиколен път.

 

 

И, за да не ви разваля съвсем впечатленията от мястото, което е много красиво, и приятно, и си заслужава, ще си позволя да пусна няколко летни снимки. Водопадът е трети по височина в България, на две нива е. На долното може да минете зад него и да се поизмокрите здравата. То мокренето и горе става, да ви кажа.

 

 

 

 

 

[Zaro]

преди 5 минути , Lirea каза:

Супер оптимистично днес тръгнах към водопад Полска скакавица, за да си начеша крастата, която ме хвана лятото, че искам да го видя замръзнал, а наоколо да е бяло. Надявах се, че минусовите температури и падналият сняг по-рано тази седмица ще ме зарадват. Вместо това в района вече е края на март и никой не може да ме убеди, че не съм права! Напъпили дръвчета, пеещи пилета, остатъци от сняг колкото да разкалят частта с катеренето, равната част от пътеката беше съвсем суха. Поне под водопада имаше едни нещастни 4-5 ледени висулки, колкото да не съм съвсем капо. Дори не си направих труда да извадя дрона да го снимам, а го бях взела специално за тази цел. Извадих го после на гарата, защото имахме сума ти време да чакаме влак... Какъв влак ли? 

По-забавният начин да стигнеш до водопада е с влак - в нашия случай го хванахме от Земен. Има 15 минути през дефилето, което си е зрелище само по себе си и отвсякъде си заслужава 1,60-те лева за отиване и връщане. Слиза се в небитието при две полусрутени сгради насред нищото (чудно начало за хорър филм). Чакате влака да тръгне и тръгвате след него по релсите. Минавате през първия жп тунел (всъщност може и да го заобиколите, ако не искате твърде много адреналин, има табела с отклонението) и преди втория тунел хващате пътеката вдясно към водопада. Цялата работа е половин час ходене в посока до водопада.

 

 

Йеееей, има висулки. Не е като да е замръзнал, както си го представях, но когато няма орел и врабчето е орел.

 

 

 

Ето ги и двата тунела. Минава се само през първия. По-безопасният начин е да се мине над него по бялата пътека, която се вижда вляво от релсите.

 

 

 

Уточнение: От там минава само един влак. Този, от който сте слезли, е единственият и ще се върне след около час и половина. Ако проверите разписанието, ще можете да сте спокойни кога няма да минава влак. И все пак да повторя - има заобиколен път.

 

 

И, за да не ви разваля съвсем впечатленията от мястото, което е много красиво, и приятно, и си заслужава, ще си позволя да пусна няколко летни снимки. Водопадът е трети по височина в България, на две нива е. На долното може да минете зад него и да се поизмокрите здравата. То мокренето и горе става, да ви кажа.

 

 

 

 

 

Не знам за водопада, ама ходенето в тунела след влака си заслужава пътя.

[Lirea]

преди 8 минути , Zaro каза:

Не знам за водопада, ама ходенето в тунела след влака си заслужава пътя.

За нас също беше част от преживяването. Ние там се счупихме от снимки.

[Tonyco]

Направихме още няколко зимни прехода  след кратка КоВид карантина. 😁

Снимките съм събрал във фото галерии на сайта ми. 

На 6.02.2022 г. Неделя се качихме до в. Паскал от гара Пирдоп през в. Косица (Билото на Стара планина). Прекрасно време и Боби участва тогава. Прехода е сериозен 20 км с около 1300 D+.

Снимки ТУК , видео:

 

 

 

Тази неделя 12.02.2022 г. пък си спретнахме една разходка над 2000 м по билото на Рила през няколко връхчета в резерват Парангалица. Макар и с малко денивелация около 618 м за 20 км прехода си беше доста тежък и като терен и като умора. Тръгнахме от горна лифтена станция на Картала - вр. Исмаилица 2409 м - вр. Русалия 2387 м - вр. Парангалица 2420 м - вр. Езерник 2485 м - вр. Мерджика 2485 м - х. Македония - Картала.

Снимки ТУК, видео:

 

 

 

[deian]

Здравейте,

споделям няколко идеи за еднодневни леки/нетехнични преходи в зимна планина, може да послужат като идея за някого. Нужни са само желание, зимни обувки, подходящо облекло, щеки и гети според количеството сняг. Нямаме котки, затова избягваме по-технични участъци. Разбира се, винаги съобразявайте прогнозата и не само - текущата ситуация. Никога не е срамно да се върнеш жив.

1) Хотел Морени - Черни връх (по "магистралата");

2) Хотел Морени - връх Камен дел;

3) Узана - връх Исполин;

4) Врачански балкан - качвате се на хижа Пършевица с кола и оттам - връх Бегличка Могила и/или Кръстанова могила;

5) Шипково (по-точно прохода Богое) - хижа и връх Васильов;

6) Троянски проход (Беклемето) - към хижа Дерменка. Може и към Козя стена, но там - само по въжето зимата и не препоръчвам без котки и добра екипировка;

7) Боровец - Черната скала;

8 ) Говедарци - хижа Мечит, за връх Мечит - с внимание и подготовка зимата;

Имам и други идеи, но са по-технични и не искам да подведа някого. Засега - толкова.

 

[Eva eva]

Влизам в темата да похваля виетнамското яке The north face 🙂 Взех го буквално без пари, но страхотна работа ще ми върши 🙂 С термо бельо, тениска и полар под него - супер ми беше. Не знам как ще е на по-ниски температури и с вятър, но предполагам, че ще ми е ок.

Днес направих чуден преход - Бялата вода - Златните мостове - Владая - Бялата вода. Сега, няма да си признавам, че се заплеснах нещо и вместо да се върна от Златните мостове към Бялата вода, се понесох към Владая 🙂 Добре, че намерих пътеката между Владая и Тихия път. Всичко е наред 🙂 

[Tonyco]

Вчера връх Миджур 2169 м в западна Стара Планина. Доста тежък зимен преход, много дълбок сняг още от ниското, потъва се до коляно и всяка крачка е огромно усилие, снегоходки нямах само котки. Интересно наименование Екопътека, предвид големия наклон. След беседките на 1480 м пътеката минава през улея Вучи ями, но както се вижда на снимките имаше няколко козирки готови за лавина, та се наложи да качвам право нагоре по стръмния склон между 335-та и 336-та гранични пирамиди. По средата на склона под мекия сняг се оказа, че има твърд слой, който се пързаля и слагането на котките при такъв голям наклон беше предизвикателство. От там до върха и обратно до беседките с люлките 8 км с котките, по 600 гр на крак допълнително. Склоновете по билото бяха отново от обледенен сняг и само с котки можеше да се ходи. От х. Миджур за 4:50 изтощаващи часа нагоре и 2:30 ч надолу. Откритите поляни бяха с много дълбок сняг и се вървеше още по-трудно, там със снегоходки щеше да е значително по-лесно, но в гората и по стръмния склон не мисля, че биха помогнали особено. За щастие вятъра беше приличен на билото и се получиха хубави кадри с дрона и една сферична панорама над върха, която съм качил тук. Скоро ще сглобя и кратък клип от прехода.

 

 

 

[dimitrov6]

преди 16 часа, Eva eva каза:

С термо бельо, тениска и полар под него - супер ми беше. Не знам как ще е на по-ниски температури и с вятър, но предполагам, че ще ми е ок.

Аз много се потя и си нося резервна тениска,или пък си слагам тоалетна хартия на гърба и я сменям като се навлажни .

[Tonyco]

преди 3 минути , dimitrov6 каза:

Аз много се потя и си нося резервна тениска,или пък си слагам тоалетна хартия на гърба и я сменям като се навлажни .

Може и вестници да слагаш 😉 Бе всички се потим, вчера плувах целия, важно е да си с правилните дрехи отвеждащи влагата, термобельото е едно от тях. Термобельото винаги на голо се облича, гащите са ми също от бързосъхнеща материя. Никога нищо вълнено, то задържа влагата, всичко трябва да е от изкуствена материя. Полара ми е на дупки и излиза всичко от него. Никога не нося нищо за преобличане при еднодневни и двудневни преходи. Винаги зимата с термобельо, ако е по-студено и отдолу под панталона, защото той е тънък летен, и цяла зима с едно термобельо ходя с него дори на -15 като онзи ден на Витоша. Хубаво е да е на слоеве обелклото, за да може да събличаш и обличаш, така се намалява потенето. Зимното ми яке също е разглобяемо и горната част, често стои на раницата и я обличам само като задуха.

[dimitrov6]

преди 17 минути , Tonyco каза:

всичко трябва да е от изкуствена материя.

Аз нося колоездачни фанелки отдолу.Те са май от полиестер и ликра.

[Tonyco]

преди 1 минута , dimitrov6 каза:

Аз нося колоездачни фанелки отдолу.Те са май от полиестер и ликра.

Да изкуствени са и съхнат бързо. При зимните преходи обаче е най-добре термобельо на голо да се носи, то е от подобна материя като на колоездачното джърси. Лятото само с такива с колелото и бягане и пеша, като се изпотиш да отвежда навън мокрото и да съхне бързо. Дори да се намокриш ако завали, после бързо изсъхва. Разбира се зимата е хубаво да си сух отдолу, защото иначе студа пронизва много лошо, тоест якето трябва да е сериозно.

[Zlia]

преди 1 час, Tonyco каза:

Никога нищо вълнено

Тук не съм съгласен. Вълната топли дори и мокра и съхне сравнително бързо и най- вече не се вмирисва така както полиестера. 
 

[Tonyco]

преди 6 часа, Zlia каза:

Тук не съм съгласен. Вълната топли дори и мокра и съхне сравнително бързо и най- вече не се вмирисва така както полиестера. 
 

Вълната напои ли се става много тежка, самата дреха и не напоена е много тежка и не съхне толкова бързо като изкуственяка. Никой не ходи в планина с вълна ! Тежко, обемисто и не практично.

[Zlia]

Преди 1 час, Tonyco каза:

Никой не ходи в планина с вълна ! Тежко, обемисто и не практично.

Аз лично доста ползвам вълнено термобельо и тениски в планината. Съхнат бързо и не са тежки. Карам и колело с тях. Но е въпрос на лична преценка. 

Недостатък им е че са скъпи 🙂

[stanimir]

Не говорим за мерино нали ? 

Защото вълнена дреха и бързо съхнене ми звучат доста нереално.

[Zlia]

Е мериното да не би да не е вълна? 🙂

[Tonyco]

Мериното съхне много по-бавно от изкуственото, просто е модерно сега и доста скъпо. 😁 Лилето има и мерино и изкуствено и преди все ми хвалеше това мерино, но като търчи по 15 км всяка сутрин в 5 ч и ползва и от двете и вече не говори с такива ласкателства за мериното. 🤣

преди 12 часа, stanimir каза:

Защото вълнена дреха и бързо съхнене ми звучат доста нереално.

Е това е точно казано ! 

И аз карам колело с термобельо много освен планинските преходи. Миналата зима имам 560 км планински преходи само за тогава, през годините няма нужда да говоря. Мотора карах и зиме и лете в жегите само с термобельо под кожения екип 150 000 км над 15 г. Всичко, което пиша е на база доста сериозен опит, пък вече всеки сам си решава с мерино, вълна или каквото си иска да ходи.