[домосед]Капските енотуристически дневници (част първа)

16 март, 2015

Ноември 2014 Вино, шоколад и бира ройбос

From SA 2014: New discoveries at favourite places

... Пингвините и китовете ги намерихме точно там, където и очаквахме - край Бетис бей и Херманус, съответно. Но после ни се нагрочи небето и се отказахме от идеята за планински пътеки в полза на посещения на винарски изби. Избрах две. В в долината Небеса и земя (Hemel en Aarde) се подложихме на най-снобското преживяване в тоя бранш - съчетаване на вино с шоколад (wine-and-chocolate-pairing). Кое вино с кой шоколад си отивало, като шоколадите били специален техен дизайн, който да се разтапя с оптимален вкус в устата при 18 градуса, а не нормалните 35, за да се консумира с охладено вино. "Дръж ми шапката", както биха се изразили Злите езици. А ние се сетихме за кръчмаря (калър) във вилната зона (предимно за африканери) край устието на Червенозмиорска река (Rooi Els Mond), чието меню съдържаше само хамбургер, чикенбургер и фишбургер с картофки. Kак ли би реагирал, ако го бяхме питали дали може да ни предложи воание-совиньон-блан с бял шокололад с едва загатнат дъх на боровинки за десерт. Във винарската изба La Motte край Франшхук шоколад нямаше, но пък имаше "бъчви-и-керамика-pairing" - тоест изложба на керамична посуда, разположена върху бъчви с вино. Конкуренците за привличане на Туриста сред избите е сурова и безмилостна. Стеленбош, което ни беше и крайната цел, е сърцето на винарския район, но също е студентски град и има нужда от бира. Обаче що се отнася до собствено производство ... хм ... по-добре да се придържат към виното, а да си карат бирата от другаде. Бира Rooibos !?

From SA 2014: New discoveries at favourite places

Март 2014 Поршета, були и магия

From SA 2014: Cape Winelands (2014 Edition)

Изгорели от слънцето от круиз с "бунгаловоз" сред диви животни по река Чобе в Намибия, качих приятелите си на самолета от Джобърг за Кейптаун. Бях обещал да се разходим по лозята. Разходихме се. На 1 март, окичени с мартеници, на хубаво слънчево време отметнахме Eikendal, Alto и Dornier, като в Дорние, освен че пробвахме виното, хапнахме и наси горенг с леко запечена сьомга. После разгледахме Стеленбош и нощувахме в експертно подбрано от мене място - Weltevreden. То си е било първоначално лозарско имение от най-старите, но бидейки съвсем близо да града, събърбията на Стеленбош е изяла лозето и е опряла едва ли не до градината на чорбаджийската къща. Която оригинална H-образна кейпдъчовска ("капско-холандски" - характерен архитректурен стил в региона) къща е била запусната, докато не я бил купил автомобилен състезател и колекционер на поршета. И я е реставрирал с мерак. При по-внимателно вглеждане се разбира, че в стаята ми вана има, но душ няма. Съвсем по бурски! Нищо. За една нощ става. А има и ресторантче. В което вечер сервират капско боботи. Колекцията поршета е в хамбара, но дават само да се гледат и да им се възхищават, но не и да се снимат. Около дузина са. Име поне едно жълто и поне едно лилаво. Не се разбира дали ги е купувал през януари, когато според теорията на немеца зевзек със скромна колекция от три броя Свен били най-евтини, защото собствениците им се охарчвали през ваканцията и им трябвали пари да плащат училищните такси на децата си. Та ги продавали. На сутринта за разнообразие слънце нямаше. Обикаляхме около Франшхук. Отметнахме Boschendal, където вместо да дегустираме виното играхме на були в градината (в тая долина всички се франтеят); Môreson където виното с българско име Магия, реколта 2003, вече е ударило R1000 бутилката, а аз моите запаси ги изпих още 2005-та; и Haute Cabrière, откъдето от бъчвите за сядане пред виновкусвалнята се открива чудна гледка към цялата долина. Преди да я закрият ниска облачност и ситен всепроникващ дъждец. Мартенско време! В Южното полукълбо !?

From SA 2014: Cape Winelands (2014 Edition)

Ноември 2013

From SA 2013: Robertson, Montagu, Bloupunt

Бях си навил като фиксидея да направя едно качване до Блаупунт - връхче в планината над градчето Монтагю. Тръгва се пеша от квартирата Koo Karoo в центъра, като цялото приключение отнема 7 часа, включително потапяне в две от трите вирчета на връщане. Край градчето има и минерални бани, но в събота следобед, цялата лозарска и винарска работническа класа от региона се беше изсипала в тях, та за мене почти нямаше място. А и беше студено. Въздухът, не водата. Чак в неделя напече и разнесе облаците, че да се види от билото гледката - на изток към Малкото Кару, на запад към лозята на Робъртсън. Които бях вече проучил в условия на ниска мокреща облачност предишния ден. И открил цели два парни локомотива на гара Винк (за разлика от агенти в България, които открили само един на гара Лакатник, но пък в движение). И разгледал викторианското и едуардианското архитектурино наследство в Робъртсън, което е по-скромно от викторианското и кейпдъчовското в Монтагю. Винарните, които отметнах: 1. Springfield. Любимо вино: червен бленд Work of Time. Купих си за вкъщи. И получих разрешение да си изям купешката багета на една от масите им за пикник край езерцето. Че и чаша флагшипско бяло вино почерпиха. 2. Bon Courage. Не си харесах нито едно от дегустираните вина чак толкова, че да си взема за вкъщи. Дегустацията беше безплатна, но се компенсира с цената на двойнто еспресо - колкото две единични, но разредени. Добре, че го аранжират със саксийка с мини-алое на масата, че поне фасон да има. 3. Fraai Uitzicht 1798. Това е колкото лозе, толкова и къща за гости. С очевидно намерил място по гурмандските списания семеен ресторант, пълен (целите две маси на верандата) с французи. А собствениците са немци. Тук фаворитът беше сира с 5% вионие. Имали само две бъчви от него. Взех си една бутилка да не се мина. 4. Rosendal. Още едно бутиково лозе с къща за гости, спа, ресторантче и французи. Мъжът дегустираше с всичката полагаема сериозност и си водеше бележки. Това им било първата винарна в списъка за отпуската. Фаворит: Барони Аугуст Каберне Совиньон 2011. Вечерта се бях пробвал импалско печено с артизаналски кускус в Mystic Tin - местната пивоварната в Монтагю, в която обаче нямаха от най-пивкото им собствено пиво (Karoo Draught), което го бяхме пробвали миналото лято на минералните бани на съседен Баридейл.

From SA 2013: Robertson, Montagu, Bloupunt

Юли 2014 Денят на Бастилията

From SA 2012: Bastille Weekend

Капският край го намирам на сериозно извън сезона. Ръмя цял ден. Плътна ниска облачност. Никакави планини на хоризонта. Блокада. Магистралата за Йоханесбург (и Кайро) N1 била затворена при Бофорт Уест от сняг, а N2 за Дърбан - от катастрофа на прохода на Сър Лаури. Оставаше единствено въздушният мост. Беше Денят на Бастилията и, понеже не можах да събера енергия да ида чак до Франция, се задоволих с Франшхук - градчето на хугенотите във винарския район отвъд Стеленбош. Имаше събор по повода. Срещу R150 си бях купил по интернет билет за главната атракция - огромна шатра със сергии с блага на френска тема: вино, сирене, палачинки, сидр, багетки и др. Всичките - южноафрикански, разбира се. Виното се предлагаше или за купуване, или за дегустация, като дегустация от една глътка струва един купон. Купонът струва 10 ранда (1 евро). За сравнение - толкова струва и една стрида, но за стрида това е евтино. R150-ти включват 5 "безплатни" купона, които свършват на петата глътка. А ако ги изплюваш глътките, като всеки уважаваш се дегустатор, коефициентът на полезно действие склонява към нула. Минавката беше, че без да плащаш R150-те спокойно можеше да си дегустираш вината на по-умните лозари-изложители, които си бяха разпложили сергиите извън палатката. Около магазините и кафенетата. Хем по-малко блъсканица, хем безплатно. Единственто автентично френско нещо на целия събор беше изложбата в местния исторически музей за хугенотите в контекста на религиозните войни в Европа от XVI и XVII, представена от някаква държавна френска културна институция да просветли братския южноафрикански народ. Две зали с информативни табла с много фотоси, статии и видеоматериали, покриващи също предисторията от Средновековието и промените след Просвешението и до наши дни. Обаче ... само на френски! А знайно е, че освен френскоподобните си имена, африканерите нищо друго на френски не могат да прочетат, а и самите имена си ги четат неграмотно (примерно Дю Тойт вместо Дю Тоа). На път за летището през Стеленбош не пропуснах да се отбия и в две други винарни. Съседни. Tokara и Thelema. Tokara е тържество на модерния дизайн, създадено без излишни спестявания. И в каталога им с вина е търсено съвършенството. А се гордеят и с ... леопард в лозето си. Хванали са го със скрита камера. Thelema също не е с традиционна капско-холандкса архитектура, но в стила има повче уют, отколкото хладна елегантност. Обясняват ми как, за да подберат грозде за флагшипското си вино, правили някакви небесни снимки на топлочувствителен материал, че най-топлите лехи да излизат червени. Въпросното флагшипско вино се казва Рабле и платното над избата е постветено на гаргантюанския лайфстайл от XVI век. Оттам си избрах и първото вино за вкъщи. А още едно - от щанда на франшхукското шато Akkerdal на събора. Kallie's Dream. А коя е Кали се разбира от брошурата за историята на имението. Загърбих Франшхук и се отбих в още три винарни. 1. Camberley в прохода Хелсхухте към Стеленбош. От категорията частни, семейни, повече хоби, отколкото бизнес. Другото хоби на собственика са бойни самолети от световните войни. Всичките стени на избата и стълбището са плътно запълнени с илюстрации по темата. В рамки. Бях единственият гост-дегустатор рано сутринта (около 11) в дъжда. Харесах си за вкъщи един ... пинотаж. Май ми е за първи път. 2. Le pommier. Бивша ябълкова градина. Сега лозе за "лесно за пиене" вино с уютно бистро с камина. И спа. Затворена. Даже и не стана дума за дегустации. Просто седнах да си почета книжка и да обядвам. С капско боботи, разбира се. В най-мизерния следобеден дъжд по щосето в близост до Парл, но южно от N1 ми хвана окото указателна табела за Glen Carlou, видях, че е отворено и не пропсунах да се отбия. Запомнил съм, че съм им виждал етикетите в магазини за вино и в София. Етикетите всъщност са най-невзрачното във фирмата. Още едно величествено шато от XXI век, в което компромиси със звездните категории на продуктите им не се правят. Собственик е някакъв шевйцарски ултрабогаташ (или ултрабогат швейцарски концерн), чиято сбирка модерно изкуство в нарочната галерия над бъчвите бие всичко, на което съм попадал досега из Боланд (общото име на винарския район). Запознах се с имена като Анди Голдсуърти (Великобритания), който работел само с природни материали, включително и нетрайни, за които си позволявал комбинация с фотография (в случая се представя с едно кълбо от сплетени клонаци, което не мога да го мисля колко търпение му е струвало), Дерек Хийли (Южна Африка) с интерес върхи африканската култура и идентичност, Утара Уотс (Кот д'Ивуар) - визуални наслагвания на африканско наследство и съвременна визия, Алан Рат (САЩ) - зевзешки инсталации на механични предмети с електронни компоненти от рода на капан за мишки с екранче в него, което прожектира човешки ръце или дърво от кабели с кръгли тонколони вместо листа, или затиснати като в стяга човешли лица, които също се прожектират. Следобед седнахме на кафе с Брандон Картър и приятелката му Аня Шмид-Потапчук в тяхното квартално Cocoa Oola в Кейптаун. Похвали ми се, че си бил намерил по инернет на половин цена полски разговорник за начинаещи и вече бил научил, че на полски неделя е неделя. А аз го зарадвах, че на практика го е взел на четвърт цена, предвид че думата е същата и на български (2 for the price of 1). Дали пише в разговорника как се произнасят немско-украински фамилии не стана ясно.