[мая]Мианмар - Мандалей и Фестивала на Светлините

30 май, 2019

След невероятният петзвезден курорт се озоваваме в хотелска стая в средата на мюсулманският квартал в Мандалей. Голяма драма - никъде наоколо не продават бира, а на всичко отгоре и всяка сутрин се включва аларма от съседното минаре, която не можеш да изключиш. За сметка на това на тротоара на съседното кръстовище беше кръчмата с най-вкусна храна и най-невероятният мианмарски чай. Лично биг бос-а, един дебел чичка с голяма сива брада и броеница в ръка, дойде да ни попита всичко ОК ли е и да ни препоръча страхотния десерт с банани. Направо като ВИП гости се почувствахме, седнали на пластмасовите столчета на тротоара, до летящите моторчета по улицата.
Мандалей е града който честно казано най ни разочарова от към забележителности. Разгледахме огромния правоъгълен дворец, който се намира на средата на огромният правоъгълен град, и се отправихме към най-висока пагода Маха Муни, от където да гледаме залеза и където по случай пълнолунието щеше да има фестивал на Светлините.

Пътя към пагодата разбира се минава през огромен пазар, или по скоро битак, където освен многото неща за ядене които ни се искаше да опитаме, имаше и хиляди хора доста подпийнали. Един младеж, явно доста по смел заради изпитото количество уиски, реши да ни става гид и ни показа гробницата на кралете която беше скрита из между сергиите. Доста се смяхме с него, особено когато запаса му от английски изречения се изчерпи, но желанието да комуникира остана. За протокола, гробницата е микс от восъчни статуи и много шарени светлини и парцалчета, и както младежа се изрази - Всичко е 'фейк'.
Пагодите се нижеха една след друга все по високо и по високо. и гледката от горе и спокойствието бяха пълна противоположностт на лудницата долу на битака. Цветовете на залязващото слънце озаряваха позлатените куполи, а монасите в оранжевите си одежди тихо се молеха пред стотиците статуи на Буда. Кулминацията на вечерта настана когато пълната луна се показа на небето и хиляди свещи осветиха двора на храма. Беше вторият ден на един от най-важните фестивали в Мианмар 'Thadinguit' или вестивала на Светлината. Провежда се веднъж годишно и се смята че Буда слиза на земята от Небесата, а майката на Буда - Мая, умира и се преражда в Рая. Хората палят хиляди свещички, като ги оформят в послания, за да очертаят пътя на Буда към Земята със светлина.

Поразходихме се и до Shwenandaw Monastery, построен 1878г. Първоначално украсен с много злато и стъклени мозайки, единственото останало бяха невероятните дърворезби, описващи случки и митове за Буда. Водени от желанието за разнобразие, а и за да избягаме от страхотната жега, се натоварихме на един тук тук и отпрашиме към предградията, където е най-сниманият залез на моста U-bein. Очаквахме прохладни пътечки и романтични гледки край реката, а ни посрещна малък хаос от бързащи туристи да не изпуснат момента за наемане на лодки и залеза, и хиляди пъплещи по дървеният мост хора, разминаващи се на милиметри от вероятността да паднат в реката. Ние за 20-на минути не успяхме да минем повече от 15 метра по тази така посещавана атракция, толкова беше брутална навалицата, така че просто решихме да се наслаждаваме някъде от по далеч.

Разходка в гората, прохладни водопади и невероятни гледки, какво повече може да поиска човек за завършек на една приказна разходка. Речено - сторено, спазарихме си директно шофьора на таксито да ни чака сутринта. Шанса да сме разбрали едно и също, както за час на срещата, така и за дестинация беше 50/50, имайки предвид че се разбрахме с картинки показвани на телефона, но в крайна сметка в уречения час човечеца си ни чакаше. Сега оставаше да видим и къде ще ни заведе, което ни беше безразлично като се има предвид че все ще е нещо ново. И все пак няколко часа по късно се озовахме на една стръмна пътечка, пуфкащи под лъчите на силното слънце. Дано има водопад в края :) E оказа се не само че има няколко водопада, а даже си има и 'кръчма' със студена бира, или по точно навес, където в няколко кофи студена вода се изстудяваха живителни течности.