Защо пътуваме?

[krasen_denev]

От както го направих за първи път,за мен се превърна в начин на живот.

[Duke]

Е, браво! И до какви ценни изводи стигна от наблюденията си? Интересно ми е, защото аз попадам в точно обратната хипотеза - след посетени четири континента и работа на два, не си извадих заключения, а ми възникна въпрос - защо България е на това положение?

 

Ти, сериозно ли? Не, наистина не мога да повярвам, че пътуването не е отворило очите ти за родната действителност. Звучи ми абсурдно, не се обиждай, моля...

[Duke]

Аз колкото повече пътувам толкова повече си харесвам мястото където живея ... сериозно

 

И аз се подписвам под това заключение. На купона на Нова година не успях да обясня на приятелите си, защо считам, че София, макар и бавно и мъчително, придобива чертите на една средностатистическа европейска столица. Сякаш понякога е добре да излезем от сградата, за да я разгледаме отдалеч, за да установим неща, които са незабележими докато сме вътре в нея. Лошото е, че извън обвивката, там отвътре, душевността ни е същата, а народопсихологията рано или късно си казва тежката дума, но да не отклоняваме темата  в различна посока...

[Георги]

Да, я си пуснете нова тема за народопсихологията, че хич не ми се занимава да я цепя тази, а и не мисля, че заслужава толкова хубава тема да се прецаква по тоя начин

[Tedy]

Ти, сериозно ли? Не, наистина не мога да повярвам, че пътуването не е отворило очите ти за родната действителност. Звучи ми абсурдно, не се обиждай, моля...

Напълно съгласна с Капитана. Тези мнения за родната действителност често са изказвани от хора пътуващи основно в Европа. Само, че тя е малка част от света, много малка. Съществуват и Африка, и Азия, и Южна Америка, че и Северна. Всеки попътувал из тези континенти и сблъскал се с мизерията там започва да си мисли какво прекрасно място е България. Поне това е извода, който аз си направих от моите пътувания. Друг е въпросът, че ние си мрем да се жалваме колко сме зле. Обичаме и да се оплюваме, да нищим лошото като само отбелязваме хубавото и така. Но това наистина е народопсихология и спасение няма. 

Редактирано 19 януари, 2014 от Tedy

[Duke]

Абе аз друго имах предвид, но както и да е...

[Childish]

Да допълня Tedy:

А като пътуваш/поостанеш в Западна Европа, оценяваш хубавия климат, който имаме.

[Meidj]

Да допълня Tedy:

А като пътуваш/поостанеш в Западна Европа, оценяваш хубавия климат, който имаме.

 

... И опознаваш хората не само от куртоазната им обвивка. 

 

 

Основател, цепи бре, че си отиде хубавата темичка... :|

[Георги]

Почнах направо нова тема: http://magelanci.com/topic/1640-%D0%B2%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8/

 

За да върна текущата. Сетих се за още една причина, поради която тръгнах на път. Преди това четеш по филми и гледаш по книги: "Лондон е уникален", "Париж е прекрасен" - ами око да види, ръка да пипне! За някой от забележителностите се съгласявам, че с право им се носи славата, за други не, трети забележителности не са толкова популярни, но ми въздействат по-силно от известните и така

[wilks]

Не знам дали вече дотолкова сме свикнали всички с това, или просто при всички останали не е било фактор и една от причините, но за мен не определяща, но основна причина първоначално да тръгна из Европа, беше отпадането на визите за страните от Шенген + Норвегия и Исландия през 2001, доколкото помня. А след 2007 и за Великобритания, Ирландия и Кипър. По-късно и Швейцария и Сърбия пък станаха даже само с лична карта.

Преди 2001, който помни, знае какви опашки, и сложни процедури имаше за вадене на визи - ставане в 4 часа, редене на поне три опашки, интервюта, документи и справки от къде ли не. Неща, които не се вписваха в личните ми представи за пътуване за удоволствие. Не че все още нямаме визови режими за ред държави, но поне за тези в Азия, издаването на визата е по-скоро формалност, и плащане на такса. А до много други е валидна и олекотената процедура Visa on arrival.

Редактирано 19 януари, 2014 от wilks

[Childish]

За да (пре)открия света и себе си. За да си спомня удоволствието от простите неща и от научаването на нещо ново ей така от практика, а не само от книги. Да събудя детето в мен. Да се радвам на живота.

Редактирано 19 януари, 2014 от Childish

[vesi]

Първото ми пътуване беше, защото... билета ми беше безплатен А след това?... След това- стана необходимост. Като че ли превъзпитавам себе си, уча се да ценя, премахвам предразсъдъците. Изпразвам се от "трябва", и вдишвам и усещам някакви нови неща. Не знам дали е любопитство към Света и хората, към Културата и Природата, към миналото или настоящето, дали е бягство или завръщане към действителността, но при всички положения е Ново, интересно и изграждащо.

А пък и си мисля, че някой ден, когато остарея и седна вечер пред камината с бира в ръка и готиния дядо до себе си, по- приятно ще ми е да си спомня в кой град/коя държава съм изкарвала времето си и съм изхарчила парите си, отколкото в колко мола съм била на каква стойност парцалки съм си купила

Единственото, което знам със сигурност е- това е краста (и е заразна. И няма човек, който да е пътувал и да спре, защото му е скучно.

[mililia]

Защо пътувам ли?....Ами защото много ми харесва да опознавам малко по малко света, на първо място. Много ми харесва мисълта, че светът е като роман и който не пътува прочита само една глава от този роман. И в тази връзка на мен ми харсва да чета от този роман и въпреки че съм наясно, че никога няма да успея да го завърша, то развитието на фабулата в  романа ми е интересно. С течение на времето пътуването се превърна от нещо, което ми се случваше по изключение и едва ли не като награда, в жизнена необходимост. Имам чувството, че пътувайки ставам по истинска и изваждам навън дълбоко скритата си същност. По принцип съм човек, който обича да се размотава и денят ми да минава лежерно, без много да си давам зор, но когато пътувам ставам супер организирана и дейна. Едвам дочаквам да се развидели, за да изляза и да започна обиколката. Дразня се ако загубя и минута от възможността да видя нещо ново и непознато. Не мога да си представя, че няма да пътувам.

На второ място, харесвам ми да пътувам, за да обогатявам собствената си култура и знания. По света има толкова много източници на култура - музеи, архитектура, изкуство и др, до който трябва да се докоснеш.  Мисля, че дължа на пътуванията любовта си към художественото изкуство. Ако не бяха пътуванията и посещенията ми на различни художествени галерии и музеи, не бих изградила в себе си различни естетически чувства.

И не на последно място пътуването ме прави да съм горда, че съм българка. Някак си тук притиснати от ежедневните проблеми и стрес се чувстваме комплексирани и неуспешни. Излизайки навън като чели ставаме равни на всички останали или поне за мен това е така. Страшно приятно ми е когато срещайки се с различни хора по света, същите тези хора ми разказват за впечатленията си и невероятна добре прекараните дни в България.  Харесва ми, когато в ресторантите или хотелите в чужбина с мен се държат по същия начин, както с хората от другите националности. Дори напоследък може би избирайки определени дестинации /Сърбия, Сицилия и Южна Испания/ си дадох сметка колко напред сме дръпнали, въпреки че някак си не успяваме да го почувстваме. Дори пътуването из самата България ме кара да се чувствам горда със страната си. Да вярно имаме грозно строителство, мръсни градове и какво ли още не, но когато чужденци от Цюрих ти кажат, че имаме невероятно чисто метро някак си самочувствието ти се повдига. Наскоро ходих с приятел от Италия в Боянската църква и нямаше как да не съм горда, разбирайки че изрисуваното в църквата е изпреварило с 200 години италианския ренесанс и Рафаело, както и че е направено 5 години преди Джото да бъде роден. След видяното там приятелят ми ми каза, че сме били страшно напред в културно отношение. Е как да не бъда горда.

Та всички тези неща ме карат да пътувам. Естествено трябва да добавя и желанието ми да опитам от местната кухня и атмосфера и тогава пътуването си заслужава всеки похарчен лев. Да, може да спестявам от вечерите навън и последните хитове на модата, но пък не се чувствам ощетена, а тъкмо обратното с всяко пътешествие се обогатявам.

[stanimir]

Обичаме и да се оплюваме, да нищим лошото като само отбелязваме хубавото и така. Но това наистина е народопсихология и спасение няма. 

 

Ами хубаво е , че се опитваме да се сравняваме с по-добрата част от света която обаче едва ли е повече от 15-20% от населението на Земята 

Истината е , че в БГ се живее много по-добре спрямо огромна част от  останалите държави.

 

Кога точно последните поне 7-8 века сме били на нивото на Франция , Англия , Италия или Испания ( и кралствата на които тогава са били разпокъсани ) та да искаме сега да сме на едно ниво ?

Колко от Великите сили са натрупали несметни богатства благодарение и на експлоатацията и избиване на милиони хора по света ...  ?

Кои държави в продължение на векове са ръководили и забогатявали от търговията с роби , а ние още се жалваме от турското робство ?

Кои държави са най-големите перачници на пари в света и в момента ?

[Zaro]

Пътувам, защото не знам какво да правя, ако не пътувам.

[Tedy]

Пътувам, защото не знам какво да правя, ако не пътувам.

Бих ти предложила да отглеждаш мушкато на балкона, но няма да го направя, че току виж си се зарибил и после няма отърване... 

[jungfraujoch]

На 19.01.2014 г. в 19:19, mililia каза:

Наскоро ходих с приятел от Италия в Боянската църква и нямаше как да не съм горда, разбирайки че изрисуваното в църквата е изпреварило с 200 години италианския ренесанс и Рафаело, както и че е направено 5 години преди Джото да бъде роден. След видяното там приятелят ми ми каза, че сме били страшно напред в културно отношение. Е как да не бъда горда.

Браво!

Похвално е,че можем да се гордеем с историческото ни минало и богатствата на природата около нас.

Аз пътувам точно като теб.Да се докосна до различна култура и да обогатя познанията си в интересуващите ме сфери.

И разбира се,за да нахраня душата си с красота!По мой си начин 🥰

[stormbringer]

На 17.01.2014 г. в 22:47, Lindt каза:

Гледайки стотиците посетени места в този форум внезапно се запитах какво Ви кара да пътувате. 

Какво търсите навън, какво Ви вдъхновява да тръгнете, кое Ви зарежда на път, как сте започнали да се организирате, какво дават пътуванията и какво очаквате от тях?

Как отговаряш на собствения си въпрос, почти 9 години по-късно? 

[Lindt]

преди 2 часа, stormbringer каза:

Как отговаряш на собствения си въпрос, почти 9 години по-късно? 

Потребността да видя нещо красиво, да срещна животни и да правя нещо ново ме карат да пътувам. Притегателната ми сила е сред прородата. 

А теб?