[домосед]Нова Каледония (Южнотихоокеански записки 2016, глава 1)

4 декември, 2016

Серж
(80+, галерист)

Нещата започват да се объркват още с кацането ми в Южния Пасифик. А съм на "най-цивилизования" остров от избраните за посещение. Нито в бюрото за наети коли, нито в квартирата, и двете резервирани през интернет, ме очакват! Бюрото е затворено. А на хазяина Серж със звучната френска фамилия Герасимов, всъщност дъщеря му Людмила от Франция му движела всичко компютърно и не го била уведомила по телефона. Добре, че намерих наветка (домлуш такси, тур.) да ме докара у тях, преди да си е легнал с кокошките. Син на емигрирал 1920-та донски белогвардеец (или от някакъв друго антиболшевишко въоръжено формирование), впоследствие прослужил още 10 години в "корпуса" в Белград (нещо като на Раковски легията, век по-късно), чакайки добрия случай да сразят болшевиките с нова интервенция и да си върнат страната. Бил единственият православен французин на острова. Писал е, че знае украински, но ако въобще поназнайва някой източнославянски език, той е руски. И предполагаемата му национална лоялност би била към царя в Петербург, нежели към националистите мазепо-бандеровци в Киев. Във Франция обвинява за всички злини левите. Продали без бой Нова Каледония на канаците. Със сигурност Мари льо Пен щяла да защити белите и да отмени референдума за независимост. Но иначе било голяма глупост англичаните да се подведат по популистите и да гласуват за излизане от ЕС, без да им е предложен пакет от какво следва. Целият проблем на Франция бил, че била светска държава. Ако била религиозна, пък било и католическа, арабите щели да я уважават и да не я тероризират. Половин живот се е занимавал с обикаляне на тихоокеанските острови и извличане на качествени оригинални народни култови артефакти. Останалите му притежания са подредени в галерия на първия етаж на голямата дървена колониална къща, която обитава. И по коридора към стаята за гости, в която съм настанен. Мисля си, че те табута на личността ми и личното ми пространство и багаж пазят много по-добре със страховит външен вид и магически свойства, отколкото черното куче Булба - тях. Кучетата са две, но на второто не чух името. А котката се казва Кошка.

(последната снимка е от преден капак на случаен джип на улицата)

Сесил
(50+, учител-консултант-психолог)

Избра за среща ресторант Астролаб на Лимонения залив, който нейна приятелка, мениджърка, полинезийка, държала отворен за последна заключителна вечер. Собственикът, баща ѝ, затънал в дългове, избягал от острова, без да остави следа. Сещам се как Серж не харесвал меланезийките, защото били черни и грозни. В младостта си бил харсвал полинезийките, светли и красиви, но това било, преди да затлъстеят от американски стил бърза храна и пренаситени със захар безалкохолни. Със Сесил хапнахме канонично френска салата с козе сирене и ябълка и канонично каубойски-гаучовски-ранчерски стек, средно опечен. Загатването на възможна гурмандска комбинация между камамбер и ананас и тук предизивка не вярващ поглед на отвращение с асоциации за гилотина, както и в Метрополията и на о-в Реюнион. В Нова Каледония май се гордеят с някакъв рекорд, свързан с гилотините. Не то - най-старата в южното полукълбо, не то - последната, използвана в света. Вярно, островът е започнал колониалната си кариера с каторга, ама не чак за смъртници. Това е почти век по-късно от подобната британска политика за Австралия, която по-това време (1850-те) вече доказвала неефективност и за самоиздръжка, и за привличане на свободни колонисти от метрополията. Сесил е свободен колонист от Лион. Прехвърлила се тук от 5 години. Не се идентифицира нито с канаците (черните в южноафриканското съответствие), нито с калдошите (бурите, пак там). Но влиза лесно в дискурса на бял южноафриканец от 80-те. Те (канаците) още не са готови да поемат управлението. Разбира се, че трябва и ще се гласува против независимост! (ΟΧΙ!, гр.) Даже и цената да е временни и частични безредици в далечния север и Лоялните острови (ирония на топонимията), където канаците са в мнозинство. Че не се ли разбират взаимно и примесват една с друга расовите групи? Ами, прецени сам. Виждаш ли не бели хора в ресторанта? Не. Нито по другите заведения край плажа. Сигурна съм, че не е въпрос на пари, а на култура. Не, че и белите точно в тия заведения са местни. Не е нужен Шерлок Холмс да разпознае младите мъже на съседната маса като дислоцирани от Метрополията военнослужещи в гарнизонен отпуск. А по-възрастните в дъното - като офицерите им.

"Астролаб" е името на един от двата кораба в най-значимата, но нещастно (с корабокрушение, а не с изяждане) приключила френска географско-завоевателна експедиция през XVIII век на Жан-Франсоа дьо Гало Лаперуз. В съседство с Астролаба е правилното място! нумейската крафтпиповарна 3 brasseurs. Пробвах им русото последната вечер. Оказа се, че имат happy hour точно по залез, а плажът е със западно изложение. Много добре!

Морски костенурки

С колите под наем може и да не ми върви, но пък с туристическите капани се справям успешно. Уцелих почивния ден на най-големия. Понеделник. Групово посещение на остров Амеде за 30+ човека с включен омар за обяд за 16000 XPF. Това бил единственит начин. Да съм изчкал за свободни места в петък. Да, да, как не. Вместо това с мили очи и усмивка убедих служителката в държавното туристическо информбюро да наруши политиката на институцията и да завърти един телефон на лодкаря адаш (мой, а не неин) да ме закара за 5000 XPF. Без омар. Заместих го съизмеримо вкусна багета "Океания", съдържаща месо от риба тон, от кроасано-пекарната на кьошето за 600 XPF.

XPF? Една от сбъднатите ми мечти, по-стара от плуването с морски костенурки, е да ми минат през ръцете като платежно, а не колекционно средство френските тихоокеански франкове. Пъстрички с яркоперести папагали и златни коралови рибки по тях. Проблемът е, че струват много, а ти купуват малко. Чак да ти стане смешно, колко бързо се оттичат 5-хиледарките джобен формат, чийто номинал е сходен с 50 английски лири. А в Англия такава банкнота рядко изобщо минава през ръцете ти.

Мечтата за плуване с костенурки** всъщност си я измислих десет минути преди да си я сбъдна. Кораловият остров Амедее е съвсем мъничък и не знам какво би се случило, ако 30+ човека се юрнат да плуват с добродушните костенурки наведнъж. А така си бях с тях сам. И се посприятелихме.

Също и с морските змии, които чак вечерта, след като цял ден се бяха увъртали около оставената ми на палмова сянка раница, разбрах, че били отровни. Ама и те дават вид да са добродушни. И подвиват опашка към морето, ако им направиш забелжка за невъзпитано поведение.

Фарът на острова е местна гордост като световна архитектурна забележителност във фаростроенето. На архитекта Леонс Рено. Другият му фар във Франция не бил оцелял през войните. Мярнах го още от самолета. В качеството му на страж на вписаната в UNESCO лагуна. И втория по големина, биоразнообразие и значение коралов бариерен риф в света. А уцелих и първия слънчев след поредица зимни облачни дни.

Океанско преживяване първа категория - tick!

Темата за плуването с костенурки достига поетични и живописни (в анимационния смисъл) висоти в един филм, чийто афиш беше привлякъл вниманието ми още в Нумеа. Червената костенурка. А ето че два месеца по-късно, докато си списвам блога, забелязах, че свенливо се представя на Киномания 2016 в София. В часове за детски прожекции. Филмът е европейски (Михаел Дюдок де Вит е холандски ходожник аниматор, работил за френска продукция от Лондон), но до голяма степен принадлежи на японската школа. Не е точно за деца. Или не е само за деца. А доколкото е, е повече образователен, отколкото развлекателен. И макар и да е приказка в която главен герой е червена костенурка, стилът е магически реализъм с малко място за метафори и алегории. И никакво - за диалог. Вместо това има девствена природа, чистота, океан, оцеляване, романтика, гняв, доброта, семейство, воля, бедствие, възраждане, житейски изгреви и залези, мечти ... А любов няма ли? Питат недоверчивите към костенурки. Има, разбира се. Червените костенурки са известни с влюбчивостта си. И неустоимостта си.

Нумеа

Отметнал всичко, свързано с костенурки, за втория ден ми остана лежерно пешеходно проучване на историческия център на Нумеа, гледката от хълма над католическата катедрала, стрийтарта и музеите.

Музей на колониалния период, на Втората световна война, на морското дело, аквариум. Даже минах гратис на две от местата, че се случил годишният ден на музеите във връзка с празника на нещо си. На българската независимост, да речем. Поради не осъществила се тяхна. Наближаваше 22 септември.

Любопитни факти:

Около края на XIX век политическият дебат на острова се въртял около конфликта между клириците и лаиците (радетелите на светската държава), като партия на лаиците били ... франкмасоните. Програмата им минимум била да се изгони католическият епископ във Франция. Вържи попа, да е мирен островът! (меланезийска народна поговорка);
Канаците ги признали за граждани през 1946. Две години преди в много отношения подобната колония-доминион Южна Африка да тръгне по кардинално противоположен път в общественото изграждане;
През Втората световна война на острова били разположени в пъти повече американски военнослужещи, отколкото местните били виждали френски на едно място. А и самите местни не били много повече. На японците просто не им стигнали силиците да изпреварят и дебаркират преди обрата във войната. Вишистка Франция преди това била изпратила пишман губернатор, но местните много бързо се усетили и минали в лагера на Де Гол. А нали единствената причина Хитлер да остави "независимо" парче държава със столица Виши е била да не загуби юрисдикция над колониите. Местните обаче и на Де Гол не цепили много басма. И за сеир на янките се вдигнали на въстание срещу пратен от него да арестува вкупом популярната сред тях колониална управа адмирал;
Основният поминък на колонията винаги е бил никелът. Но пък последните години му била паднала цената. Китайците са виновни;
Морски археолози последните няколко десетилетия се занимават с кораба Сена (La Seine), потънал по време на тайна мисия от крал Луи-Филип да измъкне острова под носа на антличаните. Мисия, успяла чак 8 години по-късно при Наполеон III;
Проблемът с аквариумите е, че колкото и да се радваш на невижданите и невероятни морски създания в тях, е безсмислено да им запаметявяш имената на френски, английски и латински, а на български, гръцки или турски дума за тях няма. Гледаш и им се радваш на място.