[Sju]Португалия: Лисабон- забележителностите

8 август, 2016

Лисабон беше само отправна точка към местата, които наистина искахме да видим в Португалия. Затова решихме, че ще използваме туристически автобус в първия ден, за да се ориентираме бързо кое къде е ситуирано из града, в същото време без да губим много време да отметнем набелязаните предварително забележителности и дори да остане време за празнуване на рожден ден.

Началната спирка на двуетажните автобуси беше до площад Marquês de Pombal, на 2 минути пеша от хотела ни и спирката на метрото със същото име. Срещу 18 евро на човек получаваш възможност в рамките на 24 часа да се возиш, да слизаш и да се качваш от всяка спирка по двете линии със забележителности, опасващи целия град. Разходката е придружена с аудиозапис на няколко езика, който информира за историята на сградата или мястото, покрай което се минава. Билетите се купуват на място. Ако трябва да сме честни не беше от най-интересните преживявания, защото не си падам точно по такъв тип "културен" туризъм, но пеша или самостоятелно щеше да е трудно да се обходи толкова бързо. Затвор, арена за борба с бикове (коридата не е забранена в Португалия), парк Едуардо VII, бяха първите точки от маршрута. В момента, в който стигнахме първото желаното от мен място, а именно Torre de Belém, слязохме.

Torre de Belém

Първата и единствена картичка, която съм получавала преди много години от Португалия беше именно с тази крепост. Тя се превърна в образ, който олицетворява за мен Лисабон. Именно затова беше важно да я видя и бях още по-щастлива, когато разбрах, че в нея може да се влиза. Билетът е 5 евро на човек, а изкачването- по много тесни, вити стълби- кошмарно действие в разгара на туристическия сезон. Но беше красиво!

В Torre de Belém

Torre de Belém

Преди няколко века кулата е била изцяло обградена с вода и функцията й е била защитна. От множеството прозорчета на малките кули са се показвали оръдия за обстрел. В момента се разполага до брега на река Тежу. До нея може да се стигне с градски автобус, както и с влак- спирката Belém e в близост, както разбрахме ден по-късно.

Поглед надолу от най-високата точка на кулата.

Padrão dos Descobrimentos

В непосредствена близост, видим и от кулата, е Паметникът на откривателите, който е с доста внушителни размери и със стилизирана форма на кораб с платна. Съдържа композиция от 33 фигури на монарси, откриватели, картографи, художници, учени и мисионери.

Разстоянието между двата туристически обекта се взима лесно пеш по приятна пешеходна алея покрай реката. Гледахме как бъдещи малки мореплаватели се учеха да балансират с платноходки в Тежу под надзора на португалските откриватели. В този ден слънцето доста се раздаваше и така, разхождайки се, бързо получихме слънчев загар. Любители на сегуей от някъде бяха наели такива и маневрираха между пешеходците и множеството от туристи, спираха, снимаха и продължаваха по пътя си. Решихме, че е време да се ориентираме към централната част на града, все още не знаехме къде точно е това, затова зачакахме пристигането на автобуса с надеждата да ни отведе до там.

Най-дългият в Европа мост с името Вашку да Гама минава на север от Лисабон. Мислехме си, че ще е вълнуващо да минем и по него, но уви, не беше част от маршрута ни. Отдаде ни се възможност да минем с автобуса под, а няколко дни по-късно и с влак по моста "25 април", който бил точно копие на "Голдън гейт" в Сан Франциско.

В момента, в който рейса започна да криволичи по множество тесни улички разбрахме, че сме стигнали до сърцето на града. Бързо слязохме и тръгнахме по най-широката улица. Пресичайки забелязахме тълпа от хора, усилено натъпкващи се в един трамвай с номер 28. Зачудих се защо е толкова наложително да се качат точно в този, след като се състои само от един вагон, а зад него чакаха още 2. Едва по-късно разбрах, че този трамвай е изцяло туристически, а не например обикновен градски транспорт, както аз мислех, и също както ние слизахме и се качвахме от панорамния автобус, тези хора щяха да ползват трамвай. И все пак защо си го причиняваха? Туристи :)

Трамваите в Лисабон

В голяма част от случаите те са жълти и са неизменна част от духа на града. Изцяло с туристическа цел те няма да отведат до далечен квартал, а се движат основно в централната част.

За общ престой от около 2 дни в Лисабон успяхме да ги видим на 4-5 места и то съвсем случайно. Изникваха неочаквано и непланирано на различни площади, в друг момент ни задминаваха, докато катерехме някоя уличка. На два от хълмовете на Байро Алто те представляваха атракция, струваща 3.60 евро. Тя се състоеше във возене надолу и обратно нагоре по един баир. Падаше голямо чакане докато се запълнят местата, возещите се чакаха и докато тръгнат в обратната посока. Чужденците всъщност изглеждаха доста глуповато, тъй като разстоянието беше едва около 200 метра. Но явно попиваха от атмосферата "отвътре". Ние подходихме по-креативно (или поне в нашите очи изглеждаше така на момента) и си направихме фотосесия, подпиращи и бутащи трамвай по наклон, което беше съвсем безопасно в случая.

Едно от най-неприятните изживявания за туриста е чакане на опашка, за да се влезе и да се разгледа даден обект. През май месец такива места има в изобилие, затова много бързо се отказахме от подобно губене на време пред входа на

Elevador de Santa Justa

Той е известен с това, че е единственият подобен вертикален асансьор в Лисабон, както и с това, че е проектиран от ученик на Айфел в началото на 20-ти век. Височината му обещаваше панорамна гледка към града, но голямата тълпа на входа ни загуби веднага щом минахме покрай него. Поредната постройка богата на красиви детайли в квартал Байкса (съвсем в централната част, няма как да не бъде забелязан). Може би някой ден, когато се върнем за по-дълго тук, няма да пропуснем качването.

За щастие една от близките улички ни отведе до площадка, от която можехме да обхванем с поглед голяма част от това, което пропуснахме от асансьорната кула. Изглед към Alfama: